Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


ТИМ УЛРИХС Творби от колекцията на Роберт Симон в Музея на изкуството, град Целе

27 Февруари 2009 - 22 Март 2009


Тим Улрихс е един от най-известните концептуални художници на 20-ти век. Роден през 1940 г. в Берлин, той започва артистичната си кариера в началото на 60-те години на 20-ти век и много бързо привлича вниманието на публиката със своите акции и манифести.

Тим Улрихс работи в много посоки и в различни области: скулптура, фотография, колаж, инсталация и пърформанс. Философията, която изповядва в изкуството, е проста: за него животът е изкуство и изкуството е живот. Нарича това, което създава „тотално изкуство”. Често мястото, където живее, функционира като художествена галерия и също така той обича да излага сам себе си като произведение на изкуството. Дори се регистрира под номер 1535 в регистъра на образците на районния съд в Хановер (градът, в който живее), с което по закон запазва неповторимостта си като живо произведение на изкуството. 

Тим Улрихс е творец и мислител, за когото изкуството е преди всичко интелектуален акт. Той насочва вниманието върху повтарящи се рутинни неща и ситуации от ежедневието, природата и езика, приемани по навик като даденост, за да ги отведе чрез специфичните си мислене и възприятие обратно към първичните им взаимоотношения, отключвайки у зрителя или читателя процеса на тяхното осмисляне. Тим Улрихс притежава не само дарбата да ни подтикне с интелекта и хумора си към размисъл, но и да ни завладее емоционално, поставяйки собственото си „аз” в центъра на всяко едно от тълкуванията си.

Изложбата, реализирана съвместно с Гьоте-институт България, показва подбор от негови оригинални творби от колекцията на Роберт Симон, част от Музея на изкуството Целе. Както споделя самият колекционер за Тим Улрихс: „Със своите произведения и със своята дейност той принадлежи към най-харизматичните личности на съвременното изкуство в Германия. Като автодидакт, анархичен и провокативен мислител Улрихс постави под съмнение много пъти не само естетическата рамка на своите творби, но, струва ми се, и преобърна изкуството като цяло с главата надолу, дори го разтърси безжалостно, за да се тръгне по пътя на едно ново разбиране за изкуството.”

Изложбата включва 60 рисунки, колажи, обекти и инсталации, създадени в периода от края на 60-те години до днес. 

Придружена е от каталог.







4 ПРОСТРАНСТВА

23 Януари 2009 - 22 Февруари 2009


Идеята на тази изложба дава предимство на пространството пред всички други оръжия, с които си служи художникът. 
Пространството е това, пред което творецът се изправя всеки път, когато започва да работи, за да го преодолее, да го промени, да създаде нещо ново и неповторимо.
Бранко Николов, Деля Чаушева, Момчил Георгиев и Симеон Шивачев са автори от различни поколения, с различна чувствителност и начини на изразяване. В настоящата изложба те се представят и чрез различни медии - Деля Чаушева с рисунка, Момчил Георгиев и Симеон Шивачев с живопис, Бранко Николов с филм. Всеки от авторите е избрал "своята" стена в изложбената зала и на нея създава своето пространство. Като резултат се получава инсталация, в която различните форми на изкуството се смесват - една инсталация, изградена от индивидуалности. 

Бранко Николов е роден през 1956 година в Цариброд, Сърбия. През 1983 завършва Национална Художествена Академия, София, специалност графика. Член е на Съюза на българските художници и на Сдружението на художниците в Сърбия (ULUS). Един от основателите на Графичен кръг - Ниш. Има редица самостоятелни изложби и проекти, реализирани в България и Сърбия, участва в около 100 изложби в страната и чужбина, както и в биеналета и триеналета на графиката в България, Сърбия, Япония, Полша, Словакия, Канада.

Деля Чаушева е родена през 1965 г. в София. Завършва Краковската художествена академия “Ян Матейко” през 1993, специалност живопис при проф. Йежи Новошелски. Като втора специалност завършва графика при проф. Вейман и проф. Бунш.
Участва в редица национални и международни конкурси и изложби, има множество самостоятелни изложби. Нейни творби са собственост на галерии и частни колекции в България, Полша, Германия, Япония и САЩ.

Момчил Георгиев е роден през 1974 г. в Пловдив. През 1998 завършва Националната Художествена Академия, специалност металопластика. Работи предимно в областта на живописта. Има участия в множество изложби, конкурси и пленери, както и редица самостоятелни изложби. Негови творби са собственост на галерии и колекции у нас и в чужбина.

Симеон Шивачев е роден през 1970 г. в Бургас. От 1997 насам участва в национални и международни изложби на графиката и живописта, има и редица самостоятелни изяви. Негови творби са притежание на различни галерии и частни колекции.

Куратор на изложбата е Румяна Константинова.







ДОБРИ ДОБРЕВ 110 години от рождението на художника

19 Декемрви 2008 - 18 Януари 2009


Изложбата на Добри Добрев в Софийската градска художествена галерия е посветена на 110 годишнината от рождението на художника. Експозицията включва пейзажи, портрети, битови сцени, фигурални композиции и рисунки от различни периоди на неговото творчество. Картините са от колекциите на СГХГ, ХГ Сливен и семейството на художника.

Добри Добрев е от онези имена в българското изкуство, които остават встрани от бурните процеси на напрегнатия ХХ век. Творческата му еволюция протича плавно, постепенно, без скокообразни промени и резки обрати. Макар да прекарва голяма част от творческия си път в центъра на Европа, сред динамиката на сменящи се направления и тенденции, той остава чужд на модерните пластични ескперименти. Широката гама от произведения разкриват търсенията на Добри Добрев по посока на цвят, пространство и тематика. В тях съжителстват колоритът и светлината, академичната моделировка на формата, статиката и пространствено-предметната достоверност. Живата линия, изразителеният щрих, замахът и майсторското предаване на състоянието доказват Добри Добрев като отличен рисувач. Нещо повече, точността, с която отразява видяното, би могла да послужи като своеобразен социално-исторически документ за духа на времето през 30-те и 40-те години на ХХ век.

- - -
Добри Добрев е роден на 21 декември 1989 в Сливен. През 1925 завършва с отличие и почетна грамота специалност „Живопис” в Художествената академия в Прага при професорите Макс Швабински, Войтех Хинайс, Макс Пирнер и Якоб Обровски. От 1928 е член на дружество „Родно изкуство”. В периода 1929-1938 живее и твори в Чехия. Посещава европейските градове Париж, Мадрид, Барселона, Рим, Флоренция, Амстердам, Ротердам, Хага, Брюксел, Лондон. През 1938 окончателно се завръща в България. До 1954 работи в Сливен, а след това се премества в София. От 1954 до 1965 преподава в Художествената гимназия в столицата. През 1942 участва в Международното биенале на живописта във Венеция. Автор е на монография за художника Димитър Добрович, 1957. През 1968 е награден с орден „Кирил и Методий”, І степен. В периода 1923-1971 урежда 50 самостоятелни изложби в България и Чехия. Работи в областта на живописта и рисунката. В творчеството му са застъпени жанровете портрет, пейзаж, битова и фигурална композиция. Добри Добрев умира на 1 март 1973 в София. През 1974 е удостоен посмъртно с наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов” - Сливен.







БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ И МЮНХЕН Модерни практики от средата на 19-ти до средата на 20-ти век

12 Декемрви 2008 - 22 Февруари 2009


Повод за настоящата експозиция е 200-годишният юбилей на Художествената академия в Мюнхен, както и ролята и значението на този град за развитието на българското изкуство. Като голям европейски художествен център, през годините Мюнхен е провокирал и привличал хора от цял свят – с учебните си заведения, с музеите, с театрите, с бохемската атмосфера. Това е едно от местата, където младата българска интелигенция – художници, литератори, архитекти, музиканти, е осъществявала така нужния й контакт с европейските художествени традиции. Контакт, който след завръщането в родината, е определящ за облика на българската култура и е от съществено значение за вписването й в европейски контекст. 

Изложбата показва представителна извадка от 50 български живописци и скулптори, преминали през ателиетата на Мюнхенската художествена академия. Включените над 150 произведения обхващат периода от средата на 19-ти до средата на 20-ти век. Събрани за първи път в подобен контекст, творбите, допълнени от документален материал, илюстрират духа на времето, връзката с европейското изкуство и желанието за приобщаване към духа на една модерна култура. Хронологично са представени ярки имена от различни поколения в българското изкуство – от първия български художник с академично образование Николай Павлович, през големи фигури като Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Иван Ангелов – основоположници на Художествената академия в София. Следват имената на Елена Карамихайлова, Александър Мутафов, Елисавета Консулова-Вазова, Иван Пенков, Дечко Узунов, Илия Петров, Елиезер Алшех, Константин Гърнев, Кирил Цонев, Жорж Папазов и др. За първи път публиката ще се срещне и с напълно непознати автори и ще си припомни творчеството на малко известните и забравените.

Изложбата е съпътствана от каталог.

Екип, реализирал изложбата и каталога:
Анелия Николаева, Деница Киселер, Аделина Филева, Надежда Олег Ляхова, Анатоли Михайлов, Илинка Чергарова, Емил Чушев, Фанчи Атанасова, Ирена Герасимова, Ханелоре Панчевска и Симеон Симеонов.

Със съдействието на: Национална художествена галерия, Програма Култура на Столична община, Фондация за развитие на духовните ценности в информационното общество, Институт по изкуствознание, посолство на Германия, Държавен културен институт, Централен държавен архив, Национална галерия за чуждестранно изкуство, Художествените галерии в Стара Загора, Сливен, Варна, Шумен, Казанлък, Карлово, Пловдив, Свищов, Велико Търново, Исторически музей в Лом, Къща-музей „Георги Велчев” и частни колекции.







ТЕХНОЛОГИИ И ИЗКУСТВО 130 години Siemens в България

15 Ноември 2008 - 14 Декемрви 2008


Изложбата показва присъствието на фирмата Siemens в България по един нестандартен начин. Основните исторически етапи и постижения се свързват с развитието на изкуството в България. Причините за избрания подход са две: от една страна, изкуството на дизайна и естетиката са неделима част от развитието на Сименс. В този смисъл препратките към изящното изкуство разширяват контекста и допълват картината. От друга, връзката между изкуство и технологии е заявена фирмена политика. Неин израз е откритата през 1996 г. във Виена галерия Siemens_artLab, в която се представят и български автори.

Изложбата се състои от две смислови и визуални части. Първата се обособява около хронологията на присъствието на Siemens в България и нейните три периода: 1878-1944, 1970-1997, 1998-2008. Тези периоди са визуализирани чрез реални продукти на фирмата или техни снимки, и произведения на изкуството, които представят развитието му в България от края на 19-ти век до наши дни, но и пресъздават атмосферата в страната през различните периоди. Втората представя основните теми на интерес и послания на Siemens днес: урбанизация, глобализация, демографски промени, качество на живот и екология. Освен чрез текстове, тези послания са подкрепени от съвременни произведения на изкуството – български творби от галерия Siemens_artLab, Виена.

Използвани са творби и експонати от Софийската градска художествена галерия, Националния политехнически музей, както и произведения на различни български художници. Естетическият облик на изложбата е изграден чрез постигането на баланс между текстове, снимки, обекти, скулптури, живопис и произведения на съвременното изкуство. 

Уредник на изложбата е Мария Василева. Художник – Надежда Олег Ляхова.

Със съдействието на: Siemens България, Национален политехнически музей, Български пощи, Многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов”, Дворец Царска Бистрица, Община Сливен, Български държавни железници







КАЛИНА ТАСЕВА

12 Ноември 2008 - 06 Декемрви 2008


Калина Тасева е разностранен автор, който работи в почти всички жанрове. Тя започва творческия си път с картини на историческа и възрожденска тематика. Първата творба след завършване на Художествената академията е “Левски пред съда”. Поколения българи познават и помнят създадения от художничката образ на Апостола. 

Важно място в изкуството на Калина Тасева заемат голямоформатните исторически композиции, портрети на комити и женски образи, символизиращи Освобождението. Тези произведения излъчват силата на себеотрицанието, на готовността за саможертва в името на свободата. Калина Тасева създава едни от знаковите исторически образи в българското изобразително изкуство.

Сред вглеждането в историята и в нейните герои, пейзажът винаги намира място. Мощни и категорични, романтични и нежни, тъжни и тревожни, сурови и експресивни, пейзажите на Калина Тасева са създадени със замах и с чувство. В тях отново е изобразена България, една тайнствена магическа земя, изпълнени с история, митология и легенди.

Изложбата на голямата българска художничка Калина Тасева представя над 90 живописни творби, създадени в периода 1954-2008 г., собственост на СГХГ, НХГ, художествените галерии в Благоевград, Велико Търново, Габрово, Добрич, Казанлък, Карлово, Кюстендил, Ловеч, Пазарджик, Перник, Плевен, Русе, Силистра, Сливен, Ямбол, както и на авторката. Ретроспективният характер на експозицията очертава богат артистичен път, който преминава през разностранна и динамична творческа активност. 



Калина Тасева е родена през 1927 г. в София. Завършва живопис в Художествената академия в София през 1952 г. при проф. Дечко Узунов и проф. Илия Петров. Член на Съюза на българските художници от 1953 г. Избирана е многократно в ръководството на Съюза на българските художници. От 1984 г. е член-кореспондент на Съюза на австрийските художници “Кюнстлер Хаус”, Виена. Носител е на множество престижни отличия, сред които са наградите: „Владимир Димитров – Майстора”, 1974 г., „Захари Зограф”, 1975 г., награда на Второто триенале на реалистичната живопис, 1976г., „Никола Петров”, 1999 г.; както и ордени: Народна република България –
първа степен, 1984 г., “Св. Св. Кирил и Методий” – първа степен, 2008 г. Творбите на Калина Тасева са собственост на НХГ, СГХГ, художествените галерии в страната и частни галерии у нас и в чужбина, сред които колекциите на проф. д-р Петер Лудвиг /Германия/, на г-н Юго Вутен /Белгия/, на акад. Светлин Русев /София и Плевен/.







SOCIETE GENERALE Избрани творби от колекцията съвременно изкуство

17 Октомври 2008 - 07 Ноември 2008


Всеки, който попадне в представителната сграда на Societe Generale в Париж в модерния квартал Дефанс, не може да не бъде впечатлен от произведенията на изкуството, населяващи цялото пространство. Модерни и предизвикателни, те провокират сетивата и предразполагат към едно динамично съвременно общуване.

Началото на колекцията е поставено през 1995 г. Първоначалната идея закупените творби да украсяват офисите и конферентните зали се разраства и след 2003 г. мащабът на колекцията позволява отдаването на творби на музеи във Франция и други страни. Днес тя включва над 170 произведения от автори от различни държави и поколения, които работят в разнообразни стилове. Независимо от нарочно еклектичния й характер, с нарастването на колекцията се обособяват три основни посоки: абстрактна живопис, фотография и скулптура. Световни имена като Пиер Алешински, Пиер Сулаж, Антони Тапиес, Анди Уорхол и Сол Люит присъстват редом с млади таланти от края на 20-ти и началото на 21-ви век. 

Изложбата в България се организира съвместно със Societe Generale Експресбанк. Подборът на произведенията е направен от екипа на Софийска градска художествена галерия и включва 19 художници с 48 живописни творби, рисунки и фотографии. Идеята е да се покаже разнообразието на една корпоративна колекция и възможностите, които тя дава за културен обмен в международен мащаб.







МАРИО ЖЕКОВ 110 години от рождението

17 Октомври 2008 - 07 Ноември 2008


Изложбата представя 74 платна и рисунки, селекционирани от изкуствоведа Марин Добрев - директор на Старозагорската художествена галерия. Творбите са собственост на Градската художествена галерия в Стара Загора, Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Градската художествена галерия в Бургас, Градската художествена галерия в Сливен, Градската художествена галерия в Казанлък и частни колекции.

Марио Жеков (Марин Тодоров Жеков) е един от най-значимите български маринисти, влюбен в деликатното докосването на водата до брега, в трептенето, породено от играта на светлината и сянката. Неговото творчество е резултат от стремеж към спокойствието и хармонията, характерен за българските пейзажисти, рисуващи в периода между двете световни войни. 

Художникът е роден в Стара Загора на 16 октомври 1898 година. Учи с прекъсвания в Държавното художествено индустриално училище в София и Парижкото рисувално училище. Пейзажите от пътуването му от Цариград през 1921 година са най-ранните убедителни свидетелства за неговия талант. В тях се наблюдава разнообразие на пластични похвати, което ще съпътства цялото му творчество. През 30-те и началото на 40-те години Марио Жеков достига върховете на творческата си зрялост. Това е време на пътуване из френското крайбрежие, Балчик и Варна, Несебър и Созопол, Беломорието и Охрид. Особено продуктивна за него е 1937 година, преживяна в Дубровник. Популярността на тези пейзажи и възторзите на хърватската публика водят до самостоятелни изложби в Прага, Будапеща и Букурещ.

Социалните размествания след Втората световна война маргинализират художниците пейзажисти. Марио Жеков се препитава от рекламни брошури за българското Черноморие. Умира на 3 август 1955 година.







SHORTLIST 2008 Наградата Гауденц Б. Руф

09 Октомври 2008 - 07 Ноември 2008


Наградата Гауденц Б. Руф е основана през 2007 година от бившия посланик на Швейцария в България, който по време на престоя си тук от 1995 до 2000 година се запознава отблизо с богатия културен живот на страната и се убеждава в нейния артистичен потенциал.

Наградата се финансира от фонд, създаден в Швейцария. Целта й е да пропагандира постиженията в областта на визуалните изкуства в България, като се фокусира към по-младото поколение. 

Ежегодно наградата се връчва на един млад и на един утвърден художник в рамките на регламентиран конкурс (www.ruf-award.org). 

Първият конкурс се провежда през 2007 г. и победителите са Светозара Александрова и Красимир Терзиев.

През 2008 наградата Гауденц Б. Руф се връчва за втори път.

Членовете на журито са: Камен Балкански, София; Лъчезар Бояджиев, София; Лучия Корай, Цюрих; Елена Панайотова, София; Хедвиг Заксенхубер, Виена; Гауденц Б. Руф, Берн. 

През май месец журито номинира шестнайсет художници: 

Категория Млади художници: Димитър Генчев, София; Станимир Генов, София; Ивайло Христов, София; Никола Михов, София; Бора Петкова, София; Желко Терзиев, София; Деян Янев, София.

Категория Утвърдени художници: Мариела Гемишева, София; Дейвид Хейууд, Пловдив; Иван Костолов, Пловдив; Наташа Кюпова, Пловдив; Илиян Лалев, София; Тодор Ламбов, София; Теодор Лихо, София; Аделина Попнеделева, София, Петер Цанев, София.

Техни работи ще бъдат представени в съпътстващия каталог и в изложбата в Софийска градска художествена галерия. 

Победители: 
Категория Млади художници: Бора Петкова
Категория Утвърдени Автори: Аделина Попнеделева







ГРАДИНИ НА ПАМЕТТА 80 години запазена история на София

08 Септември 2008 - 03 Октомври 2008


Изложбата представя четири институции – Софийски исторически музей, Столична библиотека, Софийски държавен архив и Софийска градска художествена галерия – които имат общо начало.

През 1928 г., по повод честванията на половинвековния юбилей от Освобождението на София и 1000-годишнината от Златния век на българската книжнина, със заповед на тогавашния кмет на града генерал Владимир Вазов се учредява Столичен общински музей. 
Така се поставя началото на събирането на материални свидетелства за историята, културата и изкуството на София – книги, документи, снимки, карти, планове, археологически находки, предмети от бита, скулптури, живописни платна, графики.

Музеят обитава различни адреси от 1929 до 1941 г., когато се открива специална сграда на пл. „Бански” 3 (разрушена по време на бомбардировките през март 1944 г.). През 1948 г. част от художествения фонд на музея е прехвърлена на новосъздадената Национална художествена галерия. През април 1952 г. от Градския музей се отделят библиотеката и архивът, а през октомври същата година Музеят за история на София и Градската галерия са обявени за самостоятелни институции.

Днес, 80 години след далновидното създаване на Градския музей, дал началото на четири значими не само за София институции, те имат свои самостоятелни адреси и път на развитие.

Изложбата е изследване на историческата и художествена памет и показва над 150 експоната – картини, скулптури, книги, документи, фотоси. 

Изложбата е съпътствана от двуезичен каталог.





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery