Автопортретите на български художници, събрани в колекцията на Софийска градска художествена галерия са създадени в един дълъг период на време от края на ХІХ в. до началото на ХХІ в.Колекция, която обхваща художествени, културологични и духовни проекции на автопортрета като специфичен жанр в изкуството.
Кръгът на авторите с времето постепенно се разширява и показва познати, по –малко познати и отдавна забравени или вече неизвестни за обществото образи на български художници от различните поколения.

Изложбата от автопортрети на български художници наброява над 200 произведения от 190 автори. Автопортрети от всички жанрови разновидности - в цял ръст, до раменете, до поясно или само глава в различни пози и ракурси, които включват и допълнителни образи, предмети, среда, ситуация, облекло, иконични знаци като предлагат различни възможности да навлезем в личния свят на твореца.

Платната не само потапят зрителя в образа на художника, но и разказват, наставляват, намекват, показват по интересен начин очевидни неща, останали незабелязани. За колекцията не съществуват стилистически рамки. Представените творби са разнообразни, всяка има своя изказ, пластически внушения и визии, от лаконичната форма до бъбривата детайлизация.”Скрития смисъл” съществува чрез и отвъд видимия образ, извън времето, опредения стил и разнообразните способи.

По повод на изложбата е издаден каталог.

Пиер и Жил Организатори: Списание 1 и Център за култура и сътрудничество Френски институт

09 Май 2008 - 06 Юни 2008

Изложбата ще представи за първи път пред българска публика оригинални творби от световно известния френски тандем Пиер и Жил.

Стилът на двамата творци отдавна се е превърнал в символ на артистичен успех. Те работят заедно от 1976 г., като до този момент са създали повече от 800 произведения. Работите им съчетават фотография с рисунка, а “изработването” на всяка от тях е разпределено между двамата артисти – Пиер се занимава със заснемането, а Жил с декора и живописването върху снимката.

Партньори в работата и живота, Пиер и Жил (Пиер Комой и Жил Бланшар) налагат своя специфична иконография, вдъхновени от символите на поп-културата, религията, бурлеската, магията и еротиката. В основата на тяхното творчество са портретите и автопортретите, които те създават с провокация, ирония, нежност или решителност. “Идеализираме хората, за които правим портрети. Освен нашето обожание обаче, присъства и тяхната собствена енергия. Показваме света такъв, какъвто е, но през окото на поет.”

Сред световните звезди, позирали пред тях, са Катрин Деньов, Наоми Кембъл, Мадона, Мерилин Менсън, Жан-Пол Готие, Силви Вартан, Бой Джордж, Нина Хаген, Кайли Миног, Дейвид Бауи и много, много други.

Изложбата “Пиер и Жил” в Софийска градска включва 50 произведения на легендарните художници, създадени в периода 1978-2008. Сред тях са и два портрета на Силви Вартан, специално подготвени за изложбата в София.
Самите Пиер и Жил ще присъстват на откриването и това ще е
тяхната първа визита в държава от Югоизточна Европа.

По повод на изложбата е издаден каталог.

Награда БАЗА Изложба на номинираните художници: Бора Петкова, Василена Ганковска, Викенти Комитски, Виолета Танова, Лазар Лютаков, Рада Букова

07 Май 2008 - 06 Юни 2008

Институтът за съвременно изкуство – София съвместно с
Фондация за гражданско общество, Ню Йорк и международната мрежа Награди за млади художници връчва
за първи път в България се престижната награда за млад художник в областта на съвременно изкуство БАЗА.

Наградата е стипендия и шестседмичен престой в International Studio and Curatorial Program (ISCP), Ню Йорк през периода октомври 2008 – май 2009 и самостоятелна изложба през 2009 г. в галерията на ИСИ-София.

Целта на Наградата е да осигури подкрепа за младите художници като им открие нови възможности за образование, изследване и професионална реализация. Наградата създава позитивен контекст за младото съвременно изкуство и благоприятна среда за развитието му.

Ежегодната награда за млад художник е основана за първи път през 1990 г. в Чехия от създателя и директора на Фондацията за гражданско общество (САЩ) Уенди Люерс. Днес наградата съществува в 10 европейски страни и се е превърнала в едно от най-престижните отличия и сериозна професионална атестация. Сред държавите, присъединили се към наградата, са: Чехия, Словакия, Хърватска, Косово, Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, Словения, Албания. Като резултат от активния обмен на информация между страните е основана международната мрежа за награди за млади художници YVAA (http://www.yvaa.net).
Инициативата и организацията на процедурата по наградата и изложбите е на Института за съвременно изкуство-София (http://ica.cult.bg), който впоследствие е избран да организира провеждането на конкурса.

Конкурсът е отворен за творци до 35 години, работещи във всички медии на съвременното изкуство. Участието е свободно, както и по предложение на поканени институции, активни в областта на съвременното изкуство.

Процедура: Журито (Боряна Драгоева, Кирил Прашков, Мария Василева, Яра Бубнова, Станислав Памукчиев) номинира шестима творци по авторска документация. Те се представят в обща изложба в Софийска градска художествена галерия. Победителят се обявява на откриването на изложбата.

СГХГ е партньор на проекта.

Наградата е присъдена на Рада Букова

Иван Георгиев - Рембранд 1938-1994 ретроспективна изложба

04 Април 2008 - 28 Април 2008

Иван Георгиев никога не е участвал в изложби и не е продавал картините си. След като представя свои работи за изложба (вероятно ОХИ ’66) и те биват отхвърлени, се зарича никога да не предлага свои картини на милостта на жури. Избира творческата нелегалност и изстраданата в непрекъснат недоимък свобода.

Първоначално рисува портрети, пейзажи и натюрморти. В края на 70-те години започва да се отдалечава от света на видимото. Абстрактната живопис на Иван Георгиев е явление за българското изкуство от 70-те и 80-те години. Със своето, все още скрито, съществуване тя запълва зони на изобразяване, които бяхме обявили за пустеещи. Една от тях е абстрактния експресионизъм.

Непрекъснато променяща се, живописта на Иван Георгиев е лесно разпознаваема, със силата на своята енергия, независимо от стиловете, независимо от диапазона на чувствата, които варират от радостно опиянение до мрачен сарказъм. Искряща или блещукаща, претоварена с експлозивна сила, неговата живопис онагледява представата за битието, като непрекъснато съотнасяне между светлоносието и тъмата.

Юбилейната ретроспективна изложбата посветена на 70 годишнината от рождението на Иван Георгиев представя за пръв път пред публиката близо 200 творби. Подбрани от над 600 картини на художника предимно собственост на частни колекционери, произведенията показват неговото творческо развитие - от академичните етюди до абстрактните работи, рисувани през последната година от живота му.

Куратор: Красимир Илиев
- - -

Иван Христов Георгиев се ражда в София на 11 септември 1938г. Завършва през 1958г. художествената гимназия в София. Постъпва в Националната художествена академия, специалност Живопис, в класа на проф. Панайот Панайотов през 1961г. През 1963г. получава наградата на Централния съвет на Профсъюзите за плаката „Никога”, а в 1965 награда за живописен етюд от студентска изложба - конкурс в Художествената академията. Завършва Художествената академията през 1966г. На 30 юли 1994г. умира в София.
За пръв път посмъртно картини на Иван Георгиев участват в изложба през 1995г., организирана от Максимилиян Киров в галерия Витоша. Тази експозиция е последвана от още четири : декември 1997 - януари1998г. в галерия Витоша; 2003 г. в галерия Артамонцев в София и в галерия Буларт във Варна; през 2005г. в галерия Арт Ефир, София. Единствените картини на Иван Георгиев, които са собственост на държавна галерия са четири платна дарени на Софийска градска художествена галерия от сестра му Вяра Георгиева през 2003г.

ИВАЙЛО ПЕТРОВ ПРЕДИ И СЛЕД

12 Март 2008 - 30 Март 2008

Изложбата е част от честването на 85-годишния юбилей от рождението
на Ивайло Петров и представя известния наш писател в една нова светлина. Познат на широка читателска аудитория със своето литературно творчество, признат за един от най-големите съвременни български белетристи, Ивайло Петров е заедно с това и надарен художник. Живописта, макар и останала в сянката на литературната му известност, съпътства през годините развитието на неговата многостранна личност и дава израз на ярката, спонтанна природа на неговия талант. Овладяната рисунка, тънкият усет за типичното, звучният колорит, добродушният шарж превръщат картините му в жизнерадостно откровение, в изповед, произнесена с топлина и духовност.

Изложбата в СГХГ включва над 60 произведения на Ивайло Петров – живопис, рисунки и малка пластика. Творбите са притежание на частни колекции и голяма част от тях не са показвани пред публика.

При откриването на изложбата ще бъде представена книгата „Преди и след” на издателство „Литературен форум”, която включва автобиографични текстове на Ивайло Петров и спомени за него.

Ще бъде връчена за първи път новоучредената награда за литература на името на Ивайло Петров.

Продан Петров Кючуков е истинското име на писателя, роден на 19.01. 1923 г. в с. Гюкчедьолюк /с. Бдинци/, Варненско. Завършва гимназия в Добрич. Участва в Отечествената война. След 1947 г. изучава няколко семестъра право в Софийския университет. Учи две години в Художествената академия при Илия Бешков.

Работил е в Радио "София", издателство "Български писател", списание "Пламък", вестник "Литературен фронт". Първият му сборник с разкази е "Кръщение" (1953 ). През 1961 г. излиза романът му "Мъртво вълнение". Други негови произведения са "Хайка за вълци", "Объркани записки", "Преди да се родя и след това". Творбите му са преведени на белоруски, китайски, монголски, немски, руски, японски, румънски, френски, полски, словенски. Лауреат е на Голямата награда за цялостен принос в българската книжовна култура "Хр. Г. Данов" за 2002 г., на наградата "Златен век" за принос в българската култура, на Голямата награда на СУ "Св. Климент Охридски" за литература и други. Умира през 2005 г.

МОИТЕ ДЖАЗОВИ ИКОНИ Мария Зафиркова Димитър Трайчев Христо Алексиев

07 Март 2008 - 30 Март 2008

Проектът е посветен на големите имена в световния джаз. Сред портретуваните са: Махалия Джексън, Каунт Бейзи, Елвин Джоунс, Дина Уошингтън, Елла Фицджералд, Нина Симоне, Сара Воун и др.

Тримата художници използват елементи от класическата рисунка, шаржа и плаката, като се облягат на принципи, залегнали в основите на съвременния графичен дизайн. Самите те са фенове на джаза и работят върху визията на различни музикални продукти.

Мария Зафиркова (р. 1951) е известна като деликатен живописец и експериментатор в областта на материите. Нейните портрети се отличават с графична острота и премерен лиризъм. Димитър Трайчев (р. 1952) е не само много добър графичен дизайнер, плакатист и живописец, но и изкушен концептуалист. В силно-експресивните портрети той събира „образите на своя звуков иконостас”. Христо Алексиев (р. 1950) познаваме от многобройните му театрални плакати и характерни рисунки. В портретите на великите музиканти той показва специфичния си поглед към всеки отделен персонаж.

Изложбата „Моите джазови икони” е посветена на едно откритие – джазовата певица Радка Тонев (1952-1982). Тя изгражда своята музикална кариера в Осло и за краткия си творчески път успява да се утвърди като едно от най-известните и легендарни имена на съвременната джаз сцена. Всеки един от тримата художници представя портрет на певицата.

Галерия Васка Емануилова представя: ИЗЛОЖБАТА Е В ПРОЦЕС. ЗАПОВЯДАЙТЕ ОТНОВО! Самостоятелна изложба на Бора Петкова

07 Февруари 2008 - 09 Март 2008

Новият изложбен сезон в галерия „Васка Емануилова” започва с откриването на програма „Скулптура”, в рамките на която ще се представят автори, работещи в тази област. Целта на програмата е да развие интерес и по-добро разбиране към съвременната скулптура и проблемите, които тя поставя. Инициативата е свързана и с желанието да се привлече внимание върху развитието на скулптурата в България. Най-подходящо място за това е галерията, притежаваща музейна колекция с работи на известната българска скулпторка Васка Емануилова.

Първият избран автор в рамките на програмата е Бора Петкова (р. 1979). Нейният нестандартен и интересен подход към скулптурния обект е познат на публиката от поредицата й участия в изложбите, свързани с Националния конкурс за млади художници, критици и куратори на Международна фондация „Св. Св. Кирил и Методий”, както и в изложбите, представящи селекциите към Наградите за съвременно българско изкуство на М-Тел и Наградите за ново българско изкуство „Гауденц Б. Руф” през 2007 г.

Изложбата на Бора Петкова в галерия „Васка Емануилова” – „Изложбата е в процес. Заповядайте отново!” представя процеса на обособяване на един скулптурен обект в изложбеното пространство. Самият изложбен период е разделен на четири отделни етапа, в които обектът се намира в различни фази на своята завършеност (от 07.02. – до 18.02.2008 г., от 18.02. – до 25.02.2008 г., от 25.02. – до 03.03.2008 г. и от 03.03. – до 09.03.2008 г.). Всяка седмица художничката ще работи по него, като постепенно го обособява в пространството, докато в последната седмица от изложбата той не бъде представен като завършен скулптурен обект. Представянето на изложбата като работен процес поставя въпроса не само за това как художничката работи с предмета в пространството, но и какво е скулптура, как възприемаме и комуникираме като зрители със скулптурни обекти, както и какви са границите и рамките на изложбеното пространство.

Снежана Симеонова ПЛАТНОХОДКИ

05 Февруари 2008 - 02 Март 2008

Цикълът Платноходки е създаден през последните две години. Той е логично продължение на сериите Мрежи и Двойки, в които формите набъбват или се разгръщат в пространството, позволявайки неговото нахлуване в тях. Подобно на Мрежи и Двойки движението в Платноходки е центробежно, то разтваря обемите отвътре навън.

Изградени от различни материали – желязо, депрон, полиестерна смола, дърво, хартиена каша, плява – единадесетте скулптури, представени в СГХГ, изобразяват различни съотношения на отчаяние и надежда.

Композиция от пет човешки фигури е в смисловия и физически център на изложбата. Разчленените дрехи осъществяват левитацията на телата, плуващи между небесно и земно.

Метафори на пътуването, Платноходките на Снежана Симеонова се лутат между възможността и невъзможността за промяна, закотвени от страхове, полъхнати от копнежи.

Композициите са създадени в ателието на художничката в с. Илинденци – място, превърнало се през последните години в център на скулптурата. Силното му излъчване оказва сериозно влияние върху творческото развитие на Снежана Симеонова.

---------------------------------------------------
Снежана Симеонова завършва специалност скулптура в Националната художествена академия през 1976 година. Работи в широкия диапазон между малката пластика и монументалната скулптура. Тя е един от редовните участници в българските скулптурни симпозиуми, а също и в международни симпозиуми в Латвия, Германия, Унгария, ЮАР, Япония, Испания, Белгия, Израел, Турция. Характерно за работите й е лекота примесена със спотаено напрежение, сдружение между изящество и напираща енергия.

40 ГОДИНИ ВИДЕОИЗКУСТВО В ГЕРМАНИЯ СГХГ и Гьоте-институт България

31 Януари 2008 - 02 Март 2008

Всички електронни носители на информация имат кратко съществувание. Музеите и колекциите по света се сблъскват с този проблем. Тоталното загубване на дигитални данни е част от един сценарий на ужаса. Тази проблематика се осъзнава все по-ясно, тъй като междувременно видеозаписът става все по-често употребявано художествено изразно средство.

Инициативата на Държавната културна фондация на Германия „40 години видеоизкуство в Германия – дигиталното наследство” има за цел да спаси, опази и предаде културното наследство на видеоизкуството, станало една от най-завладяващите художествени форми на 20. век. За пръв път в Германия се осъществява такъв комплексен проект съвместно от пет музея в Карлсруе, Дюселдорф, Бремен, Мюнхени Лайпциг.

В продължение на две години се събират оригинални видеозаписи, сравняват са копия и се оценява художествената им стойност, за да се запишат всички формати по най-добрия дигитален начин. Намира се възможност и за пръв път да се реставрира електронна информация от особено стойностни исторически видеоленти. Част от резултата от това изследване се представя чрез пътуващата изложба „40 години видеоизкуство в Германия”, която ни предлага възможност да се запознаем с историята на този вид творчество.

Специално жури е подбрало 59 произведения, които имат не само историческа стойност, но са актуални и днес. Те са създадени в периода 1963-2005 г. Сред авторите срещаме имената както на легендарни художници от 60-те години на 20. век, така и на емблематични фигури от следващите десетилетия до най-новите попълнения на немската художествена сцена. Открояват се автори като: Ян Дибетс, Ото Пине, Йозеф Бойс, Ребека Хорн, Марсел Оденбах, Роземари Трокел, Кристиян Янковски и др.

КОЛЕКЦИЯТА. НОВИ ПОСТЪПЛЕНИЯ

25 Януари 2008 - 30 Март 2008

Софийската градска художествена галерия представя най-новите постъпления във фондовете Живопис, Графика, Скулптура и Съвременно изкуство и фотография, постъпили през последната година като откупки или дарения. Ще бъдат показани произведения, представителни за различни периоди в българското изкуство от различни поколения художници.

Благодарение на финансовата подкрепа на Софийската община, през 2007 година галерията реализира първите от 1991 година насам откупки на художествени произведения, но основният източник за попълване на музейните фондове все още са даренията от самите автори, техните наследници и колекционери.

Изложбата отразява логиката на формиране на музейна сбирка и принципите при подбора на произведенията. Колекцията следва хронологията на историята на изкуството, показва различните насоки в нейното развитие, поставя ударение върху определени автори, периоди или конкретни изложби и събития с особено значение.

Сред новопостъпилите произведения има творби на автори с цялостен принос в развитието на българското изкуство като Златю Бояджиев, Петър Дочев Веселин Стайков, Борис Денев, Йоан Левиев, Димитър Киров, Олга Вълнарова, Генко Генков, Любен Диманов, Румен Гашаров. Включването на работи от Станислав Памукчиев, Божидар Бояджиев, Красимир Добрев и Венцислав Занков е стъпка към попълване на един малко изследван етап от развитието на съвременната живопис и пластика, започнал в края на 80-те години на миналия век. Застъпен е и периодът, поставящ началото на съвременно изкуство в България, с работи като движещата се машина „Време” на Любен Костов, участвала в Третото Истанбулско биенале през 1992 г. Тъй като галерията има функциите на своеобразен музей на София, акцент в подбора са произведения, посветени на града, в който живеем, като „Софийски лъвове” на Надежда Олег Ляхова и „Отговорна живопис” на Кирил Прашков. Този избор е обоснован и от повишения интерес на съвременните художници към градската тема. Емблематичният цикъл „Alla’s Secret” на Алла Георгиева е представителен за развитието на художествения феминизъм у нас през 90-те. В колекцията на музея влизат и работи от младите автори Светозара Александрова и Самуил Стоянов, които са сред най-активно работещите в областта на съвременното изкуство от последните няколко години.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32