Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


ВЪРХУ ЛИСТ ХАРТИЯ Графики и рисунки от колекцията на СГХГ

31 Март 2009 - 26 Април 2009


Изложбата представя 80 графики и рисунки от 52-ма художници, избрани от общо 3300 произведения, които се съхраняват във фонда на Софийска градска художествена галерия. Някои от тях са показвани в различни общи изложби, но цялостна експозиция с акцент върху специфичните особености на двата жанра не е правена повече от десетилетие.

Изложбата отразява различни периоди от развитието на графиката и рисунката у нас. Подборът се основа върху акцентиране на художественото качество и разнообразните технически и изобразителни похвати. Показаните произведения дават представа за промените в стиловото развитие на българското изкуството от началото на 20-ти век до наши дни, както и за динамиката при използването на различните техники (в графиката – суха игла, офорт, литография, акватинта, монотипия, гравюра на дърво, мецотинто; в рисунката – молив, пастел, туш, креда, темпера). 

Включени са творби на емблематични за историята на българското изкуство имена, които работят през първата половина на 20-ти век: Васил Захариев, Иван Милев, Николай Райнов, Веселин Стайков, Жорж Папазов, Давид Перец. Следват някои от авторите, определили облика на изкуството ни и дали сериозен тласък на развитието на графиката както в посока на разнообразие на стилове, така и на техники от 60-те години на 20-ти век насам. Представени са Тодор Панайотов, Борислав Стоев, Златка Дъбова, Анастасия Панайотова, Румен Скорчев, Петър Чуклев, Мария Недкова, Атанас Нейков, Христо Нейков, Симено Венов и др. Включени ф са и следващите поколения художници, чието творчество през последните години допринася за обогатяването на двата жанра: Иван Нинов, Георги Лечев, Николай Майсторов, Светла Георгиева, Христо Кърджилов, Васил Попов, Стефан Божков, Явора Петрова, Валентин Стефанов, Нина Ковачева, Кирил Прашков, Милко Павлов, Емил Миразчиев и др.







Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна Надежда Олег Ляхова

05 Март 2009 - 26 Април 2009


Проектът „Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна” се състои от серия кратки видеа заснети в периода 2007/08 по софийските улици и серия цифрови отпечатъци върху платно („мотиви”) изградени от стоп кадри от тези видеа.

С присъединяването си към Европейския съюз на 1.01.2007 г. България придоби статут на равноправна държава-членка. Предоставиха ни се разни „специални”, „регионални”, „новаторски”, „трансгранични”, „мултикултурни” проекти за прилагане на „европейски норми” и усвояване на „широк спектър от възможности” в ЕС. 

Столицата ни вече „европейска”, в преодоляване „показателите за напредък”, мощно се застрои. Стъклобетонни фасади запълниха разни занемарени градинки, детски площадки, междублокови пространства. 

Дори нашата къса, тясна, издупчена, почти без тротоар уличка, в желанието си да придобие „европейски облик”, се втурна да застрои междублоковите си пространства. Предприемчиви инвеститори дойдоха, докараха съоръжения и хора всякакви. Започна устремно усвояване. Машинен рев озвучи квартала. Бетон и желязо подмениха зелените площи. Посред грохот, кал и прахоляк машини и хора ежедневно и ентусиазирано работят за европейското ни бъдеще. 

Надежда Олег Ляхова







От вчера до утре. Софийски паметници

05 Март 2009 - 26 Април 2009


Изложбата е посветена на скулптурните и архитектурните паметници на София като носители на градската памет. Тя включва произведения на живописта, графиката и съвременните форми и проследява развитието на темата от началото на 20-ти век до наши дни.

Акцентите са поставени върху няколко емблематични и няколко невралгични обекта в града ни. Сред първите са: Храм-паметник Александър Невски, църквата Св. София, паметникът на Цар Освободител. Сред вторите – Паметникът на Съветската армия, Мавзолеят, паметникът „1300 години България”. Включени са и онези знакови места – паркове, градини и площади, които през годините са изграждали градската тъкан. Всяко едно от тях е представено с по няколко произведения от различни години. Съпоставката между тези работи през образа на един конкретен мотив показва как се променя и самото усещане за града – от интимността на стара София през монументалността на 70-те години до травматичните промени на днешния ден. Сравняването на отделните творчески подходи предлага не само разнообразие от гледна точка на стиловия анализ, но и демонстрира различни личностни позиции. Интерпретацията на конкретен паметник се превръща в лакмус за историческите промени. 

Когато говорим за паметта на един град, неизбежно се обръщаме към онези паметници на материалната култура, които с дългогодишното си присъствие отразяват отношението на различни поколения. Като символи на конкретното място, те се превръщат и в част от ДНК-то на неговите жители, закодирайки още на подсъзнателно ниво принадлежността към дадено място. В този смисъл грижата за тях е грижа за собственото ни хармонично функциониране. Не случайно толкова художници ги рисуват – като един постоянен преглед на родовите ни клетки; своеобразен портрет на населението на един град през надживяващите го символи.

Във фондовете на Софийска градска художествена галерия се съхраняват стотици произведения, които улавят най-жизнените пулсации на София. Те продължават живота на съществуващите и съживяват безвъзвратно загубените. Могат да се възприемат и като постоянно предупреждение, че унищожаването на всеки подобен обект неизбежно нарушава баланса на сложния градски организъм. 

Изложбата е придружена от каталог. Куратор – Мария Василева.





1
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery