Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


ХЕЛВЕТИКА ЗАВИНАГИ ИСТОРИЯ НА ЕДИН ШРИФТ Инсталация, документация

06 Юни 2009 - 12 Юни 2009


Експозицията е посветена на 50-годишнината от създаването на един от най-използваните шрифтове в графичния дизайн, популярен с името „Хелветика”.

Плод на усилията на двама графици от Цюрих – Макс Алфонс Мидингер и Едуард Хофман - „Хелветика” се превръща в естетическа константа и преодолява през 60-години внезапното преминаване от оловната преса към дигиталното обработване на текст. Шрифтът се характеризира с простота и лаконичност, рисунъкът му е стегнат, четлив и изразителен. Това прави „Хелветика” практичен инструмент за дизайнери и графици от 60-те години на ХХ в. досега. Тържествената сдържаност на този шрифт дава свобода за намиране на адекватен външен облик на различни идеи. Намерил приложение в най-различни области на графичния дизайн, рекламата, книгопечатането и др., със своята простота, съвременни линии и пропорции „Хелветика” е актуална и широко използвана на различни езици и днес.

Сред експонатите в изложбата са оригинални скици, документиращи процеса около създаването на”Хелветика”. Експозицията проследява и използването на шрифта в различни исторически моменти и свидетелства за употребата му в най-различен контекст.

„Хелветика завинаги” e продължение на книгата на Ларс Мюлер и Виктор Малзи със същото име. Изложбата идва в България след гостуването си в САЩ и Япония и е част от проявите в рамките на фестивала “Sofia Design Week” , организиран от Списание 1.







НЕДКО СОЛАКОВ Куратори: Мария Василева и Яра Бубнова

07 Май 2009 - 05 Юни 2009


Това е първата голяма изложба на Недко Солаков в България след 1988 г. и първото му ретроспективно представяне. Един от най-интересните „разказвачи на истории” в съвременното изкуство ще „разкаже” специално за българската публика собствената си творческа биография.

Изложбата в СГХГ се опитва да даде представа за динамичната и разностранна работа на автора от 1981 г. до днес. Включените маслени картини, притежание на различни музейни институции в страната (НХГ, художествените галерии в Пловдив, Ботевград, Сливен, Габрово, Димитровград, Музея „Дом на хумора и сатирата” в Габрово), и на частни колекционери, показват стила и търсенията, с които Недко Солаков се налага и става популярен на българската художествена сцена през първата половина на 80-те години на 20-ти век. Представени са и онези работи, в които малко по-късно художникът започва да включва различни нетрадиционни елементи и да заявява интереса си към едно социално, провокативно и интерактивно изкуство. Зрителите ще могат да видят ранни обекти, свързани въобще с развитието на концептуалното изкуство в България в края на 80-те години на 20-ти век.

Голямата, макар и логична, промяна в творчеството на Недко Солаков започва през 90-те години и е свързана с активни пътувания по света, участия в многобройни групови изложби и биеналета, организиране на самостоятелни изяви, изнасяне на лекции, участия в конференции и уъркшопове. Постепенно художникът се превръща в една от водещите фигури на съвременното изкуство. Много от произведенията му са притежание на големи музеи и публични частни колекции. Възстановяването на тази част от творчеството му се превръща в предизвикателство както за автора, така и за кураторите. Желанието на българския зрител да се даде възможно най-голяма информация и представа за творчеството на Недко Солаков, ги кара да изберат специфичен формат на показване, в който оригинали се редуват с документални материали. Посетителите ще могат да видят различни начини на инсталиране на някои от най-известните работи на художника, да се запознаят подробно с авторските текстове към тях, да видят проекти, покани и др. И най-ценното – ще могат да прочетат коментарите на Недко Солаков, направени специално за това представяне на творбите. Сред тях са: Нов Ноев ковчег, 1991-2007, Истината (Земята е плоска), 1992-2003, Колекционерът на изкуство, 1992-, Това също съм аз..., 1996-2005, Дискусия (Собственост), 2007, Съвременна история с духове, чифт обувки с високи токчета, (две наводнения) и разни други пакости, 2008 и др. Представени по този начин, работите се превръщат в едно голямо ново произведение – портрет на художника и развитието му през последните почти 30 години.

Като рамка на тази творческа и житейска „картина” е изпълнението на може би най-популярната му творба „Живот (Черно и бяло)”, 1998- г., показвана на много места по света и собственост на различни престижни музеи и колекционери. В продължение на 1 месец двама души постоянно боядисват стените на галерията в черно и бяло, следвайки се един друг, така че пространството никога не е нито черно, нито бяло – една чудесна метафора на света, в който живеем. 

Софийска градска художествена галерия е музеят в България, който отдава най-голямо внимание на съвременното българско изкуство в една последователно водена политика. Изложбата на Недко Солаков е закономерно явление и увенчава усилията на екипа на галерията да показва най-добрите постижения на изкуството ни от края на 20-ти и началото на 20-ти век.

- - -
Недко Солаков (р. 1957 в Червен бряг, живее в София) завършва Художествената академия в София през 1981 г. Оттогава участва в художествения живот на страната предимно с живопис. От началото на 90-те години на 20-ти век се включва активно в световната арт-сцена с рисунки, инсталации, видео, обекти и намеси в конкретни пространства, които се превръщат в негова запазена марка. 
Недко Солаков е участвал на: Биеналето във Венеция (1993, 1995, 1999, 2001, 2003, 2007), Биеналето в Истанбул (1992, 1995, 2005), Биеналето в Сао Паоло (1994), Манифеста 1 (Ротердам, 1996), Биеналето в Кванджу, Южна Корея (1997, 2002), Биеналето в Лион (2000), Биеналето в Севиля, Испания (2006), Московското биенале (2007), Документа 12, Касел (2007), Биеналето в Сидни (2008), Биеналето в Нови Орлеан (2008) и др. През последните години е имал самостоятелни изложби в: Музея Шиадо в Лисабон, Музея „Рейна София” в Мадрид, Фондация „Ди Апел” в Амстердам, Кунстхаус Цюрих,Castello di Rivoli, Торино и др. През 2003-2005 г. три културни институции – „Розеум”, Малмьо, Швеция, „Казино Люксембург”, Люксембург и „О.К”, Линц, Австрия – организират голяма ретроспектива на художника „Недко Солаков. Обзор на 12 1/3 (и дори повече) години". През 2008-2009 проектът „Емоции” е показан в Kunstmuseum, Бон, Kunstmuseum, Сейнт Гален и Mathildenhoehe, Дармщадт.
Творби на Недко Солаков се намират в някои от най-влиятелните световни музеи: Музей за модерно изкуство, Ню Йорк, САЩ; Музей за модерно изкуство, Франкфурт, Германия; Музей за съвременно изкуство „Фондация Лудвиг”, Виена; Кунстхаус Цюрих; Музей Лудвиг, Будапеща; Модерна галерия, Любляна, Тейт Модерн, Лондон, както и в публични частни колекции: „Тисен-Борнемиса”, Виена; „Дакис Йоану”, Атина; „Ела Сиснерос”, Маями, САЩ, и др.
През 2007 г. за участието си в централната международна изложба на 52-то издание на биеналето във Венеция с работата „Дискусия (собственост)” получава една от петте награди на интернационалното жури.
Недко Солаков е член-основател на Института за съвременно изкуство-София.
www.nedkosolakov.net 







Изкушението ЧАЛГА Куратори: Светлана Куюмджиева, Весела Ножарова Хронология и документация: Венцислав Димов

30 Април 2009 - 31 Май 2009


Софийска градска художествена галерия
Алтера
Фондация „Изкуство – Дела и Документи”

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Столична община

Медийни партньори: Седмичен културен гид Програмата, в. 24 часа, VAGABOND MEDIA

Един мощен културен феномен присъства най-осезателно в обществото през последните 20 години. Чалгата – за едни омразна и нетърпима, за други радост и житейски идеал – се превърна в неотделима част от ежедневието ни. През всичките тези години бяхме неволни свидетели и съучастници на сложния процес, в който един маргинален и подтиснат музикален жанр се превърна в печеливша индустрия, в утвърдена ценностна система и стил на живот.

Ярка, лъскава, шумна, скандална, кичозна, чалгата (позната още като „етнопоп” и „попфолк”) е вярна спътница на нескончаемия български преход с всички социални, политически и икономически промени, които последваха от него. В нейното развитие по удивително откровен начин са възпети характерните особености на родния манталитет. Еуфорията, пропита с любов и сълзи стимулира една пост-социалистическа балканска сексуална революция, загърбила норми и предразсъдъци.

Заради това и заради богатия й арсенал, който работи еднакво пълноценно с всички сетива, чалгата се явява изключително благодатен материал за съвременното изкуство. 

Кураторите на този проект си позволяват да свалят тежката преграда между “чалга” и “култура” и да потърсят реакциите на съвременните български художници към тази толкова активна среда. Чалгата присъства в изложбата като съвкупност от музика, визия, текст, история, атмосфера, конкретни събития и места – всичко, което я превърна в толкова важен социален фактор. Всеки от участниците в проекта е намерил по нещо в чалгата, което го е развълнувало, потресло, трогнало, смутило, зарадвало и най-вече нещо, което го е изкушило дотолкова, че да го превърне в изкуство. 

В селекцията попадат първите привлечени от чалгата артисти в най-динамичния й период от средата и края на 90-те години - Георги Тушев, Даниела Костова, Борис Мисирков / Георги Богданов, Аделина Попнеделева. Пищната визия и силните преживявания провокират в следващите години още утвърдени автори като Алла Георгиева и Красимир Добрев. Част от тези автори участват и с нови работи, правени специално за този проект. Редом с тях са двама български художници, които са познати повече на световната арт-сцена, отколкото на родната - Константин Божанов и Ергин Чавушоглу. В работите си те предлагат един външен и по-дистанциран поглед към чалгата тук или към нейните еквиваленти по света.

Не по-малко изкушени са и представителите на новото поколение в съвременното българско изкуство – Боряна Венциславова, Светозара Александрова, Станимир Генов, Викенти Комитски, Орлин Неделчев. 

Важна част от изложбата е хронология на чалга културата в България, съпоставена с някои важни политически и социални събития. Хронологията е изготвена от д-р Венцислав Стефанов от Института по изкуствознание към БАН, автор на първото монографично изследване на чалгата „Етнопопбумът”, София, 2001. Дългогодишните му проучвания в областта на етномузиката, както и богатата му колекция от уникални артефакти, свързани с героите на тази култура, допринасят за по-пълноценното осмисляне на произведенията в изложбата. 

Освен еклектична реакция, социална критика и отхвърляне на всички стандарти и забрани, “Изкушението Чалга” е онзи момент на пробуждане за изкуството, в който най-отчетливо се разпознават и културната ни идентичност, и реалността, в която живеем. 







Никола Михов Софийска градска художествена галерия отвътре

09 Април 2009 - 26 Април 2009


Публиката вижда изложбите в техния завършен вид. “Зад кадър” остава една огромна работа, която се извършва ежедневно, за да може механизмът на галерията да функционира правилно. В тази дейност влизат както обсъждането на музейната политика и „изработването” на конкретните експозиции, така и поддържането на музейната колекция. Видеоизложбата „Софийска градска художествена галерия – отвътре” се опитва да надникне зад стените на изложбените зали и да представи служителите и различните аспекти от тяхната работа. 

Шестте видеа, направени изцяло от снимки, създават пъстър калейдоскоп от визия, случки и портрети, преминаващи за секунди през екрани и разположени на различни места в галерията. За първи път зрителите имат възможност да проследят процеса на обсъждането на изложбите, подреждането им, трансформацията на галерийното пространство и приемането на нови постъпления във фондохранилището. Творбите съдържат също и препратки (homages) към знакови произведения на съвременни български художници (Лъчезар Бояджиев, Недко Солаков, Правдолюб Иванов, Калин Серапионов, Иван Мудов). 

Проектът е реализиран със съдействието на Даниела Радева, Мария Василева и целия екип на СГХГ.

Никола Михов е роден в София през 1982 г. Работи предимно в областта на фотографията. Автор е на самостоятелни изложби в София, Париж, Загреб и Солун. Участвал е в редица международни групови изложби и филмови фестивали. Никола Михов е сред авторите, номинирани за наградата „Гауденц Б. Руф – 2008 г.” и е носител на наградата ''Profiled'' на биеналето ''Фодар'' през 2007 г. (www.nikolamihov.com)







ДИАЛОЗИ С ВРЕМЕТО Живопис от колекцията на Софийска градска художествена галерия от втората половина на 20-ти до началото на 21-ви век

09 Април 2009 - 26 Април 2009


Повод за тази изложба са Дните на София в Москва и представянето на българското изкуство пред московската културната общественост. 
Изложбата показва представителна извадка от 46 български живописци от колекцията на Софийска градска художествена галерия. Включените над 80 произведения обхващат периода от средата на 20-ти до началото на 21-ви век . Събрани в този синтезиран контекст, те илюстрират духа на времето, художествените търсения и промени в българското изкуство.

В експозицията са представени видни творци, започнали своя творчески път преди след Втората световна война, специализирали в Мюнхен, Париж, Виена като Иван Ненов, Дечко Узунов, Вера Недкова, Васил Бараков, Стоян Сотиров, Кирил Петров и продължили своя творчески път и след войната. Тяхното творчество, традициите на българското пластично изкуство от 20-те, 30-те и началото на 40-те години ще е опората и вдъхновението за поколението, започнало своята творческа изява през 60-те години - Светлин Русев, Иван Кирков, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов, Генко Генков, Георги Баев, Александър Петров, Магда Абазова, Петър Дочев, Иван Вукадинов, Лика Янко. Това поколение възвръща силата на живописта и десетилетия определя пътя на българското изкуство със своите произведения и подчертано индивидуални творчески търсения. 

Представени са и тенденциите в следващите десетилетия чрез произведенията на Николай Майсторов, Иван Димов, Димитър Буюклийски, Тома Трифоновски, Христо Симеонов, Димитър Казаков-Нерон, Йордан Кацамунски, Динко Стоев, Сашо Стоицов, Милко Божков, Андрей Даниел,Свилен Блажев, Ивайло Мирчев за да достигнем до най- младите художници от началото на 21-ви век - Михаела Власева, Иван Костолов и др.







ВЪРХУ ЛИСТ ХАРТИЯ Графики и рисунки от колекцията на СГХГ

31 Март 2009 - 26 Април 2009


Изложбата представя 80 графики и рисунки от 52-ма художници, избрани от общо 3300 произведения, които се съхраняват във фонда на Софийска градска художествена галерия. Някои от тях са показвани в различни общи изложби, но цялостна експозиция с акцент върху специфичните особености на двата жанра не е правена повече от десетилетие.

Изложбата отразява различни периоди от развитието на графиката и рисунката у нас. Подборът се основа върху акцентиране на художественото качество и разнообразните технически и изобразителни похвати. Показаните произведения дават представа за промените в стиловото развитие на българското изкуството от началото на 20-ти век до наши дни, както и за динамиката при използването на различните техники (в графиката – суха игла, офорт, литография, акватинта, монотипия, гравюра на дърво, мецотинто; в рисунката – молив, пастел, туш, креда, темпера). 

Включени са творби на емблематични за историята на българското изкуство имена, които работят през първата половина на 20-ти век: Васил Захариев, Иван Милев, Николай Райнов, Веселин Стайков, Жорж Папазов, Давид Перец. Следват някои от авторите, определили облика на изкуството ни и дали сериозен тласък на развитието на графиката както в посока на разнообразие на стилове, така и на техники от 60-те години на 20-ти век насам. Представени са Тодор Панайотов, Борислав Стоев, Златка Дъбова, Анастасия Панайотова, Румен Скорчев, Петър Чуклев, Мария Недкова, Атанас Нейков, Христо Нейков, Симено Венов и др. Включени ф са и следващите поколения художници, чието творчество през последните години допринася за обогатяването на двата жанра: Иван Нинов, Георги Лечев, Николай Майсторов, Светла Георгиева, Христо Кърджилов, Васил Попов, Стефан Божков, Явора Петрова, Валентин Стефанов, Нина Ковачева, Кирил Прашков, Милко Павлов, Емил Миразчиев и др.







Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна Надежда Олег Ляхова

05 Март 2009 - 26 Април 2009


Проектът „Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна” се състои от серия кратки видеа заснети в периода 2007/08 по софийските улици и серия цифрови отпечатъци върху платно („мотиви”) изградени от стоп кадри от тези видеа.

С присъединяването си към Европейския съюз на 1.01.2007 г. България придоби статут на равноправна държава-членка. Предоставиха ни се разни „специални”, „регионални”, „новаторски”, „трансгранични”, „мултикултурни” проекти за прилагане на „европейски норми” и усвояване на „широк спектър от възможности” в ЕС. 

Столицата ни вече „европейска”, в преодоляване „показателите за напредък”, мощно се застрои. Стъклобетонни фасади запълниха разни занемарени градинки, детски площадки, междублокови пространства. 

Дори нашата къса, тясна, издупчена, почти без тротоар уличка, в желанието си да придобие „европейски облик”, се втурна да застрои междублоковите си пространства. Предприемчиви инвеститори дойдоха, докараха съоръжения и хора всякакви. Започна устремно усвояване. Машинен рев озвучи квартала. Бетон и желязо подмениха зелените площи. Посред грохот, кал и прахоляк машини и хора ежедневно и ентусиазирано работят за европейското ни бъдеще. 

Надежда Олег Ляхова







От вчера до утре. Софийски паметници

05 Март 2009 - 26 Април 2009


Изложбата е посветена на скулптурните и архитектурните паметници на София като носители на градската памет. Тя включва произведения на живописта, графиката и съвременните форми и проследява развитието на темата от началото на 20-ти век до наши дни.

Акцентите са поставени върху няколко емблематични и няколко невралгични обекта в града ни. Сред първите са: Храм-паметник Александър Невски, църквата Св. София, паметникът на Цар Освободител. Сред вторите – Паметникът на Съветската армия, Мавзолеят, паметникът „1300 години България”. Включени са и онези знакови места – паркове, градини и площади, които през годините са изграждали градската тъкан. Всяко едно от тях е представено с по няколко произведения от различни години. Съпоставката между тези работи през образа на един конкретен мотив показва как се променя и самото усещане за града – от интимността на стара София през монументалността на 70-те години до травматичните промени на днешния ден. Сравняването на отделните творчески подходи предлага не само разнообразие от гледна точка на стиловия анализ, но и демонстрира различни личностни позиции. Интерпретацията на конкретен паметник се превръща в лакмус за историческите промени. 

Когато говорим за паметта на един град, неизбежно се обръщаме към онези паметници на материалната култура, които с дългогодишното си присъствие отразяват отношението на различни поколения. Като символи на конкретното място, те се превръщат и в част от ДНК-то на неговите жители, закодирайки още на подсъзнателно ниво принадлежността към дадено място. В този смисъл грижата за тях е грижа за собственото ни хармонично функциониране. Не случайно толкова художници ги рисуват – като един постоянен преглед на родовите ни клетки; своеобразен портрет на населението на един град през надживяващите го символи.

Във фондовете на Софийска градска художествена галерия се съхраняват стотици произведения, които улавят най-жизнените пулсации на София. Те продължават живота на съществуващите и съживяват безвъзвратно загубените. Могат да се възприемат и като постоянно предупреждение, че унищожаването на всеки подобен обект неизбежно нарушава баланса на сложния градски организъм. 

Изложбата е придружена от каталог. Куратор – Мария Василева.







ТИМ УЛРИХС Творби от колекцията на Роберт Симон в Музея на изкуството, град Целе

27 Февруари 2009 - 22 Март 2009


Тим Улрихс е един от най-известните концептуални художници на 20-ти век. Роден през 1940 г. в Берлин, той започва артистичната си кариера в началото на 60-те години на 20-ти век и много бързо привлича вниманието на публиката със своите акции и манифести.

Тим Улрихс работи в много посоки и в различни области: скулптура, фотография, колаж, инсталация и пърформанс. Философията, която изповядва в изкуството, е проста: за него животът е изкуство и изкуството е живот. Нарича това, което създава „тотално изкуство”. Често мястото, където живее, функционира като художествена галерия и също така той обича да излага сам себе си като произведение на изкуството. Дори се регистрира под номер 1535 в регистъра на образците на районния съд в Хановер (градът, в който живее), с което по закон запазва неповторимостта си като живо произведение на изкуството. 

Тим Улрихс е творец и мислител, за когото изкуството е преди всичко интелектуален акт. Той насочва вниманието върху повтарящи се рутинни неща и ситуации от ежедневието, природата и езика, приемани по навик като даденост, за да ги отведе чрез специфичните си мислене и възприятие обратно към първичните им взаимоотношения, отключвайки у зрителя или читателя процеса на тяхното осмисляне. Тим Улрихс притежава не само дарбата да ни подтикне с интелекта и хумора си към размисъл, но и да ни завладее емоционално, поставяйки собственото си „аз” в центъра на всяко едно от тълкуванията си.

Изложбата, реализирана съвместно с Гьоте-институт България, показва подбор от негови оригинални творби от колекцията на Роберт Симон, част от Музея на изкуството Целе. Както споделя самият колекционер за Тим Улрихс: „Със своите произведения и със своята дейност той принадлежи към най-харизматичните личности на съвременното изкуство в Германия. Като автодидакт, анархичен и провокативен мислител Улрихс постави под съмнение много пъти не само естетическата рамка на своите творби, но, струва ми се, и преобърна изкуството като цяло с главата надолу, дори го разтърси безжалостно, за да се тръгне по пътя на едно ново разбиране за изкуството.”

Изложбата включва 60 рисунки, колажи, обекти и инсталации, създадени в периода от края на 60-те години до днес. 

Придружена е от каталог.







4 ПРОСТРАНСТВА

23 Януари 2009 - 22 Февруари 2009


Идеята на тази изложба дава предимство на пространството пред всички други оръжия, с които си служи художникът. 
Пространството е това, пред което творецът се изправя всеки път, когато започва да работи, за да го преодолее, да го промени, да създаде нещо ново и неповторимо.
Бранко Николов, Деля Чаушева, Момчил Георгиев и Симеон Шивачев са автори от различни поколения, с различна чувствителност и начини на изразяване. В настоящата изложба те се представят и чрез различни медии - Деля Чаушева с рисунка, Момчил Георгиев и Симеон Шивачев с живопис, Бранко Николов с филм. Всеки от авторите е избрал "своята" стена в изложбената зала и на нея създава своето пространство. Като резултат се получава инсталация, в която различните форми на изкуството се смесват - една инсталация, изградена от индивидуалности. 

Бранко Николов е роден през 1956 година в Цариброд, Сърбия. През 1983 завършва Национална Художествена Академия, София, специалност графика. Член е на Съюза на българските художници и на Сдружението на художниците в Сърбия (ULUS). Един от основателите на Графичен кръг - Ниш. Има редица самостоятелни изложби и проекти, реализирани в България и Сърбия, участва в около 100 изложби в страната и чужбина, както и в биеналета и триеналета на графиката в България, Сърбия, Япония, Полша, Словакия, Канада.

Деля Чаушева е родена през 1965 г. в София. Завършва Краковската художествена академия “Ян Матейко” през 1993, специалност живопис при проф. Йежи Новошелски. Като втора специалност завършва графика при проф. Вейман и проф. Бунш.
Участва в редица национални и международни конкурси и изложби, има множество самостоятелни изложби. Нейни творби са собственост на галерии и частни колекции в България, Полша, Германия, Япония и САЩ.

Момчил Георгиев е роден през 1974 г. в Пловдив. През 1998 завършва Националната Художествена Академия, специалност металопластика. Работи предимно в областта на живописта. Има участия в множество изложби, конкурси и пленери, както и редица самостоятелни изложби. Негови творби са собственост на галерии и колекции у нас и в чужбина.

Симеон Шивачев е роден през 1970 г. в Бургас. От 1997 насам участва в национални и международни изложби на графиката и живописта, има и редица самостоятелни изяви. Негови творби са притежание на различни галерии и частни колекции.

Куратор на изложбата е Румяна Константинова.





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery