Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


Изкушението ЧАЛГА Куратори: Светлана Куюмджиева, Весела Ножарова Хронология и документация: Венцислав Димов

30 Април 2009 - 31 Май 2009


Софийска градска художествена галерия
Алтера
Фондация „Изкуство – Дела и Документи”

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Столична община

Медийни партньори: Седмичен културен гид Програмата, в. 24 часа, VAGABOND MEDIA

Един мощен културен феномен присъства най-осезателно в обществото през последните 20 години. Чалгата – за едни омразна и нетърпима, за други радост и житейски идеал – се превърна в неотделима част от ежедневието ни. През всичките тези години бяхме неволни свидетели и съучастници на сложния процес, в който един маргинален и подтиснат музикален жанр се превърна в печеливша индустрия, в утвърдена ценностна система и стил на живот.

Ярка, лъскава, шумна, скандална, кичозна, чалгата (позната още като „етнопоп” и „попфолк”) е вярна спътница на нескончаемия български преход с всички социални, политически и икономически промени, които последваха от него. В нейното развитие по удивително откровен начин са възпети характерните особености на родния манталитет. Еуфорията, пропита с любов и сълзи стимулира една пост-социалистическа балканска сексуална революция, загърбила норми и предразсъдъци.

Заради това и заради богатия й арсенал, който работи еднакво пълноценно с всички сетива, чалгата се явява изключително благодатен материал за съвременното изкуство. 

Кураторите на този проект си позволяват да свалят тежката преграда между “чалга” и “култура” и да потърсят реакциите на съвременните български художници към тази толкова активна среда. Чалгата присъства в изложбата като съвкупност от музика, визия, текст, история, атмосфера, конкретни събития и места – всичко, което я превърна в толкова важен социален фактор. Всеки от участниците в проекта е намерил по нещо в чалгата, което го е развълнувало, потресло, трогнало, смутило, зарадвало и най-вече нещо, което го е изкушило дотолкова, че да го превърне в изкуство. 

В селекцията попадат първите привлечени от чалгата артисти в най-динамичния й период от средата и края на 90-те години - Георги Тушев, Даниела Костова, Борис Мисирков / Георги Богданов, Аделина Попнеделева. Пищната визия и силните преживявания провокират в следващите години още утвърдени автори като Алла Георгиева и Красимир Добрев. Част от тези автори участват и с нови работи, правени специално за този проект. Редом с тях са двама български художници, които са познати повече на световната арт-сцена, отколкото на родната - Константин Божанов и Ергин Чавушоглу. В работите си те предлагат един външен и по-дистанциран поглед към чалгата тук или към нейните еквиваленти по света.

Не по-малко изкушени са и представителите на новото поколение в съвременното българско изкуство – Боряна Венциславова, Светозара Александрова, Станимир Генов, Викенти Комитски, Орлин Неделчев. 

Важна част от изложбата е хронология на чалга културата в България, съпоставена с някои важни политически и социални събития. Хронологията е изготвена от д-р Венцислав Стефанов от Института по изкуствознание към БАН, автор на първото монографично изследване на чалгата „Етнопопбумът”, София, 2001. Дългогодишните му проучвания в областта на етномузиката, както и богатата му колекция от уникални артефакти, свързани с героите на тази култура, допринасят за по-пълноценното осмисляне на произведенията в изложбата. 

Освен еклектична реакция, социална критика и отхвърляне на всички стандарти и забрани, “Изкушението Чалга” е онзи момент на пробуждане за изкуството, в който най-отчетливо се разпознават и културната ни идентичност, и реалността, в която живеем. 







Никола Михов Софийска градска художествена галерия отвътре

09 Април 2009 - 26 Април 2009


Публиката вижда изложбите в техния завършен вид. “Зад кадър” остава една огромна работа, която се извършва ежедневно, за да може механизмът на галерията да функционира правилно. В тази дейност влизат както обсъждането на музейната политика и „изработването” на конкретните експозиции, така и поддържането на музейната колекция. Видеоизложбата „Софийска градска художествена галерия – отвътре” се опитва да надникне зад стените на изложбените зали и да представи служителите и различните аспекти от тяхната работа. 

Шестте видеа, направени изцяло от снимки, създават пъстър калейдоскоп от визия, случки и портрети, преминаващи за секунди през екрани и разположени на различни места в галерията. За първи път зрителите имат възможност да проследят процеса на обсъждането на изложбите, подреждането им, трансформацията на галерийното пространство и приемането на нови постъпления във фондохранилището. Творбите съдържат също и препратки (homages) към знакови произведения на съвременни български художници (Лъчезар Бояджиев, Недко Солаков, Правдолюб Иванов, Калин Серапионов, Иван Мудов). 

Проектът е реализиран със съдействието на Даниела Радева, Мария Василева и целия екип на СГХГ.

Никола Михов е роден в София през 1982 г. Работи предимно в областта на фотографията. Автор е на самостоятелни изложби в София, Париж, Загреб и Солун. Участвал е в редица международни групови изложби и филмови фестивали. Никола Михов е сред авторите, номинирани за наградата „Гауденц Б. Руф – 2008 г.” и е носител на наградата ''Profiled'' на биеналето ''Фодар'' през 2007 г. (www.nikolamihov.com)







ДИАЛОЗИ С ВРЕМЕТО Живопис от колекцията на Софийска градска художествена галерия от втората половина на 20-ти до началото на 21-ви век

09 Април 2009 - 26 Април 2009


Повод за тази изложба са Дните на София в Москва и представянето на българското изкуство пред московската културната общественост. 
Изложбата показва представителна извадка от 46 български живописци от колекцията на Софийска градска художествена галерия. Включените над 80 произведения обхващат периода от средата на 20-ти до началото на 21-ви век . Събрани в този синтезиран контекст, те илюстрират духа на времето, художествените търсения и промени в българското изкуство.

В експозицията са представени видни творци, започнали своя творчески път преди след Втората световна война, специализирали в Мюнхен, Париж, Виена като Иван Ненов, Дечко Узунов, Вера Недкова, Васил Бараков, Стоян Сотиров, Кирил Петров и продължили своя творчески път и след войната. Тяхното творчество, традициите на българското пластично изкуство от 20-те, 30-те и началото на 40-те години ще е опората и вдъхновението за поколението, започнало своята творческа изява през 60-те години - Светлин Русев, Иван Кирков, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов, Генко Генков, Георги Баев, Александър Петров, Магда Абазова, Петър Дочев, Иван Вукадинов, Лика Янко. Това поколение възвръща силата на живописта и десетилетия определя пътя на българското изкуство със своите произведения и подчертано индивидуални творчески търсения. 

Представени са и тенденциите в следващите десетилетия чрез произведенията на Николай Майсторов, Иван Димов, Димитър Буюклийски, Тома Трифоновски, Христо Симеонов, Димитър Казаков-Нерон, Йордан Кацамунски, Динко Стоев, Сашо Стоицов, Милко Божков, Андрей Даниел,Свилен Блажев, Ивайло Мирчев за да достигнем до най- младите художници от началото на 21-ви век - Михаела Власева, Иван Костолов и др.





1
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery