Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


Богдан Александров ШУМ. Портрети на близък човек

11 Май 2010 - 06 Юни 2010


Аутизъм. Разстройство на развитието, което пречи на човешкия индивид да възприема нормално и да взаимодейства със заобикалящия го свят, както и да организира и разбира информацията, която получава чрез своите сетива. Неврологично заболяване, в следствие на което настъпват промени във функционирането на рецепторите.
Богдан Александров научава това през 1989 година. Тогава дъщеря му Емилиана е на две години и половина. Следва швейцарска клиника, където прилагат метод за лекуване на аутични хора, който се състои в опит за коригиране на звуковия рецептор чрез подлагането му на постепенно усилващ се филтриран шум. В края на терапията звукът достига до пределите, допустими за ухото. В основата на този метод е обстоятелството, че към силния шум се привиква. Човек спира да чува преминаващия под прозореца на стаята му трамвай към края на втората седмица.
След 20 години тази лична история е повод за създаване на цикъл от творби – голямо форматни портрети – чрез добавяне/налагане на цветен шум до степен изчезване на образа. Идеята се базира на физически феномен, съществуващ при използване на технически или дигитални устройства за фиксиране и възпроизвеждане на образ – към самото изображение се добавя (генерира) т.нар. визуален шум (зърнеста структура удивително напомняща за вселенския фонов шум – White Noise), който въздейства извън-рационално. 
Размяната в позиционирането на смислите и обръщането на посоката на посланието в работите ги трансформира в артистична и символна „терапия", адресирана към „нормалните" хора.
Изложбата включва 18 творби, формат 130/200см., подредени на огледален принцип. Всяка двойка бинарни творби е свързана със слушалки и флаш-стик, които пренасят участника в шумовата среда. Материалът, използван за нанасяне на цветния шум, е дунапрен и служи за създаване на огледалните (бинарни) образи. 

* * *
Богдан Александров е роден през 1960 г. във Видин, където живее и работи. През 1989 завършва живопис във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Работи в областта на съвременното изкуство (живопис, видео, инсталации). Изявява се и като куратор. 







ФЛАВИО БОНЕТИ. ЕСТЕСТВЕНА ИСТОРИЯ Куратор: Катя Ангелова

09 Април 2010 - 16 Май 2010


Проектът „Естествена история” се състои от десет голямо форматни фотографии (130х160 см), вдъхновени от посещението на италианския художник Флавио Бонети в Музея за естествена история в София през 2006 г.

Когато за първи път попада в музея, художникът е впечатлен от присъствието на предмети, очевидно външни на съвременната стерилна музейна среда. Като например бежова завеса, подходяща за буржоазен апартамент, на фона на която стои впечатляващ препариран носорог. Това наблюдение променя смисъла и отключва различно усещане за мястото – както във визуален, така и в познавателен смисъл. 

Флавио Бонети документира тези „нарушения” в средата. Той дори развива проекта си като добавя обекти (живи котка и куче, детско колело, простор, обувки), които от една страна допълват домашната атмосфера на музея, а от друга му придават сюрреален, двусмислен вид. Всекидневието влиза в диалог с обектите на научната колекция.

В този смисъл художникът задава въпроси, свързани с базисни категории от познанието. Фотографията не е инструмент за „записване” на реалността на колекцията, а място, където да се подредят различни възможности и несигурни спомени, предложени от художника, докато остава верен на оригиналната атмосфера и нейните формални черти. Включвайки „човешки следи” в мумифицираната атмосфера на музея, Флавио Бонети ни навежда на мисли за дома, за ежедневието, за малките неща от живота, за слабостите ни. Както казва италианската критичка Роберта Валторта по повод на „Естествена история”: „В крайна сметка, това е фотографията: начин да придадеш усещане за реалност на дадена ситуация, била тя възможна или невъзможна, в случай, че съществува нещо такова като невъзможна ситуация. Колкото до реалността – тази успокояваща дума, с която често си служим, за да разберем или оправдаем нещо – тя си остава една загадка.”

Преди да се представи в България цикълът „Естествена история” е показван в галерия Моника дe Карденас, Милано и в галерия Abbt projects, Цюрих.


- - - - - 
Флавио Бонети и роден през 1956 г. в Бреша, Италия. Живее и работи в Милано. Работи в областта на видеото и фотографията. Получава Първа награда за филма си Normale на Фестивала на независимото кино в Белария, а филмът му Geogrаphy е в селекцията на Кинофестивала в Торино. Във фотографиите си Бонети често създава натюрморти и пейзажи, като включва едновременно природни и културни обекти. Според него: „С развитието на цивилизацията човекът проектира своя рационален ред върху природата, причинявайки непрекъсната промяна в пейзажа от статус на „природност” до положение на „неестественост”.
Сред по-престижните му изяви са участия в: Not Only Possible, But Also Necessary: Optimism In the Age of Global War, X Истанбулско биенале, Истанбул; Memories in Motion, Мюнхен; Fair Play 2007, Видео и Филми, галерия Play, Берлин; Natural History, ABBT Projects, Цюрих; Artgames. Analogies Between Art and Games, Ludwig Forum für Internationale Kunst, Аахен; The Ecstasy of Things, Museum of Contemporary Photography, Villa Ghirlanda, Cinisello Balsamo, Милано; The Italian Look. Italian Fashion Photography from 1951 to Today, Rotonda della Besana, Милано, National Museum of XXI Century Arts, Рим.

Със съдействието на Италианския културен институт-София 
и галерия Моника де Карденас, Милано







Другото око Лъчезар Бояджиев: Художник в депото

30 Март 2010 - 16 Май 2010


„Другото око” (по идея на Мария Василева) е поредица от изложби, в които художник, архитект, журналист или учен е поканен да работи с музейната колекция. Очакванията ни са за различен поглед, освободен от знанието за периоди, стилове, жанрове и видове. Поглед, който дава възможност за динамичен диалог с произведенията и който открива нови хоризонти за анализ и интерпретация на художественото ни наследство.

Първата ни покана е към художника Лъчезар Бояджиев. Той прие с условието да работи така, както харесва на неговите художническо око; талант; въображение; пространствено мислене; усещане за визуална форма и разказ чрез изкуство; интуиция, психика, мислене за изкуството и мястото му в света и живота на хората; да работи така, както „отърва” на усещането му за колегиална етика или липсата на такава; на вижданията му за музея за изкуство и живота му чрез произведенията в него; на усета му за вниманието на публиката; както и да работи, съобразявайки се с много други такива неща...

За Лъчезар Бояджиев най-важно е това, че в тази индивидуална изложба всичко е лично. Той приканва зрителите да мислят за изложбата като за инсталация от ready-made обекти, които са намерени от художника в музея.

Разбира се, когато авторът на изложбата си „позволява волности” в интерпретацията на произведения от колекцията на СГХГ и ги привижда като материал и елемент от неговата инсталация, той се основава в голяма степен и на образованието си на изкуствовед. Лъчезар Бояджиев се опитва да де-конструира клишетата на родната история на изкуството като ре-конструира в изложбеното пространство привидната произволност в подредбата на депата на музея, но от негова гледна точка: „С една дума, ако някога сте се чудили дали има нещо, което свързва художниците и произведенията им в историята на изкуството извън факта, че творят изкуство, то в рамките на този проект и тази инсталация ще имате възможност да се убедите, че ги свързват същите онези неща, които свързват всичко и всички хора по света в този живот – от кръчмата до леглото, от боята за хола до идеала за красота на женското тяло от 1930-те или 1990-те години; от желанието за кариера и заиграването с властта до вътрешните терзания и прозренията на духа на твореца, светеца, бореца, зарзаватчията или ключаря от съседния двор.” 


Лъчезар Бояджиев търси връзките между художниците по начин, който „може да се окаже не само не-историчен, но и не-удобен”, с очакването изложбеният диалог между творбите да е по-жив от приетото. Художникът е убеден, че така колекцията ще заживее по един по-активен и по-човешки, или поне по-художнически и по-нов начин. Надява се публиката да получи удоволствие, знание и може би вдъхновение да гледа на своите музеи като на част от своя живот и свят.

- - - 
Лъчезар Бояджиев е роден на 12 октомври 1957 г. в София. През 1980 г. завършва Националната художествена академия, София, специалност Изкуствознание. Член-основател на Института за съвременно изкуство-София (1995). През 1992 г. е куратор на българското участие в 3-то Истанбулско биенале. 
В последните години организира самостоятелни изложби в галерия Feinkost, Берлин (2007), в EAF, Аделаида, Австралия (2006), в рамките на Arte Fiera, Болоня, Италия (2004). Сред по-важните участия в групови изложби от последните години са: Общата история и частните й случки”, Музей до поискване (MUSA), Виена, Австрия; „Богатството на народите” в рамките на Фестивал за кино и нови медии „Cinema City”, Нови Сад, Сърбия; „Течни граници”, Европа XXL/Лил 3000, Tri Postal, Лил, Франция; „Лоши времена/добри времена”, „Футура”, Център за съвременно изкуство, Прага, Чехия (2009). „Изкуство, цена и ценност” в двореца „Строци”, Флоренция, Италия; „Чудо”, 2-ро биенале в Сингапур; „Йерусалим / изложба”, фондация „Ал-Ма’мал”, Стария град на Йерусалим; „Евразия”, Музей за модерно и съвременно изкуство на Тренто и Роверето (MART), Роверето, Италия; „Щастливото число седем”, 7-о биенале в SITE, Санта Фе, Ню Мексико, САЩ; „Страна на човешките права: на ръба на мислимото”, асоциация „Ротор”, Грац, Австрия; „Храбрият нов свят…”, галерия IFA, Берлин и Щутгарт, Германия (2008). 3-то биенале в Прага, Чехия; „Позиции 2007”, Музей за съвременно изкуство на Кумамото, Япония; „Бележки под линия: за геополитиката, пазарите и амнезията”, 2-ро биенале в Москва, Русия (2007) и др.
Специализира и работи по различни програми на Фондация „Пол Гети”, АртсЛинк, КултурКонтакт, Кметството на Париж, Биеналето в Шаржа и др. в градовете Ню Йорк, Филаделфия, Виена, Париж, Шаржа, Ворпсведе (Германия), Нови Сад, Сеул. Лектор и участник в конференции, дискусии и семинари.
Лъчезар Бояджиев е едно от най-често споменаваните имена, когато става дума за съвременно българско изкуство. Неговите работи са посветени на градската среда, създаването на публика и личната интерпретация на обществените процеси. 







ДОКОСВАНЕ НА СВЕТЛИНА ТОМАС КОЧЕВ

24 Март 2010 - 02 Май 2010


Изложбата е посветена на 70-годишнината от рождението на Томас Кочев – автор с обособено лично пространство в българската скулптура. Без да има ретроспективен характер, експозицията обхваща тридесет пластики от дърво, керамика и бронз, както и значителен брой рисунки, и представлява една от редките възможности творчеството на скулптора да бъде видяно в един цялостен образ.

Томас Кочев навлиза в българския художествен живот през 1971г. и участва активно в него до смъртта си през 1997г. Скулптурите му носят белега на органично единство между усета за материала, изтънчената форма и артистичната свобода на мисълта. Вглъбени в собствения си свят, те внушават идеята за прозрение, извисеност и одухотвореност. Дървото, предпочитан материал за Томас Кочев, добавя към образите чувствено и интимно усещане за жива материя, едновременно топла и уязвима. 

Значително място в експозицията е отделено на рисунките, характерна част от търсенията на автора. Артистични, спонтанни, изваяни с грациозна и темпераментна линия, те предхождат, съпътстват и обобщават еволюцията на скулптурното му творчество.

Деликатният диалог с гръцката античност или средновековната дърворезба, с класическата мярка или първичната енергия на материала, при Томас Кочев са претопени в единството на личен, дълбоко преживян и осмислен стил, в самобитен пластичен език, който, недокоснат от променливи влияния, тенденции и вкусове, издига естетическите стойности до стойности на духа.

В изложбата участват творби, притежание на СГХГ, НХГ, ХГ „Илия Бешков”- Плевен, ХГ Силистра, Ателие-колекция Светлин Русев и други частни колекции.

Куратор: Светла Георгиева

- - - 
Томас Ставров Кочев е роден на 1.04. 1940 г. в гр. Баница, Гърция. През 1948 г. емигрира със семейството си последователно в Югославия, Чехословакия, Румъния. През 1968 г. завършва скулптура в гр. Клуж, Румъния. Работи като сценограф в Унгарската опера в гр. Клуж до 1970г. През 1971г. се премества със семейството си в България и остава до края на живота си в София. Умира през 1997 г.
От 1971 до 1990 участва във всички общи художествени изложби в България и симпозиуми по скулптура в Бургас, Ясна поляна, Унгария, Румъния, в Есенен салон в Париж през 1984г. През 1975 и 1985 г. има самостоятелни изложби в София. През 2008г. е уредена негова посмъртна изложба в Галерия СиБанк. Удостояван е с годишните награди на СБХ за скулптура през 1983 и 1989г. Томас Кочев има реализирани паметници в Чирпан, Троян и Ваклино. Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, ХГ Варна, ХГ Плевен, ХГ Смолян, ХГ Ботевград, ХГ Силистра, колекцията на Хюго Вутен и различни частни колекции в България и чужбина.







БРОНКА ГЮРОВА И НЕЙНИЯТ КРЪГ Куратори: Румяна Константинова и Слава Иванова

26 Януари 2010 - 28 Февруари 2010


Изложбата е посветена на стогодишнината от рождението на художничката Бронка Гюрова. Тя е от поколението български художници, творили активно през 30-те и 40-те години на 20.век в областта на портрета и пейзажа. Поради различни причини тя е отделена от родината си, но безспорно е част от историята на българското изкуство. 

В експозицията са показани творби на Бронка Гюрова – живопис и рисунки от различни периоди на нейния артистичен път, както и произведения /живопис, рисунка, скулптура/ на нейни колеги и приятели – Александър Жендов, Борис Ангелушев, Кирил Цонев, Стоян Сотиров, Рада Поптошева, Мара Цончева, Вера Недкова, Вера Лукова, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Бенчо Обрешков, Донка Константинова, Стоян Венев. Всеки един от авторите от този кръг има свой пронос в българското изобразително изкуство. Това, което обединява всички тези художници е стремежът към новаторство, към експеримент в областта на пластическия изказ и желанието да се съизмерят със съвременното им европейско изкуство.

Изборът на кураторите за „кръга” на Бронка Гюрова се основава на оригиналната автобиография и дневника на художничката, предоставен от г-жа Деяна Алшех, както и на изследванията им върху процесите в художествения живот в България през 30-те и 40 те години на 20. век.

Включените в изложбата творби са притежание на СГХГ, НХГ, Ателие-колекция Светлин Русев, частни колекции и на семейството на Бронка Гюрова и Елиезер Алшех в Буенос Айрес. Съществена част от представените произведения се показват за първи път пред българска публика.

В експозиционното пространство присъства и богат документален материал - снимки, писма, каталози, архивни материали. Изключително ценните, непубликувани до момента ръкописи на Бронка Гюрова очертават още един щрих от образа на българската художничка.. 


Бронка Гюрова е родена на 1 януари 1910 година в Шумен. В периода 1928 - 1932 г. учи в Художествената академия, София, специалност „Живопис” при проф. Димитър Гюдженов. През 1937 специализира „Илюстрация” при проф. Минне в Брюксел, Белгия. Организира първата си самостоятелна изложба в София през 1943 г. В периода 1933 - 1949 г. участва във всички общи художествени изложби, както и в групови изложби в Чехословакия, Румъния, Югославия. Член е на „Дружеството на жените – художнички” /1932 г./, „Дружество на независимите художници” /1935г. /, „Дружество „Съвременно изкуство” /1936г. / и „Дружество на новите художници”/1938г./. От 1952 г. със съпруга си Елиезер Алшех и дъщеря си Деяна се установява в Буенос Айрес, Аржентина. Умира на 5 юни 1995 година в Буенос Айрес







КОЛЕКЦИЯТА. НОВИ ПОСТЪПЛЕНИЯ 2008-2009

19 Януари 2010 - 21 Март 2010


Софийската градска художествена галерия представя най-новите постъпления във фондовете Живопис, Графика, Скулптура и Съвременно изкуство, постъпили през последните две години като откупки или дарения. 

Благодарение на финансовата подкрепа на Софийската община, през 2007 година галерията реализира първите след повече от 15 години откупки на художествени произведения. Оттогава всяка година с прецизна селекция фондовете на музея се попълват с различни по характер творби. Даренията от автори и наследници също са важен източник за обогатяване на колекцията. 

Акцент в настоящата експозиция са двете бронзови фигури на скулптура Кирил Шиваров (1887-1938) „Молеща се” и „Каин”. Учил в Прага и Виена, той е сред най-интересните автори от началото на 20-ти век. Още един световноизвестен български скулптор Асен Пейков (1908-1973) намира място в музейната колекция със своя шедьовър „Христос” (ок. 1936г). Към тези произведения трябва да добавим двата гипсови ескиза на Галин Малакчиев, пластиките на Боян Райнов, портретът на Емилиян Станев от Величко Минеков, композициите на Снежана Симеонова и Рая Георгиева.

Живописният фонд попълва колекцията си с три живописни творби на голямата българска художничка Славка Денева, с емблематичната работа на Светлин Русев „Пиета”, с произведения на Атанас Пацев, Димитър Арнаудов, Петър Дочев, Едмонд Демирджиян, Андрей Даниел, Греди Асса, Кольо Карамфилов, Динко Стоев. Сред класическите примери на българската модерна живопис са картините на Константин Трингов и Никола Бояджиев. Градската галерия е вярна на политиката си да подкрепя най-младите поколения живописци, сред които: Михаела Власева, Виолета Танова, Иван Костолов и Деян Янев. В графичния фонд влизат творби на Румен Скорчев, Анастасия Панайотова и Явора Петрова.

Във фонд Съвременно изкуство място намират работи на Васил Симитчиев, Лъчезар Бояджиев, Калин Серапионов, Красимир Терзиев, Мариела Гемишева, Сашо Стоицов, Викенти Комитски, Правдолюб Иванов, Красимир Кръстев – Расим, Иван Мудов.







ИЛЮЗИИ ЗА УМА И ОЧИТЕ Между хиперреализма и абстракцията в колекцията на СГХГ

20 Ноември 2009 - 31 Декемрви 2009


Хиперреализъм (синоними: фотореализъм, суперреализъм) е стил в изкуството, при който обектите се рисуват с безпристрастна точност на детайла. 
Абстрактно изкуство (синоним: нефигуративно изкуство) не изобразява разпознаваеми обекти или сцени, а за сметка на това се състои от форми и цветове, които съществуват заради своята собствена експресивност.


В това поредно представяне на творби от колекцията на Софийска градска художествена галерия кураторът Мария Василева е избрала нестандартен подход: да обедини два на пръв поглед противоположни стила. От една страна, това е хиперреализмът с неговата обсебеност спрямо предметността. От друга, абстракцията като най-отдалечена от обектите и субектите във видимия свят.

Проследяването на два исторически стила на принципа на контраста дава възможност за категорично формулиране на разликите. Изправени едни срещу други „очи в очи”, те ясно показват две посоки на мисълта. Едната преследва обективизиране на реалността, вглеждане в хора и предмети, като че ли изтръгнати от конкретното място и историческото време. Другата скъсва връзките с познатото и изгражда паралелна действителност. 

В тази диаметралност обаче се очертават и някои прилики. Повечето абстрактни художници тръгват от познанието за даден обект в заобикалящия ни свят и развиват изкуството си по посока на собствено, независимо естетическо единство. Представителите на хиперреализма могат да постигнат странна енергия – ефектът на внимание към детайла парадоксално създава силно усещане за нереалност. Така и двата стила дават повод за илюзорни разходки в един различен свят.

В изложбата са включени картини на художници от различни поколения: Никола Аврамов, Иван Георгиев-Рембранд, Никола Даскалов, Петър Дочев, Христо Симеонов, Йордан Кисьов, Иван Кирков, Димитър Буюклийски, Стефан Родев, Лъчезар Касабов, Христина Петрова, Димитър Трайчев, Росен Райчев, Михаил Стоянов, Милко Павлов, Милко Божков, Милена Йоич, Николай Караджов, Володя Кенарев, Стефан Янев, Николай Ников, Борис Колев и др.







ВЕЛИЧКО МИНЕКОВ Ретроспективна изложба

20 Ноември 2009 - 31 Декемрви 2009


Изложбата на Величко Минеков позволява да се проследи развитието на един творец, утвърждаването на неговия метод и обогатяването на стила му. Началото на този път е преди шест десетилетия. И е начало, носещо в себе си категоричната заявка за нещо ново и потенциала за продължително и качествено присъствие в полето на съвременното изкуство в България. 

Величко Минеков има уникалния шанс да общува с трима колоси на българската пластика - Андрей Николов, Марко Марков и Любомир Далчев. Влиянията от големите майстори на скулптурното изкуство в България поставят основите на неговите разсъждения за предстоящото пътуване в страната на изкуството. Още първите работи „Почивка” (1957), „Жажда” (1958), „Майчинство” (1958) и „Фила” (1959) доказват стремежа на младия художник да трансформира натурата, за да премахне случайното, ненужното, да подчертае важното и устойчивото в пресъздавания обект и така да достигне до усещането за монументалност на формата и символно насищане на образа. 

Сякаш като потвърждение на житейската истина, че трудностите сломяват слабите, но правят силните още по-силни, през 1969 г. идва моментът на идеологически подплатената атака срещу произведения, без които трудно бихме си представили както творчеството на Величко Минеков, така и естествения и необходим процес на обогатяване на българската скулптура. По същество това е атака срещу смелостта на твореца да пренебрегне баналната образност и да потърси в своите „Икар”, „Разстрел”, „Движение” компоненти, от които да състави нова структура на скулптурното произведение. Въпреки това и в следващите пластики на Величко Минеков продължават да бъдат задължителни принципите на изразителност, пластичност и динамизъм, обединени от вярата в неотменимото право на твореца да се противопоставя на каноните. 

Следващите десетилетия са изпълнени с мигове или месеци пожертвани в търсене на пътища, в преодоляване на трудности, в развиване на качества, в откриване на тайни, в увеличаване на познанието за своята и на другите същност. В следствие на това се раждат творби като „Очакване” (1967) и „Нестинарка” (1973), „Орфей” (1969), „Ръченица” (1970), „Родина” (1972) и „Земята и човекът” (1977), съчетаващи искреност и воля. С изградените монументи скулпторът знаци, бележещи едновременно драмата и героизма на събитията от миналото и размислите и оценката на настоящето. Така са създадени ансамбълът „Сердика” (София, 1977) релефите „Конница” и „Клетва” (Панагюрище, 1978) или паметниците „Спартак” (Сандански, 1979), „Хан Аспарух” (Добрич, 1981) и „Съединението” (Пловдив, 1985). Творбите от последните 20 години имат своя различна характеристика, следствие от натрупваната мъдрост и опознаването на изразителната скулптурната форма и преди всичко - следствие от изявеното присъствие на личността на твореца. 

Експозицията „Величко Минеков” представя повече от 50 произведения на скулптора, собственост на СГХГ, НХГ, ХГ „Станислав Доспевски”, Пазарджик и частни колекции, авторски рисунки и документални фотографии. 







ЖИЛИЩНИ МОДЕЛИ Експеримент и ежедневие

19 Октомври 2009 - 08 Ноември 2009


SOFIA ARCHITECTURE WEEK е най-големият международен форум за архитектура в България. Неговото второ издание ще се проведе под мотото "Changing Urban Visions" от 30 октомври до 5 ноември.

Градът, в който живеем, и пространството, което пресичаме всеки ден, вършейки ежедневните си задължения, са неща, които вълнуват всички ни и към които всеки един от нас има лично отношение. Ето защо те трябва да бъдат плод на обща дискусия. Това е и задачата на Sofia Architecture Week ’09: да запали гражданите на София да мислят за своя град, за да подобрят ежедневния си живот, и да инспирира професионалистите в областта на архитектурата и градоустройството със свежи идеи и срещи с международно признати техни колеги.

Кураторите Оливер Елзер/Германия/ и Михаел Рийпер /Австрия/ представят 12 международни проекта за жилищни сгради, като нагледно обясняват как функционират експериментите в ежедневието. За разлика от класическите архитектурни изложби, тук в центъра на вниманието стоят не архитектите, а самите постройки и техните обитатели. 

Експозицията започва с чилийски социални жилищни сгради от типа „направи си сам”, минава през виенска фабрика за ковчези и стига до елитарни решения за съжителство в Токио. 

Специално за изложбата живеещите в тези социални жилищни сгради са документирали с фотоапарат апартаментите си и окръжаващата ги среда и са добавили коментар към всяка снимка.

Всеки проект е илюстриран със самостоятелен макет, а в някои от тях, изградени в мащаб 1:1, гостите на експозицията ще могат дори и да влизат.

В изложбата ще бъде представено и изследване – документация на българското битово ежедневие, съпоставяйки сегашните условия за живеене у нас с тези в чужбина.


В рамките на изложбата, на 20 октомври / вторник / от 18.00 часа ще се състои и публична дискусия на тема: „Типология на жилищни модели в 21-ви век” с модератор Петър Торньов.







ЕДМОНД ДЕМИРДЖИЯН

17 Септември 2009 - 25 Октомври 2009


Изложбата е провокирана от внезапната и ненавременна смърт на художника. Тя е своеобразен трибют в негова памет и повод да се срещнем отново с огромната положителна енергия на творчеството му. 

Без да има ретроспективен характер, експозицията обхваща различни периоди и посоки на работата му. Част от нея е подготвяна приживе изложба, посветена на ранна работа от началото на 70-те години и рисунките към нея. Проект, който демонстрира метода на работа и отговорността към създаването. 

Показани са десетки рисунки от различни години, които са имали особена стойност за твореца. Създавани всекидневно и навсякъде, те не са подготвителни скици, нито са били предназначени за изложби, но съществуват самостоятелно като един отделен път в живота на художника. 

В изложбата участват и някои последни произведения на Едмонд Демирджиян, събрани от частни колекции и от неговото ателие. Акцент са и „висящите калкани” – запазена марка на твореца.

Художник и музикант, Едмонд Демирджиян остава в българската художествена култура като знакова фигура, изпълвала с ярките си цветове и взривния си ритъм галерии и концертни зали. Той е разпознаваем чрез собствения си пластичен език и фантастично цветната атмосфера, която творбите му създават. 

Куратор: Мария Василева


- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - 
Едмонд Демирджиян (1951-2009) завършва специалност стенопис в Художествената академия в София през 1978 г. От тогава участва активно в художествения живот у нас и в чужбина. Организира множество самостоятелни изложби. Работи в областта на рисунката, колажа, живописта и графиката. През 1994 получава зелена карта за постоянно пребиваване в САЩ по закона за “изключителни заслуги в областта на изкуството”. До 1998 разделя времето си между България и САЩ. През 1995 получава престижна стипендия за живопис на американската фондация “Полък-Краснер”. През 2006 е удостоен с наградата на София за изключителни заслуги в областта на изкуството и културата за изложбата "Непоказвано от Едмонд", галерия на ул."Шипка"6, София. Творчеството му се разделя на няколко периода: 1978-1983 – създава фигурални композиции, интериори и натюрморти в конструктивистичен маниер; 1983-1987 – рисува предимно гротескни фигурални композиции с темпера в експресионистичен стил; след 1987 развива творчеството си по посока на абстрактния експресионизъм. През 2008 открива собствено изложбено пространство, наречено "Салон-ателие Едмонд" на ул. 13 март №21 в София. www.edmondartist.com, http://edmonddemirdjian.blogspot.c





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery