Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


ОТ ДВА ЪГЪЛА Предраг Миличевич - Барбариан Росен Рашев - Рошпак

30 Март 2011 - 24 Март 2011


Изложбата От два ъгъла на Музея на наивистично и маргинално изкуство представя някои сериозни постижения на маргиналното изкуство чрез 65 избрани творби на двама утвърдени творци, от Сърбия и България - Предраг Миличевич – Барбариен и Росен Рашев - Рошпак. 

Срещите и разминаванията между тези две артистични визии, както и усетът за цвят и композиция на две изразени индивидуалности, плод на различни традиции и среда, представят една широка гама от високи художествени постижения, дали своя значителен принос за развитието на маргиналното изкуство в по-широк европейски план. Приликите и различията между творчеството на двамата автори само потвърждават тяхната индивидуална многопластовост и богатството на тяхната експресивност.
Куратор на изложбата е Нина Кръстич.


Наивното и маргиналното изкуство представлява уникална част от съвременната художествена сцена на Сърбия. Музеят на наивно и маргинално изкуство в Ягодина е специализиран в систематичния подбор, съхранение, проучване, излагане и публикуване на творби, най-вече на сръбското и югославското, а от 1994 г. насам и на чуждестранното наивно и маргинално изкуство.

Музеят на наивното изкуство в Ягодина е учреден през 1960 година, по времето когато наивното изкуство преживява пълния си триумф по света. Днес действа като документален център на наивното и маргиналното изкуство, притежаващ интернационална сбирка, наброяваща над 2500 творби, и реализира сериозни проекти. Досега музеят е организирал над 400 групови и самостоятелни изложби в страната и чужбина, организира Биенале и Пленер на наивното и маргиналното изкуство.

Музеят на наивното изкуство е участвал с творби от своята богата сбирка на най-значимите изложби, сред които трябва да откроим изложбите в Париж, Лондон, Мелбърн, Виена, Прага, Братислава, Букурещ, в много градове на Холандия, Унгария, Гърция, Русия, Беларус, Италия...

Директор на музея е изкуствоведът Нина Кръстич.

През 2007г. Музеят представи в Софийска градска художествена галерия обща ретроспективна изложба, в която бяха показани творци от всички поколения и с различни художествени търсения в наивистичното и маргинално изкуство.







Кирил Прашков. Поезия наоколо Куратор Даниела Радева

09 Март 2011 - 03 Април 2011


Изложбата „Поезия наоколо” на Кирил Прашков се вписва в политиката на СГХГ да представя ежегодно самостоятелни изложби на активно работещи съвременни художници, чието творчество има потенциала да възпитава и да влияе върху общото развитие на българската художествена сцена. Кирил Прашков е поканен заради способността да извежда теоретични проблеми под формата на художествени произведения, в които връзките между изразни средства и материали, между образи, цитати и метафори винаги са аргументирани от първоначалния замисъл. Много от неговите работи са мотивирани от идеята за изясняване на понятия като „модерност”, „съвременност” или „класика”, които са обект на коментари и уточнение в областта на съвременното изкуство. От края на 80-те години експериментира и със сравнения между стойностите на „идея” и „направа” на произведението. Неговите художествени анализи понякога се отнасят към западните модернизми или промените на изкуството в България от края на 20. век, но също и към политиката, историята и теорията на изкуството. 
В изложбата са включени работи от различни периоди като „Тел” (1989), „Hommage a Pouchkine” (1999), „Природен модернизъм” (2004), но тя е повече от преглед на досегашната работа на художника – специално за нея бяха създадени няколко нови произведения, които ще бъдат показани за първи път. 

...

Кирил Прашков (р. 1956) е завършил Художествената академия в София, специалност „Илюстрация и оформление на книгата”. От 1984 до 1989 работи във в. Култура. 1991-1992 е председател на „Клуба на (вечно) младия художник”. Реализирал е множество проекти за печатни издания. Автор е на критически текстове и кураторски проекти. Член-основател на Института за съвременно изкуство – София. Някои от самостоятелните му изложби са: „Внимавай къде стъпваш”, Галерия СИБАНК, София (2007); „Отговорна живопис”, Френски културен институт, София (2006); „Цитати”, Московски музей за съвременно изкуство, Москва (2005); „Рисуването като занаят”, АТА Център / Институт за съвременно изкуство – София (2003); Галерия Spaces, Кливлънд, Охайо, САЩ (1999); “The Oh God, No/O Yeah” Book and other Books and Vegetables”, KulturKontakt, Виена (1995); “Gruezi”, Scuol-Nairs, Швейцария (1993).







Проект: Другото око ПО НИКОЕ ВРЕМЕ Куратор БОЯН МАНЧЕВ

01 Март 2011 - 03 Април 2011


„Другото око” е поредица от изложби, в която не-изкуствоведи са поканени да работят с музейната колекция. Идеята е да се погледне отвъд традиционните интерпретации на историята и по възможност да се извадят на бял свят позабравени произведения, както и да се установят нови връзки между тях. 

След художника Лъчезар Бояджиев Софийска градска художествена галерия покани философа Боян Манчев. Изборът на неговата тема „По никое време” е в резултат на констатацията, че противно на очакванията на автора, големите исторически разкази, идеологическите канони, изобразяването на монументални исторически събития далеч не представляват нито количествена доминанта, нито структуроопределящ център на колекцията. Напротив, изобразяването на различни аспекти на частния свят безспорно преобладава, а между тях би могла да бъде изведена една линия, която условно може да бъде определена като „идилична” – изобразяването на елементи на битието, които не са свързани пряко не само с „голямото” време на историята и монументалните събития, но и с мащабни екзистенциално-метафизични теми като живот, смърт, раждане, насилие, страдание и т.н. 

Проблемът за времето изглежда централен в така описаните емпирични констатации: той е възможният организиращ принцип на описаните тематични ядра. Този принцип изглежда особено продуктивен поне по три причини: проблемът за времето се поставя ребром в „онтологията на настоящето”, поради което е в центъра на множество политически, икономически и философски дебати; времето е и мета-понятието на музея, на архива, на сбирката на СГХГ в частност. С други думи, насочването към проблема за времето би ни позволил да мислим самата колекция през призмата на изложбата (което е и една от целите на целия проект); не на последно място, времето е най-енигматичният обект на живописта – как времето е изобразявано в живописта, как то става обект, а може би и субект на изображението? Хипотезата на автора е, че определена идея за време, определено изживяване и опит за времето детерминира самата структура на погледа, видимостта на определени теми, начините на тяхната модулация. 

А защо тогава по никое време? Как присъства в живописта не историческото, събитийно наситено, символно организирано и идеологически ориентирано време – изпълненото с факти време на историята, а самото време (времето на живота, времето на света) без своите „добавени стойности”? „Идиличната” или псевдо-идилична образност, която вълнува автора, носи и определен образ на времето или опит за времето. Действието и свързаното с него протичане на времето сякаш е застинало в идилията на мига. Ето това празно, неопределено, ничие време, никое време интересува Боян Манчев.

Сред включените автори са: Вера Недкова, Вера Лукова, Лика Янко, Сами Биджерано, Кирил Цонев, Илия Петров, Наум Хаджимладенов, Иван Ненов, Бенчо Обрешков, Дечко Узунов, Георги Баев, Надежда Кутева, Николай Майсторов, Вихрони Попнеделев, Едмонд Демирджиян, Самуил Сеферов, Димитър Войнов, Дария Василянска, Надежда Делева, Андрей Даниел, Зина Юрданова, Любен Костов, Надежда Олег Ляхова, Милко Павлов, Сашо Стоицов, Нина Ковачева, Иван Мудов, Боряна Росса, Никола Михов и др.





1
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery