Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


Васка Емануилова. Животът на формата Изложба, посветена на 100 години от рождението й

22 Декемрви 2005 - 28 Февруари 2006


 

Васка Емануилова е едно от най-големите имена в съвременната българска скулптура. Тя е първата жена-скулптор, оставила трайна следа в изкуството ни. Васка Емануилова постига впечатляващи резултати в областите на портрета, голото тяло, жанровата и историческата композиция. Изборът на теракота (печена глина) за основен материал на работа се превръща в запазен знак на изкуството й. Художничката създава десетки рисунки и акварели. 

На 4 февруари 1985 г. Васка Емануилова дарява на СГХГ 90 скулптури, 48 акварели и 35 рисунки. Година преди това колекцията е показана в постоянната изложба “Васка Емануилова”, филиал на СГХГ, на ул. “6-ти септември” № 9 в София. За съжаление, 10 години по-късно галерията е затворена поради реституция на имота. 

Днес, по повод 100 години от рождението на художничката, СГХГ организира голяма ретроспектива, в която е включено както дарението, така и творби, притежание на НХГ и Ателие-колекция Светлин Русев. Показват се 107 скулптури, избрана колекция от рисунки и акварели, документи за живота на художничката. В изложбата е представена и доскоро неизвестната “Еротична серия”. Акцент в експозицията са портретите на Васка Емануилова от известни български художници като Стоян Венев, Иван Ненов, Джон Попов, Руска Маринова, Кирил Петров, Мина Иванов, Донка Константинова, Ненко Балкански, Люба Паликарева, Светлин Русев. Излагат се и картини на живописеца Кирил Петров, също част от дарението на Васка Емануилова. 

Екипът, организирал изложбата е: Слава Иванова, Весела Христова-Радоева, Мария Василева, Марин Маринов. Консервацията и реставрацията на творбите е осъществена от Ирена Герасимова и Симеон Симеонов.

По повод на изложбата е издаден каталог, състоящ се от 134 страници, с цветен албум и черно-бяла каталожна част, биография, библиография и приложения.

Изложбата се организира съвместно с:
Национален музей на българското изобразително изкуство
Държавен културен институт към министъра на външните работи
Ателие-колекция Светлин Русев


-----------------------------------------------------------
Васка Емануилова е родена на 25 декември 1905 г. в с. Комщица, Годечко. 1922-1927 е студентка в Държавната художествена академия. Учи “Рисуване” при проф. Цено Тодоров и “Скулптура” при проф. Иван Лазаров. 1927-1944 участва в общите художествени изложби, организирани от Съюза на дружествата на художниците в България. От 1927 г. показва свои произведения в почти всички изложби на жените-художнички. 1931 г. става член-основател на Дружеството на новите художници. През 1939 г. с отпуснатата й от г-н Белен (секретар на Френската легация в София) стипендия пребивава три месеца във Франция. От 1944 г. участва в почти всички Общи художествени изложби на Съюза на българските художници. Работи малка пластика, кавалетна и монументална скулптура в гипс, бронз и теракота. Предпочитаните й жанрове са портрет, голо тяло, историческа и битова композиция. Умира в София на 11 юли 1985 г.
Творби на Васка Емануилова са притежание на: НМБИИ, СГХГ, художествените галерии в Пловдив, Русе, Варна, Добрич, Бургас, Постоянна изложба-дарение “Светлин Русев” в Плевен, частни колекции в България и чужбина.







Любен Стоев. Социална кухня Инсталации и рисунки

15 Декемрви 2005 - 15 Януари 2006


 

Любен Стоев е роден през 1939г. в София. През 1963г. завършва специалност „Графика” във Висше училище за изобразителни изкуства, Дрезден при проф. Леа Грундиг. Работи в областта на графиката, рисунката, живописта и инсталацията.

В края на 60-те години Любен Стоев се включва в българския художествен живот. От 70-те години прави самостоятелни изложби в чужбина – Австрия, Германия, Никарагуа , Индия, ЮАР, Зимбабве, Алжир и др.

Художникът получава много награди и стипендии. През 1972г. - Наградата на София, през 1984г. - голямата награда на Международното биенале в Банска Бистрица, ЧССР и др., през 1987 и 1989 - награда „Човекът и трудът”. През 1984г. Стоев е стипендиант на Cite des Arts International, Париж, през 1985г. на Миньорски дом на културата „Бергмансглюк”, Гелзенкирхен, Германия, а през 2004г. на Фондация Зусман и Фондация Култур контакт, Австрия.

Любен Стоев е автор на циклите „Трети свят”, „Пазарно стопанство”, „Трансформации”, „Аутсайдери”. 

Изложбата в Софийска градска художествена галерия представя цикъл „Социална кухня”. Експозицията обхваща инсталации и голямо-форматни рисунки и е част от проекта „Социална кухня” на БНП Париба България ЕАД.

Като възпитаник на немската художествена школа, авторът е пристрастен към естетиката на експресионизма. Тя е отразена в контекста на българската действителност. Въздействието на творбите е подчинено на контраста. Дисонантното противопоставяне намира израз в монохромната гама, обозначаваща мизерията, и полифоничната цветност на реалните обекти, метафорично отразяващи лукс и охолство. Контрастът шокира, провокира, дори отвращава. Той реализира целта на художника – да ни накара да се замислим. 

На 19 декември 2005г. от 18.00 часа в Софийска градска художествена галерия ще се проведе благотворителен търг, организиран от БНП Париба и СГХГ.







СНИМКИ ОТ КИТАЙ живопис, рисунки, обекти, калиграфии

08 Декемрви 2005 - 16 Декемрви 2005


 

Творбите на Греди Асса, Асадур Маркаров и Валери Чакалов за настоящата изложба “Снимки” от Китай са създадени специално. Те представляват творческа реакция на почувстваното, видяното в Китай – особения мистичен пейзаж, душевността на китаеца, неговата усмивка и трудолюбие, магията на китайското изкуство – калиграфия, живопис, графика, скулптура, печати. 

Блестящи витрини, светлини, огромни булеварди и сгради, тайнствени магазинчета, градове гиганти и малки каменни градчета, оризови ниви, странни цветя, дракони, лъвове, ветрила, чудни облекла, фенери – всичко, окъпано в багрите на червеното и златото. Визуализация на метафоричното, на противоречивото, на философията. Визуализация на магията на Изтока.


-------------------------------------------------
От 20 септември до 20 октомври 2005 г. се проведе Второто международно биенале, Пекин, Китай. Три български проекта на трима изкуствоведи бяха поканени за участие. Проектът на Румяна Константинова с художник Огнян Цеков, проектът на Чавдар Попов с художник Божидар Бояджиев и проектът на Аделина Филева с художници Греди Асса, Асадур Маркаров и Валери Чакалов.

“СНИМКИ” ОТ КИТАЙ
живопис, рисунки, обекти, калиграфии

8 Декември 2005 - 16 Декември 2005


Творбите на Греди Асса, Асадур Маркаров и Валери Чакалов за настоящата изложба “Снимки” от Китай са създадени специално. Те представляват творческа реакция на почувстваното, видяното в Китай – особения мистичен пейзаж, душевността на китаеца, неговата усмивка и трудолюбие, магията на китайското изкуство – калиграфия, живопис, графика, скулптура, печати. 

Блестящи витрини, светлини, огромни булеварди и сгради, тайнствени магазинчета, градове гиганти и малки каменни градчета, оризови ниви, странни цветя, дракони, лъвове, ветрила, чудни облекла, фенери – всичко, окъпано в багрите на червеното и златото. Визуализация на метафоричното, на противоречивото, на философията. Визуализация на магията на Изтока.


-------------------------------------------------
От 20 септември до 20 октомври 2005 г. се проведе Второто международно биенале, Пекин, Китай. Три български проекта на трима изкуствоведи бяха поканени за участие. Проектът на Румяна Константинова с художник Огнян Цеков, проектът на Чавдар Попов с художник Божидар Бояджиев и проектът на Аделина Филева с художници Греди Асса, Асадур Маркаров и Валери Чакалов.







милкопавловголемитерисунки 2012-2030

25 Ноември 2005 - 16 Декемрви 2005


 

През 2056 заедно с отбелязването на 100 години Милко Павлов бе направен и опит за реконструкция на милкопавловголемитерисунки 2012-2030 от ноември 2005 в СГХГ в София, България. Първите разминавания в реално време датират от есента на 2004 година. Още през декември се появяват образи от 2019 и 2026, а през януари 2005 изплуват картини от 2012 и други, датирани от 2016 и 2029. Така се появяват Resentimenti и Navigare. Освен тях се показват и части от цикъла Anamnesia от 2003.

Колкото и да звучи невероятно, това е опит да изтеглим в настоящето едно предварително заявено събитие. Художникът задава въпроси относно отношението настояще-бъдеще, които във физическия свят са трудно пробиваеми, но за сметка на това имаме свободата да ги манипулираме в света на идеите. Методът “разминаване на бъдеще и настояще” се прилага широко във фантастиката, от която авторът е бил впечатлен като дете, а и съвременната физика не намира решение на фактора време. Една част от човешкото мислене изобщо е опит да конструира неописуемото и недостижимото – мотор за развитие на homo sapiens, за разлика от homo shopping. Предизвикването на събития в бъдещето е волно или неволно човешка тактика и в настоящата изложба авторът осмисля относителността на подобно начинание. 

Техниката фротаж е известна от 30-те години на 20-ти век, а и в училище почти всички ние, драскайки с молив върху хартия по остърганите чинове, сме се забавлявали да откопирваме оставените от предишни наши съученици следи. Изведена в голям формат същата техника дава съвършено различен резултат. 

Първата изложба графит-фротаж “Границите на рая” е през 1998 г. в галерия XXL, София, последвана от “Имитации” в АТА център за съвременно изкуство, 2000 г. и “Анамнезия” в галерия OMC, Дюселдорф, 2003 г. 

Настоящата изложба е четвърта в тази посока. Показват се 10 голямоформатни рисунки, изпълнени с графит върху хартия. Те се заиграват с кадри от непроизведен черно-бял филм и художникът целенасочено употребява формата на широкия екран. За зрителя остава да се запита кой е филмът. Този, който започва от ръба на листа или този на ежедневния свят. Листовете могат да бъдат разглеждани и като взети назаем парчета бъдеще, показани днес. Това се потвърждава от датировката на рисунките, която е отнесена във време, съществуващо все още само на теория.

Не си мислете, че всичко това е просто шега. В процеса на придвижване е договор, който регламентира от днешна правно-юридическа гледна точка факта, че такава изложба ще бъде направена през 2056 година, за което и рисунките ще бъдат оставени в Софийска градска художествена галерия.







ЛЮБЕН ГЕНОВ. АКУСТИЧНО

17 Ноември 2005 - 11 Декемрви 2005


 

През последните години Любен Генов се наложи на българската художествена сцена със своите смели абстрактни композиции, предпочитание към сложни колоритни нюансировки и голямоформатни платна, които му дават възможност да разгърне в пълнота идеите си.

Творбите за настоящата му изложба са създадени специално. Те представляват нов етап в творческото му развитие – по-задълбочен и осмислен, наситен с многопластови преживявания и емоции.

Любен Генов е роден на 18.11.1966 г. в гр. Оряхово. През 1985 г. завършва Художествено училище в гр. Троян, а през 1991 г. Учителски институт “Св. Иван Рилски” в гр. Дупница, където учи живопис при Ивайло Попов. През 1993 г. е приет в първия випуск на Частната академия “Жул Паскин”, София, специалност “Живопис” в класа на Долорес Дилова и Николай Майсторов, а през 1996 г. завършва и майсторски клас. От 2001 г. е член на СБХ, секция “Живопис”.
От началото на 90-те години активно се занимава с живопис, осъществява редица самостоятелни, участва в колективни и национални изложби, живописни биеналета и триеналета, както и в кураторски проекти. 
През 2001 г. получава награда в Националния конкурс по живопис на тема: “Българската духовна и материална култура – нашата идентичност по пътя към Европа”. 2002 г. печели конкурса на СБХ за пребиваване и работа в Сите Ентернасионал дез’Ар, Париж.
Негови творби са притежание на частни колекции в страната и чужбина – САЩ, Англия, Франция, Унгария и др.







АСЕН ВАСИЛИЕВ 105 години от рождението му живопис, рисунки, документи

10 Ноември 2005 - 16 Декемрви 2005


 

Асен Василиев е роден на 2 юни 1900 г. в Кюстендил. През 1925 г. завършва специалност живопис в Художествената академия в София при професорите Димитър Гюдженов, Никола Ганушев, Стефан Иванов и Никола Маринов. 1926 - 1940 г. работи като гимназиален учител в Берковица, Шумен и София. 1957 - 1959 е заместник-директор на Института по изкуствознание при БАН. От 1974 г. е професор по изкуствознание в Художествената академия в София. Член на дружество “Съвременно изкуство” и един от създателите на Съюза на художници в България.

Като художник Асен Василиев работи в областта на битовата и историческата композиция, портрета, пейзажа и натюрморта.
Негови творби се намират във всички музеи в България, както и в колекции в Германия, Франция, Румъния, Югославия и други. Като историк на изкуството се изявява предимно в областта на българското Възраждане. Участва в редица комплексни научноизследователски експедиции на БАН. Сътрудничи в списания за изкуство и археология. Автор е на 34 монографии и книги, както и на множество статии.

В изложбата са включени живопис, графики и рисунки, собственост на СГХГ, Националната художествена галерия, Художествената галерия “Владимир Димитров – Майстора”, Кюстендил, Художествената галерия Стара Загора, частни колекции, както и документи от Централния държавен архив и Центъра за славяно-византийски проучвания “Акад. Иван Дуйчев”.

Настоящата изложба има за цел да припомни делото на видния художник и историк на изкуството Асен Василиев, оставил забележима следа в българската култура.







МЯСТО ЗА СРЕЩИ Ася Кованова и Камен Танев. Генезис

09 Ноември 2005 - 30 Ноември 2005


 

Зараждането на формата е основен проблем в творчеството на Камен Танев. Процесът на нейното обособяване в пространството следва своя собствена, вътрешна логика. Последната насока в художественото търсене на скулптора представлява крачка към освобождаването на формата от волята на нейния създател. Като идеално тяло, сферата въплъщава най-добре тази идея. Сферичните елементи изникват в съзнанието на автора първоначално при вида на вакуумирани топки за тенис. Те предизвикват впечатлението за нещо органично, за своеобразна форма на живот. Камен започва да изследва развитието на тези форми в различни пространства и мащаби. В настоящата изложба авторът търси максимална близост с природата като най-естествен контекст за възприемане на неговите органични създания. Метаморфозите, през които те преминават са „заснети” от Ася Кованова. Видеото позволява проследяването на самия формотворчески процес, който е съществена и неделима част от живота на завършените форми в експозицията. Изминатите стадии, през които преминава тяхното самоидентифициране, подсказва, че и тази фаза може би не е последната.

Яна Костова
куратор на изложбата







ЛЮБЕН ДИМАНОВ живопис, графика, рисунка

02 Ноември 2005 - 23 Ноември 2005


 

Любен Диманов е роден през 1933 г. в град Кнежа. През 1959 г. завършва специалност „Декоративно-монументални изкуства” в Художествената академия в София при проф. Георги Богданов. Художникът трайно се насочва към графиката, илюстрацията и рисунката. Паралелно с това се изявява и в сферата на живописта и стенно-монументалните изкуства. Включва се активно в международния живот още от годините след своето дипломиране – участва в Младежкото биенале в Париж през 1961 г., 1963 г., 1965 г., както и в биеналета на графиката в Любляна, Лондон, Рим, Австралия, Москва, Сао Паоло. 

През 1972 г. организира своята първа самостоятелна изложба в Кнежа. Следват изложби в София, Стокхолм, Лондон, Париж, Дюселдорф, Цюрих, Лион, Осло, Люксенбург, Копенхаген, Виена и много други.
Любен Диманов е автор на редица илюстрации и самостойни графични листове за издания от български и световни автори. Сред оформените от него книги са: Марк Аврелий „Мисли за самия мен” /1978 г., Париж/, Шарл Бодлер “Цвета на злото” /1979 г., Дюселдорф/, Селма Лагерлоф „Сага за Йоста Берлинг”/ 1980 г., галерия „Остер”, Швеция/, Овидий „Метаморфози” /1981 г., Париж/, Аполинер „Алкохоли” /1981 г., Париж/, Шекспир „Сонети” /1983 г., Стокхолм/, „Бестиарий” /1984 г., Париж/, „Когато пламъкът и розата са едно” /1986 г., Лондон/, Стефан Маларме „Митология” /1991 г., Париж/ и други.
Художникът получава много награди за графика, рисунка и илюстрация в България и по света. През 1974 г. получава ІІ-ра награда за илюстрация на международната изложба на книгата в Москва. През 1986 г. му е присъдена наградата за живопис на Международния център за съвременно изкуство в Париж. 

Художникът, който от 1976 г. живее в Париж, гостува в Софийската градска художествена галерия с голяма ретроспективна изложба. Това е петата му представителна експозиция в столицата – след изложбите в НХГ през 1980 г. и 1983 г., в галерията на „Раковски” 125 през 1989 г. и в Националната галерия за чуждестранно изкуство през 1995 г. 

В настоящата изложба са включени живописни платна, рисунки, колажи и графики в техниката на офорта, литографията и монотипията. Показаните творби представят различни етапи от творчеството на Любен Диманов. В експозицията могат да бъдат видени произведения от ранния период на художника – времето, когато работи в България (60-те до средата на 70-те години на 20-ти век) и творби, създадени след 1976 г. Обединява ги силата на монументалната, синтетично изчистена рисунка и динамиката на цветното петно. Основно изразно средство в тях е линията. Виждаме я в нейните богати разновидности – от пластичното изграждане на формата, през виртуозната трактовка на драпериите до символната асоциативност на детайла. 







ПРОФ. ХАЙНРИХ ДУМЗЕР (1926-2005) живопис

21 Октомври 2005 - 13 Ноември 2005


 

Хайнрих Думзер е роден на 28 ноември 1926 г. във Виена. 1941-1943 учи в частното ателие на проф. Ханс Кауцки; сценография и сценична техника при проф. Нидермозер; фигурно и портретно рисуване при проф. Кепел. От 1945 г. – театрален художник и асистент във Виенската Фолксопера. От 1965 г. – ръководител на рисувалните ателиета в същата опера. 1967 – участва в изложба в Кюнстлернаус, Виена; 
1968 – в изложба във Виенския Сецесион. 1972 – Зам. ръководител на рисувалните ателиета на всички държавни театри, обучаващ студенти по театрална живопис. 1974 – носител на Златния почетен знак за заслуги към Република Австрия. 1986 – самостоятелна изложба в рамките на Виенските фестивални седмици. 1990 г. – професор по рисуване. 
Почива на 3 март 2005 г. 

Проф. Хайнрих Думзер работи в областта на живописта 
и сценографията. Той е един от най-изявените театрални художници 
в Австрия, създал оформлението на множество постановки и обучил поколения студенти по сценография. Своите задълбочени познания като сценограф той придобива от практиката, ръководен от именити личности на австрийския театрален живот. Живописта му е силно повлияна от театралния му усет за колорит и драматизъм. Постига експресивни, наситени състояния, които въздействат емоционално на сетивата. 

В СГХГ се представят 69 живописни платна, създадени в периода между 1983 и 2004 г. 







Моди и стилове - съвременна германска живопис от колекция Шарпф

04 Октомври 2005 - 30 Октомври 2005


 


Гьоте институт-София и Софийската градска художествена галерия имат удоволствието да ви представят изложба съвременно изкуство от Германия. 30 картини на 12 художници показват най-новите тенденции в развитието на немската живопис.

Десетилетия наред традиционната живопис остана встрани от общественото внимание, тъй като в изкуството преобладаваха концептуалните стратегии и експериментите с новите изразни средства. От 90-те години насам обаче представители на най-младото поколение немски художници, работещи на територията на обединена Германия, започнаха отново активно да се насочват към живописта. Появиха се различни, предимно фигуративни, художествени езици. 

Тяхната живопис носи в себе си нова глобална естетика, определена от фотографията и киното, от компютърната графика и индустриалния дизайн. В изложените картини традиционните образни езици са свързани с характерните за 20-ти век стилове на експресионизма и социалистическия реализъм. Получава се нов вид универсално разположение от моди и стилове, които при всеки художник са уникални. Силата на творбите се ражда от противоречието между видеоигри и неосюрреализъм, носталгия и преработка на старото, експресивност и хладна предметност.

През последните години картините на Нео Раух, Франц Акерман и останалите творци завладяха както международните пазари на изобразително изкуство, така и музеите, и изложбените зали от Западна Европа, САЩ и Япония. Семейството колекционери Уте и Рудолф Шарпф от Щутгарт прозорливо се насочи към тази нова живопис още преди нейния световен бум. Настоящата изложба показва избрани творби от тяхната колекция.

Изложбата съдържа творби от: Франц Акерман, Андре Буцер, Еберхард Хавекост, Андреас Хофер, Мартин Кобе, Йонатан Меезе, Нео Раух, Даниел Рихтер, Давид Шнел, Маркус Зелг, Матиас Вайшер, Алберт Оелен.

Куратор: Нина Цимер

Към изложбата има каталог на български и немски език. 





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery