Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


МЕЖДУ ЕТИКЕТИТЕ

05 Април 2016 - 08 Май 2016


Изложбата представя група български художници, които според годината си на раждане попадат в една неясно определена професионална категория. Поколението над 35 и под 45 годишна възраст вече не се вписва в определението „млади автори”, но обикновено се счита, че е твърде рано да се причисли към „утвърдени”. В периода на тази възраст отпадат много от възможностите за кандидатстване за резиденции, конкурси, финансиращи програми, дори възможностите за участие в изложби са под въпрос.
Позициите на това преходно поколение в изложбения живот може да варират спрямо властта и степента на развитие на фактори като държавни институции, частни организации или пазар на изкуството. Независимо от различията при тези фактори на световната и българската художествена сцена, както и независимо от това къде живеят в момента, художниците в условната възраст между 35 и 45 представляват интерес преди всичко с тяхното творчество.

Целта на изложбата в СГХГ е да представи няколко типични за тази категория автори, като все пак се опита да не категоризира тяхната художествена работа. Връзката между избраните не е само възрастова. Техни произведения са собственост на фонд Съвременно изкуство и фотография на СГХГ, получени като дарения в по-ранен етап на тяхната работа, когато са фигурирали като „млади автори”. Изложбата ще представи някои от тези по-ранни произведения, заедно с нови, които все още не са показвани в изложби или са част от по-продължителни проекти в процес на създаване.

 







ОБМЕНЪТ

25 Март 2016 - 06 Април 2016


Изложбата представя най-новите работи на Иван Мудов, в които той отново и отново задава (вечните) въпроси за това какво е изкуство, какви са неговите възможности за въздействие, създава ли то връзки или произвежда реакции, къде е мястото му в обществото… Всичко това е подправено със сериозна доза ирония, която не подминава и преценката за „фигурата на твореца“, за авторството и уникалността на произведението.

Художникът продължава да изненадва с елегантно забърканите си арт-коктейли, съставките на които учудват, отново  не оправдава традиционните очаквания и поставя под съмнение навиците на публиката. Той пак използва различни средства и демонстрира свободната си ориентация  както в традиционните видове на художествената дейност, така и в новите технологии и похвати, особено актуални днес.

Иван Мудов е един от най-активните български художници на своето поколение. Той има впечатляваща биография от изложбени участия и самостоятелни представяния в най-популярните арт институции по света. И макар че повечето от мащабните му проекти са (за съжаление)  реализирани в чужбина, тези, които са познати на българската публика са сред най-ярките прояви на съвременното ни изкуство. Сред тях отбелязваме „Фрагменти“ (2002) – впечатляваща колекция на „парчета“ световно съвременно изкуство, съставена от откраднати части от работите на известни художници, както и инсценировката на „официално откриване“ на Музей за съвременно изкуство в сградата на гара Подуене – „МУСИЗ“ (2005), провокативната симулация на строеж на бизнес сграда, наподобяваща разрушения мавзолей на Г. Димитров на неговото си място (2012). Те не само сред най-интересните постижения на съвременното българско изкуство, но и допринасят за формиране на отношение спрямо него от страната на публиката.   

Куратор на изложбата е Яра Бубнова

 Иван Мудов, роден през 1975 г., завършва Националната художествена академия в София. Сред неговите самостоятелни изложби са: Certificate of Authenticity, Транзитдисплей, Прага,

Turbo Conceptualism, Kunstverein Milano, Милано

Certificate of Authenticity, Tobacna 001 Cultural Centre, Любляна, Air Drawing Contest, MUMOK, Виена

“Камъни”, Casa Cavazzini Museo di Arte Moderna e Contemporanea, Удине, Performing Time”, prometeogallery di Ida Pisani, Милано

The Glory Hole, галерия Alberta Pane, Париж, Франция, 2012; %, W139, Амстердам, Холандия, 2011; Вино за откриване, Цюрих, Швейцария, 2010; Иван Мудов, Binz 39, Цюрих, Швейцария, 2010; Trick or Treat, Kunstverein Braunschweig, Брауншвайг, Германия, 2008; The 1st at Moderna: Ivan Moudov, Moderna Museet, Стокхолм, Швеция, 2008. Мудов е участвал в 52-то Венецианско биенале, Италия, 2007, в 1-то Московско биенале, 2005, както и в Manifesta 4, Франкфурт на Майн, Германия, 2002. Избрани участия в групови изложби: OFF- Biennale, Будапеща; Grammar Of Freedom / Five Lessons: Works From Arteast 2000+ Collection, Garage Museum of Contemporary Art, Москва; Cote Interieur, Tiroler kunstlerschaft – Kunstpavillion, Инсбруг; Unexpected Encounters, Camera Austria, Грац; The Intransigent Ticket - The Artist as a Filter", Fine Arts Gallery, California State University; Doppio Gioco – Double Game The Ambiguity of the Photographic Image, Фондация Bevilacqua La Masa, Венеция, Италия, 2012; Rearview Mirror: New Art from Central & Eastern Europe, Художествена галерия на Алберта, Едмънтън, Алберта, Канада, 2012; Site Inspection – The Museum on the Museum, Музей за съвременно изкуство Ludwig Museum, Будапеща, 2011; Beziehungsarbeit - Kunst und Institution, Künstlerhaus Wien, Виена, 2011 други. Мудов е печелил стипендии в резидентните програми AIR на BINZ 39, Цюрих, Швейцария, 2009; KulturKontakt, Виена,, 2008; Akademie Schloss Solitude, Щутгарт, Германия, 2008; Recollets, Париж, 2006 и други.

През 2006 г. получава Награда за млад европейски художник на Trieste Contemporanea , а през 2010 Наградата Гауденц Б. Руф за ново българско изкуство в категория „Утвърдени творци”.

 







ФОРМИ НА СЪПРОТИВА 1944 - 1985

02 Март 2016 - 26 Май 2016


Тази изложба е опит да се разкаже за неизвестни, премълчавани, или недостатъчно популярни факти от историята на българското изобразително изкуство по темата за съпротивата на някои от художниците срещу опита да бъдат идеологически направлявани и по този начин деформирани като творци.  Изложбата е преди всичко документална. Изследването се базира на документи, съхранявани в Централния държавен архив, останките от досиетата на Държавна сигурност и разбира се на натрупаните публикации.

Още в първите дни след – септември 1944 г. част от най-популярните художници са арестувани. Повечето от останалите ентусиазирано или от меркантилни съображения се втурват да участват в пропагандните кампании на новата власт.

Между 1947 и 1956 година идеологическата преса, налагаща метода на социалистическия реализъм става толкова безмилостна, че постепенно принуждава част от истински талантливите художници да изоставят творчеството. Следва време на мъчително, за повечето от тях невъзможно възстановяване. Фактите свидетелстват – има личности, които остават верни на себе си, които отказват да се приобщават. Както са различни житейските съдби, така различни са и формите на съпротива: неучастието в художествения живот на Борис Денев и по-късно на Иван Георгиев – Рембранда; бягството на Христо Явашев, след него на Любомир Далчев. Най-често срещана форма на съпротива е самоизолацията. Кирил Петров, Лика Янко, Галин Малакчиев са художници, които в различни периоди капсулират творчеството си. Най-рядко е публичното говорене против властта, чийто ярък представител е Генко Генков. Бунтуването срещу пластичните норми е също форма на вътрешна съпротива. Има щастливци, които успяват да легализират бунта си като Златю Бояджиев, Атанас Пацев, Димитър Казаков, последвани от Ангел Станев, Зиятин Нуриев. Други като Иван Георгиев - Рембранда и Евгения Воденичарова задълго остават в групата на непознатите художници. Вероятно има и други бунтари, чието творчество предстои да бъде открито и изследвано.

Изложбата и каталога към нея очертават контурите на репресиите и проблясванията на съпротивата, до времето, когато перестройката в Съветския съюз ще постави начало на окончателното разпадане на Системата. Някои от българските художници плахо тръгват към нова посока на подражание.

Изложбата ще бъде съпроводена от дискусии и прожекции на филми, свързани с изследвания период.







НЕМИЯТ ОБРАЗ И СЛЕПИЯТ ТЕКСТ

25 Февруари 2016 - 23 Март 2016


Проблемът за взаимоотношенията между текста и неговото присъствие в пространството на светското изкуство, остава изключително фрагментарно изследван. Първият и като че ли единствен опит е проектът „Важно съобщение“, който е реализиран в СГХГ през 2006 г. от Мария Василева и Даниела Радева. В него авторките бяха фокусиран върху използването на текста в българското изкуство от края на 80-те години на ХХ в. до 2006 г. Факт е обаче, че текстът има своето място в картините на художници в страната ни още от ХІХ в. Ето защо изложбата „Немият образ и слепият текст. Мястото на текста в българското изобразително изкуство след 1856 г.“ е не само надграждане на проекта „Важно съобщение“, а и стремеж за обобщено оглеждане на взаимоотношенията между текст и образ в българското изкуство – от първите светски картини от ХІХ в. до най-новите творческия изяви от ХХІ в. Нещо повече, в изложбата е предложена възможна систематизация на физическото присъствие на текста в пространството на художествената творба, като са обособени четири големи тематични звена – „Пояснителен текст“, „Битие и текст“, „Намерение за текст“ и „Триумф на текста“.

Този проект е опит за преглед на физическото присъствие на текста (дори и маркерите за него) в българските пластически изкуства, като думата „текст“  в случая трябва да се разбира не само в смисъл на обособен писмен сбор от думи и изречения, а и като отделни думи, срички, буквени и цифрови графеми. В изложбата са подредени повече от 120 творби на автори, сред които Николай Павлович, Станислав Доспевски, Антон Митов, Иван Мърквичка, Никола Петров, Иван Милев, Николай Райнов, Борис Георгиев, Златю Бояджиев, Галин Малакчиев, Георги Божилов – Слона, Текла Алексиева, Румен Гашаров, Андрей Даниел, Недко Солаков, Лъчезар Бояджиев, Венцислав Занков, Надежда Олег Ляхова, Красимир Кръстев – Расим, Боряна Драгоева – Росса, Сашо Стоицов и др. Така експозицията предоставя възможност на публиката и изследователите както да проследят взаимоотношенията между текста и образа – тяхното проявление в различни исторически периоди и форми, така и да разкрият цялото многообразие от възможности, които любовта и раздорите между текста и образа дава на българските художници. Понякога учудващо близки, а друг път – неочаквано далечни.

В изложбата са включени произведения от фондовете на Национална галерия, Национална художествена академия, Народен театър „Иван Вазов”, Национален църковен историко-археологически музей, Съюз на българските художници, Музей за история на София, Градска художествена галерия – Пловдив, Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора” – Кюстендил, Регионален исторически музей – Благоевград, Художествена галерия „Димитър Добрович” – Сливен, Художествена галерия „Николай Павлович” – Свищов, Художествена галерия „Жорж Папазов” – Ямбол, Ателие-колекция „Светлин Русев” и частни колекции.

Кураторски проект на Пламен В. Петров и Рамона Димова

 







ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

08 Декемрви 2015 - 14 Февруари 2016


Творческото дълголетие за даден художник не е рядко явление. Но е почти без аналог ситуация, в която илюстратор, сътворил визуалния и типографски еквивалент на стотици литературни произведения , изградил образен духовен мост между себе си и авторите им, да се върне към книги, илюстрирани от него преди половин столетие.

Илюстрациите към „Том Сойер“, „Принцът и просякът“ и „Островът на съкровищата“ са само някои от редицата разпознаваеми и помнени от няколко поколения класически книги за млади читатели, като „Андерсенови приказки“, „Граф Монте Кристо“, „Чичо Томовата колиба“, приказките на Е.Т.А. Хофман и на Николай Райнов, приключенските романи на Карл Май, Майн Рид, Жюл Верн, създадени през 60-те и 70-те години от Любен Зидаров.

През 2014 и 2015 художникът се решава на ново тълкуване на част от илюстрациите на първите три книги, като запазва сюжета и композицията на „оригиналите“. Онова, което днес е по-различно се свежда основно до: отношението към творбата и нейните герои, изразени в по-богата техника и най-вече в естетически открития, резултат от десетилетия натрупвани артистични умения и житейска мъдрост. В края на този творчески  път творбите са превърнати в своеобразна авторска амалгама между книжната илюстрация и живописта. 

Изложбата „Половин век по-късно“ показва новите илюстрации към споменатите три заглавия и репродукции на някои от познатите им 50-годишни първообрази. Представено е и четвърто заглавие, тематично свързано с една от литературните класики на Робърт Луис Стивънсън – „Островът на съкровищата“, а именно – продължението на любимата пиратска сага „Силвър“, написано в наши дни от известния английски автор Андрю Моушън, доскорошен носител на почетната титла „поет-лауреат на Великобритания“. Тъй като „Островът на съкровищата“ се оказва свързваща тема за основната част от експозицията и нещо като „книга на живота“ в илюстраторската биография на Любен Зидаров, тя е обогатена с аспекти на историята на илюстрирания вариант на литературното произведение. Показани се репродукции на гравюри и илюстрации от първите английски и американски издания на романа. 

„Том Сойер“, „Принцът и просякът“ и „Островът на съкровищата“ са преиздадени от издателство „Захарий Стоянов“, докато „Силвър“ се издава от издателство „Прозорец“ като лимитирана в 150 екземпляра библиофилска книга, съдържаща оригинална литография на художника.
Изброените заглавия ще се предлагат на книжния щанд в Софийска градска художествена галерия.







Графика. Защо?Творби от Графичния фонд на СГХГ

01 Декемрви 2015 - 07 Февруари 2016


Изображенията в печатната графика идват като резултат от дълъг и донякъде тайнствен процес. Работата, придружаваща развитието на графичната идея, е далеч от представите за артистичност. Метаморфозите на творбата през различни етапи на технологията остават скрити за зрителя, който е свидетел и ценител на завършеното произведение – графичния отпечатък.
Въпросът, защо някои автори пред възможността за директно изобразяване избират сложния път на графичните техники и чрез тях търсят израз на личното си светоусещане, е въпрос за същността на графичното изкуство. Проследявайки различни отговори на този въпрос, изложбата в СГХГ показва избрани творби от графичния фонд на галерията. Над 190 произведения от 80 автори очертават динамичното развитие на печатната графика в България от средата на ХVІІІ век до първите десетилетия на ХХІ век. Предоставяйки една широка картина на промените в графичното мислене от Възраждането до наши дни, експо-зицията показва и връзката между различните технологични похвати и техния художествен еквивалент.

В изложбата са включени произведения на някои от първите гравьори от българското Възраждане като Георги Хр. Клинков, Анастас Карастоянов, Димитър Щерев, Никола Образописов и др., емблематични за българската графика имена като Васил Захариев, Пенчо Георгиев, Николай Райнов, Веселин Стайков, Павел Вълков, Петър Морозов и др., както и някои от най-високите достижения на графиката ни от втората половина на ХХ в. в творбите на Тодор Панайотов, Анастасия Панайотова, Румен Скорчев, Иван Нинов, Стоимен Стоилов, Стоян Цанев, Мария Духтева, Милко Божков,  Христо Кърджилов, Явора Петрова и много други.

Изложбата се придружава от каталог.

 







Кристо и Жан-Клод: графики и обекти 1963-2014

14 Септември 2015 - 22 Ноември 2015


Кристо и Жан-Клод: графики и обекти” е първата изложба на двамата художници в България. Организира се със съдействието на Кристо.
Експозицията се състои от 130 оригинални номерирани отпечатъци и тиражни обекти на Кристо и Жан-Клод, както и фотографии на техни творби от Волфганг Волц, покриващи периода от 1963 до 2014 г. Колекцията е съставена лично от Кристо, за да представя творчеството на двамата художници по света. Изложбата показва редица проекти, останали нереализирани, но съставляващи важна част от творческото мислене на двамата автори. През нея изчерпателно както хронологически, така и тематично може да се проследи израстването на Кристо като самостоятелен автор и съвместната работа с Жан-Клод, довела до осъществяването на някои от най-значимите проекти в съвременното изкуство: Опакованият Райхстаг, Опакованият Понт-Ньоф, Бягащата завеса, Портите, Чадърите, Островите, Над реката, Мастаба и други.
Както е известно, Кристо и Жан-Клод не приемат спонсорство за своите проекти. Те ги финансират единствено чрез продажба на своите подготвителни рисунки и ранни работи от 50-те и 60-те години.
Кристо лично проектира подреждането на творбите в залите на СГХГ. Той пое и по-голямата финансова част по организирането на изложбата. Проектът се осъществява и с подкрепата на Столична община и под патронажа на кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова.
Със съдействието на Фондация „Америка за България”.
Партньори: Гьоте-институт България, Българска национална телевизия, Българска национално радио, ИДЕЯ Комм, МЕТРОРЕКЛАМА , Билборд  АД, Съюз на българските художници.

* * *
Кристо: американски гражданин от български произход, рождено име Христо Владимиров Явашев. Роден на 13 юни 1935 г. в Габрово. Произхожда от род на български индустриалци. 1953-56 следва в Художествената академия в София. През 1958 пристига в Париж, където среща Жан-Клод. През 1964 се установяват на постоянно местожителство в Ню Йорк.

Жан-Клод: американска гражданка от френски произход, рождено име Жан-Клод Мари Дена (Jeanne-Claude Marie Denat). Родена на 13 юни 1935 г. в Казабланка. Произхожда от род на френски военни. Получава образованието си във Франция и Швейцария. Умира на 18 ноември 2009 г. в Ню Йорк.

По-важни проекти: Стена от петролни варели – Желязната завеса, ул. „Висконти”, Париж, 1961-62 г.; Въздушен пакет, Ван Абемузеум, Айндховен, Нидерландия, 1966 г.;  Опакованият фонтан и Опакованата средновековна кула, Сполето, Италия, 1968 г.; Въздушен пакет от 5 600 куб. метра, документа IV, Касел, 1967-68 г.; Опакованият Музей за съвременно изкуство, Чикаго, 1968-69 г.; Опаковани под и стълбище, Музей за съвременно изкуство, Чикаго, 1969; Опакован бряг, един милион квадратни фута, Литл Бей, Сидни, Австралия, 1968-69 г.; Опаковани паметници, Милано, Италия, 1970 г.; Завеса в долината, Рафъл, щата Колорадо, 1970–1972 г.; Бягаща ограда, окръг Сонома и окръг Марин, щата Калифорния, 1972-76 г.; Опаковани алеи, Джейкъб Луус Парк, Канзас сити, щата Мисури, 1977-78 г.; Обградени острови, залив Бискейн, Маями, щата Флорида, 1980-83 г.; Опакован мост, Понт Ньоф, Париж, 1975-85 г.; Чадърите, Япония–САЩ, 1984-91 г.; Опакован Райхстаг, Берлин, 1971-95. г.; Опаковани дървета, Фондация Байелер и Парк Беровер, Риен, Швейцария, 1997-98 г.; Стената – 13 000 петролни варела, Газометър Оберхаузен, Германия, 1998-99 г.; Портите, Сентрал парк, Ню Йорк, 1979-2005 г.; Голям въздушен пакет, Газометър Оберхаузен, Германия, 2010-13 г. В процес на реализация са следните проекти: Плаващите кейове, проект за езерото Исео в Северна Италия (2016), Мастаба, проект за Обединените арабски емирства (от 1977) и Над реката, проект за река Арканзас, щата Колорадо (от 1992).

Филмова програма / Film Program

15 септември - 22 ноември / 15 September – 22 November

▌ „Граница на мечтите“, режисьор Георги Балабанов, продукция на френския ТВ канал ARTE, 1996, 72 мин. (на български език / in Bulgarian language)

Всеки вторник от 14.00 / Every Tuesday from 2 pm

▌ Christo and Jeanne-Claude. Umbrellas, 1995. Henry Corra, Grahame Weinbren and Albert Maysles, 81 min. (на английски език / in English language)

Всеки вторник от 17.00 ч. / Every Tuesday from 5 pm

▌ Christo and Jeanne-Claude. Umbrellas, 1995. Henry Corra, Grahame

Weinbren and Albert Maysles, 81 min. (на английски език / in English language)

Всеки сряда от 14.00 / Every Wednesday from 2 pm

▌ Christo and Jeanne-Claude’s The Gates. A film by Antonio Ferrera. Albert and David Maysles, and Matthew Prinzing, Maysles Films, 2007, 98 min. (на английски език / in English language)

Всеки сряда от 17.00 ч. / Every Wednesday from 5 pm

▌ Christo and Jeanne-Claude. Christo’s Valley Curtain, 1974. David Maysles, Albert Maysles and Ellen Hovde, 28 min. Running Fence, 1978. David Maysles, Charlotte Zwerin and Albert Maysles, 58 min. (на английски език / in English language)

Всеки четвъртък от 14.00 / Every Thursday from 2 pm

▌ Christo and Jeanne-Claude. Islands, 1986. Albert Maysles, Charlotte Zwerin and David Maysles, 57 min. Christo in Paris, 1990. Albert Maysles, David Maysles, Deborah Zwerin and Susan Froemke, 58 min. (на английски език / in English language)

Всеки четвъртък от 17.00 ч. / Every Thursday from 5 pm

▌ „Christo от България”, филм на Евгения Атанасова-Тенева, 2015 (на български език / in Bulgarian language)

Всеки петък от 14.00 / Every Friday from 2 pm

▌ „Christo на 75“, един филм на Тома Томов, 2010, 52 мин. (на български език / in Bulgarian language)

Всеки петък от 17.00 ч. / Every Friday from 5 pm

▌ Christo and Jeanne-Claude. Islands, 1986. Albert Maysles, Charlotte Zwerin and David Maysles, 57 min. Christo in Paris, 1990. Albert Maysles, David Maysles, Deborah Zwerin and Susan Froemke, 58 min. (на английски език / in English language)

Всяка събота от 14.00 / Every Saturday from 2 pm

▌ “Граница на мечтите“, режисьор Георги Балабанов, продукция на френския ТВ канал ARTE, 1996, 72 мин. (на български език / in Bulgarian language)

Всяка събота от 17.00 ч. / Every Saturday from 5 pm

▌ Christo and Jeanne-Claude’s The Gates. A film by Antonio Ferrera. Albert and David Maysles, and Matthew Prinzing, Maysles Films, 2007, 98 min. (на английски език / in English language)

Всяка неделя от 14.00 / Every Sunday from 2 pm

▌ Christo and Jeanne-Claude. Christo’s Valley Curtain, 1974. David Maysles, Albert Maysles and Ellen Hovde, 28 min. Running Fence, 1978. David Maysles, Charlotte Zwerin and Albert Maysles, 58 min. (на английски език / in English language)

Всяка неделя от 16.00 ч. / Every Sunday from 4 pm

Лекционна програма / Lecture Program:

▌ Матиас Коденберг. Кристо преди Кристо: в търсене на българските

корени на художника (в рамките на „Градски разговори”, проект на Гьоте-институт България)

Matthias Koddenberg. Christo Before Christo: In Search of the

Artist’s Bulgarian Roots (in the frames of City Talks, a project of the Goethe-Institut Bulgarien)

▌ Лъчезар Бояджиев. Кристо и Жан-Клод – следва продължение...

Luchezar Boyadjiev. Christo and Jeanne-Claude – To Be Continued…

Датите на сайта на СГХГ / For the dates check http://sghg.bg







Изложба на номинираните художници за Наградата за съвременно изкуство БАЗА:

21 Юли 2015 - 30 Август 2015


Софийска градска художествена галерия и Институт за съвременно изкуство – София съвместно с Фондация за гражданско общество, Ню Йорк и международна мрежа Награди за млади художници представят "Изложба на номинираните художници за Наградата за съвременно изкуство БАЗА”.

През 2015 г. за осми път се провежда Конкурсът за Наградата за съвременно изкуство БАЗА. Ориентирана към художници до 35 години, тя е единствена по рода си в България и се изразява в стипендия за пътуване и резиденция в Ню Йорк за месец и половина. Конкурсът се провежда на два етапа. През пролетта на всяка година жури от избрани специалисти селектира между четири и осем млади автори, които по-късно показват работата си в обща изложба. В деня на откриването журито заседава за втори път и определя носителя на наградата, ръководейки се и от представянето на художниците в изложбата.    
Пребиваването в Ню Йорк, организирано от Фондация за гражданско общество,  включва програма за срещи с куратори, посещение на галерии и художествени институции, сътрудничество с художници от други страни, както и възможност за изложба или презентация на работите на художника. Разширяването на професионалните контакти също се дължи и на това, че БАЗА е част от мрежа от награди в повече от десет страни в Централна и Източна Европа (YVAA), които функционират на подобен принцип.
В България БАЗА съществува от 2008 г., когато е инициирана от Мария Василева и основана от Института за съвременно изкуство – София. Носителите на наградата имат възможност и за самостоятелна изложба в галерията на ИСИ-София след приключване на техните резиденции. Партньор на проекта е Софийска градска художествена галерия, предоставяща пространство и сътрудничество по провеждането на изложбата на номинираните. Куратор на изложбата е Даниела Радева.

Носители на наградата БАЗА до сега са: Рада Букова (2008), Самуил Стоянов (2009), Антон Терзиев (2010), Викенти Комитски (2011), Леда Екимова (2012), Кирил Кузманов (2013) и Зоран Георгиев (2014).

Членовете на журито за 2015 г. са: Галина Димитрова-Димова (куратор), Ивана Ненчева (художник), Весела Ножарова (куратор), Диана Попова (критик), Сашо Стоицов (художник). През последните три години във втория етап на журирането участва и американски куратор, стипендиант на Фондация Вилчек. Тази година това е Бошко Бошкович - историк на изкуството и куратор, програмен директор на Residency Unlimited, Ню Йорк.                                                             

Стела Василева е родена през 1983 г. в Ловеч. През 2006 завършва „Стенопис“ в НХА. От 2010 до 2015 реализира шест самостоятелни изложби. Носител е на Наградата „Гауденц Б. Руф” за млад автор (2010) и Първа награда за живопис от Национален конкурс за млади художници, критици и куратори на фондация „Св. Св. Кирил и Методий” (2009). Работи живопис, инсталация, обект, фотография. Номинирана е за БАЗА през 2013 г. Живее в София.

Владислав Георгиев е роден през 1979 г. в София. През 2006 завършва „Интериорен дизайн“ в University of Applied Sciences, Розенхайм, Германия. Има опит в областта на реставрацията и модния дизайн. Основател е на модния лейбъл Nefela Bags. От 2008 до 2014 организира  единадесет самостоятелни изложби в София, Мюнхен и Берлин. Работи рисунки, обекти и инсталации. Живее в София.

Кристина Иробалиева е родена през 1982 г. в София. През 2006 завършва Висшата школа за изящни изкуства „Вила Арсон“, Ница. През 2007 и 2008 специализира в Женевския университет за изкуство и дизайн. Работи живопис и инсталация. Има три самостоятелни изложби в Париж и Женева. Живее в Женева.

Павел Лефтеров е роден през 1994 г. в София. От 2013 г. учи „Изящни изкуства“ в Университета по изкуства Лондон – Уимбълдънски колеж по изкуства. През 2010 е носител на награда за академична рисунка от Министерството на културата на България. Номиниран е за БАЗА през 2012 г. Работи предимно живопис. Живее в Лондон и София.

Десислава Унгер е родена през 1980 г. в София. През 2005 завършва „Живопис“ в НХА, а през 2010 „Графика“ в Университета по приложни изкуства във Виена. От 2010 до 2014 организира осем самостоятелни изложби в Австрия и България. През 2005 и 2006 получава награди от Национален конкурс за млади художници, критици и куратори на фондация „Св. Св. Кирил и Методий”. Работи графика и рисунка. Живее във Виена.  

Александра Чаушова е родена през 1985 г. в София. През 2009 г. завършва „Графика“ в НХА. През 2012 специализира „Живопис“ в Художествената академия в Дюселдорф. От 2012 г. е докторант по „Art and art sciences“ в Свободния университет в Брюксел. През 2011 г. получава награда от Фондация „Св. Св. Кирил и Методий”. Работи предимно рисунки и обекти. Живее в Брюксел.

Носител на наградата БАЗА за 2015 г. е Александра Чаушова

    
 

 







ГОЛО ТЯЛО

17 Юни 2015 - 12 Юли 2015


Изложбата се посвещава на 110 - годишнина от рождението на известната скулпторка Васка Емануилова. Със собствения си естетически възглед и присъствие, тя достига до свой стилистически почерк, има своето значимо и достойно място в българската скулптура. Основна част от творчеството ѝ е свързана със важни постижения в областта на голото тяло. През целият си творчески път, близо шест десетилетия, тя се връща към тази вечна тема – човешкото тяло, най-изразително в своята голота. Васка Емануилова го открива за себе си и за нашето изкуство отново, по новому. За нея това е сюжет, който съдържа в себе си не само физическата достоверност на натурата, нито само формалните търсения, а нещо по-дълбоко, свързано с духа и живота.

През годините в колекцията на СГХГ са откупувани  творби от различни периоди от този жанр и се е оформила интересна сбирка. В 1999 г. е представена изложбата „Голо тяло“, организирана в Градската галерия. В нея са показани множество живописни платна и няколко скулптури.

Настоящата изложба дава възможност на публиката да види голяма част от произведенията, отнесени към жанра „Голо тяло“, които се съхраняват във фонд „Скулптура“ и „Графика“ на СГХГ. Експозиция поставя акцент върху скулптурата и рисунката от периода между 30-те и 80-те години на миналия век. Това е активния творчески период на Васка Емануилова. Освен нейни творби, в експозицията  са включени работи и на други български автори, част от които продължават да се вълнуват от жанра и до днес. Показани са над 80 творби – скулптура, рисунки, акварели и пастели от колекцията на галерията. Посетителите ще видят произведения на Любомир Далчев, Мара Георгиева, Николай Шмиргела, Галин Малакчиев , Павел Койчев, Томас Кочев, Спартак Дерменджиев, Пенчо Добрев, Емил Попов, Кирил Матеев, и др. А като своеобразен контрапункт, и в същото време като един паралелен и обогатяващ разказ, са представени рисунки на Греди Асса, Марко Бехар, Свилен Блажев , Георги Павлов – Павлето и др. Голяма част от показаните произведения бележат различните посоки и стилове, демонстрирайки разнообразните изразни възможности на пластичното изкуство.

 







ВНИМАНИЕ: ПРЯСНА БОЯ!

11 Юни 2015 - 30 Август 2015


Автори: Светозара Александрова, Нора Ампова, Искра Благоева, Стела Василева, Михаела Власева, Василена Ганковска, Станимир Генов, Димитър Генчев, Зоран Георгиев, Велислава Гечева, Антоанета Гълъбова, Елеонора Друмева, Ясен Згуровски, Кристина Иробалиева, Минко Йовчев, Елена Калудова, Калия Калъчева, Константин Костов, Иван Костолов, Рада Крачанова, Калина Мавродиева, Петър Минчев, Александър Петков, Любен Петров, Анджелика Радева, Нина Русева, Радоил Серафимов, Юли Таков, Виолета Танова, Анжела Терзиева, Коста Тонев, Деян Янев, HR-Stamenov

Куратори: Мария Василева, Даниела Радева, Владия Михайлова

Изложбата представя разнообразните посоки в работата с живопис през последните години у нас и включва някои от най-новите произведения на 33-ма автори, чиято средна възраст е 30 години.

Подобни мащабни прегледи на актуалното състояние на видове в съвременното изкуство имат принос не само за изследователската работа в музея, но предоставят и възможност за публиката да придобие цялостен поглед и впечатление относно това, което се случва на художествената сцена днес.

През последните десетина години се появиха няколко нови поколения живописци. Досега не е организирана голяма и представителна изложба на тяхното творчество, чрез която могат да се проследят промените в този вид изкуство.

Повечето автори са завършили Националната художествена академия, като някои имат образование по живопис и в чужбина. Това до известна степен дава отражение върху начина им на работа по отношение на почерк, послание и общо разбиране на същността на картината. Чрез изложбата можем да проследим влияния и опит, придобити от различни художествени тенденции в Европа и света, както и да разграничим индивидуалните почерци на авторите, независимо от културната среда, професионалния опит и образованието. Избраните художници имат различни методи на работа и разностранни интереси към видовете в съвременната живопис.

Изложбата представя нефигуративни и фигуративни картини, триизмерна живопис, живописна инсталация. Темите, концепциите или разказите варират от социалната проблематика през теми, засягащи самото изкуство, до интуитивно пресъздаване на мисли или емоции през живописния материал. В изкуството им се оглежда цялата активна визуална среда – градска архитектура, графити, движещи се и статични реклами, телевизия, кино, интернет.

Част от проекта е двуезичен цветен каталог от 96 страници с представяне на участниците в изложбата и с текстове на кураторите.
 





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery