За Павел Койчев най-важното е била формата – формообразуването и метаморфозата. Да създава форми, да ги поставя в естествена среда и да ги конфронтира с нея е неговото занятие. Присъстващи в ландшафта или в градска среда, неговите творения изглеждат като пришълци – в своите обиталища, летящи или приводнени къщи; пасажи от риби, които напускат водната си среда и търсят своя маршрут по сушата; стада, излезли на своята водна паша; биволици, неуспели да влязат в концертната зала… Пришълци в един непознат свят, на които съчувстваме. „Пространството няма нужда от нас“, казва Павел Койчев. Възможни, алтернативни форми в един свят на необходимости. Единственото, което изобщо може да се противопостави на този свят, са човешкото въображение и актът на творчество.

За четвърти път Гьоте-институт България и Софийска градска художествена галерия поставят фокус върху съвременната германска фотография с творчеството на Улрих Вюст, след представянето на Сибиле Бергеман (2022), Барбара Клем (2023) и Хелга Парис (2024). Изложбата включва над 120 архивни фотографии, предимно черно-бели пигментни отпечатъци. Професионалният опит на Вюст като урбанист и фоторедактор формира характерния му фотографски подход – аналитичен, прецизен и строго композиран, като интересът му не е насочен към историческите руини или следите от войната, колкото към абсурдите и противоречията, породени от градоустройственото планиране – разрушаването на съществуваща архитектура, безразборното застрояване и неумелото преобразяване на градската среда.