Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


НИКОЛА ПЕТРОВ 130 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО

21 Септември 2011 - 30 Октомври 2011


През настоящата 2011г. се навършват 130 години от рождението на Никола Петров - един от най-ярките и стойностни таланти с новаторство и принос в българското изобразително изкуство.
Картините на Никола Петров са от тези произведения, които и днес имат своята съвременност и носят своето бъдеще. Със своята изключителна дарба и майсторство в изкуството, с краткия си живот и ненавременна смърт – умира само на 35години, той се превръща в легенда, обгърната от някакъв мистицизъм. Този мистицизъм идва и от удивителната му съдба. Всичко в нея е наситено, сякаш сгъстено. Качествените промени са видни в малки времеви периоди в различни негови творби.

Тази творческа динамика започва още от студентските години. Едва 22 годишен през 1903г. той става член и основател на дружество „Съвременно изкуство”. Същата година получава държавна стипендия и посещава Рим. От тук нататък всяка година ще следват различни изяви в София, Белград, Лиеж, Лондон, Загреб, Мюнхен, Венеция,Рим, Берлин. Освен множеството рисунки, акварели и живописни платна Никола Петров илюстрира творбите на Пенчо Славейков и Тодор Влайков, създава стенописната композицията „Въведение в храма” в северния олтар в храм-паметника „Александър Невски”. През 1911г. на международната изложба в Рим е откупена картината му „Лъвовият мост в София” от Музея за съвременно изкуство. През същата година е и първата държавна откупка в България на картината му „Църквата „Св. София”.

Към неговата съдба и творчество винаги ще има неудовлетвореност от не създаденото, поради силата на таланта и краткостта на живота.Талант и живот, които биха могли да дадат и да променят още много посоки в българското изкуство, ако имаха своето земно време.

В изложбата участват Софийска градска художествена галерия, Национална художествена галерия, Национална художествена академия, Софийски исторически музей, Художествена галерия „Никола Петров”, град Видин, Художествена галерия Пловдив Художествена галерия „Иван Фунев”, град Враца, Художествена галерия Стара Загора, Национален военноисторически музей, Национален литературен музей Ателие-колекция „Светлин Русев”, град София, Художествена галерия – дарение „Колекция Светлин Русев”, град Плевен, Колекция „Инджов”, Колекция Живко Чубриев и др. частни колекции.

Експозицията се съпътства от каталог, издаден със съдействието на Министерство на културата и Столична община – Дирекция „Култура”.







ДОСВАНЕ ДО СЯНКАТА куратор Красимир Илиев

15 Септември 2011 - 09 Октомври 2011


Изложбата е опит за докосване до темата за тъмнината и сянката, обхващащ един времеви диапазон от близо сто години в творчество на тридесет български художници от различни поколения – Иван Мърквичка, Никола Петров, Владимир Димитров – Майстора, Иван Милев, Жорж Папазов, Никола Танев, Бенчо Обрешков, Илия Бешков, Васил Иванов, Генко Генков, Никола Даскалов, Георги Баев, Атанас Пацев, Никола Терзиев, Петър Дочев, Иван Георгиев – Рембранда, Томас Кочев, Стоян Цанев, Ангел Станев, Димитър Лалев, Димитър Кулев, Милко Божков, Станислав Памукчиев, Юлия Станкова, Красимир Илиев, Зиятин Нуриев, Димитър Илиев, Надежда Карапенчева, Антония Ангелова и Мина Ангелова.

За тях мракът и сянката носят различни смислови значения: покровители на страстите; хранителна среда, която поражда формата; призраци, вещаещи гибел, но и омагьосваща поезия на здрача, неговия час за екстатична молитва, открехваща портата между смъртта и живота. Сянката може да бъде деликатно оръжие на женското кокетство. Тя може да танцува заедно със светлината и да е неин контрапункт. Сянката е концентрирана духовност, а формата, за да е вечна, трябва да съдържа сянка. Сянката на човека е не само негова същност, но и неговата цялостност. Мракът е тъканта на дявола, но и лоно на красотата. Мрачна е тъгата от познанието на човешкото несъвършенство. Мракът е утроба, но и примка за човеците. Той тъче нишка, която оплита светлината в стремежа си да я погълне, но е и нейния създател.

Избраните произведения представят светлината и тъмнината и в диапазона между християнския възглед за тяхното противоборство и китайската идея за тяхната неразчленимост и взаимодопълване. Очевидно е – с времето, особено след 70-те години на 20 век, черното не просто превзема все по-големи територии в българското изкуство, често губи негативното си значение и дори се превръща в същинския носител на образа. Осъзнавано или не, този процес го доближава до онази част от далекоизточното изкуство, която е резултат от дзенския възглед за изобразяване - внезапното постигане на онзи извлечен от мрака разтърсващ миг, който е породен от просветление.







РУМЕН СКОРЧЕВ ВАРИАЦИИ НА ТЕМА ЗАКУСКА НА ТРЕВАТА

08 Септември 2011 - 09 Октомври 2011


Изложбата е опит за преосмисляне на известната картина на Едуард Мане „За-куска на тревата” – тема, която варира в различни интерпретации много преди произве-дението на Мане и вдъхновява многобройни реплики в десетилетията след него. 

За Румен Скорчев „Закуска на тревата” е повод за обобщаване на дългогодишен житейски и артистичен опит, за преструктуриране на утвърдени понятия, за личен про-чит на естетически и морални ценности. В своите вариации около темата, изпълнени с характерна динамична рисунка и интензивен колорит, той постига сгъстено, тревожно усещане за съвремието, търсейки различни гледни точки към непреходните въпроси и непреодолените конфликти на човешкото битие. Надхвърляйки сюжетните измерения на темата, художникът я превръща както в поле на своите пластични открития, така и в свое интимно духовно пространство.

Изложбата в СГХГ се състои изцяло от нови творби, създадени в последните го-дини, които за пръв път се показват пред публика. Своите размисли по темата Румен Скорчев представя в 20 живописни платна и подбрана част от многобройните подготви-телни рисунки, които ги предшестват.

Експозицията се съпътства от богато илюстрирано каталожно издание*.

Академик Румен Скорчев е роден през 1932 г. в Търговище. Дипломиран е като инженер-паркостроител през 1957 г., а през 1964 г. завършва Художествената академия, където от 1984 г. е хабилитиран професор. Получил е над 40 национални и международни наг-ради. Илюстрирал е многобройни книги за деца и възрастни. Стипендиант на японската фондация Kokucai Koryu Kikin. Негови творби са включени в двутомното японско издание за 300 водещи графици на ХХ век. През 1970 г. получава златен медал на международ-ното биенале на графиката във Флоренция и творбата му е включена в колекцията на галерия „Уфици”. Негови картини представят България в музея „Албертина” – Виена, „Виктория и Алберт” – Лондон, Националната галерия във Вашингтон, „Дордрехт Музе-ум” – Холандия и много други музеи и частни сбирки по света.





1
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery