Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


Аз, моя милост и ЕС

09 Май 2017 - 11 Юни 2017


Изложбата включва около 40 фотографии, чрез които Алекс Майоли изследва съвременните социални и политически проблеми в Европа, кризата на нейната идентичност, като избира три доминиращи теми:

 

Възникващата крайна десница: Възходът на яростно антиемигрантски, крайнодесни партии (като френския Национален фронт или датската Народна партия) играе ключова роля за формирането на новия образ на Европа в отговор на мигрантската и бежанска криза. Те получават непропорционален дял от медийното внимание, което подсилва театралната им роля и способността им да въздействат върху възприятията на мнозинството за развоя на кризата.

 

Опитът на отделни мигранти и бежанци с европейската асимилация: Драматичните сцени с мигранти и бежанци, прогонени от войната и бедността по родните им места и пристигащи изтощени по южноевропейските брегове и източноевропейските граници са само един начален момент в дългия процес на приемане и асимилация – или на тяхното отсъствие.

 

Разпадащите се приемни общества: Конфликтите в няколко слоя на европейското общество се разиграват в отговор на бежанската и мигрантска криза. Появява се основна разделителна линия между Източна и Западна Европа. Оголва се напрежението и вътре в европейските региони, тъй като пристигането на бежанците и мигрантите среща твърд отпор в страни, които досега са се нареждали сред най-толерантните и приемащите.

С този проект, чиято премиера е в Софийска градска художествена галерия, авторът приканва публиката да се запита какво се случва с европейската идеология изобщо и по-специално с ксенофобията, бежанската криза и крайнодясната вълна по целия континент. Подходът на Алекс Майоли е да разколебава представата ни за действителността, като привлича внимание към маските, които всички  носим, играейки своята роля в обществото.

Алекс Майоли създава изложбата Аз, моя милост и ЕС по покана на Фондация Фотофабрика и посещава България през април т.г., защото: Не може в първата ми изложба в България да няма български кадър.







VIVA ITALIA!

04 Април 2017 - 04 Юни 2017


Изложбата представя отделни аспекти в изкуството на Италия от 50-те години на миналия век до днес. В нея са включени114 произведения на 103 автори. Творбите са част от колекцията на италианския колекционер Карло Пали, а куратор е Лаура Моналди.

Това е първи по рода си опит в България за по-цялостно представяне на съвременното италианско изкуство. Експозицията включва една представителна извадка на италианското изкуство от ХХ и  XXI век - между приемственост и новаторство, между колективното търсене и творческия монолог, между групи, школи и индивидуализъм. Един своеобразен визуален разказ за изкуството в периода след Втората световна война, за няколко поколения автори и за теоретическите оправдания, тласнали отделни творци  в една или друга посока. Този разказ започва през 50-те години на ХХ в. с опитите на отделни творци да се дистанцират от дълбоката връзка с класическото италианско изкуство, търсейки начин за изразяване чрез нетрадиционни форми. Преминава през 60-те и 70-те години, отразявайки превъзмогването на традиционните категории за правене на изкуство. Продължава към важни за ХХ век движения  и достига до неспокойната съвременност, чието изкуство трудно се рамкира в теоретични схеми. Изложбата отразява посоки на развитие в почти всички видове изкуства (живопис, скулптора, фотография, графика, инсталация) и търси допирни точки между визуално-пластичните изкуства, музиката и поезията. Тя преоткрива начини за очертаване на собствена идентичност на италианското изкуство от ХХ и ХХI в.

 Изложбата е организирана от Посолството на Република Италия, Италианския културен институт в София и Софийска градска художествена галерия и е под патронажа на Столична община.  На 05 април 2017 в залите на СГХГ ще се състои лекция на куратора д-р Лаура Моналди, която ще представи основи посоки в развитието на съвременното италианско изкуство, отразени в експозицията. Д-р Лаура Моналди е автор и на критическия текст в каталога, съпътстващ изложбата.







ГЕОРГИ ЖЕЛЕЗАРОВ

14 Март 2017 - 30 Април 2017


Изложбата е посветена на 120г. от рождението на художника Георги Железаров (1897-1982). Експозицията представя над 190 произведения: живопис, графика, рисунки, ескизи, приложни проекти и цели да покаже богатото и разнообразно творчество на художника. В нея са включени творби от двата значими цикъла, наречени условно „алжирски“ и „български“, разкриващи таланта и възможностите му от времето на активното участие в художествения живот в страната през 20-те, 30-те и нач. на 40-те години на ХХ в. За първи път се представят и рисунки на художника. Именно в тях, чрез движенията на образите, проличава артистичният му потенциал и изтънчен лиризъм. Работи в областта на пейзажа и фигуралните композиции. Понякога изследва движенията на работещите селяни. Друг път търси красотата на селските калдъръми и къщи, но през цялото време го вълнува светлината. Друга важна тема, представена в изложбата са цветята. В семейството е запазено значително количество натюрморти с цветя от 30-те до 80-те г. на ХХ в. „Рози“, „Полски цветя“, „Слънчогледи“, „Перуники“ и т.н. Рисува ги в естествената им среда сред природата, живи, в саксии, неоткъснати.     

През 1926 г. Георги Железаров заминава за Алжир, където в продължение на две години работи като десенатор литограф. Това са най-ползотворните години, през които успява да се развие като художник. Запленен от екзотиката на страната и околностите, създава множество скици, портрети и етюди, голяма част от които се показват пред публиката за първи път. Творческата му активност в Алжир е важна за стиловото му развитие, затова присъствието на тези рисунки в изложбата е съществено. Това е първият цикъл в българската живопис, представящ африканския живот .

      В изложбата са включени и автопортрети на художника, неговата най-истинска биография, обогатяваща представата и усещането за образа на твореца. Точно в този вид творби проличава умението на Железаров да пресъздава емоционални състояния. Голяма част  от произведенията се показват за първи път.   

Софийската градска художествена галерия е първата държавна институция, откупила творби лично от автора през 1980 г., а настоящата експозиция засяга всички основни теми и жанрове, в които работи.

Проектът се реализира от Софийска градска художествена галерия с участието на семейството на художника, Национална галерия, Художествена галерия  „Борис Денев“, Велико Търново и частни колекции.

Към изложбата е подготвен каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова

Консултант: Георги Тошев-Бени







ПОСЛЕДЕН РЕПОРТАЖ

28 Февруари 2017 - 26 Март 2017


Камен Старчев е сред най-активните съвременни български художници. Той притежава ярък индивидуален почерк и разпознаваем стил, в който модерните технически средства са подчинени на интелигентно, естетско и философско осмисляне на действителността. 

Композициите на Камен Старчев провокират и привличат с неочаквани и въздействащи решения - изчистени от клишета, те са изящен образ на реалността отвъд нейните визуални и смислови граници. В тях мигът, непосредствено предхождащ връхлитането, мистично се слива с безкрайността на момента когато вече нищо не съществува.

Проектът „ПОСЛЕДЕН РЕПОРТАЖ ” е структуриран около представата за случващото се, като със средствата на изображението интерпретира усещането за завършек, окончателност, необратимост. Изложбата включва три взаимно преплитащи се цикъла, които от различни гледни точки допълват и развиват основната линия:

Серията „Тялото на Орфей” припомня легендата за последните дни на певеца като хипотетичен символ на края на цивилизациите.

Цикълът „Земна светлина” е замислен като своеобразен реквием, съчетавайки абстрактна образност с разпознаваеми детайли от реалността.

Цикълът „Наблюдение” прибавя поредица от изображения, представящи определена логическа последователност и причинно-следствени връзки.

Всички произведения, включени в експозицията, са векторни графики - дигитален пигментен печат върху хартия, с преобладаващо големи формати, създадени в периода 2014 - 2017 година.

 

 

Камен Старчев е роден през 1971 в София. През 1990г. завършва Средното специално художествено училище за изящни изкуства "Акад.И.Петров"- София. През 1997г. завършва Скулптура в Националната Художествена Академия – София.

Има множество самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Носител е на престижни награди, сред които: Gaudenz B. Ruf Award - 2013, Гран При на VIІ Международно триенале на гра-фичните изкуства  - София, 2014 и др.







ГОЛОТО МЪЖКО ТЯЛО 1856 -1944

21 Февруари 2017 - 26 Март 2017


Темата за голото мъжко тяло в големия свят на изкуството не е нова. У нас обаче опити  за представянето й както в пространството на музея/галерията, така и в теоретичен план отсъстват. Изследвана, проучвана, проблематизирана, споделяна като визуален разказ, тази история у нас остава маргинализирана.

Всяко голо тяло, колкото и абстрактно да е, трябва да събуди у зрителя някаква капчица еротично чувство, пък била тя и най-бледа сянка – и ако не стори това, то е лошо изкуство и лъжлив морал.“ – отбелязва в капиталното си изследване върху голото тяло в изкуството Кенет Кларк. Дори да не се съгласим с тази идеологема в нейната цялост, то като че ли не бихме могли да намерим разумни аргументи да опровергаем твърдението, че „голото“, поне на територията на изкуството, се свързва с понятия като сексуално и еротично. Понятия, които във всяка епоха, като че ли подлежат на предефиниране с добавяне на все повече разклоняващи се договорки и уточнения. Понятия, които се отразяват в традиционната култура на българина и намират свои своеобразни употреби в редица обреди, фолклорни песни, митопоетични представи. Въпреки това в изложбата „ГОЛОТО МЪЖКО ТЯЛО 1856 – 1944 Г.“, побираща в себе си не изчерпателна, но все пак представителна извадка от образи, проекции на тази „употреба“ трудно могат да бъдат видени в чист вид. Какви са причините за това? Какво дистанцира българския художник от тялото на мъжа? Защо с пренасянето на оголения мъж върху платното от твореца той се превръща просто в нееротичен обект, лишен от емоционалност? Откъде произтича този отказ от заниманието на художника с голото мъжко тяло? Как тези „употреби“ на голото мъжко тяло в изкуството на творците у нас се мислят от самите автори? А от наблюдателя?

Това са само една малка част от въпросите, които експозицията прави опит да постави в пространството на българското изобразително изкуство. Отговорите на тези въпроси едва ли могат да са еднозначни. Но това са отговори, без които голото мъжко тяло ще продължава да ни кара да отместваме престорено неловко поглед от него.

Изложбата предлага първия по рода си визуален разказ за тази особена национална прикритост през фигурата на оставения без дрехи мъж. Голият мъж, който по една или друга причина, щом напусне частното пространство, като че ли се превръща в смущаващ социума обект. Експозицията представя развитието на учебния мъжки акт през периода и „употребата” на голото мъжко тяло в творчеството на художниците у нас. Посетителите ще могат да видят 96 творби – живопис, рисунка и скулптура на 54 автори, някои от които са знакови имена в историята на българското изкуство, а други позабравени и  напълно неизвестни за широката зрителска публика.

Изложбата е придружена от каталог и се реализира в партньорство с Национална галерия, София, Национална художествена академия, Национален музей „Земята и хората“ – София, Съюз на българските художници, художествените галерии в Пловдив, Кюстендил, Сливен, Шумен, Плевен, Пазарджик, Казанлък, Стара Загора, Лом, Ателие-колекция „Светлин Русев“, фондация „Цанко Лавренов“, частните колекции на Александър Керезов, Боян Радев, Венцислав Кадиев, Владимир Георгиев, Иво Райков, Николай Младжов, д-р Огнян Делибозов, Тома Николов, Христо Баларев.

 

Куратори: Аделина Филева, Рамона Димова, Пламен В. Петров







ЛИНИЯ: КРАТКОТО ИМЕ НА ПРОСТРАНСТВОТО

07 Февруари 2017 - 05 Март 2017


Линията (наред с колорита, светлосянката, обема и т.н.) е  основен изобразителен елемент, при това най-често основополагащ и предшестващ по отношение на останалите. Маркирайки началния импулс на идеята, осъществявайки спонтанната връзка между съзнаване и изобразяване, тя в редица случаи остава главен, а понякога и единствен носител на емоционалния заряд на творбата.

Лека, изящна и безплътна, или твърда, агресивна и материална, линията има свойството да съдържа повече от собствената си видимост, да разказва повече от показаното, да загатва обем, присъствие, движение и развитие. По този начин в условността на двуизмерното изображение тя изгражда пространство и генерира емоция.

Линията е присъща като елемент на рисунката, ескиза или етюда, но редица автори използват нейната изразителност и в изграждането на произведения, завършени като идея и материал – живописни, графични или пластични.

Изложбата изследва богатите изобразителни възможности на линията в широкия диапазон от беглата рисунка до прецизната конструкция, от поетичното до гротескното, от загатнатото до категоричното. Тя включва произведения на автори от различни поколения, стилове, жанрове и естетика, сред които Александър Божинов, Никола Петров, Пенчо Георгиев, Иван Милев, Давид Перец, Румен Скорчев, Светлин Русев, Маргарит Цанев-Марго, Александър Денков, Магда Абазова, Греди Асса, Любен Диманов, Димитър Казаков-Нерон, Петър Дочев, Лика Янко, Снежана Симеонова, Павел Койчев и редица други.  

Експозицията дава възможност на зрителите да се запознаят както със знакови, така и с непознати произведения на живописта, графиката и скулптурата от колекцията на СГХГ.

Куратор на изложбата е Светла Георгиева







САНТИМЕНТАРИУМ

14 Декемрви 2016 - 29 Януари 2017


Портретната фотография е опит да се остави траен отпечатък не само от моментното състояние на едно лице, но да се докосне неговия вътрешен свят, да се разкрие неговото уникално присъствие, личност и характер. Пристъпвайки към създаването на портрет, фотографът не е просто регистратор, а тънък наблюдател, психолог, дори изповедник, който улавя детайли, незабелязани или неоценени от останалите.

В над 40 голямоформатни фотографии, изобразяващи повече от 30 различни персонажи, Павел Червенков води своя диалог с хора от различни поколения, с разнообразни професии и житейски истории. Сред тях срещаме както известни, така и непознати лица: актьори, музиканти, художници, интелектуалци. Обединяващото в тази селекция е, че съдържа портрети на хора, наблюдавани в момента, в който остават насаме със себе си. Това са моменти на тъга, размисъл, съзерцание или емоция – кратки и често много сантиментални. Авторът ги улавя деликатно и с разбиране, разкривайки своите модели в тяхната автентичност и интимна човечност. Галерията от образи, познати на публиката в различни други превъплъщения, в интерпретацията на Павел Червенков е наситена с одухотвореност, откровения и съпричастност. „Сантиментариум” по думите на автора означава „аквариум за сантименти”. Пространство, в което личността открехва завесата към вътрешните си истини.


 

Павел Червенков е роден  през 1976 година в  София. Започва да снима на тринадесет години, а от 1992 г. е член на най-стария  фото клуб в страната - Българския фотоклуб. Завършва  Приложна и художествена фотография в НАТФИЗ в класа на доц. Петър Абаджиев. 

Работил е с почти всички големи рекламни агенции и списанията: Егоист, Его, Мах, Amica, Eva, Playboy, Elle, Harpers Bazaar, Grazia и др.

Изложбата САНТИМЕНТАРИУМ е първата му самостоятелна изложба.







ВИЗУАЛНИ ХРОНИКИ

07 Декемрви 2016 - 12 Февруари 2017


Изложбата е заключителен етап на проекта „Визуални хроники”, чиято цел е да създаде архив за изкуството в България през втората половина на 20-ти век, под формата на видео интервюта и през спомените на художници, преживели това време.
Филмите с продължителност между 20 и 30 минути ще запознаят публиката отблизо с девет от все още присъстващите като активни творци, личности и авторитети на художествената сцена, автори. Разказите им обхващат времето от втората половина на 20-ти век до наши дни. Темите се простират от художествени проблеми на изобразителното изкуство, през отношенията на професионалната общност с държавната власт, обществените позиции на художниците през различните години, както и лични спомени и разкази за преподаватели, приятели и колеги.
Някои от въпросите, на които художниците отговориха са: „Как се промени работата ви през годините?”; „Чувствахте ли се свободни по времето на социализма?”; „Как съхранихте творческата си енергия?”; „Какво бихте посъветвали младите художници днес?”.
Освен видео интервютата, експозицията включва и произведения от различни периоди в творчеството на художниците в изразните средства живопис, графика, скулптура, дърворезба и илюстрация.
Видео портретите са режисирани и продуцирани от Райна Тенева и Десислава Павлова от Bureau Artrecord.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Столична програма „Култура”

Куратори: Мария Василева, Даниела Радева







РОДОВА ПАМЕТ И НАСЛЕДСТВО. ЧЕТИРИ ПОКОЛЕНИЯ ХУДОЖНИЦИ

02 Ноември 2016 - 27 Ноември 2016


Тази година се навършват 100 години от рождението на художника Васил Йончев. Изложбата „Родова памет и наследство“ е опит да се обозре творчеството на един от най-големите български художнически родове - Йончеви. Род, който продължава да е жив, а членовете му да се изявяват в полето на живописта, графиката, скулптурата, илюстрацията, графичния дизайн, анимацията, оформлението на книгата, шрифта, сценографията, костюмографията, киното. Това е един визуален разказ, документ, за силата на таланта.

През 1892 г. в Пловдив се ражда основоположника на рода  Димитър Василев Йончев. Името му се свързва с полагането на основите на сценографията и костюмографията в Пловдив. Десетките проекти разработени от него за пловдивския театър, част от които съхранени и до днес, утвърждават Димитър Йончев, като едно от най-значимите имена в театралния живот в града през 20-те и 30-те години на ХХ в. Харизматичен, талантлив и бохем по дух, той е баща на пет деца, на които предава страстта си към изкуството. Сред тези наследници е и основоположникът на българската шрифтова школа – Васил Йончев. Изложбата „Родова памет и наследство“ разкрива историята на този род – на неговите членове, чиито пътища ще се пресекат с представители на фамилиите Еневи, Джидрови, Гогови, Димитрови, Вендт и Мюлерови.

В експозицията са представени живопис, графика, сценографски скици, проекти за костюми, оформление на книга, анимация, фотография. Това е проект, в който среща си дават четири поколения творци – 25 автора. Публиката има възможността да се взре в проекти на Димитър Йончев, в оригиналните илюстрации за детски книги на Васил Йончев, в живописни платна на Здравко, Димитър и Илия Йончеви подготвени специално за експозицията, в произведения на големия майстор на сценографията за кино, възпитаникът на Кирил Цонев и Иван Пенков – Константин Джидров–Джидрата. И още – в графични разработки на семейство Мюлерови, във фотографиите на Георг Венд, пред обектива на който застава немският дизайнер и сам фотограф – Карл Лагерфелд.

Тази изложба е първа по рода си, представяща четири поколения художници, оставили своя следа в историята на българското изкуство.







СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ, ПЛАМЕН ДЕЯНОФФ, БОРИС КОСТАДИНОВ, ГАЛЕРИЯ ЕМАНУЕЛ ЛАЙР, АВСТРИЙСКО ПОСОЛСТВО - СОФИЯ“

11 Октомври 2016 - 11 Ноември 2016


СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ

ПЛАМЕН ДЕЯНОФФ

БОРИС КОСТАДИНОВ

ГАЛЕРИЯ ЕМАНУЕЛ ЛАЙР

АВСТРИЙСКО ПОСЛОЛСТВО, СОФИЯ

 

 

Софийска градска художествена галерия

представя

 

Изложба-акция на Пламен Деянов

Куратор Борис Костадинов

 

11 октомври – 11 ноември, 2016

 

Изложбата-акция на Пламен Деянов носи необичайното заглавие: „СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ, ПЛАМЕН ДЕЯНОФФ, БОРИС КОСТАДИНОВ, ГАЛЕРИЯ ЕМАНУЕЛ ЛАЙР, АВСТРИЙСКО ПОСОЛСТВО - СОФИЯ“

Обикновено подобен информативен текст се поставя под оригиналното заглавие на една или друга музейна изложба, но тук на него е отредено централно място.

Причината за това се крие в специфичния подход на Пламен Деянов, като автор който от години манупулира и трансформира езика на корпоративния свят,  икономиката на изкуството, принципите на рекламата и по този начин критически коментира основите на нео-либералното общество.

В настоящият проект, реалните организатори на събитието са изписани в азбучна последователност и са изведени като негово заглавие, напомнящо „рекламна кампания“, която разчита на текстуален „тийзър“. Той трябва да ни „намекне“ за основната идея. Гореспоменатият текст е отпечатън върху банер, окачен на фасадата на Сoфийска градска художествена галерия. Освен това множество плакати със същото съдържание присъстват на различни ключови места в града – галерии, книжарници, театри, ресторанти и кафенета и др.

Какво цели цялата тази кампания? Тя трябва да предвести превръщането на „Митрополитската“ къща в Арбанаси, построена през 1480 година - в Център за съвременно изкуство. Това е дългосрочен проект съставен от много инциативи, изложби и акции с цел да се наберат средства за реализирането на идеята. Този дарителски жест е следствие от желанието на артиста да подпомогне и стимулира развиетието на съвременното изкуство и младите художници в неговата собствена страна.

Къщата е исторически паметник и е първата къща в България, която е разполагала със собствена баня. Нейните дърворезби са забележителни. Именно те бяха в основата на голямата изложба "Foundation Requirements" в музея 21er Haus във Виена миналата година. Тогава инсталацията представена там се базираше на перфектно изработени изчезнали дърворезби и интерпретации на други елементи от къщата. Идеята беше да се привлече вниманието на международни специалисти, колекционери и меценати към поощряването на съвременното изкуство в родината на художника.

Настоящата изложба-акция в София продължава популяризирането на проекта, но този път в България.

Акцията „СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ, ПЛАМЕН ДЕЯНОФФ, БОРИС КОСТАДИНОВ, ГАЛЕРИЯ ЕМАНУЕЛ ЛАЙР, АВСТРИЙСКО ПОСОЛСТВО – СОФИЯ“ задава въпроси и търси обратна връзка с широката публика относно разбирането за важността на съвременното изкуство в съвременния български контекст, частните инициативи за неговото насърчаване и меценатските практики.

 

За Пламен Деянов

Живее и работи във Виена. Пост-концептуалната му практика се базира на критическо преосмисляне на метаморфозите на консуматорското общество и пряко заимстване на елементи от капиталистическата култура на производство и предлагане. Неговата кариера е свързана със самостоятелни изложби в престижни европейски музеи като: MUMOK, MAK и 21er Haus (Виена), Palais de Tokyo (Париж), Kunstverein Hamburg (Хамбург), както и с галерии като Emanuel Layr и Mayer Kainer (Виена) и Nicola von Senger (Цюрих).

За Борис Костадинов

Живее и работи между Виена и Берлин. Кураторските му проекти изследват взаимовръзката между изкуството и политическите и геополитическите реалности, икономиката, социалните процеси и теории, изкуството като социален или активистки жест. Той е курирал проекти за Manifesta 11 (Цюрих), IG Bildende Kunst, bäckerstrasse4 Gallery, Ernst Hilger Gallery (Виена), LS43 (Берлин), Radiator Gallery (Ню Йорк) и др.

Куратор На изложбата е Борис Костадинов





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery