Картините на Емилия Панайотова могат да бъдат определени както като пейзажи, така и като абстракции. В тях зрителят може да открие намеци за природа, но може да види и светове, по-различни от действителния. По думите на художничката: “Пейзажът в живописта е може би най-привлекателната форма на изява. Основните начала въздух и вода се срещат във всяко платно. Усещането за безбрежност или за тревожност в природата подсказват за различните състояния на духа и тласъците на менталното. В тези отрязъци от природата могат да се открият чувства, настроения, екзистенциални дилеми, които трудно намират или изобщо не намират отговор. Общото свързващо начало се съдържа в идеята за безкрайност, въпреки цикличността на отделното случване в природата и нейната проекция в безкрайността на всемира.”