Проектът Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ е специфично фокусиране върху миналото, онова минало, ограничено от частния случай, от хронологичните граници между раждането и смъртта на художника Елиезер Алшех – времето между 1908 и 1983 г. Стъпвайки върху изследването на Ружа Маринска, посветено на автора, преминавайки през знанието, натрупано от Румяна Константинова по време на подготовката на голямата ретроспективна изложба, организирана по повод на 100 години от рождението на художника през 2008 г. в Националната галерия в София, днес, десет години по-късно, кураторите на изложбата, подредена в залите на Софийската градска художествена галерия – Пламен В. Петров, Рамона Димова, Наташа Ноева и Николета Гологанова, предлагат своя поглед към миналото на художника. Спомените за него, документите, осветяващи житейския и творческия му път, наследеният масив от художествени произведения, да бъдат най-сетне превърнати в история, която има функцията да изяснява и подрежда. Едно минало – разказ, но не като низ от датирани събития, а като наратив, позволяващ не само да бъде прочетен, но и преживян, разбран.

„Във всички ъгълчета на нашия живот смъртта проектира своята жестока и необходима раздяла“ , пише Жан Херш в есето си „От изгнанието до сбогуването“. Раздялата на България с Алшех е осъществена още през далечната 1928 г., когато българинът, в чийто вени тече еврейска кръв, се отправя към Мюнхен. През следващите десетилетия той ще живее като скитник, като чужденец до сетния си дъх, за да попадне в сянката на трудовите лагери, за да бъде низвергнат заради „формалистичното си творчество“. Да, България се разделя с Елиезер Алшех още преди 90 години. Но именно това е раздялата, която бележи неговото ярко и своеобразно присъствие в историята на българското изкуство. Изложбата Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ е разказ за това присъствие. Специален акцент в експозицията е творбата му “Нощем на пристанището” от 60-те години на ХХ в., картина, която може да бъде определена като един от неговите творчески върхове. Платното ще пристегни специално за изложбата от Буенос Айрес заедно с други непоказвани и останали непубликувани до сега произведения на автора. Сред тях са и първите художествени опити на Алшех.

Подготвено е и печатно издание, в което е отразено не само визуалното съдържание на изложбата, но и целият обем от новооткрити документи, непубликувани до този момент свидетелства и факти за художника, както и вече познати текстове на изтъкнати български изследователи. За осветяване на историческия контекст, в който се разгръща житейският и творчески път на художника, за изданието, по покана на екипа на изложбата, свои текстове подготвиха изтъкнати изследователи като проф. д-р Евгения Калинова, доц. д-р Румяна Маринова-Христиди, доц. д-р Александър Сивилов.

В изложбата са подредени произведения от колекциите на СГХГ, Национална галерия – София, ХГ Русе, ХГ „Борис Денев” – Велико Търново, ХГ „Илия Бешков” – Плевен, ХГ Казанлък, ХГ „Димитър Добрович” – Сливен, ХГ Стара Загора, ХГ Пловдив, РИМ Враца. Включени са картини и от редица частни колекции.

Проектът се осъществява в официално партньорство с Исторически факултет при Софийски университет „Св. Климент Охридски“, посолството на Република Аржентина в Република България, Организация на евреите в България „Шалом“.

Изложбата се реализира под патронажа на извънредния и пълномощен посланик на Република Аржентина в Република България Н.Пр. Алберто А. М. Труеба