Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


Георги Попов - Джон. Живопис, рисунки, илюстрации Изложба, посветена на 100 години от рождението му

28 Април 2006 - 28 Май 2006


 

Георги Попов – Джон /1906-1960/ е от онези български художници, чието творческо развитие се свързва с Европейските художествени процеси. Той живее и твори през първата половина на 20-ти век. За съжаление, името му не е сред най-популярните в българското изобразително изкуство, а разнообразното му творчество все още не е достатъчно популяризирано и задълбочено изследвано. 

Кой е Георги Попов – Джон? Той е интересна личност, един от известните български бохеми, човек с богат спектър от творчески интереси. Работи в областта на живописния портрет, пейзажа, голото тяло, натюрморта, фигуралната композиция. Изявява се в сферата на монументалната украса, приложната графика и сценографията. Освен това, е и блестящ майстор на перото – пише поредица от статии, посветени на различни културни събития и художествено-пластически проблеми.

През своя творчески път Джон Попов преминава през различни етапи. Особено плодотворно за него се оказва пребиваването му във френската столица от 1930 до 1935 и от 1937 до 1939. По това време той става част от френския художествен живот. Запознава се отблизо с френското изкуство, с представители на сюрреализма, футуризма и кубизма, с живописния език на Парижката школа. Въпреки влиянията, Джон Попов съхранява своя характерен артистичен почерк. 

В периода 1947-1948 художникът живее и работи в Швеция, където създава илюстрации. От това време датират и акварелите му, които се отличават с изключителна колоритност.

От края на 40-те години до 1960 г. Джон Попов работи изцяло с пастел. Разработва темата „Рибари” в цикъл подготвителни рисунки и картини. Привлечен е от жанра на натюрморта. 
Изложбата в Софийската градска художествена галерия включва около 75 творби – живопис и рисунки, и 6 книги с илюстрации. Произведенията са притежание на СГХГ, НХГ, ХГ Ямбол, ХГ Бургас, НХА, ателие-колекция Светлин Русев, НБКМ и частни колекции. 

Целта на експозицията е да представи образа на човека и твореца Джон Попов, като покаже всичко онова, което се е съхранило до днес и по този начин напомни за мястото на художника в културната ни история. 

Изложбата е съпътствана от цветен каталог.

Куратор на проекта е Румяна Константинова.







(ГР)АДСКИ ПРИКАЗКИ

20 Април 2006 - 26 Май 2006


 

Тази изложба показва работи, посветени на София. Авторите им реагират на динамичните промени, които протичат в града през последните десетина години. Следвайки огромните социални сътресения на “обществото в преход”, образът на столицата се изменя всеки ден, всеки час, всяка минута. 

Художниците изразяват своята гледна точка към случващото се. Понякога тя е критична, друг път – носталгична, понякога е иронична или хиперболизираща. Изразните средства: фотография, живопис, видео, нет-арт, инсталация и др., маркират разширената територия на изкуството ни през последните 15 години. Обединяващото в творбите е желанието за диалог по повод настоящето и бъдещето на града, в който живеем.

СГХГ притежава богата колекция от творби, посветени на столицата, от началото на 20-ти век до края на 80-те години. В тях носталгично-романтичната визия постепенно се променя и отстъпва място на урбанистичните утопии. Любопитно е да се проследи как днес художниците виждат София. Техните визуални коментари – макар и в случая конкретно вдъхновени от действителността, често пъти звучат нереално, приказно. А приказките често пъти са и страшни. Затова и изложбата е наречена “(ГР)АДСКИ ПРИКАЗКИ”. Нека зрителят прецени къде завършва реалността и къде започва авторската фантазия. И все пак да не забравяме – приказките винаги са с положителен край.

Участници: Лъчезар Бояджиев, Калина Димитрова, Надежда Ляхова, Кирил Прашков, Калин Серапионов, Самуил Стоянов, Красимир Терзиев, Коста Тонев, Вероника Цекова, Димитър Яранов.

Куратор на изложбата е Мария Василева.







Десислава Минчева Живопис

15 Април 2006 - 05 Май 2006


 

Десислава Минчева е сред известните представители на българското изобразително изкуство. Тя трайно насочва своя творчески интерес в областта на живописта и рисунката. Художничката се изявява в жанра на портрета, композицията, натюрморта и пейзажа.

В настоящата експозиция в Софийската градска художествена галерия са включени около 60 творби, създадени през последната година специално за тази изложба. Сред тях централно място заемат композиции с женски фигури, в който са подчертани пластиката на формата и движението на модела. 

Независимо дали твори върху платно или хартия, с маслени бои или пастел, в картините на Десислава Минчева рисунката върви ръка за ръка с цвета, но винаги взима връх. Художничката предпочита големите формати, който й дават възможност да съвмести монохромни като звучене, но богати като нюансировка колоритни хармонии с конструктивни рисунъчни елементи и ярки линеарни акценти. 


-------------------------------------------

Десислава Минчева е родена през 1956 в София. През 1981 завършва Национална художествена академия, специалност Живопис при акад. Светлин Русев. От 1985 художничката има над 23 самостоятелни изложби в страната и чужбина. Едновременно с това тя участва в редица български и международни експозиции. През 2002 получава от фондация Агаци, Италия златен медал за рисунка.

Десислава Минчева е професор по рисуване и живопис в Националната художествена Академия в София. 







virus virus ! Бертран Беранже, Летиция Картон, Батист Дебомбур, Жером Нокс, Ан-Мари Роньон, Лионел Сабате

05 Април 2006 - 16 Април 2006


 

Вирус, вирус! Не звучи ли като мотив от самба? Полюлява се ритмично и танцува. Разпространява се като вируса на деня с пилетата, патиците и лебедите, и всички онези крилати мигриращи, които тръгват от Китай, спират в Турция, минават през Румъния, Африка, Франция, за да стигнат на север и да се върнат. По-малко смъртоносен, но разсейващ се като онези малки бомбички, наричани H5N1, които не знаем как да спрем, които се носят по въздуха и се разпиляват като прашец... XVIII век бил векът на разпространение на знанията. Ние сме в епохата на "информацията". Информацията, допускаща в себе си голяма доза дезинформация. С все по нарастваща пропускаемост. И така вирус.

Вирус прословутият "емиграционен поток", за който толкова се говори. Вирус американските фондове, тези огромни суми, които без никакви правила се отзовават от единия в другия край на планетата. Вирус фирмите, които се делокализират. Вирус този, който атакува вашите имейли. Вирус всичко, което се изплъзва, просмуква се, пропива в "ъндърграунда" или навън, на открито, което профучава и се губи, и дава напред.

Около тази идея, която предполага движение, нестабилност, проникване, непрестанни разклонения, около това понятие, което е в центъра на нашия живот и настояще, се организира тази изложба, не като нещо затворено в една или повече музейни зали, където творбите са поставени за съзерцание, а както "Градината с разклоняващите се пътеки", за която говори Борхес или даже - защо не? - както "Пътищата, които не водят до никъде" на Хайдегер. Една лека и рискована изложба, която пътува като една Wanderer fantasie на Шуберт, която стъпва едновременно в две изложбени места, раздвоява се между два града - Букурещ и София - и две държави, простира се във вестниците, списанията, радиото, телевизията и мрежата. Противно на обичайната линейна реч, една изложба, която заявява себе си открита, размножена.

Леонор Нурицани
куратор на изложбата







Теню Пиндарев Юбилейна изложба

24 Март 2006 - 22 Април 2006


 

Теню Пиндарев е един от признатите доайени сред българските карикатуристи. Над 60 години активна творческа дейност му отреждат почетно място не само по страниците на всички хумористични издания но и в съзнанието на хиляди зрители, за които опростената, изразителна рисунка и ведрия, дружелюбен хумор са станали от години запазен знак на един самобитен и запомнящ се стил.

По времето когато започва дейността си като карикатурист, Теню Пиндарев е вече художник с изграден творчески облик и същевременно личност с чувствително гражданско съзнание. Лаконичната и гъвкава линия в неговите карикатури е одухотворена от една достойна човешка позиция, която отрича жестокостта, несправедливостта, лицемерието, присмива се на глупостта, отвращава се от моралното падение, съчувства на онеправданата наивност и доброта. Хуморът му е незлоблив и опрощаващ, стоплен от разбиране към невинните пороци на човека.

Работи също и в областта на графиката и е автор на редица литографски цикли. Илюстрира книги – предимно хумористична литература. Автор е на множество плакати, както и на портретни шаржове на изтъкнати българи.
Изложбата в СГХГ е посветена на неговата 85-годишнина и включва над 70 творби от различни периоди на творческата му дейност. Сред тях са циклите, посветени на Алеко Константинов и Чудомир, дружески шаржове на известни личности – хора на изкуството, обичани и уважавани от художника, както и множество карикатури на различни теми, някои от които са станали емблематични като отражение на актуални събития в политическото и духовното пространство.

Специален интерес представлява паното, наречено “На юбилейната изложба на Стоян Венев през 1964 г.”, над което художникът работи през 1998 – 2001 г. В него са включени 204 шаржови портрета на известни дейци на културата през този период.

-----------------------------------------------
Теню Пиндарев е роден през 1921 г. в Казанлък. През 1946 г. завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Илия Петров. През 1948 г. е назначен като художник-редактор във в. “Стършел”, където работи до 1980г. След това в продължение на четири години е в редколегията на сп. “Карикатура”. Многобройни са участията му в наши и международни изложби на карикатурата – Габрово, Москва, Берлин, Хавана, Прага, Будапеща и др. Има приз за отлично представяне в Монреал и първа награда на международна изложба в Тренто – Италия. Негови творби са притежание на НХГ, Дома на хумора и сатирата в Габрово, художествени галерии в Казанлък, Пловдив, Варна, Търговище, Разград и на частни колекции в страната и чужбина. Носител на орден “Кирил и Методий”. Почетен гражданин на град Казанлък.







Осъщественият и неосъщественият Андерсен на илюстратора Любен Зидаров

11 Март 2006 - 01 Април 2006


 

"Илюстрирах Андерсеновите приказки четири пъти в различни периоди от моята творческа работа като илюстратор, което е ярко доказателство, че най-дълго съм носил този автор в себе си. 
За мен обаче той беше и най-труден, защото детските приказки, прочетени вече от възрастен, не бяха просто случки с хора и животни, а носеха философията и мъдростта на вечното в моралния кодекс на човечеството. 
В продължение на години събирах документален материал за времето на Андерсен, а пътуването ми до Дания ми донесе най-важното - съприкосновението с климата на неговия свят. 
То ми даде повод да направя нов опит с последното, четвърто и за съжаление неосъществено издание, да зарежа точната информация и да се устремя към психологическата субстанция на приказките. 
Безспорно, дистанцията на времето ще отсъди дали новите илюстрации са най-добрите и дали, въпреки професионалния опит, не им липсва романтиката и несръчността на младите години..." 
Любен Зидаров







АКЦИЯ: СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО Сашо Стоицов. Водопад

11 Март 2006 - 01 Април 2006


АКЦИЯ: СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО
Сашо Стоицов. Водопад

11 Март 2006 - 1 Април 2006


Целта на „Акция: Съвременно изкуство” е попълване на фонда на СГХГ „Съвременно изкуство и фотография” и стимулиране на най-новите тенденции в българското изкуство. Екипът на галерията е убеден, че задачата на музея е да следи, избира и съхранява най-доброто не само от миналата, но и от настоящата история на изкуството. Тази функция в нашите условия се засилва още повече от липсата на Музей на съвременното изкуство. Вече 20 години няколко поколения художници работят в областта на новите изразни форми, но тяхната продукция не намира място в музейните колекции. Този обезпокоителен факт ни накара да пристъпим по-активно към опазването на това изкуство. 


След изложбите на Надежда Олег Ляхова и Боряна Драгоева през изминалата година, сега СГХГ показва дарението на художника Сашо Стоицов. Инсталацията „Водопад” включва пластики от макетен картон, рисунки, живопис, отпечатък. 

Сашо Стоицов (р. 1952) е едно от най-известните и интересни имена в историята на съвременното българско изкуство. Започнал кариерата си като живописец, той е сред първите художници, които реагират на променените условия от края на 80-те години на 20-ти век. Творбите му от този период остават в класиката на българския авангард. Той е сред малцината, чиито изяви свързваме с понятието соц-арт.

От 1998 г. Сашо Стоицов живее и работи в Ню Йорк. След няколкогодишна пауза художникът направи бляскаво завръщане в родината си – най-напред с изложбата „Природно” в Националната художествена галерия през 2004г., а после и с изложбата „Водопад” (показана за пръв път в галерия „Солерс” през 2005 г.).

Във „Водопад” идеята на Сашо Стоицов е да създаде минималистичен образ на природата и по специфичен, ненатрапчив, но изразителен начин да внуши на зрителя усещане за първичност, сила и неподправеност.







СГХГ и група 8-ми март представят: УМНОЖАВАНЕ НА ОТРАЖЕНИЯТА Тодорка Бурова, Невена Ганчева, Мариела Гемишева, Алла Георгиева, Вера Иванова, княгиня Евдокия, Цана Иванова-Бояджиева, Елена Карамихайлова, Нина Ковачева, Елисавета Консулова-Вазова, Силвия Лазарова, Надежда Олег-Ляхова, Аделина Попнеделева, Анна Хен-Йосифова

08 Март 2006 - 07 Април 2006


 

Тази изложба е опит за огледално преразглеждане на историята. “Очи в очи” се изправят две поколения художнички. От едната страна застават първите жени с художествено образование в България, които защитават правото на “нежния пол” сериозно да се занимава с изкуство. От другата – художничките, които в края на 20-ти век осъзнават творчеството като възможност за отправяне на послания и провокиране на общественото мнение. 

Огледалният поход при съставянето на изложбата не е избран случайно. Първо, огледалото е атрибут, който неизменно се свързва с женското начало. Второ, то е чест мотив в картините на художничките от началото на 20-ти век, а в поредицата автопортретни творби от края на същото столетие се подразбира. Трето, огледалото носи божествени и магически характеристики – присъщи както на изкуството, така и на жените. Четвърто, speculum (латинската дума за огледало) се нарича популярен гинекологичен инструмент, който се тълкува от Люс Иригаре като символ на мъжкия подход към жената, основан на представата за “липси” и кухини. Така и феминизмът се включва в темата. Пето, огледалото отпраща към мисловността поради етимологията на самата дума speculum – от speculor – наблюдавам, изучавам. Това добавя към провокативността на изложбата и по-голяма амбиция. Не на последно място speculum се обвързва и със зрелище, спектакъл (spectaculum), каквато в същността си е всяка изложба. 

Вероятно подобно противопоставяне (или съпоставяне) изглежда дръзко от гледна точка на толерантното изкуствознание. Все пак между тези две поколения има почти седем десетилетия и много други жени-художнички... Контрастът обаче е търсен, защото именно той понякога най-добре изявява същността, а и основанията за такъв подход не са малко. Между двете групи авторки има много общи неща. Първите се борят да бъдат допускани в часовете по голо тяло в Художествената академия, да участват в общи изложби наравно с другия пол, сами да организират изложби, да бъдат приемани насериозно. Вторите се опитват да повдигнат въпроси-табу, останали дълги години неизказани, прикрити от страх и инертност. Първите учат в чужбина и донасят в страната си веянията на импресионизма и експресионизма. Вторите експериментират с неизползвани до момента в българската художествена практика медии и начини на изразяване. По отношение на сюжетите безусловно се налага една съществена близост – и едните, и другите се вглеждат преди всичко в себе си. Автопортретът е като че ли най-разпространеният жанр. Разбира се, основанията далеч не са еднакви. В началото на века автопортретът е израз на нарасналото самочувствие и самосъзнание. В неговия край – изразява вътрешната драма, безпокойство и поставя множество въпроси. Изложбата се опитва да зададе паралели и различия и в отношението към натюрморта, голото мъжко тяло, портрета. Всъщност истинското огледало е зрителят, а “през него” едни в други се оглеждат две отдалечени във времето, но по някакъв дълбоко вътрешен начин сродни – съдби, амбиции и постижения. 

Дали в този парад на огледала отраженията ще бъдат възможни? Ще успеем ли да уловим образа или той ще се разпадне и изгуби в безкрая на вариациите? Надяваме се не на постигната категоричност, а на многообразие. Целта на тази изложба е умножаването на отраженията да се случи и тяхното богатство, сложност и дори обърканост да провокират разговор. 

Мария Василева
Куратор на изложбата







ГЕНКО ГЕНКОВ

17 Февруари 2006 - 19 Март 2006


 

Генко Генков е един от най-забележителните български художници, прочут с ярката си индивидуалност и бунтарския си дух. Последната му самостоятелна изложба се е състояла през 1993 година. Днес, тринадесет години по-късно, Софийската градска художествена галерия представя негови творби, създадени от 2002 до 2006 година. Експозицията включва портрети и пейзажи с масло и акварел, които показват най-новия етап от развитието на творчеството му. 

Генко Генков създава предимно пейзажи, които се отличават с характерен авторски почерк – ясно обособени обеми, ярък колорит и релефни повърхности. В ранните години на творчеството си художникът проявява предпочитания към по-тъмната цветова гама. В пейзажите му присъстват изображения на хора и животни. С течение на времето се появяват синтезираните цветни петна и характерните силни, топли цветове. Дърво, къща, планина или пътека сред природата служат за композиционен център на картините му. Генко Генков предпочита да рисува от натура като често пресъздава софийски квартали или покрайнините на селата Рударци и Драгоил. 

През годините художникът експериментира с различни похвати и техники на работа. През 70-те разработва възможностите на различните материали, третира маслената боя като акварел, обработва повърхността с пясък или замества четката с нож. През 90-те използва пигменти, напомнящи керамична глазура. В работата му могат да се открият отгласи от изкуството на постимпресионизма и фовизма. 

Представените в СГХГ произведения показват художника Генко Генков в най-добрата му светлина. Рисувани с размах и въображение, те още веднъж доказват, че той е сред най-самобитните и интересни български творци.

-------------------------------------

Генко Генков е роден през 1923 година в село Чоба, близо до Карлово. Израства в Бургас. Завършва Полукласическата гимназия в Бургас. През 1948 г. завършва Националната художествена академия при проф. Дечко Узунов. Първата му самостоятелна изложба е през 1965 година, а през 1973 е организирана ретроспективна изложба по случай петдесетата му годишнина. От 1972 година е носител на орден “Кирил и Методий” ІІІ степен. Последната му самостоятелна изложба е през 1993 година. 







СТОЯН РАНГЕЛОВ Живопис и рисунки

19 Януари 2006 - 12 Февруари 2006


 

Името на Стоян Рангелов е малко познато на българската публика. Художникът е роден през 1911 г. в село Драинци, Трънско. През 1929 постъпва в Художествената Академия в София. През 1934 завършва Живопис при проф. Никола Маринов и Декоративния отдел при проф. Николай Райнов. Дипломирал се с отличие, Стоян Рангелов е изпратен на специализация със стипендия в Германия и Италия. Умира през 1949 в София.

Стоян Рангелов работи като военен художник към Военно-географския институт в София. Изявява се в областта на маслената живопис, акварела, рисунката, графиката, карикатурата и монументалната украса. Твори активно през 30-те и 40-те години. През краткия си жизнен път художникът има 8 самостоятелни изложби в София и страната. Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, Военно-историческия музей в София и частни колекции.

Настоящата изложба включва около 50 творби – маслени картини, акварели, рисунки и документи. Експозицията има за цел да представи един забравен автор и да популяризира неговото художествено наследство. Показаните произведения – портрети, пейзажи и композиции носят духа на една противоречива и динамична страница от българската история. В тях се срещат романтично-носталгични настроения и експресивно третирани форми, акварелни преливи с пастьозно положени мазки. „Родното” и „европейското” еклектично се смесват и изграждат облика на художника 
Стоян Рангелов.





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery