Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане

ВИВИАН МАЙЕР - „В нейните ръце“

Майстори на фотографията

24 Април 2019 - 02 Юни 2019

Вивиан Майер (1926-2009) е американски „street” фотограф с австро-унгарско потекло от страна на баща си Шарл Майер, а майка й Мария Жосо е французойка. От началото на 50-те до 90-те години на двадесети век тя работи като детегледачка в Ню Йорк, а по-късно и в Чикаго.

Нейното несигурно социално положение я води към един спокоен и изолиран живот, без характерните за епохата „врява и безумство”. Това е живот, който не може да се разкаже; едно прозрачно битие, сякаш тялото й без сянка само външно наподобява живота; живот в смирение, и то „смирение, което облекчава всички болки, но не ги лекува”; оцеляване без реално съществуване.

По щастливо стечение на обстоятелствата през 2007 г. в Чикаго се разкрива една друга страна на тази „жена без сянка” и нейните противоречия, за които никой досега не е подозирал. Тази друга част от нея е освободена от своите окови и е източник на безкрайно творческо наследство.

Нейната внушителна и интелигентна работа включва над 120 000 фотографии, филми за камери Super 8 и 16 мм - една съкровищница от снимки, непроявени ленти, сред които невероятни открития. Преследвана от страстта си да снима, която тя превръща в реалност, днес Майер се смята за един от най-емблематичните автори на улична фотография, а мястото й в историята на фотографията е до това на Дайан Арбъс, Робърт Франк, Хелън Левит и Гари Уайногранд.

 

Виждаме как едни и същи теми се повтарят отново и отново в творчеството й, бележейки нейната работа; едно изразно средство, наподобяващо синтаксис, който е видим дори в най-ранните й снимки. Това действително е бил нейният език и тя го използвала, за да разказва историята на своето време.

Вивиан Майер фотографира сцени от нейната любима среда – улицата, и най-вече кварталите на средната класа, където може да вкуси живота от извора; портрет след портрет на непознати или на хора, които усеща близки, дарявайки им секунда вечност в кратката ласка на погледите; един жест, едно изражение, един застинал момент в красотата на малките неща близо до нас. В снимките си тя запечатва и света на децата – една вселена, която познава от толкова отдавна. Свят на свобода, където времето е спряло своя ход; форми, ритмични фигури, материали, подобни на вещи, намерени по време на дългите й разходки. Първоначално тя снима в черно-бяло, а от 60-те години нататък и в цвят, включвайки в инструментариума си музиката на цветовете и играейки си с нейните свойства. Когато прави първите си опити да снима филми с камери Super 8 и 16 мм, то не е, за да ускори хода на времето, а за да го спре в „замръзнали” кадри. Подходът на Вивиан Майер е не да снима сцени, а да документира пространството в поредица от фотографски образи. Вивиан Майер „възприемаше живота такъв, какъвто го улавяха очите й. Тя го анализираше в най-малки подробности; наблюдаваше го и го следваше; тя го чакаше край многото му кръстопътища; тя го улавяше в движение. Където и да се намираше, тя го откриваше, запечатвайки го на лентата еднакво вдъхновяващ, мощен и съкрушителен”.

Вплетен в тези теми е и друг важен въпрос, който сякаш поддържа цялата конструкция на творчеството й: нейното търсене на идентичността чрез автопортрета.Сред работите на Вивиан Майер има много такива портрети в различни вариации и типове. Съвкупността им представлява множество нейни двойници, събрани един в друг като матрьошки. Повтарящ се елемент от автопортретите й (който днес се възприема като нейна запазена марка) е хвърлената сянка, която обикновено е отделена от тялото, един двойник в негатив, „изсечен в реалността” и претворяващ отсъствието. Той подсказва за съществуването на живото си съответствие, като същевременно заличава присъствието му. Чрез двойствеността Вивиан Майер експериментира с тази своя същност на ръба на изчезването и появата на другото „аз“, определяйки техниката на автопортрета като „пребиваване в трето лице, което разкрива с голяма точност присъствие и липса”.

"Творчеството на Вивиан Майер, открито в последния възможен момент и чиято съдба вероятно е била да се разпръсне или дори изчезне, сега се разкрива пред нас, а тази „обикновена гувернантка”, безименно лице, посмъртно се превръща в това, което е днес фотографът Вивиан Майер. Нейната работа, обективна и жива, по някакъв начин намира отклик у всеки, който е видял дори една нейна снимка. Тогава времето внезапно спира и Вивиан Майер застава пред нас, завинаги запечатана във вечността".  Това са думи на Ан Морен .

Изложбата Вивиан Майер „В нейните ръце“  е единадесетото издание “Майстори на фотографията”, на фондация МУСИЗ, което се организира в партньорство със Столична oбщина, Посолство на САЩ, VIVACOM и Samsung, със съдействието на diChroma photography и с благодарност към Колекция Maloof и галерия Howard Greenberg, Ню Йорк.

Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery