Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


НЕБЕСНО КУЧЕ - живопис и теракота

27 Април 2018 - 27 Май 2018


 

Изложбата е структурирана като изследване на общочовешката  представа за корените, генетичната памет и първичния импулс за описание на света, носещ в себе си магичната универсалност на знака.

Произведенията, вдъхновени от неолитното изкуство, боравят с пластове от съвременността, като съчетават в едно абстрактна образност и разпознаваеми детайли. Докосвайки се до символното богатство и геометрията на праисторическите изразни средства, те търсят синтетичен образ на времето и на човешкото присъствие, запечатано в него.

Богатият живописен език на автора превежда с лекота архаичните символи до актуални в своята пластика, естетика, и философия обобщения.

В експозицията, създадена от автора специално за пространството на СГХГ, участват 30 живописни творби. Те се допълват от три цикъла теракота, внасящи усещане за сетивност, автентичност и първична жизненост.

Изложбата е придружена от каталог.

„Всички форми на неолитните изображения по света съчетават в живописни ансамбли три големи категории: геометрични мотиви или абстрактни знаци, животни, и човешки фигури. Това тематично и техническо единство на праисторическото изкуство крие едно възхитително символично богатство. Именно то ме мотивира да интерпретирам и създам този цикъл от живопис и теракота, озаглавен Небесно куче.“

Захари Каменов







Майстори на фотографията

27 Март 2018 - 22 Април 2018


МЕРИ ЕЛЪН МАРК e един от флагманите на документалната и портретна фотография, която в продължение на пет десетилетия пътува по всички краища на света, за да отразява културни и субкултурни проблеми и явления, голяма част от които с висока степен на хуманизъм. Изложбата й в Сoфия ще включва над 40 черно-бели фотографии  от сериите – “Streets of the Lost” (фотоесе за бездомните деца в Сиатъл), портрети и кадри от снимачните площадки на култови филми, “Attitude” (Пози) и “Indian Circus” (Индийски цирк), както и документалните й филми “Prom”, “Twins” и “Indian Circus/Amazing Plastic Lady”.

Марк приживе е призната за един от най-уважаваните и влиятелни фотографи в света, не само заради детайлните си изследвания, фокусирани върху живота на маргиналите в обществото, но и чрез особения си поглед към едни от най-големите имена в артистичния свят. Пред обектива на Мери Елън Марк застават Марлон Брандо, Джони Деп, Федерико Фелини, Джеф Бриджис, Сара Джесика Паркър и много други, като в същото време тя документира мисии на Майка Тереза, минава зад завесата на едни от най-големите индийски циркове, отразява начина на живот в отделение за душевноболни жени в САЩ... Фотоесето й за избягали от домовете си деца в Сиатъл се превръща в основата на номинирания за Оскар филм „Streetwise“, чийто режисьор и оператор е нейният съпруг, Мартин Бел.

В допълнение към работата си, в продължение близо на 30 години Мери Елън Марк води фотографски уъркшопове (или курсове), а професионалните й разсъждения са включени в една от последните й книги - „Mary Ellen Mark on the Portrait and the Moment“. Автор е на 21 книги, множество изложби, публикува фотоесета и портрети в издания като „LIFE“, „New York Times Magazine“, „The New Yorker“, „Rolling Stone“ и „Vanity Fair“.

Мери Елън Марк е носител на множество отличия, сред които наградата за цялостно творчество в областта на фотографията на Къща-музей „Джордж Ийстмън“ през 2014 г., както и наградата за изключителен принос към фотографията на Световната фотографска организация и много други.

Фотографиите пристигат у нас от галерията на Хауърд Грийнбърг (Ню Йорк). Грийнбърг е един от най-изтъкнатите галеристи на фотографии в света.

Изложбата е част от платформата “Майстори на фотографията” - издание IX, която се осъществява от фондация “Мусиз” и фондация “Америка за България” в партньорство с VIVACOM и Софийска градска художествена галерия, подкрепена от Столична Община.

 

 







Илинденци. Зона за изкуство

20 Март 2018 - 15 Април 2018


През 1998 година няколко приятели и съмишленици подкрепят идеята на Иван Русев да се създаде скулптурен парк в село Илинденци и основават фондация Арт център Илинденци.

Раждането на това културно средище има своята предистория, свързана с творческите намерения на  Иван Русев, който още между 1992-1994 г. успява да осигури пространствата в с. Илинденци, където идеята се разгръща  и до днес. В началото на своя път фондацията е подкрепена и от ценителят на изкуството Здравко Стоицев, който в продължение на 3 години подпомага дейността на фондацията. Съществен е приносът на община Струмяни на чиято територия се развива Арт центъра.

Върху територия от 30 дка постепенно биват сътворени 47 произведения, хармониращи с природата. Няколко от тях Форумът – действащ амфитеатър с над 350 места; Езерото Йорданов ден – мястото, където местните хора хвърлят кръста на Богоявление; каменните пътеки – обединени в скулптурен проект Мрежата са мащабни проекти, осъществени с усилията на много участници. Такава реализация е и Мраморният град на изкуствата. Тези проекти неизбижно приобщават жителите на селото, преминаващи или участващи в събитията на Центъра към съвременната култура.

За изминалите 20 години в симпозиумите и пленерите, организирани от Фондация „Арт център-Илинденци” са участвали 164 автори, освен от България, скулптори и творци  от Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Израел, Индия, Канада, Мексико, Румъния, САЩ, Словакия, Франция, Холандия, Швеция и Япония. Забележително е творческото присъствието на осем потомствени каменоделци от град Сакурагава, Япония.

Изложбата представя скулптурни творби и живопис от автори, участвали в досегашните акции, между които Ангел Станев, Ани Покровнишка, Валентин Старчев, Динко Стоев, Долорес Дилова, Емил Попов, Ивайло Аврамов, Ивайло Мирчев, Иван Русев, Калина Тасева, Кирил Мескин, Любен Генов, Милко Божков, Моника Попова, Нина Русева, Светлин Русев, Свилен Блажев, Снежана Симеонова, Стефан Лютаков, Стоян Цанев.

Фотоси показват знакови произведения, намиращи се в скулптурния парк и част от творческия живот на Центъра. Фотографиите са представени от : Дарина Златарева, Стоян Петков, Мариана Русева, Мариета Конова, Татяна Тотева, Кирил Вълчев, Емил Михайлов и др.

Ще се прожектирт следните филми: Прости форми, режисьор и сценарист Стефан Джамбазов, оператор: Цветан Недков, 2004 г.;  Мраморния град,  режисьор и оператор Господин Неделчев, сценарист Светла Каменова, 2007 г.; Илинденци – Кота 377,  авторски филм  на Боримир Илков- Боно.  Както и цикъл от 4 репортажни филми на БНТ, режисьор Любка Борисова, сценарист Атанас Пиронев, оператори Александър Караджов и Феодор Сургов, правени между  2001 и 2008 година.

Проектът се реализира с подкрепата на програма „Култура” на Столична община







Като в тъмно огледало

20 Февруари 2018 - 11 Март 2018


Рисунки върху спасителни термични одеала, видео арт и първата в България инсталация с миксирана реалност включва най-новият визуален авторски проект на Теодор Ушев Като в тъмно огледало/ In the mirror, dimly.

Проектът е провокация към публиката да търси скритото послание, смисъла отвъд привидното, различната гледна точка. Осмисля идеята за личния и социален страх и лицемерие, спасението и унищожението като индивидуален и обществен акт.

В рамките на проекта ще бъде реализирана първата в България „потапяща“ инсталация /immersive installation / -  едно от най-иновативните и атрактивни течения във визуалното изкуство. При него с помощта на специална каска – очила, зрителят се въвлича в алтернативна среда, добива оптичната илюзията, че е част от действието, което вижда в тях.  

Ушев използва и експерименталната технология миксирана реалност /mixed reality/ в един от модулите си. Миксираната реалност добавя дигитална 3D картини и образи, като ги смесва със заобикалящата зрителя среда. Така в интерактивно преживяване се миксира реалния и виртуален свят, където физическите и дигитални обекти съществуват заедно и взаимодействат в реално време.

Освен видеото с миксирана реалност, в рамките на проекта Като в тъмно огледало/ In the mirror, dimly, Теодор Ушев ще създаде филм, който може да бъде видян в пространството на галерията, както и изложба на обектите с изображения, от които са създадени те.

Изследвайки темите за суетата, лъжата и спасението като личен и обществен акт, авторът „надписва“ картините си със скрити послания, видими само с помощта на ултравиолетова светлина. С перефрази и препратки към части от свещените текстове Еклесиаст и Коринтяни, „Като в тъмно огледало“ е разсъждение върху смисъла и безсмислието на живота отвъд привидното.

Авторът прилага иновативна технология, специално разработена за инсталацията от датското студио NVRMIND. Използвани са гласовете на Ангела Меркел, Бойко Борисов, Владимир Путин, Волен Сидеров, Доналд Тръмп, Корнелия Нинова.

Като в тъмно огледало/ In the mirror, dimly  е първият самостоятелен голям проект, който Ушев подготвя у нас извън киното. По покана на държавни и частни организации, той има реализирани подобни инициативи, изложби и инсталации  в различни държави по света, сред които Барбикан в  Лондон, /Англия/,  Музей на цивилизациите в Квебек, /Канада/, в Градската галерия на Утрехт,/Холадния/, Любляна/Словения/, Токио /Япония/, Сан Франциско /САЩ/, Анеси /Франция/ и др.

Като в тъмно огледало/ In the mirror, dimly  e проект, финансиран по Програма „Култура” на Столична община, в партньорство със Софийска градска художествена галерия и Националния филмов борд на Канада /NFB/.  Организатори на изложбата са фондация Моменти и Кидс Хаус.

 

Продуцент и организация:  Десислава Бинева
Програмиране: Милан Гражецки, Дарио Сейб

Куратор : Аделина Филева

 

 

 

 







Лъчезар Бояджиев

14 Февруари 2018 - 11 Март 2018


Лъчезар Бояджиев е сред най-известните съвременни български художници. Един от основателите на Института за съвременно изкуство в София и автор с мащабна международна практика, Бояджиев е публична фигура с особено значима критическа позиция на българската сцена. В качеството си на художник, критик, лектор той спомага за изграждането на нови дефиниции и практики на изкуство в страната.

Настоящата изложба е неговата първа ретроспектива в България, показваща опита от над 20-годишната му практика. В нея са включени произведения от началото на 90-те до днешния ден, сред които авторски реплики и реконструкции на ключови и рядко показвани творби. Ще могат да се видят едни от най-ранните работи на художника, създадени в хаотичното време на еуфория и надежди за промяна веднага след събитията от 89-а. Те са показвани преди всичко извън страната и са били включени в исторически международни изложби като „Отвъд вярата. Съвременно изкуство от източноцентрална Европа”, 1995, „След стената: изкуство и култура в пост-комунистическа Европа”, 1999, „Кръв и мед / Бъдещето е на Балканите”, 2003 и много други.

През годините художникът е участвал в биеналета, групови изложби и конференции от Сао Пауло до Сидни и Гванджу, както и в почти цяла Европа. Творбите му са част от множество музейни колекции по света, като в България Софийска градска художествена галерия притежава най-много от тях в колекцията си за съвременно изкуство.

Цялостната дейност на Лъчезар Бояджиев представлява прецизно, изпълнено с хумор, задълбочено знание и критика визуално изследване на настоящето. В него прозират мащабни познания както за българската и международната история на изкуството, така и за актуалните проблеми на съвременността. Произведенията му са свързани с пренареждане на социалните, идеологическите и религиозните властови йерархии, с промяна на стойностите и с изследване на връзките между лично и публично пространство, глобални и местни територии, с търсене на пресечните точки на капитализма и демокрацията, консуматорството и новите модели на живеене. Художникът се интересува както от проблемите на паметта и миналото, определящо лицето на различни места и обстоятелства, така и от възможните проекти за бъдеще. В работите му двата вектора заедно дават индивидуалността на настоящето.

 

Куратори на изложбата са Яра Бубнова, Мария Василева, Владия Михайлова и Даниела Радева. Тя се осъществява с подкрепата на СП „Култура” на СО, ИСИ – София, Фондация „Едмонд Демирджиян”, Фондация „Отворени изкуства”, FAC Design, Фондация MUSIZ, Дана и Георги Войнови, Гауденц Б. Руф, Колекция „Контакт“ – Виена, Колекция „Хохентал и Берген“ –Берлин, Колекция „Рене Блок“ – Берлин, 







САМОСТОЯТЕЛНА ИЗЛОЖБА

12 Януари 2018 - 04 Февруари 2018


Произведенията на Иван Мудов често са провокации не само към представите за изкуство, но и към разбиранията за изложбено пространство, авторски права, институции, граници на произведението и др. Те представляват концептуални нередности, които на свой ред посочват както пукнатините, така и възможностите на системата на изкуството, на позволеното и забраненото, на нейните границите. Дългогодишният проект за галерия 0gms започва от споделена идея заедно с художниците Камен Стоянов и Стивън Гермър. Галерията обаче възприема друга форма и се превъплъщава сама по себе си в художествено произведение чрез работата на Иван Мудов. За дълго време 0gms се намира в чекмедже, което обитава пространствата на различни институции, като например кухнята на Института за съвременно изкуство в София. Макар и да съществува под формата на “паразит” и да се побира в тясно на пръв поглед пространство, галерията успява да изгради своя програма и да представя регулярно нови автори. Шкафът 0gms е нейно продължение, съставен е от четири отделни чекмеджета, в които има самостоятелни изложби на различни автори. Самият той обаче е художествено произведение, странен авторски обект, който има свой собствен живот в галерийните пространства като галерия, представяща други автори. По думите на изкуствоведката Десислава Димова той се стреми да създаде взаимоспомагателна система за художниците вътре в рамките на света на изкуството.

След изложби в Амстердам, Милано, Виена, Любляна и Пловдив 0gms ще бъде представен в рамките на Самостоятелна изложба на Иван Мудов в Софийска градска художествена галерия, в която ще можете да видите и научите повече за произведенията на Марлеен Андреев, Никол Пруч, Мари Чивиков и Якоб Шиихе.

 

 

 







Разместване на пластовете

13 Декемрви 2017 - 04 Февруари 2018


Светозара Александрова, Рада Букова, Албена Баева, Искра Благоева, Ани Васева, Стела Василева, Боряна Венциславова, Вито Валентинов, Леда Ванева, Войн де Войн, Василена Ганковска, Станимир Генов, Зоран Георгиев, Иво Димчев, Стоян Дечев, Леда Екимова, Ясен Згуровски, Стефан Иванов, Викенти Комитски, Даниела Костова, Лазар Лютаков, Лубри, Минá Минов, Михаил Новаков, Бора Петкова, Светлана Мирчева, Мартин Пенев, Борис Праматаров, Камен Стоянов, Симеон Симеонов, Димитър Солаков, Радостин Седевчев, Антон Терзиев, Калина Терзиева, Антон Цанев.

През декември 2003 г. в Софийска градска художествена галерия започва програмата за млади автори и куратори „Място за срещи”. За първи път в най-новата история на страната музейна институция обръща сериозно внимание на художниците, които стартират своята кариера, и им дава шанс да покажат своите произведения и проекти. Програмата има за цел да ги „срещне” с музея, като им даде професионална среда, която да им помогне в създаването на практически умения да представят и комуникират своето изкуство.

През 2007 г. програмата „Място за срещи” се превръща в платформа за съвременно изкуство и млади автори и става част от изложбената програма на новооткрития филиал на Софийска градска художествена галерия в Парк „Заимов” – галерия „Васка Емануилова”. Паралелно се развива и програма за съвременна скулптура, която показва актуални и експериментални подходи към скулптурата, редом до експозицията с творби на Васка Емануилова, съставящи колекцията на галерията. За период от десет години до 2017 г. в двете програми за съвременно изкуство са представени над 60 художници, като над 120 автори участват в различните проекти и инициативи на галерията. Това дава възможност да говорим за поколение/поколения художници, които чрез работата си променят културната ситуация в страната и допринасят за развитието на историята на изкуството в България.

През годините програмите са осъществявали различни сътрудничества с други организации, институции и пространства за изкуство. Най-устойчивото партньорство между 2013 г. и 2015 г. е със Сосиете Женерал Експресбанк, когато за първи път в България банка откупува произведения на изкуството за колекцията на музйна институция – Софийска градска художествена галерия. Колекцията за съвременно изкуство на галерията е обогатена с над 23 произведения.

                                     

Кураторският проект „Разместване на пластовете. Младо изкуство в музея” тръгва от представата, че това е едно незавършено и фрагментарно поколение художници в най-новата история на изкуството и в паметта на самата музейна институция. Поколение, започнало във времето на „лексиконите” и продължило в ерата на фейсбук и социалните мрежи. За разлика от монолитното поколение на 80-те, обединено от естетиката и практиките си в организирания институционален художествен живот, за разлика и от поколението на 90-те, извършило формалния и ценностен преход към съвременното изкуство и Запада, „младото изкуство” в изложбата показва разностранните интереси и начини на работа на автори, които живеят в различни точки на света, пътуват и непрестанно променят своите хоризонти.

Изложбата се занимава с темите за личните революции, новите образи и митологии, за отношението и работата на авторите с образите в епохата на интернет, за границите между реалността и въображението, за документите и различния поглед към града като глобално пространство на форми, политики и пътища на различни хора и разкази. Тя показва работи, в които се поставят проблемите за паметта, както и за ролята и значението на самата музейна институция в съвременността. В нея участват 35 автори. Тя ще бъде съпътствана от каталог, в който са представени още 33-ма художници, както и историята на развитие на програмите през годините. Голяма част от показаните произведения са част от колекцията за съвременно изкуство и фотография на Софийска градска художествена галерия.

Проектът се осъществява с помощта на платформата ПРОТОТИП на Сосиете Женерал Експресбанк за подкрепа на проекти, свързани с иновации, дизайн мислене, култура и изкуство и от програма „Култура” на Столична община.

 

Куратор Владия Михайлова

 







ИКОНАТА – СИМВОЛ И ОБРАЗ В МОДЕРНОТО БЪЛГАРСКО ИЗКУСТВО

05 Декемрви 2017 - 04 Февруари 2018


Изложбата е опит да бъдат потърсени отговори за това как художниците възприемат и интерпретират иконата в светските произведения, каква е символната ѝ стойност, как средновековната и възрожденската образност и естетика въздействат върху художествения език на модерните автори. Хронологическата рамка е очертана от Освобождението на България (1878) и 1989 г., оформяйки два по-общи периода -  преди и след Втората световна война.

Експозицията представя над 100 работи, които са обособени в няколко тематични групи. Сред най-ранните произведения са творбите на чуждестранните автори Йозеф Обербауер, Йозеф Питер, Иван Мърквичка, пристигнали в България скоро след Освобождението. През 20-те години на ХХ в. за българското изобразително изкуство започва една нова и важна страница от неговата история. В творчеството на някои художници средновековното изкуство оставя своето ярко отражение, а иконите, църковната стенопис и украсата на ръкописната книга със специфичния си пластичен език се превръщат във важни източници на идеи. Изложбата включва знакови за периода произведения на Иван Милев, Иван Пенков, Цанко Лавренов, Борис Денев и др. Друга линия проследява образа на иконата която, допълва „достоверността“ на историческите композиции или става посредник към едно духовно измерение. Сред емблематичните за българското изкуство автори, представени със твои творби са Златю Бояджиев, Илия Бешков, Дечко Узунов, Атанас Пацев, Димитър Киров, Румен Скорчев, Лика Янко, Иван Вукадинов и др.

 

В изложбата участват произведения от СГХГ, НХГ, Къща-музей „Иван Лазаров“, Музейна сбирка на НХА, Ателие-галерия „Дечко Узунов“,  Фондация „Цанко Лавренов“, ХГ Дарение“Колекция Светлин Русев“-Плевен, художествените галерии в Стара Загора, Сливен, Пазарджик, Казанлък, Пловдив, Русе,Кюстендил, Велико Търново и частни колекции

Куратор: Любен Домозетски 







МЕСТА НА УДОВОЛСТВИЕТО

31 Октомври 2017 - 26 Ноември 2017


Лъчезар Бояджиев, Василена Ганковска, Антоанета Гълъбова, Ивайло Динев, Любомир Игнатов, Илияна Кънчева, Минá Минов, Петър Минчев, Павел Найденов, Мартин Пенев, Красимир Терзиев, Миряна Тодорова, Коста Тонев, Мария Цанева, Вълко Чобанов.
 

Начинанието „Мултиполис“ започва от града, който освен всичко друго е и достатъчно необятно поле, което да може да предложи пространство и свобода за работа и взаимодействие между различни дисциплини. Изкуство, музика и теория са областите, които организаторите от The Fridge искат да поставят в непосредствен диалог.

„Мултиполис“ започна под формата на отворена покана за млади художници, музиканти и теоретици от хуманитарни специалности. Събра се малка група от младежи от различни области – визуални артисти, изкуствоведи, социолози, музиканти. С тях работят художниците Лъчезар Бояджиев и Красимир Терзиев, социоложката Лея Вайсова и философът Димитър Божков, както и музиковедът Илия Граматиков. Няма зададена рамка – всеки от участниците може да се съсредоточи върху този аспект на града, който му предлага и му говори най-много. На картата се очертават и основните теми/проблеми/локации – квартал „Христо Ботев“, Студентски град, парковете и местата за отдих, субкултурната сексуална практика „круизинг“ и други. Докато някои от авторите избират конкретно място, други се спират на определен феномен, а трети се вглеждат в средата около себе си, в хората и в начина им (си) на живот и в какво взаимодействие стои той с града.

В настоящата изложба са включени работи на участниците в проекта, на външни художници, в чиято работа се откриват градските „места на удоволствието“, както и произведения от фонда на Софийска градска художествена галерия.

Представените в изложбата автори са крайно различни като художествен език, фокус и подход, що се отнася до градските теми. Но именно удоволствието се оказва пресечна точка на търсенията им, защото макар и проблематичен, грозен, мръсен, гетоизиран или джентрифициран, градът е и място на удоволствията. Понякога дребни и почти незначителни като детските игри на улицата, друг път потайни като круизинга, воайорството или хазарта. За други градът е визуалната наслада от архитектурата, улиците и градските пейзажи – били те от Стара София или от някой панелен квартал. Удоволствието обаче е винаги мигновено, имагинерно или лъжливо. Затова и изложбата търси какво има зад хубавата картинка на местата на удоволствието.

Проектът „Мултиполис“ е иницииран и организиран от The Fridge с подкрепата на Столична програма „Култура“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Гьоте-институт България.

Изложбата „Места на удоволствието“ се случва в контекста на проекта „Мултиполис“ и е курирана от Стефка Цанева и реализирана в партньорство със Софийска градска художествена галерия и Гьоте-институт България.

Със специалното участие на Марлен Андреев, Джулия Помер, Франк Зицман, Елизабет Розентал, Томас Джудиш - участници в резидентна програма по проект "Мултиполис" през юни 2017.

 

 







ИЛИЯ БЕШКОВ – СВЯН И СТРАСТИ

19 Септември 2017 - 22 Октомври 2017


Обичам хората. От нищо друго не се умилявам, не се отвращавам, не плача и не примирам от страх, както от хората. И никой не ме убеждава в безсмислието на живота ми, както видът на първия срещнат човек. Цялата горчивина на своя живот аз превръщам в искрена и чиста усмивка, с която дарявам първия срещнат човек. Прониквам през дрехите, плътта, през костите (до дедите му и виждам родените и неродени деца) и изтръпвам пред това печално тяло, което той храни, почесва и не познава. (Бешков, Червена тетрадка, архив на семейство Бешкови. Без дата.)

След военния преврат от 19 май 1934 година, когато цензурата сприра левите вестници, в които публикува безпощадните си политически карикатури, Илия Бешков (1901–1958) е обзет от творчески бяс да нарисува всичко, което е уверен, че човеците вършат, въобразявайки си, че не могат да бъдат разкрити. Той надзърта в домашните и обществени бани, в бардаците, шантаните, кабаретата и спалните. Това е пътуване на прозрелия същността на царя и политическата клика художник към породилата ги благодатна среда – битието на градския човек, почувствано чрез неговите страсти и пороци, които го превръщат в лоялен верноподаник, опрощаващ пороците на тези, които го управляват. Подобно художническо поведение, което изобличава превъзбудените мъже, сладострастните вдовички, бързащите към кревата съпрузи, съблазняващите се, съвъкупляващите се, няма аналогия в познатия кръг произведения между двете световни войни нито в България, нито извън нея. Разбираемо е, че само най-невинният слой от тези произведения ще бъде показан в единствената изложба, която Бешков прави преживе (1937 г.) и в следващите я албуми и монографии. В продължение на дълги десетилетия страстните му рисунки очакват публичност, която бе осъществена тази година благодарение на Савка Чолакова, Красимир Илиев и издателство „Изток-Запад“.

За eкспозицията „ИЛИЯ БЕШКОВ – СВЯН И СТРАСТИ“ са събрани над 180 рисунки, собственост на Художествена галерия „Илия Бешков”- Плевен, Национална галерия, Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Христо Цокев” – Габрово, Градска галерия – Смолян, Художествена галерия „Никола Маринов” – Търговище. Особен интерес представляват произведенията от частни колекции, които публиката ще може да види за пръв път.

Тази изложба представя Илия Бешков и като ненадминат рисувач, и като неуморен търсач на истината за човека. Похотта, уродливостта, а и красотата (понякога) на неговите герои е убийствено правдива, защото всички те са негови рожби, които обича и осмива без да мрази. Затова пленяват със своята истинност. Най-малкото, което може да се каже за тях е, че са преживени. Те са окъпани от неговата обич. Носят неговите страсти, неговите недъзи и неговата печал от съществуванието им. Това ги прави безсмъртни.

 





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery