Скулптурната колекция на СГХГ е една от най-богатите в страната – както по численост, така и по разнообразие и качество на произведенията. За разлика от състоянието на творбите, документацията за тях през годините е поддържана не съвсем изрядно най-вече в частта за произхода и начините на постъпване в музея. Днес е доста трудно да се възстанови историята на всяка работа поотделно особено в по-отдалечените периоди. Има частични общи данни, от които можем да съдим как са придобивани произведения. За това например свидетелства първият директор на СГХГ Атанас Жеков, който пише, че по време на постъпването му е липсвал дори елементарен списък на творбите, намиращи се в галерията.
Както вече споменах в предговора към научния каталог на живописта, в архивите на СГХГ са запазени например заповеди от Софийски градски народен съвет (най-ранната е от 1950 г.), с които всяка година са се назначавали комисии за откупуване на „музейни вещи и предмети за нуждите на столичния градски музей” или за закупуване на „картини, скулптури и други”, като съставът им варира от 5 до 14 души (в тях задължително присъства представител от галерията, от управление „Култура” към Софийски градски народен съвет, от Съюза на българските художници – дълги години неизменно това е Дечко Узунов, но може да има и от: Художествената академия, НХГ, БАН, Министерство на културата, Музей за история на София и дори Военноисторическия музей).
Първите запазени сведения за откупуване на конкретни работи са от Обща художествена изложба 1954/1955 г. Следват протоколи за откупки от Изложбата на художниците-учители и от Изложбата на жените-художнички от 1960 г. Единични работи постъпват от Юбилейната ОХИ, посветена на 25 г. социалистическа революция, 1969, от Общата изложба на софийските художници, 1970, от ОХИ „Човекът и трудът”, посветена на Х конгрес на БКП, 1971, от ОХИ, посветена на 50 г. от септемврийското въстание 1923, 1973, от ОХИ „Човекът и трудът”, 1973 и т.н.
След 1975 г. традиционно продължават отделните откупки от Общи художествени изложби, но се забелязва, че започва сериозно професионално попълване на фонда по автори. Този период съвпада със заемането на директорския пост от Атанас Нейков (1974-1985), който има специално отношение към скулптурата и ако съдим по колекцията допринася много за нейното обогатяване с наистина стойностни произведения. От 1975 г. стартира и програмата за набавяне на пластики за експозицията на открито – днес разположени предимно в Градската градина и в парковата експозиция на Министерството на външните работи.
Периодът 1975-1985 определено е най-активният и най-ползотворният по отношение на скулптурната колекция. Тя не само се разраства, но в нея влизат качествени, съвременни произведения. Разбира се, специално внимание се отделя и на възможността да се откупят творби на класици на българската скулптура. Така например през 1975 г. към колекцията се добавят девет от общо десетте притежавани пластики на Марко Марков. Усилията на екипа обаче са насочени главно към оценка на новите за времето си творби и избор на най-същественото от тях. Така във фонд Скулптура попадат работи на Александър Дяков, Димитър Бойков, Георги Чапкънов, Валентин Старчев, Ангел Станев, Любомир Далчев, Павел Койчев, Томас Кочев, Величко Минеков, Емил Попов, Иван Праматаров, Маргарита Пуева, Любомир Прахов, Иван Русев, Снежана Симеонова, Вежди Рашидов, Милан Андреев и други автори от няколко поколения. Само за периода 1975-1976 за експозицията на открито са откупени творби на: Николай Шмиргела, Крум Дамянов, Иван Нешев, Альоша Кафеджийски, Александър Дяков, Галин Малакчиев, Любомир Далчев, Валентин Старчев.
Тук е мястото да споменем една съществена придобивка. На 4 февруари 1985 г. Васка Емануилова дарява на Софийската градска художествена галерия 90 скулптури, 48 акварели, 35 рисунки, както и 15 картини на големия художник Кирил Петров. За експонирането на колекцията е създадена галерия на нейно име на ул. „6-ти Септември” 9, но за съжаление тя просъществува само едно десетилетие. Благодарение на усилията на СГХГ, подкрепата на видни български интелектуалци и Столична община, на 21 декември 2006 г. постоянната експозиция е открита отново в специално създадената галерия на бул. „Янко Сакъзов” 15. Тъй като дарението е оформено в отделен фонд и е обект на самостоятелен каталог[2], то не е включено в това издание, но заема почетно място в колекцията на СГХГ.
Ако трябва да погледнем сбирката на Софийската градска художествена галерия от гледна точка на историческите периоди, трябва да отбележим, че тя не притежава творби на патриарсите на българската скулптура Марин Василев и Жеко Спиридонов. Единствено Борис Щатц е представен с 3 работи. Известно е, че през 1949 г. 13 скулптури от тази колекция се прехвърлят към новоосноваващата се Национална художествена галерия и работи на Шатц са сред тях. От поколението, творило в самото начало на 20-ти век, СГХГ притежава единствено 5 скулптури на Андрей Николов. Значително по-добро е положението с авторите, започнали активна работа през 20те до 40-те години като: Васка Емануилова, Мара Георгиева, Марко Марков, Васил Радославов, Иван Фунев, Петър Балабанов, Дона Бояджиева, Анастас Дудулов, Мина Иванов, Иван Лазаров, Димо Лучиянов, Петър Рамаданов, анималистите Васил Зидаров и Пандо Киселинчев (от Николай Шмиргела и Любомир Далчев СГХГ притежава само късни работи). Прави впечатление изключително добрата колекция от 14 работи на Асен Пейков, но и отсъствието на имена като: Михаил Кац, Кирил Шиваров, Васил Гачев, Любен Димитров.
През следващите десетилетия картината е много по-богата, особено когато става дума за 70-те и 80-ти години на 20-ти век. Причините за това са както разгърнатата държавна политика за попълване на музейните колекции, така и личностния фактор, който изтъкнах по-горе. Притежаваните от този период творби очертават категоричните тенденции, които се налагат през периода – активно навлизане на малката пластика, разнообразие в използваните материали (камък, бронз, дърво, теракота, гипс, въвеждане на полихромията) и най-вече – ново осмисляне на условността на формата. Ще спомена някои скулптури, които са знакови за разглеждания период: „Прометей” на Димитър Бойков, 1977; „ХХ век” на Иван Варчев; 1971, цяла серия работи с паметников характер на Любомир Далчев – „Победа”, „Матхаузен”, „Въстаник”, „Самуиловите войни”; „Война (Дух и материя) на Александър Дяков, 1965; „Фигура” и „Легнала фигура” на Альоша Кафеджийски, 1970 и 1978; „Хирошима” на Галин Малакчиев, 1980; „Реквием” на Валентин Старчев, 1977. Със специфичните си търсения сред авторите от това поколение се отличават Павел Койчев и Томас Кочев.
Добре е застъпен и следващият етап от развитието на българската скулптура, през който се продължава традицията към обобщаване на обемите, но съчетана с по-голяма пространствена динамика и разгърнатост на композицията. Представят го Емил Попов (15 работи), Ангел Станев (14 работи), Иван Славов (3 работи), Вежди Рашидов (8 работи). Към тях трябва да добавим и различния почерк на Боян Радославов, Иван Русев, Маргарита Пуева, Стефан Лютаков, Бойко Митков, Зиатин Нуриев, Петър Панчев и др.
По отношение на жанровото разнообразие се налага изводът, че значителна част в колекцията заемат скулптурните глави и портрети. Софийската градска художествена галерия от самото си създаване е обръщала специално внимание на портретите на видни български общественици и интелектуалци. Скулптурния фонд не прави изключение. В него могат да се намерят много значителни портрети на известни българи: Васил Левски от Иван Варчев и Владимир Гиновски, Яне Сандански от Кирил Анев, Тодор Влайков от Петър Балабанов, Владимир Вазов от Мара Георгиева и Васил Зидаров, Гео Милев от Спартак Дерменджиев, Иван Вазов от Драган Лозенски, Янко Сакъзов от Димо Лучиянов, Николай Райнов, Елин Пелин, Стоян Бъчваров и Любен Каравелов от Марко Марков, Николай Райнов и Гео Милев от Петър Рамаданов, Чудомир от Младен Миладинов, Александър Стамболийски от Кръстю Попов.
Интерес представлява колекцията от портрети на художници: Андрей Николов от Величка Белиева, Никола Терзиев от Димитър Бойков, Илия Бешков от Иван Варчев, Борис Ангелушев, Любен Зидаров и Александър Жендов от Владимир Гиновски, Васка Емануилова и Кирил Петров от Китка Делибалтова, Васка Емануилова от Мина Иванов, Кирил Петров от Васил Радославов, Любен Прахов от Спартак Дерменджиев, Атанас Яранов от Павел Койчев, Стоян Венев от Йордан Кръчмаров, Васил Стоилов от Асен Пейков.
Накрая трябва да отбележа, че последните по-големи постъпления във фонд Скулптура са от 1989, 1990 и няколко от 1991 г. Оттогава той се попълва единствено на основата на дарения предимно от страна на авторите. Това на практика означава, че един 15-годишен период от много динамичното и изпълнено с обрати развитие на българското изкуство е изгубен за музейната колекция. Надявам се, че публикуването на този каталог ще даде гласност и на този факт и ще помогне за неговото осмисляне. Музеите, а чрез тях държавните и общинските власти, са сериозни длъжници на българската култура и историческа памет.
[1] "Информация за състоянието на Софийската градска художествена галерия и някои проблемни въпроси, стоящи пред галерията" от 26 март 1968 г., Архив СГХГ
[2] Васка Емануилова. Животът на формата, издание на СГХГ, София 2005
Vaska Emanouilova. The Life of Form, published by SAG, Sofia 2005