Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


ИЗКУСТВО ЗА ПРОМЯНА 1985-2015

20 Януари 2015 - 05 Март 2015


„Изкуство за промяна 1985-2015“ е проект, който проследява дълбоките изменения в българското общество от средата на 80-те години на 20-ти век до днес, както и събуденото съзнание на художниците като корективи на социума.

 

С изложба и публикация той разглежда процеса на отваряне на нови възможности и осъзнаване на силата на изкуството за въздействие върху обществените нагласи. Проектът има за цел не само да възстанови и документира тази линия в съвременното българско изкуство, но и да потърси перспективите за още по-сериозно и задълбочаващо се осъзнаване на силата и възможностите за въздействие на изкуството.

 

През годините интелигенцията в България и в частност художниците са упреквани, че стоят настрана от обществените процеси, че не реагират достатъчно бързо, остро и адекватно на случващото се, че пасивната им роля в голяма степен пречи на развитието на страната. Проектът се опитва да разчупи точно това клише, показвайки работи и документи, които от средата на 80-те години до днес маркират важни моменти от историческия преход и защитават мястото на твореца като активен социален елемент. За първи път в най-новата история на страната се анализират връзките между изкуство и общество; поставя се въпросът за причините за интеграцията или алиенацията; посочват се процесите, които днес съставляват българското общество и българската култура, такива каквито са.

 

 

 

Изложбата включва работи на съвременни български художници,  които от средата на 80-те години до днес маркират важни моменти от историческия преход и представят художника като активна част от социалната промяна.

 

Изданието се състои от 384 страници аналитични текстове, интервюта и повече от 390 илюстрации. Целта му е не само да представи историческата перспектива, но и да се опита да погледне към днешната реалност през опита на миналото. В него са включени текстове на Мария Василева, Диана Попова,

Боян Манчев, Георги Тенев, Александър Кьосев, както и интервюта със Светлин Русев, Недко Солаков и Лъчезар Бояджиев. Изданието е двуезично (на български и английски).

 

В изложбата участват: Аделина Попнеделева, Александър Вълчев, Алла Георгиева, Атанас Нейков, Борис Мисирков и Георги Богданов, Боряна Росса и УЛТРАФУТУРО, Валентин Стефанов, Васил Симитчиев, Велислава Гечева, Венцислав Занков, Галентин Гатев, Даниела Олег Ляхова, Димитър Солаков, Зоран Георгиев, Иво Бистрички, Калин Серапионов, Кирил Кузманов, Кирил Прашков, Красимир Терзиев, Кристина Иробалиева, Лъчезар Бояджиев, Любен Костов, Надежда Олег Ляхова, Недко Солаков, Нено Белчев, Никола Михов, Нина Ковачева, Петко Дурмана, Правдолюб Иванов, Самуил Стоянов, Сашо Стоицов, Светлин Русев, Станислав Памукчиев, Стела Василева, Стефан Лютаков.

 

В контекста на активните политически събития от 2013-2014 година, на постоянните протести и реалното съзряване на гражданското общество в България, проектът се опитва да търси отговори на въпросите: Къде са българските интелектуалци? Каква е ролята им във времето на прехода? Демонстрират ли социално активна позиция? Може ли изкуството не само да отразява, но и да предизвиква социални промени?

 

 







ИЗКУСТВО ЗА ПРОМЯНА 1985-2015

20 Януари 2015 - 05 Март 2015


„Изкуство за промяна 1985-2015“ е проект, който проследява дълбоките изменения в българското общество от средата на 80-те години на 20-ти век до днес, както и събуденото съзнание на художниците като корективи на социума.

 

С изложба и публикация той разглежда процеса на отваряне на нови възможности и осъзнаване на силата на изкуството за въздействие върху обществените нагласи. Проектът има за цел не само да възстанови и документира тази линия в съвременното българско изкуство, но и да потърси перспективите за още по-сериозно и задълбочаващо се осъзнаване на силата и възможностите за въздействие на изкуството.

 

През годините интелигенцията в България и в частност художниците са упреквани, че стоят настрана от обществените процеси, че не реагират достатъчно бързо, остро и адекватно на случващото се, че пасивната им роля в голяма степен пречи на развитието на страната. Проектът се опитва да разчупи точно това клише, показвайки работи и документи, които от средата на 80-те години до днес маркират важни моменти от историческия преход и защитават мястото на твореца като активен социален елемент. За първи път в най-новата история на страната се анализират връзките между изкуство и общество; поставя се въпросът за причините за интеграцията или алиенацията; посочват се процесите, които днес съставляват българското общество и българската култура, такива каквито са.

 

 

 

Изложбата включва работи на съвременни български художници,  които от средата на 80-те години до днес маркират важни моменти от историческия преход и представят художника като активна част от социалната промяна.

 

Изданието се състои от 384 страници аналитични текстове, интервюта и повече от 390 илюстрации. Целта му е не само да представи историческата перспектива, но и да се опита да погледне към днешната реалност през опита на миналото. В него са включени текстове на Мария Василева, Диана Попова,

Боян Манчев, Георги Тенев, Александър Кьосев, както и интервюта със Светлин Русев, Недко Солаков и Лъчезар Бояджиев. Изданието е двуезично (на български и английски).

 

В изложбата участват: Аделина Попнеделева, Александър Вълчев, Алла Георгиева, Атанас Нейков, Борис Мисирков и Георги Богданов, Боряна Росса и УЛТРАФУТУРО, Валентин Стефанов, Васил Симитчиев, Велислава Гечева, Венцислав Занков, Галентин Гатев, Даниела Олег Ляхова, Димитър Солаков, Зоран Георгиев, Иво Бистрички, Калин Серапионов, Кирил Кузманов, Кирил Прашков, Красимир Терзиев, Кристина Иробалиева, Лъчезар Бояджиев, Любен Костов, Надежда Олег Ляхова, Недко Солаков, Нено Белчев, Никола Михов, Нина Ковачева, Петко Дурмана, Правдолюб Иванов, Самуил Стоянов, Сашо Стоицов, Светлин Русев, Станислав Памукчиев, Стела Василева, Стефан Лютаков.

 

В контекста на активните политически събития от 2013-2014 година, на постоянните протести и реалното съзряване на гражданското общество в България, проектът се опитва да търси отговори на въпросите: Къде са българските интелектуалци? Каква е ролята им във времето на прехода? Демонстрират ли социално активна позиция? Може ли изкуството не само да отразява, но и да предизвиква социални промени?

 

 







СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

05 Ноември 2014 - 31 Декемрви 2014


Гауденц Б. Руф е швейцарски гражданин, дипломат и страстен почитател на изкуството. Като посланик на Швейцария в България от 1995 до 2000 г., той организира в своята резиденция многобройни изложби. Подкрепя развитието на страната и мястото на съвременното българско изкуство в този процес. Едновременно с това той демонстрира истински усет. Представените от него художници са сред съвременните български творци, които днес налагат профила на това изкуство.

След приключване на дипломатическата си кариера през 2005 г. Гауденц Б. Руф засилва ангажимента си в полза на новото българско изкуство. Създава награда за изкуство, за която всеки може да кандидатства, като тази награда се дава от висококвалифицирано, независимо, международно жури. Това е първата подобна награда за изкуство в България. Наградата (Gaudenz B. Ruf Award for New Bulgarian Art) стимулира цялата културна общност. Тя съществува от 2007 до 2011 г. През този период за нея се състезават общо 560 кандидати, 79 от които са номинирани за отличието. Произведенията на номинираните са представяни на годишни изложби и публикувани в каталозите към тях.

 

 

 

Оттогава до днес финансовият и времеви ангажимент на Руф за подпомагане на младото българско изкуство е непроменливо голям. В същото време формулата на подкрепа се променя. Вместо оценка на завършени произведения, сега фокусът е върху създаването на нови работи. От 2012 година наградата „Гауденц Б. Руф” осигурява подкрепа за изпълнение на

произведения на изкуството от български автори и за събития, които представят съвременно българско изкуство в България и чужбина.

За неговите заслуги Гауденц Б. Руф е награден на 12. 09. 2013 г. с Ордена „Св. Св. Кирил и Методий“ / Първа степен. Това е най-високото отличие, което Република България дава за заслуги в областта на науката, културата и образованието.

През целия период на емоционална и професионална обвързаност с българското изкуство Гадунец Б. Руф купува произведения за частната си колекция. Днес тя наброява над 100 работи.

Настоящата изложба показва представителна част от тази колекция. Сред авторите са: Божидар Бояджиев, Лъчезар Бояджиев, Рада Букова, Стела Василева, Боряна Венциславова, Любен Генов, Надя Генова, Леда Екимова, Правдолюб Иванов, Кольо Карамфилов, Нестор Ковачев, Нина Ковачева, Иван Костолов, Емил Миразчиев, Слав Недев, Елена Панайотова, Бора Петкова, Васил Попов, Кирил Прашков, Моника Роменска, Калин Серапионов, Симеон Симеонов, Недко Солаков, Валентин Стефанов, Сашо Стоицов, Камен Стоянов, Самуил Стоянов, Дан Тенев, Коста Тонев, Десислава Унгер, Петър Цанев.

И поредният огромен жест на Гауденц Б. Руф към българската култура – 24 от показаните произведения и серии от творби ще останат в България като дарение на Софийска градска художествена галерия и нейния фонд „Съвременно изкуство и фотография“.







ХУДОЖНИЦИТЕ НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР

16 Септември 2014 - 30 Ноември 2014


„Художниците на Народния театър | 1904 –1954“ е съвместен проект на Софийска градска художествена галерия и Националния театър във връзка със 110-годишнината от създаването му. В изложбата участват непоказвани произведения (скици, снимки, костюми и др.) от архива на НТ и живописни произведения от фонда на СГХГ, Археологическия музей и Столична библиотека.

Експозицията включва творби на 63-ма художници, които работят на сцената на НТ като декоратори, костюмографи, шапкари, архитекти в периода 1904–1954 г. Изложбата представлява обзор на оцелялото материално наследство на българските художници в архива на днешния Народен театър „Иван Вазов“. Този архив ни разкрива десетки нюанси от художественото майсторство на живописци като Антон Митов, Иван Милев, Сирак Скитник, Иван Пенков, Пенчо Георгиев, Преслав Кършовски, Цанко Лавренов, Дечко Узунов, Георги Попов (Джон), на колоса на българската сценография Александър Миленков, на авторите Венера Наследникова и Асен Попов. Това е един архив, който обаче ни дава възможност да се вгледаме в творчеството на десетки имена, които голяма част от изследователите на историята на българското изкуство, с техните „оценки“ за високо и ниско, за значимо и маловажно, незаслужено са пренебрегнали – Андромаха Аргирова, Милка Океанова, Пелагия Видинска, Мария Берова (Хенинг), Миньон Миленкова, Ани Хаджимишева, Райна Ракарова, Страшимир Мачев, Иван Крилов, Тодор Пеловски и др.

В изложбата е поставен и акцент върху едно от световните културни събития през тази година – 450 години от рождението на големия английски драматург Уилям Шекспир.

Експозицията ще бъде съпътствана с редица културни събития като лекции, концерти, научна конференция, театрални спектакли и др.

Към изложбата е подготвен богато илюстриран каталог, реализиран с финансовата подкрепа на Столична община и Министерство на културата. Част от изследователската работа по проекта е осъществена с помощта на програма „Студентски практики“, в която участват студенти от Националната художествена академия и Нов български университет.

 

Екипът на изложбата благодари на Държавна агенция „Архиви“, Национален музей за българско изобразително изкуство, Национална библиотека „Кирил и Методий“, Национална художествена академия, Съюз на българските художници, Столична библиотека и др.







Изложба на номинираните художници за Наградата за съвременно изкуство БАЗА

12 Юни 2014 - 06 Юли 2014


Наградата за съвременно изкуство БАЗА е единствена по рода си у нас. Представлява стипендия за пътуване и резиденция в Ню Йорк за месец и половина. Всяка година носител на БАЗА става един български художник на възраст до 35 години. Той се избира след конкурс на два етапа.

Пребиваването в Ню Йорк включва програма за срещи с куратори, посещение на галерии и художествени институции, сътрудничество с художници от други страни, както и възможност за изложба или презентация на работите на художника. Разширяването на професионалните контакти също се дължи и на това, че БАЗА е част от мрежа от награди в повече от десет страни в Централна и Източна Европа (YVAA), които функционират на подобен принцип.

В България БАЗА съществува от 2008 г., когато е инициирана от Мария Василева и основана от Института за съвременно изкуство – София. Носителите на наградата имат възможност и за самостоятелна изложба в галерията на ИСИ-София след приключване на техните резиденции. Партньор на проекта е Софийска градска художествена галерия, предоставяща пространство и сътрудничество по провеждането на изложбата на номинираните. Куратор на изложбата е Даниела Радева.

Членовете на журито за 2014 г. са: Яра Бубнова, Мария Василева, Галина Димитрова-Димова, Калин Серапионов, Сашо Стоицов. За втора поредна година във втория етап на журирането участва и американски куратор, стипендиант на Фондация Вилчек. Тази година това е Луми Тан, асистент куратор в едно от най-старите и престижни пространства за съвременно изкуство в Ню Йорк – The Kitchen.


Носител на наградата БАЗА за 2014 година е Зоран Георгиев.

Description: baza wh copy







КОЛЕКЦИЯТА. НОВИ ПОСТЪПЛЕНИЯ 2012-2013

05 Юни 2014 - 31 Август 2014


Софийската градска художествена галерия представя най-новите постъпления във фондовете Живопис, Графика, Скулптура и Съвременно изкуство и фотография, приети през последните две години като дарения или откупки благодарение на финансовата подкрепа на Столична община.

Грижата за обогатяването на фондовете е и отговорност към историята. Политиката на галерията е да попълва някои празнини по отношение на класиците на българската живопис, графика и скулптура. Сред най-известните имена в сегашната селекция са: Асен Белковски, Преслав Кършовски, Цветана Кършовска, Васка Баларева, Тодор Панайотов, Снежана Попгенчева, Владимир Иванов, Надежда Кутева, Свилен Блажев, Ангел Станев, Нина Ковачева, Валентин Стефанов.

Приоритет представлява преоткриването на забравени автори или на непознати български художници, които живеят и творят в чужбина: Николай Бояджиев, Евгения Воденичарова, Александър Георгиев, Димитър Батоев, Красимира Дренска, Марияна Василева и др.

Особено внимание се отделя на младите поколения художници: Иван Мудов, Петър Минчев, Камен Старчев, Иво Бистрички, Камен Стоянов, Калия Калъчева, Минко Йовчев, Леда Старчева, Мина Минов, Леда Екимова, Максимилиан Праматаров, Самуил Стоянов, Любен Петров.

От 2012 г. започна и дългосрочно партньорството между галерия „Васка Емануилова“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Societe General Експресбанк. Благодарение на получената финансова подкрепа в колекцията постъпиха творби на млади художници: Михаил Новаков, Искра Благоева, Вито Валентинов, Георги Георгиев – Жожо, Борис Праматаров, HR-Stamenov, Владислав Георгиев и други.

През 2013 г. Софийска градска художествена галерия започна дългосрочен проект за подкрепа на съвременната българска фотография. В партньорство с фотографите Никола Михов и Ивайло Стоянов в музейната колекция постъпиха повече от 40 произведения на Димитри Стефанов, Елена Героска, Евгения Максимова, Бабак Салари, Георги Кожухаров, Васил Илиев, Ясена Попова, Милен Радев, Ивайло Стоянов, Никола Михов. Обхванати са всички свободни форми на фотографията, като акцентът е поставен върху творби, реализирани след 2000 г. Създаден е и сайтът Bulgarian Photography Now, който включва избрани творби на български фотографи, както и проекти на чуждестранни автори, работили в България. http://www.bulgarianphotographynow.com







КОЛЬО КАРАМФИЛОВ

14 Май 2014 - 01 Юни 2014


Ранната и неочаквана кончина на големия български художник Кольо Карамфилов ни накара да организираме тази изложба, за да почетем паметта му и да си припомним силата на изкуството му.

Показваме творби от различни жанрове и периоди, които само повдигат завесата към безкрайността на неговия талант.

Кольо Карамфилов (1963-2014) е роден в Пловдив, където през 1982 г. завършва Сценография в Училището за сценични кадри. От 1983 г. участва в множество общи и групови изложби. Заедно с Димитър Митовски създават тандема „Модерна класика“ и в периода 1989-92 осъществяват няколко акции и съвместни изложби. Той е член-основателна авангардната група „Ръб“ и участва във всички нейни изяви в периода 1990-1993. От 1995 г. е член-основател и на група „Диско’95“. Изявява се като график, илюстратор, живописец, скулптор и сценограф. Печели множество награди.

Кольо Карамфилов е вселена, която не се изчерпва с едно или повече произведения. Той присъстваше в живота ни като съвкупност от много таланти – да рисува, да свири на китара и пее, да говори по един омагьосващо неповторим начин.

В изкуството си обаче е крайно пестелив. Опитва се да изгради визуален език, базиран на кодове – лесно разпознаваеми и достъпни. Някои от любимите си знаци като къща, ръка, крило, сърце, глава той използва отново и отново, насищайки ги с мъдростта на преживените уроци.

Тази изложба не би била възможна без подкрепата на семейството, приятелите и колекционерите на Кольо: Росен Карамфилов, Ина Дамянова, Стефан Божков, Радост Коцева и галерия U.P.A.R.K., Павлина Маринова, Емил Пунгеров и галерия L’Union, Росица Иванова, Николай Неделчев, Елена Йончева и Пламен Тодоров, Емил Иванов, Симеон Джуров, Димитър Тодоранов, Димитър Русев, Георги Добрев, Атанас Хранов, сем. Аделина и Вихрони Попнеделеви, Красимир Добрев.

Кураторски екип: Мария Василева, Станислава Николова, Стефан Божков.







ГРЕДИ АССА

29 Април 2014 - 25 Май 2014


Греди Асса показва четиридесет и девет голямоформатни платна, правени между 2010 и 2014 година. Шейсетгодишен юбилей, но само ретроспекция на чувствата. Между тях има портрети, в които героите ловко се  изплъзват от възможността за анализ, а се усеща аромат, тонове от някаква мелодия  - също; рисунки, в които той жонглира с опорните точки на човешката фигура, но повечето са картини, бликнали от видения, спомени за преживени мигове, асоциации към места или събития. Те узаконяват мимолетното, това което непрекъснато се изплъзва, сънища в просъница, от които остава; като че ли копнежът към непрекъснато изплъзващото се нещо, чувството …, овкусено с ирония, смесена с детинска вяра в чудото, което аха, да се случи. Затова и пустинята като възможност за всякакъв мираж, непрекъснато променяща се сцена на въображаемото, заредена с възможността за преображение, е избрана за муза и средство.

 

  

„Пустинята — едно скрито дихание, едно място с безброй опасности, но и с безмерна естетика, захранваща ме като художник, като откривател на неочаквана красота… Тя тръгва от пясъчните навявания, избутва и малкото голи скали, напомня лунната повърхност, близка и разнолика. Ивиците й, като конвулсии на душата, са със стаено чувство за безтегловност. Събрала за компания безброй пясъчни дюни, сякаш полегнали нимфи — питам се дали съществувам? Усещам неземна тишина сред купища от пясък и това създава в мен чувство за неизвестност и безвъзвратност. Самота и дехидратация на въображението.

… Кара ме да се чувствам песъчинка, една от многото, но песъчинка, със свой вътрешен свят, свят изпълнен със свобода, надежда, вдъхновение… И дори да изпитвам понякога чувството, че не съществувам отвъд нея, съзирам надежда, че съм успял да осъществя това мислено пътуване през пустинята, че моментната ми меланхолия е напълно изчезнала, че може би температурната инверсия ме е накарала да се надявам, че и утре ще посрещна с изненада видяното…

Какво ми остава, да повървя…“

 

 

 

 

Греди Асса







АПОКАЛИПСИС СЕГА ИЛИ ВИНАГИ

20 Март 2014 - 20 Април 2014


Николай Майсторов е сред ярките имена в съвременното  българско изкуство, с индивидуален и запомнящ се стил. В творчеството му се усеща острота и експресивност, пропита от силна емоционалност, вътрешно въздействие и внушение, към които няма как зрителят да остане безразличен.

Настоящата изложба в СГХГ е свързана с библейската темата за откровението или пророчеството на Свети Йоан Богослов за „онова, което има да стане скоро“. Представеният цикъл „Апокалипсис сега или винаги“  включва над 100 творби – живопис, графика и рисунки, създадени в периода 1993-2013 г., обособени хронологично. Всеки  период се състои от 22 произведения, точно колкото са и главите в „Откровението“, с изключение на графичния цикъл от 2000 г., включващ 23 литографии, две от които са различни варианти на тема „Конниците на съдбата“. Най-старият тематичен цикъл е от 1993-1994 г. и се отличава с по-контрастни и ярки цветове от следващите живописни платна, създадени през 2011-2013 г. Особен интерес представляват подготвителните рисунки от 2010 г. към  последния живописен цикъл (2011-2013). Това е една недотам позната страна от творчеството на автора. Точно в този тип творби проличава силната емоция, завладяла художника, опитът му да улови мигновено „виденията“ си и да ги изрази по максимално експресивен начин.

Изложбата дава възможност да се проследят различните етапи от работата на автора, като едновременно с това цикълът се показва в своята цялост. Зрителят може да види как идеята преминава през рисунката към литографията и се отразява в живописта. Особеностите на различните техники носят своя специфична изразителност. Нервната линия и бързината в рисунката на молива, особената плътност при въглена, мекотата на яйчената темпера, изчистените подробности и силното внушение при литографията, експресивното съпоставяне на цветовете в живописта разкриват търсенията на художника и стремежът му да намери най-подходящия начин да въплъти идеите си.

 

 

 

 

Николай Майсторов е роден през 1943 г. в София.

През 1969 г. завършва художественото си образование във ВИИИ „Николай Павлович“- София, в специалност „Живопис“ при проф. Ненко Балкански.

Участва активно в художествения живот на страната, като твори в областта на живописта и графиката. Член на СБХ

Занимава се с преподавателска дейност от 1972 г. През 1997-1998 г. основава и ръководи „Ателие 19“ в София. От месец октомври 2013 г. е Почетен професор на НБУ, където преподава.

Сред многобройните му самостоятелни изложби са: „Картини от чекмедже“, галерия „Лоран“, София, 2013; „Графичен цикъл литография „Дон Кихот“ Сервантес/Унамуно“, галерия „Лоран“, София, 2012; Графичен цикъл литография „Песен на песните“. Соломон, галерия „Пролет“, Бургас, 2012; „Рисунки по 100-те любовни сонети на Пабло Неруда“, Галерия „Възраждане“, Пловдив, 2012; „Сътворение по І-ва книга Битие – Библия, Стария завет“, Галерия „Шипка“ 6, СБХ, София, 2009; Живопис, Национална художествена галерия, София, 2003; графики, галерия „Възраждане“, Пловдив, 2002; Живопис, Софийска градска художествена галерия, 1998; живопис, CBK GSA galerie Hilversum, Холандия, 2011; графики, Cité des Arts, Париж, Франция, 1998; графики, Градският театър в Дюселдорф, Германия, 1992 и други.

Сред многобройните отличия на автора са: Националната награда за живопис „Захари Зограф“ (2005); „Златно перо“, годишна награда за култура на “Classic FM” радио (2003); Награда на фондация „Св. Св. Кирил и Методий“ от Единадесето международно биенале на графиката „Варна `01“ (2001); Почетна грамота от Министерство на културата на България за принос към българската култура (1998); Награда за „живопис“ от Международно триенале на живописта „София 96“; Голямата награда за годишна изложба на СБХ (1996); Награда за графика от Международно  биенале на хумора и сатирата, Габрово (1987); Голямата награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора“, СБХ (1986); Наградата на „Критиката“ за живопис, СБХ (1984).







ИЗБРАНИ ТВОРБИ

04 Февруари 2014 - 09 Март 2014


Колекционирането на изкуство – независимо дали е хоби, страст, или бизнес – обикновено остава скрито зад лични мотиви и предпочитания, отклонявайки, или просто разминавайки се, с широката публичност

Изложбата в СГХГ предоставя на зрителя достъп до тази лична територия чрез подбрани произведения от колекцията на д-р Славов.

 

Проф. Чавдар Славов, д.м.н., е уролог по специалност, член на Постоянния комитет на Световната здравна организация (СЗО) за Европа и международен член на Световната, Европейската и Американската Урологични Асоциации. Роден е през 1953 г. в София. Почетен гражданин е на гр. Кюстендил. Животът му протича в тясно общуване с художници и хора от артистичните кръгове. Определя себе си като ценител на изобразителното изкуство. Началото на целенасочената си колекционерска дейност поставя през 1985 г.

В колекцията на д-р Славов присъстват произведения на известни автори, много от които представени с някои от най-значимите си постижения. Сред разнообразието на творби от различни жанрове, стилове и техники, стоят имената както на класици в българското изкуство, така и на съвременни художници. Характерен белег на колекцията е подчертаното пристрастие към графиката и рисунката.

Настоящата изложба обхваща 81 автора с над 100 графични творби и предлага интригуваща картина на българската графика от 20 и началото на 21 век. Селекцията, дело на акад. Румен Скорчев, представя най-силните периоди в развитието на графичното изкуство у нас, както и графични творби на редица автори, познати предимно с изявите си в други жанрове. Наред с графики на Васил Захариев, Веселин Стайков, Преслав Кършовски, Павел Вълков, в изложбата присъстват графични творби на Дечко Узунов, Иван Кирков, Атанас Яранов, Димитър Казаков, Светлин Русев, Андрей Даниел, Емил Попов. В нея може да се открие единствената проява на Генко Генков в офорта, ранни творби на Иван Нинов или Иван Димов, както и графики на Кольо Карамфилов, Милко Божков, Стоян Цанев, Мария Духтева, Алекси Начев, Захари Каменов, Камен Старчев и много други.

Изложбата съчетава сериозно изследване на българската графика с един личен поглед върху процесите и ценностите, резултат на неподправена любов към изкуството и всеотдайно посвещаване.





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery