КАК ИЗКУСТВОТО НА ЯПОНИЯ И КИТАЙ НАВЛИЗА В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ДО КРАЯ НА ХХ ВЕК
29 май - 31 август 2025 г.

Изложбата е разказ за това как изкуството на Китай и Япония влияе на българските художници, като проследява развитието на познанието за двете далекоизточни страни, започнало от печатните издания, излизали на български език в столицата на Османската империя.

Далекоизточното изобразителство пристига от запад с параваните и влиянието на импресионизма върху творчеството на българските художници, сред които блести името на Никола Петров. Сецесионът донася модата, а краят на Първата световна война – духа на мимолетното, които ще вълнуват за кратко умовете през 20-те години, за да бъдат забравени през следващото десетилетие. Ярка илюстрация на този процес е творчеството на Иван Милев, художникът, който носи далекоизточната естетика в дълбините на сърцето си. С плахи стъпки познанието за поетиката на двете страни се увеличава с преводаческите усилия на Никола Джеров, изкуството се приближава с интерпретациите на Николай Райнов. В началото на века се появява фраза „българите са японците на Балканите”, която ще бъде отстранена след деветосептемврийския преврат.

Куратор: Красимир Илиев

 

Принцеса Турандот, темпера, гваш, акварел, златен и сребърен бронз върху хартия, частно притежание

Две попови лъжички на слънце се препичат. Кога ще се превърнем в жаби? - пита щъркелът едната, 1999, туш, акварел върху хартия

Без название, ок. 1984 туш, акварел върху хартия, 53,5 х 73 см Софийска градска художествена галерия

Свещта е като четка, или обратно. Докато мислех за това свещта угасна, 1998 туш върху хартия, 22,5 х 17 см, Собственост сем. Овчарови

Гръмотевична буря в полите на планината, 1830–1832, от серията „36 изгледа с планината Фуджи“ гравюра на дърво, 24,8 х 36,4 см колекция Георги Соколов

Маска от театър Но III, втората половина на 90-те г. суха игла/мецоцинто, 19,6 х 14 см Собственост автора

Натюрморт с фруктиера и кана, 6 декември 1942 маслени бои върху шперплат, 57 x 53,5 см частна собственост