Лого на Софийска Градска Художествена Галерия
Анимация по време на зареждане


ТОМА ТРИФОНОВСКИ /1937 2010/ 75 години от рождението на художника

17 Март 2012 - 15 Април 2012


Изложбата е посветена на 75-та годишнина от рождението на Тома Три-фоновски – един от авторите със свое лично пространство в българското из-куство. Пространство, което се измерва както с ярък и самобитен пластичен език, така и с търсенето на нравствени категории в наглед непретенциозни те-ми и прости, изчистени композиции.

Тома Трифоновски навлиза в българския художествен живот през 70-те години на ХХ в. и участва активно в него до края на живота си. Творчеството му съчетава традициите на православната иконопис с една модерна образност и колорит. Картините му, монументално обобщени и изчистени от детайли, същевременно въздействат по един камерен и интимен начин. Изградени чрез деликатно съчетаване на сходни тоналности, или чрез ярко противопоставяне на цветовете, образите неизменно отправят поглед извън времето и мимолетната материалност. Вглъбени в собствения си свят, те внушават идеята за прозрение, извисеност и одухотвореност. 

В изложбата ще бъдат показани над 60 живописни произведения, беле-жещи различни етапи от творческия път на Тома Трифоновски. Творбите са собственост на СГХГ, НХГ, ХГ „Илия Бешков” – Плевен, ХГ „Д. Добрович” – Сливен, ХГ „Петко Чурулиев” Димитровград”, ХГ – Смолян, ХГ „Иван Фунев” Враца, Ателие-колекция „Светлин Русев”, колекция „Боян Радев”, колекция „Димитър Инджов”, Светлана Трифоновска, Невена Трифоновска, Яни Митров-ски и Мария Киркова.

Експозицията ще гостува в ХГ „Д. Добрович” – Сливен и ХГ „Илия Беш-ков” – Плевен, където художникът има дългогодишни творчески изяви.

Изложбата е придружена от каталог.

Тома Трифоновски е роден в с. Драничево, Костурско, днешна Северна Гърция, на 17.02.1937 в семейство на българи. Като дете на емигранти по време на Гражданската война през 1948 е изведен от Гърция и е живял в детски домове в Чехия и Унгария. Завършва средното си обра-зование в Будапеща. През 60-те години на ХХ в. семейството идва в България и се установява да живее в Плевен.
През 1966г. Тома Трифоновски завършва ВИИИ „Н. Павлович” – София, специалност Декора-тивно-монументална живопис.
До средата на 80-те години живее и работи в Плевен.През този период работи кавалетна и монументална живопис, както и сценография за няколко постановки на Плевенския театър.
През периода 1986 – 1999 г. живее и твори във Враца.
През 1999 г. се установява в София, където работи до смъртта си през 2010.
Картини на Тома Трифоновски са собственост на повечето художествени галерии и редица частни колекции в България. Негови творби са притежание и на частни сбирки в много евро-пейски страни, САЩ, Австралия, Египет и др.







COMMON HISTORY AND ITS PRIVATE STORIES (ИСТОРИЯ И ИСТОРИИ) Куратори: Яра Бубнова и Роланд Финк

14 Март 2012 - 15 Април 2012


Изложбата „Common History and its Private Stories” (История и истории) е показана за първи път през 2009 г. в MUSA Museum Start Gallery Artothek (Музей / Галерия "Старт" / Артотека), Виена. Тя е опит да се отбележи 20-годишнината от падането на Берлинската стена – не толкова като основното събитие от скорошната европейска история, колкото като събитие с голям ефект; събитие, което предизвиква поредица от политически събития с глобално влияние, които определят живота ни през последните повече от 20 години.

Изложбата е изградена на база на колекцията на MUSA и с помощта на Културния отдел на град Виена. Тя обръща особено внимание върху способността на институцията да следи отблизо художествената продукция във Виена. Основните принципи, които сформират колекцията, служат за основа и на изложбата – това е композиция от лични реакции на промените; от индивидуални политически и социални обвързаности с процесите; от свидетелски записки; от рефлексии и анализи от страна на художници от различни поколения и с различен произход.

Нарастващият диалог и сътрудничество в света на политиката, бизнеса, изкуството и културата, ни кара да преосмислим и настроим отношението си към всички различно. Националните и международните аспекти са невероятно размесени, публичното съществуване е приватизирано – всичко това оформя съвременната европейска история и не само нея.

Общата история има склонност да генерализира темите, да създава митове и стереотипи. Необходима е дистанция, за да могат страстите да се успокоят и събитията да бъдат анализирани. Ние, свидетелите, нямаме тази дистанция.

„Липсва ни обективност…но все още помним…помним стремежа към свобода, побратимяването с предишните врагове, преживяното от терористичните актове и насилието. Ние сме тези, които едновременно спечелиха и загубиха от трансформацията на обществото, което е в постоянна конфронтация с недостатъците на консуматорското общество. Наши са болките от бавното осъзнаване на факта, че свободата не е традиционно хапче, а социален контракт със споделена отговорност. Ние сме тези, които изминаха пътя от биполярния модел на света през политическия световен ред до…е, добре, до какво?“ – пита Яра Бубнова.

Изложбата се занимава с общата история, преживяна през последните 20 и повече години от всички поколения. Всяко едно поколение има свои собствени травми и свои собствени преживявания, наблюдения и заключения, базирани върху постоянното ежедневно съпоставяне между „преди“ и „после“, между „тук“ и „там“. Най-очевидното сравнение може да бъде направено в Европа, разделена от желязната завеса и Европейския съюз, и неговото уголемено „семейство“ от кандидат-страни, които се обединяват от общи политически и икономически интереси.

Представените в изложбата автори идват от различни страни и имат различно културно минало, но всички се свидетели на промените, на прехода и на обединяването/уеднаквяването. Роланд Финк коментира: „Благодарение на опита им през периода на преход художниците повдигат въпроса как обществото се отнася с романтичното не-помнене и рефлексия на феномена. Детски спомени, традиции, мечти, поддържани легенди и митове, и търсене на ориентири се превръщат в инструменти в изложбата, както и обектите на художествен анализ.“

Изложбата обединява различни подходи и начини на справяне с тези преобразяващи процеси. В нея са включени работи на 30 художници.

Издаден е каталог на български, немски и английски.







Васка Попова-Баларева /1902 1979/ 110 години от рождението

10 Март 2012 - 06 Април 2012


Юбилейната изложба на художничката е част от инициативата на Софийска градска художествена галерия да показва на своите посетители творчеството на български художници, които макар и намерили място в историята на българското изобразително изкуство остават далеч от „светлините на прожекторите“.

Васка Попова-Баларева е от онзи тип художници, които избягват да присъстват шумно в творческите среди в периода от 30-те до 70-те години на миналия век. Извървяла своя житейски път като истински аристократ, съвременният зрител има възможността да се докосне до нейния свят. В експозицията са представени много и разнообразни като живописна техника портрети – детски, мъжки и дамски. Сред тях се откроява и една интересна група от образите на тенора Стефан Македонски, композитора Любомир Пипков, художниците Кирил Петров и Рафаел Михайлов, писателката Елисавета Багряна – всички те, приятели на художничката. В експозицията са подредени и натюрморти, пейзажи, графики, както и различни нейни проекти от областта на приложните изкуства (художествена обработка на кожа).

В изложбата участват творби от фондовете на Софийска градска художествена галерия, Национална художествена галерия, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Художествена галерия – Русе, Ателие-колекция „Светлин Русев“ – София, Национален музей „Земята и хората“ – София, Държавен музикален и балетен център – София, както и от множество частни колекции.


Васка Попова-Баларева е родена в град Русе на 7 април 1902 г. Тя израства в семейството на генерал и майка-художник и музикант. Любовта към изкуството я отвежда в Художествената академия в София, където постъпва в класа по живопис на проф. Цено Тодоров. Под наставничеството на проф. Никола Маринов тя овладява изобразителния език на цветовете и се дипломира през 1927 г. Две години по-късно след конкурсен изпит е приета да специализира в Художествената академия в Рим. Там тя се запознава в детайли и с техниките за художествена обработка на кожа. След завръщането си в страната се налага като пионер в тази област. През 1933 г. се жени за генерал Христо Баларев, с когото имат един син. В дома на художничката чести гости са интелектуалците Зоя Паприкова, Бистра Винарова, Александър Поплилов, Кирил Петров, Рафаел Михайлов, Андрей Николов, Борис Иванов, Александър Жендов, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Веселин Стайков, Люба Паликарева. След заболяване Васка Попова-Баларева умира на 3 август 1979 г. в София.







ДРУЖЕСТВО НА НОВИТЕ ХУДОЖНИЦИ (1931-1944) 80 години от основаването

13 Декемрви 2011 - 04 Март 2012


Изложбата „Дружеството на Новите художници. 80 години от основаването” е част от поредицата изследователски проекти, които Софийска градска художествена галерия разработва през последните години. 

Дружеството на Новите художници изиграва важна роля в българското изкуство през различни исторически периоди. Основано през далечната 1931 г. то има кратко съществуване – едва до 1944 г. За този период дружеството успява да се утвърди и да демонстрира интензивен творчески живот. „Новите” редовно участват във всички Общи художествени изложби, устройват самостоятелни изложби на дружеството и реализират интересни обществени начинания. Целта на тази генерация художници е да постави нови задачи и проблеми за нашето изкуство, да достигне до нови и модерни изразни средства, които да отговарят на духа на времето, в което живеят.

Изложбата има ретроспективен характер и в нея се очертават две посоки – художествена, състояща се от над 250 живописни платна, скулптурни произведения, графични творби, събрани от градските художествени галерии в страната и частните колекции и документална, в която са включени голям брой архивни и критични материали, свързани с организационния и художествен живот на дружеството. В галерия „Васка Емануилова” - филиала на СГХГ е представена документална изложба, свързана с изложбите на Новите художници и отзивите на критиката. Експозициите са съпътствани от филмова програма, посветена на времето на Новите, на Дружеството, на отделни художници. Освен визуалния образ, който се изгражда чрез произведенията, документите и филмите, в залите на СГХГ ще звучи и специално подбрана музика от тези години.

Целта е да се разкрие колкото може по-широко изкуството на Новите художници, обединени от обща творческа платформа, да се възстанови творческия път на дружеството и да се даде по-цялостна представа за личния път, приемственост, влияния, традиции, духовни подбуди, и зрителят да се докосне по-пълноценно до тяхната епоха.

Експозицията е придружена от каталог на български и английски език.


Проектът се осъществява:
с партньорството на: 

Института за изследване на изкуствата към БАН, 
Национална агенция „Архиви”,
Българска национална филмотека, 
Българска национална телевизия, 

и със съдействието на: 

Столична библиотека, 
Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, 
Национална художествена академия
Художествена галерия „Борис Георгиев”, Варна
Художествена галерия „Борис Денев”, Велико Търново
Художествена галерия – Добрич,
Художествена галерия – Казанлък
Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора”, Кюстендил,
Художествена галерия „Любен Гайдаров”, Перник
Художествена галерия „Илия Бешков”, Плевен,
Художествена галерия – Пловдив, 
Художествена галерия – Попово, 
Художествена галерия – Русе,
Художествена галерия „Димитър Добрович”, Сливен, 
Художествена галерия – Стара Загора,
Художествена галерия – Смолян,
Художествена галерия „Никола Маринов”, Търговище,
Художествена галерия „Жорж Папазов”, Ямбол
Ателие-колекция „Светлин Русев”, София,
Колекция-дарение „Светлин Русев”, Плевен, 
Център-ателие „Николай Шмиргела”, София 
Галерия „Лоранъ” и частни колекции.

С подкрепата на :

Алианц България, 
Асоциация за развитие на София, 
Сибанк
ЧЕЗ България
Онниг Кючюкиан
Венцислав Кадиев
Алберто Стайков
Колю Бянов
Георги Овчаров

Екип на изложбата: Аделина Филева, Милена Балчева, Светлин Русев, Илинка Чергарова, Марин Маринов, Светла Георгиева, Стефан Стефанов, Станислава Николова, Пламен В. Петров, Кристина Динева, Таня Станева, Мария Митева, Анатоли Михайлов, Калина Минчева и Надежда Олег Ляхова.







MИХАЛИС ГАРУДИС Живопис

04 Ноември 2011 - 27 Ноември 2011


В традициите на българското изкуство името на Михалис Гарудис се свързва с хиперреализма в живописта.
Настоящата изложба включва около 40 произведения. Експозицията съдържа ретроспективен елемент, тъй като показва произведения от различни периоди и дава възможност да се проследи пътя на Михалис Гарудис в смислова и формално-пластична посока. 
В експозицията се обособяват няколко тематични кръга от творби. 

Първата група се състои от ранни натюрморти – композиции, в които предметното изображение е поставено в определен смислов контекст. В зората на творческия си път, в тези платна художникът залага на умозрителното начало и на философското осмисляне на обектите.

В следващата група попадат произведенията, които интерпретират темата за античността, историческата памет, разрушителната сила на времето и съзидателната сила на порива към свобода. Те излъчват епична монументалност. 
Третата група картини представят мотива за морето. Повече от три десетилетия морето за Михалис Гарудис е неизчерпаем извор на интерпретации. То е неговата голяма тема, която доминира и в настоящата изложба. В тези картини художникът търси следите на времето, запечатани в това, което изхвърля морето, в човешката колективна памет, в съпоставката на мигновеното и непреходното. 
Четвъртият кръг произведения е тясно свързан със средиземноморския дух. В последните години художникът създава голям брой живописни творби, в които централен мотив е маслиновото дърво. Маслината се свързва безспорно с Гърция, но при Гарудис е интерпретирана и в общочовешки план. В платната му тя носи умиротворяваща екзотична съзерцателност. 

Всички картини в експозицията показват знакови за автора особености. Те се отличават с владеене на формата, изящност на рисунката, смислово обоснована композиция. При него дори деформацията е подложена на допълнителна естетизация. За Михалис Гарудис смисъла на изкуството е в предметната осезаема същност на нещата, в реалността, пречупена през символната натовареност на виртуозно изобразената конкретика. Емблематична за твореца е съпоставката на реално съществуващо и изобразено. Колажираните пирони, въжета, дървета, ръждясали метални фрагменти допълват педантично нарисуваните обекти като карат зрителя да посегне. На картините му е присъщ сблъсъкът реално-изобразено, двуизмерно - триизмерно, което провокира оптическа игра. 
В осезателно-метафоричната живопис Михалис Гарудис не разказва. Той изпипва формата и съпоставя изображение с реален обект, минало с настояще, безвремие с преходност, като пределната експресия отстъпва място на философското вглъбяване. 

Произведенията, включени в изложбата са притежание на СГХГ, НХГ, ХГ Разград, ХГ Стражица и частни колекции. 


Михалис Гарудис е роден през 1940г. в град Димотика, Гърция. През 1965г. завършва Художествената академия в София, специалност „Живопис” при проф. Илия Петров. От 1986г. живее и работи в Солун, Гърция. Твори в областта на монументалните изкуства, живописта, колажа. Негови творби са притежание на много музеи и частни колекции в България и в чужбина.







КОНТАКТ СОФИЯ Работи от колекцията съвременно изкуство Контакт Куратори: Мария Василева, Валтер Зайдл

22 Октомври 2011 - 27 Ноември 2011


Изложбата представя голяма част от колекция „Контакт” от Виена, чиято цел е да събира някои от най-важните произведения от Централна, Източна и Югоизточна Европа и да очертава паралели между различните концептуални художествени практики, които се развиват от 60-те години на 20. век насам. 

„Контакт” е основана в края на 2004 г. като асоциация и се представлява от: Ерсте Груп, Чешка спорителна, Словенска спорителна, Банка Комерсиала Романа, Ерсте Банк Хърватска, Ерсте Банк Унгария и фондация ЕРСТЕ. 

За първи път в България се показват съвременните художествени произведения от страни със сходна историческа съдба. Изложбата дава възможност да се проследи развитието на видеото, пърформанса, концептуалната фотография, обекта, инсталацията и акцията в Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватска, Словакия, Словения, Унгария, Полша, Чехия, Румъния и България. Включени са и творби на ключови австрийски художници – дълги години контактите със Запада се осъществяват именно през Виена. 

Колекцията поставя множество въпроси, свързани с по-далечната и по-близка история. През нея „преминават” травматични теми като най-тъмните страни на комунистическото минало или пораженията от войната в бивша Югославия. Като червена нишка обаче се налага търсенето и изграждането на собствена идентичност – от осмисляне на модернистичното наследство през вътрешно противопоставяне на политическото статукво до въвеждане на джендър проблематиката. Въпросът „Какво е изкуство?” (заглавие на работа на Раша Тодосиевич) придобива дълбоки измерения, съотнесен към способността на художниците да предусещат, анализират, коментират и предизвикват ситуации, събития и промени.

Художници: Павел Алтхамер, Лъчезар Бояджиев, Джета Братеску, Петер Вайбел, Марина Гржинич, Йон Григореску, Горгона, Карола Дертниг, ВАЛИ ЕКСПОРТ, Наталия ЕлЕл, Артур Жмиевски, Саня Ивекович, ИРВИН, Шейла Камерич, Джули Книфер, Иржи Кованда, Юлиус Колер, Едвард Красински, Каталин Ладик, Казимир Малевич, Владо Мартек, Далибор Мартинис, Иван Мудов, Роман Ондак, Таня Остоич, ОХО, Неша Парипович, Боряна Росса, Младен Стилинович, Раша Тодосиевич, Стано Филко, Катаржина Шеда, Айна Шмид.

Изложбата е придружена от каталог на български и английски език.

В рамките на изложбата лекции ще изнесат художничката ВАЛИ ЕКСПОРТ, Виена и Бояна Пейч, куратор, Белград/Берлин.







НИКОЛА ПЕТРОВ 130 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО

21 Септември 2011 - 30 Октомври 2011


През настоящата 2011г. се навършват 130 години от рождението на Никола Петров - един от най-ярките и стойностни таланти с новаторство и принос в българското изобразително изкуство.
Картините на Никола Петров са от тези произведения, които и днес имат своята съвременност и носят своето бъдеще. Със своята изключителна дарба и майсторство в изкуството, с краткия си живот и ненавременна смърт – умира само на 35години, той се превръща в легенда, обгърната от някакъв мистицизъм. Този мистицизъм идва и от удивителната му съдба. Всичко в нея е наситено, сякаш сгъстено. Качествените промени са видни в малки времеви периоди в различни негови творби.

Тази творческа динамика започва още от студентските години. Едва 22 годишен през 1903г. той става член и основател на дружество „Съвременно изкуство”. Същата година получава държавна стипендия и посещава Рим. От тук нататък всяка година ще следват различни изяви в София, Белград, Лиеж, Лондон, Загреб, Мюнхен, Венеция,Рим, Берлин. Освен множеството рисунки, акварели и живописни платна Никола Петров илюстрира творбите на Пенчо Славейков и Тодор Влайков, създава стенописната композицията „Въведение в храма” в северния олтар в храм-паметника „Александър Невски”. През 1911г. на международната изложба в Рим е откупена картината му „Лъвовият мост в София” от Музея за съвременно изкуство. През същата година е и първата държавна откупка в България на картината му „Църквата „Св. София”.

Към неговата съдба и творчество винаги ще има неудовлетвореност от не създаденото, поради силата на таланта и краткостта на живота.Талант и живот, които биха могли да дадат и да променят още много посоки в българското изкуство, ако имаха своето земно време.

В изложбата участват Софийска градска художествена галерия, Национална художествена галерия, Национална художествена академия, Софийски исторически музей, Художествена галерия „Никола Петров”, град Видин, Художествена галерия Пловдив Художествена галерия „Иван Фунев”, град Враца, Художествена галерия Стара Загора, Национален военноисторически музей, Национален литературен музей Ателие-колекция „Светлин Русев”, град София, Художествена галерия – дарение „Колекция Светлин Русев”, град Плевен, Колекция „Инджов”, Колекция Живко Чубриев и др. частни колекции.

Експозицията се съпътства от каталог, издаден със съдействието на Министерство на културата и Столична община – Дирекция „Култура”.







ДОСВАНЕ ДО СЯНКАТА куратор Красимир Илиев

15 Септември 2011 - 09 Октомври 2011


Изложбата е опит за докосване до темата за тъмнината и сянката, обхващащ един времеви диапазон от близо сто години в творчество на тридесет български художници от различни поколения – Иван Мърквичка, Никола Петров, Владимир Димитров – Майстора, Иван Милев, Жорж Папазов, Никола Танев, Бенчо Обрешков, Илия Бешков, Васил Иванов, Генко Генков, Никола Даскалов, Георги Баев, Атанас Пацев, Никола Терзиев, Петър Дочев, Иван Георгиев – Рембранда, Томас Кочев, Стоян Цанев, Ангел Станев, Димитър Лалев, Димитър Кулев, Милко Божков, Станислав Памукчиев, Юлия Станкова, Красимир Илиев, Зиятин Нуриев, Димитър Илиев, Надежда Карапенчева, Антония Ангелова и Мина Ангелова.

За тях мракът и сянката носят различни смислови значения: покровители на страстите; хранителна среда, която поражда формата; призраци, вещаещи гибел, но и омагьосваща поезия на здрача, неговия час за екстатична молитва, открехваща портата между смъртта и живота. Сянката може да бъде деликатно оръжие на женското кокетство. Тя може да танцува заедно със светлината и да е неин контрапункт. Сянката е концентрирана духовност, а формата, за да е вечна, трябва да съдържа сянка. Сянката на човека е не само негова същност, но и неговата цялостност. Мракът е тъканта на дявола, но и лоно на красотата. Мрачна е тъгата от познанието на човешкото несъвършенство. Мракът е утроба, но и примка за човеците. Той тъче нишка, която оплита светлината в стремежа си да я погълне, но е и нейния създател.

Избраните произведения представят светлината и тъмнината и в диапазона между християнския възглед за тяхното противоборство и китайската идея за тяхната неразчленимост и взаимодопълване. Очевидно е – с времето, особено след 70-те години на 20 век, черното не просто превзема все по-големи територии в българското изкуство, често губи негативното си значение и дори се превръща в същинския носител на образа. Осъзнавано или не, този процес го доближава до онази част от далекоизточното изкуство, която е резултат от дзенския възглед за изобразяване - внезапното постигане на онзи извлечен от мрака разтърсващ миг, който е породен от просветление.







РУМЕН СКОРЧЕВ ВАРИАЦИИ НА ТЕМА ЗАКУСКА НА ТРЕВАТА

08 Септември 2011 - 09 Октомври 2011


Изложбата е опит за преосмисляне на известната картина на Едуард Мане „За-куска на тревата” – тема, която варира в различни интерпретации много преди произве-дението на Мане и вдъхновява многобройни реплики в десетилетията след него. 

За Румен Скорчев „Закуска на тревата” е повод за обобщаване на дългогодишен житейски и артистичен опит, за преструктуриране на утвърдени понятия, за личен про-чит на естетически и морални ценности. В своите вариации около темата, изпълнени с характерна динамична рисунка и интензивен колорит, той постига сгъстено, тревожно усещане за съвремието, търсейки различни гледни точки към непреходните въпроси и непреодолените конфликти на човешкото битие. Надхвърляйки сюжетните измерения на темата, художникът я превръща както в поле на своите пластични открития, така и в свое интимно духовно пространство.

Изложбата в СГХГ се състои изцяло от нови творби, създадени в последните го-дини, които за пръв път се показват пред публика. Своите размисли по темата Румен Скорчев представя в 20 живописни платна и подбрана част от многобройните подготви-телни рисунки, които ги предшестват.

Експозицията се съпътства от богато илюстрирано каталожно издание*.

Академик Румен Скорчев е роден през 1932 г. в Търговище. Дипломиран е като инженер-паркостроител през 1957 г., а през 1964 г. завършва Художествената академия, където от 1984 г. е хабилитиран професор. Получил е над 40 национални и международни наг-ради. Илюстрирал е многобройни книги за деца и възрастни. Стипендиант на японската фондация Kokucai Koryu Kikin. Негови творби са включени в двутомното японско издание за 300 водещи графици на ХХ век. През 1970 г. получава златен медал на международ-ното биенале на графиката във Флоренция и творбата му е включена в колекцията на галерия „Уфици”. Негови картини представят България в музея „Албертина” – Виена, „Виктория и Алберт” – Лондон, Националната галерия във Вашингтон, „Дордрехт Музе-ум” – Холандия и много други музеи и частни сбирки по света.







ПОСЛАНИЕ ОТ ВЕКОВЕТЕ ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ ОТ БАЛКАНИТЕ

12 Юли 2011 - 28 Август 2011


Изложбата представя отделни творби на Ото Хорейши, Йозеф Обербауер, Иван Мърквичка, Цанко Лавренов, Сирак Скитник, Иван Милев, Дечко Узунов, Иван Пенков, Иван Лазаров, Ари Калъчев, Борис Денев, Владимир Лукаров, Никола Кожухаров, Атанас Михов, Пенчо Георгиев, Марио Жеков, Борис Михайлов, Иван Христов, Симеон Велков, Иван Гецов, Наум Хаджимладенов, Петър Морозов, Йордан Кювлиев, Марин Георгиев – Устагенов, Георги Хаджидимитров, Владимир Рилски, Слави Генев, Найден Петков, Здравко Александров, Васил Маринов,`Ради Неделчев, Димитър Андреев, Веселин Парушев, Максим Цанков, Георги Николов, Владимир Пешев, Бойчо Григоров, Лика Янко, Андрей Даниел, Кирил Герасимов, Димитър Стефанов, създадени в различни периоди от края на ХІХ до края на ХХ век и ни пренася във времето, за да ни припомнят колко голяма е ролята на тези обители – манастири и църкви за духовността , морала и добродетелите на християнската вяра в хилядолетната история на българския народ . 

Експозицията има за цел да покаже доколко и каква е връзката между православното християнство и светското изкуство, като същевременно повдига много и различни въпроси, на които е необходимо задълбочено и цялостно да се потърсят отговори. Защо само отделни художници или групи творци са вдъхновени от Православието, от църквите и манастирите, от библейските сюжети? Как, кога и по какви причини пренебрегваме своето християнско наследство и свързаните с него личности, уникални художествени, литературни и философски произведения.

Събраните и представени повече от 120 произведения – маслени платна, акварели и скулптури от различни поколения художници на една място допринася за проследяването на още една посока в българското изкуство. Връзката с манастирите и църквите за едни е пълноценното изучаване на миналото, защото за тях то е родното наследство от което се ражда модерното. За други това е спорадична изява или цялостно обвързване с изписване на църковната живопис, дала отражение и върху светските им творби. За трети това е случайно докосване до духа на Православието. Но неизбежно пътищата им се срещат в храма, в създаването на творби, които разказват за църквите и манастирите, където се е създавала и опазвала българската култура и дух. Творби, които класифицираме като светски, но които в контекста на изложбата придобиват своята автентична светлина. Доближаването до християнската истина посредством художествените произведения има един шанс в повече - да говори на разума и на чувствителността на хората. 

Изложбата е придружена от каталог и е част от съпътстващата програма по повод ХХІІ международен конгрес за византийски изследвания.

Куратор - Аделина Филева





1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28
Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпрати
Изпратете
е-картичка
Vaska Emanuilova Gallery