Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


БРОНКА ГЮРОВА И НЕЙНИЯТ КРЪГ Куратори: Румяна Константинова и Слава Иванова

26 Януари 2010 - 28 Февруари 2010


Изложбата е посветена на стогодишнината от рождението на художничката Бронка Гюрова. Тя е от поколението български художници, творили активно през 30-те и 40-те години на 20.век в областта на портрета и пейзажа. Поради различни причини тя е отделена от родината си, но безспорно е част от историята на българското изкуство. 

В експозицията са показани творби на Бронка Гюрова – живопис и рисунки от различни периоди на нейния артистичен път, както и произведения /живопис, рисунка, скулптура/ на нейни колеги и приятели – Александър Жендов, Борис Ангелушев, Кирил Цонев, Стоян Сотиров, Рада Поптошева, Мара Цончева, Вера Недкова, Вера Лукова, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Бенчо Обрешков, Донка Константинова, Стоян Венев. Всеки един от авторите от този кръг има свой пронос в българското изобразително изкуство. Това, което обединява всички тези художници е стремежът към новаторство, към експеримент в областта на пластическия изказ и желанието да се съизмерят със съвременното им европейско изкуство.

Изборът на кураторите за „кръга” на Бронка Гюрова се основава на оригиналната автобиография и дневника на художничката, предоставен от г-жа Деяна Алшех, както и на изследванията им върху процесите в художествения живот в България през 30-те и 40 те години на 20. век.

Включените в изложбата творби са притежание на СГХГ, НХГ, Ателие-колекция Светлин Русев, частни колекции и на семейството на Бронка Гюрова и Елиезер Алшех в Буенос Айрес. Съществена част от представените произведения се показват за първи път пред българска публика.

В експозиционното пространство присъства и богат документален материал - снимки, писма, каталози, архивни материали. Изключително ценните, непубликувани до момента ръкописи на Бронка Гюрова очертават още един щрих от образа на българската художничка.. 


Бронка Гюрова е родена на 1 януари 1910 година в Шумен. В периода 1928 - 1932 г. учи в Художествената академия, София, специалност „Живопис” при проф. Димитър Гюдженов. През 1937 специализира „Илюстрация” при проф. Минне в Брюксел, Белгия. Организира първата си самостоятелна изложба в София през 1943 г. В периода 1933 - 1949 г. участва във всички общи художествени изложби, както и в групови изложби в Чехословакия, Румъния, Югославия. Член е на „Дружеството на жените – художнички” /1932 г./, „Дружество на независимите художници” /1935г. /, „Дружество „Съвременно изкуство” /1936г. / и „Дружество на новите художници”/1938г./. От 1952 г. със съпруга си Елиезер Алшех и дъщеря си Деяна се установява в Буенос Айрес, Аржентина. Умира на 5 юни 1995 година в Буенос Айрес







КОЛЕКЦИЯТА. НОВИ ПОСТЪПЛЕНИЯ 2008-2009

19 Януари 2010 - 21 Март 2010


Софийската градска художествена галерия представя най-новите постъпления във фондовете Живопис, Графика, Скулптура и Съвременно изкуство, постъпили през последните две години като откупки или дарения. 

Благодарение на финансовата подкрепа на Софийската община, през 2007 година галерията реализира първите след повече от 15 години откупки на художествени произведения. Оттогава всяка година с прецизна селекция фондовете на музея се попълват с различни по характер творби. Даренията от автори и наследници също са важен източник за обогатяване на колекцията. 

Акцент в настоящата експозиция са двете бронзови фигури на скулптура Кирил Шиваров (1887-1938) „Молеща се” и „Каин”. Учил в Прага и Виена, той е сред най-интересните автори от началото на 20-ти век. Още един световноизвестен български скулптор Асен Пейков (1908-1973) намира място в музейната колекция със своя шедьовър „Христос” (ок. 1936г). Към тези произведения трябва да добавим двата гипсови ескиза на Галин Малакчиев, пластиките на Боян Райнов, портретът на Емилиян Станев от Величко Минеков, композициите на Снежана Симеонова и Рая Георгиева.

Живописният фонд попълва колекцията си с три живописни творби на голямата българска художничка Славка Денева, с емблематичната работа на Светлин Русев „Пиета”, с произведения на Атанас Пацев, Димитър Арнаудов, Петър Дочев, Едмонд Демирджиян, Андрей Даниел, Греди Асса, Кольо Карамфилов, Динко Стоев. Сред класическите примери на българската модерна живопис са картините на Константин Трингов и Никола Бояджиев. Градската галерия е вярна на политиката си да подкрепя най-младите поколения живописци, сред които: Михаела Власева, Виолета Танова, Иван Костолов и Деян Янев. В графичния фонд влизат творби на Румен Скорчев, Анастасия Панайотова и Явора Петрова.

Във фонд Съвременно изкуство място намират работи на Васил Симитчиев, Лъчезар Бояджиев, Калин Серапионов, Красимир Терзиев, Мариела Гемишева, Сашо Стоицов, Викенти Комитски, Правдолюб Иванов, Красимир Кръстев – Расим, Иван Мудов.







ИЛЮЗИИ ЗА УМА И ОЧИТЕ Между хиперреализма и абстракцията в колекцията на СГХГ

20 Ноември 2009 - 31 Декемрви 2009


Хиперреализъм (синоними: фотореализъм, суперреализъм) е стил в изкуството, при който обектите се рисуват с безпристрастна точност на детайла. 
Абстрактно изкуство (синоним: нефигуративно изкуство) не изобразява разпознаваеми обекти или сцени, а за сметка на това се състои от форми и цветове, които съществуват заради своята собствена експресивност.


В това поредно представяне на творби от колекцията на Софийска градска художествена галерия кураторът Мария Василева е избрала нестандартен подход: да обедини два на пръв поглед противоположни стила. От една страна, това е хиперреализмът с неговата обсебеност спрямо предметността. От друга, абстракцията като най-отдалечена от обектите и субектите във видимия свят.

Проследяването на два исторически стила на принципа на контраста дава възможност за категорично формулиране на разликите. Изправени едни срещу други „очи в очи”, те ясно показват две посоки на мисълта. Едната преследва обективизиране на реалността, вглеждане в хора и предмети, като че ли изтръгнати от конкретното място и историческото време. Другата скъсва връзките с познатото и изгражда паралелна действителност. 

В тази диаметралност обаче се очертават и някои прилики. Повечето абстрактни художници тръгват от познанието за даден обект в заобикалящия ни свят и развиват изкуството си по посока на собствено, независимо естетическо единство. Представителите на хиперреализма могат да постигнат странна енергия – ефектът на внимание към детайла парадоксално създава силно усещане за нереалност. Така и двата стила дават повод за илюзорни разходки в един различен свят.

В изложбата са включени картини на художници от различни поколения: Никола Аврамов, Иван Георгиев-Рембранд, Никола Даскалов, Петър Дочев, Христо Симеонов, Йордан Кисьов, Иван Кирков, Димитър Буюклийски, Стефан Родев, Лъчезар Касабов, Христина Петрова, Димитър Трайчев, Росен Райчев, Михаил Стоянов, Милко Павлов, Милко Божков, Милена Йоич, Николай Караджов, Володя Кенарев, Стефан Янев, Николай Ников, Борис Колев и др.







ВЕЛИЧКО МИНЕКОВ Ретроспективна изложба

20 Ноември 2009 - 31 Декемрви 2009


Изложбата на Величко Минеков позволява да се проследи развитието на един творец, утвърждаването на неговия метод и обогатяването на стила му. Началото на този път е преди шест десетилетия. И е начало, носещо в себе си категоричната заявка за нещо ново и потенциала за продължително и качествено присъствие в полето на съвременното изкуство в България. 

Величко Минеков има уникалния шанс да общува с трима колоси на българската пластика - Андрей Николов, Марко Марков и Любомир Далчев. Влиянията от големите майстори на скулптурното изкуство в България поставят основите на неговите разсъждения за предстоящото пътуване в страната на изкуството. Още първите работи „Почивка” (1957), „Жажда” (1958), „Майчинство” (1958) и „Фила” (1959) доказват стремежа на младия художник да трансформира натурата, за да премахне случайното, ненужното, да подчертае важното и устойчивото в пресъздавания обект и така да достигне до усещането за монументалност на формата и символно насищане на образа. 

Сякаш като потвърждение на житейската истина, че трудностите сломяват слабите, но правят силните още по-силни, през 1969 г. идва моментът на идеологически подплатената атака срещу произведения, без които трудно бихме си представили както творчеството на Величко Минеков, така и естествения и необходим процес на обогатяване на българската скулптура. По същество това е атака срещу смелостта на твореца да пренебрегне баналната образност и да потърси в своите „Икар”, „Разстрел”, „Движение” компоненти, от които да състави нова структура на скулптурното произведение. Въпреки това и в следващите пластики на Величко Минеков продължават да бъдат задължителни принципите на изразителност, пластичност и динамизъм, обединени от вярата в неотменимото право на твореца да се противопоставя на каноните. 

Следващите десетилетия са изпълнени с мигове или месеци пожертвани в търсене на пътища, в преодоляване на трудности, в развиване на качества, в откриване на тайни, в увеличаване на познанието за своята и на другите същност. В следствие на това се раждат творби като „Очакване” (1967) и „Нестинарка” (1973), „Орфей” (1969), „Ръченица” (1970), „Родина” (1972) и „Земята и човекът” (1977), съчетаващи искреност и воля. С изградените монументи скулпторът знаци, бележещи едновременно драмата и героизма на събитията от миналото и размислите и оценката на настоящето. Така са създадени ансамбълът „Сердика” (София, 1977) релефите „Конница” и „Клетва” (Панагюрище, 1978) или паметниците „Спартак” (Сандански, 1979), „Хан Аспарух” (Добрич, 1981) и „Съединението” (Пловдив, 1985). Творбите от последните 20 години имат своя различна характеристика, следствие от натрупваната мъдрост и опознаването на изразителната скулптурната форма и преди всичко - следствие от изявеното присъствие на личността на твореца. 

Експозицията „Величко Минеков” представя повече от 50 произведения на скулптора, собственост на СГХГ, НХГ, ХГ „Станислав Доспевски”, Пазарджик и частни колекции, авторски рисунки и документални фотографии. 







ЖИЛИЩНИ МОДЕЛИ Експеримент и ежедневие

19 Октомври 2009 - 08 Ноември 2009


SOFIA ARCHITECTURE WEEK е най-големият международен форум за архитектура в България. Неговото второ издание ще се проведе под мотото "Changing Urban Visions" от 30 октомври до 5 ноември.

Градът, в който живеем, и пространството, което пресичаме всеки ден, вършейки ежедневните си задължения, са неща, които вълнуват всички ни и към които всеки един от нас има лично отношение. Ето защо те трябва да бъдат плод на обща дискусия. Това е и задачата на Sofia Architecture Week ’09: да запали гражданите на София да мислят за своя град, за да подобрят ежедневния си живот, и да инспирира професионалистите в областта на архитектурата и градоустройството със свежи идеи и срещи с международно признати техни колеги.

Кураторите Оливер Елзер/Германия/ и Михаел Рийпер /Австрия/ представят 12 международни проекта за жилищни сгради, като нагледно обясняват как функционират експериментите в ежедневието. За разлика от класическите архитектурни изложби, тук в центъра на вниманието стоят не архитектите, а самите постройки и техните обитатели. 

Експозицията започва с чилийски социални жилищни сгради от типа „направи си сам”, минава през виенска фабрика за ковчези и стига до елитарни решения за съжителство в Токио. 

Специално за изложбата живеещите в тези социални жилищни сгради са документирали с фотоапарат апартаментите си и окръжаващата ги среда и са добавили коментар към всяка снимка.

Всеки проект е илюстриран със самостоятелен макет, а в някои от тях, изградени в мащаб 1:1, гостите на експозицията ще могат дори и да влизат.

В изложбата ще бъде представено и изследване – документация на българското битово ежедневие, съпоставяйки сегашните условия за живеене у нас с тези в чужбина.


В рамките на изложбата, на 20 октомври / вторник / от 18.00 часа ще се състои и публична дискусия на тема: „Типология на жилищни модели в 21-ви век” с модератор Петър Торньов.







ЕДМОНД ДЕМИРДЖИЯН

17 Септември 2009 - 25 Октомври 2009


Изложбата е провокирана от внезапната и ненавременна смърт на художника. Тя е своеобразен трибют в негова памет и повод да се срещнем отново с огромната положителна енергия на творчеството му. 

Без да има ретроспективен характер, експозицията обхваща различни периоди и посоки на работата му. Част от нея е подготвяна приживе изложба, посветена на ранна работа от началото на 70-те години и рисунките към нея. Проект, който демонстрира метода на работа и отговорността към създаването. 

Показани са десетки рисунки от различни години, които са имали особена стойност за твореца. Създавани всекидневно и навсякъде, те не са подготвителни скици, нито са били предназначени за изложби, но съществуват самостоятелно като един отделен път в живота на художника. 

В изложбата участват и някои последни произведения на Едмонд Демирджиян, събрани от частни колекции и от неговото ателие. Акцент са и „висящите калкани” – запазена марка на твореца.

Художник и музикант, Едмонд Демирджиян остава в българската художествена култура като знакова фигура, изпълвала с ярките си цветове и взривния си ритъм галерии и концертни зали. Той е разпознаваем чрез собствения си пластичен език и фантастично цветната атмосфера, която творбите му създават. 

Куратор: Мария Василева


- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - 
Едмонд Демирджиян (1951-2009) завършва специалност стенопис в Художествената академия в София през 1978 г. От тогава участва активно в художествения живот у нас и в чужбина. Организира множество самостоятелни изложби. Работи в областта на рисунката, колажа, живописта и графиката. През 1994 получава зелена карта за постоянно пребиваване в САЩ по закона за “изключителни заслуги в областта на изкуството”. До 1998 разделя времето си между България и САЩ. През 1995 получава престижна стипендия за живопис на американската фондация “Полък-Краснер”. През 2006 е удостоен с наградата на София за изключителни заслуги в областта на изкуството и културата за изложбата "Непоказвано от Едмонд", галерия на ул."Шипка"6, София. Творчеството му се разделя на няколко периода: 1978-1983 – създава фигурални композиции, интериори и натюрморти в конструктивистичен маниер; 1983-1987 – рисува предимно гротескни фигурални композиции с темпера в експресионистичен стил; след 1987 развива творчеството си по посока на абстрактния експресионизъм. През 2008 открива собствено изложбено пространство, наречено "Салон-ателие Едмонд" на ул. 13 март №21 в София. www.edmondartist.com, http://edmonddemirdjian.blogspot.c







ПЕТЪР ДОЧЕВ 75 години от рождението на художника

14 Септември 2009 - 11 Октомври 2009


Името на Петър Дочев се свързва със зараждането и развитието на индустриалния пейзаж в българското изобразително изкуство от втората половина на ХХ век. Изложбата, посветена на 75-годишнината от рождението на художника, организирана в СГХГ, цели да покаже образа на Петър Дочев в неговата пълнота, като проследи артистичната му еволюция. 

Петър Дочев навлиза трайно в българския художествен живот през 1963г. За него е важна солидната форма, стегнатата конструкция и финото нюансиране на цвета. Шейсетте години в творчеството му се свързват с произведения като „В автобуса”, „Работник”, „Металурзи”. Фигурите са едри, изпълват формата на платното. Фоновете са чисти. Няма бъбриви детайли и незначителни подробности. Петър Дочев не се плаши от празнотата. Тя е негов съюзник при постигане на повишената емоционална изразност. „Изчистването” на фоновете, концентрирането върху детайли или конфигурации от форми се откроява отчетливо в индустриалните пейзажи от 70-те години на ХХ век. Художникът се старае от всеки елемент от подтискащата действителност на Кремиковци да направи изкуство. С чисто пластически прийоми и като безпристрастен наблюдател, Петър Дочев отстоява личностни и артистични позиции. 

На границата на 70-те и 80-те години на ХХ век художникът създава голям брой градски пейзажи. В средата на 80-те години за Петър Дочев идва момент, когато пейзажът напуска пределите на натурата. Цветни петна и релефни маси изплуват на черен фон в „Черна земя”, „Обгорена земя”, „Терени”, „Стари лозя”. През 90-те години на ХХ век творецът трайно се освобождава от конкретната образност. Той започва от съпоставянето на релефни или чисти форми и се ориентира към геометрични фигури като кръг и квадрат. 
От 2000 година спира вниманието си върху черния цвят, а след това се насочва към златото като знак за вечност. В последните си картини художникът постига тотален синтез. Те са носители на формална чистота, сгъстена емоция и концентриран съзидателен жест.

Петър Дочев има особено силно развито чувство за открояване на същественото. Това му помага да извърви плавно и с постоянство пътя от анализа към синтеза, от натурата към пълното пределно изчистената знакова форма.

Петър Дочев е роден през 1934 в село Лесидрен, Ловешко. През 1956 завършва Художествената гимназия в София. Специализира при художника Иван Христов. В периода 1957-1959 - учи в Художествената академия в София, специалност „Живопис” при проф. Илия Петров и проф. Ненко Балкански. От 1960 до 1975 работи като главен художник в Металургичния комбинат “Кремиковци”. От 1963 участва редовно в общите художествени изложби, а през 1967 е приет за член на СБХ. През периода 1975-2005 живее и работи в село Лесидрен, Ловешко. Умира в София през 2005.







ДИАЛОЗИ С ВРЕМЕТО Живопис от колекцията на Софийска градска художествена галерия от втората половина на 20-ти до началото на 21-ви век

14 Юли 2009 - 06 Септември 2009


Изложбата показва представителна извадка от 46 български живописци от колекцията на Софийска градска художествена галерия. Включените над 80 произведения обхващат периода от средата на 20-ти до началото на 21-ви век. Събрани в този синтезиран вид, те илюстрират духа на времето, художествените търсения и промени в българското изкуство.

В експозицията са представени видни творци, започнали своя творчески път преди Втората световна война, специализирали в Мюнхен, Париж и Виена, като Иван Ненов, Дечко Узунов, Вера Недкова, Васил Бараков, Стоян Сотиров, Кирил Петров, и продължили своя творчески път и след войната. Тяхното творчество в традициите на българското пластично изкуство от 20-те, 30-те и началото на 40-те години ще е опората и вдъхновението за поколението, започнало своята творческа изява през 60-те години - Светлин Русев, Иван Кирков, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов, Генко Генков, Георги Баев, Александър Петров, Магда Абазова, Петър Дочев, Иван Вукадинов, Лика Янко. Това поколение възвръща силата на живописта и десетилетия определя пътя на българското изкуство със своите произведения и подчертано индивидуални творчески търсения. 

Показани са и тенденциите в следващите десетилетия чрез произведенията на Николай Майсторов, Иван Димов, Димитър Буюклийски, Тома Трифоновски, Христо Симеонов, Димитър Казаков-Нерон, Йордан Кацамунски, Динко Стоев, Сашо Стоицов, Милко Божков, Андрей Даниел, Свилен Блажев, Ивайло Мирчев, за да достигнем до най-младите художници от началото на 21-ви век Михаела Власева, Иван Костолов и др.

Изложбата представи българското изкуство от втората половина на 20-ти до началото на 21-ви век пред московската културната общественост през април 2009 г. в изложбените зали на Руската художествена академия, Москва и беше подготвена по повод Дните на София в Москва. 







НИКОЛАЙ ДЮЛГЕРОВ Множествената художествена идентичност. Рим - Торино- София, 2008/2009

08 Юли 2009 - 30 Септември 2009


Николай Дюлгеров /1901- 1982/ е сред творците, включени в историята на италианския футуризъм. Изявява се като архитект, художник, дизайнер, автор на реклами в градска среда. Дюлгеров е почетен жител на Торино – градът, в който осъществява по-голямата част от творческата си кариера. 

Изложбата „Николай Дюлгеров. Множествената художествена идентичност” е планирана през 2001 година, по случай сто годишнината от рождението на художника, а осъществяването й днес се свързва с отбелязването на 100 години от първия манифест на Футуризма, публикуван в Париж от Филипо Томазо Маринети. Куратор: Ирина Генова, дизайн на изложбата и каталога: Надежда Олег Ляхова.

След успешното представяне на изложбата „Николай Дюлгеров. Множествената художествена идентичност” в Рим през ноември - декември 2008 г., AuditoriumParco della Musica на Националната академия „Санта Чечилия” и в Торино през май – юни 2009, Castello del Valentino, днес Политехника на Торино, сега изложбата–обект е в София.

Отбелязването на 100 годишния юбилей от рождението на Николай Дюлгеров има своята предистория. През 2000 г. в залите на Софийска градска художественна галерия бе реализирана изложба „Николай Дюлгеров. Творби от колекции в България” с участието на НХГ и Художествената галерия в Кюстендил”, по повод на лекциите на Джорджо Ди Дженова по покана на Нов български университет.

Представянето на днешната изложба в София е подкрепено от Столична община и се придружава от каталог. 
- - - 
Изложбата „Николай Дюлгеров. Множествената художествена идентичност” в Рим и Торино и каталогът са реализирани по проект за Комуникационната стратегия на Република България за Европейския съюз. Организатори от българска страна са: Министерство на културата, Министерство на външните работи на Република България, Посолството на Република България в Италия, Българският културен институт в Рим и Нов български университет. 







Наградата за съвременно изкуство БАЗА Изложба на номинираните художници: Бора Петкова, Георги Георгиев Jorrras, Викенти Комитски, ХР Стаменов, Камен Стоянов, Самуил Стоянов

19 Юни 2009 - 05 Юли 2009


За втора поредна година Институтът за съвременно изкуство-София ще връчи наградата за млад автор в областта на съвременното изкуство БАЗА. Тя се вписва в съществуващата от 1990 г. международна мрежа на художници от различни страни в Централна и Източна Европа (YVAA) и вече е утвърдена като едно от най-престижните отличия. Конкурсът е отворен за творци до 35 години, работещи във всички медии на съвременното изкуство. Наградата е стипендия и шестседмичен престой в International Studio and Curatorial Program (ISCP), Ню Йорк, осъществени с помощта на The Foundation for a Civil Society, Ню Йорк.

Целта на наградата е да стимулира професионалния старт на художниците, да предостави повече възможности за изява, развитие, образование и разширяване на контактите в собствената страна и в чужбина. Това съответства и с политиката на Софийска градска художествена галерия за поощряване и подкрепа в реализирането на проекти на млади автори и съвременно изкуство. 

Първото издание на БАЗА с изложбата на номинираните през 2008 г. беше отличено от критиката като едно от най-значителните художествени събития у нас. През тази година предстои и самостоятелна изложба на миналогодишната носителка на наградата – Рада Букова. 

Изложбата на номинираните е събитие и представлява интерес не само защото е обвързана с излъчване на единствен победител. Според характера на конкурса, с редуцирания брой на номинираните за участие, вече може да се определи една група от водещи млади художници в страната (шестимата номинирани са избрани от 37 кандидатствали). Това оправдава и очакванията на публиката за качеството на изложбата. В представянето на всеки автор са включени създадени специално по този повод произведения или показани в самостоятелни и представителни групови изложби – живопис, рисунки, видео, обекти и инсталации. 

Членовете на тазгодишното жури са Мария Василева, Яра Бубнова, Станислав Памукчиев, Кирил Прашков и Венцислав Занков. 

Носител на наградата за 2009 е Самуил Стоянов

http://www.samuilstoyanov.com/





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery