Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


НИКОЛАЙ БОЯДЖИЕВ. 1904 - 1963

21 Януари 2011 - 20 Февруари 2011


Това е първата изложба, посветена на художника Николай Бояджиев след неговата смърт през 1963 г. Включените в нея 23 маслени платна и над 40 рисунки показват характерните етапи от развитието на твореца. Голяма част от представените произведения са собственост на семейството на художника и частни колекционери. Целта на изложбата в Софийска градска художествена галерия е да срещне публиката с този сравнително непознат автор. Николай Бояджиев е един от онези наши художници, които поради една или друга причина остават забравени във времето. Преоткриването на творчеството му днес, поражда различни въпроси и открива възможности за бъдещи изследвания върху проблемите на българското изкуство. 

Роден през 1904 г. в Свищов, Николай Бояджиев завършва живопис в Художествената академия през 1930 г. в курса на проф. Борис Митов. Дълги години той е преподавател по рисуване в Шуменската гимназия. Работи в областта на портрета, голото тяло и пейзажа. През 1951 г. Николай Бояджиев става старши асистент в катедра Рисуване към Изящния факултет на Художествената академия. През 1958 г. художникът е изключен от СБХ поради отказа си да работи по „задължителните” теми с политически характер. През 1961 г. е издигнат от позицията старши асистент до преподавател. В следващите години Николай Бояджиев не е допускан до участие в Общите художествени изложби. Умира на 12 октомври 1963 г. 
През годините в Академията, през неговата педагогическа школа преминават художници като: Светлин Русев, Христо Явашев, Дора Бонева, Иван Кънев, Никола Гюзелев, Александър Станев, Атанас Яранов, Георги Божилов, Димо Заимов, Дончо Вълчев, Иван Б. Иванов, Валентин Старчев, Генчо Денчев, Петър Чуклев, Галин Малакчиев, Иван Колев и още много други. 

Участващи институции в изложбата: СГХГ, Музей към Национална художествена академия, ХГ Шумен, Ателие – колекция Светлин Русев, София, частни колекции.

Изложбата е придружена от каталог, издаден от СГХГ с подкрепата на акад. Светлин Русев.

СГХГ изказва специални благодарности към Вили Бояджиев, Светлин Русев, Иван Кънев, Иван Б. Иванов, Иван Парпаров, Михаил Заимов, Георги Тороманов, Мариела Табакова и Кристиана Петрова. 

Уредник на изложбата: Милена Балчева.
Екип: Аделина Филева, Мария Василева, Светлин Русев, Илинка Чергарова, Стефан Стефанов, Петър Димов, Надежда Олег Ляхова.







МЕТАМОРФОЗИ НА ТЪКАНТА Български и китайски художествен текстил

07 Декемрви 2010 - 14 Януари 2011


„Метаморфози на тъканта” е изложба, която показва източника на текстилното изкуство – нишката, както и отдалечаването от нея. Тя представя многообразието на търсенията на съвременното текстилно изкуство в посока на боравенето с нови източници на идеи, материи и форми. 

Изложбата е част от проект по повод честването на 50-годишнината от създаването на специалност „Текстил” в Националната художествена академия, София и делото на проф. Марин Върбанов, като създател на специалността и неговото влияние върху развитието на текстилното изкуство в България и Китай.

В тази експозиция българската публика за първи път ще има възможността да види творби на ученици и последователи на професор Марин Върбанов от Институт „Върбанов” към Китайска художествена академия, гр. Ханджоу - проф. Шъ Хуей, проф. Джу Вей, Лянг Шао Дзи, проф. Шан Цън, Хуан Йен, Ин Син Сюн. Всички те са утвърдени и световно известни автори, работещи предимно в областта на меката скулптура и текстила, експериментиращи умело както с различните материали и техники, така и с възможностите за овладяване на пространството, дълбоко вкоренени в традициите на източната култура и философия.

Българските художници, които са подбрани са познати текстилци на нашата публика - преподаватели в специалност „Текстил” към НХА - проф. Анна Бояджиева, доц. Асадур Маркаров, д-р. Вержиния Тодорова - Маркарова, д-р. Аделина Попнеделева, Цвета Явашева - Иванова.

Куратори: Асадур Маркаров, Вержиния Тодорова - Маркарова, Шъ Хуей

Съорганизатори: Национална художествена академия , София и Китайска художествена академия, Ханджоу







АТЕЛИЕТО. МУЗИ И МОДЕЛИ

01 Декемрви 2010 - 20 Февруари 2011


Изложбата „Ателието. Музи и модели” е част от поредицата тематични изложби, които специалистите от СГХГ организират в последните години. След „Автопортретът. Зримият образ и скритият смисъл” и „Точки на пресичане. Художници рисуват художници” този проект предлага още един поглед към вътрешния свят на твореца.

Експозицията представя темата за ателието – това лично и свещено пространство на художника, което много често остава скрито от външни погледи. Извършвайки исторически прочит на периода от началото на 20-ти век до наши дни, изложбата проследява интереса на творците към ателието като сюжетна рамка. Кръгът на представените автори е широк като показва както познати, така и по-малко известни имена от българското изкуство. Времевата рамка, в която се разполага изследването, дава възможност да се проследят търсенията на различни поколения художници.

Освен живописни произведения изложбата включва и документална част – фотографии на ателиета. Своебразният диалог между художествените творби и архивните или съвременни снимки разкрива различни гледни точки към темата за ателието и предлага разнообразни възможности на зрителя да надникне в личния свят на художника.
Подбраните творби маркират няколко подтеми в изложбата: ателие – интериор, ателие – натюрморт, моделът и художникът в ателието. Включени са над 130 живописни творби и около 60 фотографии. Сред авторите са: Олга Брадистилова, Елисавета Консулова-Вазова, Андрей Николов, Асен Пейков, Вера Недкова, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Пенчо Балкански, Иван Пенков, Славка Денева, Георги Павлов, Атанас Яранов, Найден Петков, Йордан Кацамунски, Георги Божилов, Димитър Киров, Долорес Дилова, Николай Янакиев, Любен Зидаров, Василка Монева, Марко Монев, Румен Скорчев, Светлин Русев, Сирма Сарафова, Андрей Даниел, Греди Асса, Станислав Памукчиев, Едмонд Демирджиян, Ивайло Мирчев, Минко Йовчев, Александър Петков, Нина Русева, Атанас Атанасов, Виолета Танова, Марина Маринова и редица други.

Произведенията са собственост на СГХГ, НХГ, ХГ Пловдив, ХГ Плевен, Колекция-Дарение „Светлин Русев” Плевен, ХГ Бургас, ХГ Русе, ХГ Сливен, ХГ Стара Загора, ХГ Добрич, ХГ Пазарджик, Общински институт „Старинен Пловдив, ХГ Казанлък, ХГ Кюстендил, Колекция „Ангел Симеонов”, СБХ и частни колекции. Използваният снимков материал е притежание на ДАА, НА на БАН, Исторически музей Лом и частни лица.

Експозицията е съпътствана от каталог на CD-ROM.

Куратор на изложбата е Милена Балчева.

По реализацията на проекта работиха: Аделина Филева, Мария Василева, Даниела Чулова-Маркова, Надежда Олег-Ляхова, Илинка Чергарова, Марин Маринов, Петър Димов, Стефан Стефанов







ГРАДЪТ, БЕЗ КОЙТО НЕ МОЖЕМ ПЪРВА МЕЖДУНАРОДНА ИЗЛОЖБА НА КАРИКАТУРАТА СОФИЯ 2010

27 Октомври 2010 - 28 Ноември 2010


Изложбата представлява мащабно международно събитие, където се срещат и допълват различни стилове и тенденции в карикатурата, насочени към общата, актуална и все по-болезнена тема: човекът и градът. Надхвърляйки границите на забавното, творбите подтикват към размисъл, налагат тревожни обобщения, напомнят за отговорността, която всички ние носим, за да бъде пре-дотвратена надвисналата над света катастрофа. Същевременно, заредени с неунищожимата сила на смеха, карикатурите внушават и надеждата, че във властта на човека е да промени хода на събитията, отнасяйки се с грижа към земята - единствен и общ дом за всички.

За изложбата са представени 386 творби на автори от 50 страни. От тях журито е селектирало 78 автора от 29 страни с общо 96 карикатури.

В залата на СГХГ ще бъдат представени оригиналите на тези произведе-ния, като техни уголемени копия се показват в експозиция на моста зад НДК.

При откриването на изложбата в СГХГ ще бъдат обявени наградените участници. Присъдени са І, ІІ и ІІІ награда и 10 специални награди от името на медийните партньори.
Амбицията на организаторите е изложбата да прерасне в ежегоден меж-дународен фестивал на карикатурата.
Изложбата се организира със съдействието на Столична община, секция „Карикатура” при Съюза на българските художници, FECO – България /Федерация на европейските карикатуристи/, SRN – България /Организация за защита правата на карикатуристите/.







ГРУПА XXL РЕМИНИСЦЕНЦИИ ОТ 90-ТЕ

12 Октомври 2010 - 21 Ноември 2010


Свилен Стефанов, Хубен Черкелов, Косьо Минчев, Георги Тушев, Иван Кюранов, RASSIM, Генади Гатев, Георги Ружев, Петър Райчев, Анатолий Осмоловски, Дейвид Д’Агостино, Борис Сергинов, Росен Тошев, Красимир Добрев, Димитър Яранов

Изложбата представя избрани работи на художници от кръга на галерия XXL, съществувала през 90-те години на ХХ век в София. В художествените среди групата XXL традиционно се свързва с преднамерено провокативни произведения, действия и изложбени концепции. Главна стратегия на групата е да предизвика обществото да забележи и реагира на изкуството, използвайки като основен инструмент критическия коментар върху традиционното, политиката, социалния морал и масовата култура. 
„…Това, което отличава тези художници, е ясното желание за социален радикализъм в изкуството, който да говори за проблемите на обществото, нравствените мутации, политическите перверзии и дори срещу конюнктурната квазиангажирана позиция на определени артистични среди. Съществува желание за ново нравствено действие, насочено към смяната на социалното въображение, но това не е търсене на пряка дидактика, а опит за активиране на процеса на автокомуникация у всеки един изкушен от съвременното изкуство зрител…”, пише Свилен Стефанов, във връзка с дейността на тази формация.
Изложбата в СГХГ включва видео, фотография, живопис, инсталации и обекти, създадени и показвани в изложбите на галерия XXL от най-активния период на съществуването на групата – между 1994 и 2003 г.
Настоящата експозиция е базирана на серия събития, отразяващи историята на XXL, а като нейно продължение през ноември в галерия „Академия” ще бъдат представени новите произведения на авторите, които в последните години работят в България и САЩ.
Манифестът на XXL е написан през януари 1995 г. и е публикуван за пръв път във в. Култура, а по-късно е публикуван с допълнения и в „Литературен вестник”. През 1996 г. групата създава галерия XXL и Фондация „Съвременно изкуство”, които съществуват до 2003 г. на площад „Македония” № 2 в София. 
Някои от най-популярните изложби, инициирани от кръга XXL са: „Косьо, Хубен, Тушев” (1997), „Измерения на насилието” (1998), „Gangstart” (1998), „Антифеминизъм / Антимачизъм” (2000), “Да нариташ културата” (2000), „Българският пейзаж като метафора” (2001), както и цикълът изложби „Нови радикални практики” (от 1997 до 2001).
Въпреки че галерията е закрита след изложбата „Антисакс. Ново политическо изкуство” през 2003 г., а по-голямата част от авторите емигрират, връзките между тях никога не се разпадат, те работят и до днес в различни направления и на различни места по света.

http://xxlgallery.hit.bg/







Лика и Генко

05 Октомври 2010 - 21 Ноември 2010


Лика Янко (1928-2001) и Генко Генков (1923-2006) са двама български художници, започнали своето творчество в годините на драматични промени. Двама автори, които във времената на непрекъснатите компромиси никога не отстъпват от своите възгледи, и всеки по свой начин достига до своята истина в изкуството. Генко – експресивно и възторжено, Лика – спокойно и задълбочено.

През 50-те години на 20-ти век Лика и Генко са близо един до друг – правят пейзажи, в които освобождават цвета и формата от проповядваните канони на социалистическия реализъм. По-късно, през 60-те, постепенно вървят в две противоположни посоки на живописване – белите платна на Лика и цветните експлозии на Генко. Тези посоки намират своята кулминация в неговите почти абстрактни пейзажи и в нейните мито-поетични композиции. Когато картините им са една до друга, може да се усети вътрешно сходство. Лика ползва линеарността и преобразява иконографията на православното средновековие, а Генко яростно интерпретира неговата иконична цветност.

Изложбата „Лика и Генко” е опит да се покажат основните посоки на пътуването на двамата автори към себе си. Със своето житейско и творческо поведение те доказват, че по пътя към божественото се преминава задължително през портата на свободата. 

Изложбата се реализира със съдействието на: Националната художествена галерия; Градските художествени галерии във Варна, Сливен, Кърджали; частни колекции.

Куратор: Красимир Илиев







АКВАРИУМ Творби от фонд Съвременно изкуство на Софийска градска художествена галерия

29 Септември 2010 - 22 Октомври 2010


Това е първият съвместен проект между Градската галерия в София и Софийския университет в общия стремеж за популяризиране на съвременното изкуство и активиране на общуването с него. Произведенията напускат депата на СГХГ, за да потърсят диалог в една жизнена и динамична среда.

Изложбата разглежда аквариума като умален модел на света. Едно опитомено пространство, в което съществува живот със своите радости и драми. Идеята тръгва, от една страна, от самите изложбени пространства, които със своите стъклени витрини приличат на аквариуми. От друга страна, препраща към учебното заведение като инкубатор на жизнени процеси.

В изложбата участват едни от най-изявените съвременни български художници, чиито работи се намират в колекцията на Софийска градска художествена галерия. Сред тях са Сашо Стоицов, Мариела Гемишева, Красимир Терзиев, Михаела Власева, Надежда Олег Ляхова, Иван Костолов, Расим, Иван Мудов и др. Показани са живопис, фотография, обекти, инсталации.

Избраните работи изследват човешкия образ в неговите взаимоотношения със средата. В случая това е конкретният град в конкретната държава в конкретното време: София-България-началото на 21-ти век. Какво се случва със съвременния човек днес и тук? Променили ли са се неговите възприятия за света и начините на общуване с другия? Разчитаме ли по произведенията на съвременните художници промените на света, в който живеем?

Изложбата представя най-актуалните тенденции в съвременното изкуство с оригинални и социално активни творби.

Софийска градска художествена галерия работи с млади художници и изкуствоведи, развива специални програми за интегрирането им в художествените процеси. В този смисъл едно сътрудничеството със СУ „Св. Климент Охридски” е интересно и ползотворно в процеса на намиране на нови публики.

Куратор на проекта: Мария Василева, главен уредник в СГХГ. 







СЛЕДИТЕ НА ГРАДА ЙОЗЕФ ОБЕРБАУЕР (1854 - 1926)

14 Септември 2010 - 17 Октомври 2010


Йозеф Обербауер е първият художник, който посвещава значителна част от творческата си дейност на София. Неговите прецизно изпълнени акварели и рисунки са безценни свидетелства за облика на столицата и други градове от страната ни от края на ХІХ и началото на ХХ век. Запален пътешественик, той рисува Несебър, Търново, Трявна, като го привличат храмовите постройки, старите къщи, гробищата, останките от крепостни стени, пазарите, населени с впечатляващо разнообразие на хора в различни носии. Това са картини и едновременно автентични документи, в които е затворен духът на време, което си отива под напора на европеизирането. 

Особено го вълнуват местата, които са призвани да съхраняват духовността - манастирите и църквите. Посвещава серии от картини на базиликата Св.София, тогава най-значимата постройка в столицата, в които могат да се проследят архитектурните й преобразования, Рилския манастир, несебърските църкви, Бачковския манастир, църквата „Св. 40 мъченици” в Търново и множество други. 

Като главен чертожник към Софийския общински съвет прави план на махалите Банишор и Драз с все още видимите останки на северната част от крепостната стена на Сердика. Този план му служи като основа за акварела „Реконструкция на Улпия Сердика”, в който използва фактите и въображението си за да представи античния град.

Интересно е да се изучава развиващият се град и да се проследи колко различна е столицата. Нещо се е съхранило, друго е разрушено. В тези творби София внушава спокойствие, но и тревога от преходността на времето. 

Картините на Обербауер са упрек за нехайството, с което са се отнасяли тогавашните градостроители към следите от минали епохи във времето на динамични промени и урок за днешните архитекти.

Изложбата представя 78 рисунки и акварели, както и най-интересния от неговите оригинални хандриси, както дълго време са се наричали ръчно рисуваните картографски планове. Тя е резултат от усилията на Музея за история на София и Софийската градска художествена галерия.


Изложбата е придружена от каталог.







ТОЧКИ НА ПРЕСИЧАНЕ Художници рисуват художници

29 Юни 2010 - 26 Септември 2010


Изложбата включва портрети от края на 19. век до началото на 21. век, от различни поколения творци. Широкият времеви обхват позволява да се проследят промените, които настъпват във взаимното възприемане на художниците. 

Eкспозицията отразява популярността на портрета като жанр, качеството на художествената продукция и интереса към художника и критика като модел. Тя би могла да се разглежда като част от поредица изложби, започнали с „Автопортретът. Зримият образ и скритият смисъл” през 2006 в СГХГ. Докато „Автопортретът” акцентира върху погледа на художника към себе си, настоящата изложба показва живота на една творческа общност „отвътре” посредством смисловите модификации на отношението художник-художник и художник-критик в полето на живописта. 

В традициите на българското изобразително изкуство портретът се отличава с относително устойчиви композиционни схеми и формални постановки. В изложбата се открояват няколко типа портрети, които отразяват посоките на артистичен диалог. Става дума за портрети, разкриващи лични отношения (интимна връзка, съпружески контакт), портрети, фиксиращи взаимоотношенията родител-дете в контекста на приемствеността, портрети, маркиращи неформални артистични кръгове и приятелски общности и портрети, документиращи реално събитие от художествения живот или институционализиран тип комуникация. Портретирането като форма на контакт се открива и в двойките взаимни портрети на творци от едно или различни поколения. 

Портретът е начин да се овеществи едно общуване. Когато това се случва между художник и критик нещата стават многоаспектни и сложни. Ролята на критиката през годините е различна. Вписването на образите на изкуствоведи и художествени критици, популярни в различни периоди от историята на българското изобразително изкуството, разкрива още един пласт от художествения живот. 

В изложбата са събрани платна, създадени в периода 1898 - 2010г., част от които за първи път стават публично достояние. Eкспозицията е съпътствана от каталог на CD-ROM, който съдържа 165 платна от 98 автори. 

Произведенията са притежание на СГХГ, НХГ, Ателие-колекция Светлин Русев, НХА, ХГ Варна, ХГ Видин, ХГ Димитровград, ХГ Пазарджик, ХГ Плевен, ХГ Пловдив, ХГ Казанлък, ХГ Кюстендил, ХГ Сливен, ХГ Стара Загора, ХГ Стражица, ХГ Търговище, ХГ Разград, ХГ Русе, ХГ Шумен, Общински институт „Старинен Пловдив”, СБХ и частни колекции. 

Куратор: Даниела Чулова-Маркова







Изложба на номинираните художници за Наградата за съвременно изкуство БАЗА: Антон Терзиев, Викенти Комитски, Орлин Неделчев, Райчо Станев, Светлана Мирчева, Стефания Батоева, HR-Stamenov

15 Юни 2010 - 18 Юли 2010


За трета поредна година предстои връчването на наградата за млад автор в областта на съвременното изкуство БАЗА. Тя съществува като част от международна мрежа от награди в различни страни в Централна и Източна Европа (YVAA), основана през 1990 г. и менажирана от International Studio and Curatorial Program (ISCP), Ню Йорк. Включването на България през 2008 г. е по инициатива на Мария Василева, а управлението на наградата е поето от Института за съвременно изкуство – София. Изложбата на номинираните се провежда в СГХГ. Наградата е стипендия, шестседмичен престой в Ню Йорк и самостоятелна изложба в галерията на ИСИ – София. Конкурсът е отворен за творци до 35 години, работещи във всички медии на съвременното изкуство. Името на победителя се обявява при откриването на изложбата.

През 2010 г. вече може да се направи равносметка на всички дейности, свързани с БАЗА. През октомври-ноември 2009, първият носител на БАЗА Рада Букова, реализира самостоятелната изложба STILL LIFE ...останалото е мъгла и вятър в Галерия ИСИ, а в началото на тази година Самуил Стоянов, носител на БАЗА за 2009 г., проведе успешно своята резиденция в Ню Йорк. 
Сред приоритетите на БАЗА е разширяването на възможностите за изява и професионални контакти. Миналата година в Галерия Васка Емануилова беше показана самостоятелна изложба на Луиза Марган, носителка на наградата ОНО, съответна на БАЗА в Словения. 

За БАЗА 2010 бяха номинирани седем от общо 35 кандидати. Изборът се определя главно въз основа на осъществени проекти, а за крайния резултат голямо значение има и представянето в самата изложба. Тази година номинираните работят предимно върху нови проекти, реализирани специално по този повод, както и върху развитието на вече показвани произведения – предимно обекти, видео и инсталации. 

През 2010 членове на журито са: Яра Бубнова, Лъчезар Бояджиев, Надежда Олег Ляхова, Рене Беекман и Даниела Радева.

Носител на наградата за съвременно изкуство БАЗА за 2010 е Антон Терзиев.





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery