Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


Проф. Иван Газдов КАВЪР КЛАСИК ГРАФИКАТУРА

14 Април 2005 - 11 Май 2005


 

Колекцията КАВЪР КЛАСИК ГРАФИКАТУРА (1999-2003) е най-новата серия от тридесет на брой творби, създадени от проф. Газдов през последните няколко години. Познатите на ценителите графикатури за първи път се появяват в необичайни за тях размери и техника. Освен като сериграфски отпечатъци, те са реализирани и под формата 
на “билборди” върху винил. 

Този непоказван до сега цикъл графикатури е насочен към световната история на изкуството, която се превръща в обект на визуални интерпретации. Художникът е подложил на оперативен анализ картините на най-известните художници от Ренесанса до постимпресионизма. Всички творби са обединени от единна идейна стратегия, но първоначалната идея е претърпяла множество посоки на развитие във всяка отделна работа. Пресъздадени са прочути шедьоври от творчеството на Брьогел, Рубенс, Вермеер, Мане. Художествената намеса на проф. Газдов се състои не само във визуални, но и в концептуални намеси. Познати детайли са разработени в неподозирана насока, те може 
да бъдат скрити в белите петна или напълно да изчезнат. Подхождайки критически, авторът разкрива подробности, които само са загатнати в “оригиналното” произведение, или напълно елиминира тези, които нарушават логиката на интерпретацията. Така графикатурите преразказват, доразвиват и влагат ново съдържание в емблематични 
за историята на изкуството творби. 
-------------------------------
Според “Българска енциклопедия, А…Я”, издадена през 2002/2003 г. от издателство “Труд”, “графикатура” е “определение на визуална идея с гротескна и артистична неочакваност, с характерно взаимоотношение между черните петна и навлизащи между тях части от белия фон, изпълнени в техника сериграфия; авторски графичен почерк 
на И. Газдов”.

Преди настоящата колекция графикатури са създадени циклите “Игра на силуети”, “Графикатури - оригами”, “Черни докосвания”, “Еротични графикатури”, показани в поредица изложби в София, Пловдив, Ямбол, Габрово, Трявна, Созопол, Париж, Копенхаген, Тояма, Варшава. 







ЯПОНСКО ГРАФИЧНО ДРУЖЕСТВО В СГХГ

04 Април 2005 - 08 Май 2005


 

Изложбата в СГХГ включва по две произведения от 49 творци. В това отношение тя е най-мащабното представяне на съвременна японска графика в България, съответно на Японското графично дружество.

От началото на 2000 г. контактите между японските и българските графици придобиват целенасочен характер. В основата на този проект е приятелството и професионалното сътрудничество между проф. Акира Куросаки и проф. Румен Скорчев, което датира още от 1981 г. С участието на галерия „Леседра” и нейния директор Георги Колев са подготвени изложбите „Съвременна графика от Япония и България”, (НГЧИ, 2001 г.) и „Съвременна българска 
и японска графика” (Киото и Токио, 2003 г.).

Японското графично дружество е най-голямата организация от такъв тип в своята страна и партньор с международен авторитет. Тя е създадена през 1931 г. Днес в нея членуват 187 творци, а 181 са асоциираните членове. В ежегодните им изложби наред с постиженията на съвременната японска графика се дава възможност за изява на млади таланти, поощряват се и се популяризират нови техники и изразни средства.

Акира Куросаки е роден през 1937 г. в Талиен, Манджурия. Завършва факултета по дизайн на Технологическия институт в Киото през 1962 г. Вдъхновен от стила Укио-е, започва да прави гравюри на дърво около 1967 г. Получава наградата на Министерството на образованието от Седмото международно биенале на графиката в Токио през 1970 г. Участва в много изложби в Япония и чужбина и става носител на редица най-високи отличия във Флоренция, Сеул, Норвегия, Сан Франциско, Бхарат, Кайро, Портланд, Маастрихт и др. През 1983 г. получава Първа награда от Второто международно биенале на графиката във Варна.

Професор, ръководител на Графичния отдел в Университета Киото Сейка и член на борда на Японската графична асоциация. Автор е на книгите: “Съвременната гравюра на дърво”, “Гравюрата на дърво”, “Работа върху хартия”, “История на графиката”. 







МЯСТО ЗА СРЕЩИ Светлин Балездров. "7"

04 Април 2005 - 24 Април 2005


 

Триизмерното ми абстрактно творение има за цел да въздейства подсъзнателно и да провокира съзерцание, т.е. да приведе духа в онези особени състояния, присъщи на източната мистика. Азиатската линия в проекта се проявява и в третирането на материала. Всеки модул от ансамбъла е сгънат само от едно правоъгълно парче хартия без да бъде нарушавана целостта му. Въпреки откровения ми интерес към Изтока, аз принадлежа на Западната културна традиция и считам, че работата ми е силно повлияна от конструктивизма и минимализма.

Светлин Балездров







МЯСТО ЗА СРЕЩИ Николай Занев. Дерайлирано

15 Март 2005 - 27 Май 2005


 

В контекста на ”Място за срещи” проектът на Николай Занев повдига множество съществени въпроси за отношенията между критика, публика, творец и артефакт. Художникът поставя в зависимост предмета на изкуството и критиката като експонира критически текстове в галерийно пространство и предлага свободни интерпретации по тях. Методите му обхващат апроприация на съществуващи изображения, фотография, рисунки и манипулирани обекти.

Критическият текст често се впуска в търсене на различни възможни връзки и значения на творбата. Използвайки чужди заемки и прекалено сложни метафори и абстрактни описания, той излага на риск от изкривяване, пренасищане и пренатоварване, самата художествена творба. Ефектните фрази и сложни метафори дават специфичен материал на художника. От тях той извежда единствено буквалното значение на думите и по този начин хирургически отстранява конотацията на епитетите в описанието. Резултатът е поредица графични, обобщени рисунки, подобни на обяснителните знаци по опаковките на търговски продукти. По този начин Н. Занев свежда изображението до семиотичен знак, премахва ефектността на описанието и го запраща в дъното на неговата способност за въздействие. 

Макар изложбата да си служи с прости средства и без да е приповдигната и амбициозна, тя поставя огромно количество въпроси в много посоки: от често дискутираното общественото пространство до незавидното положение на критиката, разкъсана между функция на изкуството и определящ модулатор в съвременната художествена действителност.

Вера Млечевска







ИВАН КЪНЕВ живопис

02 Март 2005 - 26 Март 2005


 


Софийската градска художествена галерия представя Иван Кънев по повод на неговата 70-годишнина. Експозицията включва около 80 пастелни, акварелни и маслени произведения от 1963 г. до края на 2004 г.
Иван Кънев е сред малцината художници, които и днес се вдъхновяват от непосредствения контакт с натурата. Така през десетилетията се раждат пейзажите от София, Балчик, Сливен, Копривщица, Смолян, Дамаск, Крим, Гурзуф, както и многобройните портрети. Творбите му на пръв поглед съзерцателни, носят онази дълбочина която ни дава не само времето, но и възможността да усетим преживяването, вложеното чувство в красотата на формите и тънките цветни нюанси.
Художникът е роден на 29 март 1935 г. в Нова Загора. През 1963 г. завършва приложна графика в Националната художествена академия в София при проф. Александър Поплилов. Работи в областта на живописта и графиката. От средата на 60-те години участва в различни ОХИ и организира самостоятелни изложби. Работи като уредник и завеждащ художествената галерия в Сливен /1963-1968 г./, специалист по въпросите на художествените галерии в дирекция „Музеи” при Комитета за култура /1973-1985 г./, директор на СГХГ /1985-1993 г./. 
Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Сливен, Стара Загора, Казанлък, Силистра, Русе, както и на частни колекционери в България, Франция, Швейцария, Дания и др.







МЯСТО ЗА СРЕЩИ СВЕТЛИНА

24 Февруари 2005 - 13 Март 2005


 

Изместени категории, пропукан стереотип и липса на строг схематизъм пронизват пространството на инсталация “Светлина”. Контрастни и подвижни асоциации описват новите материални форми, чиято далечна и стаена яснота е изявена в нов център – зрителят, неволно превърнат в двигател на целия проект. С помощта на фотоклетка присъствието му мигновено оживява всеки от елементите, внасяйки му своя специфичен ритъм. Проникнал в измеренията на времето, той сам придава неговата интензивност, варираща от умерено спокойна до подчертано динамична. Цветовете са топли и енергични. Раждат се от тъмното в неизменния игрив нюанс на изненадата.

В центъра е разположена сферата на Василена Михайлова, пулсираща ритмично в жизнените вълни на червеното. Явявайки се ядро и символ на безкрайния извор, тя се движи в светлината на съвършената космичност. Към вечността гравитират и скритите същества на Люба Атанасова. Символи на невидимото присъствие, те внезапно оживяват във височина над човешки ръст. Активният им и горящ поглед напомня за спотаените вечни наблюдатели. Строга линеарност, победена от меката хаотична материя ни представя Розалия Екимова. Геометризмът е атрофирал, а ясните твърди линии на материята са деформирани, очертаващи ново непознато измерение. Избегнала границите на статичността и отсичащата категоричност на формите е и работата на Моника Найденова. В нея тя преплита видимо и нивидимо с помощта на желязната арматура и прозрачния шифон, издигайки я във формата на спираловидна арка над посетителя. В множество лъчи, пронизващи твърдата материя, Вълко Бекирски ни представя пространството, завладяно, всепроникнато от светлината. Сянката вече я няма, отстъпила пред безпределната сила и абсолютизъм на светлината.

Усетът за съвършено единство и цялостност на концепцията е уловим чрез фините нишки, съединяващи елементите. Потънали в привиден покой, те неусетно размиват границите на представите, увличайки в далечно съновидение.

Юлия Каремова







МЯСТО ЗА СРЕЩИ Александър Вълчев. Реминисценции*

03 Февруари 2005 - 20 Февруари 2005


 


Идеята: да се направят портрети, издържани в ренесансов дух, на наши съвременници, хора, занимаващи се с интелектуална дейност.
Как се роди идеята: от прозореца на работното ми място се открива красива гледка. Вижда се част от Народната библиотека, градинката към нея, няколко сгради и в далечината – величествената Стара планина. Повечето от хората, които ме посещават по един или друг повод, сядат с гръб към прозореца, който заема почти цялата северна стена и силуетите им се открояват на фона на тази панорама. Като постановка това ми напомняше не веднъж за великолепния портрет на Федерико да Монтефелтро, дук на Урбино, рисуван през 1465-66 г. от големия ренесансов художник Пиеро дела Франческа. Направи ми впечатление, че този контекст сякаш изявява най-доброто от самия човек. Споделих тези си наблюдения с Александър Вълчев и се оказа, че и той е имал подобни впечатления и асоциации. Така се роди идеята за настоящия проект.
Осъществяването на идеята: след като разгледахме огромен брой ренесансови портрети, решихме, че е удачно да въведем няколко критерия за избора на модели. Те да са хора, занимаващи се с интелектуален труд, да имат вътрешен потенциал и доколкото е възможно физическа прилика с някоя от ренесансовите личности. Основната и нелека задача на автора бе да изяви духовната същност на портретувания, да улови и предаде онази вглъбеност, вътрешна красота и достойнство, които са отличителен белег за ренесансовите портрети. За постигането на тази цел подходящият типаж беше поставен в характерна обстановка, пресъздаваща колкото е възможно по-точно позата, атмосферата и декора от портрет-прототип.
В техническо отношение, така създадените “нео-ренесансови” портрети представляват голямоформатни дигитални цветни отпечатъци.
Посланието: всеки обикновен човек би могъл да изглежда достойно. Ако го желае и положи минимум усилия. Хората днес не са много по-различни от тези живели преди 500 години. Портретите го доказват. Може би са загубили само своето спокойствие и вярата на ренесансовия човек, че той е най-съвършеното Божие творение.

Стефания Янакиева
Куратор

____________

*реминисценция - (лат. reminiscentia) - отзвук на чуждо произведение в поезия, музика, изобразително изкуство и др.







КИРИЛ ГЮЛЕМЕТОВ живопис графика рисунки

01 Февруари 2005 - 27 Февруари 2005


 

Изложбата представя творческия път на Кирил Гюлеметов, преминал в продължение на десетилетия през различни стилови и пластични търсения. Между показаните 100 графични творби, изпълнени през различни години, има гравюри на метал /офорт, акватинта, мецотинто/, носещи характерния за автора класически финес на изображението, гравюри на дърво и линолеум, доближаващи се до стилистиката на възрожденската щампа, както и литографии, рисунки и акварели. В експозицията са включени и 50 живописни творби, изпълнени между 1962 и 2001 година, които се показват за първи път пред публика. 
В творчеството на Кирил Гюлеметов гравьорската прецизност и реалистичната рисунка се съчетават с внимание към детайла и топло, човечно вглеждане в обикновените наглед сюжети от природата и бита.







ГЕО МИЛЕВ И БЪЛГАРСКИЯТ МОДЕРНИЗЪМ

28 Януари 2005 - 27 Март 2005


 

Организатори: Международна фондация „Гео Милев”, Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия Стара Загора, Къща-музей „Гео Милев” Стара Загора

Със съдействието на: Община Стара Загора, Международна фондация „Св. Св. Кирил и Методий”, Сдружение „Демократична мрежа”, ФИК „АКБ ФОРЕС”,„Булгаргаз” ЕАД

Куратор: доц. Ружа Маринска 

През 2005 г. се навършват 110 години от рождението на Гео Милев (1895-1925). В историята на българската култура неговото име и изявите му на поет, критик, издател, театрал и художник е свързано с пика в развитието на модернизма в началото на 1920-те години. Редактираните от него сп. „Везни” (1919-1922) и „Пламък” (1924) са обединяващ център за всички радикално мислещи в областта на литературата и изкуството.

В изложбата са показани близо 100 голямоформатни репродукции на произведения на Гео Милев и художниците от кръга около него: Иван Милев, Иван Бояджиев, Петър Дачев, Сирак Скитник и др.

Художественият материал е групиран в пет водещи теми: 
Азът, Богове и тайнства, Жената, Градът, Музиката.


ЛЕКЦИОННА ПРОГРАМА (четвъртък, 16.00 ч.):

3 февруари - ЛЕДА МИЛЕВА: Баща ми
10 февруари - доц. д-р РУЖА МАРИНСКА, Нов български университет: Художниците от кръга на Гео Милев
17 февруари - проф.СВЕТЛОЗАР ИГОВ, д.ф.н., Институт за литература БАН: Гео Милев – лидерът на българския авангардизъм
24 февруари - доц. ЛЪЧЕЗАР КАРАНЛЪКОВ, Държавна музикална академия “Панчо Владигеров”:
Българското музикално творчество и европейският модернизъм
10 март - проф. МИРОСЛАВ ДАЧЕВ, Нов български университет:
Гео Милев и модерната поезия
17март - ст.н..с. IІ ст. ВИОЛЕТА ДЕЧЕВА, Институт за изкуствознание БАН: Гео Милев и театърът като фигура и практика на модернизма
24 март - КАТЕРИНА ГАДЖЕВА, докторант в Нов Български университет: Българските модернисти и фотографът 







БЛАГОТВОРИТЕЛНА ИЗЛОЖБА ЗА НАБИРАНЕ НА СРЕДСТВА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРВЕН КРЪСТ

12 Януари 2005 - 16 Януари 2005


 

Изложбата за набиране на средства на Българския червен кръст е съвместна инициатива на СГХГ и БЧК. Ръководени от принципите на хуманизъм и единство, двете организации се обединяват в името на една благородна цел. На техния призив откликнаха десетки български художници, които винаги са готови да помогнат: Светлин Русев, Иван Б. Иванов, Греди Асса, Едмонд Демирджиян, Валентин Колев, Любен Генов, Дарина Цурева, Долорес Дилова, Мариела Иванова, Миглена Александрова, Марияна Маринова, Богдан Пенев, Любен Костов, Милко Павлов, Каля Зографова, Борис Колев, Мими Добрева, Иван Кънев, Андрей Даниел, Ива Владимирова, Силва Бъчварова, Стефан Божков и др.





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery