ПЕНЧО ГЕОРГИЕВ. МЕЖДУ ТЕАТЪРА И ЖИВОТА

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуст-во и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шах-та на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.
От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художни-ци, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и кос-тюми), до нас са достигнали по-малко от половината.
Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Вклю-чени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценог-рафски проекти и снимки от различни постановки.
Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюже-тите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници. Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват про-изведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга. В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участ-ващи активно в техническото изпълнение на декора. От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.
Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Нацио-нална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колек-ция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Актьор от операта „Ирис“ (П. Маскани), реж. Димитър Кърджиев, 1937

Орач, 1930-1931

Из Париж, 1931

Кабаре, 1931

Задушница (Кахърни очи), 1928