Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


Изложба на номинираните художници за Наградата за съвременно изкуство БАЗА:

20 Юни 2017 - 30 Юли 2017


Наградата за съвременно изкуство БАЗА съществува от 2008 г. В нейната статистика досега влизат: девет успешно проведени резиденции на български художници в Ню Йорк, четиридесет и трима номинирани за изложба, 277 подадени портфолиа и 27 художници, куратори и представители на институции, участвали като членове на журито.  

В момента БАЗА има най-високия авторитет като конкурс за съвременно изкуство в България и е може би най-трудно постижимата награда, обвързана и с определени отговорности. Една от тях е възможността за самостоятелна изложба в галерията на Института за съвременно изкуство – София. Пребиваването в Ню Йорк е съпътствано от динамична програма с посещения на изложби, срещи с куратори и други събития, в които художниците представят работите си. БАЗА е и наградата с най-високо финансово изражение у нас, съответстващо на двумесечно пътуване и пребиваване в Ню Йорк с подкрепата на Фондация за култура и общество, Ню Йорк.
Целта на изложбата е да представи по най-добрия начин всеки от номинираните. В много случаи авторите представят нови произведения, създадени специално по този повод или работи от последната година.

В избора си журито се ръководи от различни критерии – да бъдат забелязани нови имена, без да се пренебрегват номинирани от предишни години, които демонстрират качества. Кандидатите трябва да са съпоставими на международна художествена сцена. Важно е също да имат базисно познаване на изкуството на 20-ти век и в работата си да са адекватни на съвременността.
Журито се провежда в два етапа – номиниране на автори за изложба по портфолиа и избиране на един победител въз основа на портфолиото му и на представянето му в изложбата. Втората среща на журито и вземането на финално решение става непосредствено преди откриването.  
Членовете на журито за 2017 г. са: Владия Михайлова (куратор), Вера Млечевска (куратор), Стефка Цанева (куратор), Петер Цанев (художник и преподавател) и Бошко Бошкович (програмен директор на Residency Unlimited, Ню Йорк).

Носители на наградата БАЗА досега са: Рада Букова (2008), Самуил Стоянов (2009), Антон Терзиев (2010), Викенти Комитски (2011), Леда Екимова (2012), Кирил Кузманов (2013), Зоран Георгиев (2014), Александра Чаушова (2015) и Димитър Шопов (2016).

 Носител на наградата БАЗА за  2017 година е Мартина Вачева.

 

 







• ПОСОКИ • ИВАН МИЛЕВ (1897 – 1927) •

16 Юни 2017 - 06 Август 2017


Настоящата изложба бе организирана и се показва пред публиката като израз на пиетет към едно от най-оригиналните естетически явления в българските визуални изкуства от 20-те години на ХХ-ти век, Иван Милев. Същевременно, както и при редица досега осъществени мащабни изложбени проекти, тя отбелязва поредната кръгла годишнина – в случая 120 години от рождението на художника и 90 от ранния край на неговия житейски и творчески път.

Експозиция е наречена „Посоки“, защото прави опит ако не да илюстрира, то поне да очертае с конкретни творби някои от жанровите (кавалетна и стенна живопис, рисунка, илюстрация, сценография) или тематични зони на артистичен интерес в известната или оцелялата част от пластическата продукция на Иван Милев. Тук могат да се видят произведения, чрез които се проследява връзката с  народностния или приказния елемент в творчеството му,  с религиозната тема, с мистицизма и фатализма, с „Родно изкуство“ и сецесиона, с декоративния стил и с краткия български модернизъм.

В изложбата са включени редица произведения, които днес се съхраняват в частни домове и колекции. Публиката може да се срещне с творчеството на автора, както и с редица негови непознати до сега или непоказвани повече от десетилетия произведения.

В изложбата са включени произведения от ХГ Казанлък, Национална галерия – София, Национална академия, Софийска градска художествена галерия, Национален литературен музей, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, ХГ Стара Загора, ХГ „Кирил Петров“ – Монтана, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, ХГ Русе и редица частни колекции. Експозицията се реализира в партньорство с Художествената галерия в Казанлък, където днес се съхранява най-голямата част от творческото наследство на Иван Милев. През есента изложбата ще бъде представена и в родния град на художника.

Екипът на СГХГ благодари за съдействието при издирването на част от произведенията на акад. Светлин Русев, проф. Милена Георгиева, проф. Марин Добрев, арх. Александър Тодоров, Емил Чушев.

Куратор на изложбата е Филип Зидаров

 







ПЛАМЕН ДЕЯНОФФ

12 Юни 2017 - 09 Юли 2017


Идеята за Бронзовата къща възникна още преди 10 години и естествено еволюира в творчеството на българо-австрийския художник Пламен Деянофф. Това е неговият най-мащабен, най-известен и най-комплексен проект, в който участват много европейски музеи, фондации, галерии, колекционери, меценати и специалисти в сферата на съвременното изкуство, историята, архитектурата и урбанистиката.

Бронзовата къща фокусира различни аспекти на изкуството в социална среда и взаимовръзката му с обществените процеси, проблематиката на съвременния град, отношението към историята, паметта и културното наследство.

В Арбанаси се намира комплекс от къщи, които притежават впечатляващи дърворезби, произведения от метал и каменни детайли, както и богат архив от близо 20 000 документи, свързани с историята на България от XIII до средата на XX век. В архива се намират и няколко текста на Льо Корбюзие, посветени на детайлите в средновековната българска архитектура.

Инспириран от всичко това, Пламен Деянофф се заема да възстановява липсващи детайли от украсата на къщите и да ги превръща в самостоятелни произведения на изкуството, които са в основата на проекта.

Бронзовата къща е най-голямата скулптура-сграда в света, произведена изцяло и само от масивен бронз. Тя е висока 14 м., а нейната основа е с размери 7 х 7 м. Състои се от повече от 1 000 ръчно отлети и обработени масивни бронзови елементи.

Благородният цвят на метала и неговата прецизна обработка препращат към археологическите паметници намерени по българските земи. Структурата на скулптурата е състaвена от редуващи се правоъгълни елементи, а тяхната композиция е вдъхновена от дърворезбите на българското Възраждане. Цялостният план неминуемо води до асоциацията с Хрельовата кула на Рилския манастир.

В същото време стилистиката на Бронзовата къща е подчертано съвременна и черпеща вдъхновение от модерната градска среда и съвременните технологии. Така скулптурата се превръща в мощен символ на симбиозата между минало, настояще и бъдеще.

Предвижда се Бронзовата къща да бъде издигната в края на 2017 г. и да се открие в началото на 2018 г. на мястото на бившия мавзолей на площад Александър Батенберг в София. Едно ключово място за следосвобожденската, новата и най-новата българска история. След разрушаването на мавзолея през 1999 г. в този участък от града не се случи нищо значимо. Той се оказа пуст и изпразнен от съдържание. Често провокира дебати и дискусии, но през последните близо 20 години не се намери нито една подходяща урбанистична концепция за него.

Бронзовата къща е функционален архитектурен обект. Във вътрешното пространство на сградата има голямо пространство (зала), което е отворено за широката публика и което се предвижда да бъде сцена на събития от различен характер – концерти, театрални представления, изложби, конгреси или други събития с представителен характер. Община София има възможност да използва Бронзовата къща за своя ежегоден културен календар. Точно тук е и голямото социално значение на обекта. Успешно ще бъде завършен цикълът – съвременно изкуство - модерна урбанистика - социална значимост и постигнат ефект за обществото.

 

Софийска градска художествена галерия представя най-новото произведение на Пламен Деянофф - моделът на центъра на София и местоположението на Бронзовата къща. Художникът създаде и специален лимитиран тираж от постери посветени на проекта. Наред с тях са изложени различни корици на международни списания, публикували статии за Бронзовата къща.

Куратор на изложбата е Борис Костадинов

 

Европейският съюз обяви 2018 г. за година на културното наследство. През същата тази година България и Австрия председателстват ЕС.

Бронзовата къща и нейното издигане в София е официалното предложение на Република Австрия към Република България във връзка с културното сътрудничество между двете страни по време на тяхното председателство.

 

 

 

Пламен Деянофф

 

Роден е през 1970 във Велико Търново. Работи и живее във Виена и Велико Търново.

Завършва Национална художествена академия в София, след което учи в Pratt Institute, Ню Йорк. През 1997 завършва Akademie der bildenden Künste във Виена с  магистратура по скулптура при проф. Микеланджело Пистолето.

Още през 1992 печели наградата на Akademie der bildenden Künste, Виена. Следват наградите: Goldenen Heinrich Friedrich Fuegerpreis der Akademie der bildenden Künste, Виена, Meisterschullpreis der Akademie der bildenden Künste, Виена, Kunstpreis der Stadt Hamburg, Хамбург и др., както и стипендиите: MAK Rudolph M. Schindler, MAK Centre, Лос Анджелис, MOMBUSHO, Musashino Art University, Токио, IASPIS, The Royal Swedish Academy of Arts, Стокхолм.

През последните 20 години Пламен Деянофф има в биографията си над 300 изложби, от които 60 са самостоятелни.

По-големите самостоятелни изложби са в: MUMOK Museum Moderner Kunst Stiftung Ludwig, Виена, Palais de Tokyo, Париж, MAK, Museum für Angewandte Kunst, Виена, MAMBO Museo d ́Arte Moderna di Bologna, Болоня, Kunstverein Hamburg, Хамбург, 21er Haus Museum für zeitgenössische Kunst, Виена, MSU Museum of Contemporary Art, Загреб, GFZK Galerie für Zeitgenössische Kunst, Лайпциг, L’ELAC, l’espace lausannois d’art contemporain, Лозана, NAK Neuer Aachener Kunstverein, Аахен.

Пламен Деянов е участвал със свои произведения в групови изложби в музеи като: Centre Georges Pompidou, Париж, MOMA, Ню Йорк, MOT Museum of Contemporary Art, Токио, MOCAMuseum of Contemporary Art, Шанхай, Hamburger Bahnhof, Берлин, Moderna Museet, Стокхолм,  Kunsthalle, Цюрих и много други.

Участвал е в биеналетата в Берлин, Шанхай, Прага, Мелбърн и Кайро, както и в европейското биенале Манифеста.

 







Аз, моя милост и ЕС

09 Май 2017 - 11 Юни 2017


Изложбата включва около 40 фотографии, чрез които Алекс Майоли изследва съвременните социални и политически проблеми в Европа, кризата на нейната идентичност, като избира три доминиращи теми:

 

Възникващата крайна десница: Възходът на яростно антиемигрантски, крайнодесни партии (като френския Национален фронт или датската Народна партия) играе ключова роля за формирането на новия образ на Европа в отговор на мигрантската и бежанска криза. Те получават непропорционален дял от медийното внимание, което подсилва театралната им роля и способността им да въздействат върху възприятията на мнозинството за развоя на кризата.

 

Опитът на отделни мигранти и бежанци с европейската асимилация: Драматичните сцени с мигранти и бежанци, прогонени от войната и бедността по родните им места и пристигащи изтощени по южноевропейските брегове и източноевропейските граници са само един начален момент в дългия процес на приемане и асимилация – или на тяхното отсъствие.

 

Разпадащите се приемни общества: Конфликтите в няколко слоя на европейското общество се разиграват в отговор на бежанската и мигрантска криза. Появява се основна разделителна линия между Източна и Западна Европа. Оголва се напрежението и вътре в европейските региони, тъй като пристигането на бежанците и мигрантите среща твърд отпор в страни, които досега са се нареждали сред най-толерантните и приемащите.

С този проект, чиято премиера е в Софийска градска художествена галерия, авторът приканва публиката да се запита какво се случва с европейската идеология изобщо и по-специално с ксенофобията, бежанската криза и крайнодясната вълна по целия континент. Подходът на Алекс Майоли е да разколебава представата ни за действителността, като привлича внимание към маските, които всички  носим, играейки своята роля в обществото.

Алекс Майоли създава изложбата Аз, моя милост и ЕС по покана на Фондация Фотофабрика и посещава България през април т.г., защото: Не може в първата ми изложба в България да няма български кадър.







VIVA ITALIA!

04 Април 2017 - 04 Юни 2017


Изложбата представя отделни аспекти в изкуството на Италия от 50-те години на миналия век до днес. В нея са включени114 произведения на 103 автори. Творбите са част от колекцията на италианския колекционер Карло Пали, а куратор е Лаура Моналди.

Това е първи по рода си опит в България за по-цялостно представяне на съвременното италианско изкуство. Експозицията включва една представителна извадка на италианското изкуство от ХХ и  XXI век - между приемственост и новаторство, между колективното търсене и творческия монолог, между групи, школи и индивидуализъм. Един своеобразен визуален разказ за изкуството в периода след Втората световна война, за няколко поколения автори и за теоретическите оправдания, тласнали отделни творци  в една или друга посока. Този разказ започва през 50-те години на ХХ в. с опитите на отделни творци да се дистанцират от дълбоката връзка с класическото италианско изкуство, търсейки начин за изразяване чрез нетрадиционни форми. Преминава през 60-те и 70-те години, отразявайки превъзмогването на традиционните категории за правене на изкуство. Продължава към важни за ХХ век движения  и достига до неспокойната съвременност, чието изкуство трудно се рамкира в теоретични схеми. Изложбата отразява посоки на развитие в почти всички видове изкуства (живопис, скулптора, фотография, графика, инсталация) и търси допирни точки между визуално-пластичните изкуства, музиката и поезията. Тя преоткрива начини за очертаване на собствена идентичност на италианското изкуство от ХХ и ХХI в.

 Изложбата е организирана от Посолството на Република Италия, Италианския културен институт в София и Софийска градска художествена галерия и е под патронажа на Столична община.  На 05 април 2017 в залите на СГХГ ще се състои лекция на куратора д-р Лаура Моналди, която ще представи основи посоки в развитието на съвременното италианско изкуство, отразени в експозицията. Д-р Лаура Моналди е автор и на критическия текст в каталога, съпътстващ изложбата.







ГЕОРГИ ЖЕЛЕЗАРОВ

14 Март 2017 - 30 Април 2017


Изложбата е посветена на 120г. от рождението на художника Георги Железаров (1897-1982). Експозицията представя над 190 произведения: живопис, графика, рисунки, ескизи, приложни проекти и цели да покаже богатото и разнообразно творчество на художника. В нея са включени творби от двата значими цикъла, наречени условно „алжирски“ и „български“, разкриващи таланта и възможностите му от времето на активното участие в художествения живот в страната през 20-те, 30-те и нач. на 40-те години на ХХ в. За първи път се представят и рисунки на художника. Именно в тях, чрез движенията на образите, проличава артистичният му потенциал и изтънчен лиризъм. Работи в областта на пейзажа и фигуралните композиции. Понякога изследва движенията на работещите селяни. Друг път търси красотата на селските калдъръми и къщи, но през цялото време го вълнува светлината. Друга важна тема, представена в изложбата са цветята. В семейството е запазено значително количество натюрморти с цветя от 30-те до 80-те г. на ХХ в. „Рози“, „Полски цветя“, „Слънчогледи“, „Перуники“ и т.н. Рисува ги в естествената им среда сред природата, живи, в саксии, неоткъснати.     

През 1926 г. Георги Железаров заминава за Алжир, където в продължение на две години работи като десенатор литограф. Това са най-ползотворните години, през които успява да се развие като художник. Запленен от екзотиката на страната и околностите, създава множество скици, портрети и етюди, голяма част от които се показват пред публиката за първи път. Творческата му активност в Алжир е важна за стиловото му развитие, затова присъствието на тези рисунки в изложбата е съществено. Това е първият цикъл в българската живопис, представящ африканския живот .

      В изложбата са включени и автопортрети на художника, неговата най-истинска биография, обогатяваща представата и усещането за образа на твореца. Точно в този вид творби проличава умението на Железаров да пресъздава емоционални състояния. Голяма част  от произведенията се показват за първи път.   

Софийската градска художествена галерия е първата държавна институция, откупила творби лично от автора през 1980 г., а настоящата експозиция засяга всички основни теми и жанрове, в които работи.

Проектът се реализира от Софийска градска художествена галерия с участието на семейството на художника, Национална галерия, Художествена галерия  „Борис Денев“, Велико Търново и частни колекции.

Към изложбата е подготвен каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова

Консултант: Георги Тошев-Бени







ПОСЛЕДЕН РЕПОРТАЖ

28 Февруари 2017 - 26 Март 2017


Камен Старчев е сред най-активните съвременни български художници. Той притежава ярък индивидуален почерк и разпознаваем стил, в който модерните технически средства са подчинени на интелигентно, естетско и философско осмисляне на действителността. 

Композициите на Камен Старчев провокират и привличат с неочаквани и въздействащи решения - изчистени от клишета, те са изящен образ на реалността отвъд нейните визуални и смислови граници. В тях мигът, непосредствено предхождащ връхлитането, мистично се слива с безкрайността на момента когато вече нищо не съществува.

Проектът „ПОСЛЕДЕН РЕПОРТАЖ ” е структуриран около представата за случващото се, като със средствата на изображението интерпретира усещането за завършек, окончателност, необратимост. Изложбата включва три взаимно преплитащи се цикъла, които от различни гледни точки допълват и развиват основната линия:

Серията „Тялото на Орфей” припомня легендата за последните дни на певеца като хипотетичен символ на края на цивилизациите.

Цикълът „Земна светлина” е замислен като своеобразен реквием, съчетавайки абстрактна образност с разпознаваеми детайли от реалността.

Цикълът „Наблюдение” прибавя поредица от изображения, представящи определена логическа последователност и причинно-следствени връзки.

Всички произведения, включени в експозицията, са векторни графики - дигитален пигментен печат върху хартия, с преобладаващо големи формати, създадени в периода 2014 - 2017 година.

 

 

Камен Старчев е роден през 1971 в София. През 1990г. завършва Средното специално художествено училище за изящни изкуства "Акад.И.Петров"- София. През 1997г. завършва Скулптура в Националната Художествена Академия – София.

Има множество самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Носител е на престижни награди, сред които: Gaudenz B. Ruf Award - 2013, Гран При на VIІ Международно триенале на гра-фичните изкуства  - София, 2014 и др.







ГОЛОТО МЪЖКО ТЯЛО 1856 -1944

21 Февруари 2017 - 26 Март 2017


Темата за голото мъжко тяло в големия свят на изкуството не е нова. У нас обаче опити  за представянето й както в пространството на музея/галерията, така и в теоретичен план отсъстват. Изследвана, проучвана, проблематизирана, споделяна като визуален разказ, тази история у нас остава маргинализирана.

Всяко голо тяло, колкото и абстрактно да е, трябва да събуди у зрителя някаква капчица еротично чувство, пък била тя и най-бледа сянка – и ако не стори това, то е лошо изкуство и лъжлив морал.“ – отбелязва в капиталното си изследване върху голото тяло в изкуството Кенет Кларк. Дори да не се съгласим с тази идеологема в нейната цялост, то като че ли не бихме могли да намерим разумни аргументи да опровергаем твърдението, че „голото“, поне на територията на изкуството, се свързва с понятия като сексуално и еротично. Понятия, които във всяка епоха, като че ли подлежат на предефиниране с добавяне на все повече разклоняващи се договорки и уточнения. Понятия, които се отразяват в традиционната култура на българина и намират свои своеобразни употреби в редица обреди, фолклорни песни, митопоетични представи. Въпреки това в изложбата „ГОЛОТО МЪЖКО ТЯЛО 1856 – 1944 Г.“, побираща в себе си не изчерпателна, но все пак представителна извадка от образи, проекции на тази „употреба“ трудно могат да бъдат видени в чист вид. Какви са причините за това? Какво дистанцира българския художник от тялото на мъжа? Защо с пренасянето на оголения мъж върху платното от твореца той се превръща просто в нееротичен обект, лишен от емоционалност? Откъде произтича този отказ от заниманието на художника с голото мъжко тяло? Как тези „употреби“ на голото мъжко тяло в изкуството на творците у нас се мислят от самите автори? А от наблюдателя?

Това са само една малка част от въпросите, които експозицията прави опит да постави в пространството на българското изобразително изкуство. Отговорите на тези въпроси едва ли могат да са еднозначни. Но това са отговори, без които голото мъжко тяло ще продължава да ни кара да отместваме престорено неловко поглед от него.

Изложбата предлага първия по рода си визуален разказ за тази особена национална прикритост през фигурата на оставения без дрехи мъж. Голият мъж, който по една или друга причина, щом напусне частното пространство, като че ли се превръща в смущаващ социума обект. Експозицията представя развитието на учебния мъжки акт през периода и „употребата” на голото мъжко тяло в творчеството на художниците у нас. Посетителите ще могат да видят 96 творби – живопис, рисунка и скулптура на 54 автори, някои от които са знакови имена в историята на българското изкуство, а други позабравени и  напълно неизвестни за широката зрителска публика.

Изложбата е придружена от каталог и се реализира в партньорство с Национална галерия, София, Национална художествена академия, Национален музей „Земята и хората“ – София, Съюз на българските художници, художествените галерии в Пловдив, Кюстендил, Сливен, Шумен, Плевен, Пазарджик, Казанлък, Стара Загора, Лом, Ателие-колекция „Светлин Русев“, фондация „Цанко Лавренов“, частните колекции на Александър Керезов, Боян Радев, Венцислав Кадиев, Владимир Георгиев, Иво Райков, Николай Младжов, д-р Огнян Делибозов, Тома Николов, Христо Баларев.

 

Куратори: Аделина Филева, Рамона Димова, Пламен В. Петров







ЛИНИЯ: КРАТКОТО ИМЕ НА ПРОСТРАНСТВОТО

07 Февруари 2017 - 05 Март 2017


Линията (наред с колорита, светлосянката, обема и т.н.) е  основен изобразителен елемент, при това най-често основополагащ и предшестващ по отношение на останалите. Маркирайки началния импулс на идеята, осъществявайки спонтанната връзка между съзнаване и изобразяване, тя в редица случаи остава главен, а понякога и единствен носител на емоционалния заряд на творбата.

Лека, изящна и безплътна, или твърда, агресивна и материална, линията има свойството да съдържа повече от собствената си видимост, да разказва повече от показаното, да загатва обем, присъствие, движение и развитие. По този начин в условността на двуизмерното изображение тя изгражда пространство и генерира емоция.

Линията е присъща като елемент на рисунката, ескиза или етюда, но редица автори използват нейната изразителност и в изграждането на произведения, завършени като идея и материал – живописни, графични или пластични.

Изложбата изследва богатите изобразителни възможности на линията в широкия диапазон от беглата рисунка до прецизната конструкция, от поетичното до гротескното, от загатнатото до категоричното. Тя включва произведения на автори от различни поколения, стилове, жанрове и естетика, сред които Александър Божинов, Никола Петров, Пенчо Георгиев, Иван Милев, Давид Перец, Румен Скорчев, Светлин Русев, Маргарит Цанев-Марго, Александър Денков, Магда Абазова, Греди Асса, Любен Диманов, Димитър Казаков-Нерон, Петър Дочев, Лика Янко, Снежана Симеонова, Павел Койчев и редица други.  

Експозицията дава възможност на зрителите да се запознаят както със знакови, така и с непознати произведения на живописта, графиката и скулптурата от колекцията на СГХГ.

Куратор на изложбата е Светла Георгиева







САНТИМЕНТАРИУМ

14 Декемрви 2016 - 29 Януари 2017


Портретната фотография е опит да се остави траен отпечатък не само от моментното състояние на едно лице, но да се докосне неговия вътрешен свят, да се разкрие неговото уникално присъствие, личност и характер. Пристъпвайки към създаването на портрет, фотографът не е просто регистратор, а тънък наблюдател, психолог, дори изповедник, който улавя детайли, незабелязани или неоценени от останалите.

В над 40 голямоформатни фотографии, изобразяващи повече от 30 различни персонажи, Павел Червенков води своя диалог с хора от различни поколения, с разнообразни професии и житейски истории. Сред тях срещаме както известни, така и непознати лица: актьори, музиканти, художници, интелектуалци. Обединяващото в тази селекция е, че съдържа портрети на хора, наблюдавани в момента, в който остават насаме със себе си. Това са моменти на тъга, размисъл, съзерцание или емоция – кратки и често много сантиментални. Авторът ги улавя деликатно и с разбиране, разкривайки своите модели в тяхната автентичност и интимна човечност. Галерията от образи, познати на публиката в различни други превъплъщения, в интерпретацията на Павел Червенков е наситена с одухотвореност, откровения и съпричастност. „Сантиментариум” по думите на автора означава „аквариум за сантименти”. Пространство, в което личността открехва завесата към вътрешните си истини.


 

Павел Червенков е роден  през 1976 година в  София. Започва да снима на тринадесет години, а от 1992 г. е член на най-стария  фото клуб в страната - Българския фотоклуб. Завършва  Приложна и художествена фотография в НАТФИЗ в класа на доц. Петър Абаджиев. 

Работил е с почти всички големи рекламни агенции и списанията: Егоист, Его, Мах, Amica, Eva, Playboy, Elle, Harpers Bazaar, Grazia и др.

Изложбата САНТИМЕНТАРИУМ е първата му самостоятелна изложба.





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery