Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


ПЕТЪР ДОЧЕВ 75 години от рождението на художника

14 Септември 2009 - 11 Октомври 2009


Името на Петър Дочев се свързва със зараждането и развитието на индустриалния пейзаж в българското изобразително изкуство от втората половина на ХХ век. Изложбата, посветена на 75-годишнината от рождението на художника, организирана в СГХГ, цели да покаже образа на Петър Дочев в неговата пълнота, като проследи артистичната му еволюция. 

Петър Дочев навлиза трайно в българския художествен живот през 1963г. За него е важна солидната форма, стегнатата конструкция и финото нюансиране на цвета. Шейсетте години в творчеството му се свързват с произведения като „В автобуса”, „Работник”, „Металурзи”. Фигурите са едри, изпълват формата на платното. Фоновете са чисти. Няма бъбриви детайли и незначителни подробности. Петър Дочев не се плаши от празнотата. Тя е негов съюзник при постигане на повишената емоционална изразност. „Изчистването” на фоновете, концентрирането върху детайли или конфигурации от форми се откроява отчетливо в индустриалните пейзажи от 70-те години на ХХ век. Художникът се старае от всеки елемент от подтискащата действителност на Кремиковци да направи изкуство. С чисто пластически прийоми и като безпристрастен наблюдател, Петър Дочев отстоява личностни и артистични позиции. 

На границата на 70-те и 80-те години на ХХ век художникът създава голям брой градски пейзажи. В средата на 80-те години за Петър Дочев идва момент, когато пейзажът напуска пределите на натурата. Цветни петна и релефни маси изплуват на черен фон в „Черна земя”, „Обгорена земя”, „Терени”, „Стари лозя”. През 90-те години на ХХ век творецът трайно се освобождава от конкретната образност. Той започва от съпоставянето на релефни или чисти форми и се ориентира към геометрични фигури като кръг и квадрат. 
От 2000 година спира вниманието си върху черния цвят, а след това се насочва към златото като знак за вечност. В последните си картини художникът постига тотален синтез. Те са носители на формална чистота, сгъстена емоция и концентриран съзидателен жест.

Петър Дочев има особено силно развито чувство за открояване на същественото. Това му помага да извърви плавно и с постоянство пътя от анализа към синтеза, от натурата към пълното пределно изчистената знакова форма.

Петър Дочев е роден през 1934 в село Лесидрен, Ловешко. През 1956 завършва Художествената гимназия в София. Специализира при художника Иван Христов. В периода 1957-1959 - учи в Художествената академия в София, специалност „Живопис” при проф. Илия Петров и проф. Ненко Балкански. От 1960 до 1975 работи като главен художник в Металургичния комбинат “Кремиковци”. От 1963 участва редовно в общите художествени изложби, а през 1967 е приет за член на СБХ. През периода 1975-2005 живее и работи в село Лесидрен, Ловешко. Умира в София през 2005.







ДИАЛОЗИ С ВРЕМЕТО Живопис от колекцията на Софийска градска художествена галерия от втората половина на 20-ти до началото на 21-ви век

14 Юли 2009 - 06 Септември 2009


Изложбата показва представителна извадка от 46 български живописци от колекцията на Софийска градска художествена галерия. Включените над 80 произведения обхващат периода от средата на 20-ти до началото на 21-ви век. Събрани в този синтезиран вид, те илюстрират духа на времето, художествените търсения и промени в българското изкуство.

В експозицията са представени видни творци, започнали своя творчески път преди Втората световна война, специализирали в Мюнхен, Париж и Виена, като Иван Ненов, Дечко Узунов, Вера Недкова, Васил Бараков, Стоян Сотиров, Кирил Петров, и продължили своя творчески път и след войната. Тяхното творчество в традициите на българското пластично изкуство от 20-те, 30-те и началото на 40-те години ще е опората и вдъхновението за поколението, започнало своята творческа изява през 60-те години - Светлин Русев, Иван Кирков, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов, Генко Генков, Георги Баев, Александър Петров, Магда Абазова, Петър Дочев, Иван Вукадинов, Лика Янко. Това поколение възвръща силата на живописта и десетилетия определя пътя на българското изкуство със своите произведения и подчертано индивидуални творчески търсения. 

Показани са и тенденциите в следващите десетилетия чрез произведенията на Николай Майсторов, Иван Димов, Димитър Буюклийски, Тома Трифоновски, Христо Симеонов, Димитър Казаков-Нерон, Йордан Кацамунски, Динко Стоев, Сашо Стоицов, Милко Божков, Андрей Даниел, Свилен Блажев, Ивайло Мирчев, за да достигнем до най-младите художници от началото на 21-ви век Михаела Власева, Иван Костолов и др.

Изложбата представи българското изкуство от втората половина на 20-ти до началото на 21-ви век пред московската културната общественост през април 2009 г. в изложбените зали на Руската художествена академия, Москва и беше подготвена по повод Дните на София в Москва. 







НИКОЛАЙ ДЮЛГЕРОВ Множествената художествена идентичност. Рим - Торино- София, 2008/2009

08 Юли 2009 - 30 Септември 2009


Николай Дюлгеров /1901- 1982/ е сред творците, включени в историята на италианския футуризъм. Изявява се като архитект, художник, дизайнер, автор на реклами в градска среда. Дюлгеров е почетен жител на Торино – градът, в който осъществява по-голямата част от творческата си кариера. 

Изложбата „Николай Дюлгеров. Множествената художествена идентичност” е планирана през 2001 година, по случай сто годишнината от рождението на художника, а осъществяването й днес се свързва с отбелязването на 100 години от първия манифест на Футуризма, публикуван в Париж от Филипо Томазо Маринети. Куратор: Ирина Генова, дизайн на изложбата и каталога: Надежда Олег Ляхова.

След успешното представяне на изложбата „Николай Дюлгеров. Множествената художествена идентичност” в Рим през ноември - декември 2008 г., AuditoriumParco della Musica на Националната академия „Санта Чечилия” и в Торино през май – юни 2009, Castello del Valentino, днес Политехника на Торино, сега изложбата–обект е в София.

Отбелязването на 100 годишния юбилей от рождението на Николай Дюлгеров има своята предистория. През 2000 г. в залите на Софийска градска художественна галерия бе реализирана изложба „Николай Дюлгеров. Творби от колекции в България” с участието на НХГ и Художествената галерия в Кюстендил”, по повод на лекциите на Джорджо Ди Дженова по покана на Нов български университет.

Представянето на днешната изложба в София е подкрепено от Столична община и се придружава от каталог. 
- - - 
Изложбата „Николай Дюлгеров. Множествената художествена идентичност” в Рим и Торино и каталогът са реализирани по проект за Комуникационната стратегия на Република България за Европейския съюз. Организатори от българска страна са: Министерство на културата, Министерство на външните работи на Република България, Посолството на Република България в Италия, Българският културен институт в Рим и Нов български университет. 







Наградата за съвременно изкуство БАЗА Изложба на номинираните художници: Бора Петкова, Георги Георгиев Jorrras, Викенти Комитски, ХР Стаменов, Камен Стоянов, Самуил Стоянов

19 Юни 2009 - 05 Юли 2009


За втора поредна година Институтът за съвременно изкуство-София ще връчи наградата за млад автор в областта на съвременното изкуство БАЗА. Тя се вписва в съществуващата от 1990 г. международна мрежа на художници от различни страни в Централна и Източна Европа (YVAA) и вече е утвърдена като едно от най-престижните отличия. Конкурсът е отворен за творци до 35 години, работещи във всички медии на съвременното изкуство. Наградата е стипендия и шестседмичен престой в International Studio and Curatorial Program (ISCP), Ню Йорк, осъществени с помощта на The Foundation for a Civil Society, Ню Йорк.

Целта на наградата е да стимулира професионалния старт на художниците, да предостави повече възможности за изява, развитие, образование и разширяване на контактите в собствената страна и в чужбина. Това съответства и с политиката на Софийска градска художествена галерия за поощряване и подкрепа в реализирането на проекти на млади автори и съвременно изкуство. 

Първото издание на БАЗА с изложбата на номинираните през 2008 г. беше отличено от критиката като едно от най-значителните художествени събития у нас. През тази година предстои и самостоятелна изложба на миналогодишната носителка на наградата – Рада Букова. 

Изложбата на номинираните е събитие и представлява интерес не само защото е обвързана с излъчване на единствен победител. Според характера на конкурса, с редуцирания брой на номинираните за участие, вече може да се определи една група от водещи млади художници в страната (шестимата номинирани са избрани от 37 кандидатствали). Това оправдава и очакванията на публиката за качеството на изложбата. В представянето на всеки автор са включени създадени специално по този повод произведения или показани в самостоятелни и представителни групови изложби – живопис, рисунки, видео, обекти и инсталации. 

Членовете на тазгодишното жури са Мария Василева, Яра Бубнова, Станислав Памукчиев, Кирил Прашков и Венцислав Занков. 

Носител на наградата за 2009 е Самуил Стоянов

http://www.samuilstoyanov.com/







ВИЕНСКИ АКЦИОНИЗЪМ. ОТ ЖИВОПИСТА ДО ДЕЙСТВИЕТО Творби от колекцията на Музея за модерно изкуство, Фондация Лудвиг (MUMOK), Виена

11 Юни 2009 - 05 Юли 2009


Сътрудничеството на Софийска градска художествена галерия с един от най-интересните и активни европейски музеи – МУМОК, Виена, е събитие в българската художествена практика и свидетелство за намеренията и амбициите на СГХГ. Проектът за дългосрочна съвместна работа включва представяне на няколко големи изложби, които показват развитието на съвременното изкуство от 60-те години на 20-ти век до наши дни.

Поредицата се открива с изложбата „Виенски акционизъм”. Това е най-емблематичното австрийско течение, което – макар и просъществувало много кратко (1960-1971) – оказва сериозно влияние върху международното развитие на авангарда и разширява границите на понятието. То се бори с консервативните ценности както в живота, така и в изкуството като противопоставя на традиционните жанрове на живописта, скулптурата и графиката директна работа в пространството с човешкото тяло, с различни течности и обекти. Акциите на представителите на движението разчупват множество табута в опита си да постигнат по-истинско физическо и психическо преживяване на реалността. Освен пърформанси, важни методи на изразяване са филмите и фотографията.

Основните представители на „Виенския акционизъм” са художниците Гюнтер Брус, Ото Мюл, Херман Нитч и Рудолф Шварцкоглер. Тяхното творчество ще бъде представено най-пълно в изложбата. Освен това ще бъдат включени произведения на световни художници като Джаксън Полък, Емилио Ведова и Ив Клайн, които предшестват „Виенския акционизъм” с опитите си да се отдалечат от живописната повърхност. Включени са творби и на артисти като Марина Абрамович, Вито Акончи, VALIE EXPORT, Йоко Оно, Кароли Шнийман, чиито акции и послания се асоциират с критичния тон на „Виенските акционисти” по социални, политически и художествени въпроси.

Изложбата включва 61 произведения: фотографии, отпечатъци, филми, живопис. Придружена е от каталог на български и английски език.







ХЕЛВЕТИКА ЗАВИНАГИ ИСТОРИЯ НА ЕДИН ШРИФТ Инсталация, документация

06 Юни 2009 - 12 Юни 2009


Експозицията е посветена на 50-годишнината от създаването на един от най-използваните шрифтове в графичния дизайн, популярен с името „Хелветика”.

Плод на усилията на двама графици от Цюрих – Макс Алфонс Мидингер и Едуард Хофман - „Хелветика” се превръща в естетическа константа и преодолява през 60-години внезапното преминаване от оловната преса към дигиталното обработване на текст. Шрифтът се характеризира с простота и лаконичност, рисунъкът му е стегнат, четлив и изразителен. Това прави „Хелветика” практичен инструмент за дизайнери и графици от 60-те години на ХХ в. досега. Тържествената сдържаност на този шрифт дава свобода за намиране на адекватен външен облик на различни идеи. Намерил приложение в най-различни области на графичния дизайн, рекламата, книгопечатането и др., със своята простота, съвременни линии и пропорции „Хелветика” е актуална и широко използвана на различни езици и днес.

Сред експонатите в изложбата са оригинални скици, документиращи процеса около създаването на”Хелветика”. Експозицията проследява и използването на шрифта в различни исторически моменти и свидетелства за употребата му в най-различен контекст.

„Хелветика завинаги” e продължение на книгата на Ларс Мюлер и Виктор Малзи със същото име. Изложбата идва в България след гостуването си в САЩ и Япония и е част от проявите в рамките на фестивала “Sofia Design Week” , организиран от Списание 1.







НЕДКО СОЛАКОВ Куратори: Мария Василева и Яра Бубнова

07 Май 2009 - 05 Юни 2009


Това е първата голяма изложба на Недко Солаков в България след 1988 г. и първото му ретроспективно представяне. Един от най-интересните „разказвачи на истории” в съвременното изкуство ще „разкаже” специално за българската публика собствената си творческа биография.

Изложбата в СГХГ се опитва да даде представа за динамичната и разностранна работа на автора от 1981 г. до днес. Включените маслени картини, притежание на различни музейни институции в страната (НХГ, художествените галерии в Пловдив, Ботевград, Сливен, Габрово, Димитровград, Музея „Дом на хумора и сатирата” в Габрово), и на частни колекционери, показват стила и търсенията, с които Недко Солаков се налага и става популярен на българската художествена сцена през първата половина на 80-те години на 20-ти век. Представени са и онези работи, в които малко по-късно художникът започва да включва различни нетрадиционни елементи и да заявява интереса си към едно социално, провокативно и интерактивно изкуство. Зрителите ще могат да видят ранни обекти, свързани въобще с развитието на концептуалното изкуство в България в края на 80-те години на 20-ти век.

Голямата, макар и логична, промяна в творчеството на Недко Солаков започва през 90-те години и е свързана с активни пътувания по света, участия в многобройни групови изложби и биеналета, организиране на самостоятелни изяви, изнасяне на лекции, участия в конференции и уъркшопове. Постепенно художникът се превръща в една от водещите фигури на съвременното изкуство. Много от произведенията му са притежание на големи музеи и публични частни колекции. Възстановяването на тази част от творчеството му се превръща в предизвикателство както за автора, така и за кураторите. Желанието на българския зрител да се даде възможно най-голяма информация и представа за творчеството на Недко Солаков, ги кара да изберат специфичен формат на показване, в който оригинали се редуват с документални материали. Посетителите ще могат да видят различни начини на инсталиране на някои от най-известните работи на художника, да се запознаят подробно с авторските текстове към тях, да видят проекти, покани и др. И най-ценното – ще могат да прочетат коментарите на Недко Солаков, направени специално за това представяне на творбите. Сред тях са: Нов Ноев ковчег, 1991-2007, Истината (Земята е плоска), 1992-2003, Колекционерът на изкуство, 1992-, Това също съм аз..., 1996-2005, Дискусия (Собственост), 2007, Съвременна история с духове, чифт обувки с високи токчета, (две наводнения) и разни други пакости, 2008 и др. Представени по този начин, работите се превръщат в едно голямо ново произведение – портрет на художника и развитието му през последните почти 30 години.

Като рамка на тази творческа и житейска „картина” е изпълнението на може би най-популярната му творба „Живот (Черно и бяло)”, 1998- г., показвана на много места по света и собственост на различни престижни музеи и колекционери. В продължение на 1 месец двама души постоянно боядисват стените на галерията в черно и бяло, следвайки се един друг, така че пространството никога не е нито черно, нито бяло – една чудесна метафора на света, в който живеем. 

Софийска градска художествена галерия е музеят в България, който отдава най-голямо внимание на съвременното българско изкуство в една последователно водена политика. Изложбата на Недко Солаков е закономерно явление и увенчава усилията на екипа на галерията да показва най-добрите постижения на изкуството ни от края на 20-ти и началото на 20-ти век.

- - -
Недко Солаков (р. 1957 в Червен бряг, живее в София) завършва Художествената академия в София през 1981 г. Оттогава участва в художествения живот на страната предимно с живопис. От началото на 90-те години на 20-ти век се включва активно в световната арт-сцена с рисунки, инсталации, видео, обекти и намеси в конкретни пространства, които се превръщат в негова запазена марка. 
Недко Солаков е участвал на: Биеналето във Венеция (1993, 1995, 1999, 2001, 2003, 2007), Биеналето в Истанбул (1992, 1995, 2005), Биеналето в Сао Паоло (1994), Манифеста 1 (Ротердам, 1996), Биеналето в Кванджу, Южна Корея (1997, 2002), Биеналето в Лион (2000), Биеналето в Севиля, Испания (2006), Московското биенале (2007), Документа 12, Касел (2007), Биеналето в Сидни (2008), Биеналето в Нови Орлеан (2008) и др. През последните години е имал самостоятелни изложби в: Музея Шиадо в Лисабон, Музея „Рейна София” в Мадрид, Фондация „Ди Апел” в Амстердам, Кунстхаус Цюрих,Castello di Rivoli, Торино и др. През 2003-2005 г. три културни институции – „Розеум”, Малмьо, Швеция, „Казино Люксембург”, Люксембург и „О.К”, Линц, Австрия – организират голяма ретроспектива на художника „Недко Солаков. Обзор на 12 1/3 (и дори повече) години". През 2008-2009 проектът „Емоции” е показан в Kunstmuseum, Бон, Kunstmuseum, Сейнт Гален и Mathildenhoehe, Дармщадт.
Творби на Недко Солаков се намират в някои от най-влиятелните световни музеи: Музей за модерно изкуство, Ню Йорк, САЩ; Музей за модерно изкуство, Франкфурт, Германия; Музей за съвременно изкуство „Фондация Лудвиг”, Виена; Кунстхаус Цюрих; Музей Лудвиг, Будапеща; Модерна галерия, Любляна, Тейт Модерн, Лондон, както и в публични частни колекции: „Тисен-Борнемиса”, Виена; „Дакис Йоану”, Атина; „Ела Сиснерос”, Маями, САЩ, и др.
През 2007 г. за участието си в централната международна изложба на 52-то издание на биеналето във Венеция с работата „Дискусия (собственост)” получава една от петте награди на интернационалното жури.
Недко Солаков е член-основател на Института за съвременно изкуство-София.
www.nedkosolakov.net 







Изкушението ЧАЛГА Куратори: Светлана Куюмджиева, Весела Ножарова Хронология и документация: Венцислав Димов

30 Април 2009 - 31 Май 2009


Софийска градска художествена галерия
Алтера
Фондация „Изкуство – Дела и Документи”

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Столична община

Медийни партньори: Седмичен културен гид Програмата, в. 24 часа, VAGABOND MEDIA

Един мощен културен феномен присъства най-осезателно в обществото през последните 20 години. Чалгата – за едни омразна и нетърпима, за други радост и житейски идеал – се превърна в неотделима част от ежедневието ни. През всичките тези години бяхме неволни свидетели и съучастници на сложния процес, в който един маргинален и подтиснат музикален жанр се превърна в печеливша индустрия, в утвърдена ценностна система и стил на живот.

Ярка, лъскава, шумна, скандална, кичозна, чалгата (позната още като „етнопоп” и „попфолк”) е вярна спътница на нескончаемия български преход с всички социални, политически и икономически промени, които последваха от него. В нейното развитие по удивително откровен начин са възпети характерните особености на родния манталитет. Еуфорията, пропита с любов и сълзи стимулира една пост-социалистическа балканска сексуална революция, загърбила норми и предразсъдъци.

Заради това и заради богатия й арсенал, който работи еднакво пълноценно с всички сетива, чалгата се явява изключително благодатен материал за съвременното изкуство. 

Кураторите на този проект си позволяват да свалят тежката преграда между “чалга” и “култура” и да потърсят реакциите на съвременните български художници към тази толкова активна среда. Чалгата присъства в изложбата като съвкупност от музика, визия, текст, история, атмосфера, конкретни събития и места – всичко, което я превърна в толкова важен социален фактор. Всеки от участниците в проекта е намерил по нещо в чалгата, което го е развълнувало, потресло, трогнало, смутило, зарадвало и най-вече нещо, което го е изкушило дотолкова, че да го превърне в изкуство. 

В селекцията попадат първите привлечени от чалгата артисти в най-динамичния й период от средата и края на 90-те години - Георги Тушев, Даниела Костова, Борис Мисирков / Георги Богданов, Аделина Попнеделева. Пищната визия и силните преживявания провокират в следващите години още утвърдени автори като Алла Георгиева и Красимир Добрев. Част от тези автори участват и с нови работи, правени специално за този проект. Редом с тях са двама български художници, които са познати повече на световната арт-сцена, отколкото на родната - Константин Божанов и Ергин Чавушоглу. В работите си те предлагат един външен и по-дистанциран поглед към чалгата тук или към нейните еквиваленти по света.

Не по-малко изкушени са и представителите на новото поколение в съвременното българско изкуство – Боряна Венциславова, Светозара Александрова, Станимир Генов, Викенти Комитски, Орлин Неделчев. 

Важна част от изложбата е хронология на чалга културата в България, съпоставена с някои важни политически и социални събития. Хронологията е изготвена от д-р Венцислав Стефанов от Института по изкуствознание към БАН, автор на първото монографично изследване на чалгата „Етнопопбумът”, София, 2001. Дългогодишните му проучвания в областта на етномузиката, както и богатата му колекция от уникални артефакти, свързани с героите на тази култура, допринасят за по-пълноценното осмисляне на произведенията в изложбата. 

Освен еклектична реакция, социална критика и отхвърляне на всички стандарти и забрани, “Изкушението Чалга” е онзи момент на пробуждане за изкуството, в който най-отчетливо се разпознават и културната ни идентичност, и реалността, в която живеем. 







Никола Михов Софийска градска художествена галерия отвътре

09 Април 2009 - 26 Април 2009


Публиката вижда изложбите в техния завършен вид. “Зад кадър” остава една огромна работа, която се извършва ежедневно, за да може механизмът на галерията да функционира правилно. В тази дейност влизат както обсъждането на музейната политика и „изработването” на конкретните експозиции, така и поддържането на музейната колекция. Видеоизложбата „Софийска градска художествена галерия – отвътре” се опитва да надникне зад стените на изложбените зали и да представи служителите и различните аспекти от тяхната работа. 

Шестте видеа, направени изцяло от снимки, създават пъстър калейдоскоп от визия, случки и портрети, преминаващи за секунди през екрани и разположени на различни места в галерията. За първи път зрителите имат възможност да проследят процеса на обсъждането на изложбите, подреждането им, трансформацията на галерийното пространство и приемането на нови постъпления във фондохранилището. Творбите съдържат също и препратки (homages) към знакови произведения на съвременни български художници (Лъчезар Бояджиев, Недко Солаков, Правдолюб Иванов, Калин Серапионов, Иван Мудов). 

Проектът е реализиран със съдействието на Даниела Радева, Мария Василева и целия екип на СГХГ.

Никола Михов е роден в София през 1982 г. Работи предимно в областта на фотографията. Автор е на самостоятелни изложби в София, Париж, Загреб и Солун. Участвал е в редица международни групови изложби и филмови фестивали. Никола Михов е сред авторите, номинирани за наградата „Гауденц Б. Руф – 2008 г.” и е носител на наградата ''Profiled'' на биеналето ''Фодар'' през 2007 г. (www.nikolamihov.com)







ДИАЛОЗИ С ВРЕМЕТО Живопис от колекцията на Софийска градска художествена галерия от втората половина на 20-ти до началото на 21-ви век

09 Април 2009 - 26 Април 2009


Повод за тази изложба са Дните на София в Москва и представянето на българското изкуство пред московската културната общественост. 
Изложбата показва представителна извадка от 46 български живописци от колекцията на Софийска градска художествена галерия. Включените над 80 произведения обхващат периода от средата на 20-ти до началото на 21-ви век . Събрани в този синтезиран контекст, те илюстрират духа на времето, художествените търсения и промени в българското изкуство.

В експозицията са представени видни творци, започнали своя творчески път преди след Втората световна война, специализирали в Мюнхен, Париж, Виена като Иван Ненов, Дечко Узунов, Вера Недкова, Васил Бараков, Стоян Сотиров, Кирил Петров и продължили своя творчески път и след войната. Тяхното творчество, традициите на българското пластично изкуство от 20-те, 30-те и началото на 40-те години ще е опората и вдъхновението за поколението, започнало своята творческа изява през 60-те години - Светлин Русев, Иван Кирков, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов, Генко Генков, Георги Баев, Александър Петров, Магда Абазова, Петър Дочев, Иван Вукадинов, Лика Янко. Това поколение възвръща силата на живописта и десетилетия определя пътя на българското изкуство със своите произведения и подчертано индивидуални творчески търсения. 

Представени са и тенденциите в следващите десетилетия чрез произведенията на Николай Майсторов, Иван Димов, Димитър Буюклийски, Тома Трифоновски, Христо Симеонов, Димитър Казаков-Нерон, Йордан Кацамунски, Динко Стоев, Сашо Стоицов, Милко Божков, Андрей Даниел,Свилен Блажев, Ивайло Мирчев за да достигнем до най- младите художници от началото на 21-ви век - Михаела Власева, Иван Костолов и др.





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery