Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


ПОСЛЕДЕН РЕПОРТАЖ

28 Февруари 2017 - 26 Март 2017


Камен Старчев е сред най-активните съвременни български художници. Той притежава ярък индивидуален почерк и разпознаваем стил, в който модерните технически средства са подчинени на интелигентно, естетско и философско осмисляне на действителността. 

Композициите на Камен Старчев провокират и привличат с неочаквани и въздействащи решения - изчистени от клишета, те са изящен образ на реалността отвъд нейните визуални и смислови граници. В тях мигът, непосредствено предхождащ връхлитането, мистично се слива с безкрайността на момента когато вече нищо не съществува.

Проектът „ПОСЛЕДЕН РЕПОРТАЖ ” е структуриран около представата за случващото се, като със средствата на изображението интерпретира усещането за завършек, окончателност, необратимост. Изложбата включва три взаимно преплитащи се цикъла, които от различни гледни точки допълват и развиват основната линия:

Серията „Тялото на Орфей” припомня легендата за последните дни на певеца като хипотетичен символ на края на цивилизациите.

Цикълът „Земна светлина” е замислен като своеобразен реквием, съчетавайки абстрактна образност с разпознаваеми детайли от реалността.

Цикълът „Наблюдение” прибавя поредица от изображения, представящи определена логическа последователност и причинно-следствени връзки.

Всички произведения, включени в експозицията, са векторни графики - дигитален пигментен печат върху хартия, с преобладаващо големи формати, създадени в периода 2014 - 2017 година.

 

 

Камен Старчев е роден през 1971 в София. През 1990г. завършва Средното специално художествено училище за изящни изкуства "Акад.И.Петров"- София. През 1997г. завършва Скулптура в Националната Художествена Академия – София.

Има множество самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Носител е на престижни награди, сред които: Gaudenz B. Ruf Award - 2013, Гран При на VIІ Международно триенале на гра-фичните изкуства  - София, 2014 и др.







ГОЛОТО МЪЖКО ТЯЛО 1856 -1944

21 Февруари 2017 - 26 Март 2017


Темата за голото мъжко тяло в големия свят на изкуството не е нова. У нас обаче опити  за представянето й както в пространството на музея/галерията, така и в теоретичен план отсъстват. Изследвана, проучвана, проблематизирана, споделяна като визуален разказ, тази история у нас остава маргинализирана.

Всяко голо тяло, колкото и абстрактно да е, трябва да събуди у зрителя някаква капчица еротично чувство, пък била тя и най-бледа сянка – и ако не стори това, то е лошо изкуство и лъжлив морал.“ – отбелязва в капиталното си изследване върху голото тяло в изкуството Кенет Кларк. Дори да не се съгласим с тази идеологема в нейната цялост, то като че ли не бихме могли да намерим разумни аргументи да опровергаем твърдението, че „голото“, поне на територията на изкуството, се свързва с понятия като сексуално и еротично. Понятия, които във всяка епоха, като че ли подлежат на предефиниране с добавяне на все повече разклоняващи се договорки и уточнения. Понятия, които се отразяват в традиционната култура на българина и намират свои своеобразни употреби в редица обреди, фолклорни песни, митопоетични представи. Въпреки това в изложбата „ГОЛОТО МЪЖКО ТЯЛО 1856 – 1944 Г.“, побираща в себе си не изчерпателна, но все пак представителна извадка от образи, проекции на тази „употреба“ трудно могат да бъдат видени в чист вид. Какви са причините за това? Какво дистанцира българския художник от тялото на мъжа? Защо с пренасянето на оголения мъж върху платното от твореца той се превръща просто в нееротичен обект, лишен от емоционалност? Откъде произтича този отказ от заниманието на художника с голото мъжко тяло? Как тези „употреби“ на голото мъжко тяло в изкуството на творците у нас се мислят от самите автори? А от наблюдателя?

Това са само една малка част от въпросите, които експозицията прави опит да постави в пространството на българското изобразително изкуство. Отговорите на тези въпроси едва ли могат да са еднозначни. Но това са отговори, без които голото мъжко тяло ще продължава да ни кара да отместваме престорено неловко поглед от него.

Изложбата предлага първия по рода си визуален разказ за тази особена национална прикритост през фигурата на оставения без дрехи мъж. Голият мъж, който по една или друга причина, щом напусне частното пространство, като че ли се превръща в смущаващ социума обект. Експозицията представя развитието на учебния мъжки акт през периода и „употребата” на голото мъжко тяло в творчеството на художниците у нас. Посетителите ще могат да видят 96 творби – живопис, рисунка и скулптура на 54 автори, някои от които са знакови имена в историята на българското изкуство, а други позабравени и  напълно неизвестни за широката зрителска публика.

Изложбата е придружена от каталог и се реализира в партньорство с Национална галерия, София, Национална художествена академия, Национален музей „Земята и хората“ – София, Съюз на българските художници, художествените галерии в Пловдив, Кюстендил, Сливен, Шумен, Плевен, Пазарджик, Казанлък, Стара Загора, Лом, Ателие-колекция „Светлин Русев“, фондация „Цанко Лавренов“, частните колекции на Александър Керезов, Боян Радев, Венцислав Кадиев, Владимир Георгиев, Иво Райков, Николай Младжов, д-р Огнян Делибозов, Тома Николов, Христо Баларев.

 

Куратори: Аделина Филева, Рамона Димова, Пламен В. Петров







ЛИНИЯ: КРАТКОТО ИМЕ НА ПРОСТРАНСТВОТО

07 Февруари 2017 - 05 Март 2017


Линията (наред с колорита, светлосянката, обема и т.н.) е  основен изобразителен елемент, при това най-често основополагащ и предшестващ по отношение на останалите. Маркирайки началния импулс на идеята, осъществявайки спонтанната връзка между съзнаване и изобразяване, тя в редица случаи остава главен, а понякога и единствен носител на емоционалния заряд на творбата.

Лека, изящна и безплътна, или твърда, агресивна и материална, линията има свойството да съдържа повече от собствената си видимост, да разказва повече от показаното, да загатва обем, присъствие, движение и развитие. По този начин в условността на двуизмерното изображение тя изгражда пространство и генерира емоция.

Линията е присъща като елемент на рисунката, ескиза или етюда, но редица автори използват нейната изразителност и в изграждането на произведения, завършени като идея и материал – живописни, графични или пластични.

Изложбата изследва богатите изобразителни възможности на линията в широкия диапазон от беглата рисунка до прецизната конструкция, от поетичното до гротескното, от загатнатото до категоричното. Тя включва произведения на автори от различни поколения, стилове, жанрове и естетика, сред които Александър Божинов, Никола Петров, Пенчо Георгиев, Иван Милев, Давид Перец, Румен Скорчев, Светлин Русев, Маргарит Цанев-Марго, Александър Денков, Магда Абазова, Греди Асса, Любен Диманов, Димитър Казаков-Нерон, Петър Дочев, Лика Янко, Снежана Симеонова, Павел Койчев и редица други.  

Експозицията дава възможност на зрителите да се запознаят както със знакови, така и с непознати произведения на живописта, графиката и скулптурата от колекцията на СГХГ.

Куратор на изложбата е Светла Георгиева





1
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery