Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


КОЛЕКЦИЯТА. НОВИ ПОСТЪПЛЕНИЯ 2010-2011

14 Юни 2012 - 26 Август 2012


Софийската градска художествена галерия представя най-новите постъпления във фондовете Живопис, Графика, Скулптура и Съвременно изкуство и фотография, приети през последните две години като откупки или дарения. По традиция от 2008 г. насам музеят се отчита с подобни изложби пред своята публика и показва политиката си по отношение попълването на колекцията.


Благодарение на финансовата подкрепа на Столична община през 2007 година галерията реализира първите след повече от 15 години откупки на художествени произведения. Оттогава всяка година с прецизна селекция във фондовете на музея влизат различни по характер творби. Даренията също са важен източник за обогатяване на колекцията. 

Както и досега, попълването върви в няколко посоки. Едната е издирване на класически произведения на българското изкуство, които липсват или не са достатъчно добре представени в колекцията (Никола Георгиев, Николай Ростовцев, Георги Велчев, Пенчо Балкански). Другата е проследяване развитието на автори, които се определят като утвърдени в българската художествена култура и пълноценното им показване изисква включване на работи от различни периоди на творческото им развитие (скулптурите Томас Кочев и Емил Попов, графика Иван Нинов, живописците Йоан Левиев, Румен Скорчев, Андрей Даниел, Греди Асса). Селекцията обръща специално внимание на поколението художници, което се утвърждава след втората половина на 80-те години и поради трудния преходен период остава извън музейните колекции (Румен Жеков, Долорес Дилова, Онник Каранфилиян, Васил Попов). Продължава линията на обогатяване на фондовете с млади живописци (Нина Русева, Александър Петков) и графици (Любомир Кръстев). Интересен акцент тази година представляват новопридобитите карикатури – една силно подценявана от музеите област на художествено изразяване (Алла и Чавдар Георгиеви, Чавдар Николов, Христо Комарницки, Стефан Десподов, Румен Драгостинов, Иван Кутузов). СГХГ продължава да попълва и своя фонд „Съвременно изкуство и фотография“, който е без аналог в българската музейна практика (Васил Симитчиев, Аделина Попнеделева, Недко Солаков, Даниела Костова, Нина Ковачева и Валентин Стефанов, Калин Серапионов, Борис Мисирков и Георги Богданов, Рада Букова и др.).







АНГЕЛ СТАНЕВ Скулптура и рисунки

19 Май 2012 - 17 Юни 2012


Ангел Станев е художник, който в края на 70-те години дръзко преобразява рутинния пластичен език на скулптурната материя. Работите му привидно изглеждат като ескизи и голяма част от тях са подвеждащо наречени така. Всъщност, ненужното е драстично отстранено, за да се търси максимална концентрираност на изобразеното. Пространството мощно нахлува в материята, издухва непотребното, оставяйки лаконични фрагменти, изградени с филигранна нежност. Този необичаен пластичен език се възприема жадно, поражда многобройни последователи в диапазона между откровеното плагиатство и съзидателното творческо общуване. 

Изложбата е замислена като разказ за събития в българската скулптура от втората половина на 70-те години до днес, най-динамичния й период, чрез творчеството на най-евристичният й представител. Тя не случайно е в Софийска градска художествена галерия, където се съхраняват най-много произведения на Ангел Станев. Между тях са: заредената със сарказъм към илюзорните творчески очаквания Люлка с Муза (Посвещeние на Димчо Дебелянов), която заслужено предизвиква едночасово брожение сред журито на Младежката изложба през 1978 година; породилата толкова подражания Глава от 1979; изсвирената на тънката струна на цигулка Фигура от 1979; политналата от вятъра Фигура от 1984. 

Творбите му съчетават свръхчувственост и краен аскетизъм и са упорито, последователно изследване на звученето на вятъра в камбаната, празното пространство на люлката и ритъма между люлките, ехото на кръга все по-лаконично, все по-мощно. За тази експозиция Ангел Станев създава и вариант на една от своите десетилетия мислени композиции, в която гласът на камбаната и екотът на кръга, които се съчетават в монументални мащаби. Това звучене откриваме и в ранните рисунки. Рисунката за твореца, дори когато е бродирана под лупа и когато е резултат от експлозия от петна и линии, носи мисията на креативно просветление, което може да послужи за десетилетни пластични трансформации.







60 години със Софийска градска художествена галерия Увековечените мигове от историята на галерията, побрани в 60 постера.

19 Май 2012 - 30 Май 2012


В навечерието на международната културна инициатива „Нощ на музеите“, на емблематичния за столицата „Мост на влюбените“, ще бъде представена изложбата „60 години със Софийска градска художествена галерия“. Събитието е част от програмата, с която екипът на институцията, заедно със своята публика, ще отпразнува шестдесетия рожден ден на галерията.

През 1928 г., по повод честванията на половинвековния юбилей от Освобождението на София и 1000-годишнината от Златния век на българската книжнина, със заповед на тогавашния кмет на града генерал Владимир Вазов се учредява Столичен общински музей. Така се поставя началото на събирането на материални свидетелства за историята, културата и изкуството на София – книги, документи, снимки, карти, планове, археологически находки, предмети от бита, скулптури, живописни платна, графики.

Музеят обитава различни адреси от 1929 до 1941 г., когато се открива специална сграда на пл. „Бански” 3 (разрушена по време на бомбардировките през март 1944 г.). През 1948 г. част от художествения фонд на музея е прехвърлена на новосъздадената Национална художествена галерия. През април 1952 г. от Градския музей се отделят библиотеката и архивът, а през октомври същата година Музеят за история на София и Софийска градска художествена галерия са обявени за самостоятелни институции. В края на 80-те години художничката Васка Емануилова дарява голяма част от своите произведения, с които се оформя фондът на галерия „Васка Емануилова“ – днес филиал на СГХГ и пространство за развитие на платформата за млади български творци „Място за срещи“.

В рамките на изложбата чрез документални фотографии се проследява пътя, дейността и значението на СГХГ от 1928г до 2012г. „Увековечените мигове“ от историята на галерията, побрани в 60 постера, очертават не само паметта за миналото на галерията, но и активният музеен и галериен живот, който се води в нея днес.

Изложбата се организира с партньорството и подкрепата на Столична община, Агенция БУЛФОТО, Софийски държавен архив, Общинско предприятие „Стара София“.







МузТемпо. Колекция Съвременно изкуство и фотография на Софийската градска художествена галерия Галерия Графит, Варна

10 Май 2012 - 30 Май 2012


Изложбата “МузТемпо” е специално разработена като концепция за участието на галерия „Графит” в традиционния фестивал за съвременно изкуство Con.tempo (10.05.-14.05.2012), организиран във Варна за четвърта поредна година от фондация „Рая Георгиева”. Той е некомерсиална платформа за насърчаване, популяризиране и представяне на творчеството на млади автори до 35 години.
“МузТемпо” представя колекцията „Съвременно изкуство и фотография“ на Софийската градска художествена галерия, която е без аналог в българската музейна практика. Създадена през 2004 г., в момента тя включва 300 произведения от втората половина на 80-те години на 20 век до днес. Фондът проследява най-новите течения в изкуството ни, появили се около и след 1989 г. 
Колекцията е естествено продължение на усилията това изкуство да бъде интегрирано в една класическа музейна институция. Тя е резултат от общата политика на галерията: показване на български и чуждестранни изложби на съвременното изкуство, създаване на Архив на съвременното българско изкуство, организиране на представяния на художници, конференции и дебати, посветени на съвременното изкуство и музея, поддържане на програмата за млади художници „Място за срещи“, както и Наградата за съвременно изкуство „База“ (съвместно с ИСИ-София). 
Първоначално колекцията „Съвременно изкуство и фотография” разчита изцяло на дарения от авторите. От 2007 г. Столична община ежегодно отпуска средства за попълване на фонда, което позволява да се вземат по-дългосрочни решения по отношение на вида й. 
Възникването, поддържането и развиването на една колекция не е изолирано явление, а част от общи мотивирани усилия. Без създадената в Софийска градска художествена галерия платформа за съвременно изкуство колекцията не би била възможна или поне не би била толкова видима. Приносът й извън съхраняването на конкретните работи обаче е съществен – една институция застава зад това изкуство като част от българската култура.
Изложбата „МузТемпо“ е подбрана специално за пространствата на галерия „Графит“. Представени са произведения на: Лъчезар Бояджиев, Рада Букова, Ани Васева, Мариела Гемишева, Алла Георгиева, Катя Дамянова, Орлин Дворянов, Правдолюб Иванов, Викенти Комитски, Нина Ковачева, Даниела Костова, Петър Минчев, Надежда Олег Ляхова, Борис Мисирков и Георги Богданов , Иван Мудов, Орлин Неделчев, Бора Петкова, Кирил Прашков, Расим, Боряна Росса, Калин Серапионов, Васил Симитчиев, Недко Солаков, Валентин Стефанов, Самуил Стоянов, Красимир Терзиев, Коста Тонев и др. 
Куратор на проекта е Мария Василева.







ВИТРА Дизайнерски мащаби - 100 класически стола от колекцияна на Музея за дизайн "Витра" - Германия

28 Април 2012 - 08 Юни 2012


В тази изложба 100 миниатюри на класически столове показват какво представлява дизайнът и каква роля играе той в индустриалния производствен процес. Експонатите дават информация за общественото, културното и икономическото развитие по времето, когато са създавани, защото на стола се пада централна роля в ежедневието на човека и поради това той е и негово отражение. Няма друга мебел, която толкова да занимава въображението на дизайнери, архитекти и художници, като стола. Той е тясно свързан с човека, представлява копие на неговото тяло и също така има ръце, крака, стъпала и гръб. Историята на дизайна му отрежда централна роля – като обект за експерименти, двигател на новото и икона. Столът отдавна се е превърнал от предмет за ежедневна употреба в художествено събитие. Почти всички именити дизайнери и архитекти са работили в тази област. Предизвикателство за тях са били както високите конструктивни изисквания към тази мебел за сядане, така и тясната му връзка с анатомията на човека. Тъй като столът има различно предназначение у дома, в публични помещения или на работното място, той е идеалното олицетворение на комплексните изисквания, които могат да бъдат поставени към един индустриален продукт.

Намиращият се в пресечната точка на три страни – Франция, Швейцария и Германия – Музей на дизайна ВИТРА е известен в целия свят не само като модел за образцова корпоративна култура, а и като пример за това, как чрез съвместната работа на най-добрите дизайнери, художници и архитекти могат да се правят изложби, които разкриват пред посетителите нови пространства за естетически преживявания.
Най-важната функция на тази изложба обаче е чрез сетивното преживяване на изложените експонати да запознае посетителите с критерии за качество и да ги вдъхнови да вземат участие във всеобщата ни задача за естетическо оформяне на заобикалящия ни свят.
Верните на оригинала модели на класически столове в мащаб 1: 6 са показани в инсталация на постамент. Експозицията включва и табла с текстове и е съпроводена с каталог.

Концепция: Александер фон Вегезак, Матео Криз, Музей на дизайна на фирма „Vitra”, Вайл на Рейн







ИВАН НЕНОВ (1902 - 1997) РЕТРОСПЕКТИВНА ИЗЛОЖБА - 110 години от рождението на художника

25 Април 2012 - 08 Юни 2012


Настоящата юбилейна изложба посветена на 110 години от рождението на Иван Ненов в Софийска градска художествена галерия има ретроспективен характер. Той е един от най-авангардните творци от 30-те години на ХХ в., заемащ особено място в историята на българското изобразително изкуство.

Творчеството му обхваща различни сфери от областта на живописта, графиката, керамиката и приложните изкуства и във всяка от тях личи индивидуалният почерк на художника. Неговите творби преминават през времето без да остаряват и губят от лиризма и изтънчеността си. Те въздействат с пластичността, с нежния светъл колорит, запазил свежото си звучене въпреки изминалите години, с особената линия, превърнала се в отличителен белег на цялото му творчество. Тя е тази, която прави произведенията монументални и пластични и им вдъхва неповторима изразителност. 

В експозицията са представени творби от различните етапи и периоди от творческите търсения на Иван Ненов. Целта е да се види разнообразието на сътвореното от художника, изпълнено в различни стилови направления, да се усетят творческите процеси и търсения, отразяващи свободния дух на една мислеща личност. Интерес представлява и документалната част включваща рисунки (ескизи), документи и снимки свързани с живота и творчеството на художника. Някои от тях се показват за първи път.

В изложбата са включени над 80 живописни платна, графики и керамични творби от фондовете на Софийска градска художествена галерия, Национална художествена галерия, Исторически музей – Балчик, Художествена галерия – Пловдив, Общински институт „Старинен Пловдив“, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца, Дарение-колекция „Светлин Русев“ – Плевен, Ателие-колекция „Светлин Русев“ – София, Колекция „Боян Радев“, както и други частни колекции. Изложбата се осъществява с подкрепата и партньорството на: Министерство на културата на Република България, Държавна агенция „Архиви“

Експозицията е придружена от каталог на български и английски език.







НАДЕЖДА КУТЕВА ОТ САМОТРАКИ ДО СОФИЯ

17 Април 2012 - 12 Май 2012


Надежда Кутева е изключително последователен в пластичните си търсения художник. За структурата на нейната живопис е характерна лека, тревожна вибрация, като че ефирен ветрец разлюлява пространството и всичко, което се намира в него, а понякога духва силно и наклонява дървета и хора. Архитектурата в картините й с течение на годините играе все по-важна роля, може би укротява поривите на вятъра, за да не издуха човеците. Хората са неспокойни, като случайно попаднали в кадъра притeснени статисти, които бързат да го напуснат с риска да бъдат разчленени от края му. Когато са нагиздени с носии, тяхното поведение се променя и фризовото им движение се превръща в ритуален хоровод и песнопение по невидимо петолиние, за което често картинното пространство недостига – тогава Надежда Кутева ги подрежда на следващия ред, като разделя пространството на пояси. Понеже носят мелодия, дори когато биват уловени на преден план, те са имперсонални, неразпознаваеми, по-скоро ритмични акценти, отколкото някакво натоварено със смисъл присъствие. Рисунките в изложбата разкриват вниманието, с което са композирани архитектурните обекти, с основна цел трептенето на пространството между тях и в тях. Значението на пространството в най-сполучливите работи е доминиращо, затова предпочитаното място за натюрморта е первазът на прозореца. Когато небесата и морските вълни не са достатъчни, отраженията на преминаващите облаци се притичват на помощ.

В тази пътешественическа изложба особено място заемат храмовете. Нещо се случва в отразената светлина около Ротондата Св. Георги, силуетите на посетителите на Руската черква напомнят за Италианския ренесанс, светците се разхождат заедно с богомолците в полуразрушената несебърска църква Св. Йоан Богослов, където светлината и ветровете нахлуват отвсякъде.

Нейните творби са притежание на НХГ, СГХГ, Градски художествени галерии в Бургас, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Сливен, Стара Загора; Дом на хумора и сатирата – Габрово; Музей за съвременно изкуство - Шчечин , Полша, Народна галерия - Братислава , Словакия и частни колекции в България, Англия, Германия, Корея, САЩ, Франция, Холандия, Япония.







ТОМА ТРИФОНОВСКИ /1937 2010/ 75 години от рождението на художника

17 Март 2012 - 15 Април 2012


Изложбата е посветена на 75-та годишнина от рождението на Тома Три-фоновски – един от авторите със свое лично пространство в българското из-куство. Пространство, което се измерва както с ярък и самобитен пластичен език, така и с търсенето на нравствени категории в наглед непретенциозни те-ми и прости, изчистени композиции.

Тома Трифоновски навлиза в българския художествен живот през 70-те години на ХХ в. и участва активно в него до края на живота си. Творчеството му съчетава традициите на православната иконопис с една модерна образност и колорит. Картините му, монументално обобщени и изчистени от детайли, същевременно въздействат по един камерен и интимен начин. Изградени чрез деликатно съчетаване на сходни тоналности, или чрез ярко противопоставяне на цветовете, образите неизменно отправят поглед извън времето и мимолетната материалност. Вглъбени в собствения си свят, те внушават идеята за прозрение, извисеност и одухотвореност. 

В изложбата ще бъдат показани над 60 живописни произведения, беле-жещи различни етапи от творческия път на Тома Трифоновски. Творбите са собственост на СГХГ, НХГ, ХГ „Илия Бешков” – Плевен, ХГ „Д. Добрович” – Сливен, ХГ „Петко Чурулиев” Димитровград”, ХГ – Смолян, ХГ „Иван Фунев” Враца, Ателие-колекция „Светлин Русев”, колекция „Боян Радев”, колекция „Димитър Инджов”, Светлана Трифоновска, Невена Трифоновска, Яни Митров-ски и Мария Киркова.

Експозицията ще гостува в ХГ „Д. Добрович” – Сливен и ХГ „Илия Беш-ков” – Плевен, където художникът има дългогодишни творчески изяви.

Изложбата е придружена от каталог.

Тома Трифоновски е роден в с. Драничево, Костурско, днешна Северна Гърция, на 17.02.1937 в семейство на българи. Като дете на емигранти по време на Гражданската война през 1948 е изведен от Гърция и е живял в детски домове в Чехия и Унгария. Завършва средното си обра-зование в Будапеща. През 60-те години на ХХ в. семейството идва в България и се установява да живее в Плевен.
През 1966г. Тома Трифоновски завършва ВИИИ „Н. Павлович” – София, специалност Декора-тивно-монументална живопис.
До средата на 80-те години живее и работи в Плевен.През този период работи кавалетна и монументална живопис, както и сценография за няколко постановки на Плевенския театър.
През периода 1986 – 1999 г. живее и твори във Враца.
През 1999 г. се установява в София, където работи до смъртта си през 2010.
Картини на Тома Трифоновски са собственост на повечето художествени галерии и редица частни колекции в България. Негови творби са притежание и на частни сбирки в много евро-пейски страни, САЩ, Австралия, Египет и др.







COMMON HISTORY AND ITS PRIVATE STORIES (ИСТОРИЯ И ИСТОРИИ) Куратори: Яра Бубнова и Роланд Финк

14 Март 2012 - 15 Април 2012


Изложбата „Common History and its Private Stories” (История и истории) е показана за първи път през 2009 г. в MUSA Museum Start Gallery Artothek (Музей / Галерия "Старт" / Артотека), Виена. Тя е опит да се отбележи 20-годишнината от падането на Берлинската стена – не толкова като основното събитие от скорошната европейска история, колкото като събитие с голям ефект; събитие, което предизвиква поредица от политически събития с глобално влияние, които определят живота ни през последните повече от 20 години.

Изложбата е изградена на база на колекцията на MUSA и с помощта на Културния отдел на град Виена. Тя обръща особено внимание върху способността на институцията да следи отблизо художествената продукция във Виена. Основните принципи, които сформират колекцията, служат за основа и на изложбата – това е композиция от лични реакции на промените; от индивидуални политически и социални обвързаности с процесите; от свидетелски записки; от рефлексии и анализи от страна на художници от различни поколения и с различен произход.

Нарастващият диалог и сътрудничество в света на политиката, бизнеса, изкуството и културата, ни кара да преосмислим и настроим отношението си към всички различно. Националните и международните аспекти са невероятно размесени, публичното съществуване е приватизирано – всичко това оформя съвременната европейска история и не само нея.

Общата история има склонност да генерализира темите, да създава митове и стереотипи. Необходима е дистанция, за да могат страстите да се успокоят и събитията да бъдат анализирани. Ние, свидетелите, нямаме тази дистанция.

„Липсва ни обективност…но все още помним…помним стремежа към свобода, побратимяването с предишните врагове, преживяното от терористичните актове и насилието. Ние сме тези, които едновременно спечелиха и загубиха от трансформацията на обществото, което е в постоянна конфронтация с недостатъците на консуматорското общество. Наши са болките от бавното осъзнаване на факта, че свободата не е традиционно хапче, а социален контракт със споделена отговорност. Ние сме тези, които изминаха пътя от биполярния модел на света през политическия световен ред до…е, добре, до какво?“ – пита Яра Бубнова.

Изложбата се занимава с общата история, преживяна през последните 20 и повече години от всички поколения. Всяко едно поколение има свои собствени травми и свои собствени преживявания, наблюдения и заключения, базирани върху постоянното ежедневно съпоставяне между „преди“ и „после“, между „тук“ и „там“. Най-очевидното сравнение може да бъде направено в Европа, разделена от желязната завеса и Европейския съюз, и неговото уголемено „семейство“ от кандидат-страни, които се обединяват от общи политически и икономически интереси.

Представените в изложбата автори идват от различни страни и имат различно културно минало, но всички се свидетели на промените, на прехода и на обединяването/уеднаквяването. Роланд Финк коментира: „Благодарение на опита им през периода на преход художниците повдигат въпроса как обществото се отнася с романтичното не-помнене и рефлексия на феномена. Детски спомени, традиции, мечти, поддържани легенди и митове, и търсене на ориентири се превръщат в инструменти в изложбата, както и обектите на художествен анализ.“

Изложбата обединява различни подходи и начини на справяне с тези преобразяващи процеси. В нея са включени работи на 30 художници.

Издаден е каталог на български, немски и английски.







Васка Попова-Баларева /1902 1979/ 110 години от рождението

10 Март 2012 - 06 Април 2012


Юбилейната изложба на художничката е част от инициативата на Софийска градска художествена галерия да показва на своите посетители творчеството на български художници, които макар и намерили място в историята на българското изобразително изкуство остават далеч от „светлините на прожекторите“.

Васка Попова-Баларева е от онзи тип художници, които избягват да присъстват шумно в творческите среди в периода от 30-те до 70-те години на миналия век. Извървяла своя житейски път като истински аристократ, съвременният зрител има възможността да се докосне до нейния свят. В експозицията са представени много и разнообразни като живописна техника портрети – детски, мъжки и дамски. Сред тях се откроява и една интересна група от образите на тенора Стефан Македонски, композитора Любомир Пипков, художниците Кирил Петров и Рафаел Михайлов, писателката Елисавета Багряна – всички те, приятели на художничката. В експозицията са подредени и натюрморти, пейзажи, графики, както и различни нейни проекти от областта на приложните изкуства (художествена обработка на кожа).

В изложбата участват творби от фондовете на Софийска градска художествена галерия, Национална художествена галерия, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Художествена галерия – Русе, Ателие-колекция „Светлин Русев“ – София, Национален музей „Земята и хората“ – София, Държавен музикален и балетен център – София, както и от множество частни колекции.


Васка Попова-Баларева е родена в град Русе на 7 април 1902 г. Тя израства в семейството на генерал и майка-художник и музикант. Любовта към изкуството я отвежда в Художествената академия в София, където постъпва в класа по живопис на проф. Цено Тодоров. Под наставничеството на проф. Никола Маринов тя овладява изобразителния език на цветовете и се дипломира през 1927 г. Две години по-късно след конкурсен изпит е приета да специализира в Художествената академия в Рим. Там тя се запознава в детайли и с техниките за художествена обработка на кожа. След завръщането си в страната се налага като пионер в тази област. През 1933 г. се жени за генерал Христо Баларев, с когото имат един син. В дома на художничката чести гости са интелектуалците Зоя Паприкова, Бистра Винарова, Александър Поплилов, Кирил Петров, Рафаел Михайлов, Андрей Николов, Борис Иванов, Александър Жендов, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Веселин Стайков, Люба Паликарева. След заболяване Васка Попова-Баларева умира на 3 август 1979 г. в София.





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery