Изложбата на Свилен Стефанов съдържа изцяло нови или непоказвани у нас работи и представлява нещо като финал на негов отчетлив период, продължил повече от десетилетие. Този автор е преминал през много различни дейности и периоди. Той е изкуствовед и професор по история на изкуството на ХХ век в НХА, а като художник още в началото на 90-те преминава през минималистичен период, а после с група XXL се занимава с много широк спектър от дейности – от неоконцептуализъм до неоекспресионистична живопис. Но още от края на 90-те Свилен Стефанов се обръща към живописта.
Посланията в тази изложба най-често са лишени от логика. Кои са романтиците и кои концептуалистите? Странна е и появата на жанра „историческа живопис“, който днес сякаш е изчезнал, но тази изложба съдържа платна като „Тайните оръжия на Фердинанд“ или „Последната снимка на футуристичната армия“.
В тези картини самоубийци съжителстват с извънземни, красивото е пронизано от трагичното, героичното е смазано от идиотското. Това не е точно сюрреализъм, а по-скоро напрежение между подчертано богатият и подкупващ окото живописен език и абсурдите в мисловните полета на съвременния човек. В изложбата присъстват много скрити значения, идващи от историята на изкуството, философията, литературата и музиката.