Първите години след Освобождението на България са сложно и преломно време. Изграждането на модерната българска държава е динамично и върви едновременно в много и различи посоки – от дебатите за вътрешните и външните политически въпроси до създаването на новите закони, през строителството на държавни, политически и културни институции, до изграждането на икономика, образование и култура. Това води до постепенната промяна на обществото и изграждане на съответните елити. Но никога в историята никой процес не започва и не спира рязко. Винаги има събития и личности, които предшестват и оформят последващия процес, за да го доведат до край.

След полагането на основите на висшето образование у нас (създаването на днешния Софийски университет „Св. Климент Охридски“, 1888 г.) държавните мъже обръщат внимание и на необходимостта от развитие на изкуството в страната. В средата на 90-те години на ХIХ век тогавашният министър на народното просвещение Константин Величков и членовете на Дружеството за поддържане на изкуствата обединяват усилия и подготвят законопроект. След оспорвани дебати за необходимостта от художествено образование в България, на 17 февруари 1896 г. е приет закон, с който се учредява Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия).

125 години по-късно в залите на Софийска градска художествена галерия се представя поглед към учителите и учениците, положили основата на българското изкуство и посветили живота си да изградят и възпитат художествен вкус. В първия випуск на Държавното рисувално училище са приети 48 учащи. По-голямата част от тях са представени в изложбата с над 80 творби. Сред рисунките и първите опити с маслени бои на добре познати автори като Александър Божинов, Андрей Николов, Асен Белковски, Господин Желязков, Димитър Даскалов, Димитър Радойков, Марин Георгиев Устагенов, Петко Манчев, Стефан Иванов, Харалампи Тачев, Цено Тодоров могат да се разгледат и произведения на не толкова познати имена като Богдана Фисчиева Иванова, Борис Блъсков, Никола Тонев, Михран Гарабетян и др. Музейната сбирка към НХА, в която се пазят ранните произведения на редици наши художници, разкрива как започва пътят на един творец. По неравните краища на рисунките се разчитат подписите на техните учители – Иван Мърквичка, Ото Хорейши, Ярослав Вешин, Антон Митов, Иван Ангелов, Борис Шац, които са само част от преподавателите, представени с творби в изложбата.

Основен партньор в проекта е Националната художествена академия.

Подбраните произведения са от колекциите на Националната галерия, галериите и музеите във Враца, Добрич, Казанлък, Плевен, Пловдив, Русе, Свищов, Сливен, Стара Загора, Шумен и Ямбол, както и от частни колекции. Изложбата е съпътствана от двуезичен каталог.