Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ Куратори: Мария Василева и Даниела Радева

16 Септември 2006 - 07 Октомври 2006


 

Важно съобщение е изложба, която показва работи на съвременното българското изкуство, базирани върху употребата на текст. Текстът се появява за първи път в изкуството в края на 60-те години на 20-ти век и продължава да се използва активно като смислов и визуален елемент и днес. Той е основна част или важен акцент в редица произведения, изграждащи историята на съвременното изкуство в България през последните 15 години. 

В изложбата участват 33 автори от няколко поколения: Аделина Попнеделева, Алла Георгиева, Боряна Драгоева (Боряна Росса), Валентин Стефанов, Венцислав Занков, Вероника Цекова, Георги Ружев, Георги Тушев, Димитър Трайчев, Елена Панайотова, Иван Кюранов, Илиян Лалев, Йоан Кирилов, Калин Плугчиев, Калин Серапионов, Кирил Прашков, Красимир Добрев, Красимир Терзиев, Коста Тонев, Лъчезар Бояджиев, Мария Зафиркова, Надежда Олег Ляхова, Недко Солаков, Николай Чакъров, Нина Ковачева, Правдолюб Иванов, Расим, Самуил Стоянов, Сашо Стоицов, Силвия Лазарова, Стефан Николаев, Хубен Черкелов, Юри Стайков. Общото между техните произведения е, че всички те по един или друг начин включват текста като неразделна част от образа, а различното е в начините на неговото използване и в изразните средства: живопис, рисунка, текстил, обект, фотография, видео, инсталация и др. Представените работи са създадени през последните 15 години и разкриват етапите, през които преминава употребата на текста, както и разнообразните начини на прилагането му във визуалните изкуства. 

Някои от творбите се показват за първи път в България. Специално за изложбата са възстановени изчезнали или унищожени работи. Други са създадени по този повод. В едно пространство присъстват значими творби като: Важно съобщение на Недко Солаков, участвала във Венецианското биенале през 1999, Автопортрет върху манифеста на немските анархисти по въпросите за източна Европа на Георги Ружев от Международното биенале на съвременното изкуство, Истанбул, 1992, Говорещи павета на Кирил Прашков, показана в изложбата В дебрите на Балканите в Касел през 2003, и др. Нови работи с текст създадоха най-младите участници: Коста Тонев, Самуил Стоянов и Юри Стайков. 

По повод на изложбата е издаден каталог, в който са включени 150 произведения на 35 художници, създадени в периода 1987-2006 г. Изданието съдържа изчерпателна информация за всички публикувани работи и представлява важен документ за историята на съвременното българско изкуство. 

Изложбата и каталогът са реализирани с подкрепата и съдействието на "Фонд за дебютни проекти в областта на съвременните изкуства и култура", Център за медийни изкуства Интерспейс, Художествена галерия „Петко Чурчулиев” Димитровград, Ксела България ЕООД, Обитех, Sign Café.







Румен Гашаров живопис

14 Септември 2006 - 12 Октомври 2006


 

Името на Румен Гашаров се свързва с най-интересните процеси в българското изкуство през последните няколко десетилетия. Настоящата изложба е посветена на 70-годишнината на художника и включва творби от всички периоди на творческата му дейност.

Със своите платна, чиято основна тема е човекът в неговото ежедневие, Гашаров постоянно провокира публиката и критиката. Обикновените предмети от бита се превръщат в инструмент, чрез който авторът създава един съвременен фолклор от градски тип. Този „веществен” арсенал Гашаров помества в маслените картини и колажите си с присъщия си усет за гротескно и иронично. Ковьорчета и дантели, пърхащи ангелчета и панаирджийски стрелбища, афиши и изрезки от вестници, всички те подреждат един български вариант на поп-арта. Подчертаният наивистичен маниер, използван от художника, е изведен до изискан живописен стил. Лиризмът, който носят персонажите му, противно на очакването, е извлечен от баналното, кичозното, от онова, което е така близко до маниера на всекидневното. Свежестта в платната на Гашаров идва от тънкия усет на художника и познаването на човешката душа, от умението му да пресъздава с лаконизъм онези моменти от масовата култура, които през годините най-ярко разкриват човека и неговото битие. Кредото на художника: „Обичам простата хубост на обикновените неща”, е съчетано с висока пластична култура на художествения изказ. 

Специален интерес представлява цикълът от картини със софийска тематика – пейзажи, фигурални композиции и др. Авторът пресъздава духа на времето, запечатвайки атмосферата на града в едно недалечно минало. 

Представените творби са притежание на СГХГ, Националната художествена галерия, Домът на хумора и сатирата в Габрово, Националния дворец на културата, художествените галерии в Сливен, Велико Търново и Смолян, както и на художника. 







CENTRAL Ново изкуство от Нова Европa

30 Юни 2006 - 22 Юли 2006


 

24 художници от Австрия, Босна и Херцеговина, България, Румъния, Словакия, Словения, Сърбия и Черна гора, Унгария и Чехия се представят в една необикновена пътуваща изложба. Живопис, видео, обекти, инсталации, принтове са обединени в колекция, която се стреми да покаже новото лице на Европа.

Във времето когато Европейският континент изживява началото на своята нова история, поглеждането към творческите енергии на различните страни е възможност за разширяване на диалога. Организаторите на изложбата – Сименс и HVB Банка Биохим, съвместно с галерия Хилгер от Виена, се интересуват от талантливите хора във всички европейски страни – независимо дали са членки на Европейския съюз или не. Съзидателната енергия не признава политически, икономически и географски граници. Именно в нейното обединяване партньорите от Сименс и HVB Банка Биохим виждат възможност за активен диалог между съседи и преосмисляне на ценностната система – едно от предизвикателствата, които стоят пред всички нас. Общият език на изкуството ще помогне да се разбере смисъла на понятието „обединена Европа”.

Проектът „CENTRAL. Ново изкуство от Нова Европа” дава възможност на млади автори от няколко европейски държави да покажат произведенията си пред разнообразна публика. Изложбата непрекъснато се разширява, подновява и адаптира към конкретните пространства. Досега тя е показвана в различни градове на Австрия, Босна и Херцеговина, Румъния, Словакия, Словения, Сърбия и Черна гора, Хърватска. 

Краят на изложбата ще бъде ознаменуван с концерт на стипендианти на „Международната лятна академия Прага-Виена-Будапеща” – институция на Университета за музика и изящни изкуства във Виена за обучение на млади музиканти. 







РУМЕН СКОРЧЕВ живопис и рисунки

07 Юни 2006 - 09 Юли 2006


 

Румен Скорчев е художник, чието име е значимо за съвременната българска графика и илюстрация. Завършил „Ландшафтна архитектура” в Лесотехническия университет в София през 1957 г. и „Илюстрация” в Художествената Академия в София през 1964 г., Румен Скорчев бързо извоюва своето място в българския художествен живот. Поколения са израснали с оформените от него издания, което го прави познат и обичан от българската публика. Творецът е не по-малко популярен и отвъд пределите на страната ни. От 1969 г. той участва в редица международни биеналета и представителни експозиции на илюстрацията, графиката, рисунката и живописта.
В настоящата изложба в Софийската градска художествена галерия са представени живопис и рисунки, създадени през последните години. Експозицията позволява да се изяви концепцията на Румен Скорчев за живописта.

Рисунките носят непосредствеността на творческия процес. Изградени чрез гъвкави и екстатични линии, те излъчват динамика, като показват виртуозно владеене на формата. 

В живописните си платна Румен Скорчев поставя проблема за традицията и приемствеността. Той интерпретира вечни общочовешки теми, митологични и исторически сюжети, пречупени през символната трактовка на асоциативно-метафоричния изказ. Картините съчетават ярък колорит, контраст и семантично натоварена композиция. Нещо повече, те онагледяват преноса, продължението на творческите търсения на автора от графиката към живописта. Като цяло експозицията показва трансформациите в пластическата концепция на Румен Скорчев по пътя от графиката към живописта през звучния колорит и богато варираща линия на рисунката. 

Уредник на изложбата: Даниела Чулова







Павлин Коцев живопис

01 Юни 2006 - 22 Юни 2006


 

„........Павлин Коцев рисува от натура, колоритът му е сочен, формата стабилно изградена... Интересът му е насочен към духовната
атмосфера, каквато излъчва всяка негова творба.”
Проф. д-р Валентин Ангелов


В настоящата експозиция са включени живописни творби, създадени през последните години. Изложбата е посветена на 70-годишнината на автора.

Павлин Коцев е един от най-изявените представители на съвременния български реализъм. Години наред той възпява с поетично вдъхновение красотата на родното си село Типченица и околностите му. За художника то е съкровище с неизчерпаеми сюжети.

Влюбен в хората, земята, морето и небето, Павлин Коцев се стреми да ги претвори в картините си като символ на пулсиращия живот. Художникът приобщава зрителя към богатия си живописен свят. Картините му отключват съкровени чувства у зрителя, предизвиквайки го да се наслади на красотата и величието на природата, и да не забравя своята духовна същност.


-----------------------------------------
Павлин Коцев е роден на 13 юли 1936 в село Типченица, Монтанско. Завършва специалност Графика в Националната художествена академия в София при проф. Веселин Стайков и проф. Евтим Томов. Специализира в Париж през 1974. Посещава Венеция и Флоренция. През 1982 г. продължава образованието си в Санкт Петербург и Москва. Художникът има 14 самостоятелни изложби. Негови творби са притежание на НМБИИ, СГХГ, почти всички художествени галерии в страната, Музей за изобразително изкуство А.С. Пушкин, Москва, колекцията Алойс Енглендер, Виена, частни колекции във Франция, Белгия, Германия, Кипър и др. 
Живее и работи в София.







МЯСТО ЗА СРЕЩИ Боряна Венциславова. Навън беше винаги тъмно

31 Май 2006 - 02 Юли 2006


 

„Навън беше винаги тъмно” поставя социален проблем в галерийно пространство – това е проект за жени, станали жертва на трафик на хора от Източна Европа – глобална индустрия с жива човешка плът – тема, дълго време подценявана от официалните власти у нас – без реална или поне адекватна реакция от общественото мнение – напротив – сблъсък със стереотипите на (пост-)патриархалното мислене – жената като изкупителна жертва за собственото си ... лекомислие?

Защо се показва такъв проект в България – именно затова, защото много от жертвите произхождат от тук, но за тях не се знае почти нищо у нас – за сметка на това страната се е прочула с тази „стока” в Централна и Западна Европа, където е създаден и проектът.

Идеята възниква като тема за дипломна работа на Боряна Венциславова в Университета по приложни изкуства, Виена. Авторката започва изследване, чийто резултат е мултимедийна инсталация – разговорите, срещите, сближаването с пострадалите жени провокират интервюта, фотографии и видео от реалния живот – този, който тече зад блясъка на свежия грим, кадифените завеси, червените фенери...

Яна Костова
Куратор на проекта







Тристан Жан-Вале. Феникс

25 Май 2006 - 02 Юли 2006


 

Соларен символ, емблема на възраждането, синоним на преобразяването – митът за Феникса, поел в себе си културни пластове от различни епохи, през октомври 2000 г. става предмет на тридневен колоквиум в Университета в Каен – Нормандия. Това здание, разрушено по време на бомбардировките на града през 1944 г., е реконструирано и тържествено открито през 1957 г. с бронзова скулптура, изобразяваща легендарната птица. Регионалният съвет на Долна Нормандия, търсейки продължение на тази тематика, възлага интерпретирането й в образи на Тристан Жан-Вале. Своята визия за превъплъщението, безкрайното обновяване и възраждане на духа и материята авторът представя в 32 мащабни черно-бели фотографии, предмет на настоящата изложба.

Групирани в 4 цикъла, творбите докосват идеята за Феникса като разговор с времето, като общуване с неуловимите и мощни движения на природата, като тънка игра между мимолетното и вечното. Сериите „Следи” и „Времето” , заснети предимно в Исландия и Нормандия, представляват поетично „вслушване” в природните форми – очарован от играта на водата и камъка, от подвижните форми на облаците и ледовете, фотографът внушава усещането за прилива на една кипяща природа, която безспирно се обновява. Като контрапункти на тях, сериите, озаглавени „Оксиморони” и „Излитане”, отвеждат към антропоморфно осмисляне на вселената: в първата от тях, заснета с участието на Изабел Льо Герн, Тристан Жан-Вале смесва личностните символи, за да постигне една вълнуваща мъжко-женска осмоза, единство на несъвместимости, хармония на противоположности. В серията „Излитане” авторът отдава почит на пламтящата птица чрез грациозното тяло на танцьорката Бланка Ли, търсейки в движението ритуалност, която го отвежда до същността на идеята за летене.

Изложбата на Тристан Жан-Вале е част от проявите, които се осъществяват успоредно с провеждащия се във Франция фестивал „България – европейска земя”. В рамките на този фестивал, от 2 май до 9 юни 2006, в над тридесет града в Нормандия, както и в Париж, ще бъдат организирани десетки изложби, концерти, литературни срещи, театрални ателиета, имащи за цел да покажат пред френската публика лицето на съвременната българска култура.

Проявите в София се осъществяват от френската асоциация „Балкан транзит”, Френската Асоциация за артистична дейност, Регионалния съвет на Долна Нормандия и с активната подкрепа на Френския институт в София.

-----------------------------
Тристан Жан-Вале е роден през 1954 г. Работи като фотограф от 1978 г. От 1980 г. е фотограф на Националния център за драматични изкуства на Нормандия. Неговите снимки върху съвременния танц фигурират в повечето книги на тази тема и се публикуват често във френската и чуждестранна преса. Работи активно по поръчка на много печатни издания, най-често – „Либерасион” и „Льо Монд”. От няколко години предмет на фотографиите му е традиционната музика на различни европейски страни, а от 2003 г. – музиката на Балканите. 







Никола Манев Живопис

11 Май 2006 - 03 Юни 2006


 

Никола Манев е сред български художници, чието творчество е свързано с едни от най-големите европейски културни центрове. Роден в град Чирпан (28.08.1940 г.), а по късно завършил художествената гимназия в София, той е приет през 1962 г. в Academie des Beaux Arts в Париж, където завършва класа по живопис на проф. Морис Брианшон. Почти веднага прави пробив като получава първа награда от големия конкурс Шаневар. Животът му става неизменна част от ритъма на европейската културна сцена. През 1981 г. е член на Управителния съвет на Есенния салон в Париж. Живее и работи в ателието си в Ил Сен Луи, което се превръща в негов пристан след всичките му авантюристични пътувания по света (Аризона, Колорадо, Тунис, Женева, Лондон, Дюселдорф, Таити, Франкфурт и др.). Автор е на над 2500 творби, голяма част от които са притежание на музеи, обществени и частни колекции в над 25 държави.

Живописта му трудно може да бъде определена еднозначно или описана със строга терминология. Тя е фантастична, като приказка от далечни времена, дълбоко асоциативна и многопластова, като времето, в което живеем. Платната на Манев носят магнетичния заряд на странните земни формирования на българската природа /Тракийската низина, Мелник, Белоградчишките скали/ и изтънчения колорит на „импресионистичния” Париж. С годините той създава собствен пластичен език, който показва авторски прочит на абстрактното и фигуративното в живописта. Създава композиции, които рушат формата, но същевременно изграждат чрез светлината образи, въздействащи със силата на подсъзнателното. 

Никола Манев е събирателен образ на твореца – космополит, който със своята принадлежност както към българската, така и към френската култура, успява да ни убеди, че всички ние сме част от голямото семейство на европейската културна история.







Георги Попов - Джон. Живопис, рисунки, илюстрации Изложба, посветена на 100 години от рождението му

28 Април 2006 - 28 Май 2006


 

Георги Попов – Джон /1906-1960/ е от онези български художници, чието творческо развитие се свързва с Европейските художествени процеси. Той живее и твори през първата половина на 20-ти век. За съжаление, името му не е сред най-популярните в българското изобразително изкуство, а разнообразното му творчество все още не е достатъчно популяризирано и задълбочено изследвано. 

Кой е Георги Попов – Джон? Той е интересна личност, един от известните български бохеми, човек с богат спектър от творчески интереси. Работи в областта на живописния портрет, пейзажа, голото тяло, натюрморта, фигуралната композиция. Изявява се в сферата на монументалната украса, приложната графика и сценографията. Освен това, е и блестящ майстор на перото – пише поредица от статии, посветени на различни културни събития и художествено-пластически проблеми.

През своя творчески път Джон Попов преминава през различни етапи. Особено плодотворно за него се оказва пребиваването му във френската столица от 1930 до 1935 и от 1937 до 1939. По това време той става част от френския художествен живот. Запознава се отблизо с френското изкуство, с представители на сюрреализма, футуризма и кубизма, с живописния език на Парижката школа. Въпреки влиянията, Джон Попов съхранява своя характерен артистичен почерк. 

В периода 1947-1948 художникът живее и работи в Швеция, където създава илюстрации. От това време датират и акварелите му, които се отличават с изключителна колоритност.

От края на 40-те години до 1960 г. Джон Попов работи изцяло с пастел. Разработва темата „Рибари” в цикъл подготвителни рисунки и картини. Привлечен е от жанра на натюрморта. 
Изложбата в Софийската градска художествена галерия включва около 75 творби – живопис и рисунки, и 6 книги с илюстрации. Произведенията са притежание на СГХГ, НХГ, ХГ Ямбол, ХГ Бургас, НХА, ателие-колекция Светлин Русев, НБКМ и частни колекции. 

Целта на експозицията е да представи образа на човека и твореца Джон Попов, като покаже всичко онова, което се е съхранило до днес и по този начин напомни за мястото на художника в културната ни история. 

Изложбата е съпътствана от цветен каталог.

Куратор на проекта е Румяна Константинова.







(ГР)АДСКИ ПРИКАЗКИ

20 Април 2006 - 26 Май 2006


 

Тази изложба показва работи, посветени на София. Авторите им реагират на динамичните промени, които протичат в града през последните десетина години. Следвайки огромните социални сътресения на “обществото в преход”, образът на столицата се изменя всеки ден, всеки час, всяка минута. 

Художниците изразяват своята гледна точка към случващото се. Понякога тя е критична, друг път – носталгична, понякога е иронична или хиперболизираща. Изразните средства: фотография, живопис, видео, нет-арт, инсталация и др., маркират разширената територия на изкуството ни през последните 15 години. Обединяващото в творбите е желанието за диалог по повод настоящето и бъдещето на града, в който живеем.

СГХГ притежава богата колекция от творби, посветени на столицата, от началото на 20-ти век до края на 80-те години. В тях носталгично-романтичната визия постепенно се променя и отстъпва място на урбанистичните утопии. Любопитно е да се проследи как днес художниците виждат София. Техните визуални коментари – макар и в случая конкретно вдъхновени от действителността, често пъти звучат нереално, приказно. А приказките често пъти са и страшни. Затова и изложбата е наречена “(ГР)АДСКИ ПРИКАЗКИ”. Нека зрителят прецени къде завършва реалността и къде започва авторската фантазия. И все пак да не забравяме – приказките винаги са с положителен край.

Участници: Лъчезар Бояджиев, Калина Димитрова, Надежда Ляхова, Кирил Прашков, Калин Серапионов, Самуил Стоянов, Красимир Терзиев, Коста Тонев, Вероника Цекова, Димитър Яранов.

Куратор на изложбата е Мария Василева.





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery