Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


ОБМЕНЪТ

25 Март 2016 - 06 Април 2016


Изложбата представя най-новите работи на Иван Мудов, в които той отново и отново задава (вечните) въпроси за това какво е изкуство, какви са неговите възможности за въздействие, създава ли то връзки или произвежда реакции, къде е мястото му в обществото… Всичко това е подправено със сериозна доза ирония, която не подминава и преценката за „фигурата на твореца“, за авторството и уникалността на произведението.

Художникът продължава да изненадва с елегантно забърканите си арт-коктейли, съставките на които учудват, отново  не оправдава традиционните очаквания и поставя под съмнение навиците на публиката. Той пак използва различни средства и демонстрира свободната си ориентация  както в традиционните видове на художествената дейност, така и в новите технологии и похвати, особено актуални днес.

Иван Мудов е един от най-активните български художници на своето поколение. Той има впечатляваща биография от изложбени участия и самостоятелни представяния в най-популярните арт институции по света. И макар че повечето от мащабните му проекти са (за съжаление)  реализирани в чужбина, тези, които са познати на българската публика са сред най-ярките прояви на съвременното ни изкуство. Сред тях отбелязваме „Фрагменти“ (2002) – впечатляваща колекция на „парчета“ световно съвременно изкуство, съставена от откраднати части от работите на известни художници, както и инсценировката на „официално откриване“ на Музей за съвременно изкуство в сградата на гара Подуене – „МУСИЗ“ (2005), провокативната симулация на строеж на бизнес сграда, наподобяваща разрушения мавзолей на Г. Димитров на неговото си място (2012). Те не само сред най-интересните постижения на съвременното българско изкуство, но и допринасят за формиране на отношение спрямо него от страната на публиката.   

Куратор на изложбата е Яра Бубнова

 Иван Мудов, роден през 1975 г., завършва Националната художествена академия в София. Сред неговите самостоятелни изложби са: Certificate of Authenticity, Транзитдисплей, Прага,

Turbo Conceptualism, Kunstverein Milano, Милано

Certificate of Authenticity, Tobacna 001 Cultural Centre, Любляна, Air Drawing Contest, MUMOK, Виена

“Камъни”, Casa Cavazzini Museo di Arte Moderna e Contemporanea, Удине, Performing Time”, prometeogallery di Ida Pisani, Милано

The Glory Hole, галерия Alberta Pane, Париж, Франция, 2012; %, W139, Амстердам, Холандия, 2011; Вино за откриване, Цюрих, Швейцария, 2010; Иван Мудов, Binz 39, Цюрих, Швейцария, 2010; Trick or Treat, Kunstverein Braunschweig, Брауншвайг, Германия, 2008; The 1st at Moderna: Ivan Moudov, Moderna Museet, Стокхолм, Швеция, 2008. Мудов е участвал в 52-то Венецианско биенале, Италия, 2007, в 1-то Московско биенале, 2005, както и в Manifesta 4, Франкфурт на Майн, Германия, 2002. Избрани участия в групови изложби: OFF- Biennale, Будапеща; Grammar Of Freedom / Five Lessons: Works From Arteast 2000+ Collection, Garage Museum of Contemporary Art, Москва; Cote Interieur, Tiroler kunstlerschaft – Kunstpavillion, Инсбруг; Unexpected Encounters, Camera Austria, Грац; The Intransigent Ticket - The Artist as a Filter", Fine Arts Gallery, California State University; Doppio Gioco – Double Game The Ambiguity of the Photographic Image, Фондация Bevilacqua La Masa, Венеция, Италия, 2012; Rearview Mirror: New Art from Central & Eastern Europe, Художествена галерия на Алберта, Едмънтън, Алберта, Канада, 2012; Site Inspection – The Museum on the Museum, Музей за съвременно изкуство Ludwig Museum, Будапеща, 2011; Beziehungsarbeit - Kunst und Institution, Künstlerhaus Wien, Виена, 2011 други. Мудов е печелил стипендии в резидентните програми AIR на BINZ 39, Цюрих, Швейцария, 2009; KulturKontakt, Виена,, 2008; Akademie Schloss Solitude, Щутгарт, Германия, 2008; Recollets, Париж, 2006 и други.

През 2006 г. получава Награда за млад европейски художник на Trieste Contemporanea , а през 2010 Наградата Гауденц Б. Руф за ново българско изкуство в категория „Утвърдени творци”.

 







ФОРМИ НА СЪПРОТИВА 1944 - 1985

02 Март 2016 - 26 Май 2016


Тази изложба е опит да се разкаже за неизвестни, премълчавани, или недостатъчно популярни факти от историята на българското изобразително изкуство по темата за съпротивата на някои от художниците срещу опита да бъдат идеологически направлявани и по този начин деформирани като творци.  Изложбата е преди всичко документална. Изследването се базира на документи, съхранявани в Централния държавен архив, останките от досиетата на Държавна сигурност и разбира се на натрупаните публикации.

Още в първите дни след – септември 1944 г. част от най-популярните художници са арестувани. Повечето от останалите ентусиазирано или от меркантилни съображения се втурват да участват в пропагандните кампании на новата власт.

Между 1947 и 1956 година идеологическата преса, налагаща метода на социалистическия реализъм става толкова безмилостна, че постепенно принуждава част от истински талантливите художници да изоставят творчеството. Следва време на мъчително, за повечето от тях невъзможно възстановяване. Фактите свидетелстват – има личности, които остават верни на себе си, които отказват да се приобщават. Както са различни житейските съдби, така различни са и формите на съпротива: неучастието в художествения живот на Борис Денев и по-късно на Иван Георгиев – Рембранда; бягството на Христо Явашев, след него на Любомир Далчев. Най-често срещана форма на съпротива е самоизолацията. Кирил Петров, Лика Янко, Галин Малакчиев са художници, които в различни периоди капсулират творчеството си. Най-рядко е публичното говорене против властта, чийто ярък представител е Генко Генков. Бунтуването срещу пластичните норми е също форма на вътрешна съпротива. Има щастливци, които успяват да легализират бунта си като Златю Бояджиев, Атанас Пацев, Димитър Казаков, последвани от Ангел Станев, Зиятин Нуриев. Други като Иван Георгиев - Рембранда и Евгения Воденичарова задълго остават в групата на непознатите художници. Вероятно има и други бунтари, чието творчество предстои да бъде открито и изследвано.

Изложбата и каталога към нея очертават контурите на репресиите и проблясванията на съпротивата, до времето, когато перестройката в Съветския съюз ще постави начало на окончателното разпадане на Системата. Някои от българските художници плахо тръгват към нова посока на подражание.

Изложбата ще бъде съпроводена от дискусии и прожекции на филми, свързани с изследвания период.





1
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery