Темата за голото мъжко тяло в големия свят на изкуството не е нова. У нас обаче опити за представянето й както в пространството на музея/галерията, така и в теоретичен план отсъстват. Изследвана, проучвана, проблематизирана, споделяна като визуален разказ, тази история у нас остава маргинализирана.

„Всяко голо тяло, колкото и абстрактно да е, трябва да събуди у зрителя някаква капчица еротично чувство, пък била тя и най-бледа сянка – и ако не стори това, то е лошо изкуство и лъжлив морал.“ – отбелязва в капиталното си изследване върху голото тяло в изкуството Кенет Кларк. Дори да не се съгласим с тази идеологема в нейната цялост, то като че ли не бихме могли да намерим разумни аргументи да опровергаем твърдението, че „голото“, поне на територията на изкуството, се свързва с понятия като сексуално и еротично. Понятия, които във всяка епоха, като че ли подлежат на предефиниране с добавяне на все повече разклоняващи се договорки и уточнения. Понятия, които се отразяват в традиционната култура на българина и намират свои своеобразни употреби в редица обреди, фолклорни песни, митопоетични представи. Въпреки това в изложбата „ГОЛОТО МЪЖКО ТЯЛО 1856 – 1944 Г.“, побираща в себе си не изчерпателна, но все пак представителна извадка от образи, проекции на тази „употреба“ трудно могат да бъдат видени в чист вид. Какви са причините за това? Какво дистанцира българския художник от тялото на мъжа? Защо с пренасянето на оголения мъж върху платното от твореца той се превръща просто в нееротичен обект, лишен от емоционалност? Откъде произтича този отказ от заниманието на художника с голото мъжко тяло? Как тези „употреби“ на голото мъжко тяло в изкуството на творците у нас се мислят от самите автори? А от наблюдателя?

Това са само една малка част от въпросите, които експозицията прави опит да постави в пространството на българското изобразително изкуство. Отговорите на тези въпроси едва ли могат да са еднозначни. Но това са отговори, без които голото мъжко тяло ще продължава да ни кара да отместваме престорено неловко поглед от него.

Изложбата предлага първия по рода си визуален разказ за тази особена национална прикритост през фигурата на оставения без дрехи мъж. Голият мъж, който по една или друга причина, щом напусне частното пространство, като че ли се превръща в смущаващ социума обект. Експозицията представя развитието на учебния мъжки акт през периода и „употребата” на голото мъжко тяло в творчеството на художниците у нас. Посетителите ще могат да видят 96 творби – живопис, рисунка и скулптура на 54 автори, някои от които са знакови имена в историята на българското изкуство, а други позабравени и напълно неизвестни за широката зрителска публика.

Изложбата е придружена от каталог и се реализира в партньорство с Национална галерия, София, Национална художествена академия, Национален музей „Земята и хората“ – София, Съюз на българските художници, художествените галерии в Пловдив, Кюстендил, Сливен, Шумен, Плевен, Пазарджик, Казанлък, Стара Загора, Лом, Ателие-колекция „Светлин Русев“, фондация „Цанко Лавренов“, частните колекции на Александър Керезов, Боян Радев, Венцислав Кадиев, Владимир Георгиев, Иво Райков, Николай Младжов, д-р Огнян Делибозов, Тома Николов, Христо Баларев.

Куратори: Аделина Филева, Рамона Димова, Пламен В. Петров