Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


Изложба на номинираните художници за Наградата за съвременно изкуство БАЗА: Искра Благоева, Стела Василева, Зоран Георгиев, Николай Занев, Кирил Кузманов, Емилиян Лалев, Сашо Поповски, Димитър Солаков

18 Юни 2013 - 14 Юли 2013


Софийска градска художествена галерия и Институт за съвременно изкуство – София съвместно с Фондация за гражданско общество, Ню Йорк и международната мрежа Награди за млади художници представят "Изложба на номинираните художници за Наградата за съвременно изкуство БАЗА".

Конкурсът за млади художници БАЗА е част от мрежата конкурси Young Visual Artists Awards (yvaa.net), които се провеждат всяка година в Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Чешката република, Косово, Македония, Сърбия, Словакия и Словения. Връзката между отделните конкурси е Фондацията за гражданско общество в Ню Йорк, която осигурява наградите – творчески престой от шест седмици в Ню Йорк за един художник от всяка държава. Всеки от националните конкурси има собствено наименование, ред на провеждане и художествена институция, която го управлява. Автор на названието БАЗА и инициатор на самата награда е Мария Василева. Институтът за съвременно изкуство – София (ica-sofia.org) менажира наградата и провежда конкурса съвместно със Софийска градска художествена галерия. 

Пребиваването на наградените в Ню Йорк протича в опознаване на сцената и художествения живот, срещи с куратори и колеги. Художниците разполагат и с ателиета за работа, както и с възможността да организират изложба в пространството на International Studio & Curatorial Program (iscp-nyc.org). Наградените с БАЗА до сега са: Рада Букова (2008), Самуил Стоянов (2009), Антон Терзиев (2010), Викенти Комитски (2011) и Леда Екимова (2012). 

Изборът на носител на наградата се извършва от жури от утвърдени художници, куратори и представители на художествени институции. През 2013 членове на журито са: Мария Василева (куратор, главен уредник на СГХГ), Яра Бубнова (куратор, директор на ИСИ-София), Недко Солаков (художник), Борис Мисирков (фотограф), Георги Богданов (фотограф), Оливие Боасиер (колекционер на съвременно изкуство), Сара Рейсман (куратор, стипендиант на Фондация Вилчек). Освен за да се включи във втория етап от журирането, гостуването на Сара Рейсман има за цел запознаване със съвременната българска художествена сцена. 

В предстоящата изложба осемте номинирани за 2013 г. ще се представят предимно с нови проекти. За Зоран Георгиев и Кирил Кузманов това е втора номинация за наградата БАЗА. Техните работи, както и тези на Искра Благоева, Стела Василева, Николай Занев и Димитър Солаков вече са популярни сред публиката. За първи път в художествена изложба се представят Емилиян Лалев и Сашо Поповски. В изложбата авторите ще покажат обекти, инсталации, живопис, рисунки и видео.

Носителят на наградата БАЗА за 2013 е Кирил Кузманов. 







Златю Бояджиев и Бараците

13 Юни 2013 - 01 Юли 2013


„Златю Бояджиев и Бараците“ е изложба, организирана от Софийска градска художествена галерия и Градска художествена галерия – Пловдив. Тя се състои от две части – първата включва емблематични творби на Златю Бояджиев от различни периоди, а втората е посветена на приятелството му с Васил Бараков и Давид Перец, тримата известни като Бараците, и проследява както общия им път в изкуството, така и индивидуалното развитие на всеки от тях. 

Златю Бояджиев ще нарисува стотици композиции, портрети и пейзажи в своя творчески път, белязан от един водораздел – парализата, който предопределя неговата биография на художник. Така творчеството му се разделя на два периода. Първият се характеризира с класически маниер при композирането, а в живописното изграждане се усеща влияние от импресионистите, от ренесансови майстори и старите икони, но темите винаги са обвързани с българската природа, с малкия град и село, с живота в тях. При втория период, когато започва да живописва с лявата ръка, стилът на твореца се променя коренно по посока на образността, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност и мазки. Творбите му придобиват подчертана експресия и драматизъм. Някои от тях привличат със своята сюжетна занимателност, други са изпълнени със странни образи, често криещи в себе си символичен смисъл.

Съдбата среща тримата бъдещи художници в Пловдив, когато правят своите първи стъпки в изкуството. Този път започва от рисуването в развалините на Куршум хан, от фирмата за табели, през Художествената академия и общата квартира в София, за да ги изведе по пътеките на Родопите. Своите художествени средства Бараков, Бояджиев и Перец откриват в тази мека и красива планина, която години наред ги привлича. И ако поколението български пейзажисти преди тях намира красотата в старите къщи, техните дворове и малките улички, то Бараците откриват Родопите за българското изкуство като пластичен и знаков образ. Пейзажът в творчеството на Бояджиев, Бараков и Перец не е просто красива гледка, а е определена творческа нагласа и начин на мислене, подчинени на чисто субективното авторско виждане и усещане. 

Мощните масиви, дълбоките долини, родопските къщи, извитите пътеки, хората и животните, които ги населяват, притежават онази цялост и форми, които ги вълнуват. Привлечени са от силата на планината, от нейната първична материалност, от одушевеното и неодушевеното в нея. Тримата художници бавно през десетилетията ще изминат своя път от родопските пейзажи през натюрмортите, фигуралните композиции и портретите. 

Перец ще създаде удивителни пейзажи и натюрморти, превръщайки ги във високо изкуство. През годините ще премине през фигуралната композиция със средствата на синтетичния експресивен реализъм, като достигне до лиричната абстракция и постепенното деструктиране на образа.

Бараков ще твори в областта на натюрморта и портрета, но предпочитанията в цялото му творчество остават към пейзажния жанр. Ранните пейзажи на художника са експресивни, с изразен релеф, с наситен колорит и плътна фактура, без незначителни детайли, със синтетично постигната и просто изразена форма. Той е един от първите български художници, разработващи индустриален пейзаж. В по-късен етап създава платна в импресионистичен дух.

Така Златю Бояджиев, Васил Бараков и Давид Перец влизат в историята на българското изкуство с общата посока в младостта си, с личния си индивидуален принос през десетилетията и остават завинаги свързани помежду си със студентското прозвище „Бараците”. 

По повод на изложбата е издаден двуезичен (български и английски) каталог от 100 страници със 114 репродукции, изчерпателна биография на Златю Бояджиев и пълна библиография за тримата художници.

Изложбата се организира със съдействието на художествените галерии в: Бургас, Варна, Видин, Габрово, Добрич, Казанлък, Ловеч, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Русе, Сливен, Смолян, Стара Загора, както и на: акад. Светлин Русев, НХА, Колекция „Боян Радев“, Държавна агенция „Архиви“, Общински институт „Старинен Пловдив“, Народна библиотека-Пловдив, Народна библиотека „Иван Вазов" - Пловдив, отдел „Краезнание", Регионален държавен архив – Пловдив, Регионален исторически музей Благоевград, Организация на евреите в България „Шалом“.

След София изложбата ще бъде показана в художествените галерии на Пловдив и Стара Загора.







ПОСЛАНИЯ ОТ СВЕТЛИНА

17 Май 2013 - 02 Юни 2013


Изложбата е част от проявите на Второто биенале на хартиеното изкуство, което се провежда в рамките на София Хартиен Арт Фестивал 2013. Насто-ящото издание на биеналето е с широко международно участие и обхваща 19 експозиции в различни зали на София. 

Селекцията от произведения, обединени под надслов Послания от светли-на, акцентира върху спецификата на хартиеното изкуство през призмата на традициите в различни култури по света. Съчетавайки в крехката си структу-ра първичност и изящество, ефирност и игра, елегантност и гротеска, обик-новеност и магичност, хартията е материал, който дава на авторите безк-райни възможности за творческо преосмисляне на света. Много от произве-денията са изградени като природни форми, други съдържат в себе си еле-менти от писменост, фолклорни традиции, поетични откровения. Използвани са различни технологии за ръчно отливане на хартия, както и рециклирани и отпадъчни хартии. Въображението и артистичната свобода, с които авторите посягат към хартията, я превръщат от банален материал на ежедневието в изящно духовно послание.

Експозицията показва 13 автори с 27 произведения: Харълд Метцлер - Авст-рия, Ева Токер Аржетина, Гейл Стиф и Джесика Уонг Австралия, Ирене Ра-мензее и Хелене Чахер – Германия, Сун Йонг Канг - Корея, Вероник Сапин – Франция, Йошио Хасегава – Япония, Фери Стъвърман – Холандия, Магда Собон – Полша, Оди Бернар – Франция и Катрин Дардел – Швейцария.

Голяма част от участниците са членове на световната асоциация на автори-те, работещи с хартия – IAPMA. Много от тях идват у нас специално за фес-тивала и представянията, включени в програмата му. Хелене Чахер е дълго-годишен председател на асоциацията и чрез конгресите за хартиено изкуст-во, които се организират всяка година успешно се представят новите тен-денции в това изкуство. 

Изложбата в СГХГ ще бъде съпътствана от две представяния: за рециклира-на хартия и нейните продукти, внасящи нови тенденции в създаването на различни конструкции и лекция „Хартията в Китай” на Лу Ян Грейсли, куратор на световни събития за скулптура.







АРЕНИ - ЕДИН ЖИВОТ МЕЖДУ КИНОТО, МАЛКАТА ПЛАСТИКА И ЖИВОПИСТА

09 Май 2013 - 10 Май 2013


Организираната в СГХГ юбилейна изложба проследява пунктуално основните посоки на развитие в творчеството на Петко Бончев. Експозицията осветява едно богато и разнообразно художественото наследство, което се проявява привидно равностойно както в сценогарфията за филми, така и в малката пластика и живопистта.

Поел по пътя на архитектурата Петко Бончев се дипломира в Държавна политехниха в София през 1952 г., за да може само след две години да се потопи в света на киното. Назначен е в Студия за игрални филми „Бояна”, институция, с която ще остане свързан през целия си живот, и е художник на филми като „Инспекторът и нощта“ (1963), „Късче небе за трима“ (1965), „Карамбол“ (1966), „С дъх на бадеми“ (1967), „Прокурорът“ (1968), „Бялата стая“ (1968), „На всеки километър“ (1969-1971), „Тайфуни с нежни имена“ (1979), „Аз не живея един живот“ (1981), „Спасението“ (1984) и др. И докато реализира една след друга тези батални епопеи на киноекрана, Петко Бончев системно изгражда един камерен (интимен) поетичен свят от образи - живопис и малка пластика.
Това изящно наследство на художника, което сам той показва в няколко самостоятелни изложби приживе, остава слабо проучено и непознато за публиката. Настоящата експозиция в СГХГ дава възможност в една относителна цялост да бъде обозрян именно този творчески ракурс, в който малката пластика, като че ли ни дава възможност да провидим симбиозата между сценографията и живописта и взаимното преливане на изразни средства, чрез които кадърът от киноекрана се превръща в картина, а платното оживява като сцена от филм.

В изложбата са включени творби от фонда на СГХГ и частни колекции, както и документи от фотоархива на Българска национална филмотека.

Автори на използваните в експозицията фотгорафии са: Ирина Пеева, Донка Йолова, Лоте Михайлова, Крум Костов, Жени Вълова, Георги Русинов, Елена Димитрова, Младен Чавдаров, Красимир Арабаджиев, Лена Хуртарска, Тодор Костов, Корнелия Антонова, Николай Господинов.

Изложбата се осъществява в партньорство с Българска национална филмотека, Изпълнителна агенция „Национален филмов център“, Сдружение „АртистАутор“, Сдружение „МузикАутор“.







Георги Тенев. ПАМЕТНИК ОТ МОЯ СПОМЕН

06 Май 2013 - 07 Май 2013


Проектът на писателя Георги Тенев „Паметник от моя спомен“ е архивен и биографичен прочит на конкретен факт от историческото минало и днешния ни поглед към него. Той представя 200 фоторепродукции на мемориални плочи с имената на български войници и офицери, загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война (1912-1913 година).

Съдбата на тези плочи през годините е незавидна. Те са част от мемориал, издигал се в района на днешния НДК. Паметникът на загиналите от 1-ви пехотен софийски полк и 6-и пехотен търновски полк е пострадал частично от бомбардировките през 1944 година и е заличен окончателно през 70-те години при строежа на НДК и оформянето на околното пространство. Надписите с имената на военните са запазени в хранилищата на Националния военно-исторически музей, но всички опити и инициативи за възстановяване на паметника под една или друга форма през последните 20 години не са имали никакъв реален успех.

Поставянето на репродукциите съвпада със 100 годишнината от войните, в които са загинали българските войници и офицери и със 75 годишнината от откриването на оригиналните мемориални стени.

Георги Тенев реализира проекта в екип със скулпторите Наталия Тодорова, Ивана Ненчева и Илия Новачев, дизайнера Гарс, фотографите Красимир Стоичков и Петър Йорданов, кинорежисьора Любомир Печев.







Надежда Олег Ляхова

01 Май 2013 - 12 Май 2013


Видеоинсталацията РАМКИ включва 6 прожекции, посветени на различни визуални и социални ограничения. В три от своите видеа: Неудържимата природа на Ренесанса, Неустоимият чар на импресионизма и Необоримият аргумент на концептуализма (създадени през 2012–2013 г.) художничката коментира течения от визуалното изкуството – ренесанса, импресионизма и концептуализма, като недвусмислено поставя въпроса за възможните свободи или рамки на всяко едно от тях. Към тях прибавя и работата Разговор от 2005 г., всъщност неволно записан разговор между художници за някои от големите имена в историята на живописта.

Като контрапункт се появява видеото Тежест, в което авторката разказва лична история от своето детство – времето, когато се оформят естетическите предпочитания и системата от възгледи за цялостно възприемане на света. 

В Бягащи образи (2012) в рамките на пет минути и 45 секунди Надежда Олег Ляхова ни предлага своя визия за заобикалящия свят, очевидно предопределена от всички споменати възможности и ограничения. Визуалните натрупвания и придобитият социален опит придават многообразие и плътност на погледа. Така светът се „чете“ многопосочно – подобно на начина, по който образите се наслагват във видеото.

- - -
Надежда Олег Ляхова е родена през 1960 в София. Живее и работи в София. Художничката е известна със способността да „улавя“ и пресъздава най-деликатните и често невидими състояния на предметите, хората и човешките взаимоотношения. Умението да забележи онова, което другите не виждат, да „извади” нюансите и от най-делничната ситуация или от най-обикновената случка, я превръщат в един от най-чувствителните съвременни автори. Сред по-важните й самостоятелни изложби са: „еко истории“, Склада, София, 2011; Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна, Софийска градска художествена галерия, 2009; Умерен оптимизъм, ул. 6-ти септември № 9, София, 2008; Надежда Олег Ляхова, Център за съвременно изкуство, Панчево, Сърбия, 2008; Софийски лъвове, Artists' Association fabs, Варшава, Полша, 2006 и Гьоте-институт, София, 2005; Vanitas, Музей на изкуството, Йокохама, Япония, 2004. През 2009 печели наградата Гауденц Б. Руф.







Проект Другото око: Горгони в депото или Апокалипсис сега

30 Април 2013 - 02 Юни 2013


„Другото око” е поредица от изложби по идея на Мария Василева, в която не-изкуствоведи са поканени да работят с музейната колекция. Идеята е да се погледне отвъд традиционните интерпретации на историята и по възможност да се извадят на бял свят позабравени произведения, както и да се установят нови връзки между тях. 
Проектът „Другото око“ се бори с инерцията на гледането и интерпретирането. Той включва в диалога с музейните експонати хора, които упражняват фантазиите си в други културни полета или не са обременени от тясно специализираното знание. Разчитаме свежестта на техния поглед да ни поднесе изненадващи открития и да изгради нови контексти за познати произведения.
Първото издание през 2010 г. „Художник в депото“ на Лъчезар Бояджиев ни преведе през инсталационен лабиринт, изграден на базата на интимни, приятелски, колегиални и служебни взаимоотношения между поколения художници, вплели работите им в тъкан от невидими, но определящи творчеството им диалози. През личния поглед на човек, част от тази сплав от интриги и емоции, разположена на малка обозрима територия, Л. Бояджиев изведе разказ за различни времена и преминаващи през тях без прекъсване сюжетни линии. В „По никое време“, 2011 г., философът Боян Манчев опонира на собственото си очакване да открие в колекцията предимно големи исторически теми и идеологически разкази. За сметка на това той намери един хармоничен баланс между „частно/общо, труд/делник, човешко/нечовешко, принуда/свобода, идеологическа утопия/идилическа утопия“ и посвети изследването си на специфичното, чисто художническо време, което като че ли преодолява историческото. 
Ани Васева, Боряна Росса и Моника Вакарелова сблъскват различни възгледи и усещания за колекцията, които макар и на пръв поглед противоречиви, намират множество пресечни точки. Погледът им се движи между драмата на суровата реалност и безвремието на неслучилата се такава, между очакването и действието, между съществуващото и несъществуващото; рее се из депата и се опитва да открие произведенията с „двойно дъно” (по Ани 
Васева). Светът на изкуството е съставен от много светове, както впрочем и животът. Ани, Боряна и Моника маркират своя територия през десетилетията и ни я предлагат като един от многото възможни маршрути през времето и пространството.
В изложбата са включени около сто произведения на художници от различни епохи и течения от края на 19-ти век до наши дни, изпълнени в разнообразни техники – живопис, графика, скулптура, фотография, видео, обект. Сред авторите са Георги Данчов, Иван Мърквичка, Андрей Николов, Цанко Лавренов, Пенчо Балкански, Веселин Стайков, Бинка Вазова, Стефан Гацев, Георги Баев, Лика Янко, Васил Симитчиев, Станислав Памукчиев, Маргарита Пуева, Едмонд Демирджиян, Лъчезар Бояджиев, Иван Мудов, Стефания Батоева и други.
Издаден е каталог на български и английски език.

- - - - - -
Ани Васева (р. 1982 в София) е театрален автор и режисьор. Сред нейните постановки са радиопиесата „Болен” (2010), „Пиеса за умиране” (2010), „Франкенщайн” (2012), „Всичкоядецът” (2012) и „Метеор” (2013). Съосновател на МЕТЕОР. 

Боряна Росса (р. 1972 в София) работи в областта на пърформанса, филмa, фотографията, дигиталните изкуства, прави собствени кураторски проекти. Заедно с Олег Мавроматти основава групата Ултрафутуро през 2004. Преподава в департамента Трансмедия в Сиракузкия университет, Ню Йорк.

Моника Вакарелова (р. 1987 в София) е докторант в катедра „История и теория на културата" в СУ. Занимава се с културна история на съвременността, а настоящите й интереси са свързани с образи и безòбразни събития.







AKВАРЕЛЪТ

19 Март 2013 - 28 Април 2013


В колекцията на СГХГ акварелните творби заемат значимо и самостойно място. Обичана и усъвършенствана от редица български творци, акварелната техника носи особено очарование и въздействие. Произведенията, изпълнени в акварел – независимо дали са спонтанни и леки ескизи, или майсторски изградени завършени творби, дали са портрети, пейзажи, композиции или артистични импресии – привличат със своята непосредственост и поетичност.

Познат още от древността, акварелът се развива в Китай след откриването на хартията и значително по-късно се разпространява в Европа. Предшественик на акварелната техника е живописта върху мокра мазилка /фреско/, при която се получават сходни ефекти. Първоначално в европейската живопис ак-варелът играе роля на спомагателна техника при изработването на ескизи, проекти, или бързи зарисовки от натура. Едва през 18-19 век акварелът се развива като самостоятелно изкуство. Присъщата му лекота и ефирност, богатите възможности за различни ефекти – от бегло докосване на листа до дълбоко колоритно напластяване – го правят предпочитана техника за редица художници.

Изложбата в СГХГ обхваща 80 творби, изпълнени с акварел. Без да пре-тендира за изчерпателна хронология, експозицията проследява развитието на акварелната техника в българското изкуство от края на 19 до края на 20 век. Наред с ранните образци във фонда на СГХГ – творби на Йозеф Обербауер, Георги Канела, или Ярослав Вешин, акцент в изложбата са произведения на най-изтъкнатите майстори на акварела у нас – Никола Маринов, Константин Щъркелов, Йордан Гешев, Дечко Узунов, Васил Стоилов и др. Творбите на ре-дица художници, като Генко Генков, Симеон Венов, Васил Чакъров, Александър Поплилов, Васил Вълев, Любен Зидаров, Томас Кочев, Михаил Деянов, Ненко Токмакчиев, Захари Каменов, Нина Ковачева и др., бележат различни посоки и стилове от средата и края на 20 век, демонстрирайки разнообразните изразни възможности и поетичната красота на акварела. 







ЮЛИЯН ТАБАКОВ

14 Март 2013 - 21 Април 2013


Прожекции: вторник-събота - 11.30 и 15.30; неделя - 14.00 и 16.00

ЦВЕТАНКА (66 мин.) е поетичен филм за историята на България от XX век, разказана през погледа и невероятния житейски път на д-р Цветанка Гошева. 

Родена в заможно семейство, като дете Цветанка мечтае да стане актриса, но историята на България през XX век радикално променя съдбата й. XX век е уникален за България с резките преходи между три епохи – монархия, комунизъм и демокрация. Епохите се сменят, а заедно с тях се променят страната и хората, които живеят в нея. 

“Цветанка е историята на моята баба – свидетел на тези три епохи. Нейният живот е показателен за живота на съвременниците, обществото и страната ни.” Юлиян Табаков, режисьор и автор на изложбата. 

Изложбата включва представяне на филма „Цветанка“ (сценарист и режисьор Юлиян Табаков, оператор Адам Нилсон, продуценти Мортен Нилсен, Мартичка Божилова), голямоформатни фотографии и сценография от филма.


Юлиян Табаков е международно установен млад автор с многобройни специализации в България и чужбина. Той има широк опит на работа с театрални и кино-режисьори от европейски мащаб, създавайки заедно с тях визуалната концепция, целостността и ядрото на възприятие на творбата. След като натрупва многогдишен опит като художник, скулптор и сценограф, той започва да използва практическия си опит като колаборатор и концептуалист по време на работа с водещи режисьори и да създава успешни собствени театрални и кинопроекти.







Hационален конкурс за живопис, скулптура и графика Алианц България 1008 - 2013.

12 Март 2013 - 21 Април 2013


Националният конкурс Алианц България за живопис, скулптура и графика стартира през 2008 г. като биенале. През изминалите пет години има три издания и са организирани общо 21 изложби в различни градове, в които са показани над 3000 творби.

Целта е създаването на нови произведения и предоставяне на възможност на публиката да види развитието на живописта, скулптурата и графиката през периода 2008 – 2013 година. Част от създадените произведения са представени и пред чуждестранна публика чрез изложбите в Мюнхен, Прага и Кошице. 

Носители на големите награди са Димитър Чолаков, Ангел Станев, Велико Маринчевски, Десислава Денева, Емануела Ковач, Нели Христова, Живка Маринова, Кирил Мескин и Иван Нинов.

Издадени са три представителни каталога на конкурса.

Настоящата изложбата в СГХГ е представяне на петдесет и девет наградени творци от трите издания на конкурса. Творбите са собственост на Алианц България.





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery