Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


АПОКАЛИПСИС СЕГА ИЛИ ВИНАГИ

20 Март 2014 - 20 Април 2014


Николай Майсторов е сред ярките имена в съвременното  българско изкуство, с индивидуален и запомнящ се стил. В творчеството му се усеща острота и експресивност, пропита от силна емоционалност, вътрешно въздействие и внушение, към които няма как зрителят да остане безразличен.

Настоящата изложба в СГХГ е свързана с библейската темата за откровението или пророчеството на Свети Йоан Богослов за „онова, което има да стане скоро“. Представеният цикъл „Апокалипсис сега или винаги“  включва над 100 творби – живопис, графика и рисунки, създадени в периода 1993-2013 г., обособени хронологично. Всеки  период се състои от 22 произведения, точно колкото са и главите в „Откровението“, с изключение на графичния цикъл от 2000 г., включващ 23 литографии, две от които са различни варианти на тема „Конниците на съдбата“. Най-старият тематичен цикъл е от 1993-1994 г. и се отличава с по-контрастни и ярки цветове от следващите живописни платна, създадени през 2011-2013 г. Особен интерес представляват подготвителните рисунки от 2010 г. към  последния живописен цикъл (2011-2013). Това е една недотам позната страна от творчеството на автора. Точно в този тип творби проличава силната емоция, завладяла художника, опитът му да улови мигновено „виденията“ си и да ги изрази по максимално експресивен начин.

Изложбата дава възможност да се проследят различните етапи от работата на автора, като едновременно с това цикълът се показва в своята цялост. Зрителят може да види как идеята преминава през рисунката към литографията и се отразява в живописта. Особеностите на различните техники носят своя специфична изразителност. Нервната линия и бързината в рисунката на молива, особената плътност при въглена, мекотата на яйчената темпера, изчистените подробности и силното внушение при литографията, експресивното съпоставяне на цветовете в живописта разкриват търсенията на художника и стремежът му да намери най-подходящия начин да въплъти идеите си.

 

 

 

 

Николай Майсторов е роден през 1943 г. в София.

През 1969 г. завършва художественото си образование във ВИИИ „Николай Павлович“- София, в специалност „Живопис“ при проф. Ненко Балкански.

Участва активно в художествения живот на страната, като твори в областта на живописта и графиката. Член на СБХ

Занимава се с преподавателска дейност от 1972 г. През 1997-1998 г. основава и ръководи „Ателие 19“ в София. От месец октомври 2013 г. е Почетен професор на НБУ, където преподава.

Сред многобройните му самостоятелни изложби са: „Картини от чекмедже“, галерия „Лоран“, София, 2013; „Графичен цикъл литография „Дон Кихот“ Сервантес/Унамуно“, галерия „Лоран“, София, 2012; Графичен цикъл литография „Песен на песните“. Соломон, галерия „Пролет“, Бургас, 2012; „Рисунки по 100-те любовни сонети на Пабло Неруда“, Галерия „Възраждане“, Пловдив, 2012; „Сътворение по І-ва книга Битие – Библия, Стария завет“, Галерия „Шипка“ 6, СБХ, София, 2009; Живопис, Национална художествена галерия, София, 2003; графики, галерия „Възраждане“, Пловдив, 2002; Живопис, Софийска градска художествена галерия, 1998; живопис, CBK GSA galerie Hilversum, Холандия, 2011; графики, Cité des Arts, Париж, Франция, 1998; графики, Градският театър в Дюселдорф, Германия, 1992 и други.

Сред многобройните отличия на автора са: Националната награда за живопис „Захари Зограф“ (2005); „Златно перо“, годишна награда за култура на “Classic FM” радио (2003); Награда на фондация „Св. Св. Кирил и Методий“ от Единадесето международно биенале на графиката „Варна `01“ (2001); Почетна грамота от Министерство на културата на България за принос към българската култура (1998); Награда за „живопис“ от Международно триенале на живописта „София 96“; Голямата награда за годишна изложба на СБХ (1996); Награда за графика от Международно  биенале на хумора и сатирата, Габрово (1987); Голямата награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора“, СБХ (1986); Наградата на „Критиката“ за живопис, СБХ (1984).







ИЗБРАНИ ТВОРБИ

04 Февруари 2014 - 09 Март 2014


Колекционирането на изкуство – независимо дали е хоби, страст, или бизнес – обикновено остава скрито зад лични мотиви и предпочитания, отклонявайки, или просто разминавайки се, с широката публичност

Изложбата в СГХГ предоставя на зрителя достъп до тази лична територия чрез подбрани произведения от колекцията на д-р Славов.

 

Проф. Чавдар Славов, д.м.н., е уролог по специалност, член на Постоянния комитет на Световната здравна организация (СЗО) за Европа и международен член на Световната, Европейската и Американската Урологични Асоциации. Роден е през 1953 г. в София. Почетен гражданин е на гр. Кюстендил. Животът му протича в тясно общуване с художници и хора от артистичните кръгове. Определя себе си като ценител на изобразителното изкуство. Началото на целенасочената си колекционерска дейност поставя през 1985 г.

В колекцията на д-р Славов присъстват произведения на известни автори, много от които представени с някои от най-значимите си постижения. Сред разнообразието на творби от различни жанрове, стилове и техники, стоят имената както на класици в българското изкуство, така и на съвременни художници. Характерен белег на колекцията е подчертаното пристрастие към графиката и рисунката.

Настоящата изложба обхваща 81 автора с над 100 графични творби и предлага интригуваща картина на българската графика от 20 и началото на 21 век. Селекцията, дело на акад. Румен Скорчев, представя най-силните периоди в развитието на графичното изкуство у нас, както и графични творби на редица автори, познати предимно с изявите си в други жанрове. Наред с графики на Васил Захариев, Веселин Стайков, Преслав Кършовски, Павел Вълков, в изложбата присъстват графични творби на Дечко Узунов, Иван Кирков, Атанас Яранов, Димитър Казаков, Светлин Русев, Андрей Даниел, Емил Попов. В нея може да се открие единствената проява на Генко Генков в офорта, ранни творби на Иван Нинов или Иван Димов, както и графики на Кольо Карамфилов, Милко Божков, Стоян Цанев, Мария Духтева, Алекси Начев, Захари Каменов, Камен Старчев и много други.

Изложбата съчетава сериозно изследване на българската графика с един личен поглед върху процесите и ценностите, резултат на неподправена любов към изкуството и всеотдайно посвещаване.







МИСИРКОВ / БОГДАНОВ

16 Декемрви 2013 - 26 Януари 2014


Фотографи, кинематографисти, автори на визуални кампании и пълнометражни документални филми, на видеа и късометражни филми. Идеолози и основатели на продуцентска компания „АГИТПРОП” и съучредители на Българско фотографско сдружение, Борис Мисирков и Георги Богданов са сред най-ярките имена на съвременната културна сцена.

\r\n\r\n

 

\r\n\r\n

С изложбата в СГХГ те показват над 80 портрета на известни представители на българската културa и обществен живот. Изложбеното пространство се превръща във фотографски спектакъл, но едновременно с това поднася синтезиран портрет на цялото общество през лицата на някои от най-забележителните му герои.

\r\n\r\n

 

\r\n\r\n

Фотографиите в тази изложба са създадени в периода 1992-2013 година. Авторите портретуват своето поколение и своята среда – съвременни български актьори, режисьори, оператори, фотографи, писатели, продуценти, музиканти, телевизионни водещи, приятели. Сред тях са Явор Гърдев, Мартичка Божилова, Надежда Косева, Георги Тенев, Камен Донев, Койна Русева, Снежина Петрова, Деян Донков, Нина Николина, Иван Лечев, Денис Ризов, Андрей Баташов, Стефан Вълдобрев, Мариус Куркински, Христо Мутафчиев, Мая Бежанска и други. В линията на разказа са включени и български политици, както и чужденци, преминали по един или друг повод през живота на авторите: Антонина Стоянова, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Терънс Трент Д’Арби, Хавиер Марискал, Исей Мияке, Дейвид Карсън, Елиот Ърлс.

\r\n\r\n

 

\r\n\r\n

В изложбата има две групи портрети – представителни и свободни. Първите следват законите на класическата студийна фотография с предпочитание към  фронтални пози, неутрални фонове и статично аранжирани композиции. Вторите носят характера на случайно уловения кадър с необичайни гледни точки и позиции. С тях те създават два образа на едно поколение – освободено, но и съсредоточено в целите и мисията си.

\r\n\r\n

 

\r\n\r\n

В работата си Борис Мисирков и Георги Богданов използват прийоми от класическата и рекламната фотография, примесени с похватите на моменталната снимка, като по този начин изграждат вълнуващ фотографски език.

\r\n\r\n

 

\r\n\r\n

Присъствието на портретуваните, както и категоричният, изпълнен с много вкус и усет стил на авторите, превръщат проекта в позитивен знак за времето от последните 20 години.

\r\n\r\n

 

\r\n\r\n

Изложбата ще бъде съпътствана от фотокнига (180 стр., твърди корици) на ИК Жанет 45 с текстове на Валтер Зайдл, Мария Василева и Георги Лозанов.

\r\n\r\n

 

\r\n\r\n

Проект на

\r\n\r\n

\"\"

\r\n\r\n

Проектът е съфинансиран от Столична програма „Култура” на Столична община за 2013 г. и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София и Югозападен регион за Европейска столица на културата - 2019 г.”.

\r\n\r\n

\"\"

\r\n\r\n

\"\"

\r\n\r\n

 

\r\n\r\n

С подкрепата на:

\r\n\r\n

\"\"

\r\n\r\n

\"\"

\r\n\r\n

\"\"

\r\n\r\n

\"\"

\r\n\r\n

\"\"

\r\n\r\n

\"\"

\r\n\r\n

 

\r\n







130 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СИРАК СКИТНИК

04 Декемрви 2013 - 09 Март 2014


„Длъжници сме, оставаме да бъдем длъжници пред Сирак Скитник!“ – възкликва един изследовател на живота и делото на родения на 22 октомври 1883 г. в Сливен Панайот Тодоров. И няма как да не се съгласим с подобни думи. Сирака, както го зоват неговите приятели по преживелици и професия, оставил една от най-ярките дири по пътеките на своето време, ни завещава десетки стихотворения, над 400 статии и поне още толкова картини и скици, които за съжаление отдавна сме забравили.

Словото на Сирака – поетично, критично, живописно, графично, е отнесено от метежа на страшния битиен маскарад в страната ни. Значителна част от картините на този майстор на цвета и линията все още остават в неизвестност, други са разпилени по частни колекции, а дори и тези, съхранявани в депата на държавните художествени галерии, рядко срещат своите зрители.Театралното дело, поезията, прозата, радиото – въпреки че са фрагменти от творческия профил на художника, остават също слабо проучени.

Настоящата експозиция, организирана в залите на Софийска градска художествена галерия, е опит да се очертае развитието на художника като живописец, проследявайки отделните етапи в творческия му път и собственото му разбиране за изкуство. От първите живописни опити на Сирак Скитник при обучението му в Санкт Петербург (1908-1912 г.), през произведенията създадени в смутните военни години между Балканскта и Първата световна война до ярките произведения, с които автора организира две свои самостоятелни изложби (1933 и 1935 г.), публиката ще се срещне с необятната колористична умелост на художника. Посетелите на галерията ще видят както едни от най-известните негови произведения, така и такива, непоказвани досега.

В залите на галерията са подредени и част от смелите му опити в изкуството на графиката, към което Сирак Скитник посяга, за да се превърне в илюстратор на книги като „Поеми“ на Едгар Алън По, „Марионетки“ на Чавдар Мутафов, „Български балади“ на Теодор Траянов и много други.

Публиката ще има възможност не само да се изправи пред създаденото от художника, а и да ползва специално изготвените от екипа на галерията аудиогидове с интересна информация за ключови произведения на автора.

Като част от стратегията за разширяване на своите публики СГХГ осигурява достъп на хората с нарушено зрение до света на изкуството, снабдявайки за втори път своя експозиция с тактилни карти, чрез който незрящата публика ще може да се докосне до творчеството на Сирак Скитник.

С цел цялостното представяне на човека  и творец Сирак Скитник, в рамките на изложбата посетителите ще имат възможност да види филмите „ Сирак Скитник“ – на режисьора Зунка Янкова и „Да питаме Сирака…“ на режисьора Петър Петров, които са любезно предоставени от фонда на БНТ.

 

Изложбата се организира в партньорството с Държавна агенция „Архиви“, Национален музей за българско изобразително изкуство и ХГ „Димитър Добрович” – Сливен и с финансовата подкрепа на Министерство на културата, Национален фонд „Култура“, Национален дарителски фонд „13 века България“.

Медиен партньор на проекта – БНР.

 

В експозицията са включени произведения и документи от СГХГ, НМБИИ, ДА „Архиви“, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, ХГ „Петко Задгорски“ – Бургас, ГХГ "Борис Георгиев" – Варна, ХГ „Никола Петров“ – Видин, ХГ – Казанлък, ХГ „Станка Димитрова“ – Кърджали, ХГ „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, ХГ „Кирил Петров“ – Монтана, ХГ „Илия Бешков“ – Плевен, ХГ „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, Галерия-музей „Филипополис“ – Пловдив, ГХГ – Пловдив, ХГ „Илия Петров“ – Разград, ХГ „Атанас Шаренков“ – Хасково, ХГ „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Национален литературен музей, Столична библиотека и частни колекции.







ГОЯ: ХРОНИКЬОР НА ВСИЧКИ ВОЙНИ

29 Октомври 2013 - 08 Декемрви 2013


За първи път в България се показва цикълът от гравюри „Ужасите на войната“, създаден от великия испанския художник Франсиско де Гоя и Лусиентес (1746-1828). Изложбата е организирана от Институт Сервантес и Академията за изящни изкуства „Сан Фернандо”, а неин куратор е Хуан Бордес. До момента експозицията е гостувала в различни центрове на Институт Сервантес по света като Токио, Пекин, Ню Делхи, Варшава, Краков и др. Последната точка от пътуването е в София, в залите на Софийска градска художествена галерия. 

В изложбата са включени 82 гравюри. Стремежът е да се допринесе за популяризирането и изследването на тази толкова важна серия отпечатъци. С тази цел отпечатаните работи от цикъла са придружени от фотографии на съвременни фоторепортери, които от 1839 г. досега предприемат същите антивоенни подходи, които гениално, с поразителна изразна мощ подема Гоя.

Серията гравюри „Ужасите на войната” (1810-1820) са замислени като акт на пацифизъм, чрез който художникът не взима ничия страна, а излага на показ варварството на двете страни в един военен конфликт. Те са породени от Испанската война за независимост (1808-1814), избухнала като реакция срещу нашествията на френския император Наполеон. Гоя се опитва да излезе отвъд историческите факти. Идеята му хрумва в Сарагоса, където отива по покана на генерал Палафокс, за да разкаже за героичната защита на обсадения от френските войски град, но вместо това заварва развалини.

„Ужасите” могат да се разделят на три части. В първата Гоя илюстрира разкази за реални събития с безспорна достоверност, но в гравюрите той надхвърля конкретните факти, натоварвайки ги с по-общ критически заряд. Във втората част художникът изобразява преживяването на войната по улиците на Мадрид, показвайки ужасите на гладната 1811 г., описвайки войната чрез отражението й върху всекидневния живот на хората. Накрая изработва няколко гравюри в символичен код, които нарича „категорични капризи”. В тях Гоя се фокусира върху политическата обстановка в следвоенния период, критикувайки установяването на абсолютизма и скъсването с идеалите на конституцията. 
 

През 1862 г. Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо” се сдобива с осемдесетте плочи на цикъла „Ужасите на войната”. През следващата - 1863 г., тази важна серия гравюри се отпечатва за първи път. Дотогава „Ужасите на войната” са били познати само по трите налични екземпляра от серията и по малобройните пробни отпечатъци, направени приживе на големия художник. Оттогава досега са отпечатани шест копия на цикъла, допълнен през 1870 г. с две нови плочи от французина Пол Лефор. Чрез тези гравюри стават известни по света вижданията на Гоя за ужасите на войната.

Създадените в тях образи на собствените му преживявания до голяма степен предвещават фотографския език, тъй като се възприемат като снимки. Липсва им предварително обмислената композиция, която да ги оприличи на нагласени сцени или да смекчи сърцераздирателното им послание. Освен това гравюрите съдържат пространства без информация – ефект, който фотографът ще постигне с разфокусирането или светкавицата. И накрая, също като при фотографията, Гоя засилва документалния характер на сцените чрез заглавия като „Аз го видях”, „И това също” или „Така се случи”. 

Осемдесет и двете гравюри, съставящи цикъла „Ужасите на войната”, се показват групирани в седем раздела – „Фронтът“, „ Жертвите“, „Екзекуциите“, „Масовите преселения и плячкосванията“, “Гладът“, „Жената“, „Следвоенният период“, като не следват номерацията на металните плочи. Целта е да се откроят основните теми и преплетените с тях идеи, които Гоя развива в цялата серия.

 







ЛЮБЕН ДИМАНОВ

23 Октомври 2013 - 21 Ноември 2013


Изложбата е посветена на 80-годишнината на Любен Диманов – художник с ярко и многостранно дарование, с респектиращи изяви в различни области на изкуството, с достойно присъствие както в родната, така и в европейската култура.

Творчеството на Любен Диманов е сред най-значимите явления в българското изобразително изкуство. Eдна от водещите фигури, проправили пътя на новото пластично мислене през 60-години на 20 в, той оставя трайна следа в развитието на графиката и илюстрацията у нас, създавайки своя, запомняща се и монументална образност. Овладяната енергия на офортите или акварелите, живописта, колажите или илюстрациите, вълнува зрителя както със силата и категоричността си, така и с фините нюанси на една тънка чувствителност. Рисунката – едновременно декоративна и извисена, мощна и изтънчена – у Диманов е не само азбука на изображението, но и мост към духовността.

Изложбата в СГХГ представя живопис, графика, рисунки и колажи, подбрани от различни периоди в творчеството на Любен Диманов – от началото на 60-те години до днес. Специално място в нея заемат десет живописни табла, посветени на Десетте Божи заповеди. Библиофилски издания като: „Цветя на злото”, „Сонети”, Божествена комедия”, „Когато пламъкът и розата са едно”, припомнят водещи достижения на автора в изкуството на книгата. Отстоявайки своята идентичност както в ранните творби, създадени в България, така и в зрелите си произведения от Париж, авторът показва плодовете на дългогодишно творческо развитие, съчетаващо в едно експресивния израз и посланията на духа.

Изложбата е придружена от каталог.







ПОСТЕЛЯ ОТ ТРЕВИ

24 Септември 2013 - 20 Октомври 2013


Красимира Дренска участва активно в художествения живот у нас през 70-те години на 20 в. Днес, след десетилетия отсъствие, тя отново представя свои творби пред софийската публика. Произведенията, плод на дългогодишно развитие и впечатляваща артистична дейност в престижни световни центрове на изкуството, показват зрялото творчество на авторката в светлината на разнообразни естетически и пластически търсения.
В работите на Красимира Дренска прецизното, доведено до изящество техническо изпълнение е съчетано с жива и отзивчива чувствителност; деликатното присъствие на цвета и движението на светлината отвеждат към съкровени емоции, а драматичното стълкновение между бяло и черно се превръща в противоборство на духовни стойности. Позната на българската публика с ранните си гравюри на дърво, днес авторката експериментира с комбинации от техники, неизменно търсейки в съвременната визия одухотвореното присъствие на дълбоко преживяна емоция.
В изложбата участват творби от различни периоди, които, в динамичен диалог помежду си, очертават основни моменти от творчеството на Красимира Дренска. Сред тях се открояват серии като „Сенки и суети”, „Хербарий”, „Летни затишия”, „Рисунки в циан”, „Писмата на Катарина”, инсталации с авторски книги. Техниките /цианотипия, пигмент трансфер, сериграфия, рисунка/, използвани с финес и свобода, извеждат образи от съкровения свят на художничката до значи-мостта на послания.

- - -
Красимира Дренска е родена в София през 1947 г. През 1971 завършва образованието си във ВИИИ «Н. Павлович» - София, специалност Графика и Изкуство на книгата. През 1976 е утвърдена като член на Съюза на българските художници. Участва активно в изложби в страната и в международни биеналета за оригинална графика. През 1977/78 получава френска стипендия за специализация в Париж. Работи с извест-ния професор Хайтер в интернационалното Ателие 17 и бива въведена в разработените от него специални техники на съвременният експериментален дълбок печат. 
От 1980 нататък живее и работи в Швейцария. Омъжена е за художника Дади Вирц. През 1980/84 провежда следдипломна специализация в Шуле фюр Гесталтунг - Базел. През 1984/86 специализира История на изящната графика в Лондон и Париж. През 1985 започва кариерата си като преподавател и по-късно доцент в Шуле фюр Гещалтунг - Базел. Преподава техниките на високия печат и история на изящната графика. 
През 1996 със стипендия от Министерство на културата и образованието, Базел, специа-лизира в Университета Тексас Сан Антонио в областта на ранните фотографски способи.
През 1999 е гост-доцент в Минеаполис Колидж за Изящни Изкуства и Дизайн. Преподава рисуване и специалността Авторска книга. През 2000 въвежда специалността Авторска книга в Шуле фюр Гещалтунг – Базел. През 2002 основава Форум Авторска книга – Базел, който ръководи и досега. От тогава е куратор и участва в 12 международни изложби с авторски книги. Като художник на свободна практика участва в многобройни изложби.







ЖУЛ ПАСКИН ОТ ВИДИН ДО ПАРИЖ

17 Септември 2013 - 21 Ноември 2013


След пауза от 38 години благодарение на изключителните усилия на Посолството на Франция в България у нас се организира ретроспективна изложба на световноизвестния художник Жул Паскин. В нея са включени 115 произведения – живопис, акварел, рисунка, графика, колаж, от частни колекции и галерии в Париж, Люксембург, Осло, Лондон и Тел Авив.
Жул Паскин е роден като Юлиус Мордекай Пинкас на 31 март 1885 г. във Видин. През 1892 семейството се установява в Букурещ. Паскин завършва гимназия във Виена. Между 1902 и 1905 посещава художествени академии във Виена, Будапеща, Мюнхен и Берлин. Работи за списание „Симплицисимус“, издавано в Мюнхен. През 1905 се установява в Париж, където среща и бъдещата си съпруга Ермин Давид. През 1907 организира първата си самостоятелна изложба в галерията на Паул Касирер в Берлин. През 1914 заминава за Ню Йорк, където живее до 1920. Реализира пътувания до Южните щати и Куба. Заминава отново за Париж, където живее до смъртта си през 1930.
В сравнително краткия си живот Жул Паскин преминава през някои от най-активните световни центрове – Виена, Мюнхен, Берлин, Париж и Ню Йорк. Изкуството му далеч не е изолиран факт, а жива част от случващото се през първата половина на 20-и век. Вкусил от глобалните промени във възгледите за изкуството в самото начало на века и преминал през един от центровете на новите търсения – Виена, той като че ли винаги се оказва там, където нещата се случват. Активен член на художествения живот в Мюнхен и Берлин, Паскин пречупва в рисунките си влиянията на сецесиона, а по-късно и на експресионизма. Приеман за неделима част от Парижката школа, художникът неизменно се свързва с художествения живот там. Живял седем години в САЩ и получил поданство, той оказва влияние върху определен кръг американски художници. 
Изложбата „Жул Паскин – от Видин до Париж“ дава възможност да се добие представа за богатото и разнопосочно творчество на автора. В нея са включени много рисунки, на които художникът отдава голямо значение. Представят се ранни работи от 1905 г., когато започва сътрудничеството му с мюнхенското списание „Симплицисимус“; творби от първия му парижки период до 1914 г.; от американския период – 1914–1920 г.; от втория парижки период, продължил до смъртта му през 1930 г.
Изкуството на Паскин може да бъде разбрано само ако се разглежда в неговата пълнота и с всички влияния и промени, които осмисля през годините. 
Творческата му активност във Виена, Мюнхен и Берлин е важна за стиловото му развитие. Затова присъствието на тези рисунки в изложбата е съществено. 
То подсказва значимостта на ранните години, които често остават пренебрегвани. Сериозен принос на изложбата е и включването на 
произведения от американския период на Паскин. Наред със скиците от улиците на Ню Йорк, особен интерес представляват рисунките от пътуванията на Паскин из Южните щати и Куба – една недотам позната страна от творчеството му. Те притежават мимолетността и свежестта на първото впечатление, на рисуването в движение. Точно в този тип творби обаче проличава много силно умението на художника да „портретува” от пръв поглед, да избира от хаотичната реалност готови композиционни решения, да отговаря на ритъма на пътешествието с динамиката на линията и живостта на щриха. Тези рисунки допълват представата за Паскин като за жаден за внушенията на действителността творец, който умее да се вдъхновява от простия обект, който търси този тип вдъхновение, поддава му се и с удоволствие се оставя той да го води. В изложбата са включени и рисунки от Тунис – друга любима дестинация на художника, до която той пътува няколко пъти. 
В изложбата са засегнати всички основни видове и жанрове: голо тяло, портрет, композиции по библейски и митологични теми, еротични рисунки, илюстрации, пътеписни скици и т.н. Изкуството на Паскин се показва в пълнота. Отделните периоди са намерили своето място и справедлива оценка. По този начин образът му придобива по-голяма динамика; чувства се неговият неспокоен, импулсивен дух и характер, тласкал творческите му настроения в разнообразни посоки, подлагал го на влияния и изпитания. 
Изложбата дава възможност Жул Паскин да се възприеме в творческата му пълнота – като рисувач, илюстратор, карикатурист и живописец; като майстор на голото тяло и портрета, на фигуралната композиция и пейзажа; като певец на лиричното и майстор на сатиричното. Без който и да е от тези елементи образът му би бил непълен. Жив и динамичен като човек, в изкуството си той също не се задържа на едно място – търси, променя, прескача от вид във вид и от жанр в жанр. Това е Жул Паскин – неспокоен гений, един от най-интересните представители на своето време.

Към изложбата е подготвен каталог на български и френски език, в който са включени всички представени произведения.

В отделно издание (отново на български и френски) е публикувано изследването на куратора на изложбата Мария Василева „Жул Паскин и художествените процеси от началото на 20-и век“.


Куратор: Мария Василева
Екип: Давид Вайсман, Аделина Филева, Илинка Чергарова, Петър Димов, Надежда Данаилова, Албена Щарбанова, Капка Кънева







Български художници във Виена. Съвременни практики в началото на 21-и век

12 Септември 2013 - 13 Ноември 2013


Демократичните процеси на отваряне на държавата след 1989 г., икономическите условия и липсата на адекватно образование, доведоха до напускането на голяма част от творческата интелигенция. Исторически и географски най-близката точка от развития западно-европейски свят се оказа Виена, която се превърна в притегателен център за мнозина художници. Достъпът до образование, развитата художествена система и възможностите за интеграция са оказаха решаващ фактор в избора на „нова родина“. Днес голям брой български художници живеят и успешно работят във Виена. Точно тази жива и съвременна реалност е повод за изложбата.

Повечето от авторите са завършили висше художествено образование в България, след това са продължили обучението си в художествените училища на Австрия. Изложбата включва 18 от тях: Пламен Деянофф (специално участие), Адриана Чернин (специално участие), Мара Матушка (специално участие), Светозара Александрова, Боряна Венциславова, Василена Ганковска, Ирина Георгиева, Нестор Ковачев, Лазар Лютаков, Михаил Михайлов, Александър Пеев, Максимилиан Праматаров, Красимира Стикар, Камен Стоянов, Коста Тонев, Ив Тошайн, Десислава Унгер, Севда Шкутова.

Едновременно с дейността си в Австрия, повечето от тях поддържат контакти и участват активно и в българските художествени процеси. Животът между две страни и два контекста превръща изкуството им във феномен, който е типичен за променящия се свят на границата между 20 и 21-ви век. Тяхното изкуство рефлектира две реалности – на старата и новата им родина и по този начин носи много от динамичния облик на времето, в което живеем.


Проектът „Български художници във Виена. Съвременни практики в началото на XXI век“ има за цел не само да представи качествени произведения, но и да анализира социални и исторически процеси, характерни за времето си.

Изложбата се организира в сътрудничество с посолството на Република Австрия в България, с помощта на Програма Култура на Столична община и с техническото съдействие на Art Project Depot. 

Издаден е каталог от 208 страници на български и английски език.

Инициатор: HR-Stamenov. 
По проекта работиха Мария Василева, Михаил Михайлов, Даниела Радева.







Георги Димитров. квадрилатерал 2013

31 Юли 2013 - 01 Ноември 2013


вадрилатерал 2013 е изложба-честване на стогодишнината от първата поява на „четиристранника“ на Казимир Малевич в сценографията към футуристичната опера „Победа над слънцето“, представена в Санкт Петербург. По-късно творбата става известна под наименованието „Черен квадрат“ и се превръща във визуален манифест не само на нейния автор, но и на цяла една епоха в модерното изкуство. Показана е като самостоятелно художествено произведение в „Последната футуристична изложба 0,10” в Петербург през 1915 г. Днес картината е безценна част от колекцията на Третяковската галерия в Москва. 

През този период Малевич е създател и водеща фигура на течението Супрематизъм. Неговите представители поставят духа във върховенство над материята и се опитват да достигнат незримата образност на нещата посредством геометрични и нефигуративни (безпредметни) композиции - известно е, че в природата не съществува права линия, както и т. нар. „чисти цветове“. Убежденията на Малевич за изкуство, което не наподобява природата и борави само с правилни геометрични форми, стои в основата на по-късно развилото се абстрактно изкуство. Наред с Кандински, Купка и Делоне той е сочен за един от неговите основоположници.

квадрилатерал 2013 има за цел да отдаде заслужената почит към цивилизационния принос на Малевич и да демонстрира съхранението на супрематичните ценности в днешно време. Освен това, проектът се стреми да отрази някои последвали развития в безпредметното изкуство, засягащи редукцията на изразните средства и решенията за култивиране на физическото пространство.

Георги Димитров (р. 1980) е художник, чиято работа е основана на принципите на безпредметното и конструктивното изкуство. През 2012 г. той организира международния форум за безпредметно изкуство “ортогонал”, който освен изложба представи прожекции на филми и лекции на участниците в него. Като автор се изразява най-вече със средствата на живописта. Настоящата изложба е във вид на инсталация за определено място. С начина на изпълнение художникът внушава идеята за двуизмерно изображение, разположено в триизмерното пространство.





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery