Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


МЯСТО ЗА СРЕЩИ СВЕТЛИНА

24 Февруари 2005 - 13 Март 2005


 

Изместени категории, пропукан стереотип и липса на строг схематизъм пронизват пространството на инсталация “Светлина”. Контрастни и подвижни асоциации описват новите материални форми, чиято далечна и стаена яснота е изявена в нов център – зрителят, неволно превърнат в двигател на целия проект. С помощта на фотоклетка присъствието му мигновено оживява всеки от елементите, внасяйки му своя специфичен ритъм. Проникнал в измеренията на времето, той сам придава неговата интензивност, варираща от умерено спокойна до подчертано динамична. Цветовете са топли и енергични. Раждат се от тъмното в неизменния игрив нюанс на изненадата.

В центъра е разположена сферата на Василена Михайлова, пулсираща ритмично в жизнените вълни на червеното. Явявайки се ядро и символ на безкрайния извор, тя се движи в светлината на съвършената космичност. Към вечността гравитират и скритите същества на Люба Атанасова. Символи на невидимото присъствие, те внезапно оживяват във височина над човешки ръст. Активният им и горящ поглед напомня за спотаените вечни наблюдатели. Строга линеарност, победена от меката хаотична материя ни представя Розалия Екимова. Геометризмът е атрофирал, а ясните твърди линии на материята са деформирани, очертаващи ново непознато измерение. Избегнала границите на статичността и отсичащата категоричност на формите е и работата на Моника Найденова. В нея тя преплита видимо и нивидимо с помощта на желязната арматура и прозрачния шифон, издигайки я във формата на спираловидна арка над посетителя. В множество лъчи, пронизващи твърдата материя, Вълко Бекирски ни представя пространството, завладяно, всепроникнато от светлината. Сянката вече я няма, отстъпила пред безпределната сила и абсолютизъм на светлината.

Усетът за съвършено единство и цялостност на концепцията е уловим чрез фините нишки, съединяващи елементите. Потънали в привиден покой, те неусетно размиват границите на представите, увличайки в далечно съновидение.

Юлия Каремова







МЯСТО ЗА СРЕЩИ Александър Вълчев. Реминисценции*

03 Февруари 2005 - 20 Февруари 2005


 


Идеята: да се направят портрети, издържани в ренесансов дух, на наши съвременници, хора, занимаващи се с интелектуална дейност.
Как се роди идеята: от прозореца на работното ми място се открива красива гледка. Вижда се част от Народната библиотека, градинката към нея, няколко сгради и в далечината – величествената Стара планина. Повечето от хората, които ме посещават по един или друг повод, сядат с гръб към прозореца, който заема почти цялата северна стена и силуетите им се открояват на фона на тази панорама. Като постановка това ми напомняше не веднъж за великолепния портрет на Федерико да Монтефелтро, дук на Урбино, рисуван през 1465-66 г. от големия ренесансов художник Пиеро дела Франческа. Направи ми впечатление, че този контекст сякаш изявява най-доброто от самия човек. Споделих тези си наблюдения с Александър Вълчев и се оказа, че и той е имал подобни впечатления и асоциации. Така се роди идеята за настоящия проект.
Осъществяването на идеята: след като разгледахме огромен брой ренесансови портрети, решихме, че е удачно да въведем няколко критерия за избора на модели. Те да са хора, занимаващи се с интелектуален труд, да имат вътрешен потенциал и доколкото е възможно физическа прилика с някоя от ренесансовите личности. Основната и нелека задача на автора бе да изяви духовната същност на портретувания, да улови и предаде онази вглъбеност, вътрешна красота и достойнство, които са отличителен белег за ренесансовите портрети. За постигането на тази цел подходящият типаж беше поставен в характерна обстановка, пресъздаваща колкото е възможно по-точно позата, атмосферата и декора от портрет-прототип.
В техническо отношение, така създадените “нео-ренесансови” портрети представляват голямоформатни дигитални цветни отпечатъци.
Посланието: всеки обикновен човек би могъл да изглежда достойно. Ако го желае и положи минимум усилия. Хората днес не са много по-различни от тези живели преди 500 години. Портретите го доказват. Може би са загубили само своето спокойствие и вярата на ренесансовия човек, че той е най-съвършеното Божие творение.

Стефания Янакиева
Куратор

____________

*реминисценция - (лат. reminiscentia) - отзвук на чуждо произведение в поезия, музика, изобразително изкуство и др.







КИРИЛ ГЮЛЕМЕТОВ живопис графика рисунки

01 Февруари 2005 - 27 Февруари 2005


 

Изложбата представя творческия път на Кирил Гюлеметов, преминал в продължение на десетилетия през различни стилови и пластични търсения. Между показаните 100 графични творби, изпълнени през различни години, има гравюри на метал /офорт, акватинта, мецотинто/, носещи характерния за автора класически финес на изображението, гравюри на дърво и линолеум, доближаващи се до стилистиката на възрожденската щампа, както и литографии, рисунки и акварели. В експозицията са включени и 50 живописни творби, изпълнени между 1962 и 2001 година, които се показват за първи път пред публика. 
В творчеството на Кирил Гюлеметов гравьорската прецизност и реалистичната рисунка се съчетават с внимание към детайла и топло, човечно вглеждане в обикновените наглед сюжети от природата и бита.





1
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery