Няколко имена, салон с картини и публика, която рядко се връща отново да ги види. Имена на художници, които може би никога не ще направят име. И салон, за който едва ли някога някой ще си спомни. Но все пак това е изложба на сътворена тревога. В нея са показани рожби на откраднато време и боязливо сътворен дух. […] Картини, които не ви зашеметяват, и имена, които бавно се налагат. […] Но все пак те изтръгват нашето очарование, макар и понякога да ни разочароват. Възвръщат ни изново към багрите си платна, вглеждаме се към тяхното вцепенено съдържание и кой знае защо започваме да им вярваме. Може би защото са наши. Такъв е той духът на нашата провинция. Несамоуверен в изказването си и неокуражен в постиженията. Неговият каприз не се подчинява на изучаване, както и вкусът на малобройните му меценати.

В. Крумов, 1930

През 1912 г. в Пловдив се образува Дружество на южнобългарските художници, чиято история се разгръща в рамките на четири десетилетия, и по-точно до 1948 г., В състава на художественото обединение през години се включват повече от 160 автори. Немалка част от тях днес историците на изкуството и публиката определят като колоси в развитието на българското изкуство, а сред тях безспорно са имената на Антон Митов, Андрей Николов, Иван Лазаров, Златю Бояджиев, Васил Бараков, Давид Перец, Цанко Лавренов.

Реализираното проучване, продължило повече от пет години – издирването на първични документи и каталози, прелистените десетки хиляди страници на периодичния печат, разкрива и низ от имена – заслужено или не, забравени или изобщо незапомнени, на художници, добавящи непознати нюанси в знанията ни за историята на Дружеството на южнобългарските художници и българското изкуство въобще. Експозицията е опит да се въведат всички разкрити до този момент автори, свързани с Дружеството (редовни членове, извънредни и гости), като всеки от тях, където това е възможно, е представен с творба, която е излагал в рамките на изложбите на южнобългарските художници. Немалка част от следите на тези художници днес са изгубени – все още не са открити данни за тяхното раждане и смърт, а още повече техни творби.

Изложбата проследява развитието на Дружеството през различните периоди на неговото съществуване. Поставени са акценти както върху предисторията на художествения живот в Пловдив, така и на отцепилите се от Дружеството в края на 20-те години автори, които образуват просъществувалата за кратко художническа група „Звено“. Не по-малко важен и интересен момент от изложбата е прочитът на историята на Дружеството в годините след 1944 г. Това е период, в който реставрирането на знанието за случилото се става все по-непостижимо.

Изложбата се осъществява в партньорство с ГХГ – Пловдив и с финансовата подкрепа на Столична програма „Култура“.

В експозицията са включени произведения от колекциите на ГХГ – Пловдив, СГХГ, НГ – София, художествените галерии в Бургас, Казанлък, Кюстендил, Пазарджик, Русе, Силистра, Сливен, Стара Загора, Ямбол и частни колекции.

Екип на изложбата:

Аделина Филева – директор на СГХГ

Красимир Линков – директор на ГХГ – Пловдив

Изследователският проект е реализиран от

Пламен В. Петров – идея и концепция

Наташа Ноева и Николета Гологанова – куратори

Рамона Димова – систематизация и логистика

Илинка Чергарова – реставратор

Трейси Спийд – превод на английски

Таня Пунева – коректор

Надежда Олег Ляхова – експозиционен дизайн

Изказваме благодарност на екипите на Централен държавен архив, Регионална дирекция „Архиви“ в Пловдив, Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, на Съюза на българските художници, на Столична библиотека, аукционна къща „Енакор“. Изследванията ни и изложбата не биха били пълни без съдействието на семейство Лазарови, Марио Златев, проф. Христо Баларев, арх. Тодор Топлийски, Нина Мирчева, Боряна Вълчанова, Милена Балчева-Божкова.