Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


ВНИМАНИЕ: ПРЯСНА БОЯ!

11 Юни 2015 - 30 Август 2015


Автори: Светозара Александрова, Нора Ампова, Искра Благоева, Стела Василева, Михаела Власева, Василена Ганковска, Станимир Генов, Димитър Генчев, Зоран Георгиев, Велислава Гечева, Антоанета Гълъбова, Елеонора Друмева, Ясен Згуровски, Кристина Иробалиева, Минко Йовчев, Елена Калудова, Калия Калъчева, Константин Костов, Иван Костолов, Рада Крачанова, Калина Мавродиева, Петър Минчев, Александър Петков, Любен Петров, Анджелика Радева, Нина Русева, Радоил Серафимов, Юли Таков, Виолета Танова, Анжела Терзиева, Коста Тонев, Деян Янев, HR-Stamenov

Куратори: Мария Василева, Даниела Радева, Владия Михайлова

Изложбата представя разнообразните посоки в работата с живопис през последните години у нас и включва някои от най-новите произведения на 33-ма автори, чиято средна възраст е 30 години.

Подобни мащабни прегледи на актуалното състояние на видове в съвременното изкуство имат принос не само за изследователската работа в музея, но предоставят и възможност за публиката да придобие цялостен поглед и впечатление относно това, което се случва на художествената сцена днес.

През последните десетина години се появиха няколко нови поколения живописци. Досега не е организирана голяма и представителна изложба на тяхното творчество, чрез която могат да се проследят промените в този вид изкуство.

Повечето автори са завършили Националната художествена академия, като някои имат образование по живопис и в чужбина. Това до известна степен дава отражение върху начина им на работа по отношение на почерк, послание и общо разбиране на същността на картината. Чрез изложбата можем да проследим влияния и опит, придобити от различни художествени тенденции в Европа и света, както и да разграничим индивидуалните почерци на авторите, независимо от културната среда, професионалния опит и образованието. Избраните художници имат различни методи на работа и разностранни интереси към видовете в съвременната живопис.

Изложбата представя нефигуративни и фигуративни картини, триизмерна живопис, живописна инсталация. Темите, концепциите или разказите варират от социалната проблематика през теми, засягащи самото изкуство, до интуитивно пресъздаване на мисли или емоции през живописния материал. В изкуството им се оглежда цялата активна визуална среда – градска архитектура, графити, движещи се и статични реклами, телевизия, кино, интернет.

Част от проекта е двуезичен цветен каталог от 96 страници с представяне на участниците в изложбата и с текстове на кураторите.
 







Марияна Василева. БАЛАНС

01 Май 2015 - 31 Май 2015


Това е първата самостоятелна изложба в България на Марияна Василева, която повече от 20 години живее и работи в Германия. Ретроспекцията представя някои от най-значителните й произведения. Подбрана е специално за пространството на Софийска градска художествена галерия и за българската публика.
Много от работите на Марияна Василева отразяват двата етапа от нейния живот и пребиваването в две различни държави, както и усвояването на нов език и нови културни и социални практики. Макар и отдавна натурализирана в Германия, художничката не прекъсва връзките си с родината. Това паралелно съществуване поражда необичайни образи и силни емоции. Спомените от детството периодически се появяват като активни проблясъци в съвременното обкръжение на авторката. Внимателното вглеждане в живота наоколо, съчетано с романтичната носталгия на миналото, създава особената характеристика на изкуството й – едновременно актуално и поетично. Тя успява да изрази по един ненатрапчив начин личните си преживявания и колизии, и да ги обвърже с конкретни социални, политически, но и глобални философски теми. Борави по неподражаем начин с разпознаваеми средства. Василева е поет и боец едновременно. В специфичното съчетаване на тези непримирими подходи се състои и въздействието на работите й.
Марияна Василева използва различни изразни средства, за да реализира идеите си. В изложбата са включени скулптури, обекти, инсталации, видеа, създадени през последните десет години и очертаващи характерния й почерк.
* * *
Марияна Василева е родена преAnchorз 1964 г. в Антоново, България. Прекарва ученическите си години в Стражица. 1994-2000 следва в Университета по изкуствата в Берлин, където живее и днес. Работи в областта на видеото, скулптурата, рисунката и инсталацията. Организирала е много самостоятелни изложби в Берлин, Есен, Аугсбург, Окланд, Лион, Сидни, Палма, Торонто, Бремен, Сан Хуан, Монреал. Участвала е в биеналетата в Бусан, Москва, Варна, Шумен, Сидни и Познан, както и в десетки групови изложби по целия свят.







ЯСЕН ГЮЗЕЛЕВ

30 Април 2015 - 31 Май 2015


ЯСЕН ГЮЗЕЛЕВ

 

РЕТРОСПЕКТИВА

 

30 АПРИЛ  – 31 МАЙ 2015

Ясен Гюзелев е от малкото български илюстратори, чието творчество е ориентирано почти изцяло към чуждестранни издателства. Неговата професионална дейност започва в края на 80-те години още като студент в Националната художествена академия. През 1990 заминава за Италия, сътрудничи на различни издателства, рисува таро карти, започва илюстрации към „Пинокио“. Рисува „Пчелната царица“ от братя Грим, след това „Артур и Ескалибур“, „Рожденият ден на инфантата“, „Дама пика“, „Орфей и Евридика“, „Сократ“. И безспорната кулминация в досегашното му творчество – „Алиса в страната на чудесата“. Когато започва да работи върху Алиса достига до евристичната идея в ядрото на книгата да бъде една картина, от която всеки оформител може да взима различни сцени и фрагменти. След първата й реализация, осъществена от берлинското издателство „Auflau-Verlag“ (2000), следват седем издания на различни езици  - китайски (2002), английски (2003), испански (2007), български (2010), корейски (2011).

„Микеланжело“, „Дон Кихот“, „Кралят на златната река“, „Оливър Туист“, „Големите надежди“, „Баскервилското куче“ са следващите книги, илюстрирани от Ясен Гюзелев. Всички те са изпълнени с изключително прецизно и почти всяка е различна.

„Докато човек, особено съвременния човек се опитва непрекъснато как да свърши една работа по-бързо, аз вървя по обратния път –  търся само качеството, търся продукта който знам, че трябва да направя, независимо колко единици време ми струва. … Почти никога не използвам една и съща техника, едно към едно с предишния си проект. Всяка нова работа я виждам по различен начин и тя изисква ново намиране. Това не е самоцелно. Винаги ми се е струвало, че ако тръгна да работя рутинно, някак си ще стана безинтересен на себе си, а и на другите със сигурност.“ – споделя Ясен Гюзелев.

Този подход  и брилянтното рисуваческо умение са оценени от издателите и читателите. Книгите, илюстрирани от него се издават и на шведски, френски, португалски, гръцки, японски. Спечелил е „Luchs“, награда от радио Бремен и  „Die Zeit“ за „Пчелната царица“ и ’94 illustrators of the wear award, Болоня (1994); наградата на Buchkunst foundation, Германия (1997); „Luchs“, награда от радио Бремен и  „Die Zeit“ за „Алиса в страната на чудесата“ (2000); диплома от „Златният молив на Белград“ (2001); награда за книга на Независимите издатели, САЩ (2002); награди на Американския институт за графични изкуства (2002, 2003, 2004); „Luchs“, награда от радио Бремен и „ Die Zeit“ за „Дон Кихот“; Сребърен медал от Асоциацията на илюстраторите, Ню Йорк (2004); наградата на издателство „Хр.Г. Данов“ за „Алиса в страната на чудесата“ (2010).

Изложбата проследява творческия път на Ясен Гюзелев от изящните рисунки, правени през 1978 година в Художествената гимназия до последните, току що направени илюстрации към „Декамерон“ на Бокачо.

По време на изложбата очаквайте премиерата на „Алиса в огледалния свят“  и второто издание на „Алиса в страната на чудесата“.







ПАВЕЛ КОЙЧЕВ

23 Април 2015 - 31 Май 2015


След няколко годишна подготовка големият български скулптор Павел Койчев влиза за първи път в пространството на галерията със своя самостоятелна изложба. Шест гигантски пластики изпълват централната зала. Пластики, които респектират с мащаба си, но не плашат, а тъкмо напротив – пораждат едно особено желание да ги видиш извън галерията – ситуирани в града, в пустинята, на луната.

Павел Койчев предлага на публиката едно специфично преживяване, като допуска зрителя до един съкровен свят, в който среща си дават талантът на художника, неговите творчески възможности и щенията, които навярно никога няма да бъдат осъществени. Блянове, които в нашата културна ситуация са в полето на мечтите, но все пак остава надеждата, че някога, може би ще бъдат материализирани. Тъкмо затова може да определим „Възможности и щения“ като изложба-утопия, в която няма гръмкост, а единствено остава талантът на Павел Койчев и неговата дълбоко рефлективна способност да иронизира, да се надсмее над делника и да продължи страстно да прави онова, което може най-добре – да твори.

фотограф  Иво Хаджимишев

компютърен дизайн  Методи Браянов

 

ПАВЕЛ КОЙЧЕВ е роден на 30 май 1939 г. в София. През 1959 г. завършва в Художествената гимназия в столицата, а през 1966 г. се дипломира в специалност „Декоративно-монументална скулптура“ в Художествената академия. Реализира множество самостоятелни изложби сред които: „Стадото“ в Златни пясъци – Варна (2000), „Обиталище“ – София, съвместно с арх. Б. Кадинов (2001), „Европалия“ – в парк „Лаюл“ – Брюксел (2002), „Градски пейзаж“ – галерия „Райко Алексиев“ – София (2004), „Високомерна разходка“ – галерия „Райко Алексиев“ – София (2006), „Водна паша“, махала Владовци, с. Осиковица (2009) и др. Участва в множество представителни общи изложби в Европа. Негови произведения са притежание на Софийска градска художествена галерия, Националната художествена галерия, градските художествени галерии в Добрич, Варна, Пловдив, Стара Загора, Кърджали и др. Скулптури на автора са част от частни колекции в Германия, Дания, Швейцария, Франция, Холандия, САЩ, Белгия, Италия, Испания и др.







ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ЕЗЕРА И ПЛАНИНИ

19 Март 2015 - 19 Април 2015


Изложбата гостува в СГХГ по повод петата годишнина от откриването на Музея на изкуствата на Джъдзян, който се намира в Ханджоу – столица на провинция Джъдзян, Китай. От колекцията на музея са подбрани 107 графични произведения, които очертават постиженията и отразяват най-общите белези на съвременната китайска графика. Насочен предимно към чуждестранна публика с по-ограничено познание върху новата история на Китай, подборът на експонатите отразява развитието на графиката в Джъдзян от средата на ХХ век до днес.

Графичното изкуство от Джъдзян се отличава с уникалното си историческо развитие и характерен стил. Джъдзян, считан за люлка на съвременната китайска графика, упражнява трайно влияние върху художествените процеси в страната. Изпълнени в различни техники – от традиционната китайска ксилография до сложни съчетания от съвременни изразни средства, графичните творби представят една широка панорама на теми, лични възгледи и обществени нагласи, разкривайки специфичната естетика и светоглед на изкуството в Китай.

Изложбата обхваща три раздела: „Мисловност – отпечатък”, „Човек – преход” и „Естествена среда – начин на живот”, които създават образната връзка Дух – Индивид – Обкръжение и запознават зрителя с културата, историята и природата на Джъдзян.  

През годините от неговото откриване до днес Музеят на изкуствата на Джъдзян разглежда обогатяването на колекцията от произведения на местното китайско графично изкуство като една от основните насоки в развитието си. Името на изложбата „Вдъхновение от езера и планини” символично отразява не само географската даденост на Ханджоу, но и насочва към образи от поетиката, вкоренена в традиционната китайска култура, дала безкрайно поле за интерпретации на поколения артисти.







КАКВО ВИЖДАТЕ?

12 Март 2015 - 19 Април 2015


Изкуството е двустранен процес. Произведенията на художниците живеят в мислите и чувствата на зрителите. Там те намират уютен дом или емоционална среда, в която продължават да се развиват.

Много често обаче, авторите нямат „обратна връзка“. Те остават в неведение за това какви размисли са породили творбите ми, как са възприети и интерпретирани от публиката.

Затова ви каним да споделите своите коментари, анализи и вълнения. Най-добрите от тях ще бъдат публикувани на сайта на галерията. Трима от вас ще получат каталог по избор от изданията на СГХГ.

Визуалният образ има свои специфики. Една от тях е необятността, която предоставя. Именно в това безкрайно поле са възможни множество тълкувания. Любопитни сме да разберем вашата гледна точка и да бъдем посредници между публика и автори. Надяваме се това преживяване да бъде полезно и приятно и за вас.

Ето и някои въвеждащи въпроси, които могат да послужат за отправна точка:

  • Кое е първото нещо, което ви привлича в тази творба?
  • Какво задържа интереса ви?
  • Виждате ли връзки между отделни фрагменти в едно произведение или връзки между частите в сериите?
  • Напомня ли ви за нещо – друга работа, място, човек, история, идея или спомен?
  • Какво в произведението предизвиква тези спомени и асоциации?
  • Как творбата ви кара да се чувствате?

Произведенията са подбрани от колекцията на СГХГ. Това са някои от последните постъпления във фондовете Живопис, Скулптура и Съвременно изкуство и фотография. Включени са работи на: Албена Баева, Андрей Даниел, Атанас Атанасов, Боряна Венциславова, Боряна Росса, Веса Василева, Владислав Георгиев, Греди Асса, Зоран Георгиев, Иво Димчев, Камен Старчев, Лазар







Йоан Левиев. АВТОПОРТРЕТИ

27 Януари 2015 - 03 Март 2015


Йоан Левиев е сред познатите и утвърдени имена в българското изкуство, свързани с монументалната линия, започнала у нас в началото на 60-те години.

Той е важна част от пловдивската група художници монументалисти, включваща Христо Стефанов, Димитър Киров, Енчо Пиронков, Георги Божилов-Слона.

Йоан Левиев (1934 – 1994) е роден в Пловдив. Творческият си път започва през 1952 г., когато е приет във ВИИИ „Николай Павлович“, София.  През 1958 г. завършва специалност „Монументално-декоративни изкуства“ в класа на проф. Георги Богданов. От 1960 г. участва във всички изложби на СБХ, както и в представителни сбирки на българското изкуство в Париж, Брюксел, Токио, Москва, Милано,Торино, Ню Йорк, Мексико, Будапеща, Прага, Букурещ, Виена и др. Носител е на множество награди.

Експозицията представя над 30 автопортрета, както класически така и „скрити“, вмъкнати във фигурални композиции, в рисунки и в проекти за стенописи и мозайки, рисувани между 1953 и 1993 година. Тя е по повод 80 годишнината от рождението на художника, която бе отбелязана през изминалата 2014 година. Голяма част от изследователите на творчеството му изтъкват същественото място, което заемат автоизображенията на Йоан Левиев, но до този момент те не са събирани в обща изложба. Настоящият проект проследява в ретроспекция творбите, като дава възможност на публиката да види стиловото развитие и интерпретациите на художника в областта. Включените автопортрети от различни години внушават респект към художника, но пораждат и не малко въпроси за съдбата, личността и философията на твореца изобщо.

 

Въпреки че предпочита фигуралните композиции, се изявява и във всички останали жанрове – портрет, пейзаж, натюрморт. Автопортретите присъстват във всеки етап от развитието на художника. Образите му се срещат както в рамките на стенописта, така и в кавалетните картини, изпълнени с фигурални композиции. Творецът се изобразява многократно, изследващ и анализиращ себе си (Автопортрет 1953, 1961, 1977), с четка в ръка (Художникът на скелето, 1974; Признание, 1981), наблюдаващ действията на персонажите, които сам е режисирал (Нестинарка, 1972), разговарящ  или присъстващ на фона на стария Пловдив (Диалог, 1975; Разговор на чаша кафе, 1970; Главната улица, 1979), или потънал в спомени, отразяващи онези биографични моменти от детството му, останали най-показателни за неговия духовен свят (Спомен 1;2;3). В картините от 80-те и 90-те години на ХХ век може да видим Йоан Левиев като шут или владетел – в цикъл „Царски времена“, или като цар Соломон и сатир – в цикъл „Песен на песните“, сигурен и уверен в себе си (Конфронтация,1983), саркастичен (Дяволия, 1992), или изпълнен със съмнения и размисли (Голямата клоунада, 1991; Рисунка 3, 1981). Използвайки различни средства като гротеска, хипербола, подчертана пластика, декоративност и колаж, той съумява да представи себе си в различни състояния, противопоставяйки се на общоприетите граници. 

Показаните автопортрети повдигат само завесата към личността и философията на Йоан Левиев. И те, както и останалите негови творби, въздействат с  монументалността си, с тежките и плътни живописни маси и монолитни цветове. Дори и в малкия формат и камерните произведения, той остава верен на себе си и на монументалното.

Изложбата се организира със съдействието на: ХГ „Петко Задгорски“ – Бургас, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, ХГ Добрич, Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, НМБИИ, ХГ – Русе, ХГ – Стражица, ХГ „Елена Карамихайлова“ – Шумен,Частни колекции, както и с партньорството и подкрепата на Градска художествена галерия – Пловдив и транспортна фирма Allied Pickfords.

След София изложбата ще бъде показана в Градска художествена галерия –Пловдив

Идея: Йоана Левиева – Сойър

Уредник на изложбата: Станислава Николова

 







ИЗКУСТВО ЗА ПРОМЯНА 1985-2015

20 Януари 2015 - 05 Март 2015


„Изкуство за промяна 1985-2015“ е проект, който проследява дълбоките изменения в българското общество от средата на 80-те години на 20-ти век до днес, както и събуденото съзнание на художниците като корективи на социума.

 

С изложба и публикация той разглежда процеса на отваряне на нови възможности и осъзнаване на силата на изкуството за въздействие върху обществените нагласи. Проектът има за цел не само да възстанови и документира тази линия в съвременното българско изкуство, но и да потърси перспективите за още по-сериозно и задълбочаващо се осъзнаване на силата и възможностите за въздействие на изкуството.

 

През годините интелигенцията в България и в частност художниците са упреквани, че стоят настрана от обществените процеси, че не реагират достатъчно бързо, остро и адекватно на случващото се, че пасивната им роля в голяма степен пречи на развитието на страната. Проектът се опитва да разчупи точно това клише, показвайки работи и документи, които от средата на 80-те години до днес маркират важни моменти от историческия преход и защитават мястото на твореца като активен социален елемент. За първи път в най-новата история на страната се анализират връзките между изкуство и общество; поставя се въпросът за причините за интеграцията или алиенацията; посочват се процесите, които днес съставляват българското общество и българската култура, такива каквито са.

 

 

 

Изложбата включва работи на съвременни български художници,  които от средата на 80-те години до днес маркират важни моменти от историческия преход и представят художника като активна част от социалната промяна.

 

Изданието се състои от 384 страници аналитични текстове, интервюта и повече от 390 илюстрации. Целта му е не само да представи историческата перспектива, но и да се опита да погледне към днешната реалност през опита на миналото. В него са включени текстове на Мария Василева, Диана Попова,

Боян Манчев, Георги Тенев, Александър Кьосев, както и интервюта със Светлин Русев, Недко Солаков и Лъчезар Бояджиев. Изданието е двуезично (на български и английски).

 

В изложбата участват: Аделина Попнеделева, Александър Вълчев, Алла Георгиева, Атанас Нейков, Борис Мисирков и Георги Богданов, Боряна Росса и УЛТРАФУТУРО, Валентин Стефанов, Васил Симитчиев, Велислава Гечева, Венцислав Занков, Галентин Гатев, Даниела Олег Ляхова, Димитър Солаков, Зоран Георгиев, Иво Бистрички, Калин Серапионов, Кирил Кузманов, Кирил Прашков, Красимир Терзиев, Кристина Иробалиева, Лъчезар Бояджиев, Любен Костов, Надежда Олег Ляхова, Недко Солаков, Нено Белчев, Никола Михов, Нина Ковачева, Петко Дурмана, Правдолюб Иванов, Самуил Стоянов, Сашо Стоицов, Светлин Русев, Станислав Памукчиев, Стела Василева, Стефан Лютаков.

 

В контекста на активните политически събития от 2013-2014 година, на постоянните протести и реалното съзряване на гражданското общество в България, проектът се опитва да търси отговори на въпросите: Къде са българските интелектуалци? Каква е ролята им във времето на прехода? Демонстрират ли социално активна позиция? Може ли изкуството не само да отразява, но и да предизвиква социални промени?

 

 







ИЗКУСТВО ЗА ПРОМЯНА 1985-2015

20 Януари 2015 - 05 Март 2015


„Изкуство за промяна 1985-2015“ е проект, който проследява дълбоките изменения в българското общество от средата на 80-те години на 20-ти век до днес, както и събуденото съзнание на художниците като корективи на социума.

 

С изложба и публикация той разглежда процеса на отваряне на нови възможности и осъзнаване на силата на изкуството за въздействие върху обществените нагласи. Проектът има за цел не само да възстанови и документира тази линия в съвременното българско изкуство, но и да потърси перспективите за още по-сериозно и задълбочаващо се осъзнаване на силата и възможностите за въздействие на изкуството.

 

През годините интелигенцията в България и в частност художниците са упреквани, че стоят настрана от обществените процеси, че не реагират достатъчно бързо, остро и адекватно на случващото се, че пасивната им роля в голяма степен пречи на развитието на страната. Проектът се опитва да разчупи точно това клише, показвайки работи и документи, които от средата на 80-те години до днес маркират важни моменти от историческия преход и защитават мястото на твореца като активен социален елемент. За първи път в най-новата история на страната се анализират връзките между изкуство и общество; поставя се въпросът за причините за интеграцията или алиенацията; посочват се процесите, които днес съставляват българското общество и българската култура, такива каквито са.

 

 

 

Изложбата включва работи на съвременни български художници,  които от средата на 80-те години до днес маркират важни моменти от историческия преход и представят художника като активна част от социалната промяна.

 

Изданието се състои от 384 страници аналитични текстове, интервюта и повече от 390 илюстрации. Целта му е не само да представи историческата перспектива, но и да се опита да погледне към днешната реалност през опита на миналото. В него са включени текстове на Мария Василева, Диана Попова,

Боян Манчев, Георги Тенев, Александър Кьосев, както и интервюта със Светлин Русев, Недко Солаков и Лъчезар Бояджиев. Изданието е двуезично (на български и английски).

 

В изложбата участват: Аделина Попнеделева, Александър Вълчев, Алла Георгиева, Атанас Нейков, Борис Мисирков и Георги Богданов, Боряна Росса и УЛТРАФУТУРО, Валентин Стефанов, Васил Симитчиев, Велислава Гечева, Венцислав Занков, Галентин Гатев, Даниела Олег Ляхова, Димитър Солаков, Зоран Георгиев, Иво Бистрички, Калин Серапионов, Кирил Кузманов, Кирил Прашков, Красимир Терзиев, Кристина Иробалиева, Лъчезар Бояджиев, Любен Костов, Надежда Олег Ляхова, Недко Солаков, Нено Белчев, Никола Михов, Нина Ковачева, Петко Дурмана, Правдолюб Иванов, Самуил Стоянов, Сашо Стоицов, Светлин Русев, Станислав Памукчиев, Стела Василева, Стефан Лютаков.

 

В контекста на активните политически събития от 2013-2014 година, на постоянните протести и реалното съзряване на гражданското общество в България, проектът се опитва да търси отговори на въпросите: Къде са българските интелектуалци? Каква е ролята им във времето на прехода? Демонстрират ли социално активна позиция? Може ли изкуството не само да отразява, но и да предизвиква социални промени?

 

 







СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

05 Ноември 2014 - 31 Декемрви 2014


Гауденц Б. Руф е швейцарски гражданин, дипломат и страстен почитател на изкуството. Като посланик на Швейцария в България от 1995 до 2000 г., той организира в своята резиденция многобройни изложби. Подкрепя развитието на страната и мястото на съвременното българско изкуство в този процес. Едновременно с това той демонстрира истински усет. Представените от него художници са сред съвременните български творци, които днес налагат профила на това изкуство.

След приключване на дипломатическата си кариера през 2005 г. Гауденц Б. Руф засилва ангажимента си в полза на новото българско изкуство. Създава награда за изкуство, за която всеки може да кандидатства, като тази награда се дава от висококвалифицирано, независимо, международно жури. Това е първата подобна награда за изкуство в България. Наградата (Gaudenz B. Ruf Award for New Bulgarian Art) стимулира цялата културна общност. Тя съществува от 2007 до 2011 г. През този период за нея се състезават общо 560 кандидати, 79 от които са номинирани за отличието. Произведенията на номинираните са представяни на годишни изложби и публикувани в каталозите към тях.

 

 

 

Оттогава до днес финансовият и времеви ангажимент на Руф за подпомагане на младото българско изкуство е непроменливо голям. В същото време формулата на подкрепа се променя. Вместо оценка на завършени произведения, сега фокусът е върху създаването на нови работи. От 2012 година наградата „Гауденц Б. Руф” осигурява подкрепа за изпълнение на

произведения на изкуството от български автори и за събития, които представят съвременно българско изкуство в България и чужбина.

За неговите заслуги Гауденц Б. Руф е награден на 12. 09. 2013 г. с Ордена „Св. Св. Кирил и Методий“ / Първа степен. Това е най-високото отличие, което Република България дава за заслуги в областта на науката, културата и образованието.

През целия период на емоционална и професионална обвързаност с българското изкуство Гадунец Б. Руф купува произведения за частната си колекция. Днес тя наброява над 100 работи.

Настоящата изложба показва представителна част от тази колекция. Сред авторите са: Божидар Бояджиев, Лъчезар Бояджиев, Рада Букова, Стела Василева, Боряна Венциславова, Любен Генов, Надя Генова, Леда Екимова, Правдолюб Иванов, Кольо Карамфилов, Нестор Ковачев, Нина Ковачева, Иван Костолов, Емил Миразчиев, Слав Недев, Елена Панайотова, Бора Петкова, Васил Попов, Кирил Прашков, Моника Роменска, Калин Серапионов, Симеон Симеонов, Недко Солаков, Валентин Стефанов, Сашо Стоицов, Камен Стоянов, Самуил Стоянов, Дан Тенев, Коста Тонев, Десислава Унгер, Петър Цанев.

И поредният огромен жест на Гауденц Б. Руф към българската култура – 24 от показаните произведения и серии от творби ще останат в България като дарение на Софийска градска художествена галерия и нейния фонд „Съвременно изкуство и фотография“.





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery