Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


130 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СИРАК СКИТНИК

04 Декемрви 2013 - 09 Март 2014


„Длъжници сме, оставаме да бъдем длъжници пред Сирак Скитник!“ – възкликва един изследовател на живота и делото на родения на 22 октомври 1883 г. в Сливен Панайот Тодоров. И няма как да не се съгласим с подобни думи. Сирака, както го зоват неговите приятели по преживелици и професия, оставил една от най-ярките дири по пътеките на своето време, ни завещава десетки стихотворения, над 400 статии и поне още толкова картини и скици, които за съжаление отдавна сме забравили.

Словото на Сирака – поетично, критично, живописно, графично, е отнесено от метежа на страшния битиен маскарад в страната ни. Значителна част от картините на този майстор на цвета и линията все още остават в неизвестност, други са разпилени по частни колекции, а дори и тези, съхранявани в депата на държавните художествени галерии, рядко срещат своите зрители.Театралното дело, поезията, прозата, радиото – въпреки че са фрагменти от творческия профил на художника, остават също слабо проучени.

Настоящата експозиция, организирана в залите на Софийска градска художествена галерия, е опит да се очертае развитието на художника като живописец, проследявайки отделните етапи в творческия му път и собственото му разбиране за изкуство. От първите живописни опити на Сирак Скитник при обучението му в Санкт Петербург (1908-1912 г.), през произведенията създадени в смутните военни години между Балканскта и Първата световна война до ярките произведения, с които автора организира две свои самостоятелни изложби (1933 и 1935 г.), публиката ще се срещне с необятната колористична умелост на художника. Посетелите на галерията ще видят както едни от най-известните негови произведения, така и такива, непоказвани досега.

В залите на галерията са подредени и част от смелите му опити в изкуството на графиката, към което Сирак Скитник посяга, за да се превърне в илюстратор на книги като „Поеми“ на Едгар Алън По, „Марионетки“ на Чавдар Мутафов, „Български балади“ на Теодор Траянов и много други.

Публиката ще има възможност не само да се изправи пред създаденото от художника, а и да ползва специално изготвените от екипа на галерията аудиогидове с интересна информация за ключови произведения на автора.

Като част от стратегията за разширяване на своите публики СГХГ осигурява достъп на хората с нарушено зрение до света на изкуството, снабдявайки за втори път своя експозиция с тактилни карти, чрез който незрящата публика ще може да се докосне до творчеството на Сирак Скитник.

С цел цялостното представяне на човека  и творец Сирак Скитник, в рамките на изложбата посетителите ще имат възможност да види филмите „ Сирак Скитник“ – на режисьора Зунка Янкова и „Да питаме Сирака…“ на режисьора Петър Петров, които са любезно предоставени от фонда на БНТ.

 

Изложбата се организира в партньорството с Държавна агенция „Архиви“, Национален музей за българско изобразително изкуство и ХГ „Димитър Добрович” – Сливен и с финансовата подкрепа на Министерство на културата, Национален фонд „Култура“, Национален дарителски фонд „13 века България“.

Медиен партньор на проекта – БНР.

 

В експозицията са включени произведения и документи от СГХГ, НМБИИ, ДА „Архиви“, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, ХГ „Петко Задгорски“ – Бургас, ГХГ "Борис Георгиев" – Варна, ХГ „Никола Петров“ – Видин, ХГ – Казанлък, ХГ „Станка Димитрова“ – Кърджали, ХГ „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, ХГ „Кирил Петров“ – Монтана, ХГ „Илия Бешков“ – Плевен, ХГ „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, Галерия-музей „Филипополис“ – Пловдив, ГХГ – Пловдив, ХГ „Илия Петров“ – Разград, ХГ „Атанас Шаренков“ – Хасково, ХГ „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Национален литературен музей, Столична библиотека и частни колекции.







ГОЯ: ХРОНИКЬОР НА ВСИЧКИ ВОЙНИ

29 Октомври 2013 - 08 Декемрви 2013


За първи път в България се показва цикълът от гравюри „Ужасите на войната“, създаден от великия испанския художник Франсиско де Гоя и Лусиентес (1746-1828). Изложбата е организирана от Институт Сервантес и Академията за изящни изкуства „Сан Фернандо”, а неин куратор е Хуан Бордес. До момента експозицията е гостувала в различни центрове на Институт Сервантес по света като Токио, Пекин, Ню Делхи, Варшава, Краков и др. Последната точка от пътуването е в София, в залите на Софийска градска художествена галерия. 

В изложбата са включени 82 гравюри. Стремежът е да се допринесе за популяризирането и изследването на тази толкова важна серия отпечатъци. С тази цел отпечатаните работи от цикъла са придружени от фотографии на съвременни фоторепортери, които от 1839 г. досега предприемат същите антивоенни подходи, които гениално, с поразителна изразна мощ подема Гоя.

Серията гравюри „Ужасите на войната” (1810-1820) са замислени като акт на пацифизъм, чрез който художникът не взима ничия страна, а излага на показ варварството на двете страни в един военен конфликт. Те са породени от Испанската война за независимост (1808-1814), избухнала като реакция срещу нашествията на френския император Наполеон. Гоя се опитва да излезе отвъд историческите факти. Идеята му хрумва в Сарагоса, където отива по покана на генерал Палафокс, за да разкаже за героичната защита на обсадения от френските войски град, но вместо това заварва развалини.

„Ужасите” могат да се разделят на три части. В първата Гоя илюстрира разкази за реални събития с безспорна достоверност, но в гравюрите той надхвърля конкретните факти, натоварвайки ги с по-общ критически заряд. Във втората част художникът изобразява преживяването на войната по улиците на Мадрид, показвайки ужасите на гладната 1811 г., описвайки войната чрез отражението й върху всекидневния живот на хората. Накрая изработва няколко гравюри в символичен код, които нарича „категорични капризи”. В тях Гоя се фокусира върху политическата обстановка в следвоенния период, критикувайки установяването на абсолютизма и скъсването с идеалите на конституцията. 
 

През 1862 г. Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо” се сдобива с осемдесетте плочи на цикъла „Ужасите на войната”. През следващата - 1863 г., тази важна серия гравюри се отпечатва за първи път. Дотогава „Ужасите на войната” са били познати само по трите налични екземпляра от серията и по малобройните пробни отпечатъци, направени приживе на големия художник. Оттогава досега са отпечатани шест копия на цикъла, допълнен през 1870 г. с две нови плочи от французина Пол Лефор. Чрез тези гравюри стават известни по света вижданията на Гоя за ужасите на войната.

Създадените в тях образи на собствените му преживявания до голяма степен предвещават фотографския език, тъй като се възприемат като снимки. Липсва им предварително обмислената композиция, която да ги оприличи на нагласени сцени или да смекчи сърцераздирателното им послание. Освен това гравюрите съдържат пространства без информация – ефект, който фотографът ще постигне с разфокусирането или светкавицата. И накрая, също като при фотографията, Гоя засилва документалния характер на сцените чрез заглавия като „Аз го видях”, „И това също” или „Така се случи”. 

Осемдесет и двете гравюри, съставящи цикъла „Ужасите на войната”, се показват групирани в седем раздела – „Фронтът“, „ Жертвите“, „Екзекуциите“, „Масовите преселения и плячкосванията“, “Гладът“, „Жената“, „Следвоенният период“, като не следват номерацията на металните плочи. Целта е да се откроят основните теми и преплетените с тях идеи, които Гоя развива в цялата серия.

 







ЛЮБЕН ДИМАНОВ

23 Октомври 2013 - 21 Ноември 2013


Изложбата е посветена на 80-годишнината на Любен Диманов – художник с ярко и многостранно дарование, с респектиращи изяви в различни области на изкуството, с достойно присъствие както в родната, така и в европейската култура.

Творчеството на Любен Диманов е сред най-значимите явления в българското изобразително изкуство. Eдна от водещите фигури, проправили пътя на новото пластично мислене през 60-години на 20 в, той оставя трайна следа в развитието на графиката и илюстрацията у нас, създавайки своя, запомняща се и монументална образност. Овладяната енергия на офортите или акварелите, живописта, колажите или илюстрациите, вълнува зрителя както със силата и категоричността си, така и с фините нюанси на една тънка чувствителност. Рисунката – едновременно декоративна и извисена, мощна и изтънчена – у Диманов е не само азбука на изображението, но и мост към духовността.

Изложбата в СГХГ представя живопис, графика, рисунки и колажи, подбрани от различни периоди в творчеството на Любен Диманов – от началото на 60-те години до днес. Специално място в нея заемат десет живописни табла, посветени на Десетте Божи заповеди. Библиофилски издания като: „Цветя на злото”, „Сонети”, Божествена комедия”, „Когато пламъкът и розата са едно”, припомнят водещи достижения на автора в изкуството на книгата. Отстоявайки своята идентичност както в ранните творби, създадени в България, така и в зрелите си произведения от Париж, авторът показва плодовете на дългогодишно творческо развитие, съчетаващо в едно експресивния израз и посланията на духа.

Изложбата е придружена от каталог.







ПОСТЕЛЯ ОТ ТРЕВИ

24 Септември 2013 - 20 Октомври 2013


Красимира Дренска участва активно в художествения живот у нас през 70-те години на 20 в. Днес, след десетилетия отсъствие, тя отново представя свои творби пред софийската публика. Произведенията, плод на дългогодишно развитие и впечатляваща артистична дейност в престижни световни центрове на изкуството, показват зрялото творчество на авторката в светлината на разнообразни естетически и пластически търсения.
В работите на Красимира Дренска прецизното, доведено до изящество техническо изпълнение е съчетано с жива и отзивчива чувствителност; деликатното присъствие на цвета и движението на светлината отвеждат към съкровени емоции, а драматичното стълкновение между бяло и черно се превръща в противоборство на духовни стойности. Позната на българската публика с ранните си гравюри на дърво, днес авторката експериментира с комбинации от техники, неизменно търсейки в съвременната визия одухотвореното присъствие на дълбоко преживяна емоция.
В изложбата участват творби от различни периоди, които, в динамичен диалог помежду си, очертават основни моменти от творчеството на Красимира Дренска. Сред тях се открояват серии като „Сенки и суети”, „Хербарий”, „Летни затишия”, „Рисунки в циан”, „Писмата на Катарина”, инсталации с авторски книги. Техниките /цианотипия, пигмент трансфер, сериграфия, рисунка/, използвани с финес и свобода, извеждат образи от съкровения свят на художничката до значи-мостта на послания.

- - -
Красимира Дренска е родена в София през 1947 г. През 1971 завършва образованието си във ВИИИ «Н. Павлович» - София, специалност Графика и Изкуство на книгата. През 1976 е утвърдена като член на Съюза на българските художници. Участва активно в изложби в страната и в международни биеналета за оригинална графика. През 1977/78 получава френска стипендия за специализация в Париж. Работи с извест-ния професор Хайтер в интернационалното Ателие 17 и бива въведена в разработените от него специални техники на съвременният експериментален дълбок печат. 
От 1980 нататък живее и работи в Швейцария. Омъжена е за художника Дади Вирц. През 1980/84 провежда следдипломна специализация в Шуле фюр Гесталтунг - Базел. През 1984/86 специализира История на изящната графика в Лондон и Париж. През 1985 започва кариерата си като преподавател и по-късно доцент в Шуле фюр Гещалтунг - Базел. Преподава техниките на високия печат и история на изящната графика. 
През 1996 със стипендия от Министерство на културата и образованието, Базел, специа-лизира в Университета Тексас Сан Антонио в областта на ранните фотографски способи.
През 1999 е гост-доцент в Минеаполис Колидж за Изящни Изкуства и Дизайн. Преподава рисуване и специалността Авторска книга. През 2000 въвежда специалността Авторска книга в Шуле фюр Гещалтунг – Базел. През 2002 основава Форум Авторска книга – Базел, който ръководи и досега. От тогава е куратор и участва в 12 международни изложби с авторски книги. Като художник на свободна практика участва в многобройни изложби.







ЖУЛ ПАСКИН ОТ ВИДИН ДО ПАРИЖ

17 Септември 2013 - 21 Ноември 2013


След пауза от 38 години благодарение на изключителните усилия на Посолството на Франция в България у нас се организира ретроспективна изложба на световноизвестния художник Жул Паскин. В нея са включени 115 произведения – живопис, акварел, рисунка, графика, колаж, от частни колекции и галерии в Париж, Люксембург, Осло, Лондон и Тел Авив.
Жул Паскин е роден като Юлиус Мордекай Пинкас на 31 март 1885 г. във Видин. През 1892 семейството се установява в Букурещ. Паскин завършва гимназия във Виена. Между 1902 и 1905 посещава художествени академии във Виена, Будапеща, Мюнхен и Берлин. Работи за списание „Симплицисимус“, издавано в Мюнхен. През 1905 се установява в Париж, където среща и бъдещата си съпруга Ермин Давид. През 1907 организира първата си самостоятелна изложба в галерията на Паул Касирер в Берлин. През 1914 заминава за Ню Йорк, където живее до 1920. Реализира пътувания до Южните щати и Куба. Заминава отново за Париж, където живее до смъртта си през 1930.
В сравнително краткия си живот Жул Паскин преминава през някои от най-активните световни центрове – Виена, Мюнхен, Берлин, Париж и Ню Йорк. Изкуството му далеч не е изолиран факт, а жива част от случващото се през първата половина на 20-и век. Вкусил от глобалните промени във възгледите за изкуството в самото начало на века и преминал през един от центровете на новите търсения – Виена, той като че ли винаги се оказва там, където нещата се случват. Активен член на художествения живот в Мюнхен и Берлин, Паскин пречупва в рисунките си влиянията на сецесиона, а по-късно и на експресионизма. Приеман за неделима част от Парижката школа, художникът неизменно се свързва с художествения живот там. Живял седем години в САЩ и получил поданство, той оказва влияние върху определен кръг американски художници. 
Изложбата „Жул Паскин – от Видин до Париж“ дава възможност да се добие представа за богатото и разнопосочно творчество на автора. В нея са включени много рисунки, на които художникът отдава голямо значение. Представят се ранни работи от 1905 г., когато започва сътрудничеството му с мюнхенското списание „Симплицисимус“; творби от първия му парижки период до 1914 г.; от американския период – 1914–1920 г.; от втория парижки период, продължил до смъртта му през 1930 г.
Изкуството на Паскин може да бъде разбрано само ако се разглежда в неговата пълнота и с всички влияния и промени, които осмисля през годините. 
Творческата му активност във Виена, Мюнхен и Берлин е важна за стиловото му развитие. Затова присъствието на тези рисунки в изложбата е съществено. 
То подсказва значимостта на ранните години, които често остават пренебрегвани. Сериозен принос на изложбата е и включването на 
произведения от американския период на Паскин. Наред със скиците от улиците на Ню Йорк, особен интерес представляват рисунките от пътуванията на Паскин из Южните щати и Куба – една недотам позната страна от творчеството му. Те притежават мимолетността и свежестта на първото впечатление, на рисуването в движение. Точно в този тип творби обаче проличава много силно умението на художника да „портретува” от пръв поглед, да избира от хаотичната реалност готови композиционни решения, да отговаря на ритъма на пътешествието с динамиката на линията и живостта на щриха. Тези рисунки допълват представата за Паскин като за жаден за внушенията на действителността творец, който умее да се вдъхновява от простия обект, който търси този тип вдъхновение, поддава му се и с удоволствие се оставя той да го води. В изложбата са включени и рисунки от Тунис – друга любима дестинация на художника, до която той пътува няколко пъти. 
В изложбата са засегнати всички основни видове и жанрове: голо тяло, портрет, композиции по библейски и митологични теми, еротични рисунки, илюстрации, пътеписни скици и т.н. Изкуството на Паскин се показва в пълнота. Отделните периоди са намерили своето място и справедлива оценка. По този начин образът му придобива по-голяма динамика; чувства се неговият неспокоен, импулсивен дух и характер, тласкал творческите му настроения в разнообразни посоки, подлагал го на влияния и изпитания. 
Изложбата дава възможност Жул Паскин да се възприеме в творческата му пълнота – като рисувач, илюстратор, карикатурист и живописец; като майстор на голото тяло и портрета, на фигуралната композиция и пейзажа; като певец на лиричното и майстор на сатиричното. Без който и да е от тези елементи образът му би бил непълен. Жив и динамичен като човек, в изкуството си той също не се задържа на едно място – търси, променя, прескача от вид във вид и от жанр в жанр. Това е Жул Паскин – неспокоен гений, един от най-интересните представители на своето време.

Към изложбата е подготвен каталог на български и френски език, в който са включени всички представени произведения.

В отделно издание (отново на български и френски) е публикувано изследването на куратора на изложбата Мария Василева „Жул Паскин и художествените процеси от началото на 20-и век“.


Куратор: Мария Василева
Екип: Давид Вайсман, Аделина Филева, Илинка Чергарова, Петър Димов, Надежда Данаилова, Албена Щарбанова, Капка Кънева







Български художници във Виена. Съвременни практики в началото на 21-и век

12 Септември 2013 - 13 Ноември 2013


Демократичните процеси на отваряне на държавата след 1989 г., икономическите условия и липсата на адекватно образование, доведоха до напускането на голяма част от творческата интелигенция. Исторически и географски най-близката точка от развития западно-европейски свят се оказа Виена, която се превърна в притегателен център за мнозина художници. Достъпът до образование, развитата художествена система и възможностите за интеграция са оказаха решаващ фактор в избора на „нова родина“. Днес голям брой български художници живеят и успешно работят във Виена. Точно тази жива и съвременна реалност е повод за изложбата.

Повечето от авторите са завършили висше художествено образование в България, след това са продължили обучението си в художествените училища на Австрия. Изложбата включва 18 от тях: Пламен Деянофф (специално участие), Адриана Чернин (специално участие), Мара Матушка (специално участие), Светозара Александрова, Боряна Венциславова, Василена Ганковска, Ирина Георгиева, Нестор Ковачев, Лазар Лютаков, Михаил Михайлов, Александър Пеев, Максимилиан Праматаров, Красимира Стикар, Камен Стоянов, Коста Тонев, Ив Тошайн, Десислава Унгер, Севда Шкутова.

Едновременно с дейността си в Австрия, повечето от тях поддържат контакти и участват активно и в българските художествени процеси. Животът между две страни и два контекста превръща изкуството им във феномен, който е типичен за променящия се свят на границата между 20 и 21-ви век. Тяхното изкуство рефлектира две реалности – на старата и новата им родина и по този начин носи много от динамичния облик на времето, в което живеем.


Проектът „Български художници във Виена. Съвременни практики в началото на XXI век“ има за цел не само да представи качествени произведения, но и да анализира социални и исторически процеси, характерни за времето си.

Изложбата се организира в сътрудничество с посолството на Република Австрия в България, с помощта на Програма Култура на Столична община и с техническото съдействие на Art Project Depot. 

Издаден е каталог от 208 страници на български и английски език.

Инициатор: HR-Stamenov. 
По проекта работиха Мария Василева, Михаил Михайлов, Даниела Радева.







Георги Димитров. квадрилатерал 2013

31 Юли 2013 - 01 Ноември 2013


вадрилатерал 2013 е изложба-честване на стогодишнината от първата поява на „четиристранника“ на Казимир Малевич в сценографията към футуристичната опера „Победа над слънцето“, представена в Санкт Петербург. По-късно творбата става известна под наименованието „Черен квадрат“ и се превръща във визуален манифест не само на нейния автор, но и на цяла една епоха в модерното изкуство. Показана е като самостоятелно художествено произведение в „Последната футуристична изложба 0,10” в Петербург през 1915 г. Днес картината е безценна част от колекцията на Третяковската галерия в Москва. 

През този период Малевич е създател и водеща фигура на течението Супрематизъм. Неговите представители поставят духа във върховенство над материята и се опитват да достигнат незримата образност на нещата посредством геометрични и нефигуративни (безпредметни) композиции - известно е, че в природата не съществува права линия, както и т. нар. „чисти цветове“. Убежденията на Малевич за изкуство, което не наподобява природата и борави само с правилни геометрични форми, стои в основата на по-късно развилото се абстрактно изкуство. Наред с Кандински, Купка и Делоне той е сочен за един от неговите основоположници.

квадрилатерал 2013 има за цел да отдаде заслужената почит към цивилизационния принос на Малевич и да демонстрира съхранението на супрематичните ценности в днешно време. Освен това, проектът се стреми да отрази някои последвали развития в безпредметното изкуство, засягащи редукцията на изразните средства и решенията за култивиране на физическото пространство.

Георги Димитров (р. 1980) е художник, чиято работа е основана на принципите на безпредметното и конструктивното изкуство. През 2012 г. той организира международния форум за безпредметно изкуство “ортогонал”, който освен изложба представи прожекции на филми и лекции на участниците в него. Като автор се изразява най-вече със средствата на живописта. Настоящата изложба е във вид на инсталация за определено място. С начина на изпълнение художникът внушава идеята за двуизмерно изображение, разположено в триизмерното пространство.







Изложба на номинираните художници за Наградата за съвременно изкуство БАЗА: Искра Благоева, Стела Василева, Зоран Георгиев, Николай Занев, Кирил Кузманов, Емилиян Лалев, Сашо Поповски, Димитър Солаков

18 Юни 2013 - 14 Юли 2013


Софийска градска художествена галерия и Институт за съвременно изкуство – София съвместно с Фондация за гражданско общество, Ню Йорк и международната мрежа Награди за млади художници представят "Изложба на номинираните художници за Наградата за съвременно изкуство БАЗА".

Конкурсът за млади художници БАЗА е част от мрежата конкурси Young Visual Artists Awards (yvaa.net), които се провеждат всяка година в Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Чешката република, Косово, Македония, Сърбия, Словакия и Словения. Връзката между отделните конкурси е Фондацията за гражданско общество в Ню Йорк, която осигурява наградите – творчески престой от шест седмици в Ню Йорк за един художник от всяка държава. Всеки от националните конкурси има собствено наименование, ред на провеждане и художествена институция, която го управлява. Автор на названието БАЗА и инициатор на самата награда е Мария Василева. Институтът за съвременно изкуство – София (ica-sofia.org) менажира наградата и провежда конкурса съвместно със Софийска градска художествена галерия. 

Пребиваването на наградените в Ню Йорк протича в опознаване на сцената и художествения живот, срещи с куратори и колеги. Художниците разполагат и с ателиета за работа, както и с възможността да организират изложба в пространството на International Studio & Curatorial Program (iscp-nyc.org). Наградените с БАЗА до сега са: Рада Букова (2008), Самуил Стоянов (2009), Антон Терзиев (2010), Викенти Комитски (2011) и Леда Екимова (2012). 

Изборът на носител на наградата се извършва от жури от утвърдени художници, куратори и представители на художествени институции. През 2013 членове на журито са: Мария Василева (куратор, главен уредник на СГХГ), Яра Бубнова (куратор, директор на ИСИ-София), Недко Солаков (художник), Борис Мисирков (фотограф), Георги Богданов (фотограф), Оливие Боасиер (колекционер на съвременно изкуство), Сара Рейсман (куратор, стипендиант на Фондация Вилчек). Освен за да се включи във втория етап от журирането, гостуването на Сара Рейсман има за цел запознаване със съвременната българска художествена сцена. 

В предстоящата изложба осемте номинирани за 2013 г. ще се представят предимно с нови проекти. За Зоран Георгиев и Кирил Кузманов това е втора номинация за наградата БАЗА. Техните работи, както и тези на Искра Благоева, Стела Василева, Николай Занев и Димитър Солаков вече са популярни сред публиката. За първи път в художествена изложба се представят Емилиян Лалев и Сашо Поповски. В изложбата авторите ще покажат обекти, инсталации, живопис, рисунки и видео.

Носителят на наградата БАЗА за 2013 е Кирил Кузманов. 







Златю Бояджиев и Бараците

13 Юни 2013 - 01 Юли 2013


„Златю Бояджиев и Бараците“ е изложба, организирана от Софийска градска художествена галерия и Градска художествена галерия – Пловдив. Тя се състои от две части – първата включва емблематични творби на Златю Бояджиев от различни периоди, а втората е посветена на приятелството му с Васил Бараков и Давид Перец, тримата известни като Бараците, и проследява както общия им път в изкуството, така и индивидуалното развитие на всеки от тях. 

Златю Бояджиев ще нарисува стотици композиции, портрети и пейзажи в своя творчески път, белязан от един водораздел – парализата, който предопределя неговата биография на художник. Така творчеството му се разделя на два периода. Първият се характеризира с класически маниер при композирането, а в живописното изграждане се усеща влияние от импресионистите, от ренесансови майстори и старите икони, но темите винаги са обвързани с българската природа, с малкия град и село, с живота в тях. При втория период, когато започва да живописва с лявата ръка, стилът на твореца се променя коренно по посока на образността, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност и мазки. Творбите му придобиват подчертана експресия и драматизъм. Някои от тях привличат със своята сюжетна занимателност, други са изпълнени със странни образи, често криещи в себе си символичен смисъл.

Съдбата среща тримата бъдещи художници в Пловдив, когато правят своите първи стъпки в изкуството. Този път започва от рисуването в развалините на Куршум хан, от фирмата за табели, през Художествената академия и общата квартира в София, за да ги изведе по пътеките на Родопите. Своите художествени средства Бараков, Бояджиев и Перец откриват в тази мека и красива планина, която години наред ги привлича. И ако поколението български пейзажисти преди тях намира красотата в старите къщи, техните дворове и малките улички, то Бараците откриват Родопите за българското изкуство като пластичен и знаков образ. Пейзажът в творчеството на Бояджиев, Бараков и Перец не е просто красива гледка, а е определена творческа нагласа и начин на мислене, подчинени на чисто субективното авторско виждане и усещане. 

Мощните масиви, дълбоките долини, родопските къщи, извитите пътеки, хората и животните, които ги населяват, притежават онази цялост и форми, които ги вълнуват. Привлечени са от силата на планината, от нейната първична материалност, от одушевеното и неодушевеното в нея. Тримата художници бавно през десетилетията ще изминат своя път от родопските пейзажи през натюрмортите, фигуралните композиции и портретите. 

Перец ще създаде удивителни пейзажи и натюрморти, превръщайки ги във високо изкуство. През годините ще премине през фигуралната композиция със средствата на синтетичния експресивен реализъм, като достигне до лиричната абстракция и постепенното деструктиране на образа.

Бараков ще твори в областта на натюрморта и портрета, но предпочитанията в цялото му творчество остават към пейзажния жанр. Ранните пейзажи на художника са експресивни, с изразен релеф, с наситен колорит и плътна фактура, без незначителни детайли, със синтетично постигната и просто изразена форма. Той е един от първите български художници, разработващи индустриален пейзаж. В по-късен етап създава платна в импресионистичен дух.

Така Златю Бояджиев, Васил Бараков и Давид Перец влизат в историята на българското изкуство с общата посока в младостта си, с личния си индивидуален принос през десетилетията и остават завинаги свързани помежду си със студентското прозвище „Бараците”. 

По повод на изложбата е издаден двуезичен (български и английски) каталог от 100 страници със 114 репродукции, изчерпателна биография на Златю Бояджиев и пълна библиография за тримата художници.

Изложбата се организира със съдействието на художествените галерии в: Бургас, Варна, Видин, Габрово, Добрич, Казанлък, Ловеч, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Русе, Сливен, Смолян, Стара Загора, както и на: акад. Светлин Русев, НХА, Колекция „Боян Радев“, Държавна агенция „Архиви“, Общински институт „Старинен Пловдив“, Народна библиотека-Пловдив, Народна библиотека „Иван Вазов" - Пловдив, отдел „Краезнание", Регионален държавен архив – Пловдив, Регионален исторически музей Благоевград, Организация на евреите в България „Шалом“.

След София изложбата ще бъде показана в художествените галерии на Пловдив и Стара Загора.







ПОСЛАНИЯ ОТ СВЕТЛИНА

17 Май 2013 - 02 Юни 2013


Изложбата е част от проявите на Второто биенале на хартиеното изкуство, което се провежда в рамките на София Хартиен Арт Фестивал 2013. Насто-ящото издание на биеналето е с широко международно участие и обхваща 19 експозиции в различни зали на София. 

Селекцията от произведения, обединени под надслов Послания от светли-на, акцентира върху спецификата на хартиеното изкуство през призмата на традициите в различни култури по света. Съчетавайки в крехката си структу-ра първичност и изящество, ефирност и игра, елегантност и гротеска, обик-новеност и магичност, хартията е материал, който дава на авторите безк-райни възможности за творческо преосмисляне на света. Много от произве-денията са изградени като природни форми, други съдържат в себе си еле-менти от писменост, фолклорни традиции, поетични откровения. Използвани са различни технологии за ръчно отливане на хартия, както и рециклирани и отпадъчни хартии. Въображението и артистичната свобода, с които авторите посягат към хартията, я превръщат от банален материал на ежедневието в изящно духовно послание.

Експозицията показва 13 автори с 27 произведения: Харълд Метцлер - Авст-рия, Ева Токер Аржетина, Гейл Стиф и Джесика Уонг Австралия, Ирене Ра-мензее и Хелене Чахер – Германия, Сун Йонг Канг - Корея, Вероник Сапин – Франция, Йошио Хасегава – Япония, Фери Стъвърман – Холандия, Магда Собон – Полша, Оди Бернар – Франция и Катрин Дардел – Швейцария.

Голяма част от участниците са членове на световната асоциация на автори-те, работещи с хартия – IAPMA. Много от тях идват у нас специално за фес-тивала и представянията, включени в програмата му. Хелене Чахер е дълго-годишен председател на асоциацията и чрез конгресите за хартиено изкуст-во, които се организират всяка година успешно се представят новите тен-денции в това изкуство. 

Изложбата в СГХГ ще бъде съпътствана от две представяния: за рециклира-на хартия и нейните продукти, внасящи нови тенденции в създаването на различни конструкции и лекция „Хартията в Китай” на Лу Ян Грейсли, куратор на световни събития за скулптура.





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery