Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


ДОБРИ ДОБРЕВ 110 години от рождението на художника

19 Декемрви 2008 - 18 Януари 2009


Изложбата на Добри Добрев в Софийската градска художествена галерия е посветена на 110 годишнината от рождението на художника. Експозицията включва пейзажи, портрети, битови сцени, фигурални композиции и рисунки от различни периоди на неговото творчество. Картините са от колекциите на СГХГ, ХГ Сливен и семейството на художника.

Добри Добрев е от онези имена в българското изкуство, които остават встрани от бурните процеси на напрегнатия ХХ век. Творческата му еволюция протича плавно, постепенно, без скокообразни промени и резки обрати. Макар да прекарва голяма част от творческия си път в центъра на Европа, сред динамиката на сменящи се направления и тенденции, той остава чужд на модерните пластични ескперименти. Широката гама от произведения разкриват търсенията на Добри Добрев по посока на цвят, пространство и тематика. В тях съжителстват колоритът и светлината, академичната моделировка на формата, статиката и пространствено-предметната достоверност. Живата линия, изразителеният щрих, замахът и майсторското предаване на състоянието доказват Добри Добрев като отличен рисувач. Нещо повече, точността, с която отразява видяното, би могла да послужи като своеобразен социално-исторически документ за духа на времето през 30-те и 40-те години на ХХ век.

- - -
Добри Добрев е роден на 21 декември 1989 в Сливен. През 1925 завършва с отличие и почетна грамота специалност „Живопис” в Художествената академия в Прага при професорите Макс Швабински, Войтех Хинайс, Макс Пирнер и Якоб Обровски. От 1928 е член на дружество „Родно изкуство”. В периода 1929-1938 живее и твори в Чехия. Посещава европейските градове Париж, Мадрид, Барселона, Рим, Флоренция, Амстердам, Ротердам, Хага, Брюксел, Лондон. През 1938 окончателно се завръща в България. До 1954 работи в Сливен, а след това се премества в София. От 1954 до 1965 преподава в Художествената гимназия в столицата. През 1942 участва в Международното биенале на живописта във Венеция. Автор е на монография за художника Димитър Добрович, 1957. През 1968 е награден с орден „Кирил и Методий”, І степен. В периода 1923-1971 урежда 50 самостоятелни изложби в България и Чехия. Работи в областта на живописта и рисунката. В творчеството му са застъпени жанровете портрет, пейзаж, битова и фигурална композиция. Добри Добрев умира на 1 март 1973 в София. През 1974 е удостоен посмъртно с наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов” - Сливен.







БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ И МЮНХЕН Модерни практики от средата на 19-ти до средата на 20-ти век

12 Декемрви 2008 - 22 Февруари 2009


Повод за настоящата експозиция е 200-годишният юбилей на Художествената академия в Мюнхен, както и ролята и значението на този град за развитието на българското изкуство. Като голям европейски художествен център, през годините Мюнхен е провокирал и привличал хора от цял свят – с учебните си заведения, с музеите, с театрите, с бохемската атмосфера. Това е едно от местата, където младата българска интелигенция – художници, литератори, архитекти, музиканти, е осъществявала така нужния й контакт с европейските художествени традиции. Контакт, който след завръщането в родината, е определящ за облика на българската култура и е от съществено значение за вписването й в европейски контекст. 

Изложбата показва представителна извадка от 50 български живописци и скулптори, преминали през ателиетата на Мюнхенската художествена академия. Включените над 150 произведения обхващат периода от средата на 19-ти до средата на 20-ти век. Събрани за първи път в подобен контекст, творбите, допълнени от документален материал, илюстрират духа на времето, връзката с европейското изкуство и желанието за приобщаване към духа на една модерна култура. Хронологично са представени ярки имена от различни поколения в българското изкуство – от първия български художник с академично образование Николай Павлович, през големи фигури като Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Иван Ангелов – основоположници на Художествената академия в София. Следват имената на Елена Карамихайлова, Александър Мутафов, Елисавета Консулова-Вазова, Иван Пенков, Дечко Узунов, Илия Петров, Елиезер Алшех, Константин Гърнев, Кирил Цонев, Жорж Папазов и др. За първи път публиката ще се срещне и с напълно непознати автори и ще си припомни творчеството на малко известните и забравените.

Изложбата е съпътствана от каталог.

Екип, реализирал изложбата и каталога:
Анелия Николаева, Деница Киселер, Аделина Филева, Надежда Олег Ляхова, Анатоли Михайлов, Илинка Чергарова, Емил Чушев, Фанчи Атанасова, Ирена Герасимова, Ханелоре Панчевска и Симеон Симеонов.

Със съдействието на: Национална художествена галерия, Програма Култура на Столична община, Фондация за развитие на духовните ценности в информационното общество, Институт по изкуствознание, посолство на Германия, Държавен културен институт, Централен държавен архив, Национална галерия за чуждестранно изкуство, Художествените галерии в Стара Загора, Сливен, Варна, Шумен, Казанлък, Карлово, Пловдив, Свищов, Велико Търново, Исторически музей в Лом, Къща-музей „Георги Велчев” и частни колекции.







ТЕХНОЛОГИИ И ИЗКУСТВО 130 години Siemens в България

15 Ноември 2008 - 14 Декемрви 2008


Изложбата показва присъствието на фирмата Siemens в България по един нестандартен начин. Основните исторически етапи и постижения се свързват с развитието на изкуството в България. Причините за избрания подход са две: от една страна, изкуството на дизайна и естетиката са неделима част от развитието на Сименс. В този смисъл препратките към изящното изкуство разширяват контекста и допълват картината. От друга, връзката между изкуство и технологии е заявена фирмена политика. Неин израз е откритата през 1996 г. във Виена галерия Siemens_artLab, в която се представят и български автори.

Изложбата се състои от две смислови и визуални части. Първата се обособява около хронологията на присъствието на Siemens в България и нейните три периода: 1878-1944, 1970-1997, 1998-2008. Тези периоди са визуализирани чрез реални продукти на фирмата или техни снимки, и произведения на изкуството, които представят развитието му в България от края на 19-ти век до наши дни, но и пресъздават атмосферата в страната през различните периоди. Втората представя основните теми на интерес и послания на Siemens днес: урбанизация, глобализация, демографски промени, качество на живот и екология. Освен чрез текстове, тези послания са подкрепени от съвременни произведения на изкуството – български творби от галерия Siemens_artLab, Виена.

Използвани са творби и експонати от Софийската градска художествена галерия, Националния политехнически музей, както и произведения на различни български художници. Естетическият облик на изложбата е изграден чрез постигането на баланс между текстове, снимки, обекти, скулптури, живопис и произведения на съвременното изкуство. 

Уредник на изложбата е Мария Василева. Художник – Надежда Олег Ляхова.

Със съдействието на: Siemens България, Национален политехнически музей, Български пощи, Многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов”, Дворец Царска Бистрица, Община Сливен, Български държавни железници







КАЛИНА ТАСЕВА

12 Ноември 2008 - 06 Декемрви 2008


Калина Тасева е разностранен автор, който работи в почти всички жанрове. Тя започва творческия си път с картини на историческа и възрожденска тематика. Първата творба след завършване на Художествената академията е “Левски пред съда”. Поколения българи познават и помнят създадения от художничката образ на Апостола. 

Важно място в изкуството на Калина Тасева заемат голямоформатните исторически композиции, портрети на комити и женски образи, символизиращи Освобождението. Тези произведения излъчват силата на себеотрицанието, на готовността за саможертва в името на свободата. Калина Тасева създава едни от знаковите исторически образи в българското изобразително изкуство.

Сред вглеждането в историята и в нейните герои, пейзажът винаги намира място. Мощни и категорични, романтични и нежни, тъжни и тревожни, сурови и експресивни, пейзажите на Калина Тасева са създадени със замах и с чувство. В тях отново е изобразена България, една тайнствена магическа земя, изпълнени с история, митология и легенди.

Изложбата на голямата българска художничка Калина Тасева представя над 90 живописни творби, създадени в периода 1954-2008 г., собственост на СГХГ, НХГ, художествените галерии в Благоевград, Велико Търново, Габрово, Добрич, Казанлък, Карлово, Кюстендил, Ловеч, Пазарджик, Перник, Плевен, Русе, Силистра, Сливен, Ямбол, както и на авторката. Ретроспективният характер на експозицията очертава богат артистичен път, който преминава през разностранна и динамична творческа активност. 



Калина Тасева е родена през 1927 г. в София. Завършва живопис в Художествената академия в София през 1952 г. при проф. Дечко Узунов и проф. Илия Петров. Член на Съюза на българските художници от 1953 г. Избирана е многократно в ръководството на Съюза на българските художници. От 1984 г. е член-кореспондент на Съюза на австрийските художници “Кюнстлер Хаус”, Виена. Носител е на множество престижни отличия, сред които са наградите: „Владимир Димитров – Майстора”, 1974 г., „Захари Зограф”, 1975 г., награда на Второто триенале на реалистичната живопис, 1976г., „Никола Петров”, 1999 г.; както и ордени: Народна република България –
първа степен, 1984 г., “Св. Св. Кирил и Методий” – първа степен, 2008 г. Творбите на Калина Тасева са собственост на НХГ, СГХГ, художествените галерии в страната и частни галерии у нас и в чужбина, сред които колекциите на проф. д-р Петер Лудвиг /Германия/, на г-н Юго Вутен /Белгия/, на акад. Светлин Русев /София и Плевен/.







SOCIETE GENERALE Избрани творби от колекцията съвременно изкуство

17 Октомври 2008 - 07 Ноември 2008


Всеки, който попадне в представителната сграда на Societe Generale в Париж в модерния квартал Дефанс, не може да не бъде впечатлен от произведенията на изкуството, населяващи цялото пространство. Модерни и предизвикателни, те провокират сетивата и предразполагат към едно динамично съвременно общуване.

Началото на колекцията е поставено през 1995 г. Първоначалната идея закупените творби да украсяват офисите и конферентните зали се разраства и след 2003 г. мащабът на колекцията позволява отдаването на творби на музеи във Франция и други страни. Днес тя включва над 170 произведения от автори от различни държави и поколения, които работят в разнообразни стилове. Независимо от нарочно еклектичния й характер, с нарастването на колекцията се обособяват три основни посоки: абстрактна живопис, фотография и скулптура. Световни имена като Пиер Алешински, Пиер Сулаж, Антони Тапиес, Анди Уорхол и Сол Люит присъстват редом с млади таланти от края на 20-ти и началото на 21-ви век. 

Изложбата в България се организира съвместно със Societe Generale Експресбанк. Подборът на произведенията е направен от екипа на Софийска градска художествена галерия и включва 19 художници с 48 живописни творби, рисунки и фотографии. Идеята е да се покаже разнообразието на една корпоративна колекция и възможностите, които тя дава за културен обмен в международен мащаб.







МАРИО ЖЕКОВ 110 години от рождението

17 Октомври 2008 - 07 Ноември 2008


Изложбата представя 74 платна и рисунки, селекционирани от изкуствоведа Марин Добрев - директор на Старозагорската художествена галерия. Творбите са собственост на Градската художествена галерия в Стара Загора, Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Градската художествена галерия в Бургас, Градската художествена галерия в Сливен, Градската художествена галерия в Казанлък и частни колекции.

Марио Жеков (Марин Тодоров Жеков) е един от най-значимите български маринисти, влюбен в деликатното докосването на водата до брега, в трептенето, породено от играта на светлината и сянката. Неговото творчество е резултат от стремеж към спокойствието и хармонията, характерен за българските пейзажисти, рисуващи в периода между двете световни войни. 

Художникът е роден в Стара Загора на 16 октомври 1898 година. Учи с прекъсвания в Държавното художествено индустриално училище в София и Парижкото рисувално училище. Пейзажите от пътуването му от Цариград през 1921 година са най-ранните убедителни свидетелства за неговия талант. В тях се наблюдава разнообразие на пластични похвати, което ще съпътства цялото му творчество. През 30-те и началото на 40-те години Марио Жеков достига върховете на творческата си зрялост. Това е време на пътуване из френското крайбрежие, Балчик и Варна, Несебър и Созопол, Беломорието и Охрид. Особено продуктивна за него е 1937 година, преживяна в Дубровник. Популярността на тези пейзажи и възторзите на хърватската публика водят до самостоятелни изложби в Прага, Будапеща и Букурещ.

Социалните размествания след Втората световна война маргинализират художниците пейзажисти. Марио Жеков се препитава от рекламни брошури за българското Черноморие. Умира на 3 август 1955 година.







SHORTLIST 2008 Наградата Гауденц Б. Руф

09 Октомври 2008 - 07 Ноември 2008


Наградата Гауденц Б. Руф е основана през 2007 година от бившия посланик на Швейцария в България, който по време на престоя си тук от 1995 до 2000 година се запознава отблизо с богатия културен живот на страната и се убеждава в нейния артистичен потенциал.

Наградата се финансира от фонд, създаден в Швейцария. Целта й е да пропагандира постиженията в областта на визуалните изкуства в България, като се фокусира към по-младото поколение. 

Ежегодно наградата се връчва на един млад и на един утвърден художник в рамките на регламентиран конкурс (www.ruf-award.org). 

Първият конкурс се провежда през 2007 г. и победителите са Светозара Александрова и Красимир Терзиев.

През 2008 наградата Гауденц Б. Руф се връчва за втори път.

Членовете на журито са: Камен Балкански, София; Лъчезар Бояджиев, София; Лучия Корай, Цюрих; Елена Панайотова, София; Хедвиг Заксенхубер, Виена; Гауденц Б. Руф, Берн. 

През май месец журито номинира шестнайсет художници: 

Категория Млади художници: Димитър Генчев, София; Станимир Генов, София; Ивайло Христов, София; Никола Михов, София; Бора Петкова, София; Желко Терзиев, София; Деян Янев, София.

Категория Утвърдени художници: Мариела Гемишева, София; Дейвид Хейууд, Пловдив; Иван Костолов, Пловдив; Наташа Кюпова, Пловдив; Илиян Лалев, София; Тодор Ламбов, София; Теодор Лихо, София; Аделина Попнеделева, София, Петер Цанев, София.

Техни работи ще бъдат представени в съпътстващия каталог и в изложбата в Софийска градска художествена галерия. 

Победители: 
Категория Млади художници: Бора Петкова
Категория Утвърдени Автори: Аделина Попнеделева







ГРАДИНИ НА ПАМЕТТА 80 години запазена история на София

08 Септември 2008 - 03 Октомври 2008


Изложбата представя четири институции – Софийски исторически музей, Столична библиотека, Софийски държавен архив и Софийска градска художествена галерия – които имат общо начало.

През 1928 г., по повод честванията на половинвековния юбилей от Освобождението на София и 1000-годишнината от Златния век на българската книжнина, със заповед на тогавашния кмет на града генерал Владимир Вазов се учредява Столичен общински музей. 
Така се поставя началото на събирането на материални свидетелства за историята, културата и изкуството на София – книги, документи, снимки, карти, планове, археологически находки, предмети от бита, скулптури, живописни платна, графики.

Музеят обитава различни адреси от 1929 до 1941 г., когато се открива специална сграда на пл. „Бански” 3 (разрушена по време на бомбардировките през март 1944 г.). През 1948 г. част от художествения фонд на музея е прехвърлена на новосъздадената Национална художествена галерия. През април 1952 г. от Градския музей се отделят библиотеката и архивът, а през октомври същата година Музеят за история на София и Градската галерия са обявени за самостоятелни институции.

Днес, 80 години след далновидното създаване на Градския музей, дал началото на четири значими не само за София институции, те имат свои самостоятелни адреси и път на развитие.

Изложбата е изследване на историческата и художествена памет и показва над 150 експоната – картини, скулптури, книги, документи, фотоси. 

Изложбата е съпътствана от двуезичен каталог.







Три забравени колекции 75 години Ротари България

17 Юни 2008 - 06 Юли 2008


Изложбата Три забравени колекции се организира по случай 75 години от създаването на първия Ротари клуб в България и включва произведения от колекциите на ротарианците от предвоенния клуб Любен Божков, Никола Василев и Генчо Стайнов.

Проектите, свързани с културни прояви, са традиционни за дейността на ротарианците и техният бюлетин редовно информира за изкуството в България. Клубът е домакин на софийския интелектуален елит - между гостите са Александър Божинов, Александър Добринов, Сирак Скитник, Райко Алексиев, проф.Никола Михайлов. Софийските ротарианци колекционират работи от Константин Щъркелов, Бенчо Обрешков, Иван Христов, Никола Танев, Борис Георгиев, Атанас Михов, Андрей Николов и много други. В ролята на меценати се отличават Сергей Калянджиев, Добри Кършев, братя Пееви, д-р Н. П. Николаев, Генчо Стайнов, инж. Георги Атанасов. 

С обществото на Ротари е свързано името на Александър Добринов, представен в клуба през 1934 г. от своя приятел инж. Цвятко Кадийски. До 1938 г. художникът създава над 70 портрета-шаржове на ротарианци и техни гости, повечето публикувани в ротарианското списание. Добринов е автор на груповия портрет “Ротари клуб – София” (1936), от който е запазено само едно цветно факсимиле, след като оригиналът изгаря по време на бомбардировките през 1944 г. На Добринов дължим и един великолепен портрет на гостувалия през 1936 г. президент на Ротари Интернешънъл Уилям Мание, както и портрета на спасителя на българските евреи Димитър Пешев, направен по време на посещението му в клуба. При едно от гостуванията си, бащата на българската карикатура Александър Божинов, вместо да изнесе ротарианско слово, рисува свой автопортрет, подписва го и го подарява на Ротари. Този портрет е публикуван през 1938 г. в клубното списание. Първият представител на артистичните среди, приет в Ротари клуб през 1936 г. е Дечко Узунов, който създава портрет на първия българин ротарианец Събо Николов. Същата година под патронажа на Ротари клуб – София и на българския посланик в Прага Иван Попов (член-основател на клуба), в чехословашката столица е организирано тържество по случай осемдесетата годишнина на Иван Мърквичка. Година по- късно клубът организира дискусия на тема “Архитектурата и синтеза й с изкуството”, подбудена от ротарианците арх. Михайловски, арх. Васильов и Дечко Узунов. 

В настоящата изложба Ротари клуб – София представя колекциите, наследени от Никола Василев, Любен Божков и Генчо Стайнов. Произведенията, включени в изложбата, се представят за първи път в публична експозиция. 



Никола Василев е роден в Трън през 1884 г. Следва медицина в Гант, а по-късно право в Брюксел. Прекъсва следването си, за да участва във войните за обединение на България. След войната е представител на Standard Oil, а по-късно създава собствено предприятие за търговия с петролни продукти. Той е един от основоположниците на развитието на каучуковата промишленост у нас. Двукратно е избиран за народен представител. Като депутат подписва Декларацията на Димитър Пешев, спасила българските евреи от Холокоста. Осъден на смърт от “народния съд” и убит на 1 февруари 1945 г. Василев дружи с художниците Илия Бешков, Сирак Скитник, Иван Христов, Васил Стоилов, Борис Денев. По негова покана в Ротари клуб гостува Александър Божинов. Бил е близък приятел на Дечко Узунов. Препоръчва откупуването на творби от Константин Щъркелов за колекцията на клуба. Василев е един от инициаторите за посещението на групата интелектуалци в Атина в началото на 30-те години, в която са проф. Иван Лазаров, Сирак Скитник, Борис Денев, Фани Попова - Мутафова. Притежава творби на Николай Райнов от парижкия му период.

Любен Божков е роден през 1880 г. във Варна. Следва инженерство във Виена, участва в първите военноморски строежи в България, след което работи в БДО, където достига поста главен директор. Професор е в Държавната политехника. Участва в строежа на подбалканската линия, разработва идеен проект за моста на Дунав. Председател е на българското географско дружество и член на National Geographic. Автор е на книгата “България не е само страна на розите”. Запален библиофил, в края на живота си подарява уникалната си сбирка от географски карти на Народната библиотека. 
Има приятелски връзки с Константин Щъркелов, Васил Стоилов, Дечко Узунов, Райко Алексиев. 

Генчо Стайнов е роден през 1884 г. в Казанлък. Завършва Търговската гимназия в Свищов, а след това електроинженерство в Лозана. Проектира и ръководи построяването на ВЕЦ „Енина”, електрифицира Казанлък, разширява текстилната фабрика “Братя Стайнови”, създава метод за стрелба по самолети (патентован в САЩ) и апарати за метеоизследвания, проучва валежите в България. През 1938 г. Дечко Узунов оформя павилиона на неговата фирма на Пловдивския панаир.







АВТОПОРТРЕТЪТ Зримият образ и скритият смисъл.Творби от колекцията на СГХГ

13 Юни 2008 - 24 Август 2008


Автопортретите на български художници, събрани в колекцията на Софийска градска художествена галерия са създадени в един дълъг период на време от края на ХІХ в. до началото на ХХІ в.Колекция, която обхваща художествени, културологични и духовни проекции на автопортрета като специфичен жанр в изкуството.
Кръгът на авторите с времето постепенно се разширява и показва познати, по –малко познати и отдавна забравени или вече неизвестни за обществото образи на български художници от различните поколения.

Изложбата от автопортрети на български художници наброява над 200 произведения от 190 автори. Автопортрети от всички жанрови разновидности - в цял ръст, до раменете, до поясно или само глава в различни пози и ракурси, които включват и допълнителни образи, предмети, среда, ситуация, облекло, иконични знаци като предлагат различни възможности да навлезем в личния свят на твореца.

Платната не само потапят зрителя в образа на художника, но и разказват, наставляват, намекват, показват по интересен начин очевидни неща, останали незабелязани. За колекцията не съществуват стилистически рамки. Представените творби са разнообразни, всяка има своя изказ, пластически внушения и визии, от лаконичната форма до бъбривата детайлизация.”Скрития смисъл” съществува чрез и отвъд видимия образ, извън времето, опредения стил и разнообразните способи.

По повод на изложбата е издаден каталог.





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery