Изложбата е опит да бъдат потърсени отговори за това как художниците възприемат и интерпретират иконата в светските произведения, каква е символната ѝ стойност, как средновековната и възрожденската образност и естетика въздействат върху художествения език на модерните автори. Хронологическата рамка е очертана от Освобождението на България (1878) и 1989 г., оформяйки два по-общи периода – преди и след Втората световна война.

Експозицията представя над 100 работи, които са обособени в няколко тематични групи. Сред най-ранните произведения са творбите на чуждестранните автори Йозеф Обербауер, Йозеф Питер, Иван Мърквичка, пристигнали в България скоро след Освобождението. През 20-те години на ХХ в. за българското изобразително изкуство започва една нова и важна страница от неговата история. В творчеството на някои художници средновековното изкуство оставя своето ярко отражение, а иконите, църковната стенопис и украсата на ръкописната книга със специфичния си пластичен език се превръщат във важни източници на идеи. Изложбата включва знакови за периода произведения на Иван Милев, Иван Пенков, Цанко Лавренов, Борис Денев и др. Друга линия проследява образа на иконата която, допълва „достоверността“ на историческите композиции или става посредник към едно духовно измерение. Сред емблематичните за българското изкуство автори, представени със твои творби са Златю Бояджиев, Илия Бешков, Дечко Узунов, Атанас Пацев, Димитър Киров, Румен Скорчев, Лика Янко, Иван Вукадинов и др.

В изложбата участват произведения от СГХГ, НХГ, Къща-музей „Иван Лазаров“, Музейна сбирка на НХА, Ателие-галерия „Дечко Узунов“, Фондация „Цанко Лавренов“, ХГ Дарение“Колекция Светлин Русев“-Плевен, художествените галерии в Стара Загора, Сливен, Пазарджик, Казанлък, Пловдив, Русе,Кюстендил, Велико Търново и частни колекции

Куратор: Любен Домозетски