Калина Тасева е разностранен автор, който работи в почти всички жанрове. Тя започва творческия си път с картини на историческа и възрожденска тематика. Първата творба след завършване на Художествената академията е “Левски пред съда”. Поколения българи познават и помнят създадения от художничката образ на Апостола.

Важно място в изкуството на Калина Тасева заемат голямоформатните исторически композиции, портрети на комити и женски образи, символизиращи Освобождението. Тези произведения излъчват силата на себеотрицанието, на готовността за саможертва в името на свободата. Калина Тасева създава едни от знаковите исторически образи в българското изобразително изкуство.

Сред вглеждането в историята и в нейните герои, пейзажът винаги намира място. Мощни и категорични, романтични и нежни, тъжни и тревожни, сурови и експресивни, пейзажите на Калина Тасева са създадени със замах и с чувство. В тях отново е изобразена България, една тайнствена магическа земя, изпълнени с история, митология и легенди.

Изложбата на голямата българска художничка Калина Тасева представя над 90 живописни творби, създадени в периода 1954-2008 г., собственост на СГХГ, НХГ, художествените галерии в Благоевград, Велико Търново, Габрово, Добрич, Казанлък, Карлово, Кюстендил, Ловеч, Пазарджик, Перник, Плевен, Русе, Силистра, Сливен, Ямбол, както и на авторката. Ретроспективният характер на експозицията очертава богат артистичен път, който преминава през разностранна и динамична творческа активност.

Калина Тасева е родена през 1927 г. в София. Завършва живопис в Художествената академия в София през 1952 г. при проф. Дечко Узунов и проф. Илия Петров. Член на Съюза на българските художници от 1953 г. Избирана е многократно в ръководството на Съюза на българските художници. От 1984 г. е член-кореспондент на Съюза на австрийските художници “Кюнстлер Хаус”, Виена. Носител е на множество престижни отличия, сред които са наградите: „Владимир Димитров – Майстора”, 1974 г., „Захари Зограф”, 1975 г., награда на Второто триенале на реалистичната живопис, 1976г., „Никола Петров”, 1999 г.; както и ордени: Народна република България –
първа степен, 1984 г., “Св. Св. Кирил и Методий” – първа степен, 2008 г. Творбите на Калина Тасева са собственост на НХГ, СГХГ, художествените галерии в страната и частни галерии у нас и в чужбина, сред които колекциите на проф. д-р Петер Лудвиг /Германия/, на г-н Юго Вутен /Белгия/, на акад. Светлин Русев /София и Плевен/.

SOCIETE GENERALE Избрани творби от колекцията съвременно изкуство

17 Октомври 2008 - 07 Ноември 2008

Всеки, който попадне в представителната сграда на Societe Generale в Париж в модерния квартал Дефанс, не може да не бъде впечатлен от произведенията на изкуството, населяващи цялото пространство. Модерни и предизвикателни, те провокират сетивата и предразполагат към едно динамично съвременно общуване.

Началото на колекцията е поставено през 1995 г. Първоначалната идея закупените творби да украсяват офисите и конферентните зали се разраства и след 2003 г. мащабът на колекцията позволява отдаването на творби на музеи във Франция и други страни. Днес тя включва над 170 произведения от автори от различни държави и поколения, които работят в разнообразни стилове. Независимо от нарочно еклектичния й характер, с нарастването на колекцията се обособяват три основни посоки: абстрактна живопис, фотография и скулптура. Световни имена като Пиер Алешински, Пиер Сулаж, Антони Тапиес, Анди Уорхол и Сол Люит присъстват редом с млади таланти от края на 20-ти и началото на 21-ви век.

Изложбата в България се организира съвместно със Societe Generale Експресбанк. Подборът на произведенията е направен от екипа на Софийска градска художествена галерия и включва 19 художници с 48 живописни творби, рисунки и фотографии. Идеята е да се покаже разнообразието на една корпоративна колекция и възможностите, които тя дава за културен обмен в международен мащаб.

МАРИО ЖЕКОВ 110 години от рождението

17 Октомври 2008 - 07 Ноември 2008

Изложбата представя 74 платна и рисунки, селекционирани от изкуствоведа Марин Добрев - директор на Старозагорската художествена галерия. Творбите са собственост на Градската художествена галерия в Стара Загора, Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Градската художествена галерия в Бургас, Градската художествена галерия в Сливен, Градската художествена галерия в Казанлък и частни колекции.

Марио Жеков (Марин Тодоров Жеков) е един от най-значимите български маринисти, влюбен в деликатното докосването на водата до брега, в трептенето, породено от играта на светлината и сянката. Неговото творчество е резултат от стремеж към спокойствието и хармонията, характерен за българските пейзажисти, рисуващи в периода между двете световни войни.

Художникът е роден в Стара Загора на 16 октомври 1898 година. Учи с прекъсвания в Държавното художествено индустриално училище в София и Парижкото рисувално училище. Пейзажите от пътуването му от Цариград през 1921 година са най-ранните убедителни свидетелства за неговия талант. В тях се наблюдава разнообразие на пластични похвати, което ще съпътства цялото му творчество. През 30-те и началото на 40-те години Марио Жеков достига върховете на творческата си зрялост. Това е време на пътуване из френското крайбрежие, Балчик и Варна, Несебър и Созопол, Беломорието и Охрид. Особено продуктивна за него е 1937 година, преживяна в Дубровник. Популярността на тези пейзажи и възторзите на хърватската публика водят до самостоятелни изложби в Прага, Будапеща и Букурещ.

Социалните размествания след Втората световна война маргинализират художниците пейзажисти. Марио Жеков се препитава от рекламни брошури за българското Черноморие. Умира на 3 август 1955 година.

SHORTLIST 2008 Наградата Гауденц Б. Руф

09 Октомври 2008 - 07 Ноември 2008

Наградата Гауденц Б. Руф е основана през 2007 година от бившия посланик на Швейцария в България, който по време на престоя си тук от 1995 до 2000 година се запознава отблизо с богатия културен живот на страната и се убеждава в нейния артистичен потенциал.

Наградата се финансира от фонд, създаден в Швейцария. Целта й е да пропагандира постиженията в областта на визуалните изкуства в България, като се фокусира към по-младото поколение.

Ежегодно наградата се връчва на един млад и на един утвърден художник в рамките на регламентиран конкурс (www.ruf-award.org).

Първият конкурс се провежда през 2007 г. и победителите са Светозара Александрова и Красимир Терзиев.

През 2008 наградата Гауденц Б. Руф се връчва за втори път.

Членовете на журито са: Камен Балкански, София; Лъчезар Бояджиев, София; Лучия Корай, Цюрих; Елена Панайотова, София; Хедвиг Заксенхубер, Виена; Гауденц Б. Руф, Берн.

През май месец журито номинира шестнайсет художници:

Категория Млади художници: Димитър Генчев, София; Станимир Генов, София; Ивайло Христов, София; Никола Михов, София; Бора Петкова, София; Желко Терзиев, София; Деян Янев, София.

Категория Утвърдени художници: Мариела Гемишева, София; Дейвид Хейууд, Пловдив; Иван Костолов, Пловдив; Наташа Кюпова, Пловдив; Илиян Лалев, София; Тодор Ламбов, София; Теодор Лихо, София; Аделина Попнеделева, София, Петер Цанев, София.

Техни работи ще бъдат представени в съпътстващия каталог и в изложбата в Софийска градска художествена галерия.

Победители:
Категория Млади художници: Бора Петкова
Категория Утвърдени Автори: Аделина Попнеделева

ГРАДИНИ НА ПАМЕТТА 80 години запазена история на София

08 Септември 2008 - 03 Октомври 2008

Изложбата представя четири институции – Софийски исторически музей, Столична библиотека, Софийски държавен архив и Софийска градска художествена галерия – които имат общо начало.

През 1928 г., по повод честванията на половинвековния юбилей от Освобождението на София и 1000-годишнината от Златния век на българската книжнина, със заповед на тогавашния кмет на града генерал Владимир Вазов се учредява Столичен общински музей.
Така се поставя началото на събирането на материални свидетелства за историята, културата и изкуството на София – книги, документи, снимки, карти, планове, археологически находки, предмети от бита, скулптури, живописни платна, графики.

Музеят обитава различни адреси от 1929 до 1941 г., когато се открива специална сграда на пл. „Бански” 3 (разрушена по време на бомбардировките през март 1944 г.). През 1948 г. част от художествения фонд на музея е прехвърлена на новосъздадената Национална художествена галерия. През април 1952 г. от Градския музей се отделят библиотеката и архивът, а през октомври същата година Музеят за история на София и Градската галерия са обявени за самостоятелни институции.

Днес, 80 години след далновидното създаване на Градския музей, дал началото на четири значими не само за София институции, те имат свои самостоятелни адреси и път на развитие.

Изложбата е изследване на историческата и художествена памет и показва над 150 експоната – картини, скулптури, книги, документи, фотоси.

Изложбата е съпътствана от двуезичен каталог.

Три забравени колекции 75 години Ротари България

17 Юни 2008 - 06 Юли 2008

Изложбата Три забравени колекции се организира по случай 75 години от създаването на първия Ротари клуб в България и включва произведения от колекциите на ротарианците от предвоенния клуб Любен Божков, Никола Василев и Генчо Стайнов.

Проектите, свързани с културни прояви, са традиционни за дейността на ротарианците и техният бюлетин редовно информира за изкуството в България. Клубът е домакин на софийския интелектуален елит - между гостите са Александър Божинов, Александър Добринов, Сирак Скитник, Райко Алексиев, проф.Никола Михайлов. Софийските ротарианци колекционират работи от Константин Щъркелов, Бенчо Обрешков, Иван Христов, Никола Танев, Борис Георгиев, Атанас Михов, Андрей Николов и много други. В ролята на меценати се отличават Сергей Калянджиев, Добри Кършев, братя Пееви, д-р Н. П. Николаев, Генчо Стайнов, инж. Георги Атанасов.

С обществото на Ротари е свързано името на Александър Добринов, представен в клуба през 1934 г. от своя приятел инж. Цвятко Кадийски. До 1938 г. художникът създава над 70 портрета-шаржове на ротарианци и техни гости, повечето публикувани в ротарианското списание. Добринов е автор на груповия портрет “Ротари клуб – София” (1936), от който е запазено само едно цветно факсимиле, след като оригиналът изгаря по време на бомбардировките през 1944 г. На Добринов дължим и един великолепен портрет на гостувалия през 1936 г. президент на Ротари Интернешънъл Уилям Мание, както и портрета на спасителя на българските евреи Димитър Пешев, направен по време на посещението му в клуба. При едно от гостуванията си, бащата на българската карикатура Александър Божинов, вместо да изнесе ротарианско слово, рисува свой автопортрет, подписва го и го подарява на Ротари. Този портрет е публикуван през 1938 г. в клубното списание. Първият представител на артистичните среди, приет в Ротари клуб през 1936 г. е Дечко Узунов, който създава портрет на първия българин ротарианец Събо Николов. Същата година под патронажа на Ротари клуб – София и на българския посланик в Прага Иван Попов (член-основател на клуба), в чехословашката столица е организирано тържество по случай осемдесетата годишнина на Иван Мърквичка. Година по- късно клубът организира дискусия на тема “Архитектурата и синтеза й с изкуството”, подбудена от ротарианците арх. Михайловски, арх. Васильов и Дечко Узунов.

В настоящата изложба Ротари клуб – София представя колекциите, наследени от Никола Василев, Любен Божков и Генчо Стайнов. Произведенията, включени в изложбата, се представят за първи път в публична експозиция.

Никола Василев е роден в Трън през 1884 г. Следва медицина в Гант, а по-късно право в Брюксел. Прекъсва следването си, за да участва във войните за обединение на България. След войната е представител на Standard Oil, а по-късно създава собствено предприятие за търговия с петролни продукти. Той е един от основоположниците на развитието на каучуковата промишленост у нас. Двукратно е избиран за народен представител. Като депутат подписва Декларацията на Димитър Пешев, спасила българските евреи от Холокоста. Осъден на смърт от “народния съд” и убит на 1 февруари 1945 г. Василев дружи с художниците Илия Бешков, Сирак Скитник, Иван Христов, Васил Стоилов, Борис Денев. По негова покана в Ротари клуб гостува Александър Божинов. Бил е близък приятел на Дечко Узунов. Препоръчва откупуването на творби от Константин Щъркелов за колекцията на клуба. Василев е един от инициаторите за посещението на групата интелектуалци в Атина в началото на 30-те години, в която са проф. Иван Лазаров, Сирак Скитник, Борис Денев, Фани Попова - Мутафова. Притежава творби на Николай Райнов от парижкия му период.

Любен Божков е роден през 1880 г. във Варна. Следва инженерство във Виена, участва в първите военноморски строежи в България, след което работи в БДО, където достига поста главен директор. Професор е в Държавната политехника. Участва в строежа на подбалканската линия, разработва идеен проект за моста на Дунав. Председател е на българското географско дружество и член на National Geographic. Автор е на книгата “България не е само страна на розите”. Запален библиофил, в края на живота си подарява уникалната си сбирка от географски карти на Народната библиотека.
Има приятелски връзки с Константин Щъркелов, Васил Стоилов, Дечко Узунов, Райко Алексиев.

Генчо Стайнов е роден през 1884 г. в Казанлък. Завършва Търговската гимназия в Свищов, а след това електроинженерство в Лозана. Проектира и ръководи построяването на ВЕЦ „Енина”, електрифицира Казанлък, разширява текстилната фабрика “Братя Стайнови”, създава метод за стрелба по самолети (патентован в САЩ) и апарати за метеоизследвания, проучва валежите в България. През 1938 г. Дечко Узунов оформя павилиона на неговата фирма на Пловдивския панаир.

АВТОПОРТРЕТЪТ Зримият образ и скритият смисъл.Творби от колекцията на СГХГ

13 Юни 2008 - 24 Август 2008

Автопортретите на български художници, събрани в колекцията на Софийска градска художествена галерия са създадени в един дълъг период на време от края на ХІХ в. до началото на ХХІ в.Колекция, която обхваща художествени, културологични и духовни проекции на автопортрета като специфичен жанр в изкуството.
Кръгът на авторите с времето постепенно се разширява и показва познати, по –малко познати и отдавна забравени или вече неизвестни за обществото образи на български художници от различните поколения.

Изложбата от автопортрети на български художници наброява над 200 произведения от 190 автори. Автопортрети от всички жанрови разновидности - в цял ръст, до раменете, до поясно или само глава в различни пози и ракурси, които включват и допълнителни образи, предмети, среда, ситуация, облекло, иконични знаци като предлагат различни възможности да навлезем в личния свят на твореца.

Платната не само потапят зрителя в образа на художника, но и разказват, наставляват, намекват, показват по интересен начин очевидни неща, останали незабелязани. За колекцията не съществуват стилистически рамки. Представените творби са разнообразни, всяка има своя изказ, пластически внушения и визии, от лаконичната форма до бъбривата детайлизация.”Скрития смисъл” съществува чрез и отвъд видимия образ, извън времето, опредения стил и разнообразните способи.

По повод на изложбата е издаден каталог.

Пиер и Жил Организатори: Списание 1 и Център за култура и сътрудничество Френски институт

09 Май 2008 - 06 Юни 2008

Изложбата ще представи за първи път пред българска публика оригинални творби от световно известния френски тандем Пиер и Жил.

Стилът на двамата творци отдавна се е превърнал в символ на артистичен успех. Те работят заедно от 1976 г., като до този момент са създали повече от 800 произведения. Работите им съчетават фотография с рисунка, а “изработването” на всяка от тях е разпределено между двамата артисти – Пиер се занимава със заснемането, а Жил с декора и живописването върху снимката.

Партньори в работата и живота, Пиер и Жил (Пиер Комой и Жил Бланшар) налагат своя специфична иконография, вдъхновени от символите на поп-културата, религията, бурлеската, магията и еротиката. В основата на тяхното творчество са портретите и автопортретите, които те създават с провокация, ирония, нежност или решителност. “Идеализираме хората, за които правим портрети. Освен нашето обожание обаче, присъства и тяхната собствена енергия. Показваме света такъв, какъвто е, но през окото на поет.”

Сред световните звезди, позирали пред тях, са Катрин Деньов, Наоми Кембъл, Мадона, Мерилин Менсън, Жан-Пол Готие, Силви Вартан, Бой Джордж, Нина Хаген, Кайли Миног, Дейвид Бауи и много, много други.

Изложбата “Пиер и Жил” в Софийска градска включва 50 произведения на легендарните художници, създадени в периода 1978-2008. Сред тях са и два портрета на Силви Вартан, специално подготвени за изложбата в София.
Самите Пиер и Жил ще присъстват на откриването и това ще е
тяхната първа визита в държава от Югоизточна Европа.

По повод на изложбата е издаден каталог.

Награда БАЗА Изложба на номинираните художници: Бора Петкова, Василена Ганковска, Викенти Комитски, Виолета Танова, Лазар Лютаков, Рада Букова

07 Май 2008 - 06 Юни 2008

Институтът за съвременно изкуство – София съвместно с
Фондация за гражданско общество, Ню Йорк и международната мрежа Награди за млади художници връчва
за първи път в България се престижната награда за млад художник в областта на съвременно изкуство БАЗА.

Наградата е стипендия и шестседмичен престой в International Studio and Curatorial Program (ISCP), Ню Йорк през периода октомври 2008 – май 2009 и самостоятелна изложба през 2009 г. в галерията на ИСИ-София.

Целта на Наградата е да осигури подкрепа за младите художници като им открие нови възможности за образование, изследване и професионална реализация. Наградата създава позитивен контекст за младото съвременно изкуство и благоприятна среда за развитието му.

Ежегодната награда за млад художник е основана за първи път през 1990 г. в Чехия от създателя и директора на Фондацията за гражданско общество (САЩ) Уенди Люерс. Днес наградата съществува в 10 европейски страни и се е превърнала в едно от най-престижните отличия и сериозна професионална атестация. Сред държавите, присъединили се към наградата, са: Чехия, Словакия, Хърватска, Косово, Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, Словения, Албания. Като резултат от активния обмен на информация между страните е основана международната мрежа за награди за млади художници YVAA (http://www.yvaa.net).
Инициативата и организацията на процедурата по наградата и изложбите е на Института за съвременно изкуство-София (http://ica.cult.bg), който впоследствие е избран да организира провеждането на конкурса.

Конкурсът е отворен за творци до 35 години, работещи във всички медии на съвременното изкуство. Участието е свободно, както и по предложение на поканени институции, активни в областта на съвременното изкуство.

Процедура: Журито (Боряна Драгоева, Кирил Прашков, Мария Василева, Яра Бубнова, Станислав Памукчиев) номинира шестима творци по авторска документация. Те се представят в обща изложба в Софийска градска художествена галерия. Победителят се обявява на откриването на изложбата.

СГХГ е партньор на проекта.

Наградата е присъдена на Рада Букова

Иван Георгиев - Рембранд 1938-1994 ретроспективна изложба

04 Април 2008 - 28 Април 2008

Иван Георгиев никога не е участвал в изложби и не е продавал картините си. След като представя свои работи за изложба (вероятно ОХИ ’66) и те биват отхвърлени, се зарича никога да не предлага свои картини на милостта на жури. Избира творческата нелегалност и изстраданата в непрекъснат недоимък свобода.

Първоначално рисува портрети, пейзажи и натюрморти. В края на 70-те години започва да се отдалечава от света на видимото. Абстрактната живопис на Иван Георгиев е явление за българското изкуство от 70-те и 80-те години. Със своето, все още скрито, съществуване тя запълва зони на изобразяване, които бяхме обявили за пустеещи. Една от тях е абстрактния експресионизъм.

Непрекъснато променяща се, живописта на Иван Георгиев е лесно разпознаваема, със силата на своята енергия, независимо от стиловете, независимо от диапазона на чувствата, които варират от радостно опиянение до мрачен сарказъм. Искряща или блещукаща, претоварена с експлозивна сила, неговата живопис онагледява представата за битието, като непрекъснато съотнасяне между светлоносието и тъмата.

Юбилейната ретроспективна изложбата посветена на 70 годишнината от рождението на Иван Георгиев представя за пръв път пред публиката близо 200 творби. Подбрани от над 600 картини на художника предимно собственост на частни колекционери, произведенията показват неговото творческо развитие - от академичните етюди до абстрактните работи, рисувани през последната година от живота му.

Куратор: Красимир Илиев
- - -

Иван Христов Георгиев се ражда в София на 11 септември 1938г. Завършва през 1958г. художествената гимназия в София. Постъпва в Националната художествена академия, специалност Живопис, в класа на проф. Панайот Панайотов през 1961г. През 1963г. получава наградата на Централния съвет на Профсъюзите за плаката „Никога”, а в 1965 награда за живописен етюд от студентска изложба - конкурс в Художествената академията. Завършва Художествената академията през 1966г. На 30 юли 1994г. умира в София.
За пръв път посмъртно картини на Иван Георгиев участват в изложба през 1995г., организирана от Максимилиян Киров в галерия Витоша. Тази експозиция е последвана от още четири : декември 1997 - януари1998г. в галерия Витоша; 2003 г. в галерия Артамонцев в София и в галерия Буларт във Варна; през 2005г. в галерия Арт Ефир, София. Единствените картини на Иван Георгиев, които са собственост на държавна галерия са четири платна дарени на Софийска градска художествена галерия от сестра му Вяра Георгиева през 2003г.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32