Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


МЯСТО ЗА СРЕЩИ Боряна Венциславова. Навън беше винаги тъмно

31 Май 2006 - 02 Юли 2006


 

„Навън беше винаги тъмно” поставя социален проблем в галерийно пространство – това е проект за жени, станали жертва на трафик на хора от Източна Европа – глобална индустрия с жива човешка плът – тема, дълго време подценявана от официалните власти у нас – без реална или поне адекватна реакция от общественото мнение – напротив – сблъсък със стереотипите на (пост-)патриархалното мислене – жената като изкупителна жертва за собственото си ... лекомислие?

Защо се показва такъв проект в България – именно затова, защото много от жертвите произхождат от тук, но за тях не се знае почти нищо у нас – за сметка на това страната се е прочула с тази „стока” в Централна и Западна Европа, където е създаден и проектът.

Идеята възниква като тема за дипломна работа на Боряна Венциславова в Университета по приложни изкуства, Виена. Авторката започва изследване, чийто резултат е мултимедийна инсталация – разговорите, срещите, сближаването с пострадалите жени провокират интервюта, фотографии и видео от реалния живот – този, който тече зад блясъка на свежия грим, кадифените завеси, червените фенери...

Яна Костова
Куратор на проекта







Тристан Жан-Вале. Феникс

25 Май 2006 - 02 Юли 2006


 

Соларен символ, емблема на възраждането, синоним на преобразяването – митът за Феникса, поел в себе си културни пластове от различни епохи, през октомври 2000 г. става предмет на тридневен колоквиум в Университета в Каен – Нормандия. Това здание, разрушено по време на бомбардировките на града през 1944 г., е реконструирано и тържествено открито през 1957 г. с бронзова скулптура, изобразяваща легендарната птица. Регионалният съвет на Долна Нормандия, търсейки продължение на тази тематика, възлага интерпретирането й в образи на Тристан Жан-Вале. Своята визия за превъплъщението, безкрайното обновяване и възраждане на духа и материята авторът представя в 32 мащабни черно-бели фотографии, предмет на настоящата изложба.

Групирани в 4 цикъла, творбите докосват идеята за Феникса като разговор с времето, като общуване с неуловимите и мощни движения на природата, като тънка игра между мимолетното и вечното. Сериите „Следи” и „Времето” , заснети предимно в Исландия и Нормандия, представляват поетично „вслушване” в природните форми – очарован от играта на водата и камъка, от подвижните форми на облаците и ледовете, фотографът внушава усещането за прилива на една кипяща природа, която безспирно се обновява. Като контрапункти на тях, сериите, озаглавени „Оксиморони” и „Излитане”, отвеждат към антропоморфно осмисляне на вселената: в първата от тях, заснета с участието на Изабел Льо Герн, Тристан Жан-Вале смесва личностните символи, за да постигне една вълнуваща мъжко-женска осмоза, единство на несъвместимости, хармония на противоположности. В серията „Излитане” авторът отдава почит на пламтящата птица чрез грациозното тяло на танцьорката Бланка Ли, търсейки в движението ритуалност, която го отвежда до същността на идеята за летене.

Изложбата на Тристан Жан-Вале е част от проявите, които се осъществяват успоредно с провеждащия се във Франция фестивал „България – европейска земя”. В рамките на този фестивал, от 2 май до 9 юни 2006, в над тридесет града в Нормандия, както и в Париж, ще бъдат организирани десетки изложби, концерти, литературни срещи, театрални ателиета, имащи за цел да покажат пред френската публика лицето на съвременната българска култура.

Проявите в София се осъществяват от френската асоциация „Балкан транзит”, Френската Асоциация за артистична дейност, Регионалния съвет на Долна Нормандия и с активната подкрепа на Френския институт в София.

-----------------------------
Тристан Жан-Вале е роден през 1954 г. Работи като фотограф от 1978 г. От 1980 г. е фотограф на Националния център за драматични изкуства на Нормандия. Неговите снимки върху съвременния танц фигурират в повечето книги на тази тема и се публикуват често във френската и чуждестранна преса. Работи активно по поръчка на много печатни издания, най-често – „Либерасион” и „Льо Монд”. От няколко години предмет на фотографиите му е традиционната музика на различни европейски страни, а от 2003 г. – музиката на Балканите. 







Никола Манев Живопис

11 Май 2006 - 03 Юни 2006


 

Никола Манев е сред български художници, чието творчество е свързано с едни от най-големите европейски културни центрове. Роден в град Чирпан (28.08.1940 г.), а по късно завършил художествената гимназия в София, той е приет през 1962 г. в Academie des Beaux Arts в Париж, където завършва класа по живопис на проф. Морис Брианшон. Почти веднага прави пробив като получава първа награда от големия конкурс Шаневар. Животът му става неизменна част от ритъма на европейската културна сцена. През 1981 г. е член на Управителния съвет на Есенния салон в Париж. Живее и работи в ателието си в Ил Сен Луи, което се превръща в негов пристан след всичките му авантюристични пътувания по света (Аризона, Колорадо, Тунис, Женева, Лондон, Дюселдорф, Таити, Франкфурт и др.). Автор е на над 2500 творби, голяма част от които са притежание на музеи, обществени и частни колекции в над 25 държави.

Живописта му трудно може да бъде определена еднозначно или описана със строга терминология. Тя е фантастична, като приказка от далечни времена, дълбоко асоциативна и многопластова, като времето, в което живеем. Платната на Манев носят магнетичния заряд на странните земни формирования на българската природа /Тракийската низина, Мелник, Белоградчишките скали/ и изтънчения колорит на „импресионистичния” Париж. С годините той създава собствен пластичен език, който показва авторски прочит на абстрактното и фигуративното в живописта. Създава композиции, които рушат формата, но същевременно изграждат чрез светлината образи, въздействащи със силата на подсъзнателното. 

Никола Манев е събирателен образ на твореца – космополит, който със своята принадлежност както към българската, така и към френската култура, успява да ни убеди, че всички ние сме част от голямото семейство на европейската културна история.







Георги Попов - Джон. Живопис, рисунки, илюстрации Изложба, посветена на 100 години от рождението му

28 Април 2006 - 28 Май 2006


 

Георги Попов – Джон /1906-1960/ е от онези български художници, чието творческо развитие се свързва с Европейските художествени процеси. Той живее и твори през първата половина на 20-ти век. За съжаление, името му не е сред най-популярните в българското изобразително изкуство, а разнообразното му творчество все още не е достатъчно популяризирано и задълбочено изследвано. 

Кой е Георги Попов – Джон? Той е интересна личност, един от известните български бохеми, човек с богат спектър от творчески интереси. Работи в областта на живописния портрет, пейзажа, голото тяло, натюрморта, фигуралната композиция. Изявява се в сферата на монументалната украса, приложната графика и сценографията. Освен това, е и блестящ майстор на перото – пише поредица от статии, посветени на различни културни събития и художествено-пластически проблеми.

През своя творчески път Джон Попов преминава през различни етапи. Особено плодотворно за него се оказва пребиваването му във френската столица от 1930 до 1935 и от 1937 до 1939. По това време той става част от френския художествен живот. Запознава се отблизо с френското изкуство, с представители на сюрреализма, футуризма и кубизма, с живописния език на Парижката школа. Въпреки влиянията, Джон Попов съхранява своя характерен артистичен почерк. 

В периода 1947-1948 художникът живее и работи в Швеция, където създава илюстрации. От това време датират и акварелите му, които се отличават с изключителна колоритност.

От края на 40-те години до 1960 г. Джон Попов работи изцяло с пастел. Разработва темата „Рибари” в цикъл подготвителни рисунки и картини. Привлечен е от жанра на натюрморта. 
Изложбата в Софийската градска художествена галерия включва около 75 творби – живопис и рисунки, и 6 книги с илюстрации. Произведенията са притежание на СГХГ, НХГ, ХГ Ямбол, ХГ Бургас, НХА, ателие-колекция Светлин Русев, НБКМ и частни колекции. 

Целта на експозицията е да представи образа на човека и твореца Джон Попов, като покаже всичко онова, което се е съхранило до днес и по този начин напомни за мястото на художника в културната ни история. 

Изложбата е съпътствана от цветен каталог.

Куратор на проекта е Румяна Константинова.







(ГР)АДСКИ ПРИКАЗКИ

20 Април 2006 - 26 Май 2006


 

Тази изложба показва работи, посветени на София. Авторите им реагират на динамичните промени, които протичат в града през последните десетина години. Следвайки огромните социални сътресения на “обществото в преход”, образът на столицата се изменя всеки ден, всеки час, всяка минута. 

Художниците изразяват своята гледна точка към случващото се. Понякога тя е критична, друг път – носталгична, понякога е иронична или хиперболизираща. Изразните средства: фотография, живопис, видео, нет-арт, инсталация и др., маркират разширената територия на изкуството ни през последните 15 години. Обединяващото в творбите е желанието за диалог по повод настоящето и бъдещето на града, в който живеем.

СГХГ притежава богата колекция от творби, посветени на столицата, от началото на 20-ти век до края на 80-те години. В тях носталгично-романтичната визия постепенно се променя и отстъпва място на урбанистичните утопии. Любопитно е да се проследи как днес художниците виждат София. Техните визуални коментари – макар и в случая конкретно вдъхновени от действителността, често пъти звучат нереално, приказно. А приказките често пъти са и страшни. Затова и изложбата е наречена “(ГР)АДСКИ ПРИКАЗКИ”. Нека зрителят прецени къде завършва реалността и къде започва авторската фантазия. И все пак да не забравяме – приказките винаги са с положителен край.

Участници: Лъчезар Бояджиев, Калина Димитрова, Надежда Ляхова, Кирил Прашков, Калин Серапионов, Самуил Стоянов, Красимир Терзиев, Коста Тонев, Вероника Цекова, Димитър Яранов.

Куратор на изложбата е Мария Василева.







Десислава Минчева Живопис

15 Април 2006 - 05 Май 2006


 

Десислава Минчева е сред известните представители на българското изобразително изкуство. Тя трайно насочва своя творчески интерес в областта на живописта и рисунката. Художничката се изявява в жанра на портрета, композицията, натюрморта и пейзажа.

В настоящата експозиция в Софийската градска художествена галерия са включени около 60 творби, създадени през последната година специално за тази изложба. Сред тях централно място заемат композиции с женски фигури, в който са подчертани пластиката на формата и движението на модела. 

Независимо дали твори върху платно или хартия, с маслени бои или пастел, в картините на Десислава Минчева рисунката върви ръка за ръка с цвета, но винаги взима връх. Художничката предпочита големите формати, който й дават възможност да съвмести монохромни като звучене, но богати като нюансировка колоритни хармонии с конструктивни рисунъчни елементи и ярки линеарни акценти. 


-------------------------------------------

Десислава Минчева е родена през 1956 в София. През 1981 завършва Национална художествена академия, специалност Живопис при акад. Светлин Русев. От 1985 художничката има над 23 самостоятелни изложби в страната и чужбина. Едновременно с това тя участва в редица български и международни експозиции. През 2002 получава от фондация Агаци, Италия златен медал за рисунка.

Десислава Минчева е професор по рисуване и живопис в Националната художествена Академия в София. 







virus virus ! Бертран Беранже, Летиция Картон, Батист Дебомбур, Жером Нокс, Ан-Мари Роньон, Лионел Сабате

05 Април 2006 - 16 Април 2006


 

Вирус, вирус! Не звучи ли като мотив от самба? Полюлява се ритмично и танцува. Разпространява се като вируса на деня с пилетата, патиците и лебедите, и всички онези крилати мигриращи, които тръгват от Китай, спират в Турция, минават през Румъния, Африка, Франция, за да стигнат на север и да се върнат. По-малко смъртоносен, но разсейващ се като онези малки бомбички, наричани H5N1, които не знаем как да спрем, които се носят по въздуха и се разпиляват като прашец... XVIII век бил векът на разпространение на знанията. Ние сме в епохата на "информацията". Информацията, допускаща в себе си голяма доза дезинформация. С все по нарастваща пропускаемост. И така вирус.

Вирус прословутият "емиграционен поток", за който толкова се говори. Вирус американските фондове, тези огромни суми, които без никакви правила се отзовават от единия в другия край на планетата. Вирус фирмите, които се делокализират. Вирус този, който атакува вашите имейли. Вирус всичко, което се изплъзва, просмуква се, пропива в "ъндърграунда" или навън, на открито, което профучава и се губи, и дава напред.

Около тази идея, която предполага движение, нестабилност, проникване, непрестанни разклонения, около това понятие, което е в центъра на нашия живот и настояще, се организира тази изложба, не като нещо затворено в една или повече музейни зали, където творбите са поставени за съзерцание, а както "Градината с разклоняващите се пътеки", за която говори Борхес или даже - защо не? - както "Пътищата, които не водят до никъде" на Хайдегер. Една лека и рискована изложба, която пътува като една Wanderer fantasie на Шуберт, която стъпва едновременно в две изложбени места, раздвоява се между два града - Букурещ и София - и две държави, простира се във вестниците, списанията, радиото, телевизията и мрежата. Противно на обичайната линейна реч, една изложба, която заявява себе си открита, размножена.

Леонор Нурицани
куратор на изложбата







Теню Пиндарев Юбилейна изложба

24 Март 2006 - 22 Април 2006


 

Теню Пиндарев е един от признатите доайени сред българските карикатуристи. Над 60 години активна творческа дейност му отреждат почетно място не само по страниците на всички хумористични издания но и в съзнанието на хиляди зрители, за които опростената, изразителна рисунка и ведрия, дружелюбен хумор са станали от години запазен знак на един самобитен и запомнящ се стил.

По времето когато започва дейността си като карикатурист, Теню Пиндарев е вече художник с изграден творчески облик и същевременно личност с чувствително гражданско съзнание. Лаконичната и гъвкава линия в неговите карикатури е одухотворена от една достойна човешка позиция, която отрича жестокостта, несправедливостта, лицемерието, присмива се на глупостта, отвращава се от моралното падение, съчувства на онеправданата наивност и доброта. Хуморът му е незлоблив и опрощаващ, стоплен от разбиране към невинните пороци на човека.

Работи също и в областта на графиката и е автор на редица литографски цикли. Илюстрира книги – предимно хумористична литература. Автор е на множество плакати, както и на портретни шаржове на изтъкнати българи.
Изложбата в СГХГ е посветена на неговата 85-годишнина и включва над 70 творби от различни периоди на творческата му дейност. Сред тях са циклите, посветени на Алеко Константинов и Чудомир, дружески шаржове на известни личности – хора на изкуството, обичани и уважавани от художника, както и множество карикатури на различни теми, някои от които са станали емблематични като отражение на актуални събития в политическото и духовното пространство.

Специален интерес представлява паното, наречено “На юбилейната изложба на Стоян Венев през 1964 г.”, над което художникът работи през 1998 – 2001 г. В него са включени 204 шаржови портрета на известни дейци на културата през този период.

-----------------------------------------------
Теню Пиндарев е роден през 1921 г. в Казанлък. През 1946 г. завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Илия Петров. През 1948 г. е назначен като художник-редактор във в. “Стършел”, където работи до 1980г. След това в продължение на четири години е в редколегията на сп. “Карикатура”. Многобройни са участията му в наши и международни изложби на карикатурата – Габрово, Москва, Берлин, Хавана, Прага, Будапеща и др. Има приз за отлично представяне в Монреал и първа награда на международна изложба в Тренто – Италия. Негови творби са притежание на НХГ, Дома на хумора и сатирата в Габрово, художествени галерии в Казанлък, Пловдив, Варна, Търговище, Разград и на частни колекции в страната и чужбина. Носител на орден “Кирил и Методий”. Почетен гражданин на град Казанлък.







Осъщественият и неосъщественият Андерсен на илюстратора Любен Зидаров

11 Март 2006 - 01 Април 2006


 

"Илюстрирах Андерсеновите приказки четири пъти в различни периоди от моята творческа работа като илюстратор, което е ярко доказателство, че най-дълго съм носил този автор в себе си. 
За мен обаче той беше и най-труден, защото детските приказки, прочетени вече от възрастен, не бяха просто случки с хора и животни, а носеха философията и мъдростта на вечното в моралния кодекс на човечеството. 
В продължение на години събирах документален материал за времето на Андерсен, а пътуването ми до Дания ми донесе най-важното - съприкосновението с климата на неговия свят. 
То ми даде повод да направя нов опит с последното, четвърто и за съжаление неосъществено издание, да зарежа точната информация и да се устремя към психологическата субстанция на приказките. 
Безспорно, дистанцията на времето ще отсъди дали новите илюстрации са най-добрите и дали, въпреки професионалния опит, не им липсва романтиката и несръчността на младите години..." 
Любен Зидаров







АКЦИЯ: СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО Сашо Стоицов. Водопад

11 Март 2006 - 01 Април 2006


АКЦИЯ: СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО
Сашо Стоицов. Водопад

11 Март 2006 - 1 Април 2006


Целта на „Акция: Съвременно изкуство” е попълване на фонда на СГХГ „Съвременно изкуство и фотография” и стимулиране на най-новите тенденции в българското изкуство. Екипът на галерията е убеден, че задачата на музея е да следи, избира и съхранява най-доброто не само от миналата, но и от настоящата история на изкуството. Тази функция в нашите условия се засилва още повече от липсата на Музей на съвременното изкуство. Вече 20 години няколко поколения художници работят в областта на новите изразни форми, но тяхната продукция не намира място в музейните колекции. Този обезпокоителен факт ни накара да пристъпим по-активно към опазването на това изкуство. 


След изложбите на Надежда Олег Ляхова и Боряна Драгоева през изминалата година, сега СГХГ показва дарението на художника Сашо Стоицов. Инсталацията „Водопад” включва пластики от макетен картон, рисунки, живопис, отпечатък. 

Сашо Стоицов (р. 1952) е едно от най-известните и интересни имена в историята на съвременното българско изкуство. Започнал кариерата си като живописец, той е сред първите художници, които реагират на променените условия от края на 80-те години на 20-ти век. Творбите му от този период остават в класиката на българския авангард. Той е сред малцината, чиито изяви свързваме с понятието соц-арт.

От 1998 г. Сашо Стоицов живее и работи в Ню Йорк. След няколкогодишна пауза художникът направи бляскаво завръщане в родината си – най-напред с изложбата „Природно” в Националната художествена галерия през 2004г., а после и с изложбата „Водопад” (показана за пръв път в галерия „Солерс” през 2005 г.).

Във „Водопад” идеята на Сашо Стоицов е да създаде минималистичен образ на природата и по специфичен, ненатрапчив, но изразителен начин да внуши на зрителя усещане за първичност, сила и неподправеност.





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery