Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


АКВАРИУМ Творби от фонд Съвременно изкуство на Софийска градска художествена галерия

29 Септември 2010 - 22 Октомври 2010


Това е първият съвместен проект между Градската галерия в София и Софийския университет в общия стремеж за популяризиране на съвременното изкуство и активиране на общуването с него. Произведенията напускат депата на СГХГ, за да потърсят диалог в една жизнена и динамична среда.

Изложбата разглежда аквариума като умален модел на света. Едно опитомено пространство, в което съществува живот със своите радости и драми. Идеята тръгва, от една страна, от самите изложбени пространства, които със своите стъклени витрини приличат на аквариуми. От друга страна, препраща към учебното заведение като инкубатор на жизнени процеси.

В изложбата участват едни от най-изявените съвременни български художници, чиито работи се намират в колекцията на Софийска градска художествена галерия. Сред тях са Сашо Стоицов, Мариела Гемишева, Красимир Терзиев, Михаела Власева, Надежда Олег Ляхова, Иван Костолов, Расим, Иван Мудов и др. Показани са живопис, фотография, обекти, инсталации.

Избраните работи изследват човешкия образ в неговите взаимоотношения със средата. В случая това е конкретният град в конкретната държава в конкретното време: София-България-началото на 21-ти век. Какво се случва със съвременния човек днес и тук? Променили ли са се неговите възприятия за света и начините на общуване с другия? Разчитаме ли по произведенията на съвременните художници промените на света, в който живеем?

Изложбата представя най-актуалните тенденции в съвременното изкуство с оригинални и социално активни творби.

Софийска градска художествена галерия работи с млади художници и изкуствоведи, развива специални програми за интегрирането им в художествените процеси. В този смисъл едно сътрудничеството със СУ „Св. Климент Охридски” е интересно и ползотворно в процеса на намиране на нови публики.

Куратор на проекта: Мария Василева, главен уредник в СГХГ. 







СЛЕДИТЕ НА ГРАДА ЙОЗЕФ ОБЕРБАУЕР (1854 - 1926)

14 Септември 2010 - 17 Октомври 2010


Йозеф Обербауер е първият художник, който посвещава значителна част от творческата си дейност на София. Неговите прецизно изпълнени акварели и рисунки са безценни свидетелства за облика на столицата и други градове от страната ни от края на ХІХ и началото на ХХ век. Запален пътешественик, той рисува Несебър, Търново, Трявна, като го привличат храмовите постройки, старите къщи, гробищата, останките от крепостни стени, пазарите, населени с впечатляващо разнообразие на хора в различни носии. Това са картини и едновременно автентични документи, в които е затворен духът на време, което си отива под напора на европеизирането. 

Особено го вълнуват местата, които са призвани да съхраняват духовността - манастирите и църквите. Посвещава серии от картини на базиликата Св.София, тогава най-значимата постройка в столицата, в които могат да се проследят архитектурните й преобразования, Рилския манастир, несебърските църкви, Бачковския манастир, църквата „Св. 40 мъченици” в Търново и множество други. 

Като главен чертожник към Софийския общински съвет прави план на махалите Банишор и Драз с все още видимите останки на северната част от крепостната стена на Сердика. Този план му служи като основа за акварела „Реконструкция на Улпия Сердика”, в който използва фактите и въображението си за да представи античния град.

Интересно е да се изучава развиващият се град и да се проследи колко различна е столицата. Нещо се е съхранило, друго е разрушено. В тези творби София внушава спокойствие, но и тревога от преходността на времето. 

Картините на Обербауер са упрек за нехайството, с което са се отнасяли тогавашните градостроители към следите от минали епохи във времето на динамични промени и урок за днешните архитекти.

Изложбата представя 78 рисунки и акварели, както и най-интересния от неговите оригинални хандриси, както дълго време са се наричали ръчно рисуваните картографски планове. Тя е резултат от усилията на Музея за история на София и Софийската градска художествена галерия.


Изложбата е придружена от каталог.







ТОЧКИ НА ПРЕСИЧАНЕ Художници рисуват художници

29 Юни 2010 - 26 Септември 2010


Изложбата включва портрети от края на 19. век до началото на 21. век, от различни поколения творци. Широкият времеви обхват позволява да се проследят промените, които настъпват във взаимното възприемане на художниците. 

Eкспозицията отразява популярността на портрета като жанр, качеството на художествената продукция и интереса към художника и критика като модел. Тя би могла да се разглежда като част от поредица изложби, започнали с „Автопортретът. Зримият образ и скритият смисъл” през 2006 в СГХГ. Докато „Автопортретът” акцентира върху погледа на художника към себе си, настоящата изложба показва живота на една творческа общност „отвътре” посредством смисловите модификации на отношението художник-художник и художник-критик в полето на живописта. 

В традициите на българското изобразително изкуство портретът се отличава с относително устойчиви композиционни схеми и формални постановки. В изложбата се открояват няколко типа портрети, които отразяват посоките на артистичен диалог. Става дума за портрети, разкриващи лични отношения (интимна връзка, съпружески контакт), портрети, фиксиращи взаимоотношенията родител-дете в контекста на приемствеността, портрети, маркиращи неформални артистични кръгове и приятелски общности и портрети, документиращи реално събитие от художествения живот или институционализиран тип комуникация. Портретирането като форма на контакт се открива и в двойките взаимни портрети на творци от едно или различни поколения. 

Портретът е начин да се овеществи едно общуване. Когато това се случва между художник и критик нещата стават многоаспектни и сложни. Ролята на критиката през годините е различна. Вписването на образите на изкуствоведи и художествени критици, популярни в различни периоди от историята на българското изобразително изкуството, разкрива още един пласт от художествения живот. 

В изложбата са събрани платна, създадени в периода 1898 - 2010г., част от които за първи път стават публично достояние. Eкспозицията е съпътствана от каталог на CD-ROM, който съдържа 165 платна от 98 автори. 

Произведенията са притежание на СГХГ, НХГ, Ателие-колекция Светлин Русев, НХА, ХГ Варна, ХГ Видин, ХГ Димитровград, ХГ Пазарджик, ХГ Плевен, ХГ Пловдив, ХГ Казанлък, ХГ Кюстендил, ХГ Сливен, ХГ Стара Загора, ХГ Стражица, ХГ Търговище, ХГ Разград, ХГ Русе, ХГ Шумен, Общински институт „Старинен Пловдив”, СБХ и частни колекции. 

Куратор: Даниела Чулова-Маркова







Изложба на номинираните художници за Наградата за съвременно изкуство БАЗА: Антон Терзиев, Викенти Комитски, Орлин Неделчев, Райчо Станев, Светлана Мирчева, Стефания Батоева, HR-Stamenov

15 Юни 2010 - 18 Юли 2010


За трета поредна година предстои връчването на наградата за млад автор в областта на съвременното изкуство БАЗА. Тя съществува като част от международна мрежа от награди в различни страни в Централна и Източна Европа (YVAA), основана през 1990 г. и менажирана от International Studio and Curatorial Program (ISCP), Ню Йорк. Включването на България през 2008 г. е по инициатива на Мария Василева, а управлението на наградата е поето от Института за съвременно изкуство – София. Изложбата на номинираните се провежда в СГХГ. Наградата е стипендия, шестседмичен престой в Ню Йорк и самостоятелна изложба в галерията на ИСИ – София. Конкурсът е отворен за творци до 35 години, работещи във всички медии на съвременното изкуство. Името на победителя се обявява при откриването на изложбата.

През 2010 г. вече може да се направи равносметка на всички дейности, свързани с БАЗА. През октомври-ноември 2009, първият носител на БАЗА Рада Букова, реализира самостоятелната изложба STILL LIFE ...останалото е мъгла и вятър в Галерия ИСИ, а в началото на тази година Самуил Стоянов, носител на БАЗА за 2009 г., проведе успешно своята резиденция в Ню Йорк. 
Сред приоритетите на БАЗА е разширяването на възможностите за изява и професионални контакти. Миналата година в Галерия Васка Емануилова беше показана самостоятелна изложба на Луиза Марган, носителка на наградата ОНО, съответна на БАЗА в Словения. 

За БАЗА 2010 бяха номинирани седем от общо 35 кандидати. Изборът се определя главно въз основа на осъществени проекти, а за крайния резултат голямо значение има и представянето в самата изложба. Тази година номинираните работят предимно върху нови проекти, реализирани специално по този повод, както и върху развитието на вече показвани произведения – предимно обекти, видео и инсталации. 

През 2010 членове на журито са: Яра Бубнова, Лъчезар Бояджиев, Надежда Олег Ляхова, Рене Беекман и Даниела Радева.

Носител на наградата за съвременно изкуство БАЗА за 2010 е Антон Терзиев.







More or Less Exhibition

26 Май 2010 - 18 Юни 2010


More or Less е основната изложба във второто издание на Sofia Design Week2010. Тя се осъществява по идея на Васил Илиев, арт директор на списание Едно.
Общото между участниците в експозицията – рекламната агенция KesselsKramer, журналистът Андрю Лосовски и мултидисциплинарните художници Хелмут Шмиц, Томас Майлендер, Даниел Ийток и Франсоа Нугес– е, че те подхождат с хумор към съвременния дизайн и поставят под въпрос неговата стойност. 

Впечатляващи са нетрадиционните дизайнерски решения на холандеца Хелмут Шмиц. Английският артист Даниел Ийток пък се „заиграва” с отмяната на забраната за пушене в България, като представя колекция от необичайни алтернативи на класическия знак „Пушенето забранено”. В изложбата също така ще бъдат представена акцията “Do aplastic bag” на известната с нетрадиционните си рекламни решения агенция KesselsKramer. В основата на тази акция е създаването на нови дизайнерски обекти от 4000 използвани вече найлонови торбички.

Друг важен акцент са произведенията на френските артисти Томас Майлендер и Франсоа Нугес, които с работите си се опитват да премахнат границата между изкуство и дизайн. В изложбата участва и Андрю Лосовски, който е страстен фен на независимите списания, и обича да превръща книжните издания в дизайн обекти.

Изложбата е част от проявите в рамките на SOFIA DESIGN WEEK 2010. Събитието се организира от списание Едно, с подкрепата на фондация Америка за България.







Графики от фонда на СГХГ на изложба в Българския културен институт в Париж

18 Май 2010 - 11 Юни 2010


Без да си поставя за цел проследяването на една последователна хронология, изложбата отразява различни периоди от развитието на графиката в България. Измежду 3 300 графични произведения, съхранявани във фонда на Софийската градска художествена галерия, са избрани творбите на 28 художници, които дават представа за промените в стиловото развитие на българското изкуство през 20-ти век, както и за динамиката при използването на различните техники на печатната графика: суха игла, офорт, литография, акватинта, гравюра на дърво, мецотинто.

В изложбата са включени творби на емблематични за историята на българското изкуство имена, които работят през първата половина на 20-ти век: Васил Захариев, Николай Райнов, Веселин Стайков, Жорж Папазов, Давид Перец. Следват някои от авторите, определили облика на изкуството ни и дали сериозен тласък на развитието на графиката, създавайки разнообразие на стилове и техники от 60-те години на 20-ти век насам: Тодор Панайотов, Борислав Стоев, Златка Дъбова, Анастасия Панайотова, Румен Скорчев, Петър Чуклев, Симеон Венов и др. Включени са и следващите поколения художници, чието творчество допринася за обогатяването на жанра: Иван Нинов, Христо Кърджилов, Васил Попов, Явора Петрова, Валентин Стефанов и др.

Лаконична по своя обем, изложбата носи както информация за процесите в българското изкуство, така и чистата наслада от общуването с всичко онова, което графиката по неповторим начин е запечатала върху лист хартия.







Богдан Александров ШУМ. Портрети на близък човек

11 Май 2010 - 06 Юни 2010


Аутизъм. Разстройство на развитието, което пречи на човешкия индивид да възприема нормално и да взаимодейства със заобикалящия го свят, както и да организира и разбира информацията, която получава чрез своите сетива. Неврологично заболяване, в следствие на което настъпват промени във функционирането на рецепторите.
Богдан Александров научава това през 1989 година. Тогава дъщеря му Емилиана е на две години и половина. Следва швейцарска клиника, където прилагат метод за лекуване на аутични хора, който се състои в опит за коригиране на звуковия рецептор чрез подлагането му на постепенно усилващ се филтриран шум. В края на терапията звукът достига до пределите, допустими за ухото. В основата на този метод е обстоятелството, че към силния шум се привиква. Човек спира да чува преминаващия под прозореца на стаята му трамвай към края на втората седмица.
След 20 години тази лична история е повод за създаване на цикъл от творби – голямо форматни портрети – чрез добавяне/налагане на цветен шум до степен изчезване на образа. Идеята се базира на физически феномен, съществуващ при използване на технически или дигитални устройства за фиксиране и възпроизвеждане на образ – към самото изображение се добавя (генерира) т.нар. визуален шум (зърнеста структура удивително напомняща за вселенския фонов шум – White Noise), който въздейства извън-рационално. 
Размяната в позиционирането на смислите и обръщането на посоката на посланието в работите ги трансформира в артистична и символна „терапия", адресирана към „нормалните" хора.
Изложбата включва 18 творби, формат 130/200см., подредени на огледален принцип. Всяка двойка бинарни творби е свързана със слушалки и флаш-стик, които пренасят участника в шумовата среда. Материалът, използван за нанасяне на цветния шум, е дунапрен и служи за създаване на огледалните (бинарни) образи. 

* * *
Богдан Александров е роден през 1960 г. във Видин, където живее и работи. През 1989 завършва живопис във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Работи в областта на съвременното изкуство (живопис, видео, инсталации). Изявява се и като куратор. 







ФЛАВИО БОНЕТИ. ЕСТЕСТВЕНА ИСТОРИЯ Куратор: Катя Ангелова

09 Април 2010 - 16 Май 2010


Проектът „Естествена история” се състои от десет голямо форматни фотографии (130х160 см), вдъхновени от посещението на италианския художник Флавио Бонети в Музея за естествена история в София през 2006 г.

Когато за първи път попада в музея, художникът е впечатлен от присъствието на предмети, очевидно външни на съвременната стерилна музейна среда. Като например бежова завеса, подходяща за буржоазен апартамент, на фона на която стои впечатляващ препариран носорог. Това наблюдение променя смисъла и отключва различно усещане за мястото – както във визуален, така и в познавателен смисъл. 

Флавио Бонети документира тези „нарушения” в средата. Той дори развива проекта си като добавя обекти (живи котка и куче, детско колело, простор, обувки), които от една страна допълват домашната атмосфера на музея, а от друга му придават сюрреален, двусмислен вид. Всекидневието влиза в диалог с обектите на научната колекция.

В този смисъл художникът задава въпроси, свързани с базисни категории от познанието. Фотографията не е инструмент за „записване” на реалността на колекцията, а място, където да се подредят различни възможности и несигурни спомени, предложени от художника, докато остава верен на оригиналната атмосфера и нейните формални черти. Включвайки „човешки следи” в мумифицираната атмосфера на музея, Флавио Бонети ни навежда на мисли за дома, за ежедневието, за малките неща от живота, за слабостите ни. Както казва италианската критичка Роберта Валторта по повод на „Естествена история”: „В крайна сметка, това е фотографията: начин да придадеш усещане за реалност на дадена ситуация, била тя възможна или невъзможна, в случай, че съществува нещо такова като невъзможна ситуация. Колкото до реалността – тази успокояваща дума, с която често си служим, за да разберем или оправдаем нещо – тя си остава една загадка.”

Преди да се представи в България цикълът „Естествена история” е показван в галерия Моника дe Карденас, Милано и в галерия Abbt projects, Цюрих.


- - - - - 
Флавио Бонети и роден през 1956 г. в Бреша, Италия. Живее и работи в Милано. Работи в областта на видеото и фотографията. Получава Първа награда за филма си Normale на Фестивала на независимото кино в Белария, а филмът му Geogrаphy е в селекцията на Кинофестивала в Торино. Във фотографиите си Бонети често създава натюрморти и пейзажи, като включва едновременно природни и културни обекти. Според него: „С развитието на цивилизацията човекът проектира своя рационален ред върху природата, причинявайки непрекъсната промяна в пейзажа от статус на „природност” до положение на „неестественост”.
Сред по-престижните му изяви са участия в: Not Only Possible, But Also Necessary: Optimism In the Age of Global War, X Истанбулско биенале, Истанбул; Memories in Motion, Мюнхен; Fair Play 2007, Видео и Филми, галерия Play, Берлин; Natural History, ABBT Projects, Цюрих; Artgames. Analogies Between Art and Games, Ludwig Forum für Internationale Kunst, Аахен; The Ecstasy of Things, Museum of Contemporary Photography, Villa Ghirlanda, Cinisello Balsamo, Милано; The Italian Look. Italian Fashion Photography from 1951 to Today, Rotonda della Besana, Милано, National Museum of XXI Century Arts, Рим.

Със съдействието на Италианския културен институт-София 
и галерия Моника де Карденас, Милано







Другото око Лъчезар Бояджиев: Художник в депото

30 Март 2010 - 16 Май 2010


„Другото око” (по идея на Мария Василева) е поредица от изложби, в които художник, архитект, журналист или учен е поканен да работи с музейната колекция. Очакванията ни са за различен поглед, освободен от знанието за периоди, стилове, жанрове и видове. Поглед, който дава възможност за динамичен диалог с произведенията и който открива нови хоризонти за анализ и интерпретация на художественото ни наследство.

Първата ни покана е към художника Лъчезар Бояджиев. Той прие с условието да работи така, както харесва на неговите художническо око; талант; въображение; пространствено мислене; усещане за визуална форма и разказ чрез изкуство; интуиция, психика, мислене за изкуството и мястото му в света и живота на хората; да работи така, както „отърва” на усещането му за колегиална етика или липсата на такава; на вижданията му за музея за изкуство и живота му чрез произведенията в него; на усета му за вниманието на публиката; както и да работи, съобразявайки се с много други такива неща...

За Лъчезар Бояджиев най-важно е това, че в тази индивидуална изложба всичко е лично. Той приканва зрителите да мислят за изложбата като за инсталация от ready-made обекти, които са намерени от художника в музея.

Разбира се, когато авторът на изложбата си „позволява волности” в интерпретацията на произведения от колекцията на СГХГ и ги привижда като материал и елемент от неговата инсталация, той се основава в голяма степен и на образованието си на изкуствовед. Лъчезар Бояджиев се опитва да де-конструира клишетата на родната история на изкуството като ре-конструира в изложбеното пространство привидната произволност в подредбата на депата на музея, но от негова гледна точка: „С една дума, ако някога сте се чудили дали има нещо, което свързва художниците и произведенията им в историята на изкуството извън факта, че творят изкуство, то в рамките на този проект и тази инсталация ще имате възможност да се убедите, че ги свързват същите онези неща, които свързват всичко и всички хора по света в този живот – от кръчмата до леглото, от боята за хола до идеала за красота на женското тяло от 1930-те или 1990-те години; от желанието за кариера и заиграването с властта до вътрешните терзания и прозренията на духа на твореца, светеца, бореца, зарзаватчията или ключаря от съседния двор.” 


Лъчезар Бояджиев търси връзките между художниците по начин, който „може да се окаже не само не-историчен, но и не-удобен”, с очакването изложбеният диалог между творбите да е по-жив от приетото. Художникът е убеден, че така колекцията ще заживее по един по-активен и по-човешки, или поне по-художнически и по-нов начин. Надява се публиката да получи удоволствие, знание и може би вдъхновение да гледа на своите музеи като на част от своя живот и свят.

- - - 
Лъчезар Бояджиев е роден на 12 октомври 1957 г. в София. През 1980 г. завършва Националната художествена академия, София, специалност Изкуствознание. Член-основател на Института за съвременно изкуство-София (1995). През 1992 г. е куратор на българското участие в 3-то Истанбулско биенале. 
В последните години организира самостоятелни изложби в галерия Feinkost, Берлин (2007), в EAF, Аделаида, Австралия (2006), в рамките на Arte Fiera, Болоня, Италия (2004). Сред по-важните участия в групови изложби от последните години са: Общата история и частните й случки”, Музей до поискване (MUSA), Виена, Австрия; „Богатството на народите” в рамките на Фестивал за кино и нови медии „Cinema City”, Нови Сад, Сърбия; „Течни граници”, Европа XXL/Лил 3000, Tri Postal, Лил, Франция; „Лоши времена/добри времена”, „Футура”, Център за съвременно изкуство, Прага, Чехия (2009). „Изкуство, цена и ценност” в двореца „Строци”, Флоренция, Италия; „Чудо”, 2-ро биенале в Сингапур; „Йерусалим / изложба”, фондация „Ал-Ма’мал”, Стария град на Йерусалим; „Евразия”, Музей за модерно и съвременно изкуство на Тренто и Роверето (MART), Роверето, Италия; „Щастливото число седем”, 7-о биенале в SITE, Санта Фе, Ню Мексико, САЩ; „Страна на човешките права: на ръба на мислимото”, асоциация „Ротор”, Грац, Австрия; „Храбрият нов свят…”, галерия IFA, Берлин и Щутгарт, Германия (2008). 3-то биенале в Прага, Чехия; „Позиции 2007”, Музей за съвременно изкуство на Кумамото, Япония; „Бележки под линия: за геополитиката, пазарите и амнезията”, 2-ро биенале в Москва, Русия (2007) и др.
Специализира и работи по различни програми на Фондация „Пол Гети”, АртсЛинк, КултурКонтакт, Кметството на Париж, Биеналето в Шаржа и др. в градовете Ню Йорк, Филаделфия, Виена, Париж, Шаржа, Ворпсведе (Германия), Нови Сад, Сеул. Лектор и участник в конференции, дискусии и семинари.
Лъчезар Бояджиев е едно от най-често споменаваните имена, когато става дума за съвременно българско изкуство. Неговите работи са посветени на градската среда, създаването на публика и личната интерпретация на обществените процеси. 







ДОКОСВАНЕ НА СВЕТЛИНА ТОМАС КОЧЕВ

24 Март 2010 - 02 Май 2010


Изложбата е посветена на 70-годишнината от рождението на Томас Кочев – автор с обособено лично пространство в българската скулптура. Без да има ретроспективен характер, експозицията обхваща тридесет пластики от дърво, керамика и бронз, както и значителен брой рисунки, и представлява една от редките възможности творчеството на скулптора да бъде видяно в един цялостен образ.

Томас Кочев навлиза в българския художествен живот през 1971г. и участва активно в него до смъртта си през 1997г. Скулптурите му носят белега на органично единство между усета за материала, изтънчената форма и артистичната свобода на мисълта. Вглъбени в собствения си свят, те внушават идеята за прозрение, извисеност и одухотвореност. Дървото, предпочитан материал за Томас Кочев, добавя към образите чувствено и интимно усещане за жива материя, едновременно топла и уязвима. 

Значително място в експозицията е отделено на рисунките, характерна част от търсенията на автора. Артистични, спонтанни, изваяни с грациозна и темпераментна линия, те предхождат, съпътстват и обобщават еволюцията на скулптурното му творчество.

Деликатният диалог с гръцката античност или средновековната дърворезба, с класическата мярка или първичната енергия на материала, при Томас Кочев са претопени в единството на личен, дълбоко преживян и осмислен стил, в самобитен пластичен език, който, недокоснат от променливи влияния, тенденции и вкусове, издига естетическите стойности до стойности на духа.

В изложбата участват творби, притежание на СГХГ, НХГ, ХГ „Илия Бешков”- Плевен, ХГ Силистра, Ателие-колекция Светлин Русев и други частни колекции.

Куратор: Светла Георгиева

- - - 
Томас Ставров Кочев е роден на 1.04. 1940 г. в гр. Баница, Гърция. През 1948 г. емигрира със семейството си последователно в Югославия, Чехословакия, Румъния. През 1968 г. завършва скулптура в гр. Клуж, Румъния. Работи като сценограф в Унгарската опера в гр. Клуж до 1970г. През 1971г. се премества със семейството си в България и остава до края на живота си в София. Умира през 1997 г.
От 1971 до 1990 участва във всички общи художествени изложби в България и симпозиуми по скулптура в Бургас, Ясна поляна, Унгария, Румъния, в Есенен салон в Париж през 1984г. През 1975 и 1985 г. има самостоятелни изложби в София. През 2008г. е уредена негова посмъртна изложба в Галерия СиБанк. Удостояван е с годишните награди на СБХ за скулптура през 1983 и 1989г. Томас Кочев има реализирани паметници в Чирпан, Троян и Ваклино. Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, ХГ Варна, ХГ Плевен, ХГ Смолян, ХГ Ботевград, ХГ Силистра, колекцията на Хюго Вутен и различни частни колекции в България и чужбина.





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery