Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ УЧЕН И ИЗОБРЕТАТЕЛ под патронажа на г-н Симеон II Сакскобургготски

12 Януари 2007 - 25 Март 2007


 

Г-н Бойко Борисов, Кмет на София
Софийска градска художествена галерия
Международна фондация Св. Св. Кирил и Методий
Институт за културен обмен, Тюбинген, Германия


Леонардо да Винчи е една от най-великите фигури в историята на човечеството. Неговата слава през годините и в различни краища на света е забележителна. Той е описван като „универсален гений” – определение, което са заслужили малцина. Независимо от това, повечето хора свързват името му единствено с Мона Лиза или Тайната вечеря. Настрана остава изключителната му работа като учен и изследовател. Изложбата се опитва да проследи именно тази част от неговия живот и творчество, макар че дори днес – 550 години след раждането му, не всички негови идеи и открития са напълно разбираеми и точно интерпретирани.

Леонардо, наречен да Винчи, незаконен син на нотариус и фермерска дъщеря, е роден на 14 април 1452 в малкото селце Винчи, на 50 километра западно от Флоренция. По това време Италия е център на ново интелектуално движение, наречено Ренесанс. Човекът и човешкото съзнание се освобождават от мрака на средновековния мистицизъм и предразсъдъци. По време на шейсет и седем годишния живот на Леонардо светът се променя завинаги.

С откриването на Новия свят и морските пътища към Ориента се появяват нови възможности за търговия. Мореплавателят Васко да Гама намира пътя от Европа към Индия, докато Христофор Колумб и Америко Веспучи откриват нови континенти. Наред с Венеция и Милано, благодарение на семейство Медичи Флоренция се развива като финансов център и се превръща в един от най-проспериращите градове на Италия. Феодализмът е отминал. С изнамирането на печатната преса от Гутенберг, литературата и изкуството стават по-достъпни. Хората започват да вярват, че могат да постигат съвършенство като използват своята интелигентност. Времето и мястото са идеални за появата на гении. 

Напредъкът на естествените науки и техническите открития впечатляват силно младия Леонардо и оставят отпечатък върху него до края на живота му. Той създава нов образ на света, който си представя като огромна машина, задвижвана от механизмите на интелекта. В тази връзка едно от неговите предложения е „да се построят машини, с които целият свят може да бъде преместван.” Той базира теорията си на принципа, че всяка работа може да се върши по-лесно и по-бързо като се съблюдават еднородност и прецизност. 

До края на живота си Леонардо изследва природните феномени и натрупаният опит открива пред него величието на „природна машина”. Човекът може да се превърне във всеобща мярка, пресечна точка на поведенчески модели и мислене. Неговата прословута рисунка на Витрувианския човек от 1490 година в Галерията на Академията във Венеция илюстрира това ново отношение. Пропорциите на човешкото тяло са аксиоми на научния подход към физиката. За Леонардо дори механиката се определя на базата на човешката анатомия. 

От своите изследвания върху анатомията птиците и характера на техния полет Леонардо осъзнава, че всичко в света на механиката е взаимно свързано. Той вижда механичните процеси като повтарящ се ритъм от движения, базиран върху точни математически и природни явления. Спрямо тези принципи, когато човек си повдигне ръката, също както и когато птица замахне с крило, той не е нищо по-различно от машина. Леонардо изгражда всичко на базата на тази концепция за природата – от сценичната механика до архитектурата и от оръжията до часовниковите механизми. Днес изобретенията му, които по негово време не стигат по-далеч от белия лист, впечатляват със своята модерност, нещо което съвременниците му не осъзнават.

Изложбата „Леонардо да Винчи – учен и изобретател” нагледно представя прозренията на Леонардо. Тя има за цел да накара посетителите да „хванат” идеите му в буквалния смисъл на думата, да могат да формулират въпроси и да открият адекватните им отговори. 

Изложбата включва 150 експоната и интерактивна мултимедийна програма. На зрителите е осигурен достъп до 8000 илюстрации и огромно количество информация. Това ще им даде възможност да си обяснят идеите и мисленето на този универсален гений, на неговата школа и на неговото време. На подобна цел служат и работещите модели, създадени по рисунки на Леонардо. Те включват всекидневни уреди като колелото например, през екзотични военни машини, до невероятно модерните скици за автомобил и уред за точно измерване на времето. Посетителите могат да пипат моделите и да ги задвижват. Така те ще научат повече за „анатомията на машините.”

Над 100 ръчно оцветени факсимилета, създадени в ограничен тираж за изложбата, позволяват да проникнем в дълбочина в разнообразните изобретения на Леонардо. Благодарение на неговото динамично въображение, те не са загубили своята състоятелност и очарование и днес. Точно обратното, през 1993 година студенти от Техническия университет в Стокхолм откриват чрез компютърна симулация, че най-дръзкият план на Леонардо да построи каменен мост с дължина 340 метра през Златния рог от Истанбул до Пера (Галата) всъщност е можел да бъде осъществен ако султан Баязид II беше възложил работата да продължи.

Изложбата също изгражда мост – мост, който свързва механичните чудеса на Леонардо от периода на Ренесанса и тяхната значимост с днешната цивилизация, която също се променя радикално. Дигиталните технологии оставят своя отпечатък, върху света, в който живеем. Тази огромна промяна може би ще бъде напълно разбрана и осъзната едва от нашите наследници след около 500 години. Ние можем все пак да преценим нейния мащаб, като погледнем в огледалото на времето чрез изложбата „Леонардо да Винчи – учен и изобретател”.
----------------------------------
Със съдействието на: M-tel, Alpha Bank, Schenker, в. 24 часа, в. Труд, Нова телевизия







ОТКРИВАНЕ НА ГАЛЕРИЯ ВАСКА ЕМАНУИЛОВА

21 Декемрви 2006 - 21 Декемрви 2006


Г-н Бойко Борисов, Кмет на София

Столична община
Дирекция „Култура и образование”
Софийска градска художествена галерия

Ви канят на откриването на възстановената

Галерия Васка Емануилова

21 декември 2006 г., четвъртък, 18.00 ч.

Галерия Васка Емануилова –
филиал на Софийска градска художествена галерия
бул. Янко Сакъзов 15 (на гърба на парк „Оборище”), София 1527, тел. 944 11 75







110 ГОДИНИ НАЦИОНАЛНА ХУДОЖЕСТВЕНА АКАДЕМИЯ Изложба на преподавателите в НХА

08 Декемрви 2006 - 03 Януари 2007


 

Изложбата е посветена на 110-та годишнина от създаването на НХА* и представлява кулминация в програмата за отбелязването на това събитие.

В експозицията, която заема всички изложбени зали на СГХГ, участвуват 106 преподаватели от НХА с над 300 творби.

Разнообразието на застъпените жанрове, стилове и естетически възгледи, е нагледна демонстрация за живото, динамично развитие на най-старото висше художествено учебно заведение в България.

През годините на своята дълга история НХА е завоювала свое уникално място в българската култура, изпълнявайки мисия, многократно надвишаваща чисто образователните функции и издигаща я като признато духовно средище. Независимо от съществуващите алтернативни институции, НХА несъмнено продължава да бъде най-престижното място за получаване на знания и умения в областта на изобразителните и визуалните изкуства. Съчетавайки вековната традиция в академичното обучение с осмислянето и развиването на съвременните визуални форми, академията остава в центъра на сложния процес, който формира поколения творци и изгражда личности в българското изкуство.

Като преподаватели в Националната художествена академия днес са привлечени едни от най-изявените представители на различните изкуства и независимо дали става въпрос за живопис, скулптура, графика, плакат, печатна графика, мултимедиа, различните видове дизайн, керамика, стъкло, дърворезба или за реставрация и изкуствознание, като цяло отличителният белег на тяхната работа е високият професионализъм.

Юбилейната изложба на НХА представя автори от различни поколения, с различни естетически възгледи и посоки на развитие, показвайки както широка панорама на българското изкуство на най-престижно ниво, така и заявките за неговото бъдеще, заложено и формирано в следващите поколения творци.

------------------------------------------------------------
*Пръв Николай Павлович предлага да се създаде българско рисувално училище през 1864 г. Константин Величков, със съдействието на Иван Шишманов, Иван Мърквичка и Антон Митов, подготвя и внася в Народното събрание Законопроект за създаването му. На 14.10.1896 г. в София е открито Държавно рисувално училище.







ПРИСЪСТВИЯ / ОТСЪСТВИЯ Художнички и архитектки в модерното изкуство на България

08 Ноември 2006 - 02 Декемрви 2006


 

Изложбата се организира по случай 80-годишнината от създаването на Българската асоциация на университетските жени.

Изложбата е мозайка от работи на художнички и архитектки. Двадесет и пет художнички, сред които Вера Недкова, Зоя Паприкова, Вера Лукова, Донка Константинова, Олга Брадистилова, Тодорка Бурова, Васка Баларева, Невена Кожухарова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Бинка Златарева и др., и пет архитектки – Виктория Ангелова-Винарова, Параскева Ганчева, Мара Захариева, Мария Сапарева, Германа Фоке-Генова са представени с творби, фотографии и документи. По-голямата част от художествените произведения, както и реализациите на архитектките, са от 1920-те и 1930-те години. Изложени са 35 работи живопис, графика, рисунки, скулптура, над 20 чертежа, 50 снимки на сгради и пощенски картички, над 35 документа и документални снимки.

Съзнавайки невъзможността за изчерпателност, авторките на изложбата Ирина Генова и Любинка Стоилова решават времевите граници на изложбата да не зависят от преустановената дейност на някогашното Дружество на художничките. Обогатяването на изложбата с произведения на Лика Янко, Славка Денева, Лиляна Русева, които се отнасят към по-късно време, 60-те – 70-те години, отразяват друга културна ситуация. 

Множеството автопортрети и фотографии изразяват интереса на кураторите към личността на художничките и архитектките и маркират символично тяхното присъствие.

Съвременната визуална среда и чувствителност определят и художествената нагласа. За кураторите е особено важно изложбата да представя и съвременно изкуство. Поканени са Аделина Попнеделева, Надежда Олег Ляхова, София Хаджипапа, както и една художническа двойка – Нина Ковачева и Валентин Стефанов.

Днес, когато глобализацията е в центъра на дебата, споделяме различни (интер)национални арт-среди – това е валидно за представените артист(к)и. Художничките и архитектките от първите десетилетия на ХХ век, обаче, също се формират, образоват и изявяват в различни европейски културни средища.

За заглавието – защо присъствия / отсъствия? При подготовката на изложбата се оказва, че художнички и архитектки присъстват в представите ни за модерното изкуство в България, но до голяма степен отсъстват в институциите на паметта. Работи, репродуцирани и коментирани многократно още при първата им поява в изложба, и такива, които са включени в ранните истории на модерното изкуство в България, днес е трудно, а често и невъзможно да бъдат издирени. Подобни трудности съпътстват и изследването на реализациите на архитектките.

Тази експозиция е част от общо усилие към усвояване на културните присъствия.

Изложбата е придружена от каталог, чийто съставителки и авторки са Ирина Генова (за художничките) и Любинка Стоилова (за архитектките).


Проектът е финансиран от Дирекция “Култура” на Столична община, София

Организатори:
Българска асоциация на университетските жени
(www.bauw.hit.bg), приемник на Дружеството на българките
с висше образование, създадено през 1924, член на International Federation of University Women от 1925 година
Софийска градска художествена галерия
Национална художествена галерия

С участието на:
Градска художествена галерия Сливен
Градска художествена галерия Пловдив
Градска художествена галерия Стара Загора
Съюз на българските художници
Частни колекции
Швейцарска културна програма в България ПРО-ХЕЛВЕЦИЯ
Австрийско посолство София







Нито бял куб, нито черна кутия. История в сегашно време Изложба на Института за съвременно изкуство София

07 Ноември 2006 - 03 Декемрви 2006


 

Институтът за съвременно изкуство – София е основан през юни 1995 г. Той е частна, неправителствена организация, асоциация на куратори, художници и теоретици. Посветена е на изучаването, разбирането, представянето и практикуването на визуалните изкуства от края на 20-ти и началото на 21-ви век. Целта й е да възстанови и даде възможност за бъдещо развитие на открития диалог между културите и художествените сцени. Историята на ИСИ-София се корени в професионалните взаимоотношения между приятели, които след 1989г. споделят общи идеи за променената динамика и облик на изкуството.

Целите на ИСИ-София са фокусирани върху развитието на съвременната художествена сцена в България във връзка със световната. Конкретните задачи са свързани със задълбочаването и активизирането на отношенията с международната художествена сцена – чрез двупосочен и взаимен обмен на художници, куратори и критици, на проекти и др., не само, за да се “изнесе” вашият/нашият дом навън, но и да се внесе “светът” обратно вкъщи.

Спектърът на активностите на ИСИ-София обхваща международни и местни изложби, публикации, конференции, семинари, образователни програми, лекции и др. 

Настоящата изложба е първото голямо представяне заедно на художниците-членове на ИСИ-София: Лъчезар Бояджиев, Мариела Гемишева, Правдолюб Иванов, Иван Мудов (съвместно със Сибин Василев), Кирил Прашков, Калин Серапионов, Недко Солаков. Куратори са: Яра Бубнова и Мария Василева. Ще бъдат включени стари творби (предимно неизвестни у нас, които показват участието на художниците в по-глобален контекст), както и специално създадени за изложбата. 

Изложбата цели да представи на българската публика не само отделни автори и конкретни творби, но и цялостната концепция на работата на института. 







Надя Розева Грийн и Анастасия Андреева МЕДАЛИ И МЕТАЛИ

20 Октомври 2006 - 03 Ноември 2006


 

Идеята за съвместна изложба се ражда до известна степен случайно, продиктувана от творчески разговори и работа след завършване на магистърска степен по метал в Националната художествена академия. Художничките решават, че едно съвместно представяне на двама автори би било предизвикателство, както и експеримент с намирането на обща концепция и подчертаването на сходства и различия. Така се стига до идеята за „Медали и метали” – един интересен поглед във вътрешния свят на авторките, изразен чрез многоликия метал.

Художничките са заинтригувани от контраста, който се получава при съпоставянето на летия месингов медал и фабрикуваните форми на стоманата, и други нетрадиционни материали. Интересно е и асоциативното преминаване на една форма в друга, взаимното им подкрепяне, независимо от коренната разлика.

Анастасия Андреева представя серии от лети медали, една от които „Реална нереалност” деконсртуира обема на известен софийски паметник по нерелаен начин. Тя показва и новите си конструирани стоманени пластики с оптични детайли. 

Надя Грийн показва лети медали, в контраст с други материали и по-големи формати. 







LES YEUX OUVERTS ОТВОРЕНИ ОЧИ Бенетон празнува 40-та си годишнина с фотоизложба

17 Октомври 2006 - 03 Ноември 2006


 

Настоящата експозиция е посветена на 40-годишнината на марката и включва най-известните и рекламни послания. Представят се повече от 100 фотоса, които проследяват важни акценти от историята на марката – архивни снимки, известни модели, позирали за Бенетон, социални кампании на Fabrica към World Food Organizationи едни от най- скандалните рекламни проекти.







Атанас Жеков (1926-2006) Живопис

12 Октомври 2006 - 03 Ноември 2006


 

Изложбата, посветена на юбилейната 80-годишнина на художника, представя неговия дълъг и богат творчески път с над 70 платна, рисувани в различни периоди на артистичното му развитие. 

Атанас Жеков е художник с изявен стил. През годините той остава верен на дълбокото лично усещане за колорит и форма, а пластичните му търсения с убеденост и последователност изграждат ярко индивидуално присъствие 
в художествения ни живот. Творчеството му, заредено от жизненото и пълнокръвно изживяване на действителността, е съчетание от аналитично вглъбяване и дълбока, експресивна емоционалност. 

Изявен пейзажист, Атанас Жеков постига изразителност, категоричност и дълбочина и в областта на натюрморта и портрета. Неговите овладени качества на рисувач и живописец, съчетани с темпераментното вживяване в колорита, превръщат платната му в развълнувана изповед към една богата, хармонична, трептяща от живот, светлина и одухотворени емоции реалност. 

За изложбата в СГХГ са подбрани предимно пейзажи, изпълнени с маслени бои. Те дават на зрителя възможност да се докосне до пластичните открития, артистичните и човешки послания на художника, който наскоро завърши жизнения си път. 

----------------------------------------------------

Атанас Жеков е роден на 26 август 1926 г. в гр. Карнобат. Завършва живопис в Художествената академия в гр. София при проф. Илия Петров и проф. Панайот Панайотов (1947–1953). Член на СБХ от 1953 г. Директор на СГХГ (1965–1972). Преподавател в катедра „Рисуване“ при Художествената академия (1972–1986).
Участвал в повече от 45 ОХИ и други колективни изложби, както и в международни изложби и пленери: Младежки фестивал в Букурещ (1953); Париж – галерия Шарпантие (1963): Берлин (1967); Токио (1970); Шчечин (1972); Айслебен - Германия (1979) и др. Има над 25 самостоятелни изложби в страната и чужбина.
Организира художествена галерия в Карнобат (1972) и дарява на родния си град 56 миниатюри – живопис и графика (1982) и др. (1996).
Награди за живопис: награда на СБХ (1965); ОХИ – гр. Смолян (1968); почетен знак на гр. Шчечин (1972); Носител на орден „Кирил и Методи“ – първа стенен (1967) и др.
Негови творби се намират в НХГ, СГХГ, министерства, музеи и художествени галерии, както в страната, така и в чужбина – Полша, Германия, Русия, Словакия, Гърция, Япония и др.
Умира през 2006г. в София.







Андрей Янев Тиха светлина. Едно пътуване до Света гора

11 Октомври 2006 - 03 Ноември 2006


 

Идеята за създаването на изложбата „Тиха светлина” се ражда след пътуване на художника Андрей Янев до Света гора /Атон/ в рамките на проекта на Нов български университет: „Атон в българската култура и словесност”.

Андрей Янев условно разделя експозицията на две части. Акварелите представляват реалистични пейзажи, които запознават зрителя с външния облик на Света гора. Основният акцент в изложбата „Тиха светлина” е поставен върху живописта. В нея авторът се опитва да пресъздаде в цветове и образи духът, атмосферата и силата на божественото присъствие в Атон. 

Настоящата изложба предоставя уникална възможност да усетим емоционалното и духовно въздействие на Атон. Да се „вслушаме” в тихата светлина, която изпълва платната на художника и ни кара да се вгледаме навътре в себе си.


------------------------------------------------------
Андрей Янев е роден в Бургас. Завършва НХА – специалност „Стенопис” при проф. Мито Гановски. Специализира художествен емайл при проф. Таласчук в ХА „Вера Михова” – Санкт Петербург, Русия.
Член на Съюза на българските художници.
В периода 1992-2006 има над 25 самостоятелни изложби в страната и чужбина. Участва в редица общи изложби, конкурси и пленери.
Негови творби са притежание на: Националната Художествена Галерия в София; фондация “SINAIDE GHI” – Рим, Италия; Художествените галерии в Балчик, Каварна, Враца и др.







Яп де Руиг - ВЛАСТТА НА НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО Със съдействието на Посолството на Кралство Нидерландия и фондация Мондриян

20 Септември 2006 - 08 Октомври 2006


 

По средата на своето обучение в Академията за изкуства Минерва в северната част на Холандия Яп де Руиг си казва: „Стига толкова изкуство.” Една сутрин той се събужда и просто напуска дома си, отправяйки се на юг. Пристига в една ферма във Франция и остава там няколко години.

По-късно той започва да пътува като фотограф-документалист, заедно със своята съпруга, холандската писателка Мариет Меестер. Почти десет години те нямат точен адрес. Особено пътешествията им из Румъния, където живеят с възможно най-бедните цигани, оставят дълбоки следи в тях. 

През 1992 г. Яп де Руиг решава да се върне към визуалните изкуства, за да може да отрази, това което е видял, докато е пътувал. Тъй като той, особено по време на престоя си във Франция, се запознава отблизо с навиците на домашните животни, е очевидно, че ще използва техния живот като метафора на човешкото съществуване.

От 1998 г. видеото става основното изразно средство на художника. През 2000 г. Яп де Руиг прави всяка седмица по един кратък видеофилм. Той експериментира с тоталната свобода, не само предизвиквайки своите идеи за изкуството и живота, но също и видеото като изразно средство. След една година „52 седмици” е поредица от почти два часа. През 2002 г. той завършва една серия от 21 нови видеа със заглавие „Ние сме поезия”. 

Работите на Яп де Руиг са показвани по телевизия ARTE (разпространявана в 34 държави), на филмовия и видео фестивалите в Касел, Германия, в музея Reina Sofia в Мадрид. През ноември 2002 г. получава наградата Premio New Art в рамките на фестивала New Art. Наградата е за серията от 10 видеофилма със заглавие „Десет пръста”. Работата става част от колекцията на Музея за съвременно изкуство в Барселона MACBA. 

От октомври 2003 до октомври 2004 Яп де Руиг показва селекция от видеа в 25 художествени пространства в Европа. 

„Властта на несъвършенството” е самостоятелна изложба от девет видеоинсталации. Тя пътува от Берлин, Кронинген, Рига, Талин, Скопие, минава през София, за да продължи към Барселона, Милано и Лисабон. 

Главни действащи лица в работите на Яп де Руиг са предимно животни или техни символи. Ние, като природни същества, естествено се стремим да се идентифицираме с животното, което наблюдаваме. Използвайки животинския свят, Де Руиг създава метафори и обрати, за да задава въпроси или да прави изявления относно човешкото съществуване. Хуморът и естетиката играят съществена роля в превръщането на неприемливите страни на живота в приемливи. 

Борбата, 1998
В кръг от светлина човек и животно се въртят един около друг, блъскайки се взаимно на ляво и на дясно. Представител на човешкия вид и представител на природата са в непрекъсната борба. Няма да има победител. Инсталацията е за битката между човека и природата, за битката между човека и човека, за битката между човека и неговата собствена вътрешна натура. 

Човек, 1999
Пръскащо слюнки малко създание върху човешка длан. Пет личинки са залепени една за друга с бързо съхнещо лепило и имат малка картонена глава. Краят на една от личинките функционира като набъбнал пенис. Какво виждате на видеото? Пет буболечки с парче картон? Или уязвим хуманоид с еластичността и двигателната сръчност на бебе? Дали сте прекалено-сантиментален-нереалистичен-защитник-на правата-на животните или сте толкова скован, че намирате всичко това просто за „занимателно”? Всъщност вие виждате живи същества, които се опитват да се освободят. И осъзнавате ли, че ръката на техния създател във всеки един момент може да се затвори и да ги смачка? 

Галене на мъртво животно, 1998/2006 - текст
В началото на своите двайсет години художникът живее във ферма. Решаващ период в живота му, който му помага да преодолее много тежка депресия. Мислейки си за този период, той записва върху един лист ежедневни случки, които си спомня. Сто и шейсет изречения, които дават началото на красиви малки филми в главата. Но в нечия друга глава, възпроизвеждането на тези филми може да бъде изопачено. Думите могат само да бъдат средство за предаване на образи, когато читателят има подобен опит. „Да галиш мъртво животно? Отвратително! Това не се прави.” 

Nosotros y nosotros (Ние и ние), 2003
Във филма виждаме лявата ръка на художника, която се плъзга безгрижно във водата, като че ли е риба. Появява се цял рибен пасаж. Изведнъж дясната ръка влиза във водата и хваща някои от рибите. Отново художникът използва живота и навиците на животните като метафора на човешкото съществуване. Човекът е като змия, хапеща собствената си опашка. Съдбата в голяма степен е зависима от произвола на късмета. 

Властта на несъвършенството, 2004
Стотици птици летят над планински пейзаж. Когато някои от тях преминат по-наблизо, осъзнаваме, че са направени от човешка ръка. Осъзнаваме също, че тези птици правят нещо невъзможно – летят само с едно крило. Филмът се занимава с необикновените способности на човека да преодолява собственото си несъвършенство, липса на материално благополучие или социална 
дезориентираност. 

Искам да съм смел, 2004
Змия, направена от двете ръце на художника, изкачва дърво. Когато животното е извън полезрението ни, то изведнъж пада на земята. Но изпълнено с кураж, започва да се изкачва отново. Филмът говори за желанието да бъдем куражлии до смъртта, на също така за невъзможността и безполезността на същото. 

Товарът, 2005
Това е една инсталация с две прожекции. Единият прожектор показва високо на стената бял отворен прозорец. Виждаме художникът, застанал зад него. Той повдига камък от перваза на прозореца и го хвърля. След това вторият прожектор, който насочва вниманието ни към пода, се включва. В кръг от светлина камъкът удря пода. Издавайки силен звук, камъкът се върти 
насам-натам и след това спира. Изглежда, че камъкът всъщност е главата на художника. „Товарът” или може би трябва да го наречем „Да се отървем от товара” се занимава с безкрайния процес на отърсване от менталните щампи на младостта.

Въртележка, 2005
В тази работа мъртва гъска се полюшва. Гъската е направена от ръката на художника.





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery