Българската фотография през ХХ век – за първи път разказана така:  повече от снимка,  повече от 100 години живот в образи.

От момента на откриването ѝ фотографията се превръща в неизменен спътник на човечеството. Тя става ценният документ, достоверният разказ за събитията в човешкия живот. Има своята съществена роля в науката, рекламата, фотожурналистиката, комуникацията и постепенно се налага и като значимо и демократично изкуство. Фотографията влиза в музеите, става част от фондовете на институциите, дори вече има и самостоятелни музеи на много места по света.

През 2004 година Софийска градска художествена галерия обособи към своите фондове: „Живопис“, „Графика“, „Скулптура“ и фонд „Съвременно изкуство и фотография“. Обогатяването на колекцията и представянето на българските фотографи от различни поколения през последните две десетилетия по една или друга причина не се развиваше по желания от нас динамичен път. Поради това решихме да подготвим и представим специален проект, който е част от дългосрочната стратегия на галерията за изграждане и допълване на представителна фотографска колекция, за изследователска и дигитализационна дейност и за обогатяване на фонда с произведения на български автори, оформили визуалната култура на века. Така се роди изложбата „Повече от една снимка. История на българската фотография през ХХ век“. Целта ѝ е не само да представи развитието на българската фотография от 1900 до 2000 г., но и да ни преведе от ранните студийни портрети и хроники на модерността до авторската фотография от края на века. В нея са включени над 300 фотографии от повече от 100 български автори, които изграждат живата история на фотографията като изкуство, свидетелство и личен разказ. Тя е структурирана хронологично в три раздела, които проследяват развитието на българската фотография – от първите ателиета и студийни портрети в началото на века, през социалистическа България и фотографията като документ и свидетелство, до последните десетилетия на ХХ век, белязани от свободата на авторския поглед и насищането на света с образи. Основният фокус на експозицията е върху художествените качества на фотографията, а освен това има и познавателна страна. Чрез нея човек научава много за времето, в което са направени фотографиите. Човешките истории отразяват общата история на отминалите десетилетия. Дори снимките с личен характер с течение на времето все повече се разделят с първоначалната си функция и се превръщат в исторически документи и изявяват художествените си качества.

Настоящата експозиция не цели енциклопедична изчерпателност. Приоритетът ѝ са автори и творби със значим принос към формирането на фотографската естетика в България, както и да отдаде почит на онези, които с камерата си създадоха паметта на едно столетие от 1900 до 2000 г. Тези сто години българска фотография, разположени на двата етажа на галерията, са представени чрез ценни оригинали от лични и институционални архиви: Държавна агенция „Архиви“, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Народна библиотека „Иван Вазов“, Фотографска академия „Янка Кюркчиева“, Регионален исторически музей – Пловдив, Исторически музей „Искра“, Казанлък, Исторически музей, Асеновград, Исторически музей, Разлог, Фондация „Артин Азинян“, Нели и Робърт Гипсън – Архив Гипсън, Мартин Калчев, Виктор Герасимов, семействата Балкански, Георг Волц, Лингоров–Недков, Кемилев, Петра Атанасова, Георги Папакочев, Боян Попов, Станислав Бояджиев, Виолета Кюрдян, Рафаело Казаков, Росица Стойчева.

За реализирането на тази изложба, свързана с голяма по обем селекция и анализ, Софийска градска художествена галерия кани външни експерти: Иво Хаджимишев, Катерина Гаджева, Георги Лозанов, Явор Попов и Тихомир Стоянов, които със своята изследователска и кураторска работа съдействаха на изкуствоведите от галерията Ренета Георгиева и Аделина Филева да реализират тази изложба.

Софийска градска художествена галерия като институция се ангажира да подкрепи съхраняването на историята на фотографията и утвърждаването й като изкуство, а фотографската й колекция,  да може  да бъде споделяна с публика, изследователи, учени и творци с поглед и към бъдещите поколения.