Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


Никола Михов Софийска градска художествена галерия отвътре

09 Април 2009 - 26 Април 2009


Публиката вижда изложбите в техния завършен вид. “Зад кадър” остава една огромна работа, която се извършва ежедневно, за да може механизмът на галерията да функционира правилно. В тази дейност влизат както обсъждането на музейната политика и „изработването” на конкретните експозиции, така и поддържането на музейната колекция. Видеоизложбата „Софийска градска художествена галерия – отвътре” се опитва да надникне зад стените на изложбените зали и да представи служителите и различните аспекти от тяхната работа. 

Шестте видеа, направени изцяло от снимки, създават пъстър калейдоскоп от визия, случки и портрети, преминаващи за секунди през екрани и разположени на различни места в галерията. За първи път зрителите имат възможност да проследят процеса на обсъждането на изложбите, подреждането им, трансформацията на галерийното пространство и приемането на нови постъпления във фондохранилището. Творбите съдържат също и препратки (homages) към знакови произведения на съвременни български художници (Лъчезар Бояджиев, Недко Солаков, Правдолюб Иванов, Калин Серапионов, Иван Мудов). 

Проектът е реализиран със съдействието на Даниела Радева, Мария Василева и целия екип на СГХГ.

Никола Михов е роден в София през 1982 г. Работи предимно в областта на фотографията. Автор е на самостоятелни изложби в София, Париж, Загреб и Солун. Участвал е в редица международни групови изложби и филмови фестивали. Никола Михов е сред авторите, номинирани за наградата „Гауденц Б. Руф – 2008 г.” и е носител на наградата ''Profiled'' на биеналето ''Фодар'' през 2007 г. (www.nikolamihov.com)







ДИАЛОЗИ С ВРЕМЕТО Живопис от колекцията на Софийска градска художествена галерия от втората половина на 20-ти до началото на 21-ви век

09 Април 2009 - 26 Април 2009


Повод за тази изложба са Дните на София в Москва и представянето на българското изкуство пред московската културната общественост. 
Изложбата показва представителна извадка от 46 български живописци от колекцията на Софийска градска художествена галерия. Включените над 80 произведения обхващат периода от средата на 20-ти до началото на 21-ви век . Събрани в този синтезиран контекст, те илюстрират духа на времето, художествените търсения и промени в българското изкуство.

В експозицията са представени видни творци, започнали своя творчески път преди след Втората световна война, специализирали в Мюнхен, Париж, Виена като Иван Ненов, Дечко Узунов, Вера Недкова, Васил Бараков, Стоян Сотиров, Кирил Петров и продължили своя творчески път и след войната. Тяхното творчество, традициите на българското пластично изкуство от 20-те, 30-те и началото на 40-те години ще е опората и вдъхновението за поколението, започнало своята творческа изява през 60-те години - Светлин Русев, Иван Кирков, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов, Генко Генков, Георги Баев, Александър Петров, Магда Абазова, Петър Дочев, Иван Вукадинов, Лика Янко. Това поколение възвръща силата на живописта и десетилетия определя пътя на българското изкуство със своите произведения и подчертано индивидуални творчески търсения. 

Представени са и тенденциите в следващите десетилетия чрез произведенията на Николай Майсторов, Иван Димов, Димитър Буюклийски, Тома Трифоновски, Христо Симеонов, Димитър Казаков-Нерон, Йордан Кацамунски, Динко Стоев, Сашо Стоицов, Милко Божков, Андрей Даниел,Свилен Блажев, Ивайло Мирчев за да достигнем до най- младите художници от началото на 21-ви век - Михаела Власева, Иван Костолов и др.







ВЪРХУ ЛИСТ ХАРТИЯ Графики и рисунки от колекцията на СГХГ

31 Март 2009 - 26 Април 2009


Изложбата представя 80 графики и рисунки от 52-ма художници, избрани от общо 3300 произведения, които се съхраняват във фонда на Софийска градска художествена галерия. Някои от тях са показвани в различни общи изложби, но цялостна експозиция с акцент върху специфичните особености на двата жанра не е правена повече от десетилетие.

Изложбата отразява различни периоди от развитието на графиката и рисунката у нас. Подборът се основа върху акцентиране на художественото качество и разнообразните технически и изобразителни похвати. Показаните произведения дават представа за промените в стиловото развитие на българското изкуството от началото на 20-ти век до наши дни, както и за динамиката при използването на различните техники (в графиката – суха игла, офорт, литография, акватинта, монотипия, гравюра на дърво, мецотинто; в рисунката – молив, пастел, туш, креда, темпера). 

Включени са творби на емблематични за историята на българското изкуство имена, които работят през първата половина на 20-ти век: Васил Захариев, Иван Милев, Николай Райнов, Веселин Стайков, Жорж Папазов, Давид Перец. Следват някои от авторите, определили облика на изкуството ни и дали сериозен тласък на развитието на графиката както в посока на разнообразие на стилове, така и на техники от 60-те години на 20-ти век насам. Представени са Тодор Панайотов, Борислав Стоев, Златка Дъбова, Анастасия Панайотова, Румен Скорчев, Петър Чуклев, Мария Недкова, Атанас Нейков, Христо Нейков, Симено Венов и др. Включени ф са и следващите поколения художници, чието творчество през последните години допринася за обогатяването на двата жанра: Иван Нинов, Георги Лечев, Николай Майсторов, Светла Георгиева, Христо Кърджилов, Васил Попов, Стефан Божков, Явора Петрова, Валентин Стефанов, Нина Ковачева, Кирил Прашков, Милко Павлов, Емил Миразчиев и др.







Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна Надежда Олег Ляхова

05 Март 2009 - 26 Април 2009


Проектът „Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна” се състои от серия кратки видеа заснети в периода 2007/08 по софийските улици и серия цифрови отпечатъци върху платно („мотиви”) изградени от стоп кадри от тези видеа.

С присъединяването си към Европейския съюз на 1.01.2007 г. България придоби статут на равноправна държава-членка. Предоставиха ни се разни „специални”, „регионални”, „новаторски”, „трансгранични”, „мултикултурни” проекти за прилагане на „европейски норми” и усвояване на „широк спектър от възможности” в ЕС. 

Столицата ни вече „европейска”, в преодоляване „показателите за напредък”, мощно се застрои. Стъклобетонни фасади запълниха разни занемарени градинки, детски площадки, междублокови пространства. 

Дори нашата къса, тясна, издупчена, почти без тротоар уличка, в желанието си да придобие „европейски облик”, се втурна да застрои междублоковите си пространства. Предприемчиви инвеститори дойдоха, докараха съоръжения и хора всякакви. Започна устремно усвояване. Машинен рев озвучи квартала. Бетон и желязо подмениха зелените площи. Посред грохот, кал и прахоляк машини и хора ежедневно и ентусиазирано работят за европейското ни бъдеще. 

Надежда Олег Ляхова







От вчера до утре. Софийски паметници

05 Март 2009 - 26 Април 2009


Изложбата е посветена на скулптурните и архитектурните паметници на София като носители на градската памет. Тя включва произведения на живописта, графиката и съвременните форми и проследява развитието на темата от началото на 20-ти век до наши дни.

Акцентите са поставени върху няколко емблематични и няколко невралгични обекта в града ни. Сред първите са: Храм-паметник Александър Невски, църквата Св. София, паметникът на Цар Освободител. Сред вторите – Паметникът на Съветската армия, Мавзолеят, паметникът „1300 години България”. Включени са и онези знакови места – паркове, градини и площади, които през годините са изграждали градската тъкан. Всяко едно от тях е представено с по няколко произведения от различни години. Съпоставката между тези работи през образа на един конкретен мотив показва как се променя и самото усещане за града – от интимността на стара София през монументалността на 70-те години до травматичните промени на днешния ден. Сравняването на отделните творчески подходи предлага не само разнообразие от гледна точка на стиловия анализ, но и демонстрира различни личностни позиции. Интерпретацията на конкретен паметник се превръща в лакмус за историческите промени. 

Когато говорим за паметта на един град, неизбежно се обръщаме към онези паметници на материалната култура, които с дългогодишното си присъствие отразяват отношението на различни поколения. Като символи на конкретното място, те се превръщат и в част от ДНК-то на неговите жители, закодирайки още на подсъзнателно ниво принадлежността към дадено място. В този смисъл грижата за тях е грижа за собственото ни хармонично функциониране. Не случайно толкова художници ги рисуват – като един постоянен преглед на родовите ни клетки; своеобразен портрет на населението на един град през надживяващите го символи.

Във фондовете на Софийска градска художествена галерия се съхраняват стотици произведения, които улавят най-жизнените пулсации на София. Те продължават живота на съществуващите и съживяват безвъзвратно загубените. Могат да се възприемат и като постоянно предупреждение, че унищожаването на всеки подобен обект неизбежно нарушава баланса на сложния градски организъм. 

Изложбата е придружена от каталог. Куратор – Мария Василева.







ТИМ УЛРИХС Творби от колекцията на Роберт Симон в Музея на изкуството, град Целе

27 Февруари 2009 - 22 Март 2009


Тим Улрихс е един от най-известните концептуални художници на 20-ти век. Роден през 1940 г. в Берлин, той започва артистичната си кариера в началото на 60-те години на 20-ти век и много бързо привлича вниманието на публиката със своите акции и манифести.

Тим Улрихс работи в много посоки и в различни области: скулптура, фотография, колаж, инсталация и пърформанс. Философията, която изповядва в изкуството, е проста: за него животът е изкуство и изкуството е живот. Нарича това, което създава „тотално изкуство”. Често мястото, където живее, функционира като художествена галерия и също така той обича да излага сам себе си като произведение на изкуството. Дори се регистрира под номер 1535 в регистъра на образците на районния съд в Хановер (градът, в който живее), с което по закон запазва неповторимостта си като живо произведение на изкуството. 

Тим Улрихс е творец и мислител, за когото изкуството е преди всичко интелектуален акт. Той насочва вниманието върху повтарящи се рутинни неща и ситуации от ежедневието, природата и езика, приемани по навик като даденост, за да ги отведе чрез специфичните си мислене и възприятие обратно към първичните им взаимоотношения, отключвайки у зрителя или читателя процеса на тяхното осмисляне. Тим Улрихс притежава не само дарбата да ни подтикне с интелекта и хумора си към размисъл, но и да ни завладее емоционално, поставяйки собственото си „аз” в центъра на всяко едно от тълкуванията си.

Изложбата, реализирана съвместно с Гьоте-институт България, показва подбор от негови оригинални творби от колекцията на Роберт Симон, част от Музея на изкуството Целе. Както споделя самият колекционер за Тим Улрихс: „Със своите произведения и със своята дейност той принадлежи към най-харизматичните личности на съвременното изкуство в Германия. Като автодидакт, анархичен и провокативен мислител Улрихс постави под съмнение много пъти не само естетическата рамка на своите творби, но, струва ми се, и преобърна изкуството като цяло с главата надолу, дори го разтърси безжалостно, за да се тръгне по пътя на едно ново разбиране за изкуството.”

Изложбата включва 60 рисунки, колажи, обекти и инсталации, създадени в периода от края на 60-те години до днес. 

Придружена е от каталог.







4 ПРОСТРАНСТВА

23 Януари 2009 - 22 Февруари 2009


Идеята на тази изложба дава предимство на пространството пред всички други оръжия, с които си служи художникът. 
Пространството е това, пред което творецът се изправя всеки път, когато започва да работи, за да го преодолее, да го промени, да създаде нещо ново и неповторимо.
Бранко Николов, Деля Чаушева, Момчил Георгиев и Симеон Шивачев са автори от различни поколения, с различна чувствителност и начини на изразяване. В настоящата изложба те се представят и чрез различни медии - Деля Чаушева с рисунка, Момчил Георгиев и Симеон Шивачев с живопис, Бранко Николов с филм. Всеки от авторите е избрал "своята" стена в изложбената зала и на нея създава своето пространство. Като резултат се получава инсталация, в която различните форми на изкуството се смесват - една инсталация, изградена от индивидуалности. 

Бранко Николов е роден през 1956 година в Цариброд, Сърбия. През 1983 завършва Национална Художествена Академия, София, специалност графика. Член е на Съюза на българските художници и на Сдружението на художниците в Сърбия (ULUS). Един от основателите на Графичен кръг - Ниш. Има редица самостоятелни изложби и проекти, реализирани в България и Сърбия, участва в около 100 изложби в страната и чужбина, както и в биеналета и триеналета на графиката в България, Сърбия, Япония, Полша, Словакия, Канада.

Деля Чаушева е родена през 1965 г. в София. Завършва Краковската художествена академия “Ян Матейко” през 1993, специалност живопис при проф. Йежи Новошелски. Като втора специалност завършва графика при проф. Вейман и проф. Бунш.
Участва в редица национални и международни конкурси и изложби, има множество самостоятелни изложби. Нейни творби са собственост на галерии и частни колекции в България, Полша, Германия, Япония и САЩ.

Момчил Георгиев е роден през 1974 г. в Пловдив. През 1998 завършва Националната Художествена Академия, специалност металопластика. Работи предимно в областта на живописта. Има участия в множество изложби, конкурси и пленери, както и редица самостоятелни изложби. Негови творби са собственост на галерии и колекции у нас и в чужбина.

Симеон Шивачев е роден през 1970 г. в Бургас. От 1997 насам участва в национални и международни изложби на графиката и живописта, има и редица самостоятелни изяви. Негови творби са притежание на различни галерии и частни колекции.

Куратор на изложбата е Румяна Константинова.







ДОБРИ ДОБРЕВ 110 години от рождението на художника

19 Декемрви 2008 - 18 Януари 2009


Изложбата на Добри Добрев в Софийската градска художествена галерия е посветена на 110 годишнината от рождението на художника. Експозицията включва пейзажи, портрети, битови сцени, фигурални композиции и рисунки от различни периоди на неговото творчество. Картините са от колекциите на СГХГ, ХГ Сливен и семейството на художника.

Добри Добрев е от онези имена в българското изкуство, които остават встрани от бурните процеси на напрегнатия ХХ век. Творческата му еволюция протича плавно, постепенно, без скокообразни промени и резки обрати. Макар да прекарва голяма част от творческия си път в центъра на Европа, сред динамиката на сменящи се направления и тенденции, той остава чужд на модерните пластични ескперименти. Широката гама от произведения разкриват търсенията на Добри Добрев по посока на цвят, пространство и тематика. В тях съжителстват колоритът и светлината, академичната моделировка на формата, статиката и пространствено-предметната достоверност. Живата линия, изразителеният щрих, замахът и майсторското предаване на състоянието доказват Добри Добрев като отличен рисувач. Нещо повече, точността, с която отразява видяното, би могла да послужи като своеобразен социално-исторически документ за духа на времето през 30-те и 40-те години на ХХ век.

- - -
Добри Добрев е роден на 21 декември 1989 в Сливен. През 1925 завършва с отличие и почетна грамота специалност „Живопис” в Художествената академия в Прага при професорите Макс Швабински, Войтех Хинайс, Макс Пирнер и Якоб Обровски. От 1928 е член на дружество „Родно изкуство”. В периода 1929-1938 живее и твори в Чехия. Посещава европейските градове Париж, Мадрид, Барселона, Рим, Флоренция, Амстердам, Ротердам, Хага, Брюксел, Лондон. През 1938 окончателно се завръща в България. До 1954 работи в Сливен, а след това се премества в София. От 1954 до 1965 преподава в Художествената гимназия в столицата. През 1942 участва в Международното биенале на живописта във Венеция. Автор е на монография за художника Димитър Добрович, 1957. През 1968 е награден с орден „Кирил и Методий”, І степен. В периода 1923-1971 урежда 50 самостоятелни изложби в България и Чехия. Работи в областта на живописта и рисунката. В творчеството му са застъпени жанровете портрет, пейзаж, битова и фигурална композиция. Добри Добрев умира на 1 март 1973 в София. През 1974 е удостоен посмъртно с наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов” - Сливен.







БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ И МЮНХЕН Модерни практики от средата на 19-ти до средата на 20-ти век

12 Декемрви 2008 - 22 Февруари 2009


Повод за настоящата експозиция е 200-годишният юбилей на Художествената академия в Мюнхен, както и ролята и значението на този град за развитието на българското изкуство. Като голям европейски художествен център, през годините Мюнхен е провокирал и привличал хора от цял свят – с учебните си заведения, с музеите, с театрите, с бохемската атмосфера. Това е едно от местата, където младата българска интелигенция – художници, литератори, архитекти, музиканти, е осъществявала така нужния й контакт с европейските художествени традиции. Контакт, който след завръщането в родината, е определящ за облика на българската култура и е от съществено значение за вписването й в европейски контекст. 

Изложбата показва представителна извадка от 50 български живописци и скулптори, преминали през ателиетата на Мюнхенската художествена академия. Включените над 150 произведения обхващат периода от средата на 19-ти до средата на 20-ти век. Събрани за първи път в подобен контекст, творбите, допълнени от документален материал, илюстрират духа на времето, връзката с европейското изкуство и желанието за приобщаване към духа на една модерна култура. Хронологично са представени ярки имена от различни поколения в българското изкуство – от първия български художник с академично образование Николай Павлович, през големи фигури като Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Иван Ангелов – основоположници на Художествената академия в София. Следват имената на Елена Карамихайлова, Александър Мутафов, Елисавета Консулова-Вазова, Иван Пенков, Дечко Узунов, Илия Петров, Елиезер Алшех, Константин Гърнев, Кирил Цонев, Жорж Папазов и др. За първи път публиката ще се срещне и с напълно непознати автори и ще си припомни творчеството на малко известните и забравените.

Изложбата е съпътствана от каталог.

Екип, реализирал изложбата и каталога:
Анелия Николаева, Деница Киселер, Аделина Филева, Надежда Олег Ляхова, Анатоли Михайлов, Илинка Чергарова, Емил Чушев, Фанчи Атанасова, Ирена Герасимова, Ханелоре Панчевска и Симеон Симеонов.

Със съдействието на: Национална художествена галерия, Програма Култура на Столична община, Фондация за развитие на духовните ценности в информационното общество, Институт по изкуствознание, посолство на Германия, Държавен културен институт, Централен държавен архив, Национална галерия за чуждестранно изкуство, Художествените галерии в Стара Загора, Сливен, Варна, Шумен, Казанлък, Карлово, Пловдив, Свищов, Велико Търново, Исторически музей в Лом, Къща-музей „Георги Велчев” и частни колекции.







ТЕХНОЛОГИИ И ИЗКУСТВО 130 години Siemens в България

15 Ноември 2008 - 14 Декемрви 2008


Изложбата показва присъствието на фирмата Siemens в България по един нестандартен начин. Основните исторически етапи и постижения се свързват с развитието на изкуството в България. Причините за избрания подход са две: от една страна, изкуството на дизайна и естетиката са неделима част от развитието на Сименс. В този смисъл препратките към изящното изкуство разширяват контекста и допълват картината. От друга, връзката между изкуство и технологии е заявена фирмена политика. Неин израз е откритата през 1996 г. във Виена галерия Siemens_artLab, в която се представят и български автори.

Изложбата се състои от две смислови и визуални части. Първата се обособява около хронологията на присъствието на Siemens в България и нейните три периода: 1878-1944, 1970-1997, 1998-2008. Тези периоди са визуализирани чрез реални продукти на фирмата или техни снимки, и произведения на изкуството, които представят развитието му в България от края на 19-ти век до наши дни, но и пресъздават атмосферата в страната през различните периоди. Втората представя основните теми на интерес и послания на Siemens днес: урбанизация, глобализация, демографски промени, качество на живот и екология. Освен чрез текстове, тези послания са подкрепени от съвременни произведения на изкуството – български творби от галерия Siemens_artLab, Виена.

Използвани са творби и експонати от Софийската градска художествена галерия, Националния политехнически музей, както и произведения на различни български художници. Естетическият облик на изложбата е изграден чрез постигането на баланс между текстове, снимки, обекти, скулптури, живопис и произведения на съвременното изкуство. 

Уредник на изложбата е Мария Василева. Художник – Надежда Олег Ляхова.

Със съдействието на: Siemens България, Национален политехнически музей, Български пощи, Многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов”, Дворец Царска Бистрица, Община Сливен, Български държавни железници





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery