Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


ЕДМОНД ДЕМИРДЖИЯН

17 Септември 2009 - 25 Октомври 2009


Изложбата е провокирана от внезапната и ненавременна смърт на художника. Тя е своеобразен трибют в негова памет и повод да се срещнем отново с огромната положителна енергия на творчеството му. 

Без да има ретроспективен характер, експозицията обхваща различни периоди и посоки на работата му. Част от нея е подготвяна приживе изложба, посветена на ранна работа от началото на 70-те години и рисунките към нея. Проект, който демонстрира метода на работа и отговорността към създаването. 

Показани са десетки рисунки от различни години, които са имали особена стойност за твореца. Създавани всекидневно и навсякъде, те не са подготвителни скици, нито са били предназначени за изложби, но съществуват самостоятелно като един отделен път в живота на художника. 

В изложбата участват и някои последни произведения на Едмонд Демирджиян, събрани от частни колекции и от неговото ателие. Акцент са и „висящите калкани” – запазена марка на твореца.

Художник и музикант, Едмонд Демирджиян остава в българската художествена култура като знакова фигура, изпълвала с ярките си цветове и взривния си ритъм галерии и концертни зали. Той е разпознаваем чрез собствения си пластичен език и фантастично цветната атмосфера, която творбите му създават. 

Куратор: Мария Василева


- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - 
Едмонд Демирджиян (1951-2009) завършва специалност стенопис в Художествената академия в София през 1978 г. От тогава участва активно в художествения живот у нас и в чужбина. Организира множество самостоятелни изложби. Работи в областта на рисунката, колажа, живописта и графиката. През 1994 получава зелена карта за постоянно пребиваване в САЩ по закона за “изключителни заслуги в областта на изкуството”. До 1998 разделя времето си между България и САЩ. През 1995 получава престижна стипендия за живопис на американската фондация “Полък-Краснер”. През 2006 е удостоен с наградата на София за изключителни заслуги в областта на изкуството и културата за изложбата "Непоказвано от Едмонд", галерия на ул."Шипка"6, София. Творчеството му се разделя на няколко периода: 1978-1983 – създава фигурални композиции, интериори и натюрморти в конструктивистичен маниер; 1983-1987 – рисува предимно гротескни фигурални композиции с темпера в експресионистичен стил; след 1987 развива творчеството си по посока на абстрактния експресионизъм. През 2008 открива собствено изложбено пространство, наречено "Салон-ателие Едмонд" на ул. 13 март №21 в София. www.edmondartist.com, http://edmonddemirdjian.blogspot.c







ПЕТЪР ДОЧЕВ 75 години от рождението на художника

14 Септември 2009 - 11 Октомври 2009


Името на Петър Дочев се свързва със зараждането и развитието на индустриалния пейзаж в българското изобразително изкуство от втората половина на ХХ век. Изложбата, посветена на 75-годишнината от рождението на художника, организирана в СГХГ, цели да покаже образа на Петър Дочев в неговата пълнота, като проследи артистичната му еволюция. 

Петър Дочев навлиза трайно в българския художествен живот през 1963г. За него е важна солидната форма, стегнатата конструкция и финото нюансиране на цвета. Шейсетте години в творчеството му се свързват с произведения като „В автобуса”, „Работник”, „Металурзи”. Фигурите са едри, изпълват формата на платното. Фоновете са чисти. Няма бъбриви детайли и незначителни подробности. Петър Дочев не се плаши от празнотата. Тя е негов съюзник при постигане на повишената емоционална изразност. „Изчистването” на фоновете, концентрирането върху детайли или конфигурации от форми се откроява отчетливо в индустриалните пейзажи от 70-те години на ХХ век. Художникът се старае от всеки елемент от подтискащата действителност на Кремиковци да направи изкуство. С чисто пластически прийоми и като безпристрастен наблюдател, Петър Дочев отстоява личностни и артистични позиции. 

На границата на 70-те и 80-те години на ХХ век художникът създава голям брой градски пейзажи. В средата на 80-те години за Петър Дочев идва момент, когато пейзажът напуска пределите на натурата. Цветни петна и релефни маси изплуват на черен фон в „Черна земя”, „Обгорена земя”, „Терени”, „Стари лозя”. През 90-те години на ХХ век творецът трайно се освобождава от конкретната образност. Той започва от съпоставянето на релефни или чисти форми и се ориентира към геометрични фигури като кръг и квадрат. 
От 2000 година спира вниманието си върху черния цвят, а след това се насочва към златото като знак за вечност. В последните си картини художникът постига тотален синтез. Те са носители на формална чистота, сгъстена емоция и концентриран съзидателен жест.

Петър Дочев има особено силно развито чувство за открояване на същественото. Това му помага да извърви плавно и с постоянство пътя от анализа към синтеза, от натурата към пълното пределно изчистената знакова форма.

Петър Дочев е роден през 1934 в село Лесидрен, Ловешко. През 1956 завършва Художествената гимназия в София. Специализира при художника Иван Христов. В периода 1957-1959 - учи в Художествената академия в София, специалност „Живопис” при проф. Илия Петров и проф. Ненко Балкански. От 1960 до 1975 работи като главен художник в Металургичния комбинат “Кремиковци”. От 1963 участва редовно в общите художествени изложби, а през 1967 е приет за член на СБХ. През периода 1975-2005 живее и работи в село Лесидрен, Ловешко. Умира в София през 2005.





1
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery