Изкуство за незрящи. Това е най-краткото описание на проекта, по който Иван Кънчев работи вече седем години и който съвсем основателно можем да определим като уникален. В България подобни разработки няма, а според проучванията на художника неговата керамика няма аналог и по света.
Иван Кънчев започва работата си по проекта още като студент във втори курс (1997 г.) в специалност "Керамика" на Художествената академия. Прави обширни проучвания, които показват, че за незрящите ръцете са най-важния орган за възприемане на света. За да изпитват удоволствие от съприкосновението с дадена форма, тя трябва да предизвиква приятни усещания и топлина, освен това да създава чувство за сигурност и спокойствие, да е стабилна - естетическите критерии за красота на незрящите се определят от докосване до гладка, пълна и стабилна форма. Художникът обединява в произведенията си позициите на зрящи и незрящи, като по този начин търси приобщаване и до известна степен заличаване на границите на различие.

Светла Петкова

МУЛТИПЛИКАЦИЯ Пътуваща изложба с художествени мултипли на Британски съвет с участието на 11 български художници

01 Април 2004 - 02 Май 2004

След Румъния, Хърватска, Полша, Чехия и Кипър изложбата “Мултипликация” гостува и у нас. В оригиналния си вариант тя включва 62 мултипли от 42 британски художници, подбрани от Джаклин Джефрис, Сара Стейтън и Сали Таунсенд. Произведенията са експонирани в специално разработена система от шперплатови кутии, проектирана от художничката Сара Стейтън.
Наред с имена като Деймиън Хърст, Ана Галачио, Трейси Емин, Гейвин Търк и др., за представянето в България в експозицията са включени 15 творби от 11 български автори.
Мултипълът се развива през 50-те години като произведение на изкуството, различно от отпечатък или тиражирана скулптура, което може потенциално да се произведе в много екземпляри.
В българското изкуство не съществува традиция на мултипъла. През последните десетина година обаче редица автори се обръщат към художествения обект. Това даде основание част от тях да бъдат поканени за участие в изложбата “Мултипликация”. Това са: Лъчезар Бояджиев, Алла Георгиева, Мария Зафиркова, Правдолюб Иванов, Надежда Олег Ляхова, Ицко Мазнев, Кирил Прашков, Расим, Моника Роменска, Недко Солаков, Димитър Трайчев. Куратор на българското участие е Мария Василева.
Изложбата е придружена с двуезичен цветен каталог с дизайнер Надежда Олег Ляхова.
На 3 април от 16.00 часа лекция ще изнесе британският художник Питър Ливърсидж.

МЯСТО ЗА СРЕЩИ Светозара Александрова. Живопис

01 Април 2004 - 01 Май 2004

Този проект художничката Светозара Александрова реализира с присъщата за нея директност на изразните средства. Първоначалният сблъсък с този подход отвежда към един напрегнат режим на възприятие.
За изходен материал на творбите й са послужили паспортни снимки - едни от най-стандартизираните документи за самоличност, които авторката пренася в живопис. На едно от двете големи платна е нарисувана жена, затворила неволно очи. Този миг се превръща в детайл от цяла последователност микроскопични движения. Уловен от обектива, той е липсващото звено информация, което поставя документът отвъд валидността. В друга работа мъж е заснет в промеждутъка на премигването с очи. Осезаеми са признаците на напредваща възраст по лицата на двамата, лица видимо некрасиви и твърде специфични.
Шестнайсетте значително по-малки по формат работи представят множество лица на млади мъже, направени също по паспортни снимки. В тази серия стандартното е използвано като инструмент, който да подчертае индивидуалността. Всяко лице изпъква със своята различност и неповторимост. Тези ведри млади лица присъстват с почти екзорсивна сила спрямо огромните дисхармонични маски на мъжа и жената и отварят място за покой между тях.
Светозара Александрова има способността да се взира в онзи пласт, в който прозира латентното и да усилва съмнението за него като го изтръгва на показ. Извежда го методично чрез кадрирането, чрез чисто сугестивния образ и го оформя с тежестта на живописта. Така изпъква подозрението за вътрешния живот, призовано от външно изявеното.

Вера Млечевска

МЯСТО ЗА СРЕЩИ Евгени Василев. Интуитивна еволюция

23 Март 2004 - 28 Март 2004

Инсталацията "Интуитивна еволюция" представя процеса
на еволюция и интегрирането на хората в средата. Видеото показва представители на двете поколения в тяхната естествена среда чрез начина им на комуникация. Компютърно-генерираната анимация дава една футуристична представа за ситуирането и взаимоотношението на хората в ежедневие, подвластно на технологиите.

Евгени Василев, р. 1980, учи кино и телевизия в Департамента за визуални изкуства на Нов български университет. Работи на свободна практика, занимава се с дизайн, графичен дизайн, видео-монтаж. Член на Център за медийни изкуства Интерспейс.

Галина Димитрова

СЛОВО И ОБРАЗ

10 Март 2004 - 26 Март 2004

2004 година е свързана с 800-годишнината от завладяването на Константинопол от войските на ІV Кръстоносен поход. Центърът за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев” отбелязва това събитие чрез изложбата “Слово и образ”, която е поредна проява по сключения през 2003 г. договор със Софийската градска художествена галерия за популяризиране на изкуството, създадено по българските земи и на Балканите (през 2003 г. бяха показани гравюри на Христофор Жефарович, дарение от Негово светейшество Сръбския патриарх Павле и произведения от съвременния сръбски график Велко Михайлов).
“Слово и образ” включва над 150 експоната, постъпили директно в Центъра за славяно-византийски проучвания “Проф. Иван Дуйчев” или чрез фондация “Елена и Иван Дуйчеви” след 2000 г., както и предоставени от частни лица. До момента те не са публикувани в каталози или други издания. Това се отнася и до частната колекция на д-р Павел Панов (регистрирана под № 1 към Общинското предприятие “Стара София” със Софийски исторически музей) и колекциите на Румен Манов и на Петър Христов. Само два пергаментни листа от ХII в., извадени от корицата на старопечатна книга, излизат извън хронологичните рамки на периода ХV – ХХ в. Останалите експонати обхващат освен ХIХ и ХХ в.

СЛОВО И ОБРАЗ

10 Март 2004 - 26 Март 2004

МЯСТО ЗА СРЕЩИ ВЕСКУЛПТУРА Весел Танев

04 Март 2004 - 22 Март 2004

Скулптурата на Весел Танев се доближава до направлението на индустриалните скулптори от 20-те години на ХХ в. с тази разлика, че тя не изобразява природни форми или душевни състояния, а претворява принципите на механиката и промишленото производство. Весел работи с високо технологични материали като месинг, фосфорен бронз, нераждаема стомана, текстолит. Работите му напомнят продукти на индустриалния дизайн. Тяхното изпълнение се базира на точни предварителни проекти. Идеята на автора е всяка скулптура да се разглежда едновременно и като умален макет на произведение с монументални размери. Той залага не на уникалността, а именно на “възпроизводимостта” на всяка от тях.
На изложбата Весел представя 15 скулптури, фотографии и чертежи.

СОФИЯ - СТО ЛИЦА

03 Март 2004 - 27 Април 2004

Изложбата е посветена на 125-годишнината от обявяването на София за столица на България и 75-годишнината от създаването на общинската художествена сбирка, поставила началото на днешната Софийска градска художествена галерия.
Богатата живописна колекция на галерията на софийска тематика включва над 350 творби (в изложбата е показана една трета част от тях), събирани целенасочено повече от шест десетилетия. Тези пейзажи и композиции ни дават възможност да съпоставяме над 100 художници от различни поколения, представители на всички стилови направления в българското изкуство през целия ХХ век - как са виждали София, кои градски сюжети са предпочитали, как се е променял градът от пренаселените улици и площади до тихите кътчета и покрайнините. Един град със сто лица.
Изложбата е съпроводена с двуезичен каталог с цветни и черно-бели репродукции на всички картини на софийска тематика от живописния фонд на галерията и справка за художниците - носители на наградите на София от 40-те години на ХХ век до момента.

РОТАРИ КЛУБ СОФИЯ В ОБРАЗИ

18 Февруари 2004 - 03 Март 2004

Изложбата “Ротари клуб София в образи” се осъществява в рамките на програмата на клуба “Културноисторическо наследство”. С тази изложба клубът продължава традиционното ползотворно сътрудничество със СГХГ. Тя е своеобразен заключителен акорд на честването на 70 годишнината на първия Ротари клуб у нас, началото на което бе свързано също с една художествена изложба в СГХГ /”Съхранените послания на инж. Уотсон – Британски ротарианци в София”/.

МЯСТО ЗА СРЕЩИ VIA PONTICA Пърформанс, инсталация, лекция 10 Февруари 2004 - 1 Март 2004 Via Pontica прелетният път на птиците е понятие, което насочва усилията на авторите в посока на едно сетивно, времево, природно изкуство. Изследвайки полето на символичното, те преоткриват знака на палео-лабиринта. Неговата сложна структура, хармонично съгласие на противоположности, които изграждат едно цяло и същевременно нещо трето, т.е. ПЪТЯ, ги провокира да започнат творчески опити в рамките на естественото движение. То сякаш е сведено до най-очевидния начин за предвижване на бипедалното същество - просто ходене. Стимулирайки процес на лично изследване, тяхното изкуство се превръща в знаково. В акция творецът буквално се облича в носител на символично значение, използвайки механични измислици, които по-различни начини затрудняват или обуславят движението и създават хибридна ходеща форма, човек + конструкция. През лабиринт, във сфери, с кокили, с необикновени обувки на краката, бетонирани стъпала в неваляшка, авторите пътуват в разстоянието от невъзможността до опита, в търсене на общия път или възможните посоки за предвижване. Използвайки природна среда, скрити или публични места, със своя специфичен изказ те ги преобразяват в игрище за творци.

10 Февруари 2004 - 01 Март 2004

Via Pontica – прелетният път на птиците е понятие, което насочва усилията на авторите в посока на едно сетивно, времево, природно изкуство. Изследвайки полето на символичното, те преоткриват знака на палео-лабиринта. Неговата сложна структура, хармонично съгласие на противоположности, които изграждат едно цяло и същевременно нещо трето, т.е. ПЪТЯ, ги провокира да започнат творчески опити в рамките на естественото движение. То сякаш е сведено до най-очевидния начин за предвижване на бипедалното същество - просто ходене. Стимулирайки процес на лично изследване, тяхното изкуство се превръща в знаково. В акция творецът буквално се облича в носител на символично значение, използвайки механични измислици, които по-различни начини затрудняват или обуславят движението и създават хибридна ходеща форма, човек + конструкция. През лабиринт, във сфери, с кокили, с необикновени “обувки” на краката, бетонирани стъпала в неваляшка, авторите пътуват в разстоянието от невъзможността до опита, в търсене на общия път или възможните посоки за предвижване.
Използвайки природна среда, скрити или публични места, със своя специфичен изказ те ги преобразяват в игрище за творци.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32