Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


Борис Мисирков, Георги Богданов ПО СЛЕДИТЕ НА СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ

12 Юли 2007 - 31 Юли 2007


Борис Мисирков и Георги Богданов (с екип: интервюта - Димитър Божилов, стайлинг - Сандра Клинчева, грим и прически - Цвети Христова) разработват серията „По следите на светлото бъдеще", провокирани от темата „Клишето като идентичност", предложена от Визуалния семинар*. Двамата автори се опитват да открият онези общи зони, изгражда¬щи образа на съвременния българин. Те изследват не конкретни сюжети, а се обръщат към мечтите като най-благодатната територия, която ще даде възможност да се определи идентичността на избраната група от хора. А това са 17-19 годишни младе¬жи, предимно ученици в горните курсове, които са на прага на реалния живот, но все още не са активно действащи лица в него. 


Разговорите с участниците са базирани на поставените въпроси: „Какъв искаш да станеш?" и „Как си представяш себе си след 20-30 години?", а снимките предлагат визуализация на някои от тези представи за бъдещето.

Борис Мисирков и Георги Богданов материализират мечти и дават възмож¬ност на мечтателите да видят „на живо" собствените си прогнози. От многобройни¬те проведени интервюта са избрани онези отговори, които са едновременно показа¬телни за общите настроения и излизат от рамките на стандартното. Оттук нататък екипът изгражда образите като използва практики от киното за създаване¬то на един нетърговски продукт. Фантазиите на участниците се преплитат с въобра¬жението на авторите, за да се получи резултат, който се намира на границата на реалността и фикцията. В последната фаза на проекта героите в него са изправени пред собствените си мечти, а Борис Мисирков и Георги Богданов записват техните реакции. Дали ще се харесат или ще преоценят собствените си идеали? Ще останат ли привлечени от клиширания образ на просперитета или ще се опитват да се отграничат от него? В каква степен визуалното клише определя мисленето на цели прослойки и поколения? Това са някои от въпросите, които Борис Мисирков и Георги Богданов пос¬тавят.


* Проектът „Визуален семинар" се осъществи в периода 2003 - 2006 г. като инициатива на Института за съвременно изкуство - София в сътрудничество с Центъра за академични изследвания -София. Той беше подкрепен от Федералната културна фондация на Германия в рамките на програмата relations.







Красимир Терзиев. Движение в задния план

10 Юли 2007 - 31 Юли 2007


„Движение в задния план” е пространствен разказ, който възстановява едно пътуване към света на правене на филми в условията на глобализирана киноиндустрия .

Това е тримесечно приключение, предприето от 300 българи, наети от Уорнър Брос като "специализирана масовка" за заснемането на баталните сцени на филма "Троя" (2004). Българите трябва да играят в първите редици на Ахейската и Троянска армии в епичната война, описана от Омир в "Илиада", която филмът "Троя" трябва да пресъздаде.

И както в "Илиада", където цялата втора книга е посветена на изброяването на племената, участващи във войната, събрани от всички земи на Омировата география, 300-та българи са наети с още 1000 мексиканци да инсценират бойните действия. Разликата е в това, че те трябва да се бият и от двете страни в зависимост от плана на снимките за текущия ден. Повечето от тях предприемат пътуването, за да видят как се правят филмите или да видят Мексико и да се срещнат с филмовите звезди на терена. Някои отиват с надеждата да бъдат забелязани и евентуално да развият кариера във филмовия бизнес.

В действителност пътуването към света на киното се превръща в драма с много неизвестни.

Статистите са напълно объркани от техниката на снимане. От Мексико те успяват да видят парче от няколко квадратни километра пустиня, като прекарват ежедневно по 12-14 часа на снимачната площадка, заобиколени единствено от декорите. Звездите са строго охранявани, ако изобщо присъстват на терена.
Това, което остава като незабравим спомен, са бойните сцени, които излизат напълно извън контрол и се превръщат в реални битки със счупени крайници, рани, бягащи коне и дъждове от стрели над главите.

До края на снимките опростената по американски визия на Уорнър Брос, която припознава в българите древни гърци, се превръща в реалност и те наистина са принудени да се превъплътят в онези древни войни, за да оцелеят в масовите сблъсъци, разиграли се на снимачната площадка.

И точно като войните от "Илиада" статистите се връщат у дома със своите бойни трофеи под формата на фотографии и видео записи.

Тези трофеи оформят визуалното поле на инсталацията „Движение в задния план”. Това са изображения на границата между туристически снимки за спомен и документи на хиперреални събития, герои и места.

Епичните сцени от древния свят, възстановени от перфектна сценография и костюми, са внезапно нарушени от жестове, обекти и практики от ежедневието.
Комбинацията от тези изображения-трофеи, личните истории на статистите, карти на движението на продукцията и метафорични фигури оформят разказ, който поставя под въпрос самоопределянето на личността в една инсценирана от глобалната филмова индустрия война, която далеч надхвърля границите на филма.







НАИВИСТИЧНО И МАРГИНАЛНО ИЗКУСТВО НА СЪРБИЯ

08 Юни 2007 - 05 Юли 2007


Изложбата представя седемдесет и една творби от Музея на наивистичното изкуство в Ягодина и от частни колекции. Включва тридесет и пет художници от всички поколения и с различни художествени търсения, които най-добре представят същността на наивистичното и маргиналното изкуство на Сърбия. 


Наивистичното творчеството e един от автентичните сегменти на сръбската културна съкровищница и представлява уникална част от съвременната художествена сцена на страната. То се разграничава от академичната живопис, но и от дилетантската несръчност. Както наивистичното, така и маргиналното изкуство е изкуство на съдържанието и на вътрешното звучене, подето от инстинкта и полета на духа. Осланя се на силната личност и на нейния нагон да намери свой особен начин на изразяване в обкръжаващата я среда. Силата на изразните средства при наивистите се крие в освободеността от всички окови и научени формули. Борейки се с техническата неопитност и търсейки свои пътища за изразяване, тези творци достигат до лични решения, до освободена творческа игра на духа и въображението.

Музеят на наивистичното изкуство в Ягодина е учреден през 1960 година, по времето когато това изкуство преживява пълния си триумф по света. Днес действа като активен център на наивистичното и маргиналното изкуство, притежаващ интернационална сбирка, наброяваща над 2500 творби, и реализиращ сериозни проекти. Досега музеят е организирал над 400 групови или самостоятелни изложби в страната и чужбина, организира Биенале и Пленер на наивистичното и маргиналното изкуство. Музеят на наивистичното изкуство в Ягодина е участвал с творби от своята богата сбирка на най-значимите изложби, сред които трябва да откроим изложбите в Париж, Лондон, Мелбърн, Виена, Прага, Братислава, Букурещ, в много градове на Холандия, Унгария, Гърция, Русия, Беларус, Италия.

Към изложбата е издаден каталог на сръбски , френски и английски. 

Автор на изложбата и на текста към каталога е г-жа Нина Кръстич, директор на Музея на наивистичното изкуство в Ягодина.
-----------------------
Изложбата се организира от:
Министерство на културата на Република България
Посолство на Република Сърбия в Република България
Софийска градска художествена галерия
Музей на наивистичното изкуство в Ягодина, Сърбия







ГЮНТЕР ЮКЕР Разтерзаният човек: 14 умирени устройства

05 Юни 2007 - 05 Юли 2007


"Животът и смъртта са моята тема ", казва за своето изкуство роденият през 1930 г. във Вендорф, Германия Гюнтер Юкер. Инсталацията му "Разтерзаният човек: 14 умирени устройства", създадена в периода от есента на 1992 до пролетта на 1993 г. по поръчка на Института за международни отношения (IfA), Германия, също живее от това противоречие. 


В повечето от работите Юкер показва един духовен портрет на своето собствено разбиране за живота и страданието, анализира опита си, регистрира чувства и се опитва да разкрие, с неговия набор от деликатни знаци, базовите двигатели в човешката природа: агресия, нараняване, разрушаване, като им противопоставя знаци на помирение. Юкер реагира на „нараняването на човешки същества от други човешки същества” чрез специфичния за него език на формите – с дървени летви, ленени платна, пирони, камъни, пепел, пясък, изписани листове и, разбира се, пирони. Истинският повод за създаването на тези работи са актовете на насилие срещу чужденци в Германия, които продължават и днес. Както споделя Юкер: "По такъв начин давам израз на моя протест, на моята позиция, израз на моята възбуда, би могло да се каже, че изграждам портрет на един художник в Германия".

-----------------------------------
Изложба на Института за международни отношения,
представена от Гьоте-институт и СГХГ.







европа.арт

18 Април 2007 - 27 Май 2007


Изложбата се организира от Държавния културен институт към министъра на външните работи на Република България и е посветена на приемането на България в Европейския съюз и 50-годишнината от подписването на Римския договор. Тя е организирана със съдействието на СГХГ и посолствата на Албания, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Италия, Сърбия, Турция, Унгария, Финландия, Франция, Холандия и Швеция в София. България е представена с художествени произведения от колекцията на МВнР.


Целта на изложбата е чрез събирането в едно пространство на художествени произведения от различни епохи, стилове, националност на авторите и тематика да придаде „плът и кръв” на стремежа на обединена Европа към единство и многообразие. 

Всеки дом се подрежда от неговите стопани и носи спецификата на тяхната култура и национална идентичност, на естетиката и емоционалната им нагласа. Извадени от „домашната” им среда – дипломатическите мисии и резиденции, и поставени в нова различна обстановка, събраните в изложбата произведения на изкуството влизат в различен диалог между себе си, носят различна семантика, ново послание. 

Изложбата „европа.арт” се стреми да провокира желание за диалог между културите, да даде поредно доказателство за общите естетически нагласи през ХХ век в един континент, чието име е синоним на цивилизация, на обща духовна територия.

В изложбата са представени 57 произведения (създадени през ХІХ, ХХ и ХХІ век) от 40 автори. Сред тях са: Алвар Аалто, Маргит Анна, Сийм-Танел Аннус, Карел Апъл, Джевдет Батур, Андре Волтен, Хелена Гибсън, Димитър Казаков-Нерон, Фатбард Калвари, Василис Кацивелакис, Димитър Киров, Патрик Колинс, Кристо и Жан-Клод, Йордан Кръчмаров, Франц Мазарел, Ан Мадън, Мича Попович, Кирил Прашков, Самуил Стоянов, Уилям Уали и др., порцелан от Севър и Нимфенбург.

В цветния двуезичен каталог (на български и английски език) всички творби са репродуцирани и придружени с биографични и допълнителни бележки.

---------------------------------------------------- 
Държавен културен институт
към министъра на външните работи
ул. „Александър Жендов” 2
София 1040
т. 948-20-12
Ф. 948-20-13
culturalinstitute@mfa.government.bg http://sic.mfa.government.bg







ПЪТУВАНЕ ДО ЕВРОПА (И ПО-НАТАТЪК)

13 Април 2007 - 27 Май 2007


Изложбата включва произведения предимно от фонда на Софийската градска художествена галерия, които отразяват пътуванията на българските художници по света. Периодът, който е обхванат, е от началото на 20-ти век до наши дни. Подборът включва над 60 имена от различни поколения и художествени школи. Идеята на изложбата е да покаже отвореността на българската художествена сцена спрямо световната и постиженията на живописците ни.


Пътуванията на българските художници по света започват още в края на 19-ти и самото начало на 20-ти век едновременно с развитието на светската живопис у нас. Първите професионални български художници се обучават в чужбина поради липса на художествено училище у нас и пътешествията им са свързани именно с тяхното образование.Тази традиция се запазва и по-късно. В края на 20-те и през 30-те години на 20-ти век българските художници с нараснало самочувствие осъществяват пътувания предимно в Европейски държави, за да организират свои самостоятелни изложби там, да участват в международни форуми или просто да се запознаят с различни култури. Повечето от тях отразяват впечатленията си от непознатите места в произведенията си. С развитие на времето географията на тези пътешествия се разширява. Особено през втората половина на 20-ти век българският художник има възможност да опознава по-далечни и екзотични места и пътува до всички континенти. „Картата” на изложбата включва пейзажи от Франция и Германия, през Гърция и Мароко, до Русия и Китай.

Сред по-известните представени имена са: Владимир Димитров-Майстора, Сирак Скитник, Никола Танев, Дечко Узунов, Петко Абаджиев, Преслав Кършовски, Марио Жеков, Елиезер Алшех, Найден Петков, Андрей Даниел, Греди Асса и много други.

По-голяма част от картините са от фонда на Софийска градска художествена галерия. Включени са и творби, собственост на Националната художествена галерия, Къща-музей Георги Велчев, както и на отделни автори.

Изложбата e придружена от цветен двуезичен каталог (на български и английски език).

Изложбата се организира съвместно с Държавния културен институт към министъра на външните работи, Националната художествена галерия и Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.

----------------------------------
Екип: Мария Василева (идея, селекция), Аделина Филева (логистика), Даниела Радева (асистент), Светла Георгиева (фотограф), Марин Маринов (уредник), Илинка Чергарова (консервация), Надежда Олег Ляхова (пространствен дизайн)







ПО СЛЕДИТЕ НА ЗАГУБЕНОТО ВРЕМЕ Проект на Вяра Млечевска и Светлана Куюмджиева

15 Март 2007 - 08 Април 2007


Проектът е инспириран от масовата носталгия по близкото минало, която напоследък е много актуална. За една част от обществото това явление е абсурдно и нелогично, а за друга е тъга и съжаление по една своеобразна “Belle époque”.


Авторите, поканени за участие в проекта, са от поколението, което в самото начало на политическите промени в страната ни беше вече в съзнателна възраст и е запазило един сравнително необременен спомен за това минало. Това според кураторите е поколението, което може да даде най-адекватна интерпретация и коментар от гледна точка на днешния ден.

Главна роля в този проект има паметта, но не за да възстановява или да реставрира, а за да интерпретира през една съвременна концептуална призма необяснимата и спасителна носталгия.

Безкрайната ревност към миналото и постоянното му призоваване у нас достигна до там, че да умъртви стойността на настоящето. Носталгията е сродница на бленуването към различни утопии, независимо дали се проектират към миналото или към бъдещето. Факт е, че миналото изглежда по-примамливо от нищо необещаващото бъдеще и че човешката памет е твърде избирателна.

Кураторите провокират участниците в проекта, а и публиката с въпросите: 
Как върху фрагментарния личен спомен може да се построи едно общо за много хора минало?
Загубено ли е нещо в миналото ни, което не можем да компенсираме по никакъв начин сега?
Дали официалният край на една утопия не ражда идеята и силния стремеж към следващата?
До какво ни водят отричането и забравата – до успокоение или до тревога?

Възможните визуални отговори на тези въпроси са събрани сега в работите на: Александър Петков, Веселина Сариева/Георги Лазаров, Георги Богданов/Борис Мисирков, Ива Вачева, Иван Костолов, Иван Мудов, Камен Стоянов, Коста Тонев, Орлин Неделчев, Самуил Стоянов и Светозара Александрова.

В изложбата са включени живопис, видео и фото инсталации, рисунки и обекти, правени специално за проекта.

------------------------------

“По следите на загубеното време” е реализиран с финансиране по Програмата за подкрепа на дебютни проекти, осъществена съвместно с Национален фонд “Култура”, Швейцарска културна фондация “Про Хелвеция”- клон България, Гьоте-институт - София, Фондация “Култ.бг”, със съдействието на Софийска градска художествена галерия, Българско фотографско сдружение и СИБАНК.







ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ УЧЕН И ИЗОБРЕТАТЕЛ под патронажа на г-н Симеон II Сакскобургготски

12 Януари 2007 - 25 Март 2007


 

Г-н Бойко Борисов, Кмет на София
Софийска градска художествена галерия
Международна фондация Св. Св. Кирил и Методий
Институт за културен обмен, Тюбинген, Германия


Леонардо да Винчи е една от най-великите фигури в историята на човечеството. Неговата слава през годините и в различни краища на света е забележителна. Той е описван като „универсален гений” – определение, което са заслужили малцина. Независимо от това, повечето хора свързват името му единствено с Мона Лиза или Тайната вечеря. Настрана остава изключителната му работа като учен и изследовател. Изложбата се опитва да проследи именно тази част от неговия живот и творчество, макар че дори днес – 550 години след раждането му, не всички негови идеи и открития са напълно разбираеми и точно интерпретирани.

Леонардо, наречен да Винчи, незаконен син на нотариус и фермерска дъщеря, е роден на 14 април 1452 в малкото селце Винчи, на 50 километра западно от Флоренция. По това време Италия е център на ново интелектуално движение, наречено Ренесанс. Човекът и човешкото съзнание се освобождават от мрака на средновековния мистицизъм и предразсъдъци. По време на шейсет и седем годишния живот на Леонардо светът се променя завинаги.

С откриването на Новия свят и морските пътища към Ориента се появяват нови възможности за търговия. Мореплавателят Васко да Гама намира пътя от Европа към Индия, докато Христофор Колумб и Америко Веспучи откриват нови континенти. Наред с Венеция и Милано, благодарение на семейство Медичи Флоренция се развива като финансов център и се превръща в един от най-проспериращите градове на Италия. Феодализмът е отминал. С изнамирането на печатната преса от Гутенберг, литературата и изкуството стават по-достъпни. Хората започват да вярват, че могат да постигат съвършенство като използват своята интелигентност. Времето и мястото са идеални за появата на гении. 

Напредъкът на естествените науки и техническите открития впечатляват силно младия Леонардо и оставят отпечатък върху него до края на живота му. Той създава нов образ на света, който си представя като огромна машина, задвижвана от механизмите на интелекта. В тази връзка едно от неговите предложения е „да се построят машини, с които целият свят може да бъде преместван.” Той базира теорията си на принципа, че всяка работа може да се върши по-лесно и по-бързо като се съблюдават еднородност и прецизност. 

До края на живота си Леонардо изследва природните феномени и натрупаният опит открива пред него величието на „природна машина”. Човекът може да се превърне във всеобща мярка, пресечна точка на поведенчески модели и мислене. Неговата прословута рисунка на Витрувианския човек от 1490 година в Галерията на Академията във Венеция илюстрира това ново отношение. Пропорциите на човешкото тяло са аксиоми на научния подход към физиката. За Леонардо дори механиката се определя на базата на човешката анатомия. 

От своите изследвания върху анатомията птиците и характера на техния полет Леонардо осъзнава, че всичко в света на механиката е взаимно свързано. Той вижда механичните процеси като повтарящ се ритъм от движения, базиран върху точни математически и природни явления. Спрямо тези принципи, когато човек си повдигне ръката, също както и когато птица замахне с крило, той не е нищо по-различно от машина. Леонардо изгражда всичко на базата на тази концепция за природата – от сценичната механика до архитектурата и от оръжията до часовниковите механизми. Днес изобретенията му, които по негово време не стигат по-далеч от белия лист, впечатляват със своята модерност, нещо което съвременниците му не осъзнават.

Изложбата „Леонардо да Винчи – учен и изобретател” нагледно представя прозренията на Леонардо. Тя има за цел да накара посетителите да „хванат” идеите му в буквалния смисъл на думата, да могат да формулират въпроси и да открият адекватните им отговори. 

Изложбата включва 150 експоната и интерактивна мултимедийна програма. На зрителите е осигурен достъп до 8000 илюстрации и огромно количество информация. Това ще им даде възможност да си обяснят идеите и мисленето на този универсален гений, на неговата школа и на неговото време. На подобна цел служат и работещите модели, създадени по рисунки на Леонардо. Те включват всекидневни уреди като колелото например, през екзотични военни машини, до невероятно модерните скици за автомобил и уред за точно измерване на времето. Посетителите могат да пипат моделите и да ги задвижват. Така те ще научат повече за „анатомията на машините.”

Над 100 ръчно оцветени факсимилета, създадени в ограничен тираж за изложбата, позволяват да проникнем в дълбочина в разнообразните изобретения на Леонардо. Благодарение на неговото динамично въображение, те не са загубили своята състоятелност и очарование и днес. Точно обратното, през 1993 година студенти от Техническия университет в Стокхолм откриват чрез компютърна симулация, че най-дръзкият план на Леонардо да построи каменен мост с дължина 340 метра през Златния рог от Истанбул до Пера (Галата) всъщност е можел да бъде осъществен ако султан Баязид II беше възложил работата да продължи.

Изложбата също изгражда мост – мост, който свързва механичните чудеса на Леонардо от периода на Ренесанса и тяхната значимост с днешната цивилизация, която също се променя радикално. Дигиталните технологии оставят своя отпечатък, върху света, в който живеем. Тази огромна промяна може би ще бъде напълно разбрана и осъзната едва от нашите наследници след около 500 години. Ние можем все пак да преценим нейния мащаб, като погледнем в огледалото на времето чрез изложбата „Леонардо да Винчи – учен и изобретател”.
----------------------------------
Със съдействието на: M-tel, Alpha Bank, Schenker, в. 24 часа, в. Труд, Нова телевизия







ОТКРИВАНЕ НА ГАЛЕРИЯ ВАСКА ЕМАНУИЛОВА

21 Декемрви 2006 - 21 Декемрви 2006


Г-н Бойко Борисов, Кмет на София

Столична община
Дирекция „Култура и образование”
Софийска градска художествена галерия

Ви канят на откриването на възстановената

Галерия Васка Емануилова

21 декември 2006 г., четвъртък, 18.00 ч.

Галерия Васка Емануилова –
филиал на Софийска градска художествена галерия
бул. Янко Сакъзов 15 (на гърба на парк „Оборище”), София 1527, тел. 944 11 75







110 ГОДИНИ НАЦИОНАЛНА ХУДОЖЕСТВЕНА АКАДЕМИЯ Изложба на преподавателите в НХА

08 Декемрви 2006 - 03 Януари 2007


 

Изложбата е посветена на 110-та годишнина от създаването на НХА* и представлява кулминация в програмата за отбелязването на това събитие.

В експозицията, която заема всички изложбени зали на СГХГ, участвуват 106 преподаватели от НХА с над 300 творби.

Разнообразието на застъпените жанрове, стилове и естетически възгледи, е нагледна демонстрация за живото, динамично развитие на най-старото висше художествено учебно заведение в България.

През годините на своята дълга история НХА е завоювала свое уникално място в българската култура, изпълнявайки мисия, многократно надвишаваща чисто образователните функции и издигаща я като признато духовно средище. Независимо от съществуващите алтернативни институции, НХА несъмнено продължава да бъде най-престижното място за получаване на знания и умения в областта на изобразителните и визуалните изкуства. Съчетавайки вековната традиция в академичното обучение с осмислянето и развиването на съвременните визуални форми, академията остава в центъра на сложния процес, който формира поколения творци и изгражда личности в българското изкуство.

Като преподаватели в Националната художествена академия днес са привлечени едни от най-изявените представители на различните изкуства и независимо дали става въпрос за живопис, скулптура, графика, плакат, печатна графика, мултимедиа, различните видове дизайн, керамика, стъкло, дърворезба или за реставрация и изкуствознание, като цяло отличителният белег на тяхната работа е високият професионализъм.

Юбилейната изложба на НХА представя автори от различни поколения, с различни естетически възгледи и посоки на развитие, показвайки както широка панорама на българското изкуство на най-престижно ниво, така и заявките за неговото бъдеще, заложено и формирано в следващите поколения творци.

------------------------------------------------------------
*Пръв Николай Павлович предлага да се създаде българско рисувално училище през 1864 г. Константин Величков, със съдействието на Иван Шишманов, Иван Мърквичка и Антон Митов, подготвя и внася в Народното събрание Законопроект за създаването му. На 14.10.1896 г. в София е открито Държавно рисувално училище.





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery