Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


ВЕЛИЧКО МИНЕКОВ Ретроспективна изложба

20 Ноември 2009 - 31 Декемрви 2009


Изложбата на Величко Минеков позволява да се проследи развитието на един творец, утвърждаването на неговия метод и обогатяването на стила му. Началото на този път е преди шест десетилетия. И е начало, носещо в себе си категоричната заявка за нещо ново и потенциала за продължително и качествено присъствие в полето на съвременното изкуство в България. 

Величко Минеков има уникалния шанс да общува с трима колоси на българската пластика - Андрей Николов, Марко Марков и Любомир Далчев. Влиянията от големите майстори на скулптурното изкуство в България поставят основите на неговите разсъждения за предстоящото пътуване в страната на изкуството. Още първите работи „Почивка” (1957), „Жажда” (1958), „Майчинство” (1958) и „Фила” (1959) доказват стремежа на младия художник да трансформира натурата, за да премахне случайното, ненужното, да подчертае важното и устойчивото в пресъздавания обект и така да достигне до усещането за монументалност на формата и символно насищане на образа. 

Сякаш като потвърждение на житейската истина, че трудностите сломяват слабите, но правят силните още по-силни, през 1969 г. идва моментът на идеологически подплатената атака срещу произведения, без които трудно бихме си представили както творчеството на Величко Минеков, така и естествения и необходим процес на обогатяване на българската скулптура. По същество това е атака срещу смелостта на твореца да пренебрегне баналната образност и да потърси в своите „Икар”, „Разстрел”, „Движение” компоненти, от които да състави нова структура на скулптурното произведение. Въпреки това и в следващите пластики на Величко Минеков продължават да бъдат задължителни принципите на изразителност, пластичност и динамизъм, обединени от вярата в неотменимото право на твореца да се противопоставя на каноните. 

Следващите десетилетия са изпълнени с мигове или месеци пожертвани в търсене на пътища, в преодоляване на трудности, в развиване на качества, в откриване на тайни, в увеличаване на познанието за своята и на другите същност. В следствие на това се раждат творби като „Очакване” (1967) и „Нестинарка” (1973), „Орфей” (1969), „Ръченица” (1970), „Родина” (1972) и „Земята и човекът” (1977), съчетаващи искреност и воля. С изградените монументи скулпторът знаци, бележещи едновременно драмата и героизма на събитията от миналото и размислите и оценката на настоящето. Така са създадени ансамбълът „Сердика” (София, 1977) релефите „Конница” и „Клетва” (Панагюрище, 1978) или паметниците „Спартак” (Сандански, 1979), „Хан Аспарух” (Добрич, 1981) и „Съединението” (Пловдив, 1985). Творбите от последните 20 години имат своя различна характеристика, следствие от натрупваната мъдрост и опознаването на изразителната скулптурната форма и преди всичко - следствие от изявеното присъствие на личността на твореца. 

Експозицията „Величко Минеков” представя повече от 50 произведения на скулптора, собственост на СГХГ, НХГ, ХГ „Станислав Доспевски”, Пазарджик и частни колекции, авторски рисунки и документални фотографии. 







ЖИЛИЩНИ МОДЕЛИ Експеримент и ежедневие

19 Октомври 2009 - 08 Ноември 2009


SOFIA ARCHITECTURE WEEK е най-големият международен форум за архитектура в България. Неговото второ издание ще се проведе под мотото "Changing Urban Visions" от 30 октомври до 5 ноември.

Градът, в който живеем, и пространството, което пресичаме всеки ден, вършейки ежедневните си задължения, са неща, които вълнуват всички ни и към които всеки един от нас има лично отношение. Ето защо те трябва да бъдат плод на обща дискусия. Това е и задачата на Sofia Architecture Week ’09: да запали гражданите на София да мислят за своя град, за да подобрят ежедневния си живот, и да инспирира професионалистите в областта на архитектурата и градоустройството със свежи идеи и срещи с международно признати техни колеги.

Кураторите Оливер Елзер/Германия/ и Михаел Рийпер /Австрия/ представят 12 международни проекта за жилищни сгради, като нагледно обясняват как функционират експериментите в ежедневието. За разлика от класическите архитектурни изложби, тук в центъра на вниманието стоят не архитектите, а самите постройки и техните обитатели. 

Експозицията започва с чилийски социални жилищни сгради от типа „направи си сам”, минава през виенска фабрика за ковчези и стига до елитарни решения за съжителство в Токио. 

Специално за изложбата живеещите в тези социални жилищни сгради са документирали с фотоапарат апартаментите си и окръжаващата ги среда и са добавили коментар към всяка снимка.

Всеки проект е илюстриран със самостоятелен макет, а в някои от тях, изградени в мащаб 1:1, гостите на експозицията ще могат дори и да влизат.

В изложбата ще бъде представено и изследване – документация на българското битово ежедневие, съпоставяйки сегашните условия за живеене у нас с тези в чужбина.


В рамките на изложбата, на 20 октомври / вторник / от 18.00 часа ще се състои и публична дискусия на тема: „Типология на жилищни модели в 21-ви век” с модератор Петър Торньов.







ЕДМОНД ДЕМИРДЖИЯН

17 Септември 2009 - 25 Октомври 2009


Изложбата е провокирана от внезапната и ненавременна смърт на художника. Тя е своеобразен трибют в негова памет и повод да се срещнем отново с огромната положителна енергия на творчеството му. 

Без да има ретроспективен характер, експозицията обхваща различни периоди и посоки на работата му. Част от нея е подготвяна приживе изложба, посветена на ранна работа от началото на 70-те години и рисунките към нея. Проект, който демонстрира метода на работа и отговорността към създаването. 

Показани са десетки рисунки от различни години, които са имали особена стойност за твореца. Създавани всекидневно и навсякъде, те не са подготвителни скици, нито са били предназначени за изложби, но съществуват самостоятелно като един отделен път в живота на художника. 

В изложбата участват и някои последни произведения на Едмонд Демирджиян, събрани от частни колекции и от неговото ателие. Акцент са и „висящите калкани” – запазена марка на твореца.

Художник и музикант, Едмонд Демирджиян остава в българската художествена култура като знакова фигура, изпълвала с ярките си цветове и взривния си ритъм галерии и концертни зали. Той е разпознаваем чрез собствения си пластичен език и фантастично цветната атмосфера, която творбите му създават. 

Куратор: Мария Василева


- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - 
Едмонд Демирджиян (1951-2009) завършва специалност стенопис в Художествената академия в София през 1978 г. От тогава участва активно в художествения живот у нас и в чужбина. Организира множество самостоятелни изложби. Работи в областта на рисунката, колажа, живописта и графиката. През 1994 получава зелена карта за постоянно пребиваване в САЩ по закона за “изключителни заслуги в областта на изкуството”. До 1998 разделя времето си между България и САЩ. През 1995 получава престижна стипендия за живопис на американската фондация “Полък-Краснер”. През 2006 е удостоен с наградата на София за изключителни заслуги в областта на изкуството и културата за изложбата "Непоказвано от Едмонд", галерия на ул."Шипка"6, София. Творчеството му се разделя на няколко периода: 1978-1983 – създава фигурални композиции, интериори и натюрморти в конструктивистичен маниер; 1983-1987 – рисува предимно гротескни фигурални композиции с темпера в експресионистичен стил; след 1987 развива творчеството си по посока на абстрактния експресионизъм. През 2008 открива собствено изложбено пространство, наречено "Салон-ателие Едмонд" на ул. 13 март №21 в София. www.edmondartist.com, http://edmonddemirdjian.blogspot.c







ПЕТЪР ДОЧЕВ 75 години от рождението на художника

14 Септември 2009 - 11 Октомври 2009


Името на Петър Дочев се свързва със зараждането и развитието на индустриалния пейзаж в българското изобразително изкуство от втората половина на ХХ век. Изложбата, посветена на 75-годишнината от рождението на художника, организирана в СГХГ, цели да покаже образа на Петър Дочев в неговата пълнота, като проследи артистичната му еволюция. 

Петър Дочев навлиза трайно в българския художествен живот през 1963г. За него е важна солидната форма, стегнатата конструкция и финото нюансиране на цвета. Шейсетте години в творчеството му се свързват с произведения като „В автобуса”, „Работник”, „Металурзи”. Фигурите са едри, изпълват формата на платното. Фоновете са чисти. Няма бъбриви детайли и незначителни подробности. Петър Дочев не се плаши от празнотата. Тя е негов съюзник при постигане на повишената емоционална изразност. „Изчистването” на фоновете, концентрирането върху детайли или конфигурации от форми се откроява отчетливо в индустриалните пейзажи от 70-те години на ХХ век. Художникът се старае от всеки елемент от подтискащата действителност на Кремиковци да направи изкуство. С чисто пластически прийоми и като безпристрастен наблюдател, Петър Дочев отстоява личностни и артистични позиции. 

На границата на 70-те и 80-те години на ХХ век художникът създава голям брой градски пейзажи. В средата на 80-те години за Петър Дочев идва момент, когато пейзажът напуска пределите на натурата. Цветни петна и релефни маси изплуват на черен фон в „Черна земя”, „Обгорена земя”, „Терени”, „Стари лозя”. През 90-те години на ХХ век творецът трайно се освобождава от конкретната образност. Той започва от съпоставянето на релефни или чисти форми и се ориентира към геометрични фигури като кръг и квадрат. 
От 2000 година спира вниманието си върху черния цвят, а след това се насочва към златото като знак за вечност. В последните си картини художникът постига тотален синтез. Те са носители на формална чистота, сгъстена емоция и концентриран съзидателен жест.

Петър Дочев има особено силно развито чувство за открояване на същественото. Това му помага да извърви плавно и с постоянство пътя от анализа към синтеза, от натурата към пълното пределно изчистената знакова форма.

Петър Дочев е роден през 1934 в село Лесидрен, Ловешко. През 1956 завършва Художествената гимназия в София. Специализира при художника Иван Христов. В периода 1957-1959 - учи в Художествената академия в София, специалност „Живопис” при проф. Илия Петров и проф. Ненко Балкански. От 1960 до 1975 работи като главен художник в Металургичния комбинат “Кремиковци”. От 1963 участва редовно в общите художествени изложби, а през 1967 е приет за член на СБХ. През периода 1975-2005 живее и работи в село Лесидрен, Ловешко. Умира в София през 2005.







ДИАЛОЗИ С ВРЕМЕТО Живопис от колекцията на Софийска градска художествена галерия от втората половина на 20-ти до началото на 21-ви век

14 Юли 2009 - 06 Септември 2009


Изложбата показва представителна извадка от 46 български живописци от колекцията на Софийска градска художествена галерия. Включените над 80 произведения обхващат периода от средата на 20-ти до началото на 21-ви век. Събрани в този синтезиран вид, те илюстрират духа на времето, художествените търсения и промени в българското изкуство.

В експозицията са представени видни творци, започнали своя творчески път преди Втората световна война, специализирали в Мюнхен, Париж и Виена, като Иван Ненов, Дечко Узунов, Вера Недкова, Васил Бараков, Стоян Сотиров, Кирил Петров, и продължили своя творчески път и след войната. Тяхното творчество в традициите на българското пластично изкуство от 20-те, 30-те и началото на 40-те години ще е опората и вдъхновението за поколението, започнало своята творческа изява през 60-те години - Светлин Русев, Иван Кирков, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов, Генко Генков, Георги Баев, Александър Петров, Магда Абазова, Петър Дочев, Иван Вукадинов, Лика Янко. Това поколение възвръща силата на живописта и десетилетия определя пътя на българското изкуство със своите произведения и подчертано индивидуални творчески търсения. 

Показани са и тенденциите в следващите десетилетия чрез произведенията на Николай Майсторов, Иван Димов, Димитър Буюклийски, Тома Трифоновски, Христо Симеонов, Димитър Казаков-Нерон, Йордан Кацамунски, Динко Стоев, Сашо Стоицов, Милко Божков, Андрей Даниел, Свилен Блажев, Ивайло Мирчев, за да достигнем до най-младите художници от началото на 21-ви век Михаела Власева, Иван Костолов и др.

Изложбата представи българското изкуство от втората половина на 20-ти до началото на 21-ви век пред московската културната общественост през април 2009 г. в изложбените зали на Руската художествена академия, Москва и беше подготвена по повод Дните на София в Москва. 







НИКОЛАЙ ДЮЛГЕРОВ Множествената художествена идентичност. Рим - Торино- София, 2008/2009

08 Юли 2009 - 30 Септември 2009


Николай Дюлгеров /1901- 1982/ е сред творците, включени в историята на италианския футуризъм. Изявява се като архитект, художник, дизайнер, автор на реклами в градска среда. Дюлгеров е почетен жител на Торино – градът, в който осъществява по-голямата част от творческата си кариера. 

Изложбата „Николай Дюлгеров. Множествената художествена идентичност” е планирана през 2001 година, по случай сто годишнината от рождението на художника, а осъществяването й днес се свързва с отбелязването на 100 години от първия манифест на Футуризма, публикуван в Париж от Филипо Томазо Маринети. Куратор: Ирина Генова, дизайн на изложбата и каталога: Надежда Олег Ляхова.

След успешното представяне на изложбата „Николай Дюлгеров. Множествената художествена идентичност” в Рим през ноември - декември 2008 г., AuditoriumParco della Musica на Националната академия „Санта Чечилия” и в Торино през май – юни 2009, Castello del Valentino, днес Политехника на Торино, сега изложбата–обект е в София.

Отбелязването на 100 годишния юбилей от рождението на Николай Дюлгеров има своята предистория. През 2000 г. в залите на Софийска градска художественна галерия бе реализирана изложба „Николай Дюлгеров. Творби от колекции в България” с участието на НХГ и Художествената галерия в Кюстендил”, по повод на лекциите на Джорджо Ди Дженова по покана на Нов български университет.

Представянето на днешната изложба в София е подкрепено от Столична община и се придружава от каталог. 
- - - 
Изложбата „Николай Дюлгеров. Множествената художествена идентичност” в Рим и Торино и каталогът са реализирани по проект за Комуникационната стратегия на Република България за Европейския съюз. Организатори от българска страна са: Министерство на културата, Министерство на външните работи на Република България, Посолството на Република България в Италия, Българският културен институт в Рим и Нов български университет. 







Наградата за съвременно изкуство БАЗА Изложба на номинираните художници: Бора Петкова, Георги Георгиев Jorrras, Викенти Комитски, ХР Стаменов, Камен Стоянов, Самуил Стоянов

19 Юни 2009 - 05 Юли 2009


За втора поредна година Институтът за съвременно изкуство-София ще връчи наградата за млад автор в областта на съвременното изкуство БАЗА. Тя се вписва в съществуващата от 1990 г. международна мрежа на художници от различни страни в Централна и Източна Европа (YVAA) и вече е утвърдена като едно от най-престижните отличия. Конкурсът е отворен за творци до 35 години, работещи във всички медии на съвременното изкуство. Наградата е стипендия и шестседмичен престой в International Studio and Curatorial Program (ISCP), Ню Йорк, осъществени с помощта на The Foundation for a Civil Society, Ню Йорк.

Целта на наградата е да стимулира професионалния старт на художниците, да предостави повече възможности за изява, развитие, образование и разширяване на контактите в собствената страна и в чужбина. Това съответства и с политиката на Софийска градска художествена галерия за поощряване и подкрепа в реализирането на проекти на млади автори и съвременно изкуство. 

Първото издание на БАЗА с изложбата на номинираните през 2008 г. беше отличено от критиката като едно от най-значителните художествени събития у нас. През тази година предстои и самостоятелна изложба на миналогодишната носителка на наградата – Рада Букова. 

Изложбата на номинираните е събитие и представлява интерес не само защото е обвързана с излъчване на единствен победител. Според характера на конкурса, с редуцирания брой на номинираните за участие, вече може да се определи една група от водещи млади художници в страната (шестимата номинирани са избрани от 37 кандидатствали). Това оправдава и очакванията на публиката за качеството на изложбата. В представянето на всеки автор са включени създадени специално по този повод произведения или показани в самостоятелни и представителни групови изложби – живопис, рисунки, видео, обекти и инсталации. 

Членовете на тазгодишното жури са Мария Василева, Яра Бубнова, Станислав Памукчиев, Кирил Прашков и Венцислав Занков. 

Носител на наградата за 2009 е Самуил Стоянов

http://www.samuilstoyanov.com/







ВИЕНСКИ АКЦИОНИЗЪМ. ОТ ЖИВОПИСТА ДО ДЕЙСТВИЕТО Творби от колекцията на Музея за модерно изкуство, Фондация Лудвиг (MUMOK), Виена

11 Юни 2009 - 05 Юли 2009


Сътрудничеството на Софийска градска художествена галерия с един от най-интересните и активни европейски музеи – МУМОК, Виена, е събитие в българската художествена практика и свидетелство за намеренията и амбициите на СГХГ. Проектът за дългосрочна съвместна работа включва представяне на няколко големи изложби, които показват развитието на съвременното изкуство от 60-те години на 20-ти век до наши дни.

Поредицата се открива с изложбата „Виенски акционизъм”. Това е най-емблематичното австрийско течение, което – макар и просъществувало много кратко (1960-1971) – оказва сериозно влияние върху международното развитие на авангарда и разширява границите на понятието. То се бори с консервативните ценности както в живота, така и в изкуството като противопоставя на традиционните жанрове на живописта, скулптурата и графиката директна работа в пространството с човешкото тяло, с различни течности и обекти. Акциите на представителите на движението разчупват множество табута в опита си да постигнат по-истинско физическо и психическо преживяване на реалността. Освен пърформанси, важни методи на изразяване са филмите и фотографията.

Основните представители на „Виенския акционизъм” са художниците Гюнтер Брус, Ото Мюл, Херман Нитч и Рудолф Шварцкоглер. Тяхното творчество ще бъде представено най-пълно в изложбата. Освен това ще бъдат включени произведения на световни художници като Джаксън Полък, Емилио Ведова и Ив Клайн, които предшестват „Виенския акционизъм” с опитите си да се отдалечат от живописната повърхност. Включени са творби и на артисти като Марина Абрамович, Вито Акончи, VALIE EXPORT, Йоко Оно, Кароли Шнийман, чиито акции и послания се асоциират с критичния тон на „Виенските акционисти” по социални, политически и художествени въпроси.

Изложбата включва 61 произведения: фотографии, отпечатъци, филми, живопис. Придружена е от каталог на български и английски език.







ХЕЛВЕТИКА ЗАВИНАГИ ИСТОРИЯ НА ЕДИН ШРИФТ Инсталация, документация

06 Юни 2009 - 12 Юни 2009


Експозицията е посветена на 50-годишнината от създаването на един от най-използваните шрифтове в графичния дизайн, популярен с името „Хелветика”.

Плод на усилията на двама графици от Цюрих – Макс Алфонс Мидингер и Едуард Хофман - „Хелветика” се превръща в естетическа константа и преодолява през 60-години внезапното преминаване от оловната преса към дигиталното обработване на текст. Шрифтът се характеризира с простота и лаконичност, рисунъкът му е стегнат, четлив и изразителен. Това прави „Хелветика” практичен инструмент за дизайнери и графици от 60-те години на ХХ в. досега. Тържествената сдържаност на този шрифт дава свобода за намиране на адекватен външен облик на различни идеи. Намерил приложение в най-различни области на графичния дизайн, рекламата, книгопечатането и др., със своята простота, съвременни линии и пропорции „Хелветика” е актуална и широко използвана на различни езици и днес.

Сред експонатите в изложбата са оригинални скици, документиращи процеса около създаването на”Хелветика”. Експозицията проследява и използването на шрифта в различни исторически моменти и свидетелства за употребата му в най-различен контекст.

„Хелветика завинаги” e продължение на книгата на Ларс Мюлер и Виктор Малзи със същото име. Изложбата идва в България след гостуването си в САЩ и Япония и е част от проявите в рамките на фестивала “Sofia Design Week” , организиран от Списание 1.







НЕДКО СОЛАКОВ Куратори: Мария Василева и Яра Бубнова

07 Май 2009 - 05 Юни 2009


Това е първата голяма изложба на Недко Солаков в България след 1988 г. и първото му ретроспективно представяне. Един от най-интересните „разказвачи на истории” в съвременното изкуство ще „разкаже” специално за българската публика собствената си творческа биография.

Изложбата в СГХГ се опитва да даде представа за динамичната и разностранна работа на автора от 1981 г. до днес. Включените маслени картини, притежание на различни музейни институции в страната (НХГ, художествените галерии в Пловдив, Ботевград, Сливен, Габрово, Димитровград, Музея „Дом на хумора и сатирата” в Габрово), и на частни колекционери, показват стила и търсенията, с които Недко Солаков се налага и става популярен на българската художествена сцена през първата половина на 80-те години на 20-ти век. Представени са и онези работи, в които малко по-късно художникът започва да включва различни нетрадиционни елементи и да заявява интереса си към едно социално, провокативно и интерактивно изкуство. Зрителите ще могат да видят ранни обекти, свързани въобще с развитието на концептуалното изкуство в България в края на 80-те години на 20-ти век.

Голямата, макар и логична, промяна в творчеството на Недко Солаков започва през 90-те години и е свързана с активни пътувания по света, участия в многобройни групови изложби и биеналета, организиране на самостоятелни изяви, изнасяне на лекции, участия в конференции и уъркшопове. Постепенно художникът се превръща в една от водещите фигури на съвременното изкуство. Много от произведенията му са притежание на големи музеи и публични частни колекции. Възстановяването на тази част от творчеството му се превръща в предизвикателство както за автора, така и за кураторите. Желанието на българския зрител да се даде възможно най-голяма информация и представа за творчеството на Недко Солаков, ги кара да изберат специфичен формат на показване, в който оригинали се редуват с документални материали. Посетителите ще могат да видят различни начини на инсталиране на някои от най-известните работи на художника, да се запознаят подробно с авторските текстове към тях, да видят проекти, покани и др. И най-ценното – ще могат да прочетат коментарите на Недко Солаков, направени специално за това представяне на творбите. Сред тях са: Нов Ноев ковчег, 1991-2007, Истината (Земята е плоска), 1992-2003, Колекционерът на изкуство, 1992-, Това също съм аз..., 1996-2005, Дискусия (Собственост), 2007, Съвременна история с духове, чифт обувки с високи токчета, (две наводнения) и разни други пакости, 2008 и др. Представени по този начин, работите се превръщат в едно голямо ново произведение – портрет на художника и развитието му през последните почти 30 години.

Като рамка на тази творческа и житейска „картина” е изпълнението на може би най-популярната му творба „Живот (Черно и бяло)”, 1998- г., показвана на много места по света и собственост на различни престижни музеи и колекционери. В продължение на 1 месец двама души постоянно боядисват стените на галерията в черно и бяло, следвайки се един друг, така че пространството никога не е нито черно, нито бяло – една чудесна метафора на света, в който живеем. 

Софийска градска художествена галерия е музеят в България, който отдава най-голямо внимание на съвременното българско изкуство в една последователно водена политика. Изложбата на Недко Солаков е закономерно явление и увенчава усилията на екипа на галерията да показва най-добрите постижения на изкуството ни от края на 20-ти и началото на 20-ти век.

- - -
Недко Солаков (р. 1957 в Червен бряг, живее в София) завършва Художествената академия в София през 1981 г. Оттогава участва в художествения живот на страната предимно с живопис. От началото на 90-те години на 20-ти век се включва активно в световната арт-сцена с рисунки, инсталации, видео, обекти и намеси в конкретни пространства, които се превръщат в негова запазена марка. 
Недко Солаков е участвал на: Биеналето във Венеция (1993, 1995, 1999, 2001, 2003, 2007), Биеналето в Истанбул (1992, 1995, 2005), Биеналето в Сао Паоло (1994), Манифеста 1 (Ротердам, 1996), Биеналето в Кванджу, Южна Корея (1997, 2002), Биеналето в Лион (2000), Биеналето в Севиля, Испания (2006), Московското биенале (2007), Документа 12, Касел (2007), Биеналето в Сидни (2008), Биеналето в Нови Орлеан (2008) и др. През последните години е имал самостоятелни изложби в: Музея Шиадо в Лисабон, Музея „Рейна София” в Мадрид, Фондация „Ди Апел” в Амстердам, Кунстхаус Цюрих,Castello di Rivoli, Торино и др. През 2003-2005 г. три културни институции – „Розеум”, Малмьо, Швеция, „Казино Люксембург”, Люксембург и „О.К”, Линц, Австрия – организират голяма ретроспектива на художника „Недко Солаков. Обзор на 12 1/3 (и дори повече) години". През 2008-2009 проектът „Емоции” е показан в Kunstmuseum, Бон, Kunstmuseum, Сейнт Гален и Mathildenhoehe, Дармщадт.
Творби на Недко Солаков се намират в някои от най-влиятелните световни музеи: Музей за модерно изкуство, Ню Йорк, САЩ; Музей за модерно изкуство, Франкфурт, Германия; Музей за съвременно изкуство „Фондация Лудвиг”, Виена; Кунстхаус Цюрих; Музей Лудвиг, Будапеща; Модерна галерия, Любляна, Тейт Модерн, Лондон, както и в публични частни колекции: „Тисен-Борнемиса”, Виена; „Дакис Йоану”, Атина; „Ела Сиснерос”, Маями, САЩ, и др.
През 2007 г. за участието си в централната международна изложба на 52-то издание на биеналето във Венеция с работата „Дискусия (собственост)” получава една от петте награди на интернационалното жури.
Недко Солаков е член-основател на Института за съвременно изкуство-София.
www.nedkosolakov.net 





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery