Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


ТОМА ТРИФОНОВСКИ /1937 2010/ 75 години от рождението на художника

17 Март 2012 - 15 Април 2012


Изложбата е посветена на 75-та годишнина от рождението на Тома Три-фоновски – един от авторите със свое лично пространство в българското из-куство. Пространство, което се измерва както с ярък и самобитен пластичен език, така и с търсенето на нравствени категории в наглед непретенциозни те-ми и прости, изчистени композиции.

Тома Трифоновски навлиза в българския художествен живот през 70-те години на ХХ в. и участва активно в него до края на живота си. Творчеството му съчетава традициите на православната иконопис с една модерна образност и колорит. Картините му, монументално обобщени и изчистени от детайли, същевременно въздействат по един камерен и интимен начин. Изградени чрез деликатно съчетаване на сходни тоналности, или чрез ярко противопоставяне на цветовете, образите неизменно отправят поглед извън времето и мимолетната материалност. Вглъбени в собствения си свят, те внушават идеята за прозрение, извисеност и одухотвореност. 

В изложбата ще бъдат показани над 60 живописни произведения, беле-жещи различни етапи от творческия път на Тома Трифоновски. Творбите са собственост на СГХГ, НХГ, ХГ „Илия Бешков” – Плевен, ХГ „Д. Добрович” – Сливен, ХГ „Петко Чурулиев” Димитровград”, ХГ – Смолян, ХГ „Иван Фунев” Враца, Ателие-колекция „Светлин Русев”, колекция „Боян Радев”, колекция „Димитър Инджов”, Светлана Трифоновска, Невена Трифоновска, Яни Митров-ски и Мария Киркова.

Експозицията ще гостува в ХГ „Д. Добрович” – Сливен и ХГ „Илия Беш-ков” – Плевен, където художникът има дългогодишни творчески изяви.

Изложбата е придружена от каталог.

Тома Трифоновски е роден в с. Драничево, Костурско, днешна Северна Гърция, на 17.02.1937 в семейство на българи. Като дете на емигранти по време на Гражданската война през 1948 е изведен от Гърция и е живял в детски домове в Чехия и Унгария. Завършва средното си обра-зование в Будапеща. През 60-те години на ХХ в. семейството идва в България и се установява да живее в Плевен.
През 1966г. Тома Трифоновски завършва ВИИИ „Н. Павлович” – София, специалност Декора-тивно-монументална живопис.
До средата на 80-те години живее и работи в Плевен.През този период работи кавалетна и монументална живопис, както и сценография за няколко постановки на Плевенския театър.
През периода 1986 – 1999 г. живее и твори във Враца.
През 1999 г. се установява в София, където работи до смъртта си през 2010.
Картини на Тома Трифоновски са собственост на повечето художествени галерии и редица частни колекции в България. Негови творби са притежание и на частни сбирки в много евро-пейски страни, САЩ, Австралия, Египет и др.







COMMON HISTORY AND ITS PRIVATE STORIES (ИСТОРИЯ И ИСТОРИИ) Куратори: Яра Бубнова и Роланд Финк

14 Март 2012 - 15 Април 2012


Изложбата „Common History and its Private Stories” (История и истории) е показана за първи път през 2009 г. в MUSA Museum Start Gallery Artothek (Музей / Галерия "Старт" / Артотека), Виена. Тя е опит да се отбележи 20-годишнината от падането на Берлинската стена – не толкова като основното събитие от скорошната европейска история, колкото като събитие с голям ефект; събитие, което предизвиква поредица от политически събития с глобално влияние, които определят живота ни през последните повече от 20 години.

Изложбата е изградена на база на колекцията на MUSA и с помощта на Културния отдел на град Виена. Тя обръща особено внимание върху способността на институцията да следи отблизо художествената продукция във Виена. Основните принципи, които сформират колекцията, служат за основа и на изложбата – това е композиция от лични реакции на промените; от индивидуални политически и социални обвързаности с процесите; от свидетелски записки; от рефлексии и анализи от страна на художници от различни поколения и с различен произход.

Нарастващият диалог и сътрудничество в света на политиката, бизнеса, изкуството и културата, ни кара да преосмислим и настроим отношението си към всички различно. Националните и международните аспекти са невероятно размесени, публичното съществуване е приватизирано – всичко това оформя съвременната европейска история и не само нея.

Общата история има склонност да генерализира темите, да създава митове и стереотипи. Необходима е дистанция, за да могат страстите да се успокоят и събитията да бъдат анализирани. Ние, свидетелите, нямаме тази дистанция.

„Липсва ни обективност…но все още помним…помним стремежа към свобода, побратимяването с предишните врагове, преживяното от терористичните актове и насилието. Ние сме тези, които едновременно спечелиха и загубиха от трансформацията на обществото, което е в постоянна конфронтация с недостатъците на консуматорското общество. Наши са болките от бавното осъзнаване на факта, че свободата не е традиционно хапче, а социален контракт със споделена отговорност. Ние сме тези, които изминаха пътя от биполярния модел на света през политическия световен ред до…е, добре, до какво?“ – пита Яра Бубнова.

Изложбата се занимава с общата история, преживяна през последните 20 и повече години от всички поколения. Всяко едно поколение има свои собствени травми и свои собствени преживявания, наблюдения и заключения, базирани върху постоянното ежедневно съпоставяне между „преди“ и „после“, между „тук“ и „там“. Най-очевидното сравнение може да бъде направено в Европа, разделена от желязната завеса и Европейския съюз, и неговото уголемено „семейство“ от кандидат-страни, които се обединяват от общи политически и икономически интереси.

Представените в изложбата автори идват от различни страни и имат различно културно минало, но всички се свидетели на промените, на прехода и на обединяването/уеднаквяването. Роланд Финк коментира: „Благодарение на опита им през периода на преход художниците повдигат въпроса как обществото се отнася с романтичното не-помнене и рефлексия на феномена. Детски спомени, традиции, мечти, поддържани легенди и митове, и търсене на ориентири се превръщат в инструменти в изложбата, както и обектите на художествен анализ.“

Изложбата обединява различни подходи и начини на справяне с тези преобразяващи процеси. В нея са включени работи на 30 художници.

Издаден е каталог на български, немски и английски.







Васка Попова-Баларева /1902 1979/ 110 години от рождението

10 Март 2012 - 06 Април 2012


Юбилейната изложба на художничката е част от инициативата на Софийска градска художествена галерия да показва на своите посетители творчеството на български художници, които макар и намерили място в историята на българското изобразително изкуство остават далеч от „светлините на прожекторите“.

Васка Попова-Баларева е от онзи тип художници, които избягват да присъстват шумно в творческите среди в периода от 30-те до 70-те години на миналия век. Извървяла своя житейски път като истински аристократ, съвременният зрител има възможността да се докосне до нейния свят. В експозицията са представени много и разнообразни като живописна техника портрети – детски, мъжки и дамски. Сред тях се откроява и една интересна група от образите на тенора Стефан Македонски, композитора Любомир Пипков, художниците Кирил Петров и Рафаел Михайлов, писателката Елисавета Багряна – всички те, приятели на художничката. В експозицията са подредени и натюрморти, пейзажи, графики, както и различни нейни проекти от областта на приложните изкуства (художествена обработка на кожа).

В изложбата участват творби от фондовете на Софийска градска художествена галерия, Национална художествена галерия, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Художествена галерия – Русе, Ателие-колекция „Светлин Русев“ – София, Национален музей „Земята и хората“ – София, Държавен музикален и балетен център – София, както и от множество частни колекции.


Васка Попова-Баларева е родена в град Русе на 7 април 1902 г. Тя израства в семейството на генерал и майка-художник и музикант. Любовта към изкуството я отвежда в Художествената академия в София, където постъпва в класа по живопис на проф. Цено Тодоров. Под наставничеството на проф. Никола Маринов тя овладява изобразителния език на цветовете и се дипломира през 1927 г. Две години по-късно след конкурсен изпит е приета да специализира в Художествената академия в Рим. Там тя се запознава в детайли и с техниките за художествена обработка на кожа. След завръщането си в страната се налага като пионер в тази област. През 1933 г. се жени за генерал Христо Баларев, с когото имат един син. В дома на художничката чести гости са интелектуалците Зоя Паприкова, Бистра Винарова, Александър Поплилов, Кирил Петров, Рафаел Михайлов, Андрей Николов, Борис Иванов, Александър Жендов, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Веселин Стайков, Люба Паликарева. След заболяване Васка Попова-Баларева умира на 3 август 1979 г. в София.





1
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery