Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


ИЛЮЗИИ ЗА УМА И ОЧИТЕ Между хиперреализма и абстракцията в колекцията на СГХГ

20 Ноември 2009 - 31 Декемрви 2009


Хиперреализъм (синоними: фотореализъм, суперреализъм) е стил в изкуството, при който обектите се рисуват с безпристрастна точност на детайла. 
Абстрактно изкуство (синоним: нефигуративно изкуство) не изобразява разпознаваеми обекти или сцени, а за сметка на това се състои от форми и цветове, които съществуват заради своята собствена експресивност.


В това поредно представяне на творби от колекцията на Софийска градска художествена галерия кураторът Мария Василева е избрала нестандартен подход: да обедини два на пръв поглед противоположни стила. От една страна, това е хиперреализмът с неговата обсебеност спрямо предметността. От друга, абстракцията като най-отдалечена от обектите и субектите във видимия свят.

Проследяването на два исторически стила на принципа на контраста дава възможност за категорично формулиране на разликите. Изправени едни срещу други „очи в очи”, те ясно показват две посоки на мисълта. Едната преследва обективизиране на реалността, вглеждане в хора и предмети, като че ли изтръгнати от конкретното място и историческото време. Другата скъсва връзките с познатото и изгражда паралелна действителност. 

В тази диаметралност обаче се очертават и някои прилики. Повечето абстрактни художници тръгват от познанието за даден обект в заобикалящия ни свят и развиват изкуството си по посока на собствено, независимо естетическо единство. Представителите на хиперреализма могат да постигнат странна енергия – ефектът на внимание към детайла парадоксално създава силно усещане за нереалност. Така и двата стила дават повод за илюзорни разходки в един различен свят.

В изложбата са включени картини на художници от различни поколения: Никола Аврамов, Иван Георгиев-Рембранд, Никола Даскалов, Петър Дочев, Христо Симеонов, Йордан Кисьов, Иван Кирков, Димитър Буюклийски, Стефан Родев, Лъчезар Касабов, Христина Петрова, Димитър Трайчев, Росен Райчев, Михаил Стоянов, Милко Павлов, Милко Божков, Милена Йоич, Николай Караджов, Володя Кенарев, Стефан Янев, Николай Ников, Борис Колев и др.







ВЕЛИЧКО МИНЕКОВ Ретроспективна изложба

20 Ноември 2009 - 31 Декемрви 2009


Изложбата на Величко Минеков позволява да се проследи развитието на един творец, утвърждаването на неговия метод и обогатяването на стила му. Началото на този път е преди шест десетилетия. И е начало, носещо в себе си категоричната заявка за нещо ново и потенциала за продължително и качествено присъствие в полето на съвременното изкуство в България. 

Величко Минеков има уникалния шанс да общува с трима колоси на българската пластика - Андрей Николов, Марко Марков и Любомир Далчев. Влиянията от големите майстори на скулптурното изкуство в България поставят основите на неговите разсъждения за предстоящото пътуване в страната на изкуството. Още първите работи „Почивка” (1957), „Жажда” (1958), „Майчинство” (1958) и „Фила” (1959) доказват стремежа на младия художник да трансформира натурата, за да премахне случайното, ненужното, да подчертае важното и устойчивото в пресъздавания обект и така да достигне до усещането за монументалност на формата и символно насищане на образа. 

Сякаш като потвърждение на житейската истина, че трудностите сломяват слабите, но правят силните още по-силни, през 1969 г. идва моментът на идеологически подплатената атака срещу произведения, без които трудно бихме си представили както творчеството на Величко Минеков, така и естествения и необходим процес на обогатяване на българската скулптура. По същество това е атака срещу смелостта на твореца да пренебрегне баналната образност и да потърси в своите „Икар”, „Разстрел”, „Движение” компоненти, от които да състави нова структура на скулптурното произведение. Въпреки това и в следващите пластики на Величко Минеков продължават да бъдат задължителни принципите на изразителност, пластичност и динамизъм, обединени от вярата в неотменимото право на твореца да се противопоставя на каноните. 

Следващите десетилетия са изпълнени с мигове или месеци пожертвани в търсене на пътища, в преодоляване на трудности, в развиване на качества, в откриване на тайни, в увеличаване на познанието за своята и на другите същност. В следствие на това се раждат творби като „Очакване” (1967) и „Нестинарка” (1973), „Орфей” (1969), „Ръченица” (1970), „Родина” (1972) и „Земята и човекът” (1977), съчетаващи искреност и воля. С изградените монументи скулпторът знаци, бележещи едновременно драмата и героизма на събитията от миналото и размислите и оценката на настоящето. Така са създадени ансамбълът „Сердика” (София, 1977) релефите „Конница” и „Клетва” (Панагюрище, 1978) или паметниците „Спартак” (Сандански, 1979), „Хан Аспарух” (Добрич, 1981) и „Съединението” (Пловдив, 1985). Творбите от последните 20 години имат своя различна характеристика, следствие от натрупваната мъдрост и опознаването на изразителната скулптурната форма и преди всичко - следствие от изявеното присъствие на личността на твореца. 

Експозицията „Величко Минеков” представя повече от 50 произведения на скулптора, собственост на СГХГ, НХГ, ХГ „Станислав Доспевски”, Пазарджик и частни колекции, авторски рисунки и документални фотографии. 





1
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery