ИЗЛОЖБА СОФИЯ ГРЪНЧАРОВА - "АКО СЕ ВГЛЕДАШ ОТБЛИЗО, НЕЩАТА МОГАТ ДА СЕ РАЗПАДНАТ

София Грънчарова представя инсталация от фрагментарни образи от градската среда. Тяхната функция е рязко променена и вниманието и начинът, по който зрителят ги гледа, също стават различни. На фокус в избора на фрагменти е присъствието на човешкото тяло на рекламните пана – любопитно е как те са уголемявани и деформирани многократно и как си въздействат с архитектурата в града и с хората около тях. В наблюдението на художничката над тези образи се откриват съпоставки с фигурата на фланьора от 19ти век, който се разхожда по улиците без конкретна цел и посока, и наблюдава внимателно тълпата от хора и архитектурата. София Грънчарова открива аналогии със собствените си разходки и чрез художествени жестове коментира какъв е фланьорът в един български град днес. Погледът като основно сетиво подсказва известна дистанция, така както фланьорът никога не си позволява да се доближи до образите или хората, които наблюдава. Като контрапункт на тази физическа дистанция художничката създава серия от скулптурни обекти, които канят зрителя да се приближи, изкушават го да се покатери по меките и топли повърхности. Понятията за мащаб, дистанция и близост се откриват в цялата изложба, като предлагат на съвременния фланьор да счупи рефлекса за дистанциране от обекта на любопитство, особено ако този обект (одушевен или не) отвръща на погледа му. Отправено е предизвикателство към пасивността на наблюдаващия. В мимолетния срещнат поглед се крие безкраен потенциал, който плаши. Защото, ако се осмелиш да се вгледаш отблизо, ако си позволиш да се приближиш, нещата може да не бъдат такива, каквито са изглеждали. Нещата може да се разпаднат на парчета и илюзията може да бъде изгубена. Не започва ли всъщност тогава безкрайният потенциал от възможности? Ритъмът на вътре-вън, галерия-град, тяло-архитектура, извежда изложбата от залата и продължава с работата „Голям избор”, представена на два билборда на ъгъла на бул. „Тодор Александров” и бул. „Цар Борис ІІІ”.