Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


МЯСТО ЗА СРЕЩИ Николай Занев. Дерайлирано

15 Март 2005 - 27 Май 2005


 

В контекста на ”Място за срещи” проектът на Николай Занев повдига множество съществени въпроси за отношенията между критика, публика, творец и артефакт. Художникът поставя в зависимост предмета на изкуството и критиката като експонира критически текстове в галерийно пространство и предлага свободни интерпретации по тях. Методите му обхващат апроприация на съществуващи изображения, фотография, рисунки и манипулирани обекти.

Критическият текст често се впуска в търсене на различни възможни връзки и значения на творбата. Използвайки чужди заемки и прекалено сложни метафори и абстрактни описания, той излага на риск от изкривяване, пренасищане и пренатоварване, самата художествена творба. Ефектните фрази и сложни метафори дават специфичен материал на художника. От тях той извежда единствено буквалното значение на думите и по този начин хирургически отстранява конотацията на епитетите в описанието. Резултатът е поредица графични, обобщени рисунки, подобни на обяснителните знаци по опаковките на търговски продукти. По този начин Н. Занев свежда изображението до семиотичен знак, премахва ефектността на описанието и го запраща в дъното на неговата способност за въздействие. 

Макар изложбата да си служи с прости средства и без да е приповдигната и амбициозна, тя поставя огромно количество въпроси в много посоки: от често дискутираното общественото пространство до незавидното положение на критиката, разкъсана между функция на изкуството и определящ модулатор в съвременната художествена действителност.

Вера Млечевска







ИВАН КЪНЕВ живопис

02 Март 2005 - 26 Март 2005


 


Софийската градска художествена галерия представя Иван Кънев по повод на неговата 70-годишнина. Експозицията включва около 80 пастелни, акварелни и маслени произведения от 1963 г. до края на 2004 г.
Иван Кънев е сред малцината художници, които и днес се вдъхновяват от непосредствения контакт с натурата. Така през десетилетията се раждат пейзажите от София, Балчик, Сливен, Копривщица, Смолян, Дамаск, Крим, Гурзуф, както и многобройните портрети. Творбите му на пръв поглед съзерцателни, носят онази дълбочина която ни дава не само времето, но и възможността да усетим преживяването, вложеното чувство в красотата на формите и тънките цветни нюанси.
Художникът е роден на 29 март 1935 г. в Нова Загора. През 1963 г. завършва приложна графика в Националната художествена академия в София при проф. Александър Поплилов. Работи в областта на живописта и графиката. От средата на 60-те години участва в различни ОХИ и организира самостоятелни изложби. Работи като уредник и завеждащ художествената галерия в Сливен /1963-1968 г./, специалист по въпросите на художествените галерии в дирекция „Музеи” при Комитета за култура /1973-1985 г./, директор на СГХГ /1985-1993 г./. 
Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Сливен, Стара Загора, Казанлък, Силистра, Русе, както и на частни колекционери в България, Франция, Швейцария, Дания и др.







МЯСТО ЗА СРЕЩИ СВЕТЛИНА

24 Февруари 2005 - 13 Март 2005


 

Изместени категории, пропукан стереотип и липса на строг схематизъм пронизват пространството на инсталация “Светлина”. Контрастни и подвижни асоциации описват новите материални форми, чиято далечна и стаена яснота е изявена в нов център – зрителят, неволно превърнат в двигател на целия проект. С помощта на фотоклетка присъствието му мигновено оживява всеки от елементите, внасяйки му своя специфичен ритъм. Проникнал в измеренията на времето, той сам придава неговата интензивност, варираща от умерено спокойна до подчертано динамична. Цветовете са топли и енергични. Раждат се от тъмното в неизменния игрив нюанс на изненадата.

В центъра е разположена сферата на Василена Михайлова, пулсираща ритмично в жизнените вълни на червеното. Явявайки се ядро и символ на безкрайния извор, тя се движи в светлината на съвършената космичност. Към вечността гравитират и скритите същества на Люба Атанасова. Символи на невидимото присъствие, те внезапно оживяват във височина над човешки ръст. Активният им и горящ поглед напомня за спотаените вечни наблюдатели. Строга линеарност, победена от меката хаотична материя ни представя Розалия Екимова. Геометризмът е атрофирал, а ясните твърди линии на материята са деформирани, очертаващи ново непознато измерение. Избегнала границите на статичността и отсичащата категоричност на формите е и работата на Моника Найденова. В нея тя преплита видимо и нивидимо с помощта на желязната арматура и прозрачния шифон, издигайки я във формата на спираловидна арка над посетителя. В множество лъчи, пронизващи твърдата материя, Вълко Бекирски ни представя пространството, завладяно, всепроникнато от светлината. Сянката вече я няма, отстъпила пред безпределната сила и абсолютизъм на светлината.

Усетът за съвършено единство и цялостност на концепцията е уловим чрез фините нишки, съединяващи елементите. Потънали в привиден покой, те неусетно размиват границите на представите, увличайки в далечно съновидение.

Юлия Каремова







МЯСТО ЗА СРЕЩИ Александър Вълчев. Реминисценции*

03 Февруари 2005 - 20 Февруари 2005


 


Идеята: да се направят портрети, издържани в ренесансов дух, на наши съвременници, хора, занимаващи се с интелектуална дейност.
Как се роди идеята: от прозореца на работното ми място се открива красива гледка. Вижда се част от Народната библиотека, градинката към нея, няколко сгради и в далечината – величествената Стара планина. Повечето от хората, които ме посещават по един или друг повод, сядат с гръб към прозореца, който заема почти цялата северна стена и силуетите им се открояват на фона на тази панорама. Като постановка това ми напомняше не веднъж за великолепния портрет на Федерико да Монтефелтро, дук на Урбино, рисуван през 1465-66 г. от големия ренесансов художник Пиеро дела Франческа. Направи ми впечатление, че този контекст сякаш изявява най-доброто от самия човек. Споделих тези си наблюдения с Александър Вълчев и се оказа, че и той е имал подобни впечатления и асоциации. Така се роди идеята за настоящия проект.
Осъществяването на идеята: след като разгледахме огромен брой ренесансови портрети, решихме, че е удачно да въведем няколко критерия за избора на модели. Те да са хора, занимаващи се с интелектуален труд, да имат вътрешен потенциал и доколкото е възможно физическа прилика с някоя от ренесансовите личности. Основната и нелека задача на автора бе да изяви духовната същност на портретувания, да улови и предаде онази вглъбеност, вътрешна красота и достойнство, които са отличителен белег за ренесансовите портрети. За постигането на тази цел подходящият типаж беше поставен в характерна обстановка, пресъздаваща колкото е възможно по-точно позата, атмосферата и декора от портрет-прототип.
В техническо отношение, така създадените “нео-ренесансови” портрети представляват голямоформатни дигитални цветни отпечатъци.
Посланието: всеки обикновен човек би могъл да изглежда достойно. Ако го желае и положи минимум усилия. Хората днес не са много по-различни от тези живели преди 500 години. Портретите го доказват. Може би са загубили само своето спокойствие и вярата на ренесансовия човек, че той е най-съвършеното Божие творение.

Стефания Янакиева
Куратор

____________

*реминисценция - (лат. reminiscentia) - отзвук на чуждо произведение в поезия, музика, изобразително изкуство и др.







КИРИЛ ГЮЛЕМЕТОВ живопис графика рисунки

01 Февруари 2005 - 27 Февруари 2005


 

Изложбата представя творческия път на Кирил Гюлеметов, преминал в продължение на десетилетия през различни стилови и пластични търсения. Между показаните 100 графични творби, изпълнени през различни години, има гравюри на метал /офорт, акватинта, мецотинто/, носещи характерния за автора класически финес на изображението, гравюри на дърво и линолеум, доближаващи се до стилистиката на възрожденската щампа, както и литографии, рисунки и акварели. В експозицията са включени и 50 живописни творби, изпълнени между 1962 и 2001 година, които се показват за първи път пред публика. 
В творчеството на Кирил Гюлеметов гравьорската прецизност и реалистичната рисунка се съчетават с внимание към детайла и топло, човечно вглеждане в обикновените наглед сюжети от природата и бита.







ГЕО МИЛЕВ И БЪЛГАРСКИЯТ МОДЕРНИЗЪМ

28 Януари 2005 - 27 Март 2005


 

Организатори: Международна фондация „Гео Милев”, Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия Стара Загора, Къща-музей „Гео Милев” Стара Загора

Със съдействието на: Община Стара Загора, Международна фондация „Св. Св. Кирил и Методий”, Сдружение „Демократична мрежа”, ФИК „АКБ ФОРЕС”,„Булгаргаз” ЕАД

Куратор: доц. Ружа Маринска 

През 2005 г. се навършват 110 години от рождението на Гео Милев (1895-1925). В историята на българската култура неговото име и изявите му на поет, критик, издател, театрал и художник е свързано с пика в развитието на модернизма в началото на 1920-те години. Редактираните от него сп. „Везни” (1919-1922) и „Пламък” (1924) са обединяващ център за всички радикално мислещи в областта на литературата и изкуството.

В изложбата са показани близо 100 голямоформатни репродукции на произведения на Гео Милев и художниците от кръга около него: Иван Милев, Иван Бояджиев, Петър Дачев, Сирак Скитник и др.

Художественият материал е групиран в пет водещи теми: 
Азът, Богове и тайнства, Жената, Градът, Музиката.


ЛЕКЦИОННА ПРОГРАМА (четвъртък, 16.00 ч.):

3 февруари - ЛЕДА МИЛЕВА: Баща ми
10 февруари - доц. д-р РУЖА МАРИНСКА, Нов български университет: Художниците от кръга на Гео Милев
17 февруари - проф.СВЕТЛОЗАР ИГОВ, д.ф.н., Институт за литература БАН: Гео Милев – лидерът на българския авангардизъм
24 февруари - доц. ЛЪЧЕЗАР КАРАНЛЪКОВ, Държавна музикална академия “Панчо Владигеров”:
Българското музикално творчество и европейският модернизъм
10 март - проф. МИРОСЛАВ ДАЧЕВ, Нов български университет:
Гео Милев и модерната поезия
17март - ст.н..с. IІ ст. ВИОЛЕТА ДЕЧЕВА, Институт за изкуствознание БАН: Гео Милев и театърът като фигура и практика на модернизма
24 март - КАТЕРИНА ГАДЖЕВА, докторант в Нов Български университет: Българските модернисти и фотографът 







БЛАГОТВОРИТЕЛНА ИЗЛОЖБА ЗА НАБИРАНЕ НА СРЕДСТВА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРВЕН КРЪСТ

12 Януари 2005 - 16 Януари 2005


 

Изложбата за набиране на средства на Българския червен кръст е съвместна инициатива на СГХГ и БЧК. Ръководени от принципите на хуманизъм и единство, двете организации се обединяват в името на една благородна цел. На техния призив откликнаха десетки български художници, които винаги са готови да помогнат: Светлин Русев, Иван Б. Иванов, Греди Асса, Едмонд Демирджиян, Валентин Колев, Любен Генов, Дарина Цурева, Долорес Дилова, Мариела Иванова, Миглена Александрова, Марияна Маринова, Богдан Пенев, Любен Костов, Милко Павлов, Каля Зографова, Борис Колев, Мими Добрева, Иван Кънев, Андрей Даниел, Ива Владимирова, Силва Бъчварова, Стефан Божков и др.







МЯСТО ЗА СРЕЩИ Недко Жечев. Кинетични обекти

22 Декемрви 2004 - 16 Януари 2005


 

Изложбата на Недко Жечев включва живописни и кинетични обекти: непонятни механизми, свързани чрез законите на физиката, движението и центъра на тежестта.
Предметът като изразно средство в тях е излязъл от употреба или изтръгнат от обичайния си контекст, изолиран от старото си значение. Предметът е такъв какъвто никога не сме го виждали – “учуднен” (по Джани Родари) и поставен в нови съотношения и пропорции, със своя живописна определеност –стари дръжки от врати и триони, вилици, обувки и дъсчици, части от механизми и колела – всички със своя физиономия и звук, със свой музикален ритъм в процеса на задвижване. Вдъхновението явно може да се промъкне и през ушите. Може би затова инсталациите на Недко Жечев грабват сетивата, приковават вниманието със своето реално присъствие, с това което са. Те нищо не оказват, не са пропити с идеен патос. Направени са за забавление, за красота… ”Занимание за безделници”, което не изисква особени усилия на мисълта.
Чрез работата си авторът е стигнал до близката на децата мъдрост, че в играта с нещата, които ни се струват безполезни, има много повече смисъл, отколкото предполагаме. Зрителят, свободен да избира, може да се подчини на техните внушения – птицата, която се опитва да лети, но така и не успява, черният хумор на рибата, “Крилете на желанието”, които няма да се издигнат над нивото на погледа. От друга страна той също може да се изяви, да си “поиграе” с движещите се риби, крила, обувки.
Акцията с акордеона (съвместно с Рин Ямамура), наречена “Изхвърлена риба на сухо”, има пряка логична и концептуална връзка с инсталациите. Но тук човешката фигура е механизма, който задвижва сякаш дишащия музикален инструмент. 

Драгомира Симеонова







СВИЛЕН ПАНАЙОТОВ АНТАРКТИДА

17 Декемрви 2004 - 16 Януари 2005


 

Изложбата Антарктида представя последния самостоятелен проект на Свилен Панайотов след участието му в наскоро завършилата дванадесета българска Антарктическа експедиция на остров Ливингстън, Антарктида. След тримесечен престой в началото на 2004г. фотографът се завръща от там с богати впечатления и много снимки. Целта на проекта е чрез фотоизложба от 51 творби, видеофилм и текст да бъде популяризиран и представен на обществеността уникалният животински свят и необикновената красота на този суров континент, както и труда на българските полярници.







АТАНАС НЕЙКОВ НАЙО живопис дизайн графика пластика

16 Декемрви 2004 - 16 Януари 2005


 

Атанас Нейков е роден на 30 май 1924 г. в София. Учи в Италианския кралски колеж. Завършва Художествената академия през 1948 г.: декоративно изкуство при професор Кирил Цонев и живопис при професор Дечко Узунов. 
Работи живопис, графика, пространствено оформление. Дизайнер е на ”Граци Кристали”, Модена, Италия - водеща фирма в проектирането и изграждането на структури и мебели от кристално стъкло.
Участва в общите изложби на СБХ, биеналета на графиката в: Лугано, Краков, Сао Паоло, Биела, Виена, Любляна и др. Участва в изложби в Рим, Москва, Лондон, Ню-Йорк, Париж, Токио, Люксембург, Базел, Грац, Лисабон, Виена, Прага, Питсбърг, Будапеща и др. Има самостоятелни изложби в Берлин, Краков, Милано, Брюксел, Париж, Модена, Болоня, Капри, Парма, Брюксел, Хелзинки, Верона.
Проектирал е пространственото оформление на Националния исторически музей в Съдебната палата в София, Националния археологически музей в София, Стрелбището (заедно със Светлин Русев), Галерията за чуждестранно изкуство, къщите-музеи на Дечко Узунов и Ненко Балкански в Казанлък, художествените галерии в Добрич и Сливен, Пантеона на Раковски в Котел, Църквата “Свети Николай” в Плевен, стъклената фасада на банка ОББ, изложбата на икони на Св.Св. Кирил и Методий в църквата “Сан Клементе”, Рим и в Елванген, Германия, българското национално участие в ЕКСПО “Христофор Колумб”, Италия и др. 
Почива на 26 декември 2003 г. в София.





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery