Този проект художничката Светозара Александрова реализира с присъщата за нея директност на изразните средства. Първоначалният сблъсък с този подход отвежда към един напрегнат режим на възприятие.
За изходен материал на творбите й са послужили паспортни снимки – едни от най-стандартизираните документи за самоличност, които авторката пренася в живопис. На едно от двете големи платна е нарисувана жена, затворила неволно очи. Този миг се превръща в детайл от цяла последователност микроскопични движения. Уловен от обектива, той е липсващото звено информация, което поставя документът отвъд валидността. В друга работа мъж е заснет в промеждутъка на премигването с очи. Осезаеми са признаците на напредваща възраст по лицата на двамата, лица видимо некрасиви и твърде специфични.
Шестнайсетте значително по-малки по формат работи представят множество лица на млади мъже, направени също по паспортни снимки. В тази серия стандартното е използвано като инструмент, който да подчертае индивидуалността. Всяко лице изпъква със своята различност и неповторимост. Тези ведри млади лица присъстват с почти екзорсивна сила спрямо огромните дисхармонични маски на мъжа и жената и отварят място за покой между тях.
Светозара Александрова има способността да се взира в онзи пласт, в който прозира латентното и да усилва съмнението за него като го изтръгва на показ. Извежда го методично чрез кадрирането, чрез чисто сугестивния образ и го оформя с тежестта на живописта. Така изпъква подозрението за вътрешния живот, призовано от външно изявеното.

Вера Млечевска