Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


#коментар #фикция #документ

12 Март 2019 - 14 Април 2019


 Оливие Барден, Мариана Василева, Даниела Костова, Цветан Кръстев,
 Кирил Кузманов, Надежда Олег Ляхова, Иван Мудов, Аделина Попнеделева,     Расим, Калин Серапионов, Недко Солаков, Камен Стоянов, Красимир Терзиев

          

Изложбата представя селекция от видео произведения от фонда на Софийска градска художествена галерия, коментиращи съвременни социални проблеми, валидни за българското общество през последните години.  

Един от приносите на СГХГ към съвременното изкуство у нас е притежанието на над петдесет видеа, постъпили между 2008 и 2018 г., което я прави най-богатата публична колекция на съвременно видео изкуство в България. Целта на изложбата е изследване на съдържанието на тази сбирка, защото сама по себе си тя е отражение на темите, върху които са работили художниците от 90-те години на миналия век до сега. Въпреки голямото разнообразие, като доминиращ се откроява критичният поглед към съвременността, който е и връзката между представените работи.

Някои от тях се занимават с така наречената „критика на институциите” – основен израз в изкуството, определящ произведения, които директно коментират художествените институции. Други са ориентирани към политика, икономика, култура, манталитет, реклама, градска среда – всичко, което формира понятието „съвременна действителност”. Принципът на селекцията в изложбата се ръководи и от наличието на наратив, може да се каже, че всички работи разказват конкретни истории. Както е характерно за видео изкуството, и за разлика от киното и телевизията например, тези истории могат да възпроизвеждат документално случаи от живота или да съдържат художествени фикции. Но също така художниците понякога преминават границата между двете. Те може нарочно да симулират документалност или да провокират съмнение от достоверността.

 
 Изложбата се реализира със съдействието на Гьоте институт.







ОМАГЬОСАНО ЦАРСТВО

28 Февруари 2019 - 07 Април 2019


Изложбата е резултат от дългогодишно проучване върху творчеството на Николай Райнов, една от най-значителните фигури в историята на българското изкуство от първата половина на ХХ в. Голямата известност и митовете около личността му се дължат преди всичко на неговото литературно и публицистично творчество. Той остава в историята и като авторът на първата българска история на изкуството и на едни от първите монографии за българско изкуство. Завършва Художествено-индустриалното училище в София през 1919 г. През целия си живот се определя като „художник-декоратор“ и създава значителна продукция в областта на илюстрацията и оформлението на книгата, както и многобройни декоративни проекти. Най-личната, уникална и разпознаваема част от художественото му творчество обаче остават т. нар. „стилизувани картини“, които създава през 20-те и 30-те години. От една страна те го открояват като изключително явление на художествената сцена в този период, а от друга страна препращат към единната философска система, обединяваща делото му. Всяко произведение на Николай Райнов – от най-незначителната рисунка до теоретичните му трудове, е фрагмент от този сложен градеж. Някои от декоративните композиции достигат до нас придружени от обяснение на сюжета, но всички те отразяват дълбоката ерудираност и многостранните интереси на Николай Райнов в области като философия, история на религията, етнография, физика, ботаника, астрология, химия и т.н.

В изложбата са включени над 120 произведения на Николай Райнов, обособени в две части. Опитът е художественото наследство на автора да бъде видяно от ключови позиции чрез текстовете, декоративните природни картини, графичните композиции и илюстрации. Представени са ранни работи от студентските години в Държавното рисувално училище (1909-1911г.); творби от по-зрелия период през 20-те години на ХХ век; гравюри от престоя му в Париж (1925-1927), както й декоративни пейзажи от 30-те години на ХХ век сред които са и пейзажите изработени в лакова живопис върху станиолена основа, които нямат аналог в българското изкуство. В изложбата са включени и рисунки по натура с туш, темпера, цветни моливи и акварел. Те показват неизследвана страна от художественото наследство на Николай Райнов, свързана с процеса на стилизация.

Участват произведения от Национална галерия, Градска художествена галерия – Пловдив, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия „Владимир Димитров - Майстора“ – Кюстендил, Музей към Националната художествена академия, Дарение-колекция „Светлин Русев“ – Плевен, Национален литературен музей, Държавна агенция „Архиви“, Галерия „Нюанс“ – София, Галерия „Филипополис“ – Пловдив, Българска арт колекция фондация, колекционерите Боян Радев, Владимир Илиев, Иво Димитров, Венцислав Кадиев, Димитър Инджов, Сбирка „Фицов“ и други частни лица.

Като част от експозицията ще бъдат прожектирани филмите: „Николай Райнов“, 1984, сценарист Александър Бешков, режисьор: Михайл Стойков, „Николай Райнов – Тютюневият човек“, 1989, режисьор Христо Вълев, сценарист Дарин Камбов, предоставени от БНТ.

 

Куратори: Станислава Николова, Галина Декова

Изложбен дизайн: Светла Георгиева

Изложбата е съпроводена от каталог на български и английски език.

 

 







ИСТИНСКИ ИГРИ

01 Февруари 2019 - 03 Март 2019


Боряна Венциславова запечатва вживяването в играта с позабравените игри от близкото минало. Изложбата “Истински игри” е мотивирана от желанието на художничката да припомни опита и спомените на нейното поколение от забавлението навън с игри на живо, с понякога прости или самоделни играчки.

Петканалната видеоионсталация показва вече пораснали деца, поканени да продължат играта на фунийки или игра на ластик. Протагонистите са хора с различни професионални занимания поканени да влязат в роля, като се подлагат на една приятна възстановка, едновременно спомняйки си за детството, за самата игра и правилата и. В ситуациите провокирани от Боряна Венциславова, участниците играят бидейки себе си, във вида им на работещи възрастни.

 

Игрите разиграни във видео инсталацията се свързват със спомените на поколенията израснали през 80-те. Колективните игри, освен че изискват физическо присъствие и контакт, в контраст със статичното екранно преживяване, провокират приповдигнатост и известна театралност подсилена във видеата на Боряна Венциславова от вида на играещите-възрастни.

 

Играчите в инсценираните ситуации на видеоинсталацията са деца и възрастни, едновременно сериозни и невярващи, играчи по своему в техния собствен живот и играещи в нечия политическа амбиция, които всякога могат да отдадат своя кредит на доверие на играта и тя да се получи или обратно, да се разомагьоса и разпадне. Именно тези различни аспекти и мета-нива на “Игрите на съдбата” разглежда авторката в изложбата “Истински игри” чрез различни видове медии като видео, фотография, текст и обекти.

 

Боряна Венциславова често се вглежда в социалните трансформации, които засягат отделни групи от съвременното общество. Нейните герои са реални хора, които художничката поставя в ситуация или среда, която извежда разминаванията между лични очаквания и реалност, именно породени от парадоксите на съвременния свят.

 

Куратор на изложбата: Вера Млечевска

 

 

С участието на :

Владимир Мишайков,  Георги Петров, Дойчин Котларов, Линда Русева, Мартина Станева - Антонова, Сава Бобчев, Гаро Ашикян, Яна Георгиева

камера: Петко Лунгов

звук: Веселин Зографов, Стефан Пашалийски

асистент продукция: Елена Радева

 

 

Изложбата се реалзира с любезното съдействие на Австрийското посолство в София и Федералното канцлерство на Австрия за изкуство и култура.

 

 

 

За Боряна Венциславова:

 

Боряна Венциславова е интердисциплинарна художничка, която работи в областта на фотография, филм/видео, инсталации, пърформативно и медийно изкуство. Нейни произведения са представяни в самостоятелни и групови изложби и на редица медийни и филмови фестивали. Отличена е с редица награди, признания и стипендии. През 2017 година е носител на наградата за изящни изкуствa на град Виена, през 2013 на Австрийската държавна стипендия за изящни изкуства, 2009 start стипендия, 2006 награда на филмовия фестивал в Кьолн, награди за изкуство от Сузман щифтунг, Ото Путчер фонд и други. Била е резидентен артист в Банф/Канада (Банф Център), Атина (Снехта), Лондон (ACF), Рим (BKA), Нюkасъл (ISIS Arts), Бъркли (CEC Artslink), Лос Анджелис (MAK Schindler), Чикаго (BKA) и през 2019 ще бъде в Ню Йорк.   Работите  ѝ са включени в редица частни и обществени колекции.

 

Боряна живее и работи във Виена и София. Завършва магистратура в университета по приложни изкуства, Виена. През 2017 е отличена с Австрийско гражданство за заслуги във визуалните изкуства.

 

 







Прототип

18 Януари 2019 - 28 Февруари 2019


Предисторията на изложбата на Иван Паскалев в 0GMS-шкаф започва в Мюнхен. С работно заглавие „Прототип“, той започва нова работа, маркираща промяна в досегашното му творчество. Заниманията на художника от 2003 г. до сега могат да се опишат като един постоянен експеримент с генерирането и появяването на образа, а също и с начините на възприемането му, когато визуалната реалност на заобикалящата ни среда е съпоставена на излъчваната от технологични устройства. Той слага на едно ниво видимото и невидимото, реалното и виртуалното. За разлика от много други, не се възползва самоцелно от най-новите технологии, а винаги е изкушен да се движи на ръба между науката и магьосничеството. В по-ранните си работи дълго време изследва възможностите на един вид монитори – буквално ги деконстуира и саботира тяхната основна функция, способността им да възпроизвеждат картини. След това с частите на разглобените монитори създава движещи се инсталации, имащи същевременно функциите на видео и скулптура. С едно от тези произведения печели наградата на 2-то биенале за видеоарт на Бавария VIDEODOX през 2017 г.

Образите на Иван Паскалев не са пряко разказвателни. Те се движат между абстракцията и обектите от съвременната визуална среда. Но наративът се появява между смисъла на това, което виждаш и това, което разбираш. Значението на визуалните фрагменти кореспондира с това на самото изразно средство. В „Прототип“ новият метод за генериране на картини, както и предишният, е почти невъзможно да бъде възпроизвеждан или документиран. Той зависи изцяло от присъствието на зрителя. В съответствие с пространството на 0GMS-шкаф, изложбата е формирана така, че да коментира идеите за видимото и невидимото, за скриване и откриване, за пълно и празно, за появяване и изчезване. Движението при отварянето и затварянето на четирите слоя променя образа, или по-точно – създава безкрайно много образи. Но зрителят трябва да участва и да ги моделира сам. От отворения шкаф няма да изскочи Франкенщайн, но е възможно в абстрактните форми да се появят разпознаваеми обекти. Всичко зависи от това как се борави с чекмеджетата.

Иван Паскалев е роден през 1980 г. в София. През 2011 завършва Изящни изкуства и История на изкуството в LMU, Мюнхен. От 2010 до 2013 е съорганизатор на ВЛКВ, Клуб Влайкова, София. През 2014 е научен асистент към проекта „Digital Visualization Concepts“ на Art Education Institute LMU и eUnivercity LMU, Мюнхен. През 2011 участва в творческа резиденция K-R-T, Краков, Полша. През 2003 се присъединява към колектива за видео изкуство Volksmop Royal. 2004 участва в Double Feature в ZKMax, Мюнхен; Bubu Nation project of Aiko Okamoto (2006-2008); Sofia Spionage, PLATFORM3, Мюнхен (2009); Vice Photo Tour, България (2009). През 2014 се провежда самостоятелната му изложба WIN-WIN-DOWSE, DotDotCommaArt, Мюнхен. Auf Papier, галерия KARL PFEFFERLE, Мюнхен (2016). През 2017 печели наградата на 2-то биенале за видеоарт на Бавария VIDEODOX, Galerie der Künstler BBK, Мюнхен. През 2018 г. участва с работата си “futuro chaos“ в изложба, посветена на 50-годишнината от създаването Futuro House на финландския архитект Matti Suuronen, в Pinakothek der Moderne, Die Neue Sammlung, Мюнхен. „Прототип“ е първата официална самостоятелна изложба на Иван Паскалев в София.
https://ivanpaskalev.com/







АТАНАС ПАЦЕВ

18 Декемрви 2018 - 25 Януари 2019


Творчеството на Атанас Пацев (1926 - 1999) е белязано от няколко обстоятелства – участието като осемнадесетгодишен в партизанското движение; следването му  в Художествената академия между 1944 и 1949 г. , когато тя е арена на драстични промени; пътуването му във Франция и Италия през 1963 г., когато се сблъсква със съвършено различеното усещане за свобода; организираните нападки срещу неговата изложба през 1968 г., които го пращат в лагера на непослушните интелектуалци с партиен билет – при Радой Ралин, Борис Делчев, Веселин Андреев и при художници като Любомир Далчев и Генко Генков.

Неприемливият експресивен пластичен език, експериментите с перспективата, броденето из табуираните полета на еротичното, бунтарският текст „За безтегловността”, публикуван в брошура към изложбата му от 1968 г., са част от забравената днес съпротива на Пацев срещу неписаните правила за правилно поведение в едно общество със строга йерархична структура.

Огромното напрежение между вярата в комунистическата идеология и исконно присъщото му бунтарство е заключено не само в неговите изображения. От 1980 г. почти до смъртта си той изписва 94 тетрадки с непубликувани досега, трудни за разчитане дневници.

ворбите и текстовете, подбрани за тази изложба, представят Пацев като личност, разтърсвана от „упойващи мечти” и драматични съмнения, чувствени радости и свръхболезнени преживявания. Няма друг български художник, който да съчетава с такъв самоубийствен диапазон на чувствата щастието от безграничната вяра и ужаса от съзнаването на нейната утопичност.

Творческото състояние „трябва да са сгъсти и нажежи до бяло” – пише той, не само рисувайки до изнемога, а и човъркайки разума си за евристични идеи, измисляйки теории „ за безтегловността”, за „релативното пространство”.

В изложбата е показана една от неговите композиции, сътавена от девет квадрата, които могат да сменят местата си и да се завъртят. Комбинациите са 95 126 814 720 (според доц. Валентин Илиев).

 

Въпреки усилията, насочени към композицията, неговите най-значими постижения са в портрета. Пацев схваща човека срещу себе си не като някой, когото иска да опознае, а като инструмент за познание на собствената си душа.

Изложбата е съпроводена с каталог и две съпътстващи събития:

Лекция на Калин Николов по повод неговата книга „Атанас Пацев – преодоляване на невъзможното” – 15 януари, 2019 г.,18.00

Лекция на  Красимир Илиев творбите и дневниците на Атанас Пацев – 22 януари, 18.







НАШАТА ЖИВОПИС В НОВИ НАСОКИ

13 Ноември 2018 - 10 Февруари 2019


Изложбата „Нашата живопис в нови насоки” представя една посока на развитие на българското изкуство в първата половина на ХХ век. През 30-те и 40-те години художниците обръщат поглед към натурата, към реалността и модерния живот. Някои жанрове (натюрморт, пейзаж, портрет) придобиват значителна популярност, а стилът се ориентира към реалистичната художествена пластика. Тези процеси в нашето изкуство са в унисон с общоевропейски тенденции, които проникват в България главно чрез училите в чужбина български автори. В произведенията им се откриват в една или друга степен влиянията на различни направления, а едно от тях е възникналата във ваймарска Германия нова предметност. Трудно може да се каже, че новата предметност присъства категорично и добре обособено в изкуството от 30-те и 40-те години в България. Най-силно свързан с немското движение е Кирил Цонев. Много по-често новата предметност се появява в стиловите решения в отделни творби и мотиви, в творчеството на различни автори, които изразяват социална ангажираност и интерес към новия начин на живот, свързан с модерния град, състоянията и забавленията, които той предлага. Именно поради тази причина откриваме по-скоро нейни отражения и защото тя прониква в една периферна за европейския художествен живот зона, тези отражения, появили се далеч от центъра, се характеризират с една особена своеобразност.

В изложбата са представени четири тематични кръга: „Новият живот на предметите”, „Модерният град”, „Пейзажът”, Лицата на града”.  Сред авторите освен добре познати художници като Кирил Цонев, Борис Елисеев, Вера Недкова, Васил Бараков, са и по-малко показвани творци като Асен Василиев, Тодорка Бурова, Карл Йорданов, Асен Дочев. Експозицията представя над 100 работи, две от които непоказвани и непубликувани досега, а също и слабо познати произведения.

В изложбата участват творби от фонда на СГХГ, на Националната галерия, на художествени галерии в страната и на частни колекции. Научен консултат е проф. Красимира Коева. Към изложбата е издаден каталог, а програма от тематични лекции и срещи с кураторите дава възможност за допълнително задълбочаване на отделни теми от експозицията.

Куратори: Неда Живкова, Любен Домозетски







МАЙСТОРИ НА ФОТОГРАФИЯТА

06 Ноември 2018 - 09 Декемрви 2018


Първата изложба на Арнолд Нюман в България ще покаже 55 негови оригинални творби. Нюман е американски фотограф (1918 - 2006), познат като един от най-великите портретисти на ХХ век, заснел емблематични имена от света на изкуството, политиката и шоубизнесa.

Посвещава 70 години от живота си на фотографията и запечатва историята на столетието, създавайки новаторски подход в портретирането - “фотопортрет в интериор” /environmental portraiture, като разбива стереотипа на студиото, изваждайки модела от него. Нюман разполага обектите си в среда, типична за професиите им, с което улавя същността на техните живот и работа. Този подход е широко използван днес, но техниката е необичайна за 30-те години, когато Арнолд Нюман започва да я използва.

Стравински край рояла, Шагал пред своя картина, Кенеди пред Белия дом - Нюман е направил хиляди портрети на художници, писатели, актьори, музиканти, политици: Пикасо, Дали, Мондриан, Миро, Брак, Макс Ернст, Ман Рей, Артър Милър, Алфред Круп, Айн Ранд, Кристиaн Диор, Капоти, Джордж Харисън, Анди Уорхол, Анри Картие-Бресон.

Творбите на Нюман имат подчертан биографичен подход. Интересуват го мотивите, които движат хората, а фотографията е платното, на което рисува, вярвайки, че първо трябва да си добър художник. Арнолд Нюман старателно изгражда фотографиите си като картини - подрежда пространството с изтънчена интуиция и пестелива сръчност. Малката глава на Стравински край огромния роял - това е светът на музиката. Начупеният Уорхол или очилата, през които Азимов вижда бъдещето на Вселената. Една уморена Монро - "най-тъжната жена, която съм срещал на света", ще каже после той.

Арнолд Нюман е носител на редица награди, сред които тази на Американската асоциация на медийните фотографи, призът по повод стогодишнината на Кралското фотографско общество, френското отличие „Кавалер на ордена за изкуство и литература”. През 2005 г. списание Photo District News обявява Нюман за един от 25-те най-влиятелни фотографи.

Удостоен е с почетен докторат от девет висши учебни заведения, изнасял е лекции и е провеждал уъркшопи по целия свят. 

Фотографската изложба на Арнолд Нюман в България е десетото юбилейно издание на платформата “Майстори на фотографията”, която се осъществява от фондация МУСИЗ и фондация „Америка за България“ в партньорство с VIVACOM и VIVACOM Art Hаll и със съдействието на Столична община, Leica България, Гранд хотел София, фондация Arnold & Augusta Newman и галерия Howard Greenberg.

 







АЛЕКСАНДЪР ДОБРИНОВ

25 Септември 2018 - 28 Октомври 2018


 По повод 120 години от рождението на художника Александър Добринов, Софийска градска художествена галерия открива ретроспективна изложба с негови карикатури и шаржове, рисувани между периода 1915 -  1958 г.

Добринов е създал стотици политически и социални карикатури и композиции, оставяйки като  наследство, една огромна, невероятна портретна галерия на цели поколения. Тези образи на поети, музиканти, певци, писатели, актьори, критици, философи, политици, без изкуството на Добринов, биха останали за нас скрити - зад техните професии и постижения.

За миналото и сегашното присъствие на Ал. Добринов в българското изкуство, Емануил Попдимитров прозорливо пише през 30-те години на XX век: „Покрай основния си сатиричен характер карикатурата на Александър Добринов има и чисто художествено въздействие, което се обуславя от красивата линия и леката акварелна цветност. Към това се прибавя и радостта от приликата с модела. Защото за днешния зрител, насладата се състои и в това да разреши една загадка, да открие модела, а също така да се удивлява как е постигната прилика, когато чертите са толкова променени в рисунката? Това е само за днешния зрител. Много от тия карикатури ще възхищават и ония, които не ще имат възможност да познават моделите. И там е истинското портретно карикатурно изкуство: да живее без своя модел. А това ще бъде и с карикатурите на Александър Добринов."

Днес, живите свидетели за онова време са все по-малко. Останали са ни фактите, събитията, архивите, библиотеките и неговите творби, пръснати в различни вестници, списания, галерии, музеи и частни лица в България и по света. В тази изложба са представени над 200 карикатури и шаржове от колекциите на Софийска градска художествена галерия, Национална галерия, Национален литературен музей и семейството на художника.

Експозицията е придружена от каталог в който освен творбите от българските колекции за пръв път са включени и творби от Художествената галерия в Острава и Галерията за съвременно изкуство, Храдец Кралове, Р.Чехия.

 

 

 







ЕЛИЕЗЕР АЛШЕХ И “ЕСТЕТИКАТА НА БЕЗÓБРАЗИЕТО”

21 Септември 2018 - 04 Ноември 2018


Проектът Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ е специфично фокусиране върху миналото, онова минало, ограничено от частния случай, от хронологичните граници между раждането и смъртта на художника Елиезер Алшех – времето между 1908 и 1983 г. Стъпвайки върху изследването на Ружа Маринска, посветено на автора, преминавайки през знанието, натрупано от Румяна Константинова по време на подготовката на голямата ретроспективна изложба, организирана по повод на 100 години от рождението на художника през 2008 г. в Националната галерия в София, днес, десет години по-късно, кураторите на изложбата, подредена в залите на Софийската градска художествена галерия – Пламен В. Петров, Рамона Димова, Наташа Ноева и Николета Гологанова, предлагат своя поглед към миналото на художника. Спомените за него, документите, осветяващи житейския и творческия му път, наследеният масив от художествени произведения, да бъдат най-сетне превърнати в история, която има функцията да изяснява и подрежда. Едно минало - разказ, но не като низ от датирани събития, а като наратив, позволяващ не само да бъде прочетен, но и преживян, разбран.

Във всички ъгълчета на нашия живот смъртта проектира своята жестока и необходима раздяла“ , пише Жан Херш в есето си „От изгнанието до сбогуването“. Раздялата на България с Алшех е осъществена още през далечната 1928 г., когато българинът, в чиито вени тече еврейска кръв, се отправя към Мюнхен. През следващите десетилетия той ще живее като скитник, като чужденец до сетния си дъх, за да попадне в сянката на трудовите лагери, за да бъде низвергнат заради „формалистичното си творчество“. Да, България се разделя с Елиезер Алшех още преди 90 години. Но именно това е раздялата, която бележи неговото ярко и своеобразно присъствие в историята на българското изкуство. Изложбата Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ е разказ за това присъствие. Специален акцент в експозицията е творбата му “Нощем на пристанището” от 60-те години на ХХ в., картина, която може да бъде определена като един от неговите творчески върхове. Платното ще пристегни специално за изложбата от Буенос Айрес заедно с други непоказвани и останали непубликувани до сега произведения на автора. Сред тях са и първите художествени опити на Алшех.

Подготвено е и печатно издание, в което е отразено не само визуалното съдържание на изложбата, но и целият обем от новооткрити документи, непубликувани до този момент свидетелства и факти за художника, както и вече познати текстове на изтъкнати български изследователи. За осветяване на историческия контекст, в който се разгръща житейският и творчески път на художника, за изданието, по покана на екипа на изложбата, свои текстове подготвиха изтъкнати изследователи като проф. д-р Евгения Калинова, доц. д-р Румяна Маринова-Христиди, доц. д-р Александър Сивилов.

В изложбата са подредени произведения от колекциите на СГХГ, Национална галерия – София, ХГ Русе, ХГ “Борис Денев” – Велико Търново, ХГ “Илия Бешков” – Плевен, ХГ Казанлък, ХГ “Димитър Добрович” – Сливен, ХГ Стара Загора, ХГ Пловдив, РИМ Враца. Включени са картини и от редица частни колекции.

Проектът се осъществява в официално партньорство с Исторически факултет при Софийски университет „Св. Климент Охридски“, посолството на Република Аржентина в Република България, Организация на евреите в България „Шалом“.

Изложбата се реализира под патронажа на извънредния и пълномощен посланик на Република Аржентина в Република България Н.Пр. Алберто А. М. Труеба

 







Изложба на номинираните художници за Наградата за съвременно изкуство БАЗА:

17 Юли 2018 - 12 Август 2018


През 2018 г. се провежда единайсетото издание на най-престижния конкурс за млади художници у нас. БАЗА съществува като част от международна мрежа от награди в различни страни в Централна и Източна Европа (YVAA), основана през 1990 г. и менажирана от International Studio and Curatorial Program (ISCP), Ню Йорк (до 2014 г.) и от Residency Unlimited (RU), Ню Йорк (от 2015 г.). Включването на България през 2008 г. е по инициатива на Мария Василева, а управлението на конкурса е поето от Института за съвременно изкуство – София. Изложбата на номинираните по традиция се провежда в СГХГ. От 2018 г. в организацията на наградата се включва и Фондация "Едмонд Демирджиян". В началото на участието на България наградата се изразява в стипендия и шестседмичен престой в Ню Йорк, като от 2015 г. продължителността се удължава до два месеца. Резиденцията на избрания художник в Ню Йорк протича с богата програма с посещения на галерии и институции, възможности за професионални и творчески контакти, както и презентации на работата на автора. Повече за историята и дейността на Международната мрежа от награди може да се прочете на обновената уеб страница https://www.yvaawards.org/

Членовете на журито на БАЗА за 2018 г. са: Бошко Бошкович (програмен директор на Residency Unlimited, Ню Йорк), Карина Котова (куратор), Владия Михайлова (куратор), Вера Млечевска (куратор), Стефка Цанева (куратор).  

Носители на наградата БАЗА досега са: Рада Букова (2008), Самуил Стоянов (2009), Антон Терзиев (2010), Викенти Комитски (2011), Леда Екимова (2012), Кирил Кузманов (2013), Зоран Георгиев (2014), Александра Чаушова (2015), Димитър Шопов (2016) и Мартина Вачева (2017).

Носител на наградата БАЗА за 2018 г. е Мартин Пенев.

 





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery