Изложбата „Аз, художникът“ има ретроспективен характер и пресъздава хронологично творческия път на Стефан Гацев (1935–1986). Завършил първия випуск на Художествената гимназия, а след това „Живопис“ в Националната художествена академия при проф. Илия Петров и „Декоративно-монументални изкуства“ в ателието на проф. Георги Богданов, Ст. Гацев е живописец с категоричен рисунък и точна проницателност, които го правят майстор на композирането.

Емил Стойчев (р. 1935) е една от най-значимите фигури в българското изобразително изкуство от втората половина на ХХ век. Неговото първо явяване пред публика се случва в сегашната сграда на Софийска градска художествена галерия, когато през 1961 г. на емблематичната Първа младежка обща художествена изложба той излага свои творби. Експозицията има славата на първото по-значимо „размразяване“ в изкуството след смъртта на Сталин и Априлския пленум на Българската комунистическа партия (1956). Това поколение художници ще бъде наречено „априлско“ и през следващите години то ще създаде новия облик на българското изобразително изкуство. Стойчев е разпознат като явление още с първата си самостоятелна изложба (1965) от такива критици и наблюдатели на художествения живот, с усет към новото, като Кирил Кръстев, Владимир Свинтила, Димитър Аврамов.