ИВАЙЛО ПЕТРОВ ПРЕДИ И СЛЕД

Изложбата е част от честването на 85-годишния юбилей от рождението
на Ивайло Петров и представя известния наш писател в една нова светлина. Познат на широка читателска аудитория със своето литературно творчество, признат за един от най-големите съвременни български белетристи, Ивайло Петров е заедно с това и надарен художник. Живописта, макар и останала в сянката на литературната му известност, съпътства през годините развитието на неговата многостранна личност и дава израз на ярката, спонтанна природа на неговия талант. Овладяната рисунка, тънкият усет за типичното, звучният колорит, добродушният шарж превръщат картините му в жизнерадостно откровение, в изповед, произнесена с топлина и духовност.

Изложбата в СГХГ включва над 60 произведения на Ивайло Петров – живопис, рисунки и малка пластика. Творбите са притежание на частни колекции и голяма част от тях не са показвани пред публика.

При откриването на изложбата ще бъде представена книгата „Преди и след” на издателство „Литературен форум”, която включва автобиографични текстове на Ивайло Петров и спомени за него.

Ще бъде връчена за първи път новоучредената награда за литература на името на Ивайло Петров.

Продан Петров Кючуков е истинското име на писателя, роден на 19.01. 1923 г. в с. Гюкчедьолюк /с. Бдинци/, Варненско. Завършва гимназия в Добрич. Участва в Отечествената война. След 1947 г. изучава няколко семестъра право в Софийския университет. Учи две години в Художествената академия при Илия Бешков.

Работил е в Радио „София“, издателство „Български писател“, списание „Пламък“, вестник „Литературен фронт“. Първият му сборник с разкази е „Кръщение“ (1953 ). През 1961 г. излиза романът му „Мъртво вълнение“. Други негови произведения са „Хайка за вълци“, „Объркани записки“, „Преди да се родя и след това“. Творбите му са преведени на белоруски, китайски, монголски, немски, руски, японски, румънски, френски, полски, словенски. Лауреат е на Голямата награда за цялостен принос в българската книжовна култура „Хр. Г. Данов“ за 2002 г., на наградата „Златен век“ за принос в българската култура, на Голямата награда на СУ „Св. Климент Охридски“ за литература и други. Умира през 2005 г.