Софийската градска художествена галерия представя Стоян Илиев по повод на неговата 70-та годишнина. Експозицията има ретроспективен характер и включва живописни платна и скулптури от 1965 до началото на 2004 година.
Стоян Илиев е от поколението български творци, което навлиза в художествения живот през 60-те години на 20-ти век и е обвързано със значимите промени в нашето изкуство. От средата на 60-те години участва в различни ОХИ и организира самостоятелни изложби, а от 1970 г. се представя и в изложби на графиката, илюстрацията и оформлението на книгата в България, Германия, Италия, Франция, Русия, Чехословакия.
Влечението към монументалното и условното във формата и колорита, към структурата, релефа, обема, плоскостта, силата и вибрациите на баграта, го води към създаване и на керамични пана, стенописи, сграфито или дървена пластика.

ПРОЗРАЧНО ИЗЛОЖБА НА КОНСТАНТИН ВЪЛЧЕВ

22 Септември 2004 - 10 Октомври 2004

Прозрачността е основно качество на стъклото – материалът, който в ръцете на Константин Вълчев може да бъде от конкретен обект до неговото абстрактно отражение. Петнадесетте стъклени пластики “прозират”, но и отразяват авторовите открития – артистични метаморфози на любими стилове или просто предмети. Кубистични, експресивни, арт деко елементи са добре обмислени и балансирани и са част от предизвикателствата на автора. Творбите му излъчват сила и мекота, блясък и цвят. В усещане за обратна връзка и перспектива окото на ценителя може да открие всичко това, да усети творческия темперамент и брилянтната прецизност на художника, подкрепени със солидни технологични познания.

ДАРЕНИЯ 2001-2004 живопис графика скулптура

16 Юли 2004 - 17 Септември 2004

През 75-годишната история на СГХГ творбите в колекцията й постъпват по различен начин. През последните 15 години единственият източник за попълване на фондовете са дарения от самите автори, от техни наследници, от отделни личности и колекционери. Постепенно през периода 2001-2004 в СГХГ се оформя сбирка от 263 дарени творби. От тях: 142 живописни платна, 108 графики, 13 скулптури.
Неоценимо по своя принос е дарението на Лика Янко, която приживе завещава на СГХГ 82 картини. Чрез тях може да се проследи развитието на стила на голямата българска художничка, промяната на художествения език, посоките на творческите търсения. Неотдавна и проф. Румен Скорчев дари на галерията над 85 графики, които представят цялостно творчеството му. На тези забележителни колекции в настоящата изложба ще бъдат посветени отделни зали.
Творбите в изложбата обхващат периода от 20-те години на ХХ век до началото на 2004 г. и са създадени от 53 автори от различни поколения.

Списък на дарителите:

Фондация
“Арс милениум ммм”
Асен Захариев
Бисера Занкова
Боян Пенков
Боян Радев
Валентин Колев
Васил Докев
Владимир Иванов
Вула Кереклиду
Вяра Георгиева
Георги Бояджиев
Георги Коев
Георги Пенков
Даниела Ляхова
Димитър Василев
Димитър Коцев
Димитър Яранов
Дочка Найденова
Eдмонд Демирджиян
Емилия Панайотова
Емилия Стайчева
Енчо Пиронков
Ива Яранова
Ивайло Мирчев
Иван Б. Иванов
Йордан Парушев
Катя Георгиева Илиева
Кина Гошева
Кирил Прашков
Киро Мавров
Лика Янко
Лили Николова
Лъчезар Бояджиев
Любен Костов
Любомир Савинов
Магда Абазова
Маргарита Радева
Марин Маринов
Мартин Калистров
Мартин Кръстев
Милко Павлов
Надежда Олег Ляхова
Николай Шивачев
Павлин Коцев
Панайот Кондов
Пламена Димитрова-Рачева
Румен Скорчев
Самуил Стоянов
Спартак Дерменджиев
Станислав Памукчиев
Стоян Домусчиев
Явора Петрова

МЯСТО ЗА СРЕЩИ Антон Терзиев. Психотерапия

15 Юни 2004 - 30 Юни 2004

Видеоинсталацията на Антон Терзиев „Психотерапия” засяга темата за инерцията на ежедневието и отсъствието на свободна човешка воля в консуматорското общество.
Заглавието е закачка с детерминирания начин на живот, осигуряващ на човека чрез повторението на рутинни действия една илюзия за пълноценност на неговото съществуване, която го превръща в марионетка на системата.
Героят-конформист приема установените „условия на играта”, без да се опитва да им се противопоставя или да ги променя в името на друга по-висша кауза.
Антон Терзиев разглежда с тази своя работа процеса на деконструиране на личността в подобен тип общество. Закърняването на свободната воля на индивида е като че ли пряко следствие или закономерност, във всеки случай, най-лесната форма на оцеляване.
„Психотерапия” представя една, на пръв поглед, комична битова история, в която обаче се крие трагичен екзистенциален проблем.
Антон използва иносказателен, но остър език, за да предаде конфликта, или по-точно, потресаващия отказ от открит конфликт между индивид и система. Филмите му са изградени на принципа на черната комедия, където нищо не е такова, каквото изглежда.
В инсталацията съществена роля има и амбалажът. Кашоните и етикетите се появяват като символ на масовото производство, на еднократната употреба, на мултипликацията, на консуматорското общество, на дехуманизирането на изкуството.
Мотивът за мултипликацията и серийното тиражиране се осъществява на художествено равнище чрез представянето на една и съща жанрова сцена в три варианта, в които героят един път е разказвач, втори път действащо лице и трети път зрител, както и чрез непрекъснатото превъртане на видео-разказа отново и отново. Всичко това кореспондира пряко с усещането за омагьосания кръг, за затворената система, в която животът на героя представлява просто поредната брънка от веригата.

Яна Костова

ЗА ЕДИН ПО-ДОБЪР СВЯТ Изложба на студенти и преподаватели от специалност Плакат и визуална комуникация в Националната художествена академия

03 Юни 2004 - 18 Юни 2004

“За един по-добър свят” е изложба, създадена по инициатива на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека и Националната художествена академия. Тя включва 43 плаката на над 20 участници – студенти и преподаватели, които са вдъхновени от темата за човешките права. Авторите използват текстове на Всеобщата декларация на ООН, която съдържа основните граждански, културни, икономически, политически и социални права и представлява крайъгълен камък на съвременното законодателство по правата на човека.

МЯСТО ЗА СРЕЩИ Биографии на тялото

27 Май 2004 - 22 Юни 2004

“Биографии на тялото” е съвместен проект на три млади художнички от София, които се обединяват около темата за телесното, неговото присъствие или отсъствие, напластяванията на желания, фикции, смисли, ограничения, с които то бива натоварено. Реализацията на проекта се осъществява под формата на мултимедийна акция, включваща 3 отделни презантации на видеофилми, принтове и фотоинсталации.

ИВАН ПЕНКОВ 1897-1957

14 Май 2004 - 27 Юни 2004

Това е първата голяма ретроспективна изложба на големия български художник Иван Пенков в столицата след 1958г. Многостранните му творчески интереси намират поле за изява както в областта на приложното, така и на изящното изкуство. В експозицията могат да бъдат видени за първи път неговите проекти за килими, театрални декори и плакати, както и мебели и предмети, изработени от ковано желязо. Тя представя и най-пълния за сега поглед върху неговото творчество – около 200 произведения на живописта, графиката, рисунката, приложното изкуство, както и фотокопия на витражи.

Ваза Марянов 1 м3 визии

05 Май 2004 - 30 Май 2004

Ваза Марянов сътвори за тази изложба архитектурни скулптури, рисунки и фотоколажи. Направи ги специално за турнето в Будапеща, Белград и София, като потърси връзката им със столиците на три страни в три различни езикови и културни пространства, с тяхното местоположение и тяхната история.

ЕМИЛ ПОПОВ 6 МАЙ - ДЕН НА ХРАБРОСТТА персонажи-обекти

05 Май 2004 - 10 Май 2004

Традиционно като форма – изложба в музейна зала – това представяне на Емил Попов има необичаен характер. Само за три дни, последният от които е дълбокопочитаният от българите (и официален от няколко години) празник 6 МАЙ – ДЕН НА ХРАБРОСТТА - в СГХГ ще бъдат аранжирани няколко персонажи-обекти в своеобразен диалог помежду им: Агнец, Новородени агънца, Кон, Змия и Дете, рисунка, печена пръст от село Дрен, фотографии.

В творчеството на художника темите за храбростта и за жертвоприношението присъстват паралелно повече от десет години. Във философски план той приема храбростта като единство между раждането и жертвоприношението, а житейското му разбиране на понятието е храбростта да се живее извън екстремния героизъм.

МЯСТО ЗА СРЕЩИ Иван Кънчев. Тактилна керамика

27 Април 2004 - 20 Май 2004

Изкуство за незрящи. Това е най-краткото описание на проекта, по който Иван Кънчев работи вече седем години и който съвсем основателно можем да определим като уникален. В България подобни разработки няма, а според проучванията на художника неговата керамика няма аналог и по света.
Иван Кънчев започва работата си по проекта още като студент във втори курс (1997 г.) в специалност "Керамика" на Художествената академия. Прави обширни проучвания, които показват, че за незрящите ръцете са най-важния орган за възприемане на света. За да изпитват удоволствие от съприкосновението с дадена форма, тя трябва да предизвиква приятни усещания и топлина, освен това да създава чувство за сигурност и спокойствие, да е стабилна - естетическите критерии за красота на незрящите се определят от докосване до гладка, пълна и стабилна форма. Художникът обединява в произведенията си позициите на зрящи и незрящи, като по този начин търси приобщаване и до известна степен заличаване на границите на различие.

Светла Петкова

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33