Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна Надежда Олег Ляхова

05 Март 2009 - 26 Април 2009


Проектът „Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна” се състои от серия кратки видеа заснети в периода 2007/08 по софийските улици и серия цифрови отпечатъци върху платно („мотиви”) изградени от стоп кадри от тези видеа.

С присъединяването си към Европейския съюз на 1.01.2007 г. България придоби статут на равноправна държава-членка. Предоставиха ни се разни „специални”, „регионални”, „новаторски”, „трансгранични”, „мултикултурни” проекти за прилагане на „европейски норми” и усвояване на „широк спектър от възможности” в ЕС. 

Столицата ни вече „европейска”, в преодоляване „показателите за напредък”, мощно се застрои. Стъклобетонни фасади запълниха разни занемарени градинки, детски площадки, междублокови пространства. 

Дори нашата къса, тясна, издупчена, почти без тротоар уличка, в желанието си да придобие „европейски облик”, се втурна да застрои междублоковите си пространства. Предприемчиви инвеститори дойдоха, докараха съоръжения и хора всякакви. Започна устремно усвояване. Машинен рев озвучи квартала. Бетон и желязо подмениха зелените площи. Посред грохот, кал и прахоляк машини и хора ежедневно и ентусиазирано работят за европейското ни бъдеще. 

Надежда Олег Ляхова







От вчера до утре. Софийски паметници

05 Март 2009 - 26 Април 2009


Изложбата е посветена на скулптурните и архитектурните паметници на София като носители на градската памет. Тя включва произведения на живописта, графиката и съвременните форми и проследява развитието на темата от началото на 20-ти век до наши дни.

Акцентите са поставени върху няколко емблематични и няколко невралгични обекта в града ни. Сред първите са: Храм-паметник Александър Невски, църквата Св. София, паметникът на Цар Освободител. Сред вторите – Паметникът на Съветската армия, Мавзолеят, паметникът „1300 години България”. Включени са и онези знакови места – паркове, градини и площади, които през годините са изграждали градската тъкан. Всяко едно от тях е представено с по няколко произведения от различни години. Съпоставката между тези работи през образа на един конкретен мотив показва как се променя и самото усещане за града – от интимността на стара София през монументалността на 70-те години до травматичните промени на днешния ден. Сравняването на отделните творчески подходи предлага не само разнообразие от гледна точка на стиловия анализ, но и демонстрира различни личностни позиции. Интерпретацията на конкретен паметник се превръща в лакмус за историческите промени. 

Когато говорим за паметта на един град, неизбежно се обръщаме към онези паметници на материалната култура, които с дългогодишното си присъствие отразяват отношението на различни поколения. Като символи на конкретното място, те се превръщат и в част от ДНК-то на неговите жители, закодирайки още на подсъзнателно ниво принадлежността към дадено място. В този смисъл грижата за тях е грижа за собственото ни хармонично функциониране. Не случайно толкова художници ги рисуват – като един постоянен преглед на родовите ни клетки; своеобразен портрет на населението на един град през надживяващите го символи.

Във фондовете на Софийска градска художествена галерия се съхраняват стотици произведения, които улавят най-жизнените пулсации на София. Те продължават живота на съществуващите и съживяват безвъзвратно загубените. Могат да се възприемат и като постоянно предупреждение, че унищожаването на всеки подобен обект неизбежно нарушава баланса на сложния градски организъм. 

Изложбата е придружена от каталог. Куратор – Мария Василева.







ТИМ УЛРИХС Творби от колекцията на Роберт Симон в Музея на изкуството, град Целе

27 Февруари 2009 - 22 Март 2009


Тим Улрихс е един от най-известните концептуални художници на 20-ти век. Роден през 1940 г. в Берлин, той започва артистичната си кариера в началото на 60-те години на 20-ти век и много бързо привлича вниманието на публиката със своите акции и манифести.

Тим Улрихс работи в много посоки и в различни области: скулптура, фотография, колаж, инсталация и пърформанс. Философията, която изповядва в изкуството, е проста: за него животът е изкуство и изкуството е живот. Нарича това, което създава „тотално изкуство”. Често мястото, където живее, функционира като художествена галерия и също така той обича да излага сам себе си като произведение на изкуството. Дори се регистрира под номер 1535 в регистъра на образците на районния съд в Хановер (градът, в който живее), с което по закон запазва неповторимостта си като живо произведение на изкуството. 

Тим Улрихс е творец и мислител, за когото изкуството е преди всичко интелектуален акт. Той насочва вниманието върху повтарящи се рутинни неща и ситуации от ежедневието, природата и езика, приемани по навик като даденост, за да ги отведе чрез специфичните си мислене и възприятие обратно към първичните им взаимоотношения, отключвайки у зрителя или читателя процеса на тяхното осмисляне. Тим Улрихс притежава не само дарбата да ни подтикне с интелекта и хумора си към размисъл, но и да ни завладее емоционално, поставяйки собственото си „аз” в центъра на всяко едно от тълкуванията си.

Изложбата, реализирана съвместно с Гьоте-институт България, показва подбор от негови оригинални творби от колекцията на Роберт Симон, част от Музея на изкуството Целе. Както споделя самият колекционер за Тим Улрихс: „Със своите произведения и със своята дейност той принадлежи към най-харизматичните личности на съвременното изкуство в Германия. Като автодидакт, анархичен и провокативен мислител Улрихс постави под съмнение много пъти не само естетическата рамка на своите творби, но, струва ми се, и преобърна изкуството като цяло с главата надолу, дори го разтърси безжалостно, за да се тръгне по пътя на едно ново разбиране за изкуството.”

Изложбата включва 60 рисунки, колажи, обекти и инсталации, създадени в периода от края на 60-те години до днес. 

Придружена е от каталог.







4 ПРОСТРАНСТВА

23 Януари 2009 - 22 Февруари 2009


Идеята на тази изложба дава предимство на пространството пред всички други оръжия, с които си служи художникът. 
Пространството е това, пред което творецът се изправя всеки път, когато започва да работи, за да го преодолее, да го промени, да създаде нещо ново и неповторимо.
Бранко Николов, Деля Чаушева, Момчил Георгиев и Симеон Шивачев са автори от различни поколения, с различна чувствителност и начини на изразяване. В настоящата изложба те се представят и чрез различни медии - Деля Чаушева с рисунка, Момчил Георгиев и Симеон Шивачев с живопис, Бранко Николов с филм. Всеки от авторите е избрал "своята" стена в изложбената зала и на нея създава своето пространство. Като резултат се получава инсталация, в която различните форми на изкуството се смесват - една инсталация, изградена от индивидуалности. 

Бранко Николов е роден през 1956 година в Цариброд, Сърбия. През 1983 завършва Национална Художествена Академия, София, специалност графика. Член е на Съюза на българските художници и на Сдружението на художниците в Сърбия (ULUS). Един от основателите на Графичен кръг - Ниш. Има редица самостоятелни изложби и проекти, реализирани в България и Сърбия, участва в около 100 изложби в страната и чужбина, както и в биеналета и триеналета на графиката в България, Сърбия, Япония, Полша, Словакия, Канада.

Деля Чаушева е родена през 1965 г. в София. Завършва Краковската художествена академия “Ян Матейко” през 1993, специалност живопис при проф. Йежи Новошелски. Като втора специалност завършва графика при проф. Вейман и проф. Бунш.
Участва в редица национални и международни конкурси и изложби, има множество самостоятелни изложби. Нейни творби са собственост на галерии и частни колекции в България, Полша, Германия, Япония и САЩ.

Момчил Георгиев е роден през 1974 г. в Пловдив. През 1998 завършва Националната Художествена Академия, специалност металопластика. Работи предимно в областта на живописта. Има участия в множество изложби, конкурси и пленери, както и редица самостоятелни изложби. Негови творби са собственост на галерии и колекции у нас и в чужбина.

Симеон Шивачев е роден през 1970 г. в Бургас. От 1997 насам участва в национални и международни изложби на графиката и живописта, има и редица самостоятелни изяви. Негови творби са притежание на различни галерии и частни колекции.

Куратор на изложбата е Румяна Константинова.







ДОБРИ ДОБРЕВ 110 години от рождението на художника

19 Декемрви 2008 - 18 Януари 2009


Изложбата на Добри Добрев в Софийската градска художествена галерия е посветена на 110 годишнината от рождението на художника. Експозицията включва пейзажи, портрети, битови сцени, фигурални композиции и рисунки от различни периоди на неговото творчество. Картините са от колекциите на СГХГ, ХГ Сливен и семейството на художника.

Добри Добрев е от онези имена в българското изкуство, които остават встрани от бурните процеси на напрегнатия ХХ век. Творческата му еволюция протича плавно, постепенно, без скокообразни промени и резки обрати. Макар да прекарва голяма част от творческия си път в центъра на Европа, сред динамиката на сменящи се направления и тенденции, той остава чужд на модерните пластични ескперименти. Широката гама от произведения разкриват търсенията на Добри Добрев по посока на цвят, пространство и тематика. В тях съжителстват колоритът и светлината, академичната моделировка на формата, статиката и пространствено-предметната достоверност. Живата линия, изразителеният щрих, замахът и майсторското предаване на състоянието доказват Добри Добрев като отличен рисувач. Нещо повече, точността, с която отразява видяното, би могла да послужи като своеобразен социално-исторически документ за духа на времето през 30-те и 40-те години на ХХ век.

- - -
Добри Добрев е роден на 21 декември 1989 в Сливен. През 1925 завършва с отличие и почетна грамота специалност „Живопис” в Художествената академия в Прага при професорите Макс Швабински, Войтех Хинайс, Макс Пирнер и Якоб Обровски. От 1928 е член на дружество „Родно изкуство”. В периода 1929-1938 живее и твори в Чехия. Посещава европейските градове Париж, Мадрид, Барселона, Рим, Флоренция, Амстердам, Ротердам, Хага, Брюксел, Лондон. През 1938 окончателно се завръща в България. До 1954 работи в Сливен, а след това се премества в София. От 1954 до 1965 преподава в Художествената гимназия в столицата. През 1942 участва в Международното биенале на живописта във Венеция. Автор е на монография за художника Димитър Добрович, 1957. През 1968 е награден с орден „Кирил и Методий”, І степен. В периода 1923-1971 урежда 50 самостоятелни изложби в България и Чехия. Работи в областта на живописта и рисунката. В творчеството му са застъпени жанровете портрет, пейзаж, битова и фигурална композиция. Добри Добрев умира на 1 март 1973 в София. През 1974 е удостоен посмъртно с наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов” - Сливен.







БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ И МЮНХЕН Модерни практики от средата на 19-ти до средата на 20-ти век

12 Декемрви 2008 - 22 Февруари 2009


Повод за настоящата експозиция е 200-годишният юбилей на Художествената академия в Мюнхен, както и ролята и значението на този град за развитието на българското изкуство. Като голям европейски художествен център, през годините Мюнхен е провокирал и привличал хора от цял свят – с учебните си заведения, с музеите, с театрите, с бохемската атмосфера. Това е едно от местата, където младата българска интелигенция – художници, литератори, архитекти, музиканти, е осъществявала така нужния й контакт с европейските художествени традиции. Контакт, който след завръщането в родината, е определящ за облика на българската култура и е от съществено значение за вписването й в европейски контекст. 

Изложбата показва представителна извадка от 50 български живописци и скулптори, преминали през ателиетата на Мюнхенската художествена академия. Включените над 150 произведения обхващат периода от средата на 19-ти до средата на 20-ти век. Събрани за първи път в подобен контекст, творбите, допълнени от документален материал, илюстрират духа на времето, връзката с европейското изкуство и желанието за приобщаване към духа на една модерна култура. Хронологично са представени ярки имена от различни поколения в българското изкуство – от първия български художник с академично образование Николай Павлович, през големи фигури като Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Иван Ангелов – основоположници на Художествената академия в София. Следват имената на Елена Карамихайлова, Александър Мутафов, Елисавета Консулова-Вазова, Иван Пенков, Дечко Узунов, Илия Петров, Елиезер Алшех, Константин Гърнев, Кирил Цонев, Жорж Папазов и др. За първи път публиката ще се срещне и с напълно непознати автори и ще си припомни творчеството на малко известните и забравените.

Изложбата е съпътствана от каталог.

Екип, реализирал изложбата и каталога:
Анелия Николаева, Деница Киселер, Аделина Филева, Надежда Олег Ляхова, Анатоли Михайлов, Илинка Чергарова, Емил Чушев, Фанчи Атанасова, Ирена Герасимова, Ханелоре Панчевска и Симеон Симеонов.

Със съдействието на: Национална художествена галерия, Програма Култура на Столична община, Фондация за развитие на духовните ценности в информационното общество, Институт по изкуствознание, посолство на Германия, Държавен културен институт, Централен държавен архив, Национална галерия за чуждестранно изкуство, Художествените галерии в Стара Загора, Сливен, Варна, Шумен, Казанлък, Карлово, Пловдив, Свищов, Велико Търново, Исторически музей в Лом, Къща-музей „Георги Велчев” и частни колекции.







ТЕХНОЛОГИИ И ИЗКУСТВО 130 години Siemens в България

15 Ноември 2008 - 14 Декемрви 2008


Изложбата показва присъствието на фирмата Siemens в България по един нестандартен начин. Основните исторически етапи и постижения се свързват с развитието на изкуството в България. Причините за избрания подход са две: от една страна, изкуството на дизайна и естетиката са неделима част от развитието на Сименс. В този смисъл препратките към изящното изкуство разширяват контекста и допълват картината. От друга, връзката между изкуство и технологии е заявена фирмена политика. Неин израз е откритата през 1996 г. във Виена галерия Siemens_artLab, в която се представят и български автори.

Изложбата се състои от две смислови и визуални части. Първата се обособява около хронологията на присъствието на Siemens в България и нейните три периода: 1878-1944, 1970-1997, 1998-2008. Тези периоди са визуализирани чрез реални продукти на фирмата или техни снимки, и произведения на изкуството, които представят развитието му в България от края на 19-ти век до наши дни, но и пресъздават атмосферата в страната през различните периоди. Втората представя основните теми на интерес и послания на Siemens днес: урбанизация, глобализация, демографски промени, качество на живот и екология. Освен чрез текстове, тези послания са подкрепени от съвременни произведения на изкуството – български творби от галерия Siemens_artLab, Виена.

Използвани са творби и експонати от Софийската градска художествена галерия, Националния политехнически музей, както и произведения на различни български художници. Естетическият облик на изложбата е изграден чрез постигането на баланс между текстове, снимки, обекти, скулптури, живопис и произведения на съвременното изкуство. 

Уредник на изложбата е Мария Василева. Художник – Надежда Олег Ляхова.

Със съдействието на: Siemens България, Национален политехнически музей, Български пощи, Многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов”, Дворец Царска Бистрица, Община Сливен, Български държавни железници







КАЛИНА ТАСЕВА

12 Ноември 2008 - 06 Декемрви 2008


Калина Тасева е разностранен автор, който работи в почти всички жанрове. Тя започва творческия си път с картини на историческа и възрожденска тематика. Първата творба след завършване на Художествената академията е “Левски пред съда”. Поколения българи познават и помнят създадения от художничката образ на Апостола. 

Важно място в изкуството на Калина Тасева заемат голямоформатните исторически композиции, портрети на комити и женски образи, символизиращи Освобождението. Тези произведения излъчват силата на себеотрицанието, на готовността за саможертва в името на свободата. Калина Тасева създава едни от знаковите исторически образи в българското изобразително изкуство.

Сред вглеждането в историята и в нейните герои, пейзажът винаги намира място. Мощни и категорични, романтични и нежни, тъжни и тревожни, сурови и експресивни, пейзажите на Калина Тасева са създадени със замах и с чувство. В тях отново е изобразена България, една тайнствена магическа земя, изпълнени с история, митология и легенди.

Изложбата на голямата българска художничка Калина Тасева представя над 90 живописни творби, създадени в периода 1954-2008 г., собственост на СГХГ, НХГ, художествените галерии в Благоевград, Велико Търново, Габрово, Добрич, Казанлък, Карлово, Кюстендил, Ловеч, Пазарджик, Перник, Плевен, Русе, Силистра, Сливен, Ямбол, както и на авторката. Ретроспективният характер на експозицията очертава богат артистичен път, който преминава през разностранна и динамична творческа активност. 



Калина Тасева е родена през 1927 г. в София. Завършва живопис в Художествената академия в София през 1952 г. при проф. Дечко Узунов и проф. Илия Петров. Член на Съюза на българските художници от 1953 г. Избирана е многократно в ръководството на Съюза на българските художници. От 1984 г. е член-кореспондент на Съюза на австрийските художници “Кюнстлер Хаус”, Виена. Носител е на множество престижни отличия, сред които са наградите: „Владимир Димитров – Майстора”, 1974 г., „Захари Зограф”, 1975 г., награда на Второто триенале на реалистичната живопис, 1976г., „Никола Петров”, 1999 г.; както и ордени: Народна република България –
първа степен, 1984 г., “Св. Св. Кирил и Методий” – първа степен, 2008 г. Творбите на Калина Тасева са собственост на НХГ, СГХГ, художествените галерии в страната и частни галерии у нас и в чужбина, сред които колекциите на проф. д-р Петер Лудвиг /Германия/, на г-н Юго Вутен /Белгия/, на акад. Светлин Русев /София и Плевен/.







SOCIETE GENERALE Избрани творби от колекцията съвременно изкуство

17 Октомври 2008 - 07 Ноември 2008


Всеки, който попадне в представителната сграда на Societe Generale в Париж в модерния квартал Дефанс, не може да не бъде впечатлен от произведенията на изкуството, населяващи цялото пространство. Модерни и предизвикателни, те провокират сетивата и предразполагат към едно динамично съвременно общуване.

Началото на колекцията е поставено през 1995 г. Първоначалната идея закупените творби да украсяват офисите и конферентните зали се разраства и след 2003 г. мащабът на колекцията позволява отдаването на творби на музеи във Франция и други страни. Днес тя включва над 170 произведения от автори от различни държави и поколения, които работят в разнообразни стилове. Независимо от нарочно еклектичния й характер, с нарастването на колекцията се обособяват три основни посоки: абстрактна живопис, фотография и скулптура. Световни имена като Пиер Алешински, Пиер Сулаж, Антони Тапиес, Анди Уорхол и Сол Люит присъстват редом с млади таланти от края на 20-ти и началото на 21-ви век. 

Изложбата в България се организира съвместно със Societe Generale Експресбанк. Подборът на произведенията е направен от екипа на Софийска градска художествена галерия и включва 19 художници с 48 живописни творби, рисунки и фотографии. Идеята е да се покаже разнообразието на една корпоративна колекция и възможностите, които тя дава за културен обмен в международен мащаб.







МАРИО ЖЕКОВ 110 години от рождението

17 Октомври 2008 - 07 Ноември 2008


Изложбата представя 74 платна и рисунки, селекционирани от изкуствоведа Марин Добрев - директор на Старозагорската художествена галерия. Творбите са собственост на Градската художествена галерия в Стара Загора, Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Градската художествена галерия в Бургас, Градската художествена галерия в Сливен, Градската художествена галерия в Казанлък и частни колекции.

Марио Жеков (Марин Тодоров Жеков) е един от най-значимите български маринисти, влюбен в деликатното докосването на водата до брега, в трептенето, породено от играта на светлината и сянката. Неговото творчество е резултат от стремеж към спокойствието и хармонията, характерен за българските пейзажисти, рисуващи в периода между двете световни войни. 

Художникът е роден в Стара Загора на 16 октомври 1898 година. Учи с прекъсвания в Държавното художествено индустриално училище в София и Парижкото рисувално училище. Пейзажите от пътуването му от Цариград през 1921 година са най-ранните убедителни свидетелства за неговия талант. В тях се наблюдава разнообразие на пластични похвати, което ще съпътства цялото му творчество. През 30-те и началото на 40-те години Марио Жеков достига върховете на творческата си зрялост. Това е време на пътуване из френското крайбрежие, Балчик и Варна, Несебър и Созопол, Беломорието и Охрид. Особено продуктивна за него е 1937 година, преживяна в Дубровник. Популярността на тези пейзажи и възторзите на хърватската публика водят до самостоятелни изложби в Прага, Будапеща и Букурещ.

Социалните размествания след Втората световна война маргинализират художниците пейзажисти. Марио Жеков се препитава от рекламни брошури за българското Черноморие. Умира на 3 август 1955 година.





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery