Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


МАЙСТОРИ НА ФОТОГРАФИЯТА

06 Ноември 2018 - 09 Декемрви 2018


Първата изложба на Арнолд Нюман в България ще покаже 55 негови оригинални творби. Нюман е американски фотограф (1918 - 2006), познат като един от най-великите портретисти на ХХ век, заснел емблематични имена от света на изкуството, политиката и шоубизнесa.

Посвещава 70 години от живота си на фотографията и запечатва историята на столетието, създавайки новаторски подход в портретирането - “фотопортрет в интериор” /environmental portraiture, като разбива стереотипа на студиото, изваждайки модела от него. Нюман разполага обектите си в среда, типична за професиите им, с което улавя същността на техните живот и работа. Този подход е широко използван днес, но техниката е необичайна за 30-те години, когато Арнолд Нюман започва да я използва.

Стравински край рояла, Шагал пред своя картина, Кенеди пред Белия дом - Нюман е направил хиляди портрети на художници, писатели, актьори, музиканти, политици: Пикасо, Дали, Мондриан, Миро, Брак, Макс Ернст, Ман Рей, Артър Милър, Алфред Круп, Айн Ранд, Кристиaн Диор, Капоти, Джордж Харисън, Анди Уорхол, Анри Картие-Бресон.

Творбите на Нюман имат подчертан биографичен подход. Интересуват го мотивите, които движат хората, а фотографията е платното, на което рисува, вярвайки, че първо трябва да си добър художник. Арнолд Нюман старателно изгражда фотографиите си като картини - подрежда пространството с изтънчена интуиция и пестелива сръчност. Малката глава на Стравински край огромния роял - това е светът на музиката. Начупеният Уорхол или очилата, през които Азимов вижда бъдещето на Вселената. Една уморена Монро - "най-тъжната жена, която съм срещал на света", ще каже после той.

Арнолд Нюман е носител на редица награди, сред които тази на Американската асоциация на медийните фотографи, призът по повод стогодишнината на Кралското фотографско общество, френското отличие „Кавалер на ордена за изкуство и литература”. През 2005 г. списание Photo District News обявява Нюман за един от 25-те най-влиятелни фотографи.

Удостоен е с почетен докторат от девет висши учебни заведения, изнасял е лекции и е провеждал уъркшопи по целия свят. 

Фотографската изложба на Арнолд Нюман в България е десетото юбилейно издание на платформата “Майстори на фотографията”, която се осъществява от фондация МУСИЗ и фондация „Америка за България“ в партньорство с VIVACOM и VIVACOM Art Hаll и със съдействието на Столична община, Leica България, Гранд хотел София, фондация Arnold & Augusta Newman и галерия Howard Greenberg.

 







АЛЕКСАНДЪР ДОБРИНОВ

25 Септември 2018 - 28 Октомври 2018


 По повод 120 години от рождението на художника Александър Добринов, Софийска градска художествена галерия открива ретроспективна изложба с негови карикатури и шаржове, рисувани между периода 1915 -  1958 г.

Добринов е създал стотици политически и социални карикатури и композиции, оставяйки като  наследство, една огромна, невероятна портретна галерия на цели поколения. Тези образи на поети, музиканти, певци, писатели, актьори, критици, философи, политици, без изкуството на Добринов, биха останали за нас скрити - зад техните професии и постижения.

За миналото и сегашното присъствие на Ал. Добринов в българското изкуство, Емануил Попдимитров прозорливо пише през 30-те години на XX век: „Покрай основния си сатиричен характер карикатурата на Александър Добринов има и чисто художествено въздействие, което се обуславя от красивата линия и леката акварелна цветност. Към това се прибавя и радостта от приликата с модела. Защото за днешния зрител, насладата се състои и в това да разреши една загадка, да открие модела, а също така да се удивлява как е постигната прилика, когато чертите са толкова променени в рисунката? Това е само за днешния зрител. Много от тия карикатури ще възхищават и ония, които не ще имат възможност да познават моделите. И там е истинското портретно карикатурно изкуство: да живее без своя модел. А това ще бъде и с карикатурите на Александър Добринов."

Днес, живите свидетели за онова време са все по-малко. Останали са ни фактите, събитията, архивите, библиотеките и неговите творби, пръснати в различни вестници, списания, галерии, музеи и частни лица в България и по света. В тази изложба са представени над 200 карикатури и шаржове от колекциите на Софийска градска художествена галерия, Национална галерия, Национален литературен музей и семейството на художника.

Експозицията е придружена от каталог в който освен творбите от българските колекции за пръв път са включени и творби от Художествената галерия в Острава и Галерията за съвременно изкуство, Храдец Кралове, Р.Чехия.

 

 

 







ЕЛИЕЗЕР АЛШЕХ И “ЕСТЕТИКАТА НА БЕЗÓБРАЗИЕТО”

21 Септември 2018 - 04 Ноември 2018


Проектът Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ е специфично фокусиране върху миналото, онова минало, ограничено от частния случай, от хронологичните граници между раждането и смъртта на художника Елиезер Алшех – времето между 1908 и 1983 г. Стъпвайки върху изследването на Ружа Маринска, посветено на автора, преминавайки през знанието, натрупано от Румяна Константинова по време на подготовката на голямата ретроспективна изложба, организирана по повод на 100 години от рождението на художника през 2008 г. в Националната галерия в София, днес, десет години по-късно, кураторите на изложбата, подредена в залите на Софийската градска художествена галерия – Пламен В. Петров, Рамона Димова, Наташа Ноева и Николета Гологанова, предлагат своя поглед към миналото на художника. Спомените за него, документите, осветяващи житейския и творческия му път, наследеният масив от художествени произведения, да бъдат най-сетне превърнати в история, която има функцията да изяснява и подрежда. Едно минало - разказ, но не като низ от датирани събития, а като наратив, позволяващ не само да бъде прочетен, но и преживян, разбран.

Във всички ъгълчета на нашия живот смъртта проектира своята жестока и необходима раздяла“ , пише Жан Херш в есето си „От изгнанието до сбогуването“. Раздялата на България с Алшех е осъществена още през далечната 1928 г., когато българинът, в чиито вени тече еврейска кръв, се отправя към Мюнхен. През следващите десетилетия той ще живее като скитник, като чужденец до сетния си дъх, за да попадне в сянката на трудовите лагери, за да бъде низвергнат заради „формалистичното си творчество“. Да, България се разделя с Елиезер Алшех още преди 90 години. Но именно това е раздялата, която бележи неговото ярко и своеобразно присъствие в историята на българското изкуство. Изложбата Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ е разказ за това присъствие. Специален акцент в експозицията е творбата му “Нощем на пристанището” от 60-те години на ХХ в., картина, която може да бъде определена като един от неговите творчески върхове. Платното ще пристегни специално за изложбата от Буенос Айрес заедно с други непоказвани и останали непубликувани до сега произведения на автора. Сред тях са и първите художествени опити на Алшех.

Подготвено е и печатно издание, в което е отразено не само визуалното съдържание на изложбата, но и целият обем от новооткрити документи, непубликувани до този момент свидетелства и факти за художника, както и вече познати текстове на изтъкнати български изследователи. За осветяване на историческия контекст, в който се разгръща житейският и творчески път на художника, за изданието, по покана на екипа на изложбата, свои текстове подготвиха изтъкнати изследователи като проф. д-р Евгения Калинова, доц. д-р Румяна Маринова-Христиди, доц. д-р Александър Сивилов.

В изложбата са подредени произведения от колекциите на СГХГ, Национална галерия – София, ХГ Русе, ХГ “Борис Денев” – Велико Търново, ХГ “Илия Бешков” – Плевен, ХГ Казанлък, ХГ “Димитър Добрович” – Сливен, ХГ Стара Загора, ХГ Пловдив, РИМ Враца. Включени са картини и от редица частни колекции.

Проектът се осъществява в официално партньорство с Исторически факултет при Софийски университет „Св. Климент Охридски“, посолството на Република Аржентина в Република България, Организация на евреите в България „Шалом“.

Изложбата се реализира под патронажа на извънредния и пълномощен посланик на Република Аржентина в Република България Н.Пр. Алберто А. М. Труеба

 







Изложба на номинираните художници за Наградата за съвременно изкуство БАЗА:

17 Юли 2018 - 12 Август 2018


През 2018 г. се провежда единайсетото издание на най-престижния конкурс за млади художници у нас. БАЗА съществува като част от международна мрежа от награди в различни страни в Централна и Източна Европа (YVAA), основана през 1990 г. и менажирана от International Studio and Curatorial Program (ISCP), Ню Йорк (до 2014 г.) и от Residency Unlimited (RU), Ню Йорк (от 2015 г.). Включването на България през 2008 г. е по инициатива на Мария Василева, а управлението на конкурса е поето от Института за съвременно изкуство – София. Изложбата на номинираните по традиция се провежда в СГХГ. От 2018 г. в организацията на наградата се включва и Фондация "Едмонд Демирджиян". В началото на участието на България наградата се изразява в стипендия и шестседмичен престой в Ню Йорк, като от 2015 г. продължителността се удължава до два месеца. Резиденцията на избрания художник в Ню Йорк протича с богата програма с посещения на галерии и институции, възможности за професионални и творчески контакти, както и презентации на работата на автора. Повече за историята и дейността на Международната мрежа от награди може да се прочете на обновената уеб страница https://www.yvaawards.org/

Членовете на журито на БАЗА за 2018 г. са: Бошко Бошкович (програмен директор на Residency Unlimited, Ню Йорк), Карина Котова (куратор), Владия Михайлова (куратор), Вера Млечевска (куратор), Стефка Цанева (куратор).  

Носители на наградата БАЗА досега са: Рада Букова (2008), Самуил Стоянов (2009), Антон Терзиев (2010), Викенти Комитски (2011), Леда Екимова (2012), Кирил Кузманов (2013), Зоран Георгиев (2014), Александра Чаушова (2015), Димитър Шопов (2016) и Мартина Вачева (2017).

Носител на наградата БАЗА за 2018 г. е Мартин Пенев.

 







0 ЗА ЧЕРНО, 1 ЗА БЯЛО

06 Юни 2018 - 08 Юли 2018


Изложбата е съвместен проект на Нина Ковачева и Валентин Стефанов, осъществен по покана на Фотофабрика и продуциран от фестивала, специално за Софийска градска художествена галерия. В нея зрителите имат възможност да видят тридесет голямо-форматни фотографии, както и пет видеа. Произведенията са част от няколко серии показващи индивидуалните търсения на двамата автори. Повечето от фотографиите се показват за първи път в България. Чрез циклите „Скритото лице на крехкостта” (2010) и „Пет библейски истории” (2011), Нина Ковачева ни води през различни етапи разкриващи страни от човека и неговата природа. От своя страна, Валентин Стефанов ни прехвърля в света на неодушевената материя и ни дава възможност да надникнем отвъд голямата форма и да съсредоточим вниманието си в избрани от него детайли, чрез сериите „Органон” (2011), „Първична супа” (2011) и „Пластмасов романтизъм” (2018).

 

Нина Кoвачева и Валентин Стефанов завършват Национална художествена академия в София през 1985 г., а от 1995 г. живеят в Париж. В богатата им творческа кариера са вписани множество изложби в галерии и музеи в България, Франция, Австрия, Германия, Китай, Тайван, Англия, Канада, САЩ и др. В работите си използват разнообразни медии, като рисунка, живопис, фотография, a също така видео, видео инсталации, обекти и звукови инсталации. Двамата автори са добре познати, както с индивидуалните си търсения и изяви, така и с множество общи проекти предназначени най-вече за фасади на музеи и публични пространства, които подписват NINAVALE.

 

 

Нина Ковачева е родена 1960 г. година в София.

Част от изложбите, които тя е реализирала:

Изкушенията на ninavale, САМСИ, София, България, 2018 / Aging Pride, Музей Белведере, Виена, 2017 / The Temptations of ninavale, Национална Галерия на Македония, Скопие, / Македония, 2017 – Guo Zhong Art Museum, Пекин, Китай, 2017 / Gold and Niles, галерия Хайке Цурце, Виена, Австрия, 2016 / The Marriage of Heaven and Hell, Музей за съвременно изкуство, Сент Етиен, Франция, 2015 / Изкуство за промяна 1985-2015, СГХГ, София, България, 2015 / The Naked Man, Лентос Музей, Линц, Австрия 2012/ The Crying Game, галерия Хайке Курце, Виена, Австрия, 2012 / Close Encounter, Джеджу Музей, Южна Кореа 2010 / Surplus Enjoyment, Музей за Съвременно Изкуство, Тайпе, Тайван 2010 / Art Project, Галерия Ивон Ламбер, Париж, Франция 2007/ Face, ZONE Челси Център за Съвременно Изкуство, Ню Йорк, САЩ, 2007/ Desire and Resistance Determine the Motion, Музей за Moдерно и Съвременно Изкуство, Страсбург, Франция 2007 / Au-delà de ce qui est visible, Музей за съвременно изкуство Букорещ, Румъния. 2005 / Wet Contact, KунстХале, Хановър, Германия 2002 и други.

Валентин Стефанов е роден през 1959 г. в София.

Част от изложбите, които той е реализирал:

Изкушенията на ninavale, САМСИ, София, България, 2018 / Le Musée a 30 ans! Музей за модерно и съвременно изкуство, Сент Етиен, Франция 2017/ Национална галерия на Македония, Скопие, Македония 2017/ Изкуство за промените 1985-2015, СГХГ, София, България 2015/ Close Encounter, Джежу Музей, Южна Кореа, 2010 / Surplus Enjoyment, Музей за Съвременно изкуство, Тайпе, Тайван 2010 / Micro-Narratives, Музей за Moдерно Изкуство, Сент Етиен, Франция 2008 / Биенале за съвременно изкуство, Квебек, Канада 2008 / European Attitude, Зендай Музей за Mодерно Изкуство Шанхай, Китай 2008/ Desire and Resistance Determine the Motion, Музей за Moдерно и Съвременно Изкуство, Страсбург, Франция 2007 / ASIA – EUROPE Mediations, Национален Музей, Познан, Полша 2007/ Micro-narratives, Октоберски Салон, Белград, Сърбия 2007 / Игра за две ръце и черно, фасада на Национална Художествена Галерия, София 2006 / Phases of Accumulation and Extraction in a Limited Space, Национална художествена галерия, София, България 2005/ Phases of Accumulation and Extraction in a Limited Space, Музей за Модерно и Съвременно Изкуство, Страсбург, 2006/ Currency, галерия Мабел Сомлер, Париж, Франция, 2003 / Open – Closed, музей за съвременно изкуство, Белград, Сърбия, 2000 и други.

 







НЕБЕСНО КУЧЕ - живопис и теракота

27 Април 2018 - 27 Май 2018


 

Изложбата е структурирана като изследване на общочовешката  представа за корените, генетичната памет и първичния импулс за описание на света, носещ в себе си магичната универсалност на знака.

Произведенията, вдъхновени от неолитното изкуство, боравят с пластове от съвременността, като съчетават в едно абстрактна образност и разпознаваеми детайли. Докосвайки се до символното богатство и геометрията на праисторическите изразни средства, те търсят синтетичен образ на времето и на човешкото присъствие, запечатано в него.

Богатият живописен език на автора превежда с лекота архаичните символи до актуални в своята пластика, естетика, и философия обобщения.

В експозицията, създадена от автора специално за пространството на СГХГ, участват 30 живописни творби. Те се допълват от три цикъла теракота, внасящи усещане за сетивност, автентичност и първична жизненост.

Изложбата е придружена от каталог.

„Всички форми на неолитните изображения по света съчетават в живописни ансамбли три големи категории: геометрични мотиви или абстрактни знаци, животни, и човешки фигури. Това тематично и техническо единство на праисторическото изкуство крие едно възхитително символично богатство. Именно то ме мотивира да интерпретирам и създам този цикъл от живопис и теракота, озаглавен Небесно куче.“

Захари Каменов







МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И МОДЕРНИЗМА

03 Април 2018 - 05 Август 2018


Изложбата „Между традицията и модернизма. Образи на родното в българското изкуство от 20-те години на ХХ век” е опит да се представи един сегмент от художествения живот в България  от първата половина на ХХ век. Строгото отграничаване на 20-те години на миналото столетие до известна степен е въведено в изкуствоведската литература, а и в настоящата изложба за удобство и не очертава строги граници. За българското изкуство годините на това десетилетие са време на активен и многолик художествен живот, който съществено се модернизира. Експозицията обединява произведения, които показват различните посоки на модернизиране, но същевременно отразява продължението на традициите от предходните десетилетия в младото българско изкуство. Фокусът е ориентиран в една определена посока – търсене на национална идентичност и изграждане на образи, въплъщаващи тази идея. Обособени са четири отделни тематични линии, които ясно могат да се проследят в българското изкуство от периода, а именно: интерпретации, вдъхновени от приказно-поетичния фолклор, произведения, свързани с християнството и християнското наследство, интерес към обредите и обичаите и представяне на образи от българското село. Специално място е отделено на печатната графична продукция, а експонати на приложното изкуство допълват представата за художествения живот от епохата.

Изложбата представя творби на знакови за българското изкуство автори: Иван Милев, Владимир Димитров-Майстора, Сирак Скитник, Иван Пенков, Николай Райнов, Пенчо Георгиев, Иван Лазаров, Никола Кожухаров, Борис Денев, Георги Машев и др. Произведенията са от фонда на СГХГ, на Национална галерия – София, Регионален исторически музей – София, Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН, Държавна агенция „Архиви”, Национална художествена академия, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, Съюз на българските художници, Градска художествена галерия – Пловдив, художествените галерии в Стара Загора, Казанлък, Кюстендил, Пазарджик, Сливен, Шумен, Русе, Исторически музей – Самоков, регионалните исторически музеи в Добрич и Враца, частни колекции.

Проектът е посветен на председателството на България на Европейския съвет и се осъществява с подкрепата на Аурубис България - АД и Програма „Култура” на Столична община.

Куратори на изложбата са Аделина Филева, Станислава Николова и Любен Домозетски. Консултант към проекта е Татяна Димитрова,художник Надежда Олег Ляхова

 







Майстори на фотографията

27 Март 2018 - 22 Април 2018


МЕРИ ЕЛЪН МАРК e един от флагманите на документалната и портретна фотография, която в продължение на пет десетилетия пътува по всички краища на света, за да отразява културни и субкултурни проблеми и явления, голяма част от които с висока степен на хуманизъм. Изложбата й в Сoфия ще включва над 40 черно-бели фотографии  от сериите – “Streets of the Lost” (фотоесе за бездомните деца в Сиатъл), портрети и кадри от снимачните площадки на култови филми, “Attitude” (Пози) и “Indian Circus” (Индийски цирк), както и документалните й филми “Prom”, “Twins” и “Indian Circus/Amazing Plastic Lady”.

Марк приживе е призната за един от най-уважаваните и влиятелни фотографи в света, не само заради детайлните си изследвания, фокусирани върху живота на маргиналите в обществото, но и чрез особения си поглед към едни от най-големите имена в артистичния свят. Пред обектива на Мери Елън Марк застават Марлон Брандо, Джони Деп, Федерико Фелини, Джеф Бриджис, Сара Джесика Паркър и много други, като в същото време тя документира мисии на Майка Тереза, минава зад завесата на едни от най-големите индийски циркове, отразява начина на живот в отделение за душевноболни жени в САЩ... Фотоесето й за избягали от домовете си деца в Сиатъл се превръща в основата на номинирания за Оскар филм „Streetwise“, чийто режисьор и оператор е нейният съпруг, Мартин Бел.

В допълнение към работата си, в продължение близо на 30 години Мери Елън Марк води фотографски уъркшопове (или курсове), а професионалните й разсъждения са включени в една от последните й книги - „Mary Ellen Mark on the Portrait and the Moment“. Автор е на 21 книги, множество изложби, публикува фотоесета и портрети в издания като „LIFE“, „New York Times Magazine“, „The New Yorker“, „Rolling Stone“ и „Vanity Fair“.

Мери Елън Марк е носител на множество отличия, сред които наградата за цялостно творчество в областта на фотографията на Къща-музей „Джордж Ийстмън“ през 2014 г., както и наградата за изключителен принос към фотографията на Световната фотографска организация и много други.

Фотографиите пристигат у нас от галерията на Хауърд Грийнбърг (Ню Йорк). Грийнбърг е един от най-изтъкнатите галеристи на фотографии в света.

Изложбата е част от платформата “Майстори на фотографията” - издание IX, която се осъществява от фондация “Мусиз” и фондация “Америка за България” в партньорство с VIVACOM и Софийска градска художествена галерия, подкрепена от Столична Община.

 

 







Илинденци. Зона за изкуство

20 Март 2018 - 15 Април 2018


През 1998 година няколко приятели и съмишленици подкрепят идеята на Иван Русев да се създаде скулптурен парк в село Илинденци и основават фондация Арт център Илинденци.

Раждането на това културно средище има своята предистория, свързана с творческите намерения на  Иван Русев, който още между 1992-1994 г. успява да осигури пространствата в с. Илинденци, където идеята се разгръща  и до днес. В началото на своя път фондацията е подкрепена и от ценителят на изкуството Здравко Стоицев, който в продължение на 3 години подпомага дейността на фондацията. Съществен е приносът на община Струмяни на чиято територия се развива Арт центъра.

Върху територия от 30 дка постепенно биват сътворени 47 произведения, хармониращи с природата. Няколко от тях Форумът – действащ амфитеатър с над 350 места; Езерото Йорданов ден – мястото, където местните хора хвърлят кръста на Богоявление; каменните пътеки – обединени в скулптурен проект Мрежата са мащабни проекти, осъществени с усилията на много участници. Такава реализация е и Мраморният град на изкуствата. Тези проекти неизбижно приобщават жителите на селото, преминаващи или участващи в събитията на Центъра към съвременната култура.

За изминалите 20 години в симпозиумите и пленерите, организирани от Фондация „Арт център-Илинденци” са участвали 164 автори, освен от България, скулптори и творци  от Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Израел, Индия, Канада, Мексико, Румъния, САЩ, Словакия, Франция, Холандия, Швеция и Япония. Забележително е творческото присъствието на осем потомствени каменоделци от град Сакурагава, Япония.

Изложбата представя скулптурни творби и живопис от автори, участвали в досегашните акции, между които Ангел Станев, Ани Покровнишка, Валентин Старчев, Динко Стоев, Долорес Дилова, Емил Попов, Ивайло Аврамов, Ивайло Мирчев, Иван Русев, Калина Тасева, Кирил Мескин, Любен Генов, Милко Божков, Моника Попова, Нина Русева, Светлин Русев, Свилен Блажев, Снежана Симеонова, Стефан Лютаков, Стоян Цанев.

Фотоси показват знакови произведения, намиращи се в скулптурния парк и част от творческия живот на Центъра. Фотографиите са представени от : Дарина Златарева, Стоян Петков, Мариана Русева, Мариета Конова, Татяна Тотева, Кирил Вълчев, Емил Михайлов и др.

Ще се прожектирт следните филми: Прости форми, режисьор и сценарист Стефан Джамбазов, оператор: Цветан Недков, 2004 г.;  Мраморния град,  режисьор и оператор Господин Неделчев, сценарист Светла Каменова, 2007 г.; Илинденци – Кота 377,  авторски филм  на Боримир Илков- Боно.  Както и цикъл от 4 репортажни филми на БНТ, режисьор Любка Борисова, сценарист Атанас Пиронев, оператори Александър Караджов и Феодор Сургов, правени между  2001 и 2008 година.

Проектът се реализира с подкрепата на програма „Култура” на Столична община







Като в тъмно огледало

20 Февруари 2018 - 11 Март 2018


Рисунки върху спасителни термични одеала, видео арт и първата в България инсталация с миксирана реалност включва най-новият визуален авторски проект на Теодор Ушев Като в тъмно огледало/ In the mirror, dimly.

Проектът е провокация към публиката да търси скритото послание, смисъла отвъд привидното, различната гледна точка. Осмисля идеята за личния и социален страх и лицемерие, спасението и унищожението като индивидуален и обществен акт.

В рамките на проекта ще бъде реализирана първата в България „потапяща“ инсталация /immersive installation / -  едно от най-иновативните и атрактивни течения във визуалното изкуство. При него с помощта на специална каска – очила, зрителят се въвлича в алтернативна среда, добива оптичната илюзията, че е част от действието, което вижда в тях.  

Ушев използва и експерименталната технология миксирана реалност /mixed reality/ в един от модулите си. Миксираната реалност добавя дигитална 3D картини и образи, като ги смесва със заобикалящата зрителя среда. Така в интерактивно преживяване се миксира реалния и виртуален свят, където физическите и дигитални обекти съществуват заедно и взаимодействат в реално време.

Освен видеото с миксирана реалност, в рамките на проекта Като в тъмно огледало/ In the mirror, dimly, Теодор Ушев ще създаде филм, който може да бъде видян в пространството на галерията, както и изложба на обектите с изображения, от които са създадени те.

Изследвайки темите за суетата, лъжата и спасението като личен и обществен акт, авторът „надписва“ картините си със скрити послания, видими само с помощта на ултравиолетова светлина. С перефрази и препратки към части от свещените текстове Еклесиаст и Коринтяни, „Като в тъмно огледало“ е разсъждение върху смисъла и безсмислието на живота отвъд привидното.

Авторът прилага иновативна технология, специално разработена за инсталацията от датското студио NVRMIND. Използвани са гласовете на Ангела Меркел, Бойко Борисов, Владимир Путин, Волен Сидеров, Доналд Тръмп, Корнелия Нинова.

Като в тъмно огледало/ In the mirror, dimly  е първият самостоятелен голям проект, който Ушев подготвя у нас извън киното. По покана на държавни и частни организации, той има реализирани подобни инициативи, изложби и инсталации  в различни държави по света, сред които Барбикан в  Лондон, /Англия/,  Музей на цивилизациите в Квебек, /Канада/, в Градската галерия на Утрехт,/Холадния/, Любляна/Словения/, Токио /Япония/, Сан Франциско /САЩ/, Анеси /Франция/ и др.

Като в тъмно огледало/ In the mirror, dimly  e проект, финансиран по Програма „Култура” на Столична община, в партньорство със Софийска градска художествена галерия и Националния филмов борд на Канада /NFB/.  Организатори на изложбата са фондация Моменти и Кидс Хаус.

 

Продуцент и организация:  Десислава Бинева
Програмиране: Милан Гражецки, Дарио Сейб

Куратор : Аделина Филева

 

 

 

 





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery