Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


РАЙКО АЛЕКСИЕВ

18 Юни 2019 - 14 Юли 2019


След 26 години от последната изложба на Райко Алексиев е време да си припомним, кой е той.  Дали е само име на галерия в София или знаков персонаж от трагичните събития от есента на 1944 година?

Роден е през 1893 г. в Татар Пазарджик от семейство на учители от Панагюрище. Семейството се мести от град на град до установяването им във Враца, където той рисува първите си карикатури и завършва гимназиално образование. Завършва литература в Софийския университет и посещава Рисувалното училище. Едва осемнадесетгодишен става сътрудник на хумористичното списание „Барабан“, а следващата година е редактор и основен карикатурист в хумористичното списание „ Людокос“.

През 1914 г. мери силите си с бащата на българската карикатура Александър Божинов в  сп. „Смях“, изготвя Карикатурната седмица в изключително популярното илюстровано списание „Аз знам всичко“, прави първата си самостоятелна изложба във Враца. Следващата година обикаля като художник в Македония, с нарисуваното организира изложба в Постоянната художествена галерия – София. Въпреки отрицателните статии на Борис Вазов и Константин Щъркелов във вестник „Мир“, той продава почти всички картини и скици. Сред закупилите негови творби са: известни български български индустриалци, видни столични фамилии, царица Евдокия, както и Народния музей.

В годините на Първата световна война, с крайно острите си карикатури във водещите списания „Българан“ и „Барабан“, Райко Алексиев веюе е задминал доайена Александър Божинов. Издава сборниците „Душеспасителна книжица“ и „Щурец“.

След края на войната прави третата си самостоятелна изложба, участва в организирането на Дом на изкуствата.  В годините на драматични събития – Деветоюнския преврат, Септемврийското въстание, атентата в църквата „Света Неделя“ и последвалия терор е встрани от бойното поле на карикатурата.

Пребивава в Германия, пътува в Италия – период, за който почти нищо не знаем. През 1925 г. режисира и играе главната роля в комедийния филм „Коварната принцеса Турандот“, инициира документалната лента „България в картини“, илюстрира и е съставител (заедно с Димитър Подвързвачов и Марин Влайков) на читанки за I, II и III отделение. Във вестник „Зора“ се раждат неговите герои Гуньо Гъсков и отец Тарапонти, там е и първата публикация на „Хумористична история на българския народ“.

Женитбата с младата актриса Весела Грънчарова е вероятно основният тласък да се впусне в авантюрата да издава самостоятелен хумористичен вестник, който се появява за радост на столичани в края на 1932 г. и продължава да излиза до края на Третото българско царство. Трескавата дейност по списването на седмичника „Щурец“ не се оказва пречка за другата общественополезна дейност на Райко Алексиев, като председател на Съюза на дружествата на художниците. По време на четирите си мандата открива галерията на ул. „Раковски“ 125, която сега носи неговото име, организира парични помощи за членовете на Съюза, защитава пред властите преследвани художници-комунисти.

След 9 септември 1944 г., единствено той сред другите арестувани карикатуристи Александър Божинов, Александър Добринов и Константин Каменов, е пребиван в продължение на повече от месец (без да остави писмени показания), докато е доведен до неузнаваемост и умира в болницата на Червения кръст.

Хората от поколението на Радой Ралин, които с нетърпение са очаквали появата на неговия „Щурец“, днес вече не са между живите. Ние, съвременниците трябва да се запитаме познаваме ли собствената си история от гледна точка не само на събитията, но и на вълненията на предишните поколения, които са преживяли бурните времена от първата половина на ХХ век. Може ли да ни развълнува или да ни разсмее сега нарисуваното от него? Дали е само един от най-добрите ни карикатуристи или е и живописец, чиито творби имат стойност за историята на българското изкуството?

Изложбата в Софийска градска художествена галерия е повод да потърсим отговор на тези въпроси.

Куратор Красимир Илиев

 







Йозеф Куделка

07 Май 2019 - 09 Юни 2019


Повече от четири десетилетия Йозеф Куделка, странстващ и независим фотограф, създава проницателно и въздействащо изкуство, отдадено на човека и неговата среда.  Темите, които са обект на неговото творчество и биват проследени в изложбата са: изгнаничество, номадство, политически и социални конфликти, природата,  променена от човешката дейност и др. Изложените знакови творби от 60-те, 70-те, 80-те и 90-те години разкриват дълбоко хуманния характер на неговото творчество.

След множество странствания из Европа Йозеф Куделка получава френско гражданство през 1987 г. и в знак на благодарност към Франция, той дарява 75-те фотографии от серията „Изгнания“ на Център „Помпиду“ – Национален музей за модерно изкуство/Център за промишлен дизайн. Именно тази ключова за неговото творчество серия от творби представлява настоящата експозиция.

Рискувал живота си, за да заснеме съветското нашествие в Чехословакия през 1968 г., творец без гражданство, странствал из Европа от 1970 г. до 1987 г., той оставя убедителни фотодокументи за  генезиса и страховете на Европа. Йозеф Куделка е сред най-видните артисти засвидетелствали, че Eвропейският проект е донесъл мир и просперитет.

Йозеф Куделка няма постоянно местожителство и продължава дейността си в Западна Европа, като следва маршрутите на провежданите ежегодно цигански събори, църковни празници и фолклорни фестивали. Самия той живее като скитник и странства, без  контакти с родината си.

Неговото творчество представлява връзка между художествената фотография и фотожурналистиката и илюстрира поетично един живот на скитничество от Ирландия до Италия, от Испания до Полша. Чрез снимките на изоставени или разпилени предмети, образи на бездомни животни и самотни хора, творчеството му поставя въпроса за границите и идентичностите. Той хвърля нова светлина върху  предизвикателствата и страховете на съвременното европейско общество.

Изложбата „Йозеф Куделка: Изгнания“ се организира от: Френски институт в България, Столична община и Софийска градска галерия в партньорство с: Център „Помпиду“,  Магнум Фото, Експресбанк, Висше франкофонско училище за администрация и управление и Международна организация на Франкофонията.







ВИВИАН МАЙЕР - „В нейните ръце“

24 Април 2019 - 16 Юни 2019


Вивиан Майер (1926-2009) е американски „street” фотограф с австро-унгарско потекло от страна на баща си Шарл Майер, а майка й Мария Жосо е французойка. От началото на 50-те до 90-те години на двадесети век тя работи като детегледачка в Ню Йорк, а по-късно и в Чикаго.

Нейното несигурно социално положение я води към един спокоен и изолиран живот, без характерните за епохата „врява и безумство”. Това е живот, който не може да се разкаже; едно прозрачно битие, сякаш тялото й без сянка само външно наподобява живота; живот в смирение, и то „смирение, което облекчава всички болки, но не ги лекува”; оцеляване без реално съществуване.

По щастливо стечение на обстоятелствата през 2007 г. в Чикаго се разкрива една друга страна на тази „жена без сянка” и нейните противоречия, за които никой досега не е подозирал. Тази друга част от нея е освободена от своите окови и е източник на безкрайно творческо наследство.

Нейната внушителна и интелигентна работа включва над 120 000 фотографии, филми за камери Super 8 и 16 мм - една съкровищница от снимки, непроявени ленти, сред които невероятни открития. Преследвана от страстта си да снима, която тя превръща в реалност, днес Майер се смята за един от най-емблематичните автори на улична фотография, а мястото й в историята на фотографията е до това на Дайан Арбъс, Робърт Франк, Хелън Левит и Гари Уайногранд.

 

Виждаме как едни и същи теми се повтарят отново и отново в творчеството й, бележейки нейната работа; едно изразно средство, наподобяващо синтаксис, който е видим дори в най-ранните й снимки. Това действително е бил нейният език и тя го използвала, за да разказва историята на своето време.

Вивиан Майер фотографира сцени от нейната любима среда – улицата, и най-вече кварталите на средната класа, където може да вкуси живота от извора; портрет след портрет на непознати или на хора, които усеща близки, дарявайки им секунда вечност в кратката ласка на погледите; един жест, едно изражение, един застинал момент в красотата на малките неща близо до нас. В снимките си тя запечатва и света на децата – една вселена, която познава от толкова отдавна. Свят на свобода, където времето е спряло своя ход; форми, ритмични фигури, материали, подобни на вещи, намерени по време на дългите й разходки. Първоначално тя снима в черно-бяло, а от 60-те години нататък и в цвят, включвайки в инструментариума си музиката на цветовете и играейки си с нейните свойства. Когато прави първите си опити да снима филми с камери Super 8 и 16 мм, то не е, за да ускори хода на времето, а за да го спре в „замръзнали” кадри. Подходът на Вивиан Майер е не да снима сцени, а да документира пространството в поредица от фотографски образи. Вивиан Майер „възприемаше живота такъв, какъвто го улавяха очите й. Тя го анализираше в най-малки подробности; наблюдаваше го и го следваше; тя го чакаше край многото му кръстопътища; тя го улавяше в движение. Където и да се намираше, тя го откриваше, запечатвайки го на лентата еднакво вдъхновяващ, мощен и съкрушителен”.

Вплетен в тези теми е и друг важен въпрос, който сякаш поддържа цялата конструкция на творчеството й: нейното търсене на идентичността чрез автопортрета.Сред работите на Вивиан Майер има много такива портрети в различни вариации и типове. Съвкупността им представлява множество нейни двойници, събрани един в друг като матрьошки. Повтарящ се елемент от автопортретите й (който днес се възприема като нейна запазена марка) е хвърлената сянка, която обикновено е отделена от тялото, един двойник в негатив, „изсечен в реалността” и претворяващ отсъствието. Той подсказва за съществуването на живото си съответствие, като същевременно заличава присъствието му. Чрез двойствеността Вивиан Майер експериментира с тази своя същност на ръба на изчезването и появата на другото „аз“, определяйки техниката на автопортрета като „пребиваване в трето лице, което разкрива с голяма точност присъствие и липса”.

"Творчеството на Вивиан Майер, открито в последния възможен момент и чиято съдба вероятно е била да се разпръсне или дори изчезне, сега се разкрива пред нас, а тази „обикновена гувернантка”, безименно лице, посмъртно се превръща в това, което е днес фотографът Вивиан Майер. Нейната работа, обективна и жива, по някакъв начин намира отклик у всеки, който е видял дори една нейна снимка. Тогава времето внезапно спира и Вивиан Майер застава пред нас, завинаги запечатана във вечността".  Това са думи на Ан Морен .

Изложбата Вивиан Майер „В нейните ръце“  е единадесетото издание “Майстори на фотографията”, на фондация МУСИЗ, което се организира в партньорство със Столична oбщина, Посолство на САЩ, VIVACOM и Samsung, със съдействието на diChroma photography и с благодарност към Колекция Maloof и галерия Howard Greenberg, Ню Йорк.







ДРУГОТО ОКО

16 Април 2019 - 16 Юни 2019


„Портрет на приятел“ е петата по ред изложба в рамките на проекта на СГХГ „Другото око“, стартирал за първи път през 2010 година. Основният смисъл на проекта е външни куратори не-изкуствоведи, да бъдат поканени във фондовете на галерията и, имайки на разположение произведенията на музейната колекция, да  изберат посока и идея за експозция. Куратор на настоящата изложба е Иглика Трифонова – кинорежисьор и сценарист, автор на 10 документални филма, най-популярният между които е “Разкази за убийства”. Дебютният й игрален филм е “Писмо до Америка” 2000г / копродукция с Холандия, Германия, Унгария/. Филмите й са участвали на десетки фестивали и са носители на множество национални и международни награди.

Иглика Трифонова ни повежда към близостта с личността, с отделния образ. Изложбата е резултат от интересни разговори, внимателна селекция и един нов поглед към една всъщност многократно коментирана тема – портретът. Експозицията включва повече от 100 произведения от различни видове: живопис, скулптура, фотография. Хронологически творбите се ситуират в периода от края на XIX в. до първото десетилетие на XXI в. Представени са произведения на знакови за българското изкуство имена като Златю Бояджиев, Иван Мърквичка, Владимир Димитров- Майстора, Генко Генков, Иван Ненов, Лика Янко, Иван Лазаров, Светлин Русев, Павел Койчев, Атанас Пацев, Васка Емануилова. Показателно за интересното кураторско решение на Иглика Трифонова е , че в изложбата присъстват творби, които за първи път напускат музейните хранилища, представят своите автори в съвсем различна светлина и носят множество необичайни пресечни точки между образи, стилове и периоди. Иглика Трифонова отбелязва в съпътстващия каталог към изложбата: „Избирах портретите по тяхното въздействие, по силата на присъствието им. Толкова пъти и с операторите, с които съм работила, и с актьорите, и с публиката съм говорила за това присъствие. В него има нещо неподдаващо се на описание, нещо толкова енигматично и толкова привлекателно. Най-красиво биха му стояли думите на Шекспир „създадено от материя, от която сънищата са създадени“... Има човешки лица, които светлината харесва, има такива, които ти се запечатват и дълго не можеш да избягаш от тях... Между портретите има известни българи, чиито лица всички разпознаваме, има и анонимни хора, живели някога или днес. Художническата работа по портрета е вдъхновение и умение, и в същото време отговорност към обекта”.

Куратор: Иглика Трифонова







#коментар #фикция #документ

12 Март 2019 - 14 Април 2019


 Оливие Барден, Мариана Василева, Даниела Костова, Цветан Кръстев,
 Кирил Кузманов, Надежда Олег Ляхова, Иван Мудов, Аделина Попнеделева,     Расим, Калин Серапионов, Недко Солаков, Камен Стоянов, Красимир Терзиев

          

Изложбата представя селекция от видео произведения от фонда на Софийска градска художествена галерия, коментиращи съвременни социални проблеми, валидни за българското общество през последните години.  

Един от приносите на СГХГ към съвременното изкуство у нас е притежанието на над петдесет видеа, постъпили между 2008 и 2018 г., което я прави най-богатата публична колекция на съвременно видео изкуство в България. Целта на изложбата е изследване на съдържанието на тази сбирка, защото сама по себе си тя е отражение на темите, върху които са работили художниците от 90-те години на миналия век до сега. Въпреки голямото разнообразие, като доминиращ се откроява критичният поглед към съвременността, който е и връзката между представените работи.

Някои от тях се занимават с така наречената „критика на институциите” – основен израз в изкуството, определящ произведения, които директно коментират художествените институции. Други са ориентирани към политика, икономика, култура, манталитет, реклама, градска среда – всичко, което формира понятието „съвременна действителност”. Принципът на селекцията в изложбата се ръководи и от наличието на наратив, може да се каже, че всички работи разказват конкретни истории. Както е характерно за видео изкуството, и за разлика от киното и телевизията например, тези истории могат да възпроизвеждат документално случаи от живота или да съдържат художествени фикции. Но също така художниците понякога преминават границата между двете. Те може нарочно да симулират документалност или да провокират съмнение от достоверността.

 
 Изложбата се реализира със съдействието на Гьоте институт.







ОМАГЬОСАНО ЦАРСТВО

28 Февруари 2019 - 07 Април 2019


Изложбата е резултат от дългогодишно проучване върху творчеството на Николай Райнов, една от най-значителните фигури в историята на българското изкуство от първата половина на ХХ в. Голямата известност и митовете около личността му се дължат преди всичко на неговото литературно и публицистично творчество. Той остава в историята и като авторът на първата българска история на изкуството и на едни от първите монографии за българско изкуство. Завършва Художествено-индустриалното училище в София през 1919 г. През целия си живот се определя като „художник-декоратор“ и създава значителна продукция в областта на илюстрацията и оформлението на книгата, както и многобройни декоративни проекти. Най-личната, уникална и разпознаваема част от художественото му творчество обаче остават т. нар. „стилизувани картини“, които създава през 20-те и 30-те години. От една страна те го открояват като изключително явление на художествената сцена в този период, а от друга страна препращат към единната философска система, обединяваща делото му. Всяко произведение на Николай Райнов – от най-незначителната рисунка до теоретичните му трудове, е фрагмент от този сложен градеж. Някои от декоративните композиции достигат до нас придружени от обяснение на сюжета, но всички те отразяват дълбоката ерудираност и многостранните интереси на Николай Райнов в области като философия, история на религията, етнография, физика, ботаника, астрология, химия и т.н.

В изложбата са включени над 120 произведения на Николай Райнов, обособени в две части. Опитът е художественото наследство на автора да бъде видяно от ключови позиции чрез текстовете, декоративните природни картини, графичните композиции и илюстрации. Представени са ранни работи от студентските години в Държавното рисувално училище (1909-1911г.); творби от по-зрелия период през 20-те години на ХХ век; гравюри от престоя му в Париж (1925-1927), както й декоративни пейзажи от 30-те години на ХХ век сред които са и пейзажите изработени в лакова живопис върху станиолена основа, които нямат аналог в българското изкуство. В изложбата са включени и рисунки по натура с туш, темпера, цветни моливи и акварел. Те показват неизследвана страна от художественото наследство на Николай Райнов, свързана с процеса на стилизация.

Участват произведения от Национална галерия, Градска художествена галерия – Пловдив, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия „Владимир Димитров - Майстора“ – Кюстендил, Музей към Националната художествена академия, Дарение-колекция „Светлин Русев“ – Плевен, Национален литературен музей, Държавна агенция „Архиви“, Галерия „Нюанс“ – София, Галерия „Филипополис“ – Пловдив, Българска арт колекция фондация, колекционерите Боян Радев, Владимир Илиев, Иво Димитров, Венцислав Кадиев, Димитър Инджов, Сбирка „Фицов“ и други частни лица.

Като част от експозицията ще бъдат прожектирани филмите: „Николай Райнов“, 1984, сценарист Александър Бешков, режисьор: Михайл Стойков, „Николай Райнов – Тютюневият човек“, 1989, режисьор Христо Вълев, сценарист Дарин Камбов, предоставени от БНТ.

 

Куратори: Станислава Николова, Галина Декова

Изложбен дизайн: Светла Георгиева

Изложбата е съпроводена от каталог на български и английски език.

 

 







ИСТИНСКИ ИГРИ

01 Февруари 2019 - 03 Март 2019


Боряна Венциславова запечатва вживяването в играта с позабравените игри от близкото минало. Изложбата “Истински игри” е мотивирана от желанието на художничката да припомни опита и спомените на нейното поколение от забавлението навън с игри на живо, с понякога прости или самоделни играчки.

Петканалната видеоионсталация показва вече пораснали деца, поканени да продължат играта на фунийки или игра на ластик. Протагонистите са хора с различни професионални занимания поканени да влязат в роля, като се подлагат на една приятна възстановка, едновременно спомняйки си за детството, за самата игра и правилата и. В ситуациите провокирани от Боряна Венциславова, участниците играят бидейки себе си, във вида им на работещи възрастни.

 

Игрите разиграни във видео инсталацията се свързват със спомените на поколенията израснали през 80-те. Колективните игри, освен че изискват физическо присъствие и контакт, в контраст със статичното екранно преживяване, провокират приповдигнатост и известна театралност подсилена във видеата на Боряна Венциславова от вида на играещите-възрастни.

 

Играчите в инсценираните ситуации на видеоинсталацията са деца и възрастни, едновременно сериозни и невярващи, играчи по своему в техния собствен живот и играещи в нечия политическа амбиция, които всякога могат да отдадат своя кредит на доверие на играта и тя да се получи или обратно, да се разомагьоса и разпадне. Именно тези различни аспекти и мета-нива на “Игрите на съдбата” разглежда авторката в изложбата “Истински игри” чрез различни видове медии като видео, фотография, текст и обекти.

 

Боряна Венциславова често се вглежда в социалните трансформации, които засягат отделни групи от съвременното общество. Нейните герои са реални хора, които художничката поставя в ситуация или среда, която извежда разминаванията между лични очаквания и реалност, именно породени от парадоксите на съвременния свят.

 

Куратор на изложбата: Вера Млечевска

 

 

С участието на :

Владимир Мишайков,  Георги Петров, Дойчин Котларов, Линда Русева, Мартина Станева - Антонова, Сава Бобчев, Гаро Ашикян, Яна Георгиева

камера: Петко Лунгов

звук: Веселин Зографов, Стефан Пашалийски

асистент продукция: Елена Радева

 

 

Изложбата се реалзира с любезното съдействие на Австрийското посолство в София и Федералното канцлерство на Австрия за изкуство и култура.

 

 

 

За Боряна Венциславова:

 

Боряна Венциславова е интердисциплинарна художничка, която работи в областта на фотография, филм/видео, инсталации, пърформативно и медийно изкуство. Нейни произведения са представяни в самостоятелни и групови изложби и на редица медийни и филмови фестивали. Отличена е с редица награди, признания и стипендии. През 2017 година е носител на наградата за изящни изкуствa на град Виена, през 2013 на Австрийската държавна стипендия за изящни изкуства, 2009 start стипендия, 2006 награда на филмовия фестивал в Кьолн, награди за изкуство от Сузман щифтунг, Ото Путчер фонд и други. Била е резидентен артист в Банф/Канада (Банф Център), Атина (Снехта), Лондон (ACF), Рим (BKA), Нюkасъл (ISIS Arts), Бъркли (CEC Artslink), Лос Анджелис (MAK Schindler), Чикаго (BKA) и през 2019 ще бъде в Ню Йорк.   Работите  ѝ са включени в редица частни и обществени колекции.

 

Боряна живее и работи във Виена и София. Завършва магистратура в университета по приложни изкуства, Виена. През 2017 е отличена с Австрийско гражданство за заслуги във визуалните изкуства.

 

 







Прототип

18 Януари 2019 - 28 Февруари 2019


Предисторията на изложбата на Иван Паскалев в 0GMS-шкаф започва в Мюнхен. С работно заглавие „Прототип“, той започва нова работа, маркираща промяна в досегашното му творчество. Заниманията на художника от 2003 г. до сега могат да се опишат като един постоянен експеримент с генерирането и появяването на образа, а също и с начините на възприемането му, когато визуалната реалност на заобикалящата ни среда е съпоставена на излъчваната от технологични устройства. Той слага на едно ниво видимото и невидимото, реалното и виртуалното. За разлика от много други, не се възползва самоцелно от най-новите технологии, а винаги е изкушен да се движи на ръба между науката и магьосничеството. В по-ранните си работи дълго време изследва възможностите на един вид монитори – буквално ги деконстуира и саботира тяхната основна функция, способността им да възпроизвеждат картини. След това с частите на разглобените монитори създава движещи се инсталации, имащи същевременно функциите на видео и скулптура. С едно от тези произведения печели наградата на 2-то биенале за видеоарт на Бавария VIDEODOX през 2017 г.

Образите на Иван Паскалев не са пряко разказвателни. Те се движат между абстракцията и обектите от съвременната визуална среда. Но наративът се появява между смисъла на това, което виждаш и това, което разбираш. Значението на визуалните фрагменти кореспондира с това на самото изразно средство. В „Прототип“ новият метод за генериране на картини, както и предишният, е почти невъзможно да бъде възпроизвеждан или документиран. Той зависи изцяло от присъствието на зрителя. В съответствие с пространството на 0GMS-шкаф, изложбата е формирана така, че да коментира идеите за видимото и невидимото, за скриване и откриване, за пълно и празно, за появяване и изчезване. Движението при отварянето и затварянето на четирите слоя променя образа, или по-точно – създава безкрайно много образи. Но зрителят трябва да участва и да ги моделира сам. От отворения шкаф няма да изскочи Франкенщайн, но е възможно в абстрактните форми да се появят разпознаваеми обекти. Всичко зависи от това как се борави с чекмеджетата.

Иван Паскалев е роден през 1980 г. в София. През 2011 завършва Изящни изкуства и История на изкуството в LMU, Мюнхен. От 2010 до 2013 е съорганизатор на ВЛКВ, Клуб Влайкова, София. През 2014 е научен асистент към проекта „Digital Visualization Concepts“ на Art Education Institute LMU и eUnivercity LMU, Мюнхен. През 2011 участва в творческа резиденция K-R-T, Краков, Полша. През 2003 се присъединява към колектива за видео изкуство Volksmop Royal. 2004 участва в Double Feature в ZKMax, Мюнхен; Bubu Nation project of Aiko Okamoto (2006-2008); Sofia Spionage, PLATFORM3, Мюнхен (2009); Vice Photo Tour, България (2009). През 2014 се провежда самостоятелната му изложба WIN-WIN-DOWSE, DotDotCommaArt, Мюнхен. Auf Papier, галерия KARL PFEFFERLE, Мюнхен (2016). През 2017 печели наградата на 2-то биенале за видеоарт на Бавария VIDEODOX, Galerie der Künstler BBK, Мюнхен. През 2018 г. участва с работата си “futuro chaos“ в изложба, посветена на 50-годишнината от създаването Futuro House на финландския архитект Matti Suuronen, в Pinakothek der Moderne, Die Neue Sammlung, Мюнхен. „Прототип“ е първата официална самостоятелна изложба на Иван Паскалев в София.
https://ivanpaskalev.com/







АТАНАС ПАЦЕВ

18 Декемрви 2018 - 25 Януари 2019


Творчеството на Атанас Пацев (1926 - 1999) е белязано от няколко обстоятелства – участието като осемнадесетгодишен в партизанското движение; следването му  в Художествената академия между 1944 и 1949 г. , когато тя е арена на драстични промени; пътуването му във Франция и Италия през 1963 г., когато се сблъсква със съвършено различеното усещане за свобода; организираните нападки срещу неговата изложба през 1968 г., които го пращат в лагера на непослушните интелектуалци с партиен билет – при Радой Ралин, Борис Делчев, Веселин Андреев и при художници като Любомир Далчев и Генко Генков.

Неприемливият експресивен пластичен език, експериментите с перспективата, броденето из табуираните полета на еротичното, бунтарският текст „За безтегловността”, публикуван в брошура към изложбата му от 1968 г., са част от забравената днес съпротива на Пацев срещу неписаните правила за правилно поведение в едно общество със строга йерархична структура.

Огромното напрежение между вярата в комунистическата идеология и исконно присъщото му бунтарство е заключено не само в неговите изображения. От 1980 г. почти до смъртта си той изписва 94 тетрадки с непубликувани досега, трудни за разчитане дневници.

ворбите и текстовете, подбрани за тази изложба, представят Пацев като личност, разтърсвана от „упойващи мечти” и драматични съмнения, чувствени радости и свръхболезнени преживявания. Няма друг български художник, който да съчетава с такъв самоубийствен диапазон на чувствата щастието от безграничната вяра и ужаса от съзнаването на нейната утопичност.

Творческото състояние „трябва да са сгъсти и нажежи до бяло” – пише той, не само рисувайки до изнемога, а и човъркайки разума си за евристични идеи, измисляйки теории „ за безтегловността”, за „релативното пространство”.

В изложбата е показана една от неговите композиции, сътавена от девет квадрата, които могат да сменят местата си и да се завъртят. Комбинациите са 95 126 814 720 (според доц. Валентин Илиев).

 

Въпреки усилията, насочени към композицията, неговите най-значими постижения са в портрета. Пацев схваща човека срещу себе си не като някой, когото иска да опознае, а като инструмент за познание на собствената си душа.

Изложбата е съпроводена с каталог и две съпътстващи събития:

Лекция на Калин Николов по повод неговата книга „Атанас Пацев – преодоляване на невъзможното” – 15 януари, 2019 г.,18.00

Лекция на  Красимир Илиев творбите и дневниците на Атанас Пацев – 22 януари, 18.







НАШАТА ЖИВОПИС В НОВИ НАСОКИ

13 Ноември 2018 - 10 Февруари 2019


Изложбата „Нашата живопис в нови насоки” представя една посока на развитие на българското изкуство в първата половина на ХХ век. През 30-те и 40-те години художниците обръщат поглед към натурата, към реалността и модерния живот. Някои жанрове (натюрморт, пейзаж, портрет) придобиват значителна популярност, а стилът се ориентира към реалистичната художествена пластика. Тези процеси в нашето изкуство са в унисон с общоевропейски тенденции, които проникват в България главно чрез училите в чужбина български автори. В произведенията им се откриват в една или друга степен влиянията на различни направления, а едно от тях е възникналата във ваймарска Германия нова предметност. Трудно може да се каже, че новата предметност присъства категорично и добре обособено в изкуството от 30-те и 40-те години в България. Най-силно свързан с немското движение е Кирил Цонев. Много по-често новата предметност се появява в стиловите решения в отделни творби и мотиви, в творчеството на различни автори, които изразяват социална ангажираност и интерес към новия начин на живот, свързан с модерния град, състоянията и забавленията, които той предлага. Именно поради тази причина откриваме по-скоро нейни отражения и защото тя прониква в една периферна за европейския художествен живот зона, тези отражения, появили се далеч от центъра, се характеризират с една особена своеобразност.

В изложбата са представени четири тематични кръга: „Новият живот на предметите”, „Модерният град”, „Пейзажът”, Лицата на града”.  Сред авторите освен добре познати художници като Кирил Цонев, Борис Елисеев, Вера Недкова, Васил Бараков, са и по-малко показвани творци като Асен Василиев, Тодорка Бурова, Карл Йорданов, Асен Дочев. Експозицията представя над 100 работи, две от които непоказвани и непубликувани досега, а също и слабо познати произведения.

В изложбата участват творби от фонда на СГХГ, на Националната галерия, на художествени галерии в страната и на частни колекции. Научен консултат е проф. Красимира Коева. Към изложбата е издаден каталог, а програма от тематични лекции и срещи с кураторите дава възможност за допълнително задълбочаване на отделни теми от експозицията.

Куратори: Неда Живкова, Любен Домозетски





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery