Идеята за съвместна изложба се ражда до известна степен случайно, продиктувана от творчески разговори и работа след завършване на магистърска степен по метал в Националната художествена академия. Художничките решават, че едно съвместно представяне на двама автори би било предизвикателство, както и експеримент с намирането на обща концепция и подчертаването на сходства и различия. Така се стига до идеята за „Медали и метали” – един интересен поглед във вътрешния свят на авторките, изразен чрез многоликия метал.

Художничките са заинтригувани от контраста, който се получава при съпоставянето на летия месингов медал и фабрикуваните форми на стоманата, и други нетрадиционни материали. Интересно е и асоциативното преминаване на една форма в друга, взаимното им подкрепяне, независимо от коренната разлика.

Анастасия Андреева представя серии от лети медали, една от които „Реална нереалност” деконсртуира обема на известен софийски паметник по нерелаен начин. Тя показва и новите си конструирани стоманени пластики с оптични детайли.

Надя Грийн показва лети медали, в контраст с други материали и по-големи формати.

LES YEUX OUVERTS ОТВОРЕНИ ОЧИ Бенетон празнува 40-та си годишнина с фотоизложба

17 Октомври 2006 - 03 Ноември 2006

Настоящата експозиция е посветена на 40-годишнината на марката и включва най-известните и рекламни послания. Представят се повече от 100 фотоса, които проследяват важни акценти от историята на марката – архивни снимки, известни модели, позирали за Бенетон, социални кампании на Fabrica към World Food Organizationи едни от най- скандалните рекламни проекти.

Атанас Жеков (1926-2006) Живопис

12 Октомври 2006 - 03 Ноември 2006

Изложбата, посветена на юбилейната 80-годишнина на художника, представя неговия дълъг и богат творчески път с над 70 платна, рисувани в различни периоди на артистичното му развитие.

Атанас Жеков е художник с изявен стил. През годините той остава верен на дълбокото лично усещане за колорит и форма, а пластичните му търсения с убеденост и последователност изграждат ярко индивидуално присъствие
в художествения ни живот. Творчеството му, заредено от жизненото и пълнокръвно изживяване на действителността, е съчетание от аналитично вглъбяване и дълбока, експресивна емоционалност.

Изявен пейзажист, Атанас Жеков постига изразителност, категоричност и дълбочина и в областта на натюрморта и портрета. Неговите овладени качества на рисувач и живописец, съчетани с темпераментното вживяване в колорита, превръщат платната му в развълнувана изповед към една богата, хармонична, трептяща от живот, светлина и одухотворени емоции реалност.

За изложбата в СГХГ са подбрани предимно пейзажи, изпълнени с маслени бои. Те дават на зрителя възможност да се докосне до пластичните открития, артистичните и човешки послания на художника, който наскоро завърши жизнения си път.

----------------------------------------------------

Атанас Жеков е роден на 26 август 1926 г. в гр. Карнобат. Завършва живопис в Художествената академия в гр. София при проф. Илия Петров и проф. Панайот Панайотов (1947–1953). Член на СБХ от 1953 г. Директор на СГХГ (1965–1972). Преподавател в катедра „Рисуване“ при Художествената академия (1972–1986).
Участвал в повече от 45 ОХИ и други колективни изложби, както и в международни изложби и пленери: Младежки фестивал в Букурещ (1953); Париж – галерия Шарпантие (1963): Берлин (1967); Токио (1970); Шчечин (1972); Айслебен - Германия (1979) и др. Има над 25 самостоятелни изложби в страната и чужбина.
Организира художествена галерия в Карнобат (1972) и дарява на родния си град 56 миниатюри – живопис и графика (1982) и др. (1996).
Награди за живопис: награда на СБХ (1965); ОХИ – гр. Смолян (1968); почетен знак на гр. Шчечин (1972); Носител на орден „Кирил и Методи“ – първа стенен (1967) и др.
Негови творби се намират в НХГ, СГХГ, министерства, музеи и художествени галерии, както в страната, така и в чужбина – Полша, Германия, Русия, Словакия, Гърция, Япония и др.
Умира през 2006г. в София.

Андрей Янев Тиха светлина. Едно пътуване до Света гора

11 Октомври 2006 - 03 Ноември 2006

Идеята за създаването на изложбата „Тиха светлина” се ражда след пътуване на художника Андрей Янев до Света гора /Атон/ в рамките на проекта на Нов български университет: „Атон в българската култура и словесност”.

Андрей Янев условно разделя експозицията на две части. Акварелите представляват реалистични пейзажи, които запознават зрителя с външния облик на Света гора. Основният акцент в изложбата „Тиха светлина” е поставен върху живописта. В нея авторът се опитва да пресъздаде в цветове и образи духът, атмосферата и силата на божественото присъствие в Атон.

Настоящата изложба предоставя уникална възможност да усетим емоционалното и духовно въздействие на Атон. Да се „вслушаме” в тихата светлина, която изпълва платната на художника и ни кара да се вгледаме навътре в себе си.

------------------------------------------------------
Андрей Янев е роден в Бургас. Завършва НХА – специалност „Стенопис” при проф. Мито Гановски. Специализира художествен емайл при проф. Таласчук в ХА „Вера Михова” – Санкт Петербург, Русия.
Член на Съюза на българските художници.
В периода 1992-2006 има над 25 самостоятелни изложби в страната и чужбина. Участва в редица общи изложби, конкурси и пленери.
Негови творби са притежание на: Националната Художествена Галерия в София; фондация “SINAIDE GHI” – Рим, Италия; Художествените галерии в Балчик, Каварна, Враца и др.

Яп де Руиг - ВЛАСТТА НА НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО Със съдействието на Посолството на Кралство Нидерландия и фондация Мондриян

20 Септември 2006 - 08 Октомври 2006

По средата на своето обучение в Академията за изкуства Минерва в северната част на Холандия Яп де Руиг си казва: „Стига толкова изкуство.” Една сутрин той се събужда и просто напуска дома си, отправяйки се на юг. Пристига в една ферма във Франция и остава там няколко години.

По-късно той започва да пътува като фотограф-документалист, заедно със своята съпруга, холандската писателка Мариет Меестер. Почти десет години те нямат точен адрес. Особено пътешествията им из Румъния, където живеят с възможно най-бедните цигани, оставят дълбоки следи в тях.

През 1992 г. Яп де Руиг решава да се върне към визуалните изкуства, за да може да отрази, това което е видял, докато е пътувал. Тъй като той, особено по време на престоя си във Франция, се запознава отблизо с навиците на домашните животни, е очевидно, че ще използва техния живот като метафора на човешкото съществуване.

От 1998 г. видеото става основното изразно средство на художника. През 2000 г. Яп де Руиг прави всяка седмица по един кратък видеофилм. Той експериментира с тоталната свобода, не само предизвиквайки своите идеи за изкуството и живота, но също и видеото като изразно средство. След една година „52 седмици” е поредица от почти два часа. През 2002 г. той завършва една серия от 21 нови видеа със заглавие „Ние сме поезия”.

Работите на Яп де Руиг са показвани по телевизия ARTE (разпространявана в 34 държави), на филмовия и видео фестивалите в Касел, Германия, в музея Reina Sofia в Мадрид. През ноември 2002 г. получава наградата Premio New Art в рамките на фестивала New Art. Наградата е за серията от 10 видеофилма със заглавие „Десет пръста”. Работата става част от колекцията на Музея за съвременно изкуство в Барселона MACBA.

От октомври 2003 до октомври 2004 Яп де Руиг показва селекция от видеа в 25 художествени пространства в Европа.

„Властта на несъвършенството” е самостоятелна изложба от девет видеоинсталации. Тя пътува от Берлин, Кронинген, Рига, Талин, Скопие, минава през София, за да продължи към Барселона, Милано и Лисабон.

Главни действащи лица в работите на Яп де Руиг са предимно животни или техни символи. Ние, като природни същества, естествено се стремим да се идентифицираме с животното, което наблюдаваме. Използвайки животинския свят, Де Руиг създава метафори и обрати, за да задава въпроси или да прави изявления относно човешкото съществуване. Хуморът и естетиката играят съществена роля в превръщането на неприемливите страни на живота в приемливи.

Борбата, 1998
В кръг от светлина човек и животно се въртят един около друг, блъскайки се взаимно на ляво и на дясно. Представител на човешкия вид и представител на природата са в непрекъсната борба. Няма да има победител. Инсталацията е за битката между човека и природата, за битката между човека и човека, за битката между човека и неговата собствена вътрешна натура.

Човек, 1999
Пръскащо слюнки малко създание върху човешка длан. Пет личинки са залепени една за друга с бързо съхнещо лепило и имат малка картонена глава. Краят на една от личинките функционира като набъбнал пенис. Какво виждате на видеото? Пет буболечки с парче картон? Или уязвим хуманоид с еластичността и двигателната сръчност на бебе? Дали сте прекалено-сантиментален-нереалистичен-защитник-на правата-на животните или сте толкова скован, че намирате всичко това просто за „занимателно”? Всъщност вие виждате живи същества, които се опитват да се освободят. И осъзнавате ли, че ръката на техния създател във всеки един момент може да се затвори и да ги смачка?

Галене на мъртво животно, 1998/2006 - текст
В началото на своите двайсет години художникът живее във ферма. Решаващ период в живота му, който му помага да преодолее много тежка депресия. Мислейки си за този период, той записва върху един лист ежедневни случки, които си спомня. Сто и шейсет изречения, които дават началото на красиви малки филми в главата. Но в нечия друга глава, възпроизвеждането на тези филми може да бъде изопачено. Думите могат само да бъдат средство за предаване на образи, когато читателят има подобен опит. „Да галиш мъртво животно? Отвратително! Това не се прави.”

Nosotros y nosotros (Ние и ние), 2003
Във филма виждаме лявата ръка на художника, която се плъзга безгрижно във водата, като че ли е риба. Появява се цял рибен пасаж. Изведнъж дясната ръка влиза във водата и хваща някои от рибите. Отново художникът използва живота и навиците на животните като метафора на човешкото съществуване. Човекът е като змия, хапеща собствената си опашка. Съдбата в голяма степен е зависима от произвола на късмета.

Властта на несъвършенството, 2004
Стотици птици летят над планински пейзаж. Когато някои от тях преминат по-наблизо, осъзнаваме, че са направени от човешка ръка. Осъзнаваме също, че тези птици правят нещо невъзможно – летят само с едно крило. Филмът се занимава с необикновените способности на човека да преодолява собственото си несъвършенство, липса на материално благополучие или социална
дезориентираност.

Искам да съм смел, 2004
Змия, направена от двете ръце на художника, изкачва дърво. Когато животното е извън полезрението ни, то изведнъж пада на земята. Но изпълнено с кураж, започва да се изкачва отново. Филмът говори за желанието да бъдем куражлии до смъртта, на също така за невъзможността и безполезността на същото.

Товарът, 2005
Това е една инсталация с две прожекции. Единият прожектор показва високо на стената бял отворен прозорец. Виждаме художникът, застанал зад него. Той повдига камък от перваза на прозореца и го хвърля. След това вторият прожектор, който насочва вниманието ни към пода, се включва. В кръг от светлина камъкът удря пода. Издавайки силен звук, камъкът се върти
насам-натам и след това спира. Изглежда, че камъкът всъщност е главата на художника. „Товарът” или може би трябва да го наречем „Да се отървем от товара” се занимава с безкрайния процес на отърсване от менталните щампи на младостта.

Въртележка, 2005
В тази работа мъртва гъска се полюшва. Гъската е направена от ръката на художника.

ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ Куратори: Мария Василева и Даниела Радева

16 Септември 2006 - 07 Октомври 2006

Важно съобщение е изложба, която показва работи на съвременното българското изкуство, базирани върху употребата на текст. Текстът се появява за първи път в изкуството в края на 60-те години на 20-ти век и продължава да се използва активно като смислов и визуален елемент и днес. Той е основна част или важен акцент в редица произведения, изграждащи историята на съвременното изкуство в България през последните 15 години.

В изложбата участват 33 автори от няколко поколения: Аделина Попнеделева, Алла Георгиева, Боряна Драгоева (Боряна Росса), Валентин Стефанов, Венцислав Занков, Вероника Цекова, Георги Ружев, Георги Тушев, Димитър Трайчев, Елена Панайотова, Иван Кюранов, Илиян Лалев, Йоан Кирилов, Калин Плугчиев, Калин Серапионов, Кирил Прашков, Красимир Добрев, Красимир Терзиев, Коста Тонев, Лъчезар Бояджиев, Мария Зафиркова, Надежда Олег Ляхова, Недко Солаков, Николай Чакъров, Нина Ковачева, Правдолюб Иванов, Расим, Самуил Стоянов, Сашо Стоицов, Силвия Лазарова, Стефан Николаев, Хубен Черкелов, Юри Стайков. Общото между техните произведения е, че всички те по един или друг начин включват текста като неразделна част от образа, а различното е в начините на неговото използване и в изразните средства: живопис, рисунка, текстил, обект, фотография, видео, инсталация и др. Представените работи са създадени през последните 15 години и разкриват етапите, през които преминава употребата на текста, както и разнообразните начини на прилагането му във визуалните изкуства.

Някои от творбите се показват за първи път в България. Специално за изложбата са възстановени изчезнали или унищожени работи. Други са създадени по този повод. В едно пространство присъстват значими творби като: Важно съобщение на Недко Солаков, участвала във Венецианското биенале през 1999, Автопортрет върху манифеста на немските анархисти по въпросите за източна Европа на Георги Ружев от Международното биенале на съвременното изкуство, Истанбул, 1992, Говорещи павета на Кирил Прашков, показана в изложбата В дебрите на Балканите в Касел през 2003, и др. Нови работи с текст създадоха най-младите участници: Коста Тонев, Самуил Стоянов и Юри Стайков.

По повод на изложбата е издаден каталог, в който са включени 150 произведения на 35 художници, създадени в периода 1987-2006 г. Изданието съдържа изчерпателна информация за всички публикувани работи и представлява важен документ за историята на съвременното българско изкуство.

Изложбата и каталогът са реализирани с подкрепата и съдействието на "Фонд за дебютни проекти в областта на съвременните изкуства и култура", Център за медийни изкуства Интерспейс, Художествена галерия „Петко Чурчулиев” Димитровград, Ксела България ЕООД, Обитех, Sign Café.

Румен Гашаров живопис

14 Септември 2006 - 12 Октомври 2006

Името на Румен Гашаров се свързва с най-интересните процеси в българското изкуство през последните няколко десетилетия. Настоящата изложба е посветена на 70-годишнината на художника и включва творби от всички периоди на творческата му дейност.

Със своите платна, чиято основна тема е човекът в неговото ежедневие, Гашаров постоянно провокира публиката и критиката. Обикновените предмети от бита се превръщат в инструмент, чрез който авторът създава един съвременен фолклор от градски тип. Този „веществен” арсенал Гашаров помества в маслените картини и колажите си с присъщия си усет за гротескно и иронично. Ковьорчета и дантели, пърхащи ангелчета и панаирджийски стрелбища, афиши и изрезки от вестници, всички те подреждат един български вариант на поп-арта. Подчертаният наивистичен маниер, използван от художника, е изведен до изискан живописен стил. Лиризмът, който носят персонажите му, противно на очакването, е извлечен от баналното, кичозното, от онова, което е така близко до маниера на всекидневното. Свежестта в платната на Гашаров идва от тънкия усет на художника и познаването на човешката душа, от умението му да пресъздава с лаконизъм онези моменти от масовата култура, които през годините най-ярко разкриват човека и неговото битие. Кредото на художника: „Обичам простата хубост на обикновените неща”, е съчетано с висока пластична култура на художествения изказ.

Специален интерес представлява цикълът от картини със софийска тематика – пейзажи, фигурални композиции и др. Авторът пресъздава духа на времето, запечатвайки атмосферата на града в едно недалечно минало.

Представените творби са притежание на СГХГ, Националната художествена галерия, Домът на хумора и сатирата в Габрово, Националния дворец на културата, художествените галерии в Сливен, Велико Търново и Смолян, както и на художника.

CENTRAL Ново изкуство от Нова Европa

30 Юни 2006 - 22 Юли 2006

24 художници от Австрия, Босна и Херцеговина, България, Румъния, Словакия, Словения, Сърбия и Черна гора, Унгария и Чехия се представят в една необикновена пътуваща изложба. Живопис, видео, обекти, инсталации, принтове са обединени в колекция, която се стреми да покаже новото лице на Европа.

Във времето когато Европейският континент изживява началото на своята нова история, поглеждането към творческите енергии на различните страни е възможност за разширяване на диалога. Организаторите на изложбата – Сименс и HVB Банка Биохим, съвместно с галерия Хилгер от Виена, се интересуват от талантливите хора във всички европейски страни – независимо дали са членки на Европейския съюз или не. Съзидателната енергия не признава политически, икономически и географски граници. Именно в нейното обединяване партньорите от Сименс и HVB Банка Биохим виждат възможност за активен диалог между съседи и преосмисляне на ценностната система – едно от предизвикателствата, които стоят пред всички нас. Общият език на изкуството ще помогне да се разбере смисъла на понятието „обединена Европа”.

Проектът „CENTRAL. Ново изкуство от Нова Европа” дава възможност на млади автори от няколко европейски държави да покажат произведенията си пред разнообразна публика. Изложбата непрекъснато се разширява, подновява и адаптира към конкретните пространства. Досега тя е показвана в различни градове на Австрия, Босна и Херцеговина, Румъния, Словакия, Словения, Сърбия и Черна гора, Хърватска.

Краят на изложбата ще бъде ознаменуван с концерт на стипендианти на „Международната лятна академия Прага-Виена-Будапеща” – институция на Университета за музика и изящни изкуства във Виена за обучение на млади музиканти.

РУМЕН СКОРЧЕВ живопис и рисунки

07 Юни 2006 - 09 Юли 2006

Румен Скорчев е художник, чието име е значимо за съвременната българска графика и илюстрация. Завършил „Ландшафтна архитектура” в Лесотехническия университет в София през 1957 г. и „Илюстрация” в Художествената Академия в София през 1964 г., Румен Скорчев бързо извоюва своето място в българския художествен живот. Поколения са израснали с оформените от него издания, което го прави познат и обичан от българската публика. Творецът е не по-малко популярен и отвъд пределите на страната ни. От 1969 г. той участва в редица международни биеналета и представителни експозиции на илюстрацията, графиката, рисунката и живописта.
В настоящата изложба в Софийската градска художествена галерия са представени живопис и рисунки, създадени през последните години. Експозицията позволява да се изяви концепцията на Румен Скорчев за живописта.

Рисунките носят непосредствеността на творческия процес. Изградени чрез гъвкави и екстатични линии, те излъчват динамика, като показват виртуозно владеене на формата.

В живописните си платна Румен Скорчев поставя проблема за традицията и приемствеността. Той интерпретира вечни общочовешки теми, митологични и исторически сюжети, пречупени през символната трактовка на асоциативно-метафоричния изказ. Картините съчетават ярък колорит, контраст и семантично натоварена композиция. Нещо повече, те онагледяват преноса, продължението на творческите търсения на автора от графиката към живописта. Като цяло експозицията показва трансформациите в пластическата концепция на Румен Скорчев по пътя от графиката към живописта през звучния колорит и богато варираща линия на рисунката.

Уредник на изложбата: Даниела Чулова

Павлин Коцев живопис

01 Юни 2006 - 22 Юни 2006

„........Павлин Коцев рисува от натура, колоритът му е сочен, формата стабилно изградена... Интересът му е насочен към духовната
атмосфера, каквато излъчва всяка негова творба.”
Проф. д-р Валентин Ангелов

В настоящата експозиция са включени живописни творби, създадени през последните години. Изложбата е посветена на 70-годишнината на автора.

Павлин Коцев е един от най-изявените представители на съвременния български реализъм. Години наред той възпява с поетично вдъхновение красотата на родното си село Типченица и околностите му. За художника то е съкровище с неизчерпаеми сюжети.

Влюбен в хората, земята, морето и небето, Павлин Коцев се стреми да ги претвори в картините си като символ на пулсиращия живот. Художникът приобщава зрителя към богатия си живописен свят. Картините му отключват съкровени чувства у зрителя, предизвиквайки го да се наслади на красотата и величието на природата, и да не забравя своята духовна същност.

-----------------------------------------
Павлин Коцев е роден на 13 юли 1936 в село Типченица, Монтанско. Завършва специалност Графика в Националната художествена академия в София при проф. Веселин Стайков и проф. Евтим Томов. Специализира в Париж през 1974. Посещава Венеция и Флоренция. През 1982 г. продължава образованието си в Санкт Петербург и Москва. Художникът има 14 самостоятелни изложби. Негови творби са притежание на НМБИИ, СГХГ, почти всички художествени галерии в страната, Музей за изобразително изкуство А.С. Пушкин, Москва, колекцията Алойс Енглендер, Виена, частни колекции във Франция, Белгия, Германия, Кипър и др.
Живее и работи в София.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29