Изложбата “Соцреализъм” обхваща периода от края на 40-те до края на 50-те години. Включени са и някои творби от по-късно време, които тематично и стилово продължават същата посока. Показани са 80 картини и графики, и 20 скулптури от 70 художника. Разглежданият период е един от най-мрачните в историята на българското изкуство. След първоначалния ентусиазъм, съпътствал събитията през 1944 г., започва време на жестоки репресии срещу художниците. Много от тях за дълго време спират да рисуват, други емигрират, а трети са принудени да се съобразяват с официално наложената художествена политика, за да оцелеят. Затова наред с напълно забравени имена, в изложбата могат да се видят работи от известни автори като Дечко Узунов, Стоян Венев, Васка Емануилова, Ненко Балкански и др.
В края на 40-те години Вълко Червенков и официалните проводници на културната му политика налагат брутално новия “художествен метод”. Той изисква творците да спазват точни разпореждания по отношение на тематиката и художествената форма. Жанрове като натюрморт, интериор и пейзаж са обявени за буржоазни и капиталистически. На дневен ред са строителството на новия социалистически живот и “новият човек” – многомашинник и орденоносец. В портретния жанр преобладават образи на политически вождове: Георги Димитров, Ленин, Сталин, портрети на работници, както и типизирани портрети на ударници и бригадири. Фигуралната композиция, която е водещ жанр през периода, е изцяло посветена на исторически събития от близкото революционно минало, както и на теми, свързани с новото строителство.
По отношение на стила се налага единствено академичното изграждане на формата и реалистичната достоверност. Всички отклонения се обявяват за формализъм. Това довежда до уеднаквяване на художествените почерци и до въвеждане на уникалния “колективен метод” на рисуване. Изложбата “Соцреализъм” за първи път показва в пълнота един период, който десетилетия наред е бил премълчаван. Повечето от картините не са изваждани от депата от времето на попадането им в колекцията на галерията. Изложбата предоставя уникална възможност българският зрител да се запознае с един продължил около 15 години период и принесъл в жертва таланта на много български художници. В експозицията е включен и документален материал от вестници и списания, излизали през периода.