Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


ИЛИЯ БЕШКОВ – СВЯН И СТРАСТИ

19 Септември 2017 - 22 Октомври 2017


Обичам хората. От нищо друго не се умилявам, не се отвращавам, не плача и не примирам от страх, както от хората. И никой не ме убеждава в безсмислието на живота ми, както видът на първия срещнат човек. Цялата горчивина на своя живот аз превръщам в искрена и чиста усмивка, с която дарявам първия срещнат човек. Прониквам през дрехите, плътта, през костите (до дедите му и виждам родените и неродени деца) и изтръпвам пред това печално тяло, което той храни, почесва и не познава. (Бешков, Червена тетрадка, архив на семейство Бешкови. Без дата.)

След военния преврат от 19 май 1934 година, когато цензурата сприра левите вестници, в които публикува безпощадните си политически карикатури, Илия Бешков (1901–1958) е обзет от творчески бяс да нарисува всичко, което е уверен, че човеците вършат, въобразявайки си, че не могат да бъдат разкрити. Той надзърта в домашните и обществени бани, в бардаците, шантаните, кабаретата и спалните. Това е пътуване на прозрелия същността на царя и политическата клика художник към породилата ги благодатна среда – битието на градския човек, почувствано чрез неговите страсти и пороци, които го превръщат в лоялен верноподаник, опрощаващ пороците на тези, които го управляват. Подобно художническо поведение, което изобличава превъзбудените мъже, сладострастните вдовички, бързащите към кревата съпрузи, съблазняващите се, съвъкупляващите се, няма аналогия в познатия кръг произведения между двете световни войни нито в България, нито извън нея. Разбираемо е, че само най-невинният слой от тези произведения ще бъде показан в единствената изложба, която Бешков прави преживе (1937 г.) и в следващите я албуми и монографии. В продължение на дълги десетилетия страстните му рисунки очакват публичност, която бе осъществена тази година благодарение на Савка Чолакова, Красимир Илиев и издателство „Изток-Запад“.

За eкспозицията „ИЛИЯ БЕШКОВ – СВЯН И СТРАСТИ“ са събрани над 180 рисунки, собственост на Художествена галерия „Илия Бешков”- Плевен, Национална галерия, Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Христо Цокев” – Габрово, Градска галерия – Смолян, Художествена галерия „Никола Маринов” – Търговище. Особен интерес представляват произведенията от частни колекции, които публиката ще може да види за пръв път.

Тази изложба представя Илия Бешков и като ненадминат рисувач, и като неуморен търсач на истината за човека. Похотта, уродливостта, а и красотата (понякога) на неговите герои е убийствено правдива, защото всички те са негови рожби, които обича и осмива без да мрази. Затова пленяват със своята истинност. Най-малкото, което може да се каже за тях е, че са преживени. Те са окъпани от неговата обич. Носят неговите страсти, неговите недъзи и неговата печал от съществуванието им. Това ги прави безсмъртни.

 







В СЯНКАТА НА ОРИЕНТА

14 Септември 2017 - 26 Ноември 2017


Това е първи по рода си международен проект, иницииран от българска институция, който цели представянето на визуален разказ с творби на едни от най-ярките художници от България, Гърция, Румъния и Сърбия работили активно през втората половина на ХІХ и първата половина на ХХ в. Фокусирани върху темата за специфичното развитието на изкуството на Балканите в сянката на Ориента, изследователският екип на изложбата предлага на публиката среща с емблематични за историята на изкуството на четирите балкански държави автори и произведения.

_

Илюстрирайки как западният човек мисли Балканите, известната изследователка на Балканите Мария Тодорова цитира Артър Смит, американски журналист, без съмнение приключенец, който не само пише като кореспондент за нюйоркския вестник „Ивнинг пост“, но също така взема участие в българските националноосвободителни борби като четник. Той описва първите си впечатления от София през 1907 г., като отбелязва, че градът може и да разочарова туриста търсещ живописност, тъй като вече има електричество, трамваи и до известна степен е уреден, „Но разочарованието може да е само повърхностно, “София не е толкова цивилизована, че да загуби чара на стария свят, пикантния аромат на Изтока. Лустрото на цивилизацията е засегнало повърхностно само някои страни, а в други не е извършило забележими промени. Когато излезеш от коридора на вагона и стъпиш на чистата жълта софийска гара, инстинктивно чувстваш, че Европа е зад теб и ти стоиш в сянката на Ориента.“ За западния човек чарът на Балканите най-често се крие в лъчите на южното слънце, неопорочената природа и най-важното – в хората, техния вътрешен живот, истински емоции, дори в бита,  неподправен и близък до естественото, отстранен от модернизацията.

Именно тези представи и отраженията им в културата, създадени от опозицията „свое - чуждо”, „Оксидент - Ориент” и мястото на Балканите в този глобален дискурс, са основен изследователски фокус в изложбата. Със изключителното съдействието на Национална галерия – Музей Александрос Суцос (Гърция), Национален музей на изкуствата в Румъния, Галерия Матица Сръбска, Общински музей на Букурещ и регионалните галерии от страната, СГХГ представя произведения на едни от най-изтъкнатите автори от България, Гърция, Румъния и Сърбия. Много от тях получават образоването си в чужбина и познавайки поне интуитивно западния начин на мислене за Балканите, създадат художествени произведения, които от една страна се вписват в традицията на западноевропейската живопис, а от друга – функционират в културно отношение като маркери за Своето. Така в XIX и началото на XX век, в картините на тези художници, положили основите на „новата” светска живопис в своите държави, откриваме идиличната представа за родното и за обикновения живот, близката другост на различните култури в общността и далечната другост на Ориента, характеризираща се едновременно с цивилизационна нарушеност и екзотика.

Тъкмо затова интересът към близкия и далечен Друг остава траен и в хода на XX в. той се разширява, поне по отношение на българските художници. Докато сюжетите, свързани с чуждите култури в общността продължават да присъстват, пътуванията в далечни, непознати страни стават достъпни за школуваните автори, което разкрива пред тях нови творчески хоризонти. С художествените търсения на модернизма характерни за този период, се изгубват и описателните картини от първите години след Освобождението. Очаровани и вдъхновени от далечните култури, художниците ги отразяват в произведенията си по различен начин. Така площади огрени от южното слънце, пазари със занаятчии, кафенета с пушачи на опиум, хареми и одалиски, въображаеми бани се появяват в  живописта от първата половина на XX в. Артистите откриват какво приляга на техния темперамент и прибавят към чара на Ориента един нов маниер на живописване. Един Друг поглед към Изтока, белязан от исторически и географски обусловената връзка на художника от Балканите със Сянката на Ориента.

В този смисъл изложбата „В сянката на Ориента“, стъпвайки на споделеното в научната конференция „Ориентализъм и Балканите“, която се проведе през март 2017 г. с участието на редица изтъкнати изследователи, разкрива за първи път във визуален разказ проблема за мястото на Балканите в голямата тема за Ориентализма като културно, а не ограничено изкуствоведско понятие. Тема, чиито най-ярки теоретици остават Едуард Саид и Мария Тодорова. Нещо повече в настоящата изложба екипът на проекта дава възможност да се проследят отраженията в творчеството на балканските художници на диадите „свое – чуждо“, „Ние – Другите“, „Европа – Балканите“, „Изток – Запад“. Това са цивилизационни отражения, които ни показват многообразието от срещата и съ-съществуването на различни култури и етноси. Едно многообразие, с което днешният глобален свят, в контекста на съвременните политически процеси, се опитва да се справи – понякога със средствата на диалога и толерантността, а друг път – с агресия. Ето защо изложбата „В сянката на Ориента“ трябва да се разглежда и като възможност за среща с един вече отминал опит, която да ни даде подходи за оглеждане и осмисляне на настоящия културен хаос обзел съвремието ни, съвремие, в което срещата с Другия, учудващо, а може би пък обяснимо, става все по-трудна.

Визуалният материал в изложбата е систематизиран в няколко условни теми, за които са подготвени аудиогидове с разширена информация за посетителите.

През октомври месец предстои представянето на каталога на експозицията, както и сборникът с докладите от научната конференция проведена през март 2017 г.

Проектът се реализира в партньорство с Националната галерия на Гърция в Атина, Националната галерия на Румъния в Букурещ и галерия Матице в Сърбия и с изключителната подкрепа на Министерство на културата, Столична община, Посолството на Гърция в България, Посолството на Румъния в България, Посолството на България в Гърция, Фондация „13 века България“, НФ „Култура“.

Изложбата не би била възможна без съдействието и професионализма на екипите на Националната галерия в София, Държавна агенция „Архиви“, Национална библиотека „Св. Кирил и Методий“ и много от галериите в страната.





1
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery