Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


ГРАДЪТ, БЕЗ КОЙТО НЕ МОЖЕМ ПЪРВА МЕЖДУНАРОДНА ИЗЛОЖБА НА КАРИКАТУРАТА СОФИЯ 2010

27 Октомври 2010 - 28 Ноември 2010


Изложбата представлява мащабно международно събитие, където се срещат и допълват различни стилове и тенденции в карикатурата, насочени към общата, актуална и все по-болезнена тема: човекът и градът. Надхвърляйки границите на забавното, творбите подтикват към размисъл, налагат тревожни обобщения, напомнят за отговорността, която всички ние носим, за да бъде пре-дотвратена надвисналата над света катастрофа. Същевременно, заредени с неунищожимата сила на смеха, карикатурите внушават и надеждата, че във властта на човека е да промени хода на събитията, отнасяйки се с грижа към земята - единствен и общ дом за всички.

За изложбата са представени 386 творби на автори от 50 страни. От тях журито е селектирало 78 автора от 29 страни с общо 96 карикатури.

В залата на СГХГ ще бъдат представени оригиналите на тези произведе-ния, като техни уголемени копия се показват в експозиция на моста зад НДК.

При откриването на изложбата в СГХГ ще бъдат обявени наградените участници. Присъдени са І, ІІ и ІІІ награда и 10 специални награди от името на медийните партньори.
Амбицията на организаторите е изложбата да прерасне в ежегоден меж-дународен фестивал на карикатурата.
Изложбата се организира със съдействието на Столична община, секция „Карикатура” при Съюза на българските художници, FECO – България /Федерация на европейските карикатуристи/, SRN – България /Организация за защита правата на карикатуристите/.







ГРУПА XXL РЕМИНИСЦЕНЦИИ ОТ 90-ТЕ

12 Октомври 2010 - 21 Ноември 2010


Свилен Стефанов, Хубен Черкелов, Косьо Минчев, Георги Тушев, Иван Кюранов, RASSIM, Генади Гатев, Георги Ружев, Петър Райчев, Анатолий Осмоловски, Дейвид Д’Агостино, Борис Сергинов, Росен Тошев, Красимир Добрев, Димитър Яранов

Изложбата представя избрани работи на художници от кръга на галерия XXL, съществувала през 90-те години на ХХ век в София. В художествените среди групата XXL традиционно се свързва с преднамерено провокативни произведения, действия и изложбени концепции. Главна стратегия на групата е да предизвика обществото да забележи и реагира на изкуството, използвайки като основен инструмент критическия коментар върху традиционното, политиката, социалния морал и масовата култура. 
„…Това, което отличава тези художници, е ясното желание за социален радикализъм в изкуството, който да говори за проблемите на обществото, нравствените мутации, политическите перверзии и дори срещу конюнктурната квазиангажирана позиция на определени артистични среди. Съществува желание за ново нравствено действие, насочено към смяната на социалното въображение, но това не е търсене на пряка дидактика, а опит за активиране на процеса на автокомуникация у всеки един изкушен от съвременното изкуство зрител…”, пише Свилен Стефанов, във връзка с дейността на тази формация.
Изложбата в СГХГ включва видео, фотография, живопис, инсталации и обекти, създадени и показвани в изложбите на галерия XXL от най-активния период на съществуването на групата – между 1994 и 2003 г.
Настоящата експозиция е базирана на серия събития, отразяващи историята на XXL, а като нейно продължение през ноември в галерия „Академия” ще бъдат представени новите произведения на авторите, които в последните години работят в България и САЩ.
Манифестът на XXL е написан през януари 1995 г. и е публикуван за пръв път във в. Култура, а по-късно е публикуван с допълнения и в „Литературен вестник”. През 1996 г. групата създава галерия XXL и Фондация „Съвременно изкуство”, които съществуват до 2003 г. на площад „Македония” № 2 в София. 
Някои от най-популярните изложби, инициирани от кръга XXL са: „Косьо, Хубен, Тушев” (1997), „Измерения на насилието” (1998), „Gangstart” (1998), „Антифеминизъм / Антимачизъм” (2000), “Да нариташ културата” (2000), „Българският пейзаж като метафора” (2001), както и цикълът изложби „Нови радикални практики” (от 1997 до 2001).
Въпреки че галерията е закрита след изложбата „Антисакс. Ново политическо изкуство” през 2003 г., а по-голямата част от авторите емигрират, връзките между тях никога не се разпадат, те работят и до днес в различни направления и на различни места по света.

http://xxlgallery.hit.bg/







Лика и Генко

05 Октомври 2010 - 21 Ноември 2010


Лика Янко (1928-2001) и Генко Генков (1923-2006) са двама български художници, започнали своето творчество в годините на драматични промени. Двама автори, които във времената на непрекъснатите компромиси никога не отстъпват от своите възгледи, и всеки по свой начин достига до своята истина в изкуството. Генко – експресивно и възторжено, Лика – спокойно и задълбочено.

През 50-те години на 20-ти век Лика и Генко са близо един до друг – правят пейзажи, в които освобождават цвета и формата от проповядваните канони на социалистическия реализъм. По-късно, през 60-те, постепенно вървят в две противоположни посоки на живописване – белите платна на Лика и цветните експлозии на Генко. Тези посоки намират своята кулминация в неговите почти абстрактни пейзажи и в нейните мито-поетични композиции. Когато картините им са една до друга, може да се усети вътрешно сходство. Лика ползва линеарността и преобразява иконографията на православното средновековие, а Генко яростно интерпретира неговата иконична цветност.

Изложбата „Лика и Генко” е опит да се покажат основните посоки на пътуването на двамата автори към себе си. Със своето житейско и творческо поведение те доказват, че по пътя към божественото се преминава задължително през портата на свободата. 

Изложбата се реализира със съдействието на: Националната художествена галерия; Градските художествени галерии във Варна, Сливен, Кърджали; частни колекции.

Куратор: Красимир Илиев







АКВАРИУМ Творби от фонд Съвременно изкуство на Софийска градска художествена галерия

29 Септември 2010 - 22 Октомври 2010


Това е първият съвместен проект между Градската галерия в София и Софийския университет в общия стремеж за популяризиране на съвременното изкуство и активиране на общуването с него. Произведенията напускат депата на СГХГ, за да потърсят диалог в една жизнена и динамична среда.

Изложбата разглежда аквариума като умален модел на света. Едно опитомено пространство, в което съществува живот със своите радости и драми. Идеята тръгва, от една страна, от самите изложбени пространства, които със своите стъклени витрини приличат на аквариуми. От друга страна, препраща към учебното заведение като инкубатор на жизнени процеси.

В изложбата участват едни от най-изявените съвременни български художници, чиито работи се намират в колекцията на Софийска градска художествена галерия. Сред тях са Сашо Стоицов, Мариела Гемишева, Красимир Терзиев, Михаела Власева, Надежда Олег Ляхова, Иван Костолов, Расим, Иван Мудов и др. Показани са живопис, фотография, обекти, инсталации.

Избраните работи изследват човешкия образ в неговите взаимоотношения със средата. В случая това е конкретният град в конкретната държава в конкретното време: София-България-началото на 21-ти век. Какво се случва със съвременния човек днес и тук? Променили ли са се неговите възприятия за света и начините на общуване с другия? Разчитаме ли по произведенията на съвременните художници промените на света, в който живеем?

Изложбата представя най-актуалните тенденции в съвременното изкуство с оригинални и социално активни творби.

Софийска градска художествена галерия работи с млади художници и изкуствоведи, развива специални програми за интегрирането им в художествените процеси. В този смисъл едно сътрудничеството със СУ „Св. Климент Охридски” е интересно и ползотворно в процеса на намиране на нови публики.

Куратор на проекта: Мария Василева, главен уредник в СГХГ. 







СЛЕДИТЕ НА ГРАДА ЙОЗЕФ ОБЕРБАУЕР (1854 - 1926)

14 Септември 2010 - 17 Октомври 2010


Йозеф Обербауер е първият художник, който посвещава значителна част от творческата си дейност на София. Неговите прецизно изпълнени акварели и рисунки са безценни свидетелства за облика на столицата и други градове от страната ни от края на ХІХ и началото на ХХ век. Запален пътешественик, той рисува Несебър, Търново, Трявна, като го привличат храмовите постройки, старите къщи, гробищата, останките от крепостни стени, пазарите, населени с впечатляващо разнообразие на хора в различни носии. Това са картини и едновременно автентични документи, в които е затворен духът на време, което си отива под напора на европеизирането. 

Особено го вълнуват местата, които са призвани да съхраняват духовността - манастирите и църквите. Посвещава серии от картини на базиликата Св.София, тогава най-значимата постройка в столицата, в които могат да се проследят архитектурните й преобразования, Рилския манастир, несебърските църкви, Бачковския манастир, църквата „Св. 40 мъченици” в Търново и множество други. 

Като главен чертожник към Софийския общински съвет прави план на махалите Банишор и Драз с все още видимите останки на северната част от крепостната стена на Сердика. Този план му служи като основа за акварела „Реконструкция на Улпия Сердика”, в който използва фактите и въображението си за да представи античния град.

Интересно е да се изучава развиващият се град и да се проследи колко различна е столицата. Нещо се е съхранило, друго е разрушено. В тези творби София внушава спокойствие, но и тревога от преходността на времето. 

Картините на Обербауер са упрек за нехайството, с което са се отнасяли тогавашните градостроители към следите от минали епохи във времето на динамични промени и урок за днешните архитекти.

Изложбата представя 78 рисунки и акварели, както и най-интересния от неговите оригинални хандриси, както дълго време са се наричали ръчно рисуваните картографски планове. Тя е резултат от усилията на Музея за история на София и Софийската градска художествена галерия.


Изложбата е придружена от каталог.







ТОЧКИ НА ПРЕСИЧАНЕ Художници рисуват художници

29 Юни 2010 - 26 Септември 2010


Изложбата включва портрети от края на 19. век до началото на 21. век, от различни поколения творци. Широкият времеви обхват позволява да се проследят промените, които настъпват във взаимното възприемане на художниците. 

Eкспозицията отразява популярността на портрета като жанр, качеството на художествената продукция и интереса към художника и критика като модел. Тя би могла да се разглежда като част от поредица изложби, започнали с „Автопортретът. Зримият образ и скритият смисъл” през 2006 в СГХГ. Докато „Автопортретът” акцентира върху погледа на художника към себе си, настоящата изложба показва живота на една творческа общност „отвътре” посредством смисловите модификации на отношението художник-художник и художник-критик в полето на живописта. 

В традициите на българското изобразително изкуство портретът се отличава с относително устойчиви композиционни схеми и формални постановки. В изложбата се открояват няколко типа портрети, които отразяват посоките на артистичен диалог. Става дума за портрети, разкриващи лични отношения (интимна връзка, съпружески контакт), портрети, фиксиращи взаимоотношенията родител-дете в контекста на приемствеността, портрети, маркиращи неформални артистични кръгове и приятелски общности и портрети, документиращи реално събитие от художествения живот или институционализиран тип комуникация. Портретирането като форма на контакт се открива и в двойките взаимни портрети на творци от едно или различни поколения. 

Портретът е начин да се овеществи едно общуване. Когато това се случва между художник и критик нещата стават многоаспектни и сложни. Ролята на критиката през годините е различна. Вписването на образите на изкуствоведи и художествени критици, популярни в различни периоди от историята на българското изобразително изкуството, разкрива още един пласт от художествения живот. 

В изложбата са събрани платна, създадени в периода 1898 - 2010г., част от които за първи път стават публично достояние. Eкспозицията е съпътствана от каталог на CD-ROM, който съдържа 165 платна от 98 автори. 

Произведенията са притежание на СГХГ, НХГ, Ателие-колекция Светлин Русев, НХА, ХГ Варна, ХГ Видин, ХГ Димитровград, ХГ Пазарджик, ХГ Плевен, ХГ Пловдив, ХГ Казанлък, ХГ Кюстендил, ХГ Сливен, ХГ Стара Загора, ХГ Стражица, ХГ Търговище, ХГ Разград, ХГ Русе, ХГ Шумен, Общински институт „Старинен Пловдив”, СБХ и частни колекции. 

Куратор: Даниела Чулова-Маркова







Изложба на номинираните художници за Наградата за съвременно изкуство БАЗА: Антон Терзиев, Викенти Комитски, Орлин Неделчев, Райчо Станев, Светлана Мирчева, Стефания Батоева, HR-Stamenov

15 Юни 2010 - 18 Юли 2010


За трета поредна година предстои връчването на наградата за млад автор в областта на съвременното изкуство БАЗА. Тя съществува като част от международна мрежа от награди в различни страни в Централна и Източна Европа (YVAA), основана през 1990 г. и менажирана от International Studio and Curatorial Program (ISCP), Ню Йорк. Включването на България през 2008 г. е по инициатива на Мария Василева, а управлението на наградата е поето от Института за съвременно изкуство – София. Изложбата на номинираните се провежда в СГХГ. Наградата е стипендия, шестседмичен престой в Ню Йорк и самостоятелна изложба в галерията на ИСИ – София. Конкурсът е отворен за творци до 35 години, работещи във всички медии на съвременното изкуство. Името на победителя се обявява при откриването на изложбата.

През 2010 г. вече може да се направи равносметка на всички дейности, свързани с БАЗА. През октомври-ноември 2009, първият носител на БАЗА Рада Букова, реализира самостоятелната изложба STILL LIFE ...останалото е мъгла и вятър в Галерия ИСИ, а в началото на тази година Самуил Стоянов, носител на БАЗА за 2009 г., проведе успешно своята резиденция в Ню Йорк. 
Сред приоритетите на БАЗА е разширяването на възможностите за изява и професионални контакти. Миналата година в Галерия Васка Емануилова беше показана самостоятелна изложба на Луиза Марган, носителка на наградата ОНО, съответна на БАЗА в Словения. 

За БАЗА 2010 бяха номинирани седем от общо 35 кандидати. Изборът се определя главно въз основа на осъществени проекти, а за крайния резултат голямо значение има и представянето в самата изложба. Тази година номинираните работят предимно върху нови проекти, реализирани специално по този повод, както и върху развитието на вече показвани произведения – предимно обекти, видео и инсталации. 

През 2010 членове на журито са: Яра Бубнова, Лъчезар Бояджиев, Надежда Олег Ляхова, Рене Беекман и Даниела Радева.

Носител на наградата за съвременно изкуство БАЗА за 2010 е Антон Терзиев.







More or Less Exhibition

26 Май 2010 - 18 Юни 2010


More or Less е основната изложба във второто издание на Sofia Design Week2010. Тя се осъществява по идея на Васил Илиев, арт директор на списание Едно.
Общото между участниците в експозицията – рекламната агенция KesselsKramer, журналистът Андрю Лосовски и мултидисциплинарните художници Хелмут Шмиц, Томас Майлендер, Даниел Ийток и Франсоа Нугес– е, че те подхождат с хумор към съвременния дизайн и поставят под въпрос неговата стойност. 

Впечатляващи са нетрадиционните дизайнерски решения на холандеца Хелмут Шмиц. Английският артист Даниел Ийток пък се „заиграва” с отмяната на забраната за пушене в България, като представя колекция от необичайни алтернативи на класическия знак „Пушенето забранено”. В изложбата също така ще бъдат представена акцията “Do aplastic bag” на известната с нетрадиционните си рекламни решения агенция KesselsKramer. В основата на тази акция е създаването на нови дизайнерски обекти от 4000 използвани вече найлонови торбички.

Друг важен акцент са произведенията на френските артисти Томас Майлендер и Франсоа Нугес, които с работите си се опитват да премахнат границата между изкуство и дизайн. В изложбата участва и Андрю Лосовски, който е страстен фен на независимите списания, и обича да превръща книжните издания в дизайн обекти.

Изложбата е част от проявите в рамките на SOFIA DESIGN WEEK 2010. Събитието се организира от списание Едно, с подкрепата на фондация Америка за България.







Графики от фонда на СГХГ на изложба в Българския културен институт в Париж

18 Май 2010 - 11 Юни 2010


Без да си поставя за цел проследяването на една последователна хронология, изложбата отразява различни периоди от развитието на графиката в България. Измежду 3 300 графични произведения, съхранявани във фонда на Софийската градска художествена галерия, са избрани творбите на 28 художници, които дават представа за промените в стиловото развитие на българското изкуство през 20-ти век, както и за динамиката при използването на различните техники на печатната графика: суха игла, офорт, литография, акватинта, гравюра на дърво, мецотинто.

В изложбата са включени творби на емблематични за историята на българското изкуство имена, които работят през първата половина на 20-ти век: Васил Захариев, Николай Райнов, Веселин Стайков, Жорж Папазов, Давид Перец. Следват някои от авторите, определили облика на изкуството ни и дали сериозен тласък на развитието на графиката, създавайки разнообразие на стилове и техники от 60-те години на 20-ти век насам: Тодор Панайотов, Борислав Стоев, Златка Дъбова, Анастасия Панайотова, Румен Скорчев, Петър Чуклев, Симеон Венов и др. Включени са и следващите поколения художници, чието творчество допринася за обогатяването на жанра: Иван Нинов, Христо Кърджилов, Васил Попов, Явора Петрова, Валентин Стефанов и др.

Лаконична по своя обем, изложбата носи както информация за процесите в българското изкуство, така и чистата наслада от общуването с всичко онова, което графиката по неповторим начин е запечатала върху лист хартия.







Богдан Александров ШУМ. Портрети на близък човек

11 Май 2010 - 06 Юни 2010


Аутизъм. Разстройство на развитието, което пречи на човешкия индивид да възприема нормално и да взаимодейства със заобикалящия го свят, както и да организира и разбира информацията, която получава чрез своите сетива. Неврологично заболяване, в следствие на което настъпват промени във функционирането на рецепторите.
Богдан Александров научава това през 1989 година. Тогава дъщеря му Емилиана е на две години и половина. Следва швейцарска клиника, където прилагат метод за лекуване на аутични хора, който се състои в опит за коригиране на звуковия рецептор чрез подлагането му на постепенно усилващ се филтриран шум. В края на терапията звукът достига до пределите, допустими за ухото. В основата на този метод е обстоятелството, че към силния шум се привиква. Човек спира да чува преминаващия под прозореца на стаята му трамвай към края на втората седмица.
След 20 години тази лична история е повод за създаване на цикъл от творби – голямо форматни портрети – чрез добавяне/налагане на цветен шум до степен изчезване на образа. Идеята се базира на физически феномен, съществуващ при използване на технически или дигитални устройства за фиксиране и възпроизвеждане на образ – към самото изображение се добавя (генерира) т.нар. визуален шум (зърнеста структура удивително напомняща за вселенския фонов шум – White Noise), който въздейства извън-рационално. 
Размяната в позиционирането на смислите и обръщането на посоката на посланието в работите ги трансформира в артистична и символна „терапия", адресирана към „нормалните" хора.
Изложбата включва 18 творби, формат 130/200см., подредени на огледален принцип. Всяка двойка бинарни творби е свързана със слушалки и флаш-стик, които пренасят участника в шумовата среда. Материалът, използван за нанасяне на цветния шум, е дунапрен и служи за създаване на огледалните (бинарни) образи. 

* * *
Богдан Александров е роден през 1960 г. във Видин, където живее и работи. През 1989 завършва живопис във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Работи в областта на съвременното изкуство (живопис, видео, инсталации). Изявява се и като куратор. 





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery