Изображенията в печатната графика идват като резултат от дълъг и донякъде тайнствен процес. Работата, придружаваща развитието на графичната идея, е далеч от представите за артистичност. Метаморфозите на творбата през различни етапи на технологията остават скрити за зрителя, който е свидетел и ценител на завършеното произведение – графичния отпечатък.
Въпросът, защо някои автори пред възможността за директно изобразяване избират сложния път на графичните техники и чрез тях търсят израз на личното си светоусещане, е въпрос за същността на графичното изкуство. Проследявайки различни отговори на този въпрос, изложбата в СГХГ показва избрани творби от графичния фонд на галерията. Над 190 произведения от 80 автори очертават динамичното развитие на печатната графика в България от средата на ХVІІІ век до първите десетилетия на ХХІ век. Предоставяйки една широка картина на промените в графичното мислене от Възраждането до наши дни, експо-зицията показва и връзката между различните технологични похвати и техния художествен еквивалент.

В изложбата са включени произведения на някои от първите гравьори от българското Възраждане като Георги Хр. Клинков, Анастас Карастоянов, Димитър Щерев, Никола Образописов и др., емблематични за българската графика имена като Васил Захариев, Пенчо Георгиев, Николай Райнов, Веселин Стайков, Павел Вълков, Петър Морозов и др., както и някои от най-високите достижения на графиката ни от втората половина на ХХ в. в творбите на Тодор Панайотов, Анастасия Панайотова, Румен Скорчев, Иван Нинов, Стоимен Стоилов, Стоян Цанев, Мария Духтева, Милко Божков, Христо Кърджилов, Явора Петрова и много други.

Изложбата се придружава от каталог.