Видеоинсталацията РАМКИ включва 6 прожекции, посветени на различни визуални и социални ограничения. В три от своите видеа: Неудържимата природа на Ренесанса, Неустоимият чар на импресионизма и Необоримият аргумент на концептуализма (създадени през 2012–2013 г.) художничката коментира течения от визуалното изкуството – ренесанса, импресионизма и концептуализма, като недвусмислено поставя въпроса за възможните свободи или рамки на всяко едно от тях. Към тях прибавя и работата Разговор от 2005 г., всъщност неволно записан разговор между художници за някои от големите имена в историята на живописта.

Като контрапункт се появява видеото Тежест, в което авторката разказва лична история от своето детство – времето, когато се оформят естетическите предпочитания и системата от възгледи за цялостно възприемане на света.

В Бягащи образи (2012) в рамките на пет минути и 45 секунди Надежда Олег Ляхова ни предлага своя визия за заобикалящия свят, очевидно предопределена от всички споменати възможности и ограничения. Визуалните натрупвания и придобитият социален опит придават многообразие и плътност на погледа. Така светът се „чете“ многопосочно – подобно на начина, по който образите се наслагват във видеото.

– – –
Надежда Олег Ляхова е родена през 1960 в София. Живее и работи в София. Художничката е известна със способността да „улавя“ и пресъздава най-деликатните и често невидими състояния на предметите, хората и човешките взаимоотношения. Умението да забележи онова, което другите не виждат, да „извади” нюансите и от най-делничната ситуация или от най-обикновената случка, я превръщат в един от най-чувствителните съвременни автори. Сред по-важните й самостоятелни изложби са: „еко истории“, Склада, София, 2011; Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна, Софийска градска художествена галерия, 2009; Умерен оптимизъм, ул. 6-ти септември № 9, София, 2008; Надежда Олег Ляхова, Център за съвременно изкуство, Панчево, Сърбия, 2008; Софийски лъвове, Artists’ Association fabs, Варшава, Полша, 2006 и Гьоте-институт, София, 2005; Vanitas, Музей на изкуството, Йокохама, Япония, 2004. През 2009 печели наградата Гауденц Б. Руф.