|
ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ УЧЕН И ИЗОБРЕТАТЕЛ под патронажа на г-н Симеон II Сакскобургготски
12 Януари 2007 - 25 Март 2007
Г-н Бойко Борисов, Кмет на София
Софийска градска художествена галерия
Международна фондация Св. Св. Кирил и Методий
Институт за културен обмен, Тюбинген, Германия
Леонардо да Винчи е една от най-великите фигури в историята на човечеството. Неговата слава през годините и в различни краища на света е забележителна. Той е описван като „универсален гений” – определение, което са заслужили малцина. Независимо от това, повечето хора свързват името му единствено с Мона Лиза или Тайната вечеря. Настрана остава изключителната му работа като учен и изследовател. Изложбата се опитва да проследи именно тази част от неговия живот и творчество, макар че дори днес – 550 години след раждането му, не всички негови идеи и открития са напълно разбираеми и точно интерпретирани.
Леонардо, наречен да Винчи, незаконен син на нотариус и фермерска дъщеря, е роден на 14 април 1452 в малкото селце Винчи, на 50 километра западно от Флоренция. По това време Италия е център на ново интелектуално движение, наречено Ренесанс. Човекът и човешкото съзнание се освобождават от мрака на средновековния мистицизъм и предразсъдъци. По време на шейсет и седем годишния живот на Леонардо светът се променя завинаги.
С откриването на Новия свят и морските пътища към Ориента се появяват нови възможности за търговия. Мореплавателят Васко да Гама намира пътя от Европа към Индия, докато Христофор Колумб и Америко Веспучи откриват нови континенти. Наред с Венеция и Милано, благодарение на семейство Медичи Флоренция се развива като финансов център и се превръща в един от най-проспериращите градове на Италия. Феодализмът е отминал. С изнамирането на печатната преса от Гутенберг, литературата и изкуството стават по-достъпни. Хората започват да вярват, че могат да постигат съвършенство като използват своята интелигентност. Времето и мястото са идеални за появата на гении.
Напредъкът на естествените науки и техническите открития впечатляват силно младия Леонардо и оставят отпечатък върху него до края на живота му. Той създава нов образ на света, който си представя като огромна машина, задвижвана от механизмите на интелекта. В тази връзка едно от неговите предложения е „да се построят машини, с които целият свят може да бъде преместван.” Той базира теорията си на принципа, че всяка работа може да се върши по-лесно и по-бързо като се съблюдават еднородност и прецизност.
До края на живота си Леонардо изследва природните феномени и натрупаният опит открива пред него величието на „природна машина”. Човекът може да се превърне във всеобща мярка, пресечна точка на поведенчески модели и мислене. Неговата прословута рисунка на Витрувианския човек от 1490 година в Галерията на Академията във Венеция илюстрира това ново отношение. Пропорциите на човешкото тяло са аксиоми на научния подход към физиката. За Леонардо дори механиката се определя на базата на човешката анатомия.
От своите изследвания върху анатомията птиците и характера на техния полет Леонардо осъзнава, че всичко в света на механиката е взаимно свързано. Той вижда механичните процеси като повтарящ се ритъм от движения, базиран върху точни математически и природни явления. Спрямо тези принципи, когато човек си повдигне ръката, също както и когато птица замахне с крило, той не е нищо по-различно от машина. Леонардо изгражда всичко на базата на тази концепция за природата – от сценичната механика до архитектурата и от оръжията до часовниковите механизми. Днес изобретенията му, които по негово време не стигат по-далеч от белия лист, впечатляват със своята модерност, нещо което съвременниците му не осъзнават.
Изложбата „Леонардо да Винчи – учен и изобретател” нагледно представя прозренията на Леонардо. Тя има за цел да накара посетителите да „хванат” идеите му в буквалния смисъл на думата, да могат да формулират въпроси и да открият адекватните им отговори.
Изложбата включва 150 експоната и интерактивна мултимедийна програма. На зрителите е осигурен достъп до 8000 илюстрации и огромно количество информация. Това ще им даде възможност да си обяснят идеите и мисленето на този универсален гений, на неговата школа и на неговото време. На подобна цел служат и работещите модели, създадени по рисунки на Леонардо. Те включват всекидневни уреди като колелото например, през екзотични военни машини, до невероятно модерните скици за автомобил и уред за точно измерване на времето. Посетителите могат да пипат моделите и да ги задвижват. Така те ще научат повече за „анатомията на машините.”
Над 100 ръчно оцветени факсимилета, създадени в ограничен тираж за изложбата, позволяват да проникнем в дълбочина в разнообразните изобретения на Леонардо. Благодарение на неговото динамично въображение, те не са загубили своята състоятелност и очарование и днес. Точно обратното, през 1993 година студенти от Техническия университет в Стокхолм откриват чрез компютърна симулация, че най-дръзкият план на Леонардо да построи каменен мост с дължина 340 метра през Златния рог от Истанбул до Пера (Галата) всъщност е можел да бъде осъществен ако султан Баязид II беше възложил работата да продължи.
Изложбата също изгражда мост – мост, който свързва механичните чудеса на Леонардо от периода на Ренесанса и тяхната значимост с днешната цивилизация, която също се променя радикално. Дигиталните технологии оставят своя отпечатък, върху света, в който живеем. Тази огромна промяна може би ще бъде напълно разбрана и осъзната едва от нашите наследници след около 500 години. Ние можем все пак да преценим нейния мащаб, като погледнем в огледалото на времето чрез изложбата „Леонардо да Винчи – учен и изобретател”.
----------------------------------
Със съдействието на: M-tel, Alpha Bank, Schenker, в. 24 часа, в. Труд, Нова телевизия
ПРИСЪСТВИЯ / ОТСЪСТВИЯ Художнички и архитектки в модерното изкуство на България
08 Ноември 2006 - 02 Декемрви 2006
Изложбата се организира по случай 80-годишнината от създаването на Българската асоциация на университетските жени.
Изложбата е мозайка от работи на художнички и архитектки. Двадесет и пет художнички, сред които Вера Недкова, Зоя Паприкова, Вера Лукова, Донка Константинова, Олга Брадистилова, Тодорка Бурова, Васка Баларева, Невена Кожухарова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Бинка Златарева и др., и пет архитектки – Виктория Ангелова-Винарова, Параскева Ганчева, Мара Захариева, Мария Сапарева, Германа Фоке-Генова са представени с творби, фотографии и документи. По-голямата част от художествените произведения, както и реализациите на архитектките, са от 1920-те и 1930-те години. Изложени са 35 работи живопис, графика, рисунки, скулптура, над 20 чертежа, 50 снимки на сгради и пощенски картички, над 35 документа и документални снимки.
Съзнавайки невъзможността за изчерпателност, авторките на изложбата Ирина Генова и Любинка Стоилова решават времевите граници на изложбата да не зависят от преустановената дейност на някогашното Дружество на художничките. Обогатяването на изложбата с произведения на Лика Янко, Славка Денева, Лиляна Русева, които се отнасят към по-късно време, 60-те – 70-те години, отразяват друга културна ситуация.
Множеството автопортрети и фотографии изразяват интереса на кураторите към личността на художничките и архитектките и маркират символично тяхното присъствие.
Съвременната визуална среда и чувствителност определят и художествената нагласа. За кураторите е особено важно изложбата да представя и съвременно изкуство. Поканени са Аделина Попнеделева, Надежда Олег Ляхова, София Хаджипапа, както и една художническа двойка – Нина Ковачева и Валентин Стефанов.
Днес, когато глобализацията е в центъра на дебата, споделяме различни (интер)национални арт-среди – това е валидно за представените артист(к)и. Художничките и архитектките от първите десетилетия на ХХ век, обаче, също се формират, образоват и изявяват в различни европейски културни средища.
За заглавието – защо присъствия / отсъствия? При подготовката на изложбата се оказва, че художнички и архитектки присъстват в представите ни за модерното изкуство в България, но до голяма степен отсъстват в институциите на паметта. Работи, репродуцирани и коментирани многократно още при първата им поява в изложба, и такива, които са включени в ранните истории на модерното изкуство в България, днес е трудно, а често и невъзможно да бъдат издирени. Подобни трудности съпътстват и изследването на реализациите на архитектките.
Тази експозиция е част от общо усилие към усвояване на културните присъствия.
Изложбата е придружена от каталог, чийто съставителки и авторки са Ирина Генова (за художничките) и Любинка Стоилова (за архитектките).
Проектът е финансиран от Дирекция “Култура” на Столична община, София
Организатори:
Българска асоциация на университетските жени
(www.bauw.hit.bg), приемник на Дружеството на българките
с висше образование, създадено през 1924, член на International Federation of University Women от 1925 година
Софийска градска художествена галерия
Национална художествена галерия
С участието на:
Градска художествена галерия Сливен
Градска художествена галерия Пловдив
Градска художествена галерия Стара Загора
Съюз на българските художници
Частни колекции
Швейцарска културна програма в България ПРО-ХЕЛВЕЦИЯ
Австрийско посолство София
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
и във Facebook
в YouTube
новини